Казват, че кукувицата снасяла яйцата си в чуждо гнездо, за да бъдат отгледани малките й, от други птици... Друг път, нещата не се случват така!... Но децата по една или друга причина, имат нужда от "ново гнездо"❗💗...
Едно такова отхвърлено, доста изплашено и много, много объркано "кукувиче" приехме и ние, в нашето "семейно гнездо", за да отгледаме като свое❗💞
И така, започна може би най-голямото предизвикателство в живота ни❗
💗❣️💗
За това, днес искам, да споделя с вас една друга история за обичта, шанса и грижата, за децата по някаква причина лишени от такива още при раждането си ❗ 👩❤️💋👨
💗💗💗
Тичайки, Доминик идва от градината.
-„Мамо, вали, може ли да гледам телевизия?”
Доминик е на 4 години и е истински немирник. Има зелени очи и руса коса, носът му тече. Мислите ли, че би си взел носна кърпичка?! Ах, откъде накъде след като може да използва ръкава си вместо такава.
-„Мамо, може ли да гледам телевизия?” – пита той отново.
-„Сега не” – отговарям му аз. „По-добре ела тук и ми помогни да почистим обувките”.
Доминик лъска обувките с удоволствие. В такива моменти говорим за всичко, което ни минава през главата.
-„Но ще ми разкажеш една приказка, нали?” Главата му се показва в коридора. И той отново подсмърча с нос.
-„Вземи си кърпичка, шумът е ужасяващ”.
Доминик се смее. – „На мен въобще не ми пречи, а и все пак това си е моят нос! Той сяда и посяга към кафявите сандали, боята за обувки и една малка четчица. – „Ще ми разкажеш ли историята за драконовото яйце?”
-„Не искаш ли поне веднъж да чуеш някоя друга?” – питам аз. „Вече я знаеш наизуст, съкровище.”
– „Но, моля те, мамо, тази история е много хубава, тъжна и вълнуваща; тя е весела и накрая всичко завършва добре. Ще излъскам седем чифта обувки, ако трябва.”
Сега се смея, защото Доминик все още не може да брои до повече от седем. „- Ами тогава ме слушай внимателно и не ме прекъсвай постоянно, нали?”
Имало едно време един дракон, носещ хубавото име Драконовонежна, която живеела сама в една хралупа. Хралупата била студена, ала навън било още повече. От седмици Драконовонежна се опитвала да предпази яйцата си от вятъра, който свистял през отвора на дома й. Ако господин Драконовозелен бе останал съвсем малко още, тогава щял да закачи покривало на дупката, а и да свърши още някои неща за Драконовонежна. Преди известно време съпругът й Драконовозелен се бе решил на пътуване; за съжаление до този ден не бе се върнал. Нямало нужда и да бърза, защото не знаел нищо за проблемите, които имала тя.
-„Мамо, защо тя не му се е обадила?”
-„Защото тогава телефон не е имало още.”
-„А поща също ли?”
-„Не, съкровище, все още не е имало пощенски марки.”
Така…Тя сама трябвало да опита да задържи яйцата на топло. Ден и нощ седяла там и ги сгрявала с топлия си дъх. След два дни първото драконче щяло да пробие обвивката. След още няколко дни – следващото и след две седмици щяло и последното драконче да се излюпи. Тя внимателно изпускала топлия си дъх върху кръглите, изпъстрени в жълто-синьо яйца.
-“Яйцата са или бели, или кафяви!”
-„Тези, които познаваш от кокошките и патиците. Но никой не знае със сигурност какви били драконовите яйца. Значи може и да са били в жълто-синьо, нали така?”
-„Щом казваш…”
Никой от другите дракони не бил виждал Драконовонежна в последните седмици. Тя дори била останала встрани от общото търсене на храна и вода. „Добър повод да отскоча” – помислила си нейната съседка и се отправила на път. Пред дупката на Драконовонежна тя извикала –„Мога ли да вляза, скъпа моя?” – и още преди да получи отговор вече стояла над гнездото.
-„Мамо, но така не се прави – просто така да влизаш в чужда къща.” Доминик грабва втория сандал и го изчетква като обезумял от прахта.
-„Да продължавам ли нататък?”- питам аз.
-„Ама разбира се…”
„Ах, колко са сладки и толкова красиви. Две малки дракончета гледали любопитно от гнездото. Малките им нослета вибрирали, за да доловят миризмата, която още не познавали. Двата дракона се поздравили. „Отслабнала сте, скъпа моя. Ако се разболеете кой ще се грижи за прехраната на децата ви?” „Какво мога да направя, Драконовохитра? Не мога да заспя преди и последното яйце да е получило достатъчно топлина.” Драконовохитра гледала угрижено понеже и излюпените дракончета се нуждаели неотложно от майка си. „Мога ли да Ви отправя едно предложение, скъпа съседке? Ще бдя над гнездото, а Вие отидете и потърсете съвет от „Големия драконов кръг”. Те трябва да намерят решение. Тръгвайте, скъпа моя, аз ще се грижа за децата Ви.” И така Драконовонежна се отправила на дългия път към Сборището на Драконите. Навсякъде имало женски дракони, които били заети с това да топлят гнездата и да се грижат за децата си. Глъчката от хралупите, покрай които минавала, събуждала усмивка на муцуната й. Лудуването на бащите с малките я карало със съжаление да мисли за това, че нейните деца нямали баща, с когото да играят. Един Драконов съвет се състои от седем дракона. Всички са мъдри съветници, които си разбират от работата. Поне така си мислели… -„Говорете, г-жо Драконовонежна, слуша ме Ви.”
