Нещастните събития в детството могат да причинят здравословни проблеми в по-късен етап от живота

        

        Нещастните преживявания в детството - като смърт на родител, израстване в бедност, физическо или сексуално насилие, или съжителстване с близък, страдащ от психиатрично заболяване, са свързани с физически и психически проблеми в по-късен етап от живота. Това показват задълбочени изследвания на учени от университета на Вашингтон.

Многобройните тежки преживявания в ранното детство значително увеличават риска от депресия и физически здравословни проблеми при деца на възраст от 9 до 15 години. Освен това, изследователите са идентифицирали и потенциална пътека в мозъка, която може да обясни как стресовите преживявания вредят на детското здраве.

Учените установяват, че ключовата мозъчна структура, която е свързана с регулирането на емоциите и вземането на решения, е с по-малки размери при децата, които са преживели три или повече нещастни събития преди 8-годишна възраст, в сравнение с децата, чийто живот е бил по-стабилен. При малките деца, които са изправени пред многобройни тежки преживявания, рискът да развият тежка депресия по време на пубертета е 15%, докато опасността от здравословни проблеми като астма и стомашно-чревни нарушения е 25 процента.

Новите данни са публикувани в списание JAMA Pediatrics.

"Определено не очаквахме да видим подобни здравословни проблеми при толкова малки деца", коментира ръководителят на изследването и детски психиатър в университета на Вашингтон Джоан Луби.

"Нашите открития демонстрират колко силна е психосоциалната среда. Мозъкът на детето не се развива само на базата на своята генетична инфраструктура, а е повлиян от бедността, насилието, стреса, загубата на родител и други нещастни преживявания, които могат да имат сериозни последици за здравето още в годините на пубертета", допълва Луби.

В проучването са участвали 119 деца, които в началото на проекта са били на възраст между 3 и 6 години. Изследователите проследяват неблагоприятните преживявания в живота на децата - които включват и такива като природни бедствия, арест на родителите или близък със сериозно заболяване, изискващо хоспитализация. По-голямата част от децата, наблюдавани в проекта, са имали средно по 5 подобни преживявания преди навършване на 8 години.

Изследователите са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите. Резултатите от тях показват, че при децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, долният ляв фронтален гирус е значително по-малък.

"При децата, преживели различни нещастни събития в началото на живота си, се наблюдават промени в обема на долния ляв фронтален гирус, което ги прави по-уязвими към поведенчески проблеми", коментира още проф. Джоан Луби. По думите й подобни промени в мозъчната среда са свързани и с проблеми като лоши хранителни навици, склонност към рисково поведение, недобра грижа за себе си, което води до проблеми и с физическото, и с психичното здраве.

Въпреки че и по-ранни изследвания са откривали връзка между нещастните събития в детството и развитието на сериозни заболявания (онкологични, сърдечносъдови и психични), това е първото по рода си, което проучва връзката между стресовите преживявания в първите години от живота и здравословните проблеми на подрастващите.

До момента изследователите не бяха в състояние да обяснят как подобни преживявания могат да навредят на здравето по време на пубертета.

Учените са категорични, че три и повече нещастни събития в ранното детство са достатъчни, за да предизвикат промени в обема на мозъка, което на свой ред да доведе и до недобро умение за изразяване на емоциите – това от своя страна се свързва с повишен риск от депресия и проблеми в общуването. При тези деца се наблюдава и по-голяма податливост към различни заболявания по време на пубертета.

Родителите съобщават, че децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, имат значително повече здравословни проблеми като подрастващи, заради които и често отсъстват от училище.

В предишни изследвания проф. Луби открива, че децата могат да бъдат устойчиви и да преодолеят индивидуални стресови фактори като бедност или загуба на родител. В това ново изследване обаче тя установява, че натрупването на множество стресиращи събития в ранното детство може да доведе до сериозни здравословни проблеми по време на пубертета.

Точно поради тази причина проф. Луби апелира родителите да осъзнаят мощното влияние на тези психосоциални рискове и да осигурят навременна професионална помощ на децата си.

По статията работи: Ина Фенерова

Източник: psychology.framar.bg

ВСЯКО ДЕТЕ има нужда да се забавлява! ВСЯКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ !

