Показват се публикациите с етикет деца с обучителни затруднения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет деца с обучителни затруднения. Показване на всички публикации

понеделник, 24 август 2020 г.

Езиково-говорно развитие на детето от раждането, до края на втората година


сн: Pinterest

"Какво всъщност се случва и как протича 

езиково-говорното развитие през първата година?


            Първата година след раждането представлява подготвителен етап за езиковото развитие на детето.

То вече притежава умения за комуникация, друг е въпросът доколко възрастните ангажирани с отглеждането му могат да разберат какво се опитва да им подаде като информация бебето. Плачът, усмивката и движенията на тялото са начините, по които бебето се опитва да общува със своите родители.

В първия месец след раждането детето издава звуци и викове. Виковете могат да се оприличат на А или Е и се съпровождат от движения на ръцете и краката. Постепенно плачът на бебето променя своята сила, височина и интензитет, което позволява на възрастните ангажирани с неговото отглеждане да разберат причината за него.

През втория/третия месец започва гукането. Гукането е начина, по който бебето заявява, че се чувства добре. Представлява гърлени звуци, които звучат като К, Г и Х. Гукането е част от подготовката за същинската реч. Повечето изследователи го определят като вродена реакция, защото дори глухонемите деца преминават през този етап. Смята се, че благодарение на гукането се развива способността на детето да подражава на говора на възрастните.

През четвъртия и петия месец гукането е особено интензивно. Съчетава се с т.нар. „комплекс на оживление“: усмивка, очен контакт, бурно движение на ръцете и краката, опити да се привлече вниманието на възрастния.

Около шестия/ седмия месец детето навлиза в етапа на лепета. В англоезичната литература този етап се означава като babbling. Това чуждо понятие все повече заменя познатото ни „лепет“ и можете да го срещнете като „бъблене“ в някои статии и книги на български език.

Лепетът представлява комбинация от две или три срички. Звучат като поредица от мам-мам, бам-бам, та-та-та. В този период се появяват и звуковете П,М, Б, В и Ф. Понякога комбинациите приличат на истински думи и родителите погрешно смятат, че детето им е проговорило на тази крехка възраст. При изчезването на лепета съответно започват да се тревожат, че детето им е говорило, а после е спряло. За ваше успокоение, държа да отбележа, че лепетните комбинации не са същински думи(дори, когато ви се струва, че чувате мама или баба) и в повечето случаи се генерират на случаен принцип.

От друга страна, лепетът, за разлика от гукането, е съзнателно и целенасочено упражнение за предстоящото същинско проговаряне. Лепетните комбинации започват с едно-две повторения и постепенно се разгръщат до дълги последователности от срички. Забавянето на появата и развитието на лепета се смята за важен показател при децата с изоставане в развитието.

Успоредно с появата на лепет се развива и способността на детето да разграничава човешкия глас от другите шумове в околната среда. Започват да се радват и успокояват при тихо пеене от страна на възрастен, харесват музиката и могат да разграничават ядосан от спокоен глас. Постепенно тези умения за разграничаване ще им позволят да разбират кога чуват гласа на родителите си и кога им говорят непознати хора.

Разграничаването на говора от всички останали шумове и звуци в околната среда се нарича говорна перцепция и е ключово умение за появата на собствена реч при децата.

Първите характеристики, които едно бебе може да определи в речта на възрастните, са интонацията и силата/височината/тембъра на гласа. Около четвъртия/петия месец мозъчните структури, достигат ниво на развитие, което позволява на бебето да  разпознава отделни говорни звукове.

Около шестия месец се наблюдава бурен растеж и развитие на езиковите зони от кората на мозъка. Това е период, в който излагането на децата на влиянието на екрани и устройства има силно негативно влияние!

В периода осми/девети месец детето разбира достатъчно за да търси с очи предмет или човек, за който го питат и може да изпълнява някои ежедневни инструкции като стани, ела, кажи довиждане.

На девет/десет месечна възраст детето може да изпълнява проста задача, която му е казана с думи. То все още не разбира езика в достатъчна степен, но допълва разбирането си с елементи от екстралингвистичната комуникация: мимика, жест, тон/сила/височина на гласа на говорещия.

На десет/дванайсет месечна възраст детето може да имитира някои прости, двусрични думи като мама, баба, тата, пате, веднага след възрастния.

 Постепенно, при системни упражнения с много повторения, детето се научава да използва т.нар. отложена имитация, което представлява първи, собствени думи. В края на първата година, между 11-я и 15-я месец, вашето дете би трябвало да може да говори самостоятелно като използва няколко кратки думи.

Много е важно да отбележим, че една от основните характеристики при овладяването на езика е това, че разбирането изпреварва възможностите на детето да говори с няколко месеца.

До края на първата година интонацията, жестовете, мимиките и характеристиките на гласа ще бъдат водещи за разбирането от страна на детето.


Какво следва? Втората година в езиково-горното развитие на децата

Около 18-я месец детето владее между 50 и 100 думи,  които използва ситуативно. В зависимост от ситуацията и различни жестове и мимики една и съща дума може да бъде използвана и за назоваване и като въпрос.

Например посочване към пода в комбинация с думата топа(топка) може да означава: Къде е топката, дай топката или топката я няма.

Друг важен белег за езиковото развитие е двусловното изказване под формата на фрази. Те се появяват първоначално в устойчиви, заучени комбинации, които детето чува често в ежедневието си. За начало на същинското двусловно изказване се смята появата на свободни комбинации. Тези фрази поставят началото и на овладяването на граматиката.

До края на втората година повечето деца могат да правят свободни комбинации от думите, които могат да казват. Те са аграматични, липсват повечето окончания за род и число, както и прилагателните и междуметията.

Ако използваме горния пример с думата топка, то на този етап би трябвало детето да може да каже:

Няма топа(топката я няма) или ето топа(Ето я топката) или Гого топа(Дай ми топката, а детето се казва Георги)

До края на втората година речникът нараства интензивно до около 1000 думи, като важни за това са самостоятелното придвижване и непрекъснатата връзка с възрастните. Също може да забележите появата на въпросите Защо? и Кой?

