Нещастните събития в детството могат да причинят здравословни проблеми в по-късен етап от живота

        

        Нещастните преживявания в детството - като смърт на родител, израстване в бедност, физическо или сексуално насилие, или съжителстване с близък, страдащ от психиатрично заболяване, са свързани с физически и психически проблеми в по-късен етап от живота. Това показват задълбочени изследвания на учени от университета на Вашингтон.

Многобройните тежки преживявания в ранното детство значително увеличават риска от депресия и физически здравословни проблеми при деца на възраст от 9 до 15 години. Освен това, изследователите са идентифицирали и потенциална пътека в мозъка, която може да обясни как стресовите преживявания вредят на детското здраве.

Учените установяват, че ключовата мозъчна структура, която е свързана с регулирането на емоциите и вземането на решения, е с по-малки размери при децата, които са преживели три или повече нещастни събития преди 8-годишна възраст, в сравнение с децата, чийто живот е бил по-стабилен. При малките деца, които са изправени пред многобройни тежки преживявания, рискът да развият тежка депресия по време на пубертета е 15%, докато опасността от здравословни проблеми като астма и стомашно-чревни нарушения е 25 процента.

Новите данни са публикувани в списание JAMA Pediatrics.

"Определено не очаквахме да видим подобни здравословни проблеми при толкова малки деца", коментира ръководителят на изследването и детски психиатър в университета на Вашингтон Джоан Луби.

"Нашите открития демонстрират колко силна е психосоциалната среда. Мозъкът на детето не се развива само на базата на своята генетична инфраструктура, а е повлиян от бедността, насилието, стреса, загубата на родител и други нещастни преживявания, които могат да имат сериозни последици за здравето още в годините на пубертета", допълва Луби.

В проучването са участвали 119 деца, които в началото на проекта са били на възраст между 3 и 6 години. Изследователите проследяват неблагоприятните преживявания в живота на децата - които включват и такива като природни бедствия, арест на родителите или близък със сериозно заболяване, изискващо хоспитализация. По-голямата част от децата, наблюдавани в проекта, са имали средно по 5 подобни преживявания преди навършване на 8 години.

Изследователите са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите. Резултатите от тях показват, че при децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, долният ляв фронтален гирус е значително по-малък.

"При децата, преживели различни нещастни събития в началото на живота си, се наблюдават промени в обема на долния ляв фронтален гирус, което ги прави по-уязвими към поведенчески проблеми", коментира още проф. Джоан Луби. По думите й подобни промени в мозъчната среда са свързани и с проблеми като лоши хранителни навици, склонност към рисково поведение, недобра грижа за себе си, което води до проблеми и с физическото, и с психичното здраве.

Въпреки че и по-ранни изследвания са откривали връзка между нещастните събития в детството и развитието на сериозни заболявания (онкологични, сърдечносъдови и психични), това е първото по рода си, което проучва връзката между стресовите преживявания в първите години от живота и здравословните проблеми на подрастващите.

До момента изследователите не бяха в състояние да обяснят как подобни преживявания могат да навредят на здравето по време на пубертета.

Учените са категорични, че три и повече нещастни събития в ранното детство са достатъчни, за да предизвикат промени в обема на мозъка, което на свой ред да доведе и до недобро умение за изразяване на емоциите – това от своя страна се свързва с повишен риск от депресия и проблеми в общуването. При тези деца се наблюдава и по-голяма податливост към различни заболявания по време на пубертета.

Родителите съобщават, че децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, имат значително повече здравословни проблеми като подрастващи, заради които и често отсъстват от училище.

В предишни изследвания проф. Луби открива, че децата могат да бъдат устойчиви и да преодолеят индивидуални стресови фактори като бедност или загуба на родител. В това ново изследване обаче тя установява, че натрупването на множество стресиращи събития в ранното детство може да доведе до сериозни здравословни проблеми по време на пубертета.

