Част от мен - или За Уникалното в нас и нас като част от Уникалното: семейство

Показват се публикациите с етикет семейство. Показване на всички публикации

сряда, 6 юли 2022 г.

ЖЕЛАЯ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗💯 💝

Желая ви Достатъчно,(не много)!

Достатъчно усмивки и лъчи,...

Достатъчно любов и любопитство босоного!...

Че често прекаленото горчи!

Достатъчно в сърцето Благодарност!...

Достатъчно от Вярата в Света!...

Достатъчно Приятелство и Вярност!...

Достатъчно, от Малките неща!

Достатъчно Сърдечност, Дух и Щедрост,

да отстоите себе си и да

протегнете на другите ръка

при срещата с поредната беда!...

Достатъчно Достойнство, Стил и Ведрост!...

Достатъчно Коректност и Лоялност,

когато ви притисне тежко Нуждата!

Достатъчно неповторима Уникалност,

да бъдете пак себе си, сред Чуждите!

Хармония Достатъчно и Споделеност

И Силата мечтите си, да сбъдвате!...

Чувствителност към всяка Леност!...

Търпение, когато не помръдвате!

Достатъчно Човечност ви желая,

Непримиримост към неправдите край вас.

И даже във последният си час,

да отстоите себе се, до края❗

Ивайло Апостолов

06.07.2022

вторник, 5 юли 2022 г.

НЕ ИСКАМ МНОГО❗🍀

Не искам много!... Мъничко, но с тез'

запълващи най-много от сърцето ми!

Защо ли, да съм по-богат от Крез,

когато буреносно е небето ми!...

Когато сам с прерязан текелаж,

предател ще ме хвърли сред вълните!...

или на безпощаден абордаж,

завистник алчен, ще ми присвои мечтите!

В Милано-утро, вечер във Париж..

Защо са ми богатства и пари,

за свободата, да съм просто себе си!

На всички няма как да угодиш!

Три - четири приятели добри,

ще ме обичат без магии и без ребуси!

Че всички материалности без чет,

с окови те привързват най-жестоки,

ако от страх да ги загубиш си обзет,

по-страшно е от Цербер едноок

пред огнените двери на Танатос.

смразили сетната у теб искрица патос

и устрем за победа и успехи!

Вземете тези бляскави доспехи!

На мен ми стигат две ръце

с които,

да споделя сърцето

и мечтите си!

Уютен дом и две, три мънички сърца,

очи неукротимо любопитни за Света...

и два, три чифта търсещи ръце,

със жажда, ДА ИЗГРАЖДАТ от сърце!

Да сътворим със тях от край, до край

един щастлив и скромен собствен Рай!

Където в благодат и във несгоди,

дори на длъж и шир Света пребродил,

да знаеш и да помниш, че си ВКЪЩИ!

И винаги обичан и желан се връщаш!

Защото няма по-голям успех,...

богатство по-голямо няма

от огъня запален в нашето сърце

от татко и от мама!...

А и че няма по-голяма радост, е безспорно

ни гордост и награда,... отпечатък

в преходния си живот безмерно кратък,

да видиш този огън неуморно

децата ти, да предадат нататък и нататък! 🍀💞🍀

Ивайло Апостолов

05.07. 2022

неделя, 3 юли 2022 г.

АЗ ИСКАМ, ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА❗💝

Аз искам, да те помня все така -

Свободна, Буйна и Непримирима...

Като излязла от коритото река

и като муза, вдъхновила мойте рими!

Аз искам, да те помня все така!...

Любяща и Грижовна, Меко-нежна,

като милувката на майчина ръка...

и в мрака, като блясък на Надежда!

Да те запомня искам, като Ден!

Като Огнище,.... като Дом и Корен,

където да се прислоня ранен

и пак да се събуждам непреклонен!

Децата сложила на пиедестал в сърцето...

с усмивка ведра като полъх над морето...

с прегръдка, като пролетна градина!...

с очи, които казват "И това, ще мине!"

Аз искам, да те помня все така, любима!...

Ивайло Апостолов

03.07.2022

понеделник, 20 юни 2022 г.

ИЗТАНЦУВАЙ ГО ТОЗИ ЖИВОТ ❗ 💞 (на Теб)

Изтанцувай го този живот!

Всички драми напълно излишни са!

И танцувай със страст, като рок...

като мега албум, пред завистници!

Изрисувай го, като платно

на Давинчи. Извай го, най-истински!

Опиши го в бестселър! Дано!..

Че ми писна от хора-подлистници!

Изтанцувай го като танго!...

Като танц нестинарски в жаравата...

Танц за двама е, знаеш с кого!

Всичко друго е, пепел и плява!

Изтанцувай го този живот!

Изтанцувай го! В него си примата!

Аз съм с теб! Всеки друг ни е гост!

Ще вплетем двама заедно танца си в римите!