Ако се тревожите за езиково-говорното развитие на вашето дете можете да направите онлайн консултация с мен. С радост ще отговоря на вашите въпроси и ще ви дам насоки за работа у дома съобразени с индивидуалното развитие на вашето дете."

Автор: Ива Александрова

Ива Александрова е магистър логопед. Утвърден пециалист, с богат опит в областта ранно детско развитие(от 0 до 3г.). Ива е член на международното дружество за пре- и перинатална психология и медицина и на Европейската асоциация за ранна детска интервенция. Създател и главен редактор на уеб сайт за Логопедия и свързани нарушения Логопедия.БГ(www.logopedia.bg). Автор на книгата "Умно бебе" и на множество публикации свързани с нарушенията на развитието в детска възраст и лектор на редица форуми за семейството, увереното родителство и ранното детско развитие.

Към оригиналната статия >>>


неделя, 23 август 2020 г.

Идеи за игри срещу детски страх от коронавирус

 

                Страхът е естествена емоция. Вероятно няма дете или възрастен, който да не изпитва, в една или друга степен, различни страхове.

Настоящата ситуация на пандемия от коронавирус създаде и нови допълнителни страхове у всички ни. Поради, незрялата си психика, децата са особено уязвими.

Затова, освен терапевтичната приказка за „Тошко и коронавируса“  решихме да ви предложим и няколко идеи за  игри, които също могат да помогнат на родителите да се справят със страха на децата от коронавируса. Игрите дават възможност на децата да режисират свои собствени спасителни перспективи, да се смеят и забавляват.


Надяваме се, нашите предложения да ви харесат и да ги направите заедно с децата си у дома! Ние знаем, че няма по- успокояващо нещо за децата от общуването с техните родители!


Препоръчваме на родителите да се запознаят с игрите преди да ги предложат на децата си. Те не са универсално решение, а дават само вариант за подход към детския страх. Ако сметнете, че в тях има нещо, което би се отразило негативно на вашето дете, моля, да не ги прилагайте!


Идеи за игри срещу детски страх от коронавирус


СПРЕЙ срещу коронавирус може да стане всеки дезодорант или друго шише, което имате под ръка. То може да бъде облепено с хартиено тиксо, надписано или нарисувано, според идеите на детето.


ЗАТВОР може да стане всяка купа, пълна с вода и сапун. Според идеите на детето, също може да бъде облепена и изрисувана.


БИТКАТА между смелият Дезинфектант и страшния Коронавирус. Може да бъде разиграна с помощта на кукли или картонени герои на клечки.


ВИТАМИНИТЕ– верните приятели на всяко дете – ЦИТРОСИНТУС, МУЛТИНИ и ИМУНА- те живеят в специални бурканчета, който са приказно красиви (защото са изрисувани с различни цветове и шарки).


ДОБРИЯТ ЛЕКАР– той помага всички от семейството да водят здравословен начин на живот като дава съвети. Може да е представител на семейството. Предварително може да се изработят няколко листи за рецепти и на тях специалиста да дава насоки за здравословно хранене, прием на течности, практикуване на различни спортни дейности като аеробика, гимнастика, йога за цялото семейство  и други.


Можете да разиграете различни сценарии или пък дори приказката за „Тошко и Коронавируса“, за целта  ще ви бъде необходим и Коронавирус, който би могъл да бъде направен от хартия или  надута гумена ръкавица и др.



Автори:

Цветелина Ганева,

Старши експерт Ранно детско развитие 

Камелия Ковачева, Психолог

Към оригиналният блог

петък, 21 август 2020 г.

Ранни показатели за обучителни трудности

 



Какво представляват специфичните обучителни трудности, как могат да бъдат оценени и защо е от ключово значение да бъдат идентифицирани на възможно най-ранен етап.

В предучилищните години и в начална училищна възраст децата учат с различно темпо и използват различни стилове на учене. Но ако детето среща значителни трудности с усвояването на речта, цифрите, буквите и др., това може да е проява на обучителни трудности или по друг начин казано – специфични нарушения в развитието на училищните умения. Тази категория включва трудности с усвояването и използването на академични умения и може да си изразява в затруднения с математическите умения, четенето и/или писането.

Колкото по-рано се открият тези затруднения в усвояването на училищните умения, толкова по-добър шанс ще има детето да успее в училище и в живота. По тази причина идентифицирането на показателите за наличието на такива проблеми е изключително важно.

Предпоставките за тези затруднения най-вероятно се изразяват във взаимодействието на генетични фактори и фактори на средата, които засягат способността на мозъка да преработва вербална или невербална информация ефективно и точно. Основните академични умения, които са засегнати от тези затруднения, включват правилното прочитане на единични думи, разбиране на прочетеното, писането и спелинга, аритметичните изчисления и решаването на математически задачи.

За разлика от речта и ходенето, които са постижения на развитието, реализиращи се със съзряването на мозъка, академичните умения (като например четенето, спелинга, писането, математическите умения) трябва да бъдат преподавани и изучавани целенасочено. Специфичните обучителни трудности нарушават нормалния модел на усвояване на академичните умения, те не са следствие от липсата на възможност за учене или неподходящ метод на преподаване.

Децата продължават да се развиват с различно темпо през първите години в училище. До трети клас трябва да умеят да четат подходящи за възрастта текстове от книги, да пишат прости изречения, да събират, изваждат и да умножават на начално ниво. Учениците може и да не изпълняват тези задачи много точно. Някои размени на букви или огледално писане са съвсем нормални в процеса на учене. С времето много от тях се научават да коригират тези свои грешки.

Обучителните трудности стават очевидни в ранните училищни години при повечето от децата. При други обаче може да не са ясно изразени до по-късна възраст, когато образователните изисквания се повишават и надвишават техните възможности. Тези деца преработват информацията по различен начин и трябва да се знае, че като цяло имат нормален или висок интелект. Техните затруднения не са следствие  от интелектуален дефицит, както и не се дължат на мозъчна травма или прекарано заболяване на мозъка.

И накрая, не можем да говорим за обучителни трудности при затруднения във визуалната и слуховата острота, ментални или неврологични дефицити, лоши психосоциални условия, не добро владеене на езика, на който се обучава детето, или неподходящи методи на преподаване.

