И дано продължава все така, през годините ❗💞

Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".

Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!

И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.

50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам. 

За помощ ръка, на който мога подавам.

От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите. 

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.

През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.

И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!

Ивайло Апостолов 

15. 03. 2022 

ЗА ОГРАНИЧЕНОСТТА НА ЦЕННОСТИТЕ И МОРАЛА , И ЦЕННОСТТА НА МОРАЛА И ОГРАНИЧЕНИЯТА...

        Скъпи приятели,

        Не забравяйте, че децата ни се учат от нас постоянно!

И то не само от думите ни и от личният ни пример. Учат се и от ЛИПСАТА на необходимата корекция на неправилното им поведение в конкретен случай!

Както много пъти съм споделял, децата не се раждат с понятията за добро и зло, за правилно и неправилно, за позволено и забранено!

        Страниците на речникът им със социални и морални понятия са чисто бели и наша е отговорността, да ги изпишем четливо, разбираемо, граматически правилно и категорично!

Наша е също и отговорността, да настроим точно и недвусмислено координатите на моралният им навигатор и ценности! За да ги води неотлъчно, както стрелката на компаса, винаги в правилната посока!

        Защото, единственото което ги води в най-ранното им детство, са техните лични пориви и желания. И това че са пожелали нещо, което са харесали и придобили дори за миг, според логиката на тези първични импулси, автоматично им дава правото, да го притежават!...

Но ако това бъде толерирано, след една определена възраст влиза в пряк конфликт с чуждите права, обществения морал и законите!

        Изначалната липса на социални и морални ориентири, сама по себе си не е никак лоша!

Тя помага на децата, да влизат в социалните взаимодействая, непринудено и свободно. Без да робуват на каквито и да било предразсъдъци и стереотипи! Да са честни, откровени и открити. Без лицимерие и задни мисли. А това, е изключително ценно!

        Поставянето на "граници" в това отношение обаче, е изключително важно!

        Защото,ако не бъдат поставени на време ясно, точно и категорично, гореизброените качества се превръщат в егоцентризъм, арогантност, бруталност, цинизъм и ониществяване на всичко и всички останали!

        Грешните реакции на родителите, спрямо неправилното поведенае на децата, както и липсата на навременна и адекватна корекция на това поведение, не по-малко от грешните им поведенчески модели водят, до безпардонност в поведението, до чувство за непогрешимост, на неприкосновеност и безнаказаност. Водят още, до липса на респект от каквито и да било авторитети, както и на всякакви морални задръжки, т.е. до липса на морални ориентири и съответно, до асоциално и дори до антисоциално поведение!

        Безспорно, децата е нуждо да знаят своите права и да ги отстояват. Да осъзнават и реагират, когато тези права и личната им неприкосновеност, са застрашени и нарушени.

Заедно с това обаче, те трябва да научат и че, техните права и свободи, граничат с тези, на всички останали. Да се научат, да бъдат диалогични, обективни и справедливи.

        Трябва да запомнят, че чуждите права и мнения също трябва да бъдат уважавани и зачитани! Защото, колкото повече акцентираме САМО и ЕДИНСТВЕНО, върху правата на децата, ако не ги научим, че всяко тяхно действие, води неизбежно до последствия, често касаещи и други хора... Докато, не ги научим, че трябва да поемат отговорността за тези последствия... Ако в името на ненасилието, подминем елементарната дисциплина и пропуснем да ги научим, че границата на техните лични права и свободи, минава точно там, където не се нарушават правата и свободите на всички останали; тогава сме оставили още много несвършена работа като родители (или като специалисти). Работа, липсите от която могат да бъдат пагубни и за тах и за много други невинни хора! А няма кой да го направи по-добре от нас, най-значимите хора в живота им... Докато сме такива.

        Защото, ако пропуснем периода на ранното детство, когато те наистина искат да учат, истински се впечатляват и искат да ни подражават, с възрастта негативните разрушителни измениения, ще стават все по-дълбоки и драматични, а дефицитите и заучените погрешни модели, ще стават все по-трудни за компенсиране и корекция. И това, ще промени целият има живот през най-доброто бъдеще, което всички ние като родители, искаме да им осигурим.

СЛЕПИЯ УЧЕНИК

        Днес ще ви представя една прекрасна история, разказана от Борис Ганаго. Това е история за приемането, човещината, вроденото чувството за съпричастност към чуждата болка и загуба, и за подкрепата. Една история, за "очите на доброто", които са характерни за децата, докато не научат друго от нас - възрастните...