Всяко дете, има нужда да играе и да се забавлява!
Играта, в ранните години от живота ни е освен забавление, основна част от процеса на учене и развитие на жизнено важни знания, умения и навици, които ще са ни необходими в по-късните етапи от живота ни. А също така, помага за формиране на основни нагласи и черти на характера!...
И децата на видеото, както се вижда, го правят с пълна сила. Без да се съобразяват с указанията и без да мислят за последствията.
На пръв поглед, нищо нередно. Освен,че могат да се наранят и че рушат общинска собственост,която е от данъците на всички ни. Но това си е обичайно у нас.
Въпреки, че в нормална държава като Англия, (където твърди че живее момчето със зеленото яке, би излязло повече от "солено" на родителите му).
Това е ЕДИНСТВЕНАТА в Благоевград (от десетките направени през последните няколко години детски площадки) ПЛОЩАДКА ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ !
Площадка за която събирахме подписи с месеци и започнаха да рушат, още преди да бъде завършена!
Нямаше да е проблем, ако това е прецедент. Но площадката е системно сборище на деца от различни възрасти. Особено на тийнове, което след 21-22часа, системно изпробват здравината на съоръженията, пият, пушат трева и при забележка, се държат нагло и арогантно!
Свикнали сме, да сме недоволни и да търсим отговорност, кой как си върши работата! Но колко често се замисляме, за собственото си място и отговорност!?
А както казах,
ВСЯКО ДЕТЕ има нужда да се забавлява!
ВСЯКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ !
А вие, знаете ли къде и как се забавляват децата ви!?

За деинституционализацията и интеграцията, през погледа на бюрокрацията!

Деинституционализацията на децата в неравностойно положение, лишени от родителски грижи, е една от най-съществените стъпки в социалната сфера в посока на тяхната закрила, защитата на техните права и подобряване качеството им на живот, на основата на търсенето "най-добрият интерес на детето". През последните години, много правителства изминаха на малки стъпки, този дълъг път, в посока по-добрата социализация и интеграция на тези деца в Общността. Придстои ни обаче, да вървим още дълго!.. 

"Деинституционализацията е най-успешната, най-трудната, но и най-удовлетворяващата реформа. Тя е ключова за реформирането на социалната сфера, каза заместник-министър Русинова. В резултат на целенасочената политика и непрестанните усилия на всички ангажирани страни при реализиране на процеса на деинституционализация бяха постигнати съществени резултати. Основните от тях са свързани с намаляване на броя на децата в специализираните институции с над 92% (от 7 587 деца през 2010 г. до 593 деца в края на м. февруари 2019 г.). За същия период специализираните институции за деца намаляха с над 82 % - от 137 през 2010 г. до 24 в края на м. февруари 2019 г., посочи Русинова.

Закриването на домовете за деца и изграждането на алтернативни социални услуги, в които децата живеят в близка до семейната среда, е огромен успех. Не по-малко важно е, че започнахме да променяме обществените нагласи и да създаваме различно отношение към децата, подчерта заместник-министър Русинова. Тя представи кампанията „Мисията е възможна“, чиято цел е да покаже, че всички деца могат да се реализират пълноценно, ако получат шанс и подкрепа от цялото общество.", каза Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова / Zornitsa Roussinova, която представи опита на България при провеждане на реформата за деинституционализация на грижите за деца пред делегация на Министерството на труда и социалните политики на Армения.

И преди съм споделял, един случай от преди няколко години, във връзка с реализирането на проект за социална услуга да деинституционализирани деца младежи с увреждания. На поставения тогава от мен въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират най-вече младежите, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга адекватна подкрепяща съпътстваща услуга.
Не получих  никакъв конкретен отговор.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Така де, това е прекрасна утопия, ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена!?
И досега положението с тези младежи, е същото.
Седят си в центровете, където са "деинституционализирни", разчитайки и контактувайки единствено на обслужващият персонал, и на посещенията на някои ресурсен учител и толкоз!
Проблемът е, че това едва ли е прецедент!
Вярно, обгрижването е много по-добро, тъй като броят на персонала, съотнесен към броят на "потребителите" е по-равнопоставен от предходните институции, но базата, макар новичка и спретната, съвсем не разполага и с техният "ресурс за подкрепа", като различни работилници за занимания например по грънчартво, готварство и т.н.   
Уважаеми дами и господа от МТСП, "институционализацията" не се определя само от вида, размера и наименованието на предложената социална услуга. Нито социалната интеграция от позиционирането на тази услуга във или извън града, а от възможностите за подкрепа, осигурени на обгрижваните деца и възрастни в неравностойно положение и от осигурените алтернативи, за РЕАЛЕН КОНТАКТ с общността. 
Общността, за това е общност, защото предлага ЕФЕКТИВНА ВКЛЮЧЕНОСТ във социалният й живот на ВСИЧКИ нейни членове! Особено на маргинализираните и нуждаещи от подкрепа се групи!
Същото важи и за Интегрираното образование! 

Образованието е важно, защото...

