четвъртък, 21 февруари 2019 г.

Няма пряк път към успеха, приятелю!


Няма магистрала към успеха, приятелю мой. Всички мислят, че има лесен път към успеха и местата там, са отдавна заети. Но всяко нещо, си има цена. И ако го искаш наистина, трябва да си готов да я платиш.
Ако търсиш пряк път към успеха, ако искаш, да избегнеш задръстванията,..
трябва да си готов да излезеш от "до болка познатите" и добре утъпкани пътища и да "удариш през просото". Трябва да си готов, да напуснеш уюта и сигурността на зоната си на комфорт, да си поизкаляш обувките и ръцете и да понасилиш мишците и разума си. 
Ако искаш обаче, да си наистина удовлетворен, никога не си позволявай лукса, да насилваш морала си. Тази цена, е твърде висока!
И помни, прекият път към успеха никога не е най-късия!
По него има много криволици. Има възходи и падения. И моменти, когато живота ще те поставя на колене и ще те хваща здраво за топките и от това, дали ще спреш или ще продължиш и ако продължиш, дали ще се изправиш или ще пълзиш, ще разбереш много за себе си ! И вярвай ми, не веднъж ще се изумиш от наученото!
И от това, какво ще направиш с него, с наученото зависи, дали ще стигнеш своята крайна цел и дали това ще те удовлетвори!
Защото всяка спирка по пътя ти към целта, може да е последна. Но може и да е начало на нещо ново и неочаквано!

И всичко това, зависи единствено от теб!

"Семейните войни" и разрушителното им въздействие върху детето


Не те познавам, приятелю.
Но сигурен съм, по едно нещо с теб си приличаме!
И ти си също като мен, се опитваш да бъдеш добър родител на децата си.
Опитваш се, да им осигуриш възможно най-добрите условия, да израснат като психически и емоционално зрели личности. Да имат добри ценностни и морални ориентири. Да получат добро образование и възпитание...
Всичко това обаче, особено последното - възпитанието, започва още почти от началото на живота на новороденото и естествено, зависи от най-важните хора в неговия живот, от нас, неговите родители. "Вие възпитавате дете във всеки момент от живота си, дори когато не сте в къщи.", казва Макаренко. 
И тук, съм напълно съгласен, с него! Личният пример и личните ни успехи, възпитават детето ни много повече от всички морални и духовни лекции, напътствия и нравоучения, които ще му изнесем.  
Предполагам също, че и във вашето семейство, както и при нас с жена ми, се случва да изтървете някоя дума не съвсем на място пред малчуганите. Или интонацията, да придобие възходяща градация и да прехвръкнат искри.
Като всеки загрижен и информиран родител, сигурен съм знаеш, че не е добре да се случват скандали пред децата и защо! 
Ето пет от главните причини:
1. Причинява несигурност у детето;
2. Разрушава у него чувството единството и го раздвоява;
3. У детето се поява чувство за вина
4. Руши доверието у детето  
5. Създава предпоставки за формиране на лагери между членовете на семейството;
  • ……………………………………
  • (Добави твоята голяма причина)
Добре, сега ще засегна проблема малко по-сериозно, защото уважавам личното ти време 🙂
Позволи ми да те провокирам: няма нищо лошо в несъгласието! Проблемът е в начина ви на изразяване.
Мисля, че в определени ситуации родителите могат да изразяват своите несъгласия, ако го правят по уважителен начин.
Проблемът се съдържа в открития огън – ако една дискусия се разгорещи прекалено, придружена е от викове, обвинения или ескалации, необходимо е да изработите механизъм за преустановяване на конфликтите.
Ще кажете – в нашето семейство рядко достигаме до подобни крайности. Добре ли е в крайна сметка да изразяваме нашите несъгласия пред децата?
Зависи от вашата аудитория!
Децата трябва да бъдат достатъчно големи, за да разберат онова, което им казваш и доста емоционално зрели, за да осъзнаят, че можеш и да не се съгласяваш с някого, когото обичаш.
Децата на 6-7 годишна възраст могат да се ужасят при мисълта, че родителите не се харесват и да интерпретират случилото се по неподходящ начин. 
Ето защо никога не провеждайте спорове пред малки деца!
От друга страна, по-големите деца и тийнейджърите могат да се ползват от начина, по който двама зрели възрастни изразяват различията си и ги решават по уважителен начин.
Ето някои общи насоки за провеждане на конструктивен диалог:
  • Внимавайте за тона на гласа – лесно е да се вдигнат децибелите;
  • Ако сте разрешили ситуация по положителен начин с партньора, може да я представите като реален пример за децата си и да обясните как точно сте постигнали съгласие;
  • Избягвайте да изразявате несъгласия, свързани с поведението на присъстващо дете – може да причини объркване.
Разбира се, ако става въпрос за несъществени проблеми, посочвайте плюсовете и минусите, като след това вземете заедно решение.
Давайте смело, родители и намерете баланса сами.
По мотиви от: semeistvo.bg

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...