👦👧👨😎👨👧👦

        Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло там седмица, две... Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Майката на Льова отворила вратата. Лицето ѝ било много натъжено. Децата я поздравили и попитали направо:

    - Защо Льова не идва на училище?

Майката едвам изговорила:

    - Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.

        Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило:

    - Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме.

    - И обратно - до вкъщи ще го изпращаме.

    - И уроците можем да му помагаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.

        Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята. Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите. Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар. Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!". От всички страни децата се надпреварвали да споделят:

    - Утре аз ще те заведа на училище!

    - А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра!

    - Аз пък по история ...

        Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава. По лицето на майка му се стичали сълзи. След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него. В училище, момчето което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час. А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!

        Льова се учил се прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението. За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целият материал. И децата се стараели много. През зимата те водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфонични концерти. Льова завършил училище със златен медал. После го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи". След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.

        А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!

Автор: Борис Ганаго, "Прозрение"

От книгата "Детям о вере"

Хора и съдби, които ни вдъхновяват - Запознайте се с Ксения Безуглова - "Мис Свят 2013, за жени с двигателни проблеми!

За привържениците на етикетите и рамките на диагнозите(Макар да вярвам, че тук няма такива!) :

-Когато прибързано съдите за някого, според няква диагноза помнете-диагнозата е условност, която показва физическото, психичното, емоционалното, неврологичното или интелектуалното ни състояние. Тя дава "насоки" за актуалното състояние и вероятния потенциал за развитие на личността, но НЕ Я определя като такава! Личностовите и характеровите качества, са динамична променлива, която се възпитава в процеса на развитие и може да достигне далеч, отвъд нашите предварителни очаквания, дори за средно статистическата "нормалност" !

Запознайте се с Ксения Безуглова - "Мис Свят 2013, за жени с двигателни проблеми!
 Ксения е родена на 8 юни 1983 и остава прикована към инвалидната количка след ужасен инцидент през 2008 г, когато е едва на 25 години и е бременна с първото си дете.Това я проставя пред дилема, но въпреки препоръките на ликарите и тя решава, да остане неподвижна от кръста надиолу, но да роди детето си.

"Смисълът на живота остава същият за мен: да се радвам тук и сега и да приемам това, което ти дава животьт.", казва "Мис Свят в инвалидна количка"

. Днес , тя е щастлива съпруга и майка на две прекрасни дъщери.

Ксения Безуглова в уникалният социален проект "Руската жена - Преобразяването на нацията"

След месеци на безкрайна упорита рехабилитация и тренировки, за "да се вдигне на крака", Ксения решава да се приеме и да се обича такава, каквато е. Тя не само не се отчайва и отглежда своето момиченце почти сама, но решава да посвети живота си на това, да помага на другите да не се отказват в трудни ситуации! Така създава свой собствен рехабилитационен център, където преподава уроци по макиаж и учи хора попаднали в подобно на нейното състояние, как да се справят! 💖
През 2013г Ксения печели първо място на конкурса "Мис Свят", за жени в инвалидни колички и решава като "Кралица на красотата", да бъде още по-полезна на хората със специфични потребности, като не само организира кампании, за оборудване на достъпни "социални плажове", но и работи активно, за промяна на съществуващите в обществото негативни нагласи към хората с увреждания! Така създава фондацията "Всичко е възможно"!

снимки: toreents.ru

Ксения е "Член на Обществената камара на Централната федерална окръжна комисия по въпросите на хората с увреждания при президента на Руската федерация", на "Съвета при правителството на Руската федерация". Ръководител е на проекта "Град за всички". Организатор на конкурса "Мис Вселена".

Тя е вдъхновител и движеща сила на много национални и международни социални проекти, за хората с увреждания в Русия.

Всеки здрав човек, би й завидял за тази енергия, оптимизъм и любов към живота. Трагедията, която й се случи в разцвета й, не я счупи. Животът продължава! Промяна на себе си -промяна на света" това е основното мото на невероятното, силното и хубав човек - Ксения Безуглова.

Ксения е активно ангажирана социални дейности, член Обществената камара на Централния федерален окръг на Комисията при президента на Русия за хората с увреждания и на Координационния съвет за попечителство в социалната сфера при правителството на Русия. Сътрудничи с Министерството на здравеопазването и семейно планиране за хора с увреждания. "Мис Свят в инвалидна количка" още участва активно в разработването на проекти без бариери. Провежда одит на околната среда без бариери в регионите и организира всеруски конкурс за красота сред момичета с увреждания.