Образованието е част от цялостният комплексен процес на осъЗнаване на личността, който започва още в най-ранното ни детство (далеч, преди първият ни допир с образователната система ) и продължава през целият ни живот.
Процесът на оСъзнаване е, процес при който от безкритичното възприемане и реакции на бебето, ръководено само от рефлекси и инстинкти, целящи задоволяване на основните ни физиологични потребности, започваме да усвояваме способността, да подхождаме със Знание, към Реалността. Това е способност, за осмисляне и критично отношение, към нещата, които се случват със самите нас и в обкръжаващият ни свят. 
С оСъзнаването развиваме у себе си способност за целенсочено и волево, все по-задълбоченото себепознание, стремеж към себеактуализация (развитие) и себереализация, които да са от оптимална полза не само на  нас самите и на най-близките ни хора, но и на Обществото, като цяло. 
Образованието пренася процесът на осъЗнаване на ново, по-задълбочено, по-научно обоснованно ниво.Помага ни, да създаваме по-сложни мисловни логически схеми за анализ и синтез и ни помага да правим по-задълбочени и верни изводи, заключения и прогнози.  

В този контекст, Образованието е важно, защото:

- То е част от процеса на формиране на нашите ЗНАНИЯ за основните характеристики и принципи на действие и взаимодействие на нещата и начините по които да ги използваме по-оптимално. Така, то ни помага да намерим теоретично научно обяснение, на вече наученото от опита и обратно, чрез него, получаваме възможност, да развием теоретични постановки, върху които да градим реални практически  проекти...

- Важно е, защото ни помага, да придобием различни УМЕНИЯ, най-важното от които е да МИСЛИМ критично и да откриваме взаимовръзките между причините и следствията ( и обратно ) Чрез него се учим, да откриваме първоизточника на нашите и чуждите Успехи и Неуспехи, да правим изводи и заключения. Така се развиваме напред, затвърждавайки първите и избягвайки, вторите. Образованието ни помага също така, да се научим и да предвиждаме, бъдещите последствия от действията си; да не повтаряме и да избягваме евентуални грешки.

 - Образованието е важно, защото с негова помощ, изграждаме важни полезни НАВИЦИ, които да ни помогнат, да прилагаме всичко научено в живота - в личните и социалните си взаимоотношения, както и в професионалното си развитие, така че това да е полезно за ВСИЧКИ...

- Образованието е важно, защото помагайки ни да развием всички тези неща у себе си, ние по- трудно се поддаваме на манипулации и можем, да формираме ЛИЧНО МНЕНИЕ. Помага ни също, да развием и личностни качества, да отстояваме това мнение, но така, че да търсим СЪВМЕСТНО с другите, възможно най-добрите решения. Помага ни още, да добием силата,  да носим отговорност за последствията от собствените си избори и решения. 

И използвайки всичко това ЗАЕДНО (но не само ), Образованието създава за нас ВЪЗМОЖНОСТИ, както и умението, да ги разпознаваме и реализираме по възможно най-добрия начин...

И познавайки границите на конвенционалното, да преминаваме отвъд тях и да откриваме нови хоризонти...


ИЛИ ПОНЕ, ТАКА БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ В ЕДНА УТОПИЧНА ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ

Децата имат нужда...

По презумпция сме свикнали да приемаме, че знаем какво е най-добро за децата ни, само защото сме техни родители,
Че като родители, знаем какво искат...
Че знаем от какво имат нужда..
А замисляме ли се, колко често всъщност питаме тях самите, за нещата които пряко ги касаят!?
(А, дори и за онези, които не ги касаят, но на които просто са станали свидетели!)
 Може би , ще останем изненадани от онова, което ще чуем!?.. А може и то да ни даде, една нова гледна точка, за случващото се!?..
А дали това, което искат е онова, от което наистина имат нужда!?...

Ето няколко неща, върху които да се замислим:

Децата имат нужда от:

- вътрешни граници, а не от огради

- от напътствия, а не от коловози

- от морални ценности и норми, а не от забрани

- от добър пример, а не от наставления

 - от канализиране на енергията, а не от нейното подтискане

- от любов и внимание, а не от подаръци

- от разбиране и подкрепа, а не от награди

- от насърчение и поощрение, а не от назидание

- от родители, а не от спонсори, треньори,съдници и.....

- от будители, а не от обУчители, които се държат с тях като дресьори

- от съЗнание и духовност, а не от плагиатстване и дословно възпроизвеждане

- от "бистър ум" и свободен дух, а не просто от перфектна памет..

Децата се раждат с непосредствен,искрен, спонтанен интерес на изследователи и компенсират липсата на знания, с неограничения полет на въображението и свободните асоциации, все още не "кастрирани" от "безмилостната котва" на статуквото. Те имат собствен морал и логика, които са много по-дълбоко свързани със спонтанните емоции, съпреживяването и  "естествената" човешка справедливост...

