♿ ♿ ♿ ♿ ♿ ♿
Подлеза за самоубийци пред "Благоевградска професионална гимназия"
наклонът на рампата е поне 60 градуса, а ширината на разкривените стъпала е колкото ширината на ходилото.
След като вече разгледахме нащата такива, каквито трябва да бъдат. След като видяхме, какви са описани "в книгите" и на какви условия трябва да отговаря средата, която ни заобикаля, нека да погледнем, КАКВА ВСЪЩНОСТ Е РЕАЛНОСТТА ! (Макар всеки от пряко и косвено засегнатите, достатъчно добре да я познава!)
На проведена преди почти две години от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) кампания „Достъпна България", резултатите от извършените проверки показват, че от проверените общо 538 обекти, едва 60 (или по-малко от 10%) са достъпни и ще бъдат включени в списъка на обекти, за които предстои сертифициране за достъпност.
При останалите 478 проверени обекта е констатирано наличие на недостъпна среда и са образувани производства.
Направените обобщения и изводи логично сочат, че недостъпната среда е общонационален проблем. Тогава Комисията за защита от дискриминация обяви, че никога досега не е правена толкова масирана кампания, свързана с достъпността на средата и че кампанията „Достъпна България“ е безсрочна, а нейната цел е да бъде осигурена достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, че такива обобщения на дейностите на КЗД, свързани с недостъпната архитектурна среда, ще бъдат давани на всеки три месеца.
Интересното е, че по груби сметки за"масирната" кампанията продължила шест месеца, се падат приблизително по 1,5 проверени обекта, на ден( без почивните дни и празниците).
От данните обаче, не стана ясно, нито колко от проверените обекти са в столицата и колко в провинцията. Пишеше, че са глобени МОЛ-ове и други частни обекти, но не и дали има актове и глоби на държавни институции, чиято достъпност е много по-важна за гражданите, особено за тези, в неравностойно положение. А, следващи публично оповестени подобни отчети на "Комисията....", от тогава не съм срещал....
А в нито в регионален, нито в национален план, някаква драстична промяна в тази насока, не се забелязва.
Въпреки че се правят някои твърде плахи опити за промяна, у нас все още достъпната среда е фикция. Правят се плахи единични опити, за подобряване на условията, за по-свободно предвижване и достъпност, вменяват се задължения на някои юридически субекти, да осигурят по-добри условия, за хората в неравностойно положение. Така например, задължиха банките, да осигурят условия или помощ на хората с увреждания, при достъпа. Като цяло обаче, самата държава, работи както обикновено "на парче"(като за повечето неща у нас), като ръководният прнцип е, "по-ефективно усвояване на евросредства, а не целесъобразност, ергономичност и истинска полза, за нуждаещите се целеви групи.
Община Благоевград- фоайе
Апропо: За да сме честни и справедливи - пред входа на Общината има огромно показно и изключително неудобно и нефункциоално архитектурно недоразумение, под формата на инвалидна рампа
(Асансьорите поемат максимум трима души. Тесни, вити стълби водят до четвъртият етаж, където се намира Отдел"Социално подпомагане", който обслужва майките, семействата на хората със специални потребности и остналите хора, в неравностойно положение.)
Основни административни сгради и институции, както и централни възлови места в градската инфраструктура, не само в провинцията, но и в Столицата, все още остават трудно- или недостъпни.
"Окръжен Кооперативен Съюз"
ЮЗУ "Неофит Рилски"
Подхода към Централният Вход
Стълбите от паркинга, към централният вход
А, и като казах ЮЗУ и паркинг!...
Не мога да не ви споделя и този уникален сам по себе си знак!
Само 'дето, ние лично поне, не усяхме точно, да разтълкуваме предупреждението!???
Внимание!... Инвалиди!...
Не оставяйте цени вещи в автомобила, да не ви ги оплячкосат инвалидите, 'дето се навъртат тъдява, в търсене, как да стигнат до Корпуса!
Стълбите към Ректората
Подход към Ректрата от служебният паркинг
"Инвалидният паркинг", до който се стига след "панорамна"обиколка на целият комплекс,
Рампа от Учебният корпус, към Библиотеката, Студентският стол" и Ректората и подход, към Корпуса.
Щеше да е страхото, ако рампите, не водеха само до партерите на сградите,
защото асансьорите (както и в Общината), побират трудно трима души и дори бебешка коичка, няма как да влезе!
Всъщност, това е основният проблем в Университета - че и в Учебният Корпус и в сградата на Ректората, достъпността е до ниво Партер!
За да бъдем коректни и обективни, трябва да кажем, че тези дни минавах набързо край Университета и мимоходом, забелязах, че са правили някакъв ремонт на пространството, което е подход към Учебният Корпус и Ректората, но нямах време, да разгледам по-добре!
Щом имам възможност, ще кача и актуални снимки, след рамонта.