-„Сега следва глупавата част.” Доминик посяга към една от обувките на баща си.
-„За глупавата част преди нищо не си споменавал.”
-„Тя не е толкова дълга, ще издържа, мамо.”
-„Тази обувка е черна, а ти все още имаш върху четката от кафявата боя за сандалите.”
-„Упс, в такъв случай не съм внимавал достатъчно, или?”
-„Вземи черната четка и спри да се хилиш. Какво мислиш, че ще си каже татко, когато извади една кафява и една черна обувка от шкафа?”
-„Забранената дума, мамо!” –Доминик си избърсва носа. „Разказвай нататък.”
Кожата и била увиснала, люспите вече не били така бляскави като по-рано, а красивите и очи гледали уморено. „Чуйте моя проблем: три яйца имах в гнездото; две вече се излюпиха; една черупка все още не се е пропукала. Знам, че е голяма отговорност с три жизнени дракончета. Трябва да ги науча как да бълват огън, как да търсят храна, да избягват опасностите и всички останали важни неща. Прекалено е за една сама майка. Какво да правя?”
-„Сега става вълнуващо.”
-„Не трябва постоянно да ме прекъсваш!”
В драконовия съвет станало тихо. Седемте старейшини обмисляли казаното и стигнали, и как би било иначе, до различни изводи. „Най-големият трябва да напусне хралупата и да се грижи сам за себе си!” Драконовонежна била сломена. Винаги била мечтала първото и дете да бъде син, а сега трябвало именно него да изпрати на студа. Не можело да става и дума! Обичала това момче по специален начин. „Второто родено трябва да напусне хралупата и да се грижи само за себе си!” Драконовонежна онемяла – нейната малка дъщеричка, това прекрасно дете трябвало да остави само на студа? НЕ, не и това за нейното обичано дете. Напълно изключено. Повечето от седемте стари дракони я посъветвали, обаче, да изнесе яйцето навън на студа. „Да оставя обичаното си яйце на студа без да разбера дали е момче или момиче? Да го обрека на сигурна смърт? Нима Вие наистина сте най-мъдрите от старите дракони? Как само можете да предлагате подобно нещо? Аз обичам най-малкото си дете с цялото си сърце! Нали точно заради него седях и топлих толкова дълго гнездото? В момента, в които снесох яйцето в гнездото, вече знаех, че именно то ще е най-близо до сърцето ми. Никога няма да го оставя на студа!” – изфучала Драконовонежна, обърнала се и разочарована напуснала Съвета. -„Всичките ти деца ще страдат, ако не се разделиш с едно от тях, премисли го добре. Получи нашия отговор” – били думите, които достигнали до нея от хралупата.
-„Защо не е попитала бабата дали не може да вземе яйцето?”
-„Може би бабата е била болна или прекалено стара, за да се грижи за себе си и едно яйце. А може да не е било прието при драконите бабите да се грижат за внуците си. Не мога да ти кажа. За това би трябвало ти самият да попиташ дракона. Така.., по-нататък.”
Драконовонежна чувствала, че Съветът на мъдрите стари дракони от части е имал право. Да задържи всичките си деца би било пряко силите й. И кой, питала се тя, би обучил децата й, би ги утешавал и би им приготвял ядене, ако тя се разболее? Плачейки, вървяла към вкъщи. Едно от децата й трябвало да си върви и това не можело да се промени.
-„Това не е добре.”
-„Това, което в момента правиш с ботуша ми, също не е. Освен това нали нямаше да ме прекъсваш, ти, пакостнико!”
Съседката и отворила вратата: „Децата спят, а малкото в яйцето все още не е помръднало. Какъв съвет получихте, ако мога да попитам?” Драконовонежна изхлипала: „Трябва да оставя едно от децата си, а аз вече им дадох имена, милвах ги и им пеех да заспят. Най-малкото в яйцето не мога да изпратя на студа. Драконовохитра била смаяна и безмълвна. Трябвало първо да помисли. „Драконовонежна, моля Ви, премислете какво ще Ви кажа.” – казала тя след малко. „Познавам едно много симпатично семейство. Двамата от години не мечтаят повече за друго от едно малко драконче. Те са почтени дракони, с топла хралупа и много място за храна. Сигурна съм, че двамата биха били прекрасни родители във всяко отношение.”
-„Мамо, какво значи „във всяко отношение”?”
-„Ами например да обичат деца, да имат търпение и време. Да ги утешават и да бъдат до тях, за да ги гушкат, да разговарят и да си играят.”
-„Както е при нас?”
-„Да, съкровище, точно, както при нас.”