Ивайло Апостолов

20.06.2021

(Вдъхновено от Даниела Димитрова)

понеделник, 23 май 2022 г.

ОТКРОВЕНИЕ❗🕊️🙏🕊️

Църквата "Света троица" - Кръстова гора

Не проси от Бога злато,

щастие, пари и слава,

Не проси успех в делата,

Имаш ли талант, ги заслужаваш.

Всичко преходно и тленно е.

Една напразна суета..

Но трудиш ли се неизменно,

ще постигнеш всичко земно.

Тъй устроен е Света.

Помоли за вяра и любов,

за взаимност и доверие!

Имаш ли ги, си готов,

да отвориш и Райските двери.

Духът, сърцето, да са здрави,

на себе си ако простиш,

ти с всяка трудност, ще се справиш,

пред всяко зло, ще се изправиш

и всяко зло, ще победиш.

Кураж и бистър ум поискай!

Поискай прошка и живей,

не чакай нищо "до поискване"!

Дерзай ти друже и Здравей!

Ивайло Апостолов

22.05.2022

петък, 20 май 2022 г.

Happy anniversary, обич моя ❗ 🌻💛🥂🍾💛🌻

С годините бавно се трупа среброто в косите.

Живота гравира лицето ти ден, подир ден.

В ситните бръчици записва мечти и страдания скрити.

А в сърцето записва уроците, за да не паднеш отново сразен!

И утре, да бъдеш по-силен,... по-мъдър,.. по-щедър...

По-човечен да бъдеш,... по смирен и малко по-терпелив.

И пътят ти утре, да стане идея по-ведър.

И дори все тъй стръмен, да бъде по-малко трънлив.

И ставаш така по - богат, но на спомени и на уроци.

На споделените радости с любимите хора

и виж,..

уж си мислиш, че щастие идва към теб, на потоци,

а то, идват тегоби, да отворят очите ти с Висше!

По-богати ни прави живота,

по-богати, но не на жълтици.

Всеки миг е богатство, живей го със страст и финес.

Че неясно е Утре, а Вчера е минало - свий го в пестница.

И живей с главни букви, ЖИВЕЙ с пълни шепи ДНЕС❗

Ивайло Апостолов

21.05.2022

събота, 7 май 2022 г.

ВСЯКА ПРОЛЕТ ПРИЛИЧА НА ТЕБ ❗ 🍀💝🍀

Всяка пролет мирише на теб.

На косите ти чисти и меки.

Всяка пролет живота по-лек е,

щом до мен си, на мойта пътека.

На челото с венец от върба,

с черешови листенца посипана...

Като маслена стара творба,

до детайла най-дребен изпипана.

Като лекия пролетен бриз

в седемструнния гриф на китара.

И дъгата над облака сив.

Като малък фриволен каприз...

Като свирка на локомотив

влизащ бавно в последната гара.

Всяка пролет прилича на теб -

Буйна, дива, фриволна, искряща...

Като стих,... като цвят,... като песен.

Но живота трънлив и не лек,

В стена след стена ни запраща...

В листопад ни превърна... Тъй есенен❗...

Ала вярвам, ще мине и зимата!

Ще напъпят отново дърветата.

И парадно ще минем петимата-

две момичета и три момчета❗

Ивайло Апостолов

06.05.2022

петък, 8 април 2022 г.

ПОЖЕЛАНИЕ❗

Желая ви, искрицата Човечност

и мъничкото пламъче Любов,

да не угасват под вълните от "политкоректност"

и на апатията под бездушният покров❗

Желая ви, да имате опора,

когато сте с пречупени криле!

Най-важното помнете - че сме Хора❗

(Човекът, НЕ ДЕЛИ на "класове"

по всякакви различия и признаци

и ближните си не преследва като призраци

презрително посочвайки ги с пръст❗

Той гледа сам, да израсте на ръст❗

За туй, пазете личните си граниици,

от Егото на разни "лични" за'ници❗

Пазете си достойнството поне❗

Не падайте пред друг на колене❗

Придържайте се винаги към фактите❗

Когато трябва ползвайте си лактите❗

Но рамене не свеждайте унило❗

Пчелата носи мед, но има жило❗

Желая ви, да спрете, да се тровите

от хорска злост❗Да хвърлите оковите

и котвите на чуждите очаквания❗...

(Където трябва, имат книги за оплаквания❗)

Желая ви, безброй мечти за сбъдване❗...

И сбъдвания нови, за мечти ❗

Защото, без мечти в живота няма мръдване❗

За туй, елате с нас❗... Ела И Ти❗💞

Ивайло Апостолов

09 април 2022

четвъртък, 24 март 2022 г.

В ЖИВОТА НАУЧИХ...

В живота научих, че прошка се дава,

когато юзди на гнева си наденеш.

Че благодарност и обич, в Дар се даряват.

Насила не можеш от друг, да ги вземаш.

