РЪКА В РЪКА ЩОМ СПЛЕТЕНИ ВЪРВЯТ...

Ръка в ръка щом сплетени вървят,

искра магична пламва във сърцата.

Стопява тъмнината в този Свят.

И всичко живо заблестява в светлината.

Щом устните ни слеят се в едно,

в миг и минало и бъдеще изчезват.

Тогава всяко "може би", превръща се в "дано"

А бъдещето се изпълва с вяра и надежда!

Щом с пръсти тръпнещи, с любов и нежност

рисуваш по настръхналата кожа,

тогава НИЕ се превръща в безбрежност.

И сякаш няма нищо невъзможно.

Рисуващи с пръсти и очи.

Рисуващи с устни и със думи.

Преливаме един във друг под лунните лъчи...

О, миг поспри! Щастлив съм, до безумие

и влюбен, до безпаметност във теб.

Макар живота, да е тъй жесток и тъй свиреп, 

сърцето ти, в едно с моето щом пулсира 

и любовта ни няма да умре,

а като ручей пълноводен, ще извира!

Ивайло Апостолов 

19.08.2024

ЗА КРАЙ ЩАСТЛИВ ОТДАВНА НЕ МЕЧТАЯ

 

За happy end отдавна не мечтая.

Несъваршен съм, грешник и не чакам Рая!

Защо ми е финал с цветя и рози,

щом съм живял живот без риск и без залози.

Живот безкрайно скучен, сигурен и сив... 

Не е за мен такъв живот. Не е щастлив!

Защо ми е, да имам край вълшебен,

ако живота ми е без децата и без тебе!

Жадувам за живот изпълнен с тръпка!

Да виждам в цвете как разцъфва всяка пъпка...

Как се пропуква с нежен звук яйцето...

и сред безкрая рее се орлето!...

Как пролетта танцува като горска фея луда!

И как гъсеничето се превръща в пеперуда

с неповторима приказна окраска!

Живот в пастелни цветове и краски, 

като в сказка!

Живот с адреналин и бесен ритъм...

Животът в който всяко нещо, да опитам!...

Да се потапям, да загребвам с пълни шепи!...

А не живот в илюзии нелепи

за сигурност, комфорт и суета!

Мечтая, да се рея над Света.

Да покорявам снежни върхове...

Живот във който всеки миг е като векове,

преливащ от енергия и смисъл!

Живот кипяш от дух, любов и мисъл

от който всеки миг е споделен

между любимите ми хора, Бог и мен!

Живота казват бил суров и груб!

На мен го дайте! Аз не искам друг!

Охолство, вещи... те не са за мен!

Живот със Главно Ж... дори, за ден!

Живот пожар жадувам, бляскав и горещ!

А не живот като мъждукаща в мъглата свещ, 

ала с венец и със фанфари овенчан!

Живот - лъжа, е той! Живот - капан!

От край щастлив отказах се отдавна.

Защото ако цял живот умираш бавно

в страх, с надежда нещо да се случи

не е утеха край "благополучен".

Роман със чисто бели листи на полицата,

не търси никой заради корицата.

За туй, живей НА MAX, ТУК и СЕГА❗

Че Господар си само на МИГА❗

Ивайло Апостолов

01.07.2023

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ❗💖

 

Има дни във които душата ридае

и се губи в талази горчива мъгла.

Или огън от гнав, чак до пепел изгаря в канонада от чувства, не намиращ брега!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни прегърнати многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб във килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

И наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето в паника 🆘 вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме,

Избледнява пред нас пелената на сивото!

И душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто и във Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

17.03.2023