Точно поради тази причина проф. Луби апелира родителите да осъзнаят мощното влияние на тези психосоциални рискове и да осигурят навременна професионална помощ на децата си.

По статията работи: Ина Фенерова

Източник: psychology.framar.bg

НЕ СИ САМА! АЗ СЪМ ДО ТЕБ И ТЕ ВИЖДАМ !💖

На всички майки,

посветили живота си на това, да отглеждат

и подкрепят своите "специални" деца,

за оптимално реализиране на техният потенциал!

Отглеждането и възпитението на "специално" дете, е приключение за цял живот!

Приключение, което е свърано с безброй ежедневни предизвикателства, които често капсулират семейството и довеждат родителя до състоянияние на отчужденост, безизходност, самота и тъга. ВСЕКИ от нас, има нужда да се чувства забелязан, оценен и значим! Да се чувства, част от нещо по-голямо! ВСЕКИ има нужда, да се чувства разбран и подкрепен!

Да чувства, че усилията му не са напразни и това което прави, има смисъл! Особено в моменти на изпитание и пред прага на някое предизвикателство. За майките на нашите "специални" деца обаче, това предизвикателство е начин на живот!

За това, настоящото обръщение е, за всички тях:

-ВИЖДАМ ТЕ как водиш детето си на терапия, докато приятелите ти водят децата си на футбол и балет. -ВИЖДАМ ТЕ как се измъкваш от разговора, когато всички твои приятели се хвалят с постиженията и успехите на децата си.

-Виждам и сълзите в очите, чувствам буцата засядаща в гърлото ти и чувам напиращият от гърдите ти вик, в онези мигове на неловко мълчание, когато се похвалиш с някоя малка победа, пред майки на другите (не специални по "онзи начин") деца, които те поглеждат с недоумение, снизхождение (или дори , с насмешка), защото не разбират , че това което на твоето дете струва месеци и дори години непрекъсната, усилена и упорита работа, лишения и болка, на техните деца е дадено, по рождение!

-ВИЖДАМ ТЕ, когато се опитваш да жонглираш между срещи и събития. -ВИЖДАМ ТЕ, как стоиш пред комютъра с часове, проучвайки какво е нужно на детето ти. -ВИЖДАМ изражението ти, когато хората се оплакват за дреболии. Дори, да не го чувстваш, Аз и тогава съм до теб и те виждам! -ВИЖДАМ ТЕ как бавно изчезваш, но въпреки това, продължаваш да преминаваш "отвъд рамките" , заради своето семейство -ВИЖДАМ ТЕ, как черпиш сила от слабостта. Сила, за която дори не си и подозирала. -ВИЖДАМ ТЕ, когато засвидетелстваш уважение към учители, терапевти и медицински специалисти, които помагат на теб и на детето ти във вашата борба. Гледам, как се събуждаш рано сутрин, за да направиш всичко отново след поредната хаотична нощ. -ВИЖДАМ ТЕ, когато си "на ръба", опитваща се, да живееш. Знам, че се чувствааш невидима, че никой не те забеязва. Но искам, да знаеш, че

АЗ ТЕ ВИЖДАМ! -ВИЖДАМ тъгата в очите ти, когато гледаш отстрани преминаващите скандиращи абитуренти, устремени, да поемет сами по житейският си път, защото твоето дете, едвали ще има този шанс!Виждам и горчилката и обидата, и проблясващите искрици гняв, че можеше и да е различно!... Ако решенията за създаване на подходящите условия за това, не зависеха от някакви бюрократи в Системата, а от хора със сърца и разбиране, които наистина приемат работата си като мисия и искат, да помагат! И ако хората бяха малко по информирани и проявяваха малко повече разбиране! АЗ обаче СЪМ ТАМ И ТЕ ВИЖДАМ!