За това, децата имат нужда от правила, вместо от забрани, които убиват тяхната спонтанност;
имат нужда от насоки, които да канализират тяхната импулсивност и енергия, вместо от ограничения.
Имат нужда от граници,отвъд които да изследват, вместо от рамки.
Децата имат нужда от знания.
Но знания, поднесени така, че да стимулират както логиката и критичното им мислене, изследващи неизбежната връзка между Причина и Следствие, така също и творческото мислене и въображението им.
Децата вярват в реалното съществуване на Магичното, а Науката е своеобразна "материализирана Магия", която се подчинява на определени закономерности и правила.
Ако съумеем да представим науката по този начин, то и децата, ще намерят нужното им вдъхновение, за да се "потопят в тази Магия". Ще намерят, мотивация и личен смисъл, да я изучават задълбочено и да постигнат истински успехи.

Защото, както казва Албърт Айнщайн  ”Въображението е по-важно от знанието. Знанието ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде."

ЗА ЛЮБОВТА, НАДЕЖДАТА И ОЩЕ НЕЩО !♡

    Някак машинално, сме свикнали, да казваме ,че надеждата умирала последна!
Историята обаче разказва,че от Вярата,Надеждата и Любовта, Любовта била най-малка,но издържала най-дълго!
Убеден съм,че ако и в живота беше така,нещата щяха да са други!♡

Защото всичко губи своят смисъл без Любов и променя своята същност! И Вярата, и Надеждата и Мъдростта ! Вярата, се превръща в гола амбиция! .. Надеждата, в Егоизъм! А Мъдростта, в елитарност и снобизъм!...

Лично аз, за себе си преоткрих отново,
една тайна за Любовта!
Ако човек обича истински, никоя "нова" Любов, не може да измести някоя вече съществуваща! Напротив!
Когато човек открие, че в сърцето му има място, за нещо Ново-било то човек, дейност или нещо друго!
Той открива още, че всъщност, в сърцето му има още много място за повече Любов, към всичко останало!
Любовта е като Радостта и като Доброто! Мултиплицира се, и рано или късно, се връща обратно при теб!♡

Лично аз, научих една тайна за Любовта!
Ако човек обича истински, никоя "нова" Любов, не може да измести някоя вече съществуваща! Напротив!
Когато човек открие, че в сърцето му има място, за нещо Ново-било то човек, дейност или нещо друго!
Той открива още, че всъщност, в сърцето му има още много място за повече Любов, към всичко останало!
Любовта е като Радостта и като Доброто! Мултиплицира се, и рано или късно, се връща обратно при теб!♡

Така,че моля ви ! 

Не бъдете прекарено РАЗУМНИ !
Не спирайте да вярвате и да се надявате!
Но преди всичко, НЕ СПИРАЙТЕ ДА ОБИЧАТЕ !♡

Какво е това валдорфска педагогика? – доц. Елизабет Берингер

Първото училище е създадено през 1919 година в Щутгарт по искане на немският индустриалец Емил Молт за децата на работниците в неговата фабрика Валдорф-Астория. По това време в Германия цари нищета и инфлация. Емил Молт иска от Рудолф Щайнер да създаде такова училище, където децата да учат така, че да се превъзмогне нищетата.

Идва нацизмът и тези училища се затварят, защото те възпитават свободни личности, а на Хитлер му трябват послушни марионетки. След Втората световна война тези училища се отварят отново. Учителите не са получавали заплати, а децата са им носили въглища и хляб.

Когато гледаме към тази педагогика, гледаме към две неща: методиката на преподаване, а от другата страна е погледът към детето. И точно в погледа към детето се различава от останалите педагогики. Във Валдорфската педагогика се поглежда към душевната страна на детето.

Когато погледнем назад в миналото, тогава можем да видим, че мисленето на хората е било различно. Едва 600 години преди Христа човек е започнал да се учи да мисли. Едва при Аристотел човек е започнал да мисли, преди това човек си е представял всичко в образи.

А сега да се върнем към детето. То има една цъфтяща фантазия и живее сред картини и няма по-голяма радост за него ако му разкажем приказка. Приказките са връзката с митичното начало. Поглеждайки към Валдорфската педагогика виждаме на коя фаза от развитието на човека съответства развитието на детето. В първи клас цялото преподаване е в приказна форма. Най-напред децата се учат да пишат, а не да четат. Например: разказва се на децата една приказка, една история за един смел крал. Децата рисуват този смел крал, застанал ето в тази поза, която прилича на буквата “К”. Винаги, когато се види буквата “К”, тя се свързва с фигурата на крал.