Специфични обучителни трудности при четенето включват затруднения в:

  • Правилното четене на отделни думи – грешките в четенето показват липса на връзка между звуковете и изписаните букви и затова четенето на непознати думи е много трудно;
  • Скорост и гладкост на четенето;
  • Разбиране на смисъла на прочетеното.

Специфични обучителни трудности при писането включват затруднения в:

  • Правописа – чести грешки в подредбата на буквите в думата, сливане на думи и др.
  • Правилна граматика и пунктуация;
  • Яснота и организация на написаното.

Специфични обучителни трудности в математическите умения включват затруднения в:

  • Разбиране смисъла на цифрите и съотнасянето им към количество;
  • Запомнянето на аритметични факти;
  • Точното изчисляване;
  • Разбиране на математически задачи.

Съществуват маркери на психичното развитие, които показват, че дадено дете е предразположено към проява на такъв тип трудности. В предучилищна възраст детето може да се затруднява да определи звуковете на думата, да бърка посоките ляво и дясно и много често не може да определи коя е водещата му ръка. Понякога не може да разпознае буквите в собственото си име. Трудно научава връзката между букви и звукове. Всичко това обаче не означава, че детето със сигурност ще срещне такива трудности в училище. Не би могло да се говори за обучителни трудности преди първите две години в училище, когато детето е имало време и възможност да учи и развива академичните умения.

Трябва да се отбележи обаче, че децата, които срещат затруднения в развитието на училищните умения, се отличават с богато въображение и любопитство, както и с умението да извличат същността на информацията. С лекота разбират нови концепции и бързо схващат смисъла на истории, когато им бъдат прочетени. Справят се отлично в области, които не зависят от четенето, писането или математиката като напр. компютри, изкуства, философия, биология, социални науки и творческо писане.

Източник: hestiabg.com/bg

Защо нарушенията в детското развитие трябва да бъдат идентифицирани навреме?

 

        В някои случаи, проблемите в развитието на децата са видими още от раждането, при други обстоятелства се изисква по-дълго време, за да се установи, че детето не се развива адекватно за възрастта си. За това, е наистина важно, да се наблюдава развитието на детето в отделните свери, през периода на ранното детство и при някакви съмнения, да се консултирате със специалист. За това, днес ще ви предложа една статия за това защо за важно навременото идентифициране на нличието наевентуални проблеми в тази наока и кои са индикаторите, които могат, да ни ориентират, за наличието на проблем.

👥👥👥

              Няма универсално решение, което да помага при всички деца със затруднения в развитието. Причината за това е, че всяко дете е уникално, то се учи, расте и се развива по свой начин, със свое собствено темпо, с характерните единствено за него силни и слаби страни. Всеки терапевтичен план трябва да взима под внимание тази уникалност и да се фокусира върху индивидуалните нужди на детето.

Когато детето расте и се развива, то усвоява различни умения, например да ходи, да се усмихва или да маха с ръка за довиждане. Съществуват вариации на възрастта, в която е обичайно да бъде усвоено дадено умение и това е съвсем нормално, понеже развитието на всяко дете следва свой собствен ход. Нарушенията в развитието се наблюдават при деца, които не успяват да усвоят конкретното умение в нормалния възрастов диапазон. Понякога, поне първоначално, е много трудно да се определи дали забавянето е маркер за дълготрайно нарушение (увреждане) или детето ще успее да навакса забавянето и да настигне своите връстници.

В първите години от живота на детето най-общо могат да се обособят пет групи умения, които определят областите на развитие. Нарушенията в развитието могат да се наблюдават в една или в повече от тези области:

  • Обща моторика: използват се големите мускулни групи и е свързана с умения за сядане, стоене, ходене, бягане, поддържане на баланс, промяна в позицията на тялото и др.
  • Фина моторика: свързана е с движенията на ръцете и пръстите и с умения като хранене, рисуване, писане и много други.
  • Речево развитие: свързано е с речта, езика на тялото и жестовете, разбиране за вербалната и невербалната комуникация на другите.
  • Когнитивно развитие: включва познавателни умения например за учене, мислене, решаване на проблеми, разсъждение, запаметяване и др.
  • Социално и емоционално развитие: свързано е с взаимоотношенията с другите, взимодействие с тях и разбиране за емоционалните състояния.

Обикновено има възрастов диапазон от няколко месеца, в който се очаква детето да усвои дадено ново умение. Пример за това е нормалният диапазон за прохождане между 9 и 15 месеца. Ако детето на възраст от 20 месеца все още не ходи, това може да се счита за забавяне в развитието. Нарушението в една от областите на развитието е вероятно да бъде съпътствано и от нарушения в други. Например, ако детето има затруднения в речевото развитие, може да се наблюдават и затруднения при социалното и познавателното развитие.

Как се диагностицират нарушенията в развитието?

Нарушенията в развитието могат да бъдат трудни за диагностициране. Има два типа тестове, които могат да бъдат използвани – за скрининг на развитието и за оценка на развитието.

Скринингът на детското развитие може да бъде приложен от различни специалисти – педиатър, детски психолог, логопед или специален педагог. Той има за цел да идентифицира дали детето е усвоило специфичните за възрастта основни умения или има индикации за проблеми в развитието. В най-общи линии специалистът задава въпроси на родителите за развитието на тяхното дете, влиза в контакт  и играе с него, за да изследва как то комуникира, как се държи, как се движи и т.н. На базата на тестовете за скрининг на детското развитие не може да се постави диагноза. Ако резултатът от теста предполага, че детето има някакво нарушение, то трябва да бъде насочено към по-детайлна оценка.

Оценката на развитието изследва в дълбочина уменията на детето и може да бъде администрирана единствено от квалифицирани специалисти. Ако нарушението се наблюдава само в една област, детето се насочва към съответния специалист. Това може да бъде логопед, ако се наблюдават затруднения в речевото развитие. Понякога е необходимо с детето и семейството да работи екип от специалисти, а резултатите от изследването подпомагат изготвянето на терапевтичния план.