-ВИЖДАМ ТЕ, когато гледаш с любов, радост и гордост, успехите на другото си дете, което не е "специално" по "онзи" начин! Виждам и как в следващият миг лицето ти помръква и пропадаш в бездната от тъга, че въпреки огромната любов, която изпитваш и към двете си деца, въпреки всичките ти усилия, двете нама да имат "равен шанс" в живота! -ВИЖДАМ ТЕ как, когато Най-после заспят седиш сама в тъмното и ги гледаш с любов. Как отместваш нежно падналите на челото им кичури и само се молиш, връзката помежду им, да остане винаги все така силна, за да се грижат един, за друг! -АЗ ТЕ ВИЖДАМ И СЪМ ДО ТЕБ! Дори понякога, да не си личи! Аз съм до теб! -АЗ ТЕ ВИЖДАМ! Когато си "разпъната на кръст", пред поредният решителен избор! Когато не знаеш по кой път да поемеш и дали този по който вървиш, е правилният! -ВИЖДАМ ТЕ, когато си на брега на отчаянието. Когато чувстваш, че си на ръба на лудостта.. и сякаш всеки миг, ще прекрачиш отвъд, искам да знаеш, че АЗ СЪМ ДО ТЕБ! -ВИЖДАМ ТЕ, когато вълните на съмненията те заливат и потъваш в бездната на чувството за вина. Вина...че не правиш достатъчно,... че не правиш НАЙ-ДОБРОТО,... че не си перфектна! Че не си всесилна!... И тогава съм до теб и те виждам!

Смири духът си! Спри, да се надбягваш с другите,... с времето и със себе си!

Поякога, човек просто трябва да приеме, че има неща в живота, които не са във неговата власт! ... Не са по силите на НИКОЙ, дори на една МАЙКА обичаща до болка и готова на всичко (дори да даде живота си), за своето дете! ..

Смири духът си, но НЕ СА ПРИМИРЯВАЙ!

Защото успяват не най-силните, нито най-бързите, дори не най-умните... Успяват тези, които НЕ СЕ ОТКАЗВАТ!

ези, които действат,... въпреки че изборът често е между късата и по-късата клечка!... УСПОКОЙ СЕ ! АЗ СЪМ ДО Т"ЕБ! Не е нужно, да си най-добрата! Щом си избрала да се бориш, ТИ ВЕЧЕ СИ!

-АЗ СЪМ ДО ТЕБ! Само не позволявай на отчаянието, на вината, нито дори... на любовта, да замъгляват трезвата ти преценка!

Защото понякога, когато обичаме твърде силно, сме склонни да правим неща, които по принцип, не бихме!.. Склонни сме, да търпим прекалено много!.. Да правим прекалено много компромиси!.. Да поемаме прекалено големи рискове!...

И не е нужно, да си "най-добрата", най-доброто е враг на Доброто!

Бъди достатъчно добра и не се отказвай! АЗ СЪМ ДО ТЕБ И ТЕ ВИЖДАМ!

Искам да знаеш че

ТВОЯТА БОРБА, СИ ЗАСЛУЖАВА!

ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, ИМА ЗНАЧЕНИЕ!

-ВИЖДАМ ТЕ, как винаги продължаваш напред. Виждам, че си избрала да направиш всичко на което си способна, за да може детето ти да получи най-добрите грижи у дома, в училище, при терапията и лечението. И в онези дни, когато виждаш подобрение, в малките стъпки напред,... в моментите, когато упоритата работа се отплаща ти можеш да усетиш вкуса на Успеха, ТОГАВА СЪЩО ТЕ ВИЖДАМ. И се гордея с теб. Искам да знаеш, че знам колко е трудно, да се "задържиш на повърхността" и да продължиш! Че не всеки би се справил и оценявам това, че ти успяваш, въпреки всичко! *Искам да знаеш, че си ПРЕКРАСНА! *Искам да знаеш, че всичко това си заслужава! *Искам да знаеш, че НЕ СИ САМА! *Искам да знаеш, че най-важна е любовта, а ти си най-добрата в нея! *Какъвто и ден да е, кавото и да се случва, както и да се чувстваш, ти се справяш чудесно. И аз те виждам и съм до теб!