Поликлиниката и Областната МБАЛ
 |
Стълбите към централният вход на Поликлиниката и Областната МБАЛ - рампата след горната 1/4 мисериозно изчезва. Единственият шанс да стигнеш до входа е, да минеш по рампата за линейките или да обиколиш половината град и да се влезе откъм входа за отделенията. По интересното е, че за да се използва асанцьорът за носилките, трябва да се вземе чип от "Спешно отделение". Но пък, за да слезеш с асансьора, след като веднъж си се качил, трябва да слезещ пеш по стълбите и да се качиш, ползвайки чипа, до необходимият етаж. Само до преди няколко години пък, до ТЕЛК комисиите можеше да се стигне или по стълби, естествено, без рампа или през врата, през която НЕ минаваше инвалидна количка. |
Интересно акробатично упражнение, ако си сам с инвалидната си количка.
Основните подходи към централните градски площади
пл."Георги Измирлиев"
След 8-9месеца ремонт на центрелната градска част, в най-големият студ през януари, бяха юрнали момчетата, да разбият направената само преди няколко месеца от Американският Университет, единствена здрава рампа и да монтират траверсите за този инвалиден евалайзер.
Самата рампа обаче монтираха и опаковаха едва напролет и така , до сега!
За това пък на 50тина метра от въпросната рампа, където имаше монтиран
вече от повече от година НЕРАБОТЕЩ инвалиден асансьор, монтираха втори - нов.
Така, след прословутият реновиращ ремонт, се окрасихме с цели три инвалидни съоражения, в рамките на 50тин квадрата, от които едното ДОРИ РАБОТИ, от време на време.
Остава въпросът, така и така са усвоили парите, не можеше ли, единият асансьор, да се монтира като външен в сградата на Общината, която е почти отсреща!? Или тогава, разни "кресливи майки" на деца със специфични потребности, много ще почнат да притесняват администрацията по етажите!?
Да не пропуснем и другата ни нова придобивка, след реновирането на централната градска част!
Рампата към Оръжната Библиотека, с приказно надвисналите на главите на проявилите неблагоразумието, да я използват тераски с бодливи храстчета, с неясен лично за мен произход
и изненадващ прав ъгъл, по средата на "трасето", за да изпита майсторството и реакциите на управляващите бебешките и инвалидните колички.Ако търсите малко адреналин, може да опитате трасето при зимни условия, когато е позаледено и непочистено, както на снимката!
и пл."Макединия"
Стълбите от "Моста на влюбените", към площад "Македония", за екстремно каране на велосипед или ръчна количка, с едно колело. Дори и да сте майстор в подобни изяви обаче, трябва да внимавате, защото и единствената рампа, за едноколесни, свършва преди последното стъпало!
Основно Училище "Х"
Няма да споменавам кое е училището. Който трябва, ще си го познае!
Ама друго си е, да си естет и инвалидната ти рампа, да е окичена ОТВСЯКЪДЕ с цветя!
Че е неизползваема, е просто досадна дребнава подробност!...
'ми к'во, толкоз!? Ше си го 'дигнеш пак на ръце!
Нали изискванията, са формално изпълнени!?...
То, красотия, до шия!...
Хем и ръцете ти пълни!... Хем и душата!
ЗООпарк - Благоевград
И така, след като се насладихме на панорамната обиколка на Централната градска НЕдостъпност, да кривнем малко в страни и да видим какво става с прословутият ни някога толкова красив градски ЗООпарк - един прекрасен някога комплекс, заедно с великолепният тогава "Розариум" около него (който пък, вече е съвсем само спомен)-
ЗООпарк, който днес, е по-скоро "Гробище за НЕ домашни любимци".
Ако сте с какъвто и друг превоз, различен от собствените ви крака, разходката тук е наистина наситена с доста адреналин и напълно НА ВАША ОТГОВОРНОСТ!
Добрата новина е, че развличайки децата нагоре-надолу, топите мазнини и сваляте килограми!
Страхотно кардио!
За да не създадем обаче впечатление, че само в провинцията е така!...
В Столицата, положението съвсем не е по-розово и всеки родител на малко бебе в количка или на поотраснало дете със двигателни ограничениня на който се е налагало да се предвижи от точка А, до точка Б използвайки подлез или асансьор, го знае много добре!
Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя покрай Централна Гара и Централна Автогара - София. Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство неодавна!
Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Никакви пешеходни пътеки и каквато и да било сигнализация, освен на пресечната точка на пътното платно, с вело алеята, отиваща към центъра! Търсихме, също без резултат!... Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси
(Извинявам се, ако в бързината, не съм преброил правилно и съм допуснал фактологическа неточност!)
Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!
ПОДЧЕРТАВАМ!!! Не говоря за провинцията. Говоря за ЕВРОПЕЙСКА СОФИЯ - XXI век!
