Не тичай подир щастието ти,
то птиче плахо е и тъй недоверчиво!
Преследваш ли го, то ще отлети
в душата ти утайка ще остави то горчиво-сива!
Ала оставиш ли го, да те води, знай
Най-приказни местенца то познава
и ще те води неуморно в този Рай.
Доверие то - Щастието заслужава!
Не го гони! Уютен дом създай
в душата си и там го приласкай!
Там мрака разпръсни със светлина!...
И то, пребродило през хиляди пътеки,
намери ли любов и топлина,
ще иска, да остане с теб навеки!
Ивайло Апостолов
30.06.2022
Изтанцувай го този живот!
Всички драми напълно излишни са!
И танцувай със страст, като рок...
като мега албум, пред завистници!
Изрисувай го, като платно
на Давинчи. Извай го, най-истински!
Опиши го в бестселър! Дано!..
Че ми писна от хора-подлистници!
Изтанцувай го като танго!...
Като танц нестинарски в жаравата...
Танц за двама е, знаеш с кого!
Всичко друго е, пепел и плява!
Изтанцувай го този живот!
Изтанцувай го! В него си примата!
Аз съм с теб! Всеки друг ни е гост!
Ще вплетем двама заедно танца си в римите!
Ивайло Апостолов
20.06.2021
(Вдъхновено от Даниела Димитрова)
- Но, защо!?... Защо в живота на накои хора има толкова трудности!?, изхлипа Алиса! ...
- Мило дете, нещата твърде често не са такива каквито ни изглеждат на пръв поглед! Особено, когато са ни завладели емоции!... (И най-вече в Огледалния свят, където нещата винаги са наопаки! )
Бог често слага някой "препъни камък" на пътя ни,защото с глава няма как да разбием поредната стената,която следва ❗🤔
Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
-А защо Малките неща, са толкова важни?-попита Алиса.
- Казват, че в тях се криело Щастието... и Истината, също.... И нима Истината и Щастието, са винаги толкова мънички?...
- Малките неща ни припомнят същността и това, което е истински важно.- каза Лудият Шапкар.
- Те ни връщат към корените ни. Припомнят ни, кои сме били, кои СМЕ, от къде сме тръгнали и къде сме искали да отидем.
- Но как така, уж Малките неща са най-ценни и е толкова важно, да се научим, да им се радваме!... А пак, "малките камъчета, преобръщали каруцата"? - зададе веднага следващият си въпрос малкото момиче.
- Защото точно детайлите и Малките неща, изострят вниманието ни. Дават ни база за сравнение и правят Голямата картина на случващото се вътре в нас, с нас и около нас по-ясна. Именно те ни помагат, да оценим случващото се по-добре и да го изживеем по-пълноценно! - отвърна й Лудият Шапкар.
- Но кои, са всъщност тези Малки наща? Как да ги разпознаем? - попита Алиса, едва дочакала отговора.
- Малките неща, са всички онези дребни или моментни неща в живота ни. Те могат да са проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивни желания или страсти. Но също така могат, да бъдат и вълшебни незабравими споделени мигове на любов и щастие, или удовлетворение от успеха и положените усилия. Но ако ги няма първите, няма как да оценим истински, вторите! - отговори Шапкаря.
- Животът ни е поредица от мигове, всеки един от които е неповторим. Също както снежинките или зрънцата пясък...
И всеки един от тези мигове е точно толкова мимолетен, като топящите се снежинки или пясъкът, издухан от ветровете на времето....
И както в пясъка, между песъчинките има мигове, които са наистина безценен вълшебен дар (като са златните зрънца, за златотърсача, открити с толкова много труд). Истинската дарба обаче е, да се научим, да откриваме чудесата, във всеки от останалите такива мигове. Защото иначе всички тези мигове, изпълнени с мъка, страх и разочарования, ще ни затрупат! - продължи замислено той.
- И Всичко това, ЗАВИСИ ОТ НАС САМИТЕ.
ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ПРЕЖИВЯВАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА.
Защото, ако позволим на "пясъка" на малките неща, да ни затрупа, в живота ни няма да остане място, за големите и истински важни неща като здравето, обичта и благополучието на хората които обичаме, например. А ако можем да оценим чудото, дори в дребните неблагоприятни събития, можем да създадем от тях нещо наистина прекрасно. Също както мидата, в която е попаднало зрънце пясък, прави от него прекрасен бисер!
Пожелавам ти, да имаш повече такива бисери в живота си, Алиса!
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
20 януари 2021
- Кой е правилният път, който ще ме отведе вкъщи? - попита Алиса.
- Пак задаваш неправилният въпрос. - отвърна Лудият Шапкар.
- Независимо къде искаш да стигнеш, важен е не пътя, а посоката. На всеки се случва от време на време, да кривне от правят път. Но няма нищо лошо в това. Понякога, е дори нужно да се изгубиш напълно, за да откриеш правилният път и да преоткриеш себе си!
- Всеки има право, на своите грешки!- добави той. Дори да сбъркаш обаче и да се почувстваш изгубен, винаги можеш да се върнеш в правия път и да стигнеш там, за където си тръгнал, ако следваш неотлъчно правилната посока!.... 🕊️
- И не забравяй, рядко прекият път е правилният!... Нито пък, най-утъпканият!...
🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
30 декември 2020
- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.
- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?
- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩
- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.
- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,
да надникнеш в неговия!🎩
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
29 декември 2020
-И казваш, че това перо е вълшебно!? - Алиса беше вперила поглед, в перото върху шапката, на Лудия Шапкар.
-Вълшебството🔮 е навсякъде около нас. - отговори той. И като деца, опознаваме Света около себе си, в картини🖼️. За това,
всички живеем едновременно и в реалния свят и в Света на Чудесата. Защото тогава сърцата ни, са отворени за ВСИЧКО. Дори, за най-невероятното. Понякога се случва, да правим даже немислими за възрастните неща. Защото още никой не ни е казал, че това е НЕвъзможно🙅!
После порастваме и започваме, да се учим да мислим... логично....
И малко по малко, затваряме сърцата си за чудесата.
И така, повечето от нас остават заключени🔐 в рамките на реалността!...
Но има и такива като теб (макар и малко), които успяват, да оставят 🚪 към Светът на Чудесата, леко открехната и понякога, се завръщат... Всеки, в своя собствен Свят на Чудесата.
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
06 януари 2021
- Толкова е странно. - каза Алиса.
Всичко наоколо е толкова чудновато и различно, а го чувствам толкова близко и познато! Чувствам се, като.... като вкъщи! 🏡💖
- Чувството за ДОМ🏡 и СЕМЕЙСТВО👪 е част от нас самите! То не зависи от мястото. Нито от времето. Често, не зависи дори от роднинските ни връзки.- усмихна се загадъчно Лудият Шапкар. Зависи единствено от сърдечните връзки, които сме изградили с хората и това, доколко ги чувстваме БЛИЗКИ! 💖
- Домът🏡 е там, където се чувстваме, обичани, ценни, истински приети и подкрепени! Там, където има хора, които виждат и чувстват нещата, подобно на нас! Защото ТЕ, ни разбират истински!💖
За това ДОМЪТ🏡 може да бъде навсякъде, където имаме такива хора около себе си! И дори да е на най-невероятното и чудновато място, имаме усещането, че вече сме били тук! 💖
Чувстваме се умиротворени и спокойни. И искаме, да се завръщаме отново и отново! 💖
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
10 януари 2021
-Какво значи, да си жив? - попита Алиса.
-За да си Жив трябва,да си малко луд.-каза Лудият Шапкар.
-Само лудите и децата вярват в чудеса и не се страхуват,да прекрачват границите... Останалото е,просто съществуване в рамките на зоната на комфорт🖼️ или оковите⛓️ на Страха.