Ако погледнем децата от 5 клас, ще забележим, че техните крайници са много хармонични. В 6-7 клас крайниците се удължават. Децата в тази възраст предпочитат да стоят, стават тромави и лесно се уморяват. Най-хармоничната възраст е 5 клас. Коя е най-хармоничната култура? Това е Гърция. Тогава в 5 клас им се преподава Гръцка история. Преподава им се, рисуват, играят пиеси. По време на Гръцката култура човек започва да се индивидуализира. До 4 клас децата говорят хорово, в 5 клас – хорово и индивидуално, в 8 клас играят класическа драма и всеки играе индивидуална роля.

Днес ще говорим за обучението на учениците от първи до осми клас. Това е една особена възраст. Към детето трябва да погледнем не само като на биологично същество, а и като на същество, което носи нещо съвсем индивидуално. Ние се опитваме чрез възпитанието да дадем възможност детето да развие всички свои способности така, че то да бъде това, което иска. Целта е не да направим нещо от този млад човек, а да му дадем възможност той да направи това, което иска от себе си.

Ако от педагогическа гледна точка погледнем на детето, виждаме, че то е едно много комплицирано същество. То има биологични и наследствени дадености, но с тях се свързва и духовно-душевната част. Естествено биологичната част умира. Душата има свойството да се превръща, а духът е безсмъртен. “Азът” няма нищо общо с раждане и смърт, това е вечното. Ние гледаме на детето като на нещо вечно. Това вечно се вгражда в тялото.

Ние сме хора, които се развиват. Човек може да остарее и въпреки това продължава да се развива. Когато малкото дете се роди, мозъкът му не е съвсем развит. Едва след първата година мозъкът му се диференцира. Това продължава до тридесетата година.

Установи се, че деца, които са кърмени са малко по-интелигентни от тези – хранени изкуствено. Когато детето сучи, цялата мускулна система се задвижва много енергично, цялата мускулатура е в движение, а когато се храни с биберон не се извършват тези фини движения, които развиват определени центрове в мозъка.
Във Валдорфското училище всяка сутрин в началото на урока се правят ритмични упражнения с пеене и евритмия.

Друго важно обучение е плетенето. Това е една способност за координиране на лявата и дясната ръка. Това упражнение действа за диференциране на мозъка. Това оказва положително влияние върху мисленето. Може би знаете, че мъжете мислят с лявото полукълбо, а при жените има по-добра връзка между лявото и дясното полукълбо. Мъжете имат логично мислене, а жените – синтетично. Точно плетенето е това, което обединява мисленето.

Детето повтаря в своето развитие културното развитие на човечеството. Шест хиляди години преди Христос по време на Персийската културна епоха започва развитието на земеделието. В трети клас децата се занимават със земеделие. Обработват земята, сеят жито, косят го, мелят го и правят хляб, който изпичат и сами изяждат. Това е най-вкусният хляб. Те учат как се правят обувки, как се шият дрехи.

До пети клас детето прави каквото му каже учителя, но сега вече има собствено мислене и иска само да разбере нещата.

Днес никак не е трудно едно 3-4 годишно дете да се научи да играе на компютър, да чете, да играе шах, но детето работи за вътрешната си организация през първите 7 години. Не само мозъкът му не е зрял, но и цялата му физика. Ритъмът му на дишане и кръвоносната система не са координирани. Подсъзнателно детето работи върху своя организъм. С появата на новите зъби този процес е завършен. Тогава детето е готово за обучение. Силите се освобождават за учене. Ако по-рано започваме с интелектуалното обучение, ние изтегляме силите му. Установено е, че деца, които прекалено рано са обучавани интелектуално към десетата – единадесетата година имат здравословни проблеми.

От възрастта на смяната на зъбите до половата зрелост тогава се разгръщат душевните сили. В този период учителят трябва да бъде гений. От това как той представя света, зависи как детето ще възприеме света по-късно. Учителят трябва да бъде въодушевен от света, за да може да предаде това въодушевление на детето. Как ще се обучават децата? Те искат да учат, но всяко по свой начин. Детето учи от любов към учителя. Колко интересен е светът за детето зависи от учителя.

Във валдорфските училища има един класен ръководител от първи до осми клас. Той познава всички свои деца. Той ги обича. Той може да съпровожда развитието на детето. В края на годината той пише една обосновка какво е развитието на детето, какви проблеми има. И освен това му дава едно изречение, върху кое то трябва да работи за следващата година. Веднъж в седмицата детето трябва да казва тази мисъл, да живее с нея.

Ние не преподаваме всеки час различен, както е в другите училища, а основните предмети се преподават на епохи. Три – четири седмици се учи един предмет. Учителят има възможност да развие тази материя и детето да вникне в нея, а след това трябва да си почине. След това идва друга епоха – например математика. Тази епоха се повтаря след 2-3 месеца. Това епохово преподаване е толкова успешно, че е въведено в училищата на много страни. Начинът на оценяване също се приема поне в първите два класа в много страни. Разбира се има предмети, които не се учат на епохи – например чуждите езици. Във валдорфските училища се учат два чужди езика. Имаме много часове по изкуство. Всичко, което правят децата трябва да бъде красиво. Те си правят красиви тетрадки.