По "Виждам те" ( "Te veo") - текст на Алетея Мшар*

Превод и допълнена редакция : Ивайло Апостолов

______________________

* Алетея Мшар е майка на четири деца, най-голямото от които е починало от свръхдоза наркотици! Има още една "нормотипична" дъщеря и двама сина със Синдром на Даун, единият от които има разстройство от аутистичния спектър, както и комплексни медицински нужди. 

Мшар е автор на книгите „Какво мога да направя, за да помогна“, ръководство за справяне с празнината, когато някой ваш познат има дете, диагностицирано с рак, което е достъпно в Amazon, както и на мемоарите си, озаглавени „Надеждата е отложена“. 

Алетея Мшар може да бъде намерена в Twitter като leemshar и в блогове за The Mighty HuffPost като Alethea Mshar, както и в нейния собствен блог, Ben's Writing Running Mom на https://benswritingrunningmom.wordpress.com/ . Тя също е във Facebook като Alethea Mshar, The Writing, Running Mom.

Как да подкрепим връзката и да съхраним семейството и брака си, ако детето ни страда от психично разтройство ?

Снимка: https://www.sbs.com.au

Раждането на дете е един от най-щастливите мигове за семейството.
То е повратна точка, която преобръща целият му"свят за двама" и цялото му ежедневие.
 Детето внася в живота на родителите огромна свежа струя радост и ентусиазъм.
Идва с много планове, несбъднати мечти и амбиции, а обикновено нуждата, за преосмисляне на ценностите, а често и за цялостно преподреждане на приоритетите...

Много често обаче, в едно съвсем недалечно бъдеще, (а понякога и почти с раждането) родителите се изправят пред ново предизвикателство - детето, което с толкова трепет са очаквали, показва признаци на изоставане в развитието и не след дълго, лекарите им съобщават новината, от която няй-много са се страхували - детето им страда от хронично или дори животозасташаващо, заболяване или има психично, или неврологично такова, което ще остави отпечатък върху живота му завинаги.
Обикновено, след първоначалният период на отричане, който е строго индивидуален, както за всяка семейна двойка, така и за всеки от нас, родителите се мобилизират, за да се борят с проблема, в името на детето. Ако детето има животозастрашаващо заболяване, семейството става още по-сплотено и единно. И тази сплотеност, остава устойчива във времето. Нерядко подобно предизвикателство може да обедини и укрепи цяла общност от роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето. Тази подкрепяща за семейството среда е от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие, за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се борят, независимо от диагнозата и типа на увреждането. Ако обаче детето има психично разстройство, или пък неврологично такова, част от симптоматиката на което, засяга и развитието на интелектуалната, емоционално-волевата и поведенческата свера, сценарият често е съвсем различен.

Поведението на децата с разстройство в психоемоционалната свера, могат да предизвикат значително нагнетяване на напрежение във взаимоотношенията в семейството. Особено ако включва прояви на импулсивност, опозиционно поведение, изтощителни стереотипии и изтощаващи ритуали. Или при най-лошият сценарий, всичко това накуп.
 От друга страна, агресивните или девиантни прояви извън семейството,независимо, дали са насочени към съученици или други хора с които детето влиза в контакт, могат да станат причина, за отдръпване на хората от по-близкото или по-далечно обкръжение и да поставят родителите в изолация. Подобна изолация, обикновено е двустранен процес, от една страна от оттеглянето на Общността от семейството, от друга страна, страхът на родителите, да не бъдат компрометирани от поведението на детето, ги подтиква сами, да избягват контактите с Общността и ги капсулира.
Много често, особено ако е избухливо или подчинено на натрапливости и стереотипии, детето се превръща в "неволен" тиранин за семейството, около привичките и желанията на който се завърта цялото му ежедневие.Така, майката и бащата остават без достатъчно време или енергия, за да се посветят един на друг или на каквото и да било друго, извън нуждите на детето, от което родителите много бързо прегарят емоционално или се сриват психически. Това много често е причина за тотален разрив във взаимоотношенията между тях и причина единият(по-често бащата) да си тръгне или да се разделят по взаимно съгласие.