" Постоянно срещам хора, които "немогат повече". Е, момчета, вие самите не знаете на какво сте способни, но ви е страх, да опитате!", казва Ксения Безуглова

За живота в социална изолация - Размисли "под карантина"

сникка: spodeli.com

Скъпи приятели,

Днес, повече от всякога имаме време и уникалната възможност за размисъл върху собственият си живот и живота на хората около нас и да преосмислим отношението си, спрямо тях и взаимоотношенията помежду ни.

Дали и как ще го направим, зависи изцяло от нас!

Имайте малко търпение!

И след няколко седмици спазване на карантина с вашите деца, ще придобиете бегла представа, как живеят децата в аутистичния спектър или с ХАДВ и техните семействата, или децата с двигателни проблеми (поради недостъпността на средата). А за тях, това не е прецедент, а начин на живот! ❤ 

                        *

Споделено от Андрей Шевченко - логопед и дефектолог

# Винаги вкъщи

" Не отидох на обучение днес, училището въведе карантина.  Направих си чай к се заех с обчайните неща, чета, чета и пиша.  Не изпитвах никакъв стрес, нищо не ме изненада по този въпрос.  И тогава се замислих колко е познато на хората с увреждания и техните семейства да живеят в „карантинно“ състояние.

Повечето от моите приятели с увреждания също винаги седят вкъщи заради "непристъпната" среда.  Родителите на тези хора също гледат децата си у дома (въпреки че детето може да е на двадесет и четиридесет години).

Точно сега, като цяло светът може да се почувства в ситуация на хората с увреждане.

И бих искал да призова хората да се замислят и наистина да се постараят да поставят на мястото на онези хора, които поради физическите си ограничения не могат да напуснат домовете си.

Бих искал да си запишете услугите, които сега стават най-популярни (като доставка на храна или безплатно уеб кино), за хора с увреждания. 

В крайна сметка, те СА # Винаги вкъщи.

Искам също да насърча хората с увреждания да споделят своите тайни "лайфхакове" и истории за живота "между четири стени" под този хаштаг.

Сега е моментът, в който ще можем да предадем на хората позицията си.

Излязохме с тази акция заедно с Политехническия музей в Москва и съветите за достъпност в музея, чийто член съм.  Бих искал да бъда подкрепен от възможно най-много хора, тъй като това ще помогне да се използва информационният шум за доброто.

Ако сте човек с увреждане и сте изпитали изолация поради недостъпна среда и услуги, споделете вашите истории!  Ще бъде чудесно, ако говорите за това какъв вид хакове сте придобили като част от такава изолация - това вече може да бъде полезно, включително и за хора без увреждания."

                             *

Подобна инициатива, би била много полезна и у нас!!! ❤

ВСЯКО ДЕТЕ има нужда да се забавлява! ВСЯКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ !

Всяко дете, има нужда да играе и да се забавлява!
Играта, в ранните години от живота ни е освен забавление, основна част от процеса на учене и развитие на жизнено важни знания, умения и навици, които ще са ни необходими в по-късните етапи от живота ни. А също така, помага за формиране на основни нагласи и черти на характера!...
И децата на видеото, както се вижда, го правят с пълна сила. Без да се съобразяват с указанията и без да мислят за последствията.
На пръв поглед, нищо нередно. Освен,че могат да се наранят и че рушат общинска собственост,която е от данъците на всички ни. Но това си е обичайно у нас.
Въпреки, че в нормална държава като Англия, (където твърди че живее момчето със зеленото яке, би излязло повече от "солено" на родителите му).
Това е ЕДИНСТВЕНАТА в Благоевград (от десетките направени през последните няколко години детски площадки) ПЛОЩАДКА ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ !
Площадка за която събирахме подписи с месеци и започнаха да рушат, още преди да бъде завършена!
Нямаше да е проблем, ако това е прецедент. Но площадката е системно сборище на деца от различни възрасти. Особено на тийнове, което след 21-22часа, системно изпробват здравината на съоръженията, пият, пушат трева и при забележка, се държат нагло и арогантно!
Свикнали сме, да сме недоволни и да търсим отговорност, кой как си върши работата! Но колко често се замисляме, за собственото си място и отговорност!?
А както казах,
ВСЯКО ДЕТЕ има нужда да се забавлява!
ВСЯКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ !
А вие, знаете ли къде и как се забавляват децата ви!?