За "централните разпределителни възли на страната!!! Международни възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, ежеминутно, всеки ден! Да речем, че ние, българите сме свикнали, да се придвижваме, по самия цетър на най-големият ни и представителен град, "off road" ! Да, но чужденците, които идват, за да се наследят на прелестите на нашата Родина, за които толкова са слушали!?.... Защото, за повечето "бели" еропейски държави, двигателният или друг дефицит, не е причина, за ограничаване на свободният достъп на придвижване и нямат проблем, да пътуват до всяко кътче на Света.
Слязат ли обачем в уж "европейска" България, нещата се оказват съвсем различни от очакванията, на средния (че и на под средния) европеец - космополит!
Апропо, на един по-късен етап, ни се наложи да ползваме Метрото, поради друго наше неблагоразумно решение, че можем да стигнем с градски транспорт, до Клиниката за рехабилитацията на Деян, в Банкя! Естествено и съвсем нормално, с Метрото пътувахме комфортно, спокойно и безпроблемно!
Проблемът беше, че подлезите, които бяха подстъпи към Метрото, бяха абсолютно недостъпни, въпреки, че единият, представете си дори имаше и рампа! Която обаче беше с такъв наклон, че можеше да й завидят и супершанците, за ски скокове!
За да сме честни, трябва да отбележим, че Метрото разполагаше с подобаващ инвалиден асансьор (зад касите и загражданията), за всички "екстремисти", успели да се преборят със страха, да не се пребият и със стръмните стълби.
Това обаче, не беше единственият сюрприз, през това паметно за нас пътуване, с две деца в колички и доволно количество багаж, за почти едномесещен престой в клиниката!
След като, благополучно се добрахме, до изхода от Метростаниция "Сливница" в Люлин, с надеждата, че трудното е останало зад гърба ни и с амбицията, да хванем автобус, който да ни откара до Крайната ни дестинация - в Банкя, бяхме безкрайно изненадани, не само че автобусите по четрите автобусни линии до там се движат на интервал межу 40 и 60мин, но и НИТО ЕДИН АВТОБУС от НИТО ЕДНА от линиите, НЕ Е ИНВАЛИДЕН !!! И това, до дестинация, известана с лечебните си води, където един от основните поминаци на хората е работата в Клиниките и Санаториумите, които са една немалка част от града! Ще си спестя описанието на висенето и очакване на някакъв автобус, с дете със специални потребности и бебе на 5-6 месеца, в средобедната жега на юлските горещници!!! Ще ви спестя и как се прехвърлят, колички през пречките, постаени по средата на автобусните стълби, да се хващат бабките!...
Слава Богу, все още се намират и Човеци, без чиято помощ и на влизане и излизане от подлезите на метростанциите и при качването и слизането от автобуса, бяхме изгубени!
Та така, хубаво е да се бием в гърдите и да се хвалим гръмко, колко сме направили "европейски" вида на Столицата ни, ама да си бръмчим с джиповете, 'дето са с проходимост на военни бронетранспортьори и придружаващи патрулки със включени сирени! и да не знаем, какво е градски транспорт!
А на останалите, да ни е честита и "достъпната" среда и инфраструктура , и свободният достъп на предвижване, гарантирани от МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА, ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, която България подписва още през 2007г., ама кой да помни толкова отдавна, нали тогава са управлявали други !
Но все пак, за да завършим с нещо позитивно, трябва да кажем че има и части (и дори и държавни институции, които наистина са се погрижили, да осигурят необходимите условия, за достъпност! Колко се ползват наистина, не коментираме, защото повечето, лично аз не съм ги виждал в действие!
Изключително приятно впечатление ни направи обаче факта, че в "Рилсаката света обител", където решихме да отведем децата ни преди около месец, не само имаше евалайзер, за 4-5те стъпала към първият етаж, в реновираната "хотелска" част на манастира, но и бяха взели под внимание, че сме с дете с двигателни проблеми и ни настаниха точно там, на първият етаж, за да ни облекчат максимално!
Така и не ни се наложи, да ползваме рампата, тъй като пък ние, се бяхме подготвили, с раници, за ностнето на децата, защото ни "изплашиха", че до Манастира няма автобус с голям багажник, който да качи инвалидната ни количка. Важното обаче е, мисълта и отношението! Всъщност, точно в автобуслите в които се возихме, имаше. Имаше и място за инвалидната ни количка на Деян и добро тоношение от шофьорите! Но пък в едни други автобуси (т.е. бусчета), които пътуват по същият маршрут, почти нямаше багажник, защото явно превозвача беше решил, че още две няколко сдалки, са му по-рентабилни от някакъв там багажник, от който пари не изкарва! .... И за един шофьор, който най-невъзмутимо ни остави в 40градоствата жега и пек, с малко дете и дете в индалидна количка, да висим да чакаме още час, друг автобус, "на късмет"!
Но това е друга история!...