Имаме предмет, в който се рисуват форми. Децата рисуват във въздуха с ръце, извървяват формата по пода, а след това рисуват в тетрадките. Това се изучава само в нашите училища. Стремим се да има равновесие между интелектуалните предмети, предметите по изкуство и практическите предмети. Така обучението е цялостно.

Въпрос: Има ли програми във Валдорфските училища?

Отговор: И да, и не. Има един план за развитие на детето и от там план за обучение. Но всеки учител решава сам как да преподава, защото всеки клас е различен.

Въпрос: Преподава ли се музика, учи ли се инструмент, защото знаем, че музиката развива мисленето?

Отговор: Да. Изучава се музика. Освен това всяка сутрин децата пеят. Всички деца се учат да свирят на флейта. За други инструменти имат частни учители. От 4-ти клас имат класен оркестър, а от 8-ми – училищен. В много училища се правят представления – например “Вълшебната флейта”. Много се пее в обучението на чужди езици.

Въпрос: Има ли директор във Валдорфските училища?

Отговор: Няма директор. Училището се ръководи от колегиум от учители. Това е чудесно, защото родителите имат огромно доверие в учителите. Родителите решават какво да плащат, те решават финансовата страна, а управлението на парите правят учителите. Всеки четвъртък има конференция състояща се от две части: педагогическа и икономическа. На всеки 4-5 седмици има родителска среща. Учителят разказва какво е направил, какво е развитието на децата. Ако има проблеми родителите се включват и всичко се решава заедно.

Въпрос: До кой клас се учи във Валдорфските училища?

Отговор: До 12-ти клас, а след това има 13-ти клас, в който децата се подготвят за държавни изпити.

Въпрос: Говорим за развитието на детето, а не на учителя. Има ли възраст на учителя, която е най-подходяща.

Отговор: Няма такава специална препоръка.

Въпрос: Как гледа държавата на Валдорфските училища? Как става прехода от Валдорфско училище към следващото обучение?

Отговор: В различните страни е различно. В Германия имаме закон за частните училища. Те са равноправни с държавните и получават същите дотации, както и държавните. Но ние имаме повече предмети и затова повече учители, ето защо родителите доплащат. Но в Англия, Швеция и други страни училищата не получават нищо.

Източник: zdravjivot.org

"Ехото" - или как животът , ни връща онова, което му даваме

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!" За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!"

Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?"

И получило отговор „Кой си ти?"

После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!

Гласът отговорил: „

Възхищавам ти се!"

Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!"

И отговорът бил: „Страхливец!"

Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?"

Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй." После извикал: „Ти си шампион!" И гласът отговорил: „Ти си шампион!"

Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.

Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. 

Животът ни връща всичко, което направим или казваме. 

Не само ние виждаме в света около нас и във всичко, което ни се случва, онова което имаме вътрешна нагласа, да видим! 

Животът ни, също е отражение на нашите действия. 

Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече!

Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. 

Ако искаш, хората около теб, "да са още по-усърдни", не се щади! Раздавай се, на 100%!...

Това се отнася за всичко".

Животът винаги ти дава онова, което
ти си му дал. Той не е низ от случайности,
а отражение на теб самия!

Ако искаш той да се промени, трябва първо, да промениш собствените си нагласи и действия!

А, ако искаш, животът на децата ти, да се промени към по-добро, помогни им да станат по-добри хора, от теб!

Какво казах и какво забравих да кажа на детето си, в първият учебен ден

Всяко пътуване, дори най-дългото, започва с първата крачка!...

Моментът, когато детето ни пристъпва за пръв път през училищният праг, за да тръгне по дългият и наистина неравен път на Знанието, е едно от наистина запомнящите се събития!

Образованието е само един от "лостовете" на Системата , да ни обезличи и да ни направи лесни за манипулиране!

Но тръгвайки с ясното съзнание, за това, от нас като Личности и още повече, като родители зависи, как ще преминем през това предизвикателство, след като сме решили да Останем (тук, в България), как ще се адаптираме и как ще се Себесъхраним по време на тази адаптация, в конкретните условия! Какво ще научим, преминавайки през това пътуване и как ще използваме наученото! Защото каквото и както и да се случва, децата ни имат нужда от образци за подражание. Имат нужда от модели, от които да се учат. И няма кой да стори това, по-добре и с повече загриженост и подкрепа от нас, като техни родители!...