Терапевтичните програми имат най-голям успех, когато се прилагат в по-ранна възраст. Родителите на деца, които имат притеснения за развитието на своето дете би било добре да потърсят специалист своевременно.

Какво се случва, когато се идентифицира нарушение в развитието на детето?

Прогресът в усвояването на умения зависи до голяма степен от правилното идентифициране на причините, които водят до нарушенията в развитието, както и от специфичното съчетание на силни страни и предизвикателства пред детето. Някои деца може да настигнат връстниците си, докато при други уврежданията могат да засегнат и живота им като възрастни. Дори и при тежки състояния, подходящата подкрепа може да допринесе за по-добро функциониране и независимост.

В някои случаи, проблемите в развитието на децата са видими още от раждането, при други обстоятелства се изисква по-дълго време, за да се установи, че детето не се развива адекватно за възрастта си. Услугите за ранна интервенция са насочени към деца в първите етапи на тяхното развитие, обичайно от раждането до около три годишна възраст. Подходящата терапия е изключително важна в тези ранни етапи, понеже детето учи и се развива с най-голям размах и има най-висок потенциал да превъзмогне затрудненията именно през тези първи няколко години.

Услугите за ранна интервенция третират специфичните затруднения в развитието и могат да бъдат насочени към:

  • Психотерапия;
  • Поведенческа терапия;
  • Терапия на речевите умения;
  • Адаптиране на средата и развитие на практически умения за самостоятелен живот;
  • Семейно консултиране и развитие на родителски умения;
  • Физиотерапия и рехабилитация;
  • Медицинско лечение;

Интервенцията може да се изразява в предписването на очила на две годишно дете със зрителни затруднения или пък изготвяне на комплексен план за физикална терапия за дете с церебрална парализа. Целта винаги е да се помогне на детето да постигне максимума на своите възможности за функциониране в семейството и в обществото.

Източник: https://hestiabg.com/

По материали от: My Child Withut Limits


четвъртък, 13 август 2020 г.

Примерни иновативни дидактически упражнения и игри за работа с ученици със СОП


                От особено значение в предучилищната възраст е комуникацията между децата със специални образователни потребности, родителите и учителите. 

В последните години у нас проблемът за комуникацията с тези деца все по-осезателно се поставя във фокуса на дискусии, свързани с необходимостта от реформи, изградени върху основата на адекватен подход към тях. Актуалността на проблема е насочена към осигуряване на емоционално благополучие и самочувствие; осигуряване на интелектуално удовлетворение; осигуряване на чувство за успех; осигуряване на активна позиция и интензивни контакти на децата със слухови нарушения с другите. 

Функции на комуникацията

Известно е, че комуникацията е сложен социален феномен, изпълняващ многопосочни и разнообразни функции: 

Информационна – обмен на различен род знания; 

Социална – формиране и развитие на културни навици във взаимоотношенията.

Експресивна – изразяване и взаимно разбиране на емоционалните преживявания; 

Прагматична – регламентира поведението и дейността на участниците в комуникацията, координация на съвместните действия; Интерпретативна – адекватно разбиране между партньорите; 

Корекционна – коригиране на неточности в смисъла и изказа на партньорите. Овладяването на умения за успешна комуникация с деца със специални образователни потребности е в тясна връзка с типовете комуникативни модели. 

        Овладяването на умения за успешна комуникация с деца със специални образователни потребности е в тясна връзка с типовете комуникативни модели. Според целта на комуникацията те са: наративен, инструктивен, комбиниран. 

    -Наративният модел е ориентиран към предаване на знания. Реализира се в два варианта: линеен и разклонен. Линейният вариант е по-олекотен като  конструкция и предхожда разклонения. И двата модела осигуряват синхронна и диахронна комуникация. 

        -Инструктивният модел е специално насочен за формиране на конкретни практически умения. 

       -Комбинираният осигурява в единство даването на знания и формирането на умения. 

    Значим практически проблем е постигането на добро качество на всички форми на комуникация: монологична, диалогична, полилогична. 

    От особено значение в процеса на комуникацията с децата е броят на участниците. 

    Диадата (възрастен-дете; дете-дете) осигурява активността и на двете страни и носи определено емоционално удовлетворение. Малката група (3-5 участници) има по-силен социален ефект, защото осигурява общуване, взаимодействие и сътрудничество с партньори с раличен опит и формира по-точни рефлекси. 

    Фронталната комуникация намалява възможността за индивидуална активност. От практическа гледна точка успешност на комуникацията се гарантира от умелото съчетаване на трите вида организационни модели. 

    Най-общо изискванията за ефективна комуникация се интерпретират като обективни и субективни. 

         Обективните обхващат организацията на предметно-материалното пространство (архитектурно-естетическа организация; символическа информация; отвореност; видимост) и изполваните дидактични материали (различни; съобразени с нарушенията; естетични позволяващи хигиенизиране). 

        Субективните изисквания могат да се класифицират в две групи: общи психолого-педагогически и специфични, относно степента на нарушението. Психолого-педагогическите са: създаване на положително емоционално поле, използване на позитивен език, осигуряване на вариативна повторяемост, чувство за успех, поставяне на акцент върху силните страни на детето, показване на обич, уважение и взискателност, без напомняне за минали неуспехи и грешки, движение от познатото към непознатото, от известното към неизвестното, от конкретното към абстрактното, единство на нагледно и словесно, сътрудничество и поддръжка от семейството. 

       Специфичните изисквания относно степента на нарушението означават поставяне на акцент върху сензорната интеграция, специално внимание към артикулационния праксис, съчетаване на жестове и граматически правилна реч, постепенен преход от експресивно-мимическо общуване към експресивна реч, както и спазване на конкретни здравно-медицински правила. Възрастните (педагози, членове на семейството) носят голяма отговорност за качеството на комуникацията. 

Затова е от голямо значение комуникативната култура на възрастния, отразена в две умения: за слушане и за говорене. 

       Умение на възрастния да слуша: 

                осигуряване на зрителен контакт; 

                показване на лично внимание към детето 

                ведро изражение на лицето; 

                огромно търпение; 

                адекватност на вербален и невербален език. 