Друга причина, която допринася, за разрива във взаимоотношенията между родителите е, разликата в отношението към поставената диагноза или относно необходимите терапиите от които детето се нуждае.
Причина за раздяла може да станат и фактори, като пълната обсебеност и отдаденост на единият родител, на детето, бъдещи у другият родител чувство на изоставеност, изолация и самота. Или неспособността на единият от родителите, да приеме наличието на проблема и обвиненията, към другият родител, за създалата се ситуация.

Няколко неща са изключително важни, за съхранение на баланса и връзката между родителите, когато детето страда от психично разстройство от типа на аутизма, на ХАДВ (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието) или ОКР (Обсесивно-Компулсивно Разтройство), например:

- Приемане на проблема 
  Отричането е естествен етап, при преживяването на всяка загуба. Изключително важно обаче, за емоционалното съхранение на родителите е, да приемат проблема и нуждата от незабавно действие, за неговото разрешаване, като факт. Докато не осъзнаем и приемем наличието на проблем, всичките ни жизнени сили, са фокусирани върху това, да го подтиснем и изтласкаме. само като го приемем, можем, да се мобилизираме и концентрираме върху целенасочените ни и последователни действия, за неговото разрешаване

- Възможно най-ранната диагностика и най-адекватна за конкретният случай интервенция
  Периодът на ранното детство е ключов за формиране на всички важни мозъчни функции и психични процеси, които влияят върху здравето, поведението и ученето не само през детството, но и през целия ни живот. Доказано е, че започването на терапията в най-ранна детска възраст увеличава шансовете на децата със специални нужди да посещават училище, да живеят по пълноценно и по-успешно да се интегрират в обществото.

- Грижа за съхранение на връзката
Родителите не трябва да забравят, че освен родители, са и партньори и да не спират, да се грижат за личните си взаимоотношения и за личните си потребности и интереси, за да не позволяват те самите и връзката им, да се превърнат в жертва на заболяването на детето им.
Колкото и да обичаме децата си, колкото отдадени да сме на грижите за тях и да обичаме да прекарваме времето си заедно, липсата на време "за себе си", и на възможност за себеизразяване по друг начин, освен като родител, липсата на възможност, за най-малка почивка е огромен стрес и наслоява сериозно напрежение у обгрижващите, което постепеноо ескалираи рано или късно"придобива форма".Особено, когато детето е с психично заболяване.
 За това, периодичното "вентилиране"(разреждане на напрежението) е изключително важно, за запазване психоемоционалното равновеаие, както у майката, така и у бащата.
Запазванението на психичното и емоционално равновесие на родителите и тяхната сплотеност и мотивация да се борят, са от решаващо значение за склонността на детето, да съдейства при терапията и за резултата, техните взаимни усилия

- Създаване на подкрепяща среда
Създаването на общност от хора- роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето е, от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие на семейството, както и за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се справят с проблема

В книгата си "Женени с деца със специални нужди: ръководство как да запазим връзката си“ (Married with Special-Needs Children: A Couples’ Guide to Keeping Connected), Д-р Лаура Маршак (Laura Marshak), брачен консултант на такива двойки споделя: „Много често единият родител е по-хладнокръвен и не толкова емоционален, обикновено това е бащата, докато майката изразява открито тъгата си. Тя често се отдава изцяло и единствено на детето, търсейки начини да му помогне, да научи повече за заболяването, да се свърже с други такива майки. Това я изчерпва докрай и точно в този момент обикновено двойката се раздалечава.“ . Подобно раздалечаване, много често води до постепенно разминаване в целите и приоритетите, което е началото на краха във взаимоотношенията между партньорите.