И най-вече, как ще научим децата си,да го правят! Защото без значение, да ли са със "специални" според, общоприетите социални критерии или не, винаги ще се най-специалните за нас, техните родители! И защото каквито и да са децата, те имат едни и същи основни потребности

- да бъдат обичани и обгрижени

- от сигурност- да знаят и да чувстват, че каквито да са и каквото и да направят, винаги ще има поне едно място, където да се върнат и да бъдат приети и подкрепени, въпреки всичко

- да бъдат част от нещо по-голямо - семейство, клас, отбор, приятелски кръг, където да са приети такива, каквито са

А със сигурност няма как да научат всичко това, ако абдикираме от личните си отговорности като родители и ако делегираме тези отговорности изцяло на Образованието, както правят много от родители, днес!... И да имаме само изисквания и очаквания!...

Калкото до празничността на "първият учебен ден "!

Вярвам, че именно заради цялата помия която ни залива ежедневно, е добре да използваме всеки повод, да си създаваме положителни емоции и спомени, заедно с децата си! Защото това е едно от истински важните неща, заради които живеем!

Ето няколко неща, които е по-добре децата ни да научат по-рано, отколкото късно!

* * *

9 неща, които пропуснах да кажа първият учебен ден на моето дете

Първият учебен ден! Прекрасен и слънчев, септемврийски празник! Началото на учебната година - вълнения, трепети и пожелания „На добър час!“

Беше отдавна, когато моята дъщеря прекрачи прага на училището. Като родител успях да натрупам 12 годишен стаж в училище. Дванайсет години на радости и вълнения, на смях и сълзи, на двойки и шестици, на родителски срещи и контролни, на препоръчителни списъци и на съвети от стари и нови учители.

И някак се замислих, не толкова празнично, какво пропуснах да й кажа в началото.

Кои са тези истински и смислени думи, които да й помогнат да преодолее предстоящите трудности и ненужния стрес. А в училище има достатъчно и от двете - от ранното ставане и тежката раница до взаимоотношенията с учители и съученици, които понякога стават твърде сложни.

Тези девет неща бих й казала – девет не толкова празнични, но важни и които ще й потрябват в училище. И това е толкова сигурно и неизбежно, колкото уравненията по математика и формулите по химия.

1. Не преследвай на всяка цена високия успех и отличните оценки! Те нямат никаква стойност отвъд прага на училището.

2. Не се чувствай длъжна да бъдеш приятел с когото и да е. Училищното приятелство е нещо прекрасно, но може да се случи така, че твоят приятел, просто да не е в същия клас. Не се огорчавай, върви напред по своя път и непременно ще го срещнеш.

3. В училище няма „специални“ деца. Ще бъдеш заедно, в един клас с пълноценни, макар и все още подрастващи личности. Почти в същия състав ще прекарате, заедно 11 училищни години. И от първия ден започва изграждането на вашите взаимоотношения. Постарай се да се впишеш достойно. Не позволявай да те обиждат и не обиждай никого.

4. Не участвай в никаква форма на тормоз. И ако се случи около теб – не бъди част от това, а ми разкажи и аз ще намеря правилния възрастен в училище, който да го прекрати.

5. Никой не може да ти се присмива и да те унижава. Особено твоя учител. Дори да пееш фалшиво.

6. Ти си малка, но това не означава, че трябва да правиш всичко, което другите искат от теб. Ако не искаш да закусваш – не го прави. Изисквай уважение, но уважавай и другите.

7. Учителят не винаги е прав. Възможно е този човек, способен да бъде учител с голяма буква, понякога да сгреши. Възможно е дори да бъде жесток. С огромно уважение към мисията на учителите, но за съжаление,, понякога в класната стая влизат обидени на живота, слаби, раздразнителни, неприятни и лоши хора.

8. Никой не може да те заплашва.

„Ще ти счупя телефона“ , или „…ще го взема и няма да ти го върна“, „Вържи си косата или ще те подстрижа“ – това нека го кажат на мен! Зная как да им отговоря. А ти стой, слушай и не го вземай присърце.

9. Винаги и във всяка ситуация знай, че имаш защита.

И тази защита – това съм аз. Можеш да ми позвъниш във всеки момент, да ми разкажеш всичко, каквото искаш. И аз ще ти помогна да решиш всяка трудна ситуация. Като Карлсон и Батман. До теб съм.

автор: Корнелия Гълъбова

Източник:Vita Eqvilibrium

...

А вие, пропуснахте ли , да кажете нещо на децата си!?...

"Най-важното нещо, 

което един баща може да направи за децата си,

 е да обича майка им." 

Теодор Хъсбърг

Ролята на майката, винаги е била неоспорима.
Ролята , която има бащата за формирането и съзряването на детската личност обаче, каточе ли е леко подценявана!


