Скъпи приятели,
Не забравяйте, че децата ни се учат от нас постоянно!
И то не само от думите ни и от личният ни пример. Учат се и от ЛИПСАТА на необходимата корекция на неправилното им поведение в конкретен случай!
Както много пъти съм споделял, децата не се раждат с понятията за добро и зло, за правилно и неправилно, за позволено и забранено!
Страниците на речникът им със социални и морални понятия са чисто бели и наша е отговорността, да ги изпишем четливо, разбираемо, граматически правилно и категорично!
Наша е също и отговорността, да настроим точно и недвусмислено координатите на моралният им навигатор и ценности! За да ги води неотлъчно, както стрелката на компаса, винаги в правилната посока!
Защото, единственото което ги води в най-ранното им детство, са техните лични пориви и желания. И това че са пожелали нещо, което са харесали и придобили дори за миг, според логиката на тези първични импулси, автоматично им дава правото, да го притежават!...
Но ако това бъде толерирано, след една определена възраст влиза в пряк конфликт с чуждите права, обществения морал и законите!
Изначалната липса на социални и морални ориентири, сама по себе си не е никак лоша!
Тя помага на децата, да влизат в социалните взаимодействая, непринудено и свободно. Без да робуват на каквито и да било предразсъдъци и стереотипи! Да са честни, откровени и открити. Без лицимерие и задни мисли. А това, е изключително ценно!
Поставянето на "граници" в това отношение обаче, е изключително важно!
Защото,ако не бъдат поставени на време ясно, точно и категорично, гореизброените качества се превръщат в егоцентризъм, арогантност, бруталност, цинизъм и ониществяване на всичко и всички останали!
Грешните реакции на родителите, спрямо неправилното поведенае на децата, както и липсата на навременна и адекватна корекция на това поведение, не по-малко от грешните им поведенчески модели водят, до безпардонност в поведението, до чувство за непогрешимост, на неприкосновеност и безнаказаност. Водят още, до липса на респект от каквито и да било авторитети, както и на всякакви морални задръжки, т.е. до липса на морални ориентири и съответно, до асоциално и дори до антисоциално поведение!
Безспорно, децата е нуждо да знаят своите права и да ги отстояват. Да осъзнават и реагират, когато тези права и личната им неприкосновеност, са застрашени и нарушени.
Заедно с това обаче, те трябва да научат и че, техните права и свободи, граничат с тези, на всички останали. Да се научат, да бъдат диалогични, обективни и справедливи.
Трябва да запомнят, че чуждите права и мнения също трябва да бъдат уважавани и зачитани! Защото, колкото повече акцентираме САМО и ЕДИНСТВЕНО, върху правата на децата, ако не ги научим, че всяко тяхно действие, води неизбежно до последствия, често касаещи и други хора... Докато, не ги научим, че трябва да поемат отговорността за тези последствия... Ако в името на ненасилието, подминем елементарната дисциплина и пропуснем да ги научим, че границата на техните лични права и свободи, минава точно там, където не се нарушават правата и свободите на всички останали; тогава сме оставили още много несвършена работа като родители (или като специалисти). Работа, липсите от която могат да бъдат пагубни и за тах и за много други невинни хора! А няма кой да го направи по-добре от нас, най-значимите хора в живота им... Докато сме такива.
Защото, ако пропуснем периода на ранното детство, когато те наистина искат да учат, истински се впечатляват и искат да ни подражават, с възрастта негативните разрушителни измениения, ще стават все по-дълбоки и драматични, а дефицитите и заучените погрешни модели, ще стават все по-трудни за компенсиране и корекция. И това, ще промени целият има живот през най-доброто бъдеще, което всички ние като родители, искаме да им осигурим.