За деинституционализацията и интеграцията, през погледа на бюрокрацията!

Деинституционализацията на децата в неравностойно положение, лишени от родителски грижи, е една от най-съществените стъпки в социалната сфера в посока на тяхната закрила, защитата на техните права и подобряване качеството им на живот, на основата на търсенето "най-добрият интерес на детето". През последните години, много правителства изминаха на малки стъпки, този дълъг път, в посока по-добрата социализация и интеграция на тези деца в Общността. Придстои ни обаче, да вървим още дълго!.. 

"Деинституционализацията е най-успешната, най-трудната, но и най-удовлетворяващата реформа. Тя е ключова за реформирането на социалната сфера, каза заместник-министър Русинова. В резултат на целенасочената политика и непрестанните усилия на всички ангажирани страни при реализиране на процеса на деинституционализация бяха постигнати съществени резултати. Основните от тях са свързани с намаляване на броя на децата в специализираните институции с над 92% (от 7 587 деца през 2010 г. до 593 деца в края на м. февруари 2019 г.). За същия период специализираните институции за деца намаляха с над 82 % - от 137 през 2010 г. до 24 в края на м. февруари 2019 г., посочи Русинова.

Закриването на домовете за деца и изграждането на алтернативни социални услуги, в които децата живеят в близка до семейната среда, е огромен успех. Не по-малко важно е, че започнахме да променяме обществените нагласи и да създаваме различно отношение към децата, подчерта заместник-министър Русинова. Тя представи кампанията „Мисията е възможна“, чиято цел е да покаже, че всички деца могат да се реализират пълноценно, ако получат шанс и подкрепа от цялото общество.", каза Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова / Zornitsa Roussinova, която представи опита на България при провеждане на реформата за деинституционализация на грижите за деца пред делегация на Министерството на труда и социалните политики на Армения.

И преди съм споделял, един случай от преди няколко години, във връзка с реализирането на проект за социална услуга да деинституционализирани деца младежи с увреждания. На поставения тогава от мен въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират най-вече младежите, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга адекватна подкрепяща съпътстваща услуга.
Не получих  никакъв конкретен отговор.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Така де, това е прекрасна утопия, ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена!?
И досега положението с тези младежи, е същото.
Седят си в центровете, където са "деинституционализирни", разчитайки и контактувайки единствено на обслужващият персонал, и на посещенията на някои ресурсен учител и толкоз!
Проблемът е, че това едва ли е прецедент!
Вярно, обгрижването е много по-добро, тъй като броят на персонала, съотнесен към броят на "потребителите" е по-равнопоставен от предходните институции, но базата, макар новичка и спретната, съвсем не разполага и с техният "ресурс за подкрепа", като различни работилници за занимания например по грънчартво, готварство и т.н.   
Уважаеми дами и господа от МТСП, "институционализацията" не се определя само от вида, размера и наименованието на предложената социална услуга. Нито социалната интеграция от позиционирането на тази услуга във или извън града, а от възможностите за подкрепа, осигурени на обгрижваните деца и възрастни в неравностойно положение и от осигурените алтернативи, за РЕАЛЕН КОНТАКТ с общността. 
Общността, за това е общност, защото предлага ЕФЕКТИВНА ВКЛЮЧЕНОСТ във социалният й живот на ВСИЧКИ нейни членове! Особено на маргинализираните и нуждаещи от подкрепа се групи!
Същото важи и за Интегрираното образование! 

Какво казах и какво забравих да кажа на детето си, в първият учебен ден

Всяко пътуване, дори най-дългото, започва с първата крачка!...

Моментът, когато детето ни пристъпва за пръв път през училищният праг, за да тръгне по дългият и наистина неравен път на Знанието, е едно от наистина запомнящите се събития!

Образованието е само един от "лостовете" на Системата , да ни обезличи и да ни направи лесни за манипулиране!

Но тръгвайки с ясното съзнание, за това, от нас като Личности и още повече, като родители зависи, как ще преминем през това предизвикателство, след като сме решили да Останем (тук, в България), как ще се адаптираме и как ще се Себесъхраним по време на тази адаптация, в конкретните условия! Какво ще научим, преминавайки през това пътуване и как ще използваме наученото! Защото каквото и както и да се случва, децата ни имат нужда от образци за подражание. Имат нужда от модели, от които да се учат. И няма кой да стори това, по-добре и с повече загриженост и подкрепа от нас, като техни родители!...