Всяка от ролите на двамата родители обаче, има СВОЕТО значение, не само за половата идентификация на децата и в интегрирането на полово-ролевите модели на поведение.
Има неща, които бащата много по-добре би помогнал на детето си, да научат. Особено, момчетата.
Всеизвестна максима е, че любовта на майката е безусловна, докато тази на бащата, не е.
Докато целият женски светоглед е пречупен през емоциите и е тясно свързан с взаимоотношенията, този на мъжа, е свързан с действието. Съответно , с постигането на цели, резултати и степен на удовлетворени очаквания. Просто, мъжете са по-конкурентни, а жените, по комформни...


- Първата и може би, най-важна от основните задачи, свързана с бащинското възпитание е, себе утвърждаването и автономността на детето, на детето от зависимостта от майката.

- Друга задача е, да научи детето, да печели .... и да губи, и да му обясни , колко е важно това

- Бащата, помага на детето , да изгради собствена гледна точка и мироглед, и да ги отстоява

- Бащата, помага на сина си, да изгради правилно отношение към жените

- Да поговори с него "по мъжки", за любовта и привличането (емоционално и сексуално)

- Друго важно умение, на които бащата трябва да научи сина си е, да дава отпор и да защитава

- Той обогатява живота на детето си с нови преживявания и нови предизвикателства

- Да го научи, да се бори и да не се отказва

- И да го научи на някой основни житейски умения, до оцелява и до осигури, задоволяването на основните си потребности(както и тези, на важните за него хора )..

Вълшебна Коледна приказка за логопеди и други страшни същества :)

снимка: egmontbulgaria.com

Едни от най-страшните същества в подреденият свят на родителите са известни под името логопеди. Тези митични същества, оцелели и до днес в света на хората, имат навик да извършват тайнствени ритуали като „гадаене с флаш-карти“ и „обследване на речниковия запас“ и след това да ви казват различни неприятни неща(единствено с цел да ви дразнят и разстройват). Една от любимите им страшни истории е да ви накарат да изключите таблета и да не разрешавате на детето си да гледа телевизия. Ужас! Но, те не спират до тук. О, не! Веднъж попаднали в лапите им

те могат да ви накарат да започнете да играете с децата си, да мучите като крави, да кукуригате като петел или да четете приказки. Истории от тъмните земи разказват, че някой от тях дори изискват да спрете да си храните тригодишните деца с лъжичка и да не им пасирате храната. Докато сте в тяхната власт, логопедите ще ви четат лекции за ранното детско развитие и ще ви представят отглеждането на деца като съзнателно занимание с висок коефициент на участие от страна на родителите. Знам за случаи, в които най-нагло са забранявали да купувате светещи играчки и такива, които пеят песнички на английски език.

И най-лошото е, че много често(въпреки, че в това няма никаква логика) успяват да накарат детето ви да ги слуша и дори да проговори. А след като проговори могат да го предизвикат чрез различни хартиени и платнени идоли(известни още като книги и кукли) да танцува и да разказва приказки пълни с небивалици като „доброто побеждава“ и „бъди мил с всички и те ще ти отвърнат със същото“.

Когато се наситят да ви тормозят и да изискват от вас те изчезват от вашия живот. Но, като всички тъмни сили, оставят завинаги белег върху вас. Белег, който да ви жегне следващият път, когато решите да замените играта с филм или посмеете да не общувате с детето си.

Често, работят заедно с други страхотии известни като "психоложката", а ако се предадете, ще използват срещу вас и арТтерапия или дори ЕрГоТеРаПеВт! Бъдете внимателни! Комбинираните сили на тези същества могат да имат неочаквано силен ефект върху детското развитие!

Не е ясно, как и защо тези страшни същества са оцелели досега в нашият приветлив, розово-пухкав родителски свят. Някой казват, че се случва за да има баланс в света. Други, че това са паднали от елхата Коледни ангели, които и досега спасяват детски души за да се завърнат в своя свят. Но, те са тук и въпреки всички лоши неща, които сте чували за тях – вършат наистина добра работа.

В навечерието на най-светлите празнични дни не забравяйте, че тези същества всеки ден оставят своите собствени деца за да прегърнат и въздигнат вашите.

Страшни, тайнствени, митични или ангели са те? Виждаме толкова, колкото знаем……

Скъпи колеги,

Уважаеми родители,

Надявам се, че ще оцените хумора в горната история. Макар и малко черен, смехът е този, които ни сплотява и изглажда различията между нас. А и нали затова са празниците? Да отпуснем душите и сърцата си, да благодарим на хората, които вървят с нас по пътя и да погледнем с Вяра и Надежда към новата година!

Весели и щастливи празнични дни на всички!

Автор:Ивелина Александрова

Източник: logopedia.bg