Драконовонежна престанала да хлипа: „Мислите ли, че на моето яйце там ще му бъде добре?” Давам Ви дума за това. При това бихте могли да го посещавате и сама да се убедите, че със сигурност добре ще се грижат за него. Те наистина са мили дракони” – потвърди Драконовохитра – „Да ги попитам ли?” Драконовонежна поразмислила няколко дни, докато накрая с тежест в гърдите помолила Драконовохитра да разговаря със симпатичната двойка. Тя го мислила и премисляла, но това било най-доброто, както за всички деца, така и за нея. Тя щяла да остави яйцето на друг дракон да го топли.
-„Това което следва, е много тъжна част за родната майка и доста хубава за новата. Нали, мамо?”
-„Да, съкровище, и аз така мисля. Не е ли по-добре да спра до тук?”
-„Не, разказвай нататък. Всичко свършва добре.”
Още на същата вечер Драконовонежна била посетена от своята съседка, с която била и двойката, едва успяваща да прикрие нетърпението си. Това наистина е едно мило драконово семейство и те биха били добри за нейното яйце, чувствала Драконовонежна. Драконовата двойка усещала, че Драконовонежна искала само най-доброто за своето яйце и че и било трудно да се раздели с него. Драконовонежна попитала няколко пъти: „Сигурни ли сте, че ще обичате моето яйце като свое собствено?” „Да, ще го направим” – бил отговорът, а те се усмихвали. Драконовонежна попитала: „Ще може ли да го посещавам, когато се излюпи?” „Да, ще можете.” – отговорила двойката след кратък размисъл. Било решено още на следващия ден яйцето да бъде занесено в неговото ново гнездо. Тази вечер били обсъдени още много други неща и станало ясно, че те добре понасяли миризмата си. При драконите това било една важна предпоставка при един спор да не се изядат. И така те се разделили в добро разбирателство.
-„Мамо, ти също ми миришеш добре.”
-„Тогава сме случили; ти на мен също, съкровище.”
Естествено, в хралупата на драконовата двойка имало някои неща, които трябвало да се сложат в ред. Също така трябвало да бъде направено меко гнездо, където яйцето да бъде съхранявано. Бащата, напълнил лапи, донесъл трева и мъх, за да не може някоя клонка да стърже по черупката. Тъй като нямала никакъв опит, жена му се упражнявала дозирано да изпуска топлото си дихание. „Гнездото достатъчно меко ли е?” – питала майката. „Разбира се!” – казвал бащата – „Дъхът ти да не е прекалено горещ?” „Точно толкова, колкото трябва да бъде” – отговаряла майката. Двамата едва успявали да се сдържат да не затанцуват в хралупата.
-„Те наистина много се радвали, нали?”
-„Никога в живота си не били по-щастливи!”
Като се стъмнило било готово всичко. Те тръгнали към хралупата на Драковонежна, за да вземат малкото й яйчице. „Да не е променила решението си?” – казала младата бъдеща майка на мъжа си. „Не, със сигурност не е. Тя много обича малките си дракончета и им желае най-доброто.” „Ще ни даде малкото яйце, но ще бъде много тъжна. Както било уговорено, двамата взели яйцето от гнездото и внимателно го понесли към вкъщи. Преди всеки камък новата майка викала: „Внимавай, татко, носиш нашето щастие.”, а бащата който нежно държал яйцето в лапите си, отговарял на жена си: „Държа го достатъчно здраво и в същото време не го притискам. Не се притеснявай, майко, ще занеса живо и здраво щастието ни в хралупата.”
-“Мамо, какво си помислили останалите малки дракончета, когато непознатите просто така взели братчето им?”
-„Не зная, но мисля, че били несигурни и объркани. Майка им навярно им е обяснила, че не бива да се страхуват, че никой няма да ги вземе и че ще видят отново братчето си.”
Тази вечер яйцето било настанено в новото си гнездо в хралупата на драконовата двойка. Там живее и до ден днешен. От време на време родната му майка посещава Драконовощастие – така двойката нарекла излюпеното момченце – а когато със себе си тя води и децата си – Драконовград и Драконовокрасива – винаги става голяма веселба. Децата играят на „бълване на огън надалеч” или „кой най-бързо ще нагорещи един камък.” Майките – дракони за веселите празнословия и глупости, които децата им измислили от последното си виждане. Или пък си припомнят как са дошли една при друга и са станали приятелки. За съвета на старите дракони също говорят от време на време и за това, че тристате години опит били само от части решение. Колко добре било, че послушали сърцето и разума и че сега всичко изглежда така.
-„Това е моята история, нали, мамо? Аз съм бил драконовото яйце?”
-„Да, Доминик, това е твоята история. Между другото в събота ще дойде родната ти майка с Диана и Дамян. Готов ли си с обувките?”
-„Почти, мамо, почти. Ще ми разкажеш ли приказката още веднъж?”
-„Разбира се, но не днес. Вече не вали. По-добре потичай още малко в градината. А,… и … издухай си носа!”
автор: Патриция Кнаппе
Приказката е предоставена от Служба по осиновяване и приемни грижи в град Рощок