        Умение на възрастния да говори: 

                Без повишаване на тона; 

                Задаване на точни въпроси; 

                Позитивно настроение; 

                Стимулиране на самостоятелността; 

                Положително оценяване. 

        Палитрата от педагогически концепции теоретично може да бъде голяма, но най-важното е акцентът да се постави върху личностното развитие на всяко дете, неговите компетентности и използването на дейности, съобразени със специфичната му характеристика и уникална природа. 

Ефикасността на работата с деца със специални образователни потребности се базира на някои ключови фактори и подходи: 

Основни подходи: 

        Подход „отдолу-нагоре” 

                Организиране на ресурсите въз основа на очакванията, възможностите и ресурсите на всяко дете. Работа в мрежа 

                Обмяна на резултати, практики, опит и ноу-хау; 

                Формални и неформални мрежи; 

                Мултидисциплинарна работа. Комплексен, системен и многосекторен подход Включва като пълноправни участници основните фактори на образователната система, а именно родител-дете-учител. 

         В самата игра се отделят вътрешноигрови отношения и такива, възникващи по повод на играта (параигрови). Те включват отношенията, възникващи при обсъждането на замисъла на играта, построяването на сценария, разпределението на ролите. По-късно се проявяват като емоционално-личностни отношения, симпатия или антипатия и силно повлияват на общуването в групата. 

        Важна е идеята за научаването като систематизирани и целенасочени въздействия за развитие на социалните и личностните умения за общуване на децата в игрова среда. Чрез този вид научаване се създават условия за повишена вътрешна и външна активност на детето в процеса на играта. Чрез нея то получава положителна подкрепа от другите, удовлетворява своите основни актуални потребности и интереси чрез приятни и интересни взаимодействия. 

        В процеса на общуване в игрови ситуации детето получава сигурност чрез взаимното договаряне, чрез атмосферата на доверие и взаимопомощ

        Чрез играта то се учи на общуване чрез практикуване на социален опит (единство на социални и личностни знания, умения и отношения). Постигането на разбирателство, сътрудничество и съгласие между детето и връстниците в игровата практика предполага необходимостта от организиране и стимулиране на взаимодействията, собствения опит на детето и опита на връстниците в групата.

                Социалните умения за общуване, разгледани в този смисъл, включват: умение за взаимодействие и съгласуваност на мнения, идеи и действия; умения за даване на оценка към идеите, мнението, действието и поведението на другите; умения за сътрудничество (практическо, познавателно, личностно); умения за осъществяване на емпатийна връзка.    

                Личностните умения за общуване, разглеждани като обект на систематизирани и целенасочени въздействия с цел тяхното развитие, включват: изразяване на гледната точка за оценка и отстояване на позиция в групата; стремеж за по-обективна самооценка и самоконтрол, за изразяване на собствено мнение и за самоутвърждаване и за поддържане на позитивен Аз-образ; съобразяване с груповите изисквания, разбирането им, спазването и създаването им; умение за разчитане и тълкуване на социалните знаци; рефлексивни умения. 

Игротека 

1.Игрови технологии за възприемане; 

2.Игрови технологии за разбиране; 

3.Игрови технологии за изразяване; 

4.Игрови технологии за рефлексивен диалог. 

„Назови точно”

         1. Познавателни задачи Децата да разпознават различни емоционални състояния и настроения на другите. 

        2. Игрова задача Децата да разпознаят и да назоват точно емоционалното състояние и настроението на друг човек от фотография. 

        3. Материално обезпечаване Снимки от списания, на които са фотографирани хора с различни емоционални състояния и настроения. Под всяка фотография е написано точното емоционално състояние (учудване, радост, тъга, изненада, страх, замисленост) на фотографираното лице, като надписът е покрит с непрозрачна лепенка. 

        4. Правила на играта Децата, назовали точно емоционалното състояние на фотографирания човек, продължават в следващия кръг от играта. Играта продължава, докато остане един победител. 

        5. Ход на играта Децата сядат в редица. Учителят раздава на всяко от тях снимки, на които са фотографирани хора с различни емоционални състояния. След внимателно разглеждане всяко от децата излиза отпред, с лице към другите деца от групата, показва им снимката, която е получило и назовава емоционалното състояние на човека, фотографиран на нея. След това то отлепя лепенката в долната част на фотографията и учителят прочита пред всички написаната дума, означаваща емоционалното състояние на фотографирания човек. Ако детето е назовало същата дума, то продължава в следващия кръг. Следва обсъждане на поведението на участниците в играта. 

        6. Варианти на играта След като разгледат фотографията, която са получили, децата се опитват  чрез мимика и поза да предадат същото емоционално състояние пред другите деца, а те трябва да отгатнат кое е то. 

        Играта може да се играе на етапи. 

„Очи в очи” 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознават емоционалното състояние на другия, като го гледат в очите. 

        2. Игрова задача Децата да разпознаят емоционалното състояние на друго дете, без да използват речеви средства. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Всяка двойка деца се държи за ръце. Децата от всяка двойка се гледат в очите. Съставът на двойките се променя няколко пъти. 

        5. Ход на играта Учителят предлага на децата да се разделят по двойки по тяхно желание. Децата от всяка двойка се хващат за ръце и се гледат право в очите, като се опитват да предадат различни емоции на партньора си. В следващия момент децата от всяка двойка описват устно какви емоции им е предал партньорът им. След това учителят отново разпределя децата по двойки момче–момиче и им поставя същата задача. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 6. 

        6. Варианти на играта Децата се опитват да предадат различни емоции на партньора си чрез мимика.

 „Весел или тъжен?” 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознават настроението на другите. 

        2. Игрова задача Децата да разпознаят настроението на другите деца от групата и да поставят съответната пиктограма до всяко от тях. 

        3. Материално обезпечаване Пиктограми, изобразяващи весели и тъжни личица. 

        4. Правила на играта До всяко дете от групата да се постави пиктограма, съответстваща на настроението му. 