И най-вече, как ще научим децата си,да го правят! Защото без значение, да ли са със "специални" според, общоприетите социални критерии или не, винаги ще се най-специалните за нас, техните родители! И защото каквито и да са децата, те имат едни и същи основни потребности

- да бъдат обичани и обгрижени

- от сигурност- да знаят и да чувстват, че каквито да са и каквото и да направят, винаги ще има поне едно място, където да се върнат и да бъдат приети и подкрепени, въпреки всичко

- да бъдат част от нещо по-голямо - семейство, клас, отбор, приятелски кръг, където да са приети такива, каквито са

А със сигурност няма как да научат всичко това, ако абдикираме от личните си отговорности като родители и ако делегираме тези отговорности изцяло на Образованието, както правят много от родители, днес!... И да имаме само изисквания и очаквания!...

Калкото до празничността на "първият учебен ден "!

Вярвам, че именно заради цялата помия която ни залива ежедневно, е добре да използваме всеки повод, да си създаваме положителни емоции и спомени, заедно с децата си! Защото това е едно от истински важните неща, заради които живеем!

Ето няколко неща, които е по-добре децата ни да научат по-рано, отколкото късно!

* * *

9 неща, които пропуснах да кажа първият учебен ден на моето дете

Първият учебен ден! Прекрасен и слънчев, септемврийски празник! Началото на учебната година - вълнения, трепети и пожелания „На добър час!“

Беше отдавна, когато моята дъщеря прекрачи прага на училището. Като родител успях да натрупам 12 годишен стаж в училище. Дванайсет години на радости и вълнения, на смях и сълзи, на двойки и шестици, на родителски срещи и контролни, на препоръчителни списъци и на съвети от стари и нови учители.

И някак се замислих, не толкова празнично, какво пропуснах да й кажа в началото.

Кои са тези истински и смислени думи, които да й помогнат да преодолее предстоящите трудности и ненужния стрес. А в училище има достатъчно и от двете - от ранното ставане и тежката раница до взаимоотношенията с учители и съученици, които понякога стават твърде сложни.

Тези девет неща бих й казала – девет не толкова празнични, но важни и които ще й потрябват в училище. И това е толкова сигурно и неизбежно, колкото уравненията по математика и формулите по химия.

1. Не преследвай на всяка цена високия успех и отличните оценки! Те нямат никаква стойност отвъд прага на училището.

2. Не се чувствай длъжна да бъдеш приятел с когото и да е. Училищното приятелство е нещо прекрасно, но може да се случи така, че твоят приятел, просто да не е в същия клас. Не се огорчавай, върви напред по своя път и непременно ще го срещнеш.

3. В училище няма „специални“ деца. Ще бъдеш заедно, в един клас с пълноценни, макар и все още подрастващи личности. Почти в същия състав ще прекарате, заедно 11 училищни години. И от първия ден започва изграждането на вашите взаимоотношения. Постарай се да се впишеш достойно. Не позволявай да те обиждат и не обиждай никого.

4. Не участвай в никаква форма на тормоз. И ако се случи около теб – не бъди част от това, а ми разкажи и аз ще намеря правилния възрастен в училище, който да го прекрати.

5. Никой не може да ти се присмива и да те унижава. Особено твоя учител. Дори да пееш фалшиво.

6. Ти си малка, но това не означава, че трябва да правиш всичко, което другите искат от теб. Ако не искаш да закусваш – не го прави. Изисквай уважение, но уважавай и другите.

7. Учителят не винаги е прав. Възможно е този човек, способен да бъде учител с голяма буква, понякога да сгреши. Възможно е дори да бъде жесток. С огромно уважение към мисията на учителите, но за съжаление,, понякога в класната стая влизат обидени на живота, слаби, раздразнителни, неприятни и лоши хора.

8. Никой не може да те заплашва.

„Ще ти счупя телефона“ , или „…ще го взема и няма да ти го върна“, „Вържи си косата или ще те подстрижа“ – това нека го кажат на мен! Зная как да им отговоря. А ти стой, слушай и не го вземай присърце.

9. Винаги и във всяка ситуация знай, че имаш защита.

И тази защита – това съм аз. Можеш да ми позвъниш във всеки момент, да ми разкажеш всичко, каквото искаш. И аз ще ти помогна да решиш всяка трудна ситуация. Като Карлсон и Батман. До теб съм.

автор: Корнелия Гълъбова

Източник:Vita Eqvilibrium

...

А вие, пропуснахте ли , да кажете нещо на децата си!?...