Показват се публикациите с етикет велики лично творчество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет велики лично творчество. Показване на всички публикации

събота, 1 юли 2023 г.

ЗА КРАЙ ЩАСТЛИВ ОТДАВНА НЕ МЕЧТАЯ

 




За happy end отдавна не мечтая.

Несъваршен съм, грешник и не чакам Рая!

Защо ми е финал с цветя и рози,

щом съм живял живот без риск и без залози.


Живот безкрайно скучен, сигурен и сив... 

Не е за мен такъв живот. Не е щастлив!

Защо ми е, да имам край вълшебен,

ако живота ми е без децата и без тебе!


Жадувам за живот изпълнен с тръпка!

Да виждам в цвете как разцъфва всяка пъпка...

Как се пропуква с нежен звук яйцето...

и сред безкрая рее се орлето!...


Как пролетта танцува като горска фея луда!

И как гъсеничето се превръща в пеперуда

с неповторима приказна окраска!

Живот в пастелни цветове и краски, 

като в сказка!


Живот с адреналин и бесен ритъм...

Животът в който всяко нещо, да опитам!...

Да се потапям, да загребвам с пълни шепи!...

А не живот в илюзии нелепи


за сигурност, комфорт и суета!

Мечтая, да се рея над Света.

Да покорявам снежни върхове...

Живот във който всеки миг е като векове,


преливащ от енергия и смисъл!

Живот кипяш от дух, любов и мисъл

от който всеки миг е споделен

между любимите ми хора, Бог и мен!


Живота казват бил суров и груб!

На мен го дайте! Аз не искам друг!

Охолство, вещи... те не са за мен!

Живот със Главно Ж... дори, за ден!


Живот пожар жадувам, бляскав и горещ!

А не живот като мъждукаща в мъглата свещ, 

ала с венец и със фанфари овенчан!

Живот - лъжа, е той! Живот - капан!


От край щастлив отказах се отдавна.

Защото ако цял живот умираш бавно

в страх, с надежда нещо да се случи

не е утеха край "благополучен".


Роман със чисто бели листи на полицата,

не търси никой заради корицата.

За туй, живей НА MAX, ТУК и СЕГА❗

Че Господар си само на МИГА❗


Ивайло Апостолов

01.07.2023

четвъртък, 16 март 2023 г.

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ❗💖


 


Има дни във които душата ридае

и се губи в талази горчива мъгла.

Или огън от гнав, чак до пепел изгаря в канонада от чувства, не намиращ брега!


Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни прегърнати многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!


Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб във килера!...


Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...


В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.


Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

И наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!


Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето в паника 🆘 вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!


Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме,

Избледнява пред нас пелената на сивото!


И душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто и във Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!


Ивайло Апостолов 

17.03.2023

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...