        5. Ход на играта Децата са седнали в кръг. Учителят избира чрез броилка едно от тях и му дава пиктограмите, на които са изобразени весели или тъжни личица. Поставя пред избраното дете задачата да постави пред всеки от връстниците си пиктограма, съответстваща на настроението му през деня. След като пред всички деца са поставени пиктограми, тези, които смятат, че поставената пред тях пиктограма отразява вярно настроението им, вдигат ръка. Учителят ги брои. 

        Следва избор на ново дете, което повтаря същите действия. Победител е детето, разпознало вярно настроението на най-голям брой деца. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 

        6. Варианти на играта Всяко от децата си избира само пиктограма, съответстваща на настроението му, а останалите познават каква е тя. 

„Противоположни емоции” 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознаят различни противоположни емоции (радост–тъга, страх– смелост и др.), изобразени на пиктограми.

         2. Игрова задача Всяко от децата да разпознае различни противоположни емоции, изобразени на пиктограми и да ги подреди в двойки (по признак противоположност). 

        3. Материално обезпечаване Комплект пиктограми, изобразяващи разнообразни противоположни емоции (радост–тъга, страх–смелост, учудване–безразличие, злоба–милост). 

        4. Правила на играта Всяко дете да подреди пиктограмите от комплекта си по двойки, по принципа противоположност. 

        5. Ход на играта Учителят показва пред децата всяка пиктограма от подготвените за тях комплекти и заедно се опитват да отгатнат какво настроение изразява тя. След това той поставя пред всяко от децата задачата да подреди пиктограмите от своя комплект по двойки, като във всяка двойка постави пиктограми, изразяващи противоположни настроения. В края на играта всеки от участниците споделя как се е чувствал по време на играта. 

        6. Варианти на играта Децата поставят пред връстниците си пиктограми, съответстващи на настроението им в момента.

 „Слепец и водач” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начини за взаимопомощ. 

        2. Игрова задача Детето, изпълняващо ролята на водач, трябва да преведе другото дете, изпълняващо ролята на слепец, до определено място в занималнята, като го напътства с думи и го държи за ръката. 

        3. Материално обезпечаване Кърпи за превързване на очите. 

        4. Правила на играта Детето, изпълняващо ролята на водач, да държи детето, изпълняващо ролята на слепец за ръката. Да му говори окуражително и да го напътства с думи. Да го заведе до определено място в занималнята. 

        5. Ход на играта С помощта на броилка учителят разделя децата по двойки. Във всяка от двойките определя водач и „слепец”. Водачът трябва да заведе „слепеца” (с превръзка на очите) до определено място в занималнята, като го напътства с думи и го държи за ръката. Впоследствие децата си разменят ролите. В края на играта всяко дете споделя с другите как се е чувствало в различните роли. 

        6. Варианти на играта Едно дете, изпълняващо ролята на водач, води няколко „слепци”. 

„Ласкави имена” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начините за образуване на гальовни (ласкави) имена. 

        2. Игрова задача Детето да съставя и да се обръща с ласкави имена към връстниците си. 

        3. Материално обезпечаване Гумена топка 

        4. Правила на играта Детето, към което е хвърлена топката, да я хваща. Останалите деца да го назовават с различни ласкави имена, докато то държи топката. То да хвърля топката на друго дете.

        5. Ход на играта Децата се подреждат в кръг. Учителят подава топка на едно от тях. Докато то държи топката, останалите го наричат с разнообразни ласкави имена. След около половин минута то хвърля топката към друго дете от кръга, което останалите отново наричат с ласкави имена. По този начин участват по- голямата част от децата в кръга. 

        6. Варианти на играта Учителят назовава ласкаво име, а детето, в което е топката, я хвърля към връстника си, чието ласкаво име е чул. 

„Възрастни хора” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начини за вербална и невербална подкрепа при общуването. 

        2. Игрова задача                 Детето, изпълняващо ролята на внуче, да заведе друго дете, изпълняващо ролята на болен възрастен човек, който почти не вижда, до кабинета на лекаря. 

        3. Материално обезпечаване Кърпа за превързване на очите. 

        4. Правила на играта Детето, изпълняващо ролята на внуче да държи „болния възрастен човек” за ръката. Да го заведе до кабинета на лекаря. 

        5. Ход на играта             Учителят разделя децата по двойки на случаен принцип. Едното дете изпълнява ролята на болен възрастен човек, а другото – на негово внуче. Възрастният човек не вижда нищо (детето е с кърпа на очите). Задачата на внучето е да заведе възрастния човек до кабинета на лекаря, като го държи за ръката и му говори успокоително. Следва смяна на ролите. Важно е детето, което изпълнява ролята на възрастния човек, да се чувства уверено и да разчита на помощта на партньора си. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 

        6. Варианти на играта Едно дете води няколко възрастни.

 „Вятърът духа към…”

         1. Познавателни задачи Децата да разпознават техен връстник. 

        2. Игрова задача Децата да разпознават техен връстник по назовани негови физически белези и личностни качества. 

        3. Материално обезпечаване Гумена топка. 

        4. Правила на играта Всяко дете, в което е попаднала топката, да назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започва с думите

       5. Ход на играта Учителят разделя децата по двойки на случаен принцип. Едното дете изпълнява ролята на болен възрастен човек, а другото – на негово внуче. Възрастният човек не вижда нищо (детето е с кърпа на очите). Задачата на внучето е да заведе възрастния човек до кабинета на лекаря, като го държи за ръката и му говори успокоително. 

Следва смяна на ролите. Важно е детето, което изпълнява ролята на възрастния човек, да се чувства уверено и да разчита на помощта на партньора си. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 

       6. Варианти на играта Едно дете води няколко възрастни.

„Вятърът духа към…

(този, който има червени обувки). 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознават техен връстник. 

        2. Игрова задача Децата да разпознават техен връстник по назовани негови физически белези и личностни качества. 

        3. Материално обезпечаване Гумена топка. 

        4. Правила на играта Всяко дете, в което е попаднала топката, да назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започва с думите „Вятърът духа към…(този, който има червени обувки). 

        5. Ход на играта Учителят предлага на децата да седнат в кръг. Подава топка на едно от тях. Поставя му за задача да назове характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започне с думите „Вятърът духа към…( този, който има червени обувки). След назоваването детето хвърля топката към свой съиграч, който трябва да предположи за кое дете от групата се отнася назованото качество или външен белег. След като е изказал предположението си, той хвърля топката към друг свой съиграч, който също назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започне със същите думи. 