Какво още можете да направите, за да съхраните връзката помежду си, без това да повлияе негативно, върху усилията ви, да полагате най-добрите грижи за детето?

1. Защитете брака си като му осигурите пространство.
„Отделете 20 минути, в които да обърнете внимание на човека до вас, без да говорите за децата“, препоръчва доктор Маршак. „Когато при мен дойде двойка с много трудно дете, на рецептата пиша: „4 часа в мотел“. Обикновено клиентите ми се смеят на това, но аз ги уверявам, че съм сериозна. И аз наистина съм. Смятам, че е изключително важно за тях да си дадат кратка почивка от предизвикателствата на родителството и да погледнат на партньора си като на човек, споделя тя своя  опит. 
"Ако родителите на здрави деца имат нужда от вечерни излизания, за да поддържат жива връзката си, представете си колко по-необходими са те за родителите на дете със специални нужди, за да могат да останат насаме, без да обсъждат здравословните му проблеми.“

2. Защитете брака си, така както защитавате детето си, като се доверите на диагнозата, която ви изглежда най-обоснована и достоверна.
Ако не сте уверени в причината за агресивното или дисфункционално поведение на детето, няма как да сте уверени и в лечението, което предстои. И ДВАМАТА имате нужда да установите причината за проблемите и тревогите ви. Полезно е  И ДВАМАТА да поддържате контакт с лекаря, който го следи, както е нужно, И ДВАМАТА да участвате във взимането на решение за хода на неговата терапия.

3. Вашият брак ще е успешен, а детето ви ще се справя по-добре, ако сте на едно и също мнение по отношение на поставянето на граници и дисциплината.
При децата, които са тревожни или импулсивни, поради спецификата на своето състояние или диагноза, тревожността и импулсивността ескалират, ако усещат напрежение във взаимоотношенията между родителите си или противоречиви сигнали, идващи от или други значими в живота им възрастни. Такива деца, са изключително сензитивни, към промяната в психоклмата особено в къщи и за това, както и за това което се очаква от тях, и онова, което може да им се размине. Когато възрастните, които ги обгрижват, не са единни по в поведението си в такива случаи, децата се притесняват и се объркват още повече, което е причина за по-чести силни пристъпи на раздразнение и опозиционно поведение или по-бурни избухвания.

Дългогодишният опит при прилагането на Терапията за взаимоотношенията родител-дете (ТВРД) показва, че ако реакциите на двамата родители или обгрижващите възрастни спрямо определено поведение на детето са еднакви; когато те насърчават желаното поведение , а последици при неприемливо такова, са предвидими и повтарящи се – опитите им, да намалят разрушителните форми на поведение при детето, са много по-ефективни и успешни.

Ясните правила, последователността и подредеността, както в обстановката, така и във взаимоотношенията свалят напрежението при децата с психични проблеми; успокояват ги и им дават по-голямо чувство за сигурност да променят посоката на поведение.  
От своя срана, колкото по-малко тревожно е детето, толкова родителите се чувстват по-уверенои, че се справят добре. А това, само по себе си намалява натрупания у тях стрес. Всичко това, от своя страна оказва благоприятно влияние върху интимните им отношения. Особено когато детето е с проблеми в психоемоционалното развитие, то се нуждае от  емоционално здрави и стабилни родители. А колкото по-уравновесени и здрави са взаимоотношенията между родителите, толкова шансът на детето да получи точно онова, от което се нуждае, се увеличава. Толкова повече, помощта и ефективността за възпитанието и обучението му, се увеличават..А в крайна сметка, това е и основната цел, на всички ангажирани в този процес на "израстване" на детето.

Източник:  crosswalk.com, childmind.org,  .disabilityandfamilybalance.com