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
19 декември 2020
Алиса изглеждаше съкрушена!
- Но защо хората са толкова лоши!?, едва дочуто промълви тя и една сълза се търкулна по извивката на бузата й, проблясна на слънцето като падаща звезда, пречупила само за миг пътя на един палав слънчев лъч и се стопи в сухата пръст под момичето! Сякаш, за да й напомни, колко мимолетен е човешкият живот и че след нас свършвайки в пръстта, остава само бегъл спомен. И Алиса си помисли, колко е безмислен всеки пропилян в самосъжаление и страдание по неподвластните нам неща миг от него!
- Мило дете, каза й успокоително Лудият Шапкар, като изтри нежно с длан следвашата сълза, поела пътя на първата. Разбирам колко си разстроена и колко болезнено и безизходно ти изглежда всичко точно сега! Но колкото и да не ти се вярва, често хората не те нараняват, защото са толкова лоши по природа!
Хората сме несъваршени вътрешно и външно! Не притежаваме някакви специални способности или средства за защита освен нашият разум, който често лесно може да ни подведе! Твърде лесно можем, да се почувстваме застрашени, несигурни и уязвими, и да мобилизираме страхът си в агресия, за да се защитим от често илюзорния външен "враг", върху който като в криво огледало отразяване собствените си страхове, комплекси и недостатъци! Дори и само да бъдат подложени на съмнение нашите представи за света и крехките рамки, които сме изградили вътре в себе си за този свят и житейските ни принципи, за да получим една чисто ирационална несигурност!...
Един обикновен сблъсък с нещо непознато и необяснимо, задейства веднага нашите защитни механизми!...
Защото Човекът винаги се страхува от това, което не познава и "О, вижте чудо-то!", много бързо се превръща в "О, ЧУДОВИЩЕ! ". А разумът, който се страхува, е замъглен и ако не избяга, по-скоро ще нападне, за да унищожи или ще потърси друга "изкупителна жертва", в замяна на своето "спасение"❗
Всеки от нас носи "кръста" на своите недостатъци и историята, която стои зад тях! И те често определят начина по който преживяваме и по който реагираме в дадена ситуация!
Освен това, "подвижните пясъци" на рутината и дребните ежедневни проблеми, които жилват сърцето ни безпощадно с малкото си остро жило всеки път, както и белезите от раните които сме понесли, всички те постепено поглъщат и погребват Човечността ни все по-дълбоко!
А когато се сблъскаме по пътя си с някое препядствие, буренът на страха избуява твърде бързо поглъщайки и задушавайки моралът ни. Друг път, малкото червейче на личните интереси, прояжда основите на нашата съвест и тя се плъзва към бездната, повличайки след себе си надеждите ни, да сбъднем мечтите си или бляновете, да постигнем по-добро бъдеще за хората, които обичаме. И тогава неусетно започваме, да оправдаваме "неизбежни косвени жертви"!
Всичко това обаче, не трябва да те отчайва, продължи Лудия Шапкар, хващайки нежно ръката на Алиса между своите! - Ако си останала вярна на себе си и не спираш, да се опитваш да постъпваш правилно, със сигурност си срещнала по пътя си хора, които са те приели такава, с всичките ти недостатъци и ще ти подадат ръка при нужда!
И ако успееш да победиш болката и гнева, и да се издигнеш над разочарованието и обидата, ще се изправиш още по-силна, по-мъдра и по-красива! Защото всяко изпитание, което забива в сърцето ни страдание, е като прашинката пясък, попаднала във вътрешността на бисерната мида!
То образува около себе си красив защитен слой от прекрасни качества, приличен на най-прелестния бисер, роден от преживяното, примесено с още повече вяра в Доброто и Любов към себе си и към хората!
За това, не плачи❗🧣
Предстои ти нещо по-добро и красиво ❗💞🎩
Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤
( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!) Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...