        6. Варианти на играта Децата назовават любимите занимания, играчки, храни на връстниците си

„Пробий кръга” 

        1. Познавателни задачи Запознаване със смисъла на понятия като тактичност, дипломатичност, оригиналност и находчивост. 

        2. Игрова задача Чрез използване на подходяща интонация, отправяне на молба, демонстриране на положително отношение, договаряне да се излезе извън кръга от деца. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Детето, попаднало в центъра на кръга от деца, трябва да ги убеди да го пуснат само чрез вербална комуникация с тях. 

        5. Ход на играта Децата от групата се хващат за ръце и образуват кръг. Едно от тях, посочено от учителя, влиза в центъра на кръга. Неговата задача е чрез отправянето на молба към всички деца от кръга или лично към някои от тях да „пробие” кръга (децата да пуснат ръцете си) и да успее да излезе извън него. Победител е детето, успяло да убеди другите да го пуснат за най-кратко време. 

        6. Варианти на играта В кръга влизат по две деца. 

„Ало, ало! 

        1. Познавателни задачи Запознаване с правила за общуване от разстояние – по телефона, чрез интернет (с първите думи да се определи темата на разговора, да си представяме лицето на събеседника и обстановката около него). 

        2. Игрова задача Децата да представят себе си и най-добрия си приятел чрез въображаем разговор по телефона. 

        3. Материално обезпечаване Две еднакви серии от картички с написани върху тях телефонни номера и малък картонен телефон за всяко дете или телефон-играчка. 

        4. Правила на играта Детето, което е разпознало прочетения номер в своята картичка, „вдига слушалката” и казва „Ало, здравей!”. Всяко от децата, участващи в телефонния разговор, описва неговия найдобър приятел от групата и обяснява защо именно той е най-добрият му приятел. 

        5. Ход на играта Учителят е подготвил предварително две еднакви серии от картички с написани върху тях телефонни номера и малък картонен телефон за всяко дете или телефон-играчка. На всяка от картичките са написани по два телефонни номера с различен цвят – син и червен, като синият на цвят номер в една картичка е с червен цвят в още една от картичките и обратно. 

    Учителят разбърква картичките и всяко дете си взема по една от тях. Обяснява на децата от групата, че номерът в син цвят е техният собствен номер, а този с червен цвят е номерът на някое от другите деца. Избрано дете прочита номера в червен цвят от неговата картичка, а другите деца слушат внимателно. Детето, което е разпознало прочетения номер в своята картичка, „вдига слушалката” и казва  „Ало, здравей!”, след което двете деца провеждат диалог в рамките на който трябва опишат себе си и най-добрия си приятел от групата и да се аргументират защо точно той е такъв. 

        6. Варианти на играта Децата описват своето семейство. 

„Скритата дума” 

        1. Познавателни задачи Запознаване със значението на думи, изразяващи молба, извинение, съчувствие, благодарност. 

        2. Игрова задача Всяко от децата да опише изобразената на картичката му ситуация и да назове необходимата дума. 

        3. Материално обезпечаване Картички с изобразени разнообразни ситуации, в които един от участниците (обозначен с поставен до него въпросителен знак) трябва да използва дума, изразяваща благодарност, извинение, молба, съжаление и т.н. 

        4. Правила на играта Всяко от децата трябва да опише изобразената на картичката му ситуация. Да назове необходимата дума, която отбелязаният участник в ситуацията трябва да използва. 

        5. Ход на играта Учителят раздава на всяко от децата малка картичка, на която е изобразена ситуация, изискваща от някои от участниците в нея да използва думи, изразяващи молба, извинение, съчувствие, благодарност. 

    До този участник е поставен малък въпросителен знак за ориентиране на участниците в играта. В долната част на картичката е написана думата, която той трябва да използва и е покрита с лепенка. Задачата на всяко от децата е да опише изобразената на картичката му ситуация и да назове необходимата дума. След като я назове, учителят разлепя лепенката и прочита написаната дума. 

        6. Варианти на играта Участниците разказват какво е изобразено на картичката от името на отбелязания персонаж. 

„Прекъсни навреме” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с учтивата форма на обръщението „Вие” и характеристиките на събеседниците, към които трябва да се използва. 

        2. Игрова задача Децата от групата слушат внимателно диалозите, осъществявани от връстниците си и сигнализират с вдигане на ръка в случаите, в които децата нарушат поставените им задачи. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата се разпределят по двойки. При провеждането на диалога между тях обръщенията да са задължително в учтива форма. При нарушаване на това правило останалите деца от групата да сигнализират с вдигане на ръка. 

        5. Ход на играта Учителят избира по две деца и им предлага да се поставят в различни въображаеми ситуации (в магазина, в книжарницата, в болницата, при зъболекаря, в пощата и т.н.). 

Като задача им поставя да проведат диалог, съответстващ на ситуацията, в която са поставени и изисква от тях обръщенията в разговора да са в учтива форма. Останалите деца слушат внимателно и сигнализират с вдигане на ръка в случаите, в които децата, провеждащи диалога, нарушат поставените им задачи. 

        6. Варианти на играта Учителят чете текстове, в които децата трябва да допълнят липсващата подходяща форма за обръщение. 

„Новото дете” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начини за установяване на приятелски отношения с околните. 

        2. Игрова задача Децата от всяка група да „запознаят” новопристигнало дете с другите деца от групата, да го развеселят, да му задават въпроси, отнасящи се до него. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата се разпределят по тройки. Едно от тях поема ролята на новопристигнало в групата дете. Другите две деца от групата трябва да го запознаят с останалите деца, като ги опишат пред него и да се опитат да го развеселят. 

        5. Ход на играта Учителят разделя децата по тройки, като определя по едно „новопристигнало дете” във всяка от тях. Поставя за задача на останалите две деца да го „запознаят” с другите деца от групата, да го развеселят, да му задават въпроси, отнасящи се до него. 

        6. Варианти на играта Ролята на новопристигнало дете се поема от деца от друга група. 

„Зелено или червено” 

        1. Познавателни задачи Запознаване със ситуации, изискващи поднасянето на извинение по повод на извършена грешка или неволно действие срещу друг човек. 

        2. Игрова задача Децата да вдигат червен или зелен картон в зависимост от постъпките на герои в разказани от учителя ситуации. 

        3. Материално обезпечаване Чифт зелен и червен картон за всяко дете. 

        4. Правила на играта Децата да вдигат зелен картон тогава, когато участникът в разказана от учителя ситуация не дължи извинение. Децата да вдигат червен картон тогава, когато участникът в разказана от учителя ситуация дължи извинение. Децата, вдигнали картонче с неправилен цвят отпадат от играта. 

        5. Ход на играта Учителят раздава на всяко от децата по едно зелено и по едно червено картонче. Разяснява правилата на играта. След всяка разказана случка анализира поведението на героя заедно с децата. 

        6. Варианти на играта Случките се разказват от дете от групата. 

„Арбитри” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с правила за поведение и общуване при попадане в конфликтна ситуация, формиране на умения за разрешаване на конфликти. 

        2. Игрова задача Децата от всяка група да построят съвместно и за възможно най-кратко време къщичка от дървени кубчета. Арбитрите в групата да разрешават възникнали конфликти.             3. Материално обезпечаване Конструктивен материал от дърво. 

        4. Правила на играта Всяка група деца строи съвместно къщичка, като се стреми да свърши по-бързо от другите. Децата, които са в ролята на арбитри, разрешават възникнали конфликти. 

        5. Ход на играта Учителят разяснява правилата на играта „Арбитри”. Разделя децата по тройки чрез броилка, като във всяка тройка определя по едно дете, което ще изпълнява ролята на арбитър. Задачата на всяка тройка деца е да построят заедно и възможно най-бързо къщичка от дървени кубчета, като ролята на арбитъра е да разрешава възникнали конфликти по време на строителната дейност. Победител е онази тройка деца, успяла да построи най-бързо своята къщичка. 

        6. Варианти на играта В ролята на арбитър влиза учителят. 

„Вълшебни рисунки” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с личностните особености на другите деца от групата.            2. Игрова задача Децата да нарисуват рисунка с кърпа за очи чрез команди, подавани от друго дете. 

        3. Материално обезпечаване Бели листове рисувателна хартия и цветни моливи за рисуване.         4. Правила на играта Децата да се разделят по двойки, като във всяка двойка се определя водач и художник. Художникът рисува, без да вижда чрез вербалните команди на водача. След първия етап на играта децата от двойките разменят ролите си. 

        5. Ход на играта Учителят разпределя децата по двойки, като на едно дете от двойката очите се завързват с кърпа. Другото го води до бял лист за рисуване, който е закрепен за стената и използвайки само вербални инструкции, му помага да нарисува рисунка (по зададена тема или свободно творчество). След като децата от всички двойки са нарисували рисунките си, следва размяна на ролите. 

        6. Варианти на играта Водачът хваща ръката на детето с кърпата на очите и рисува. Невиждащото дете трябва да познае какво е нарисувано. 

„Ръкавички” 

        1. Познавателни задачи Децата да се запознаят с различни орнаменти за украса. 

        2. Игрова задача Децата да открият чифтове ръкавички с еднакви орнаменти и да ги оцветят по еднакъв начин. 

        3. Материално обезпечаване Изрязани от хартия силуетни изображения на ръкавички с еднакви орнаменти на всеки чифт от тях. 

        4. Правила на играта Всяка двойка деца открива чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти. Оцветява ги възможно най-бързо по еднакъв начин. 

        5. Ход на играта Учителят разпръсва чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти на различни места в занималнята. Децата се разделят по двойки и намират чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти. След като всяка двойка е открила чифт ръкавички с еднакви орнаменти, с помощта на три молива с различен цвят оцветява възможно най-бързо и по съвършено еднакъв начин своя чифт ръкавички. 

        6. Варианти на играта Децата се разделят в групи по четири и оцветяват чифтовете ръкавички две по две. 

„Живи фигури” 

        1. Познавателни задачи Децата да опознаят личностните качества на другите деца в групата.         2. Игрова задача Чрез съвместно договаряне всички деца от групата да образуват посочена от учителя фигура чрез заставането си едно до друго. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата да избягват конфликтите помежду си в процеса на договарянето. При образуването на фигурата да участват всички деца от групата. Всяко дете да заеме възможно най-правилна позиция. По време на движението на фигурата да не се нарушава нейната цялост. 

        5. Ход на играта Учителят приканва децата да образуват чрез приближаване на телата си дадена фигура (например морска звезда) и да покажат как се движи. Следващите фигури се предлагат от самите деца. 

        6. Варианти на играта Децата се разделят в групи по четири и всяка група образува собствена фигура чрез договаряне. 

    „Скулптури” 

        1. Познавателни задачи Децата да опознаят личностните качества на другите деца в групата.         2. Игрова задача Децата да изработят от „глина” свои статуи чрез вербални команди. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата, изпълняващи ролята на статуи, да стоят неподвижно, докато скулпторите ги разглеждат. 

        5. Ход на играта Участниците в играта се разделят по двойки. Децата от всяка двойка се разделят на скулптор и глина. Скулпторът изработва от глината своя статуя – животно, играчка, цвете и др. Скулптурата застава неподвижно и скулпторите й дават име. След това всички скулптори се разхождат и разглеждат творенията на колегите си. Следва размяна на ролите. 

        6. Варианти на играта Скулпторите изработват предварително зададена от учителя фигура.

   👬   👬   👬   

Източник: Интегриране на ученици със специални образователни потребности в Условията на общообразователно Училище /  УЧЕБНО ПОМАГАЛО с авторски колектив 

Проф. д-р Веска Шошева Доц. д-р Ицка Дерижан Доц. д-р Красимира Бенкова Доц. д-р Стефка Динчийска Доц. д-р Емилия Масларова Гл. ас. д-р Генчо Вълчев Гл. ас. д-р Антон Стойков Ас. Милена Илиева Росица Райкова

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...