Разбрах, че в сълзите скръбта ни не гасне,

но носят смирение. Дават утеха.

Че малкото цвете, с любов ще порасне,

а в многото грешки, се ражда Успеха!

Научих, че Дом е, не скъпата къща,

а място, където със обич си чакан.

И място, където жадуваш завръщане,

апък на тръгване, тръгваш разплакан.

Научих, че времето не е лек, за раните.

Не е и учител, щом си лош ученик.

Че обич и страх растат, когато ги храните.

Че по-полезен си Жив, а не мъченик.

В живота научих, че ласката нежна

по-силно от огън разпален изгаря.

Че в болката, често се ражда Надежда,

а характерът в пепелта на пожара.

В живота научих, че истина трябва,

да се гледа в лицето. Очи, във очи.

Че струваш, колкото дал си. Че алчността, те ограбва.

Че успехът "на всяка цена", ти горчи!

Че който те съди, не те заслужава, а

обичаш ли някой, го приемаш, каквто е.

Че живеем за Чест и е преходна Славата.

Че е по-добре, да си хищник, отколкото стръв.

В живота научих, че децата са силни

щом дадем им криле. Но им трябват и корени.

Че сложните връзки, са нестабилни.

Но само Заедно няма, да бъдем преборени!

Че в нас измерения са и Рая, и Ада.

И входа и изхода, са наши решения.

Че децата са най-голямата наша награда.

И единствено истинско наше спасение...

Ивайло Апостолов

24.03.2022

сряда, 16 март 2022 г.

ЖИВОТЪТ Е И РАДОСТ, И ТЪГА❗

Животът е и радост, и тъга.

Животът, казва истината стара,

е като дим от палната цигара

по вятъра,... и огънчето й, пробляснало в прахта.

Животът е мигът сърдечен гъдел

и пеперуден трепет под лъжичката.

Проблясък мимолетен, щом си лъгал,

след който, просто те забравят! Всички!

И може би, любов ако си давал,

Добро си посадил, за нечие щастие.

За нечия мечта, да си поставил

основи и криле, не ще угасне

и споменът за тебе, във сърцата

на хората, по пътя ти пресрещнати

с чиято мъка, по сълза изплакал си

или ръка подал си, в пътя грешен.

Защото всеки, някога живота

поставя "по очи" и "на колене".

И всеки губи някога посока...

И само твойта вяра във Доброто,

и в хората, отново го променя!

С една искрица топла във сърцето,

с един усмихнат спомен, в нечий мисли

оставаме след себе си, братлета!

Оставаме ❗ Неопетнено чисти.

Всуе е всичко друго❗ Суета и пепел❗

Ивайло Апостолов

17. 03.2022

(Вдъхновено от приятелят ми Стефан Александров)

вторник, 15 март 2022 г.

И дано продължава все така, през годините ❗💞

Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".

Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!

И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.

50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам.

За помощ ръка, на който мога подавам.

От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите.

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.

През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.

И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!

Ивайло Апостолов

15. 03. 2022

понеделник, 21 февруари 2022 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ, ЧЕ СЪМ❗...💙🙏💙

Благодаря ти Боже, че съм жив❗

Че сам градя съдбата си човешка❗

Че мога, да съм като себе си щастлив,

да правя свои избори и грешки❗

Благодаря ти, че си ме благословил,

с обичащи ме хора и подкрепа❗

Че над съдбата ми си се смилил

и сам проправям собствена пътека❗

Че мога рано сутрин призори,

да видя как Живота се пробужда,

щом първи Слънчев лъч го озари❗...

Че никога не съм бил "свой, сред чужди❗...

Че чувам морски бриз... и птичи хор❗...

С нозе росата че усещам, на разсъмване...

Че срещам и Човеци между хората❗

Че ми припомняш, че Доброто, ще пребъде,

преди да се отчаям от умората❗

Че дробовете мога да изпълня

с озона на планински върхове

и миналото българско величие,

в кръвта ми да пулсира и зове...

духът ми, да пробожда, като мълния

в мигът преди, да се почувствам ничий❗

Благодаря ти, че обичам аз Живота си

с пестниците му груби, но и нежни❗

За незабравимите ми спомени и... фотоси...

И в бурята, за светлата Надежда❗

Благодаря, че мога да обичам

човекът, с който Днес, да споделя и Утре, да чертая❗

И който след безспирното и нечовешко тичане

сърцето ми, без шум да приласкае❗

И за онези мигове, без дъх

и за онези мигове, без думи...

Благодаря❗ И за адреналина в мойта кръв...

За шепота й, по най-нежните ми струни...

За дребничките ВАЖНИТЕ неща,

Прегръдката с кафето, на разсъмване,...

За детската целувка вечерта,

след ежедневното поредно "бръмване"❗

Благодаря ти, Господи, че СЪМ❗

Че хората обичат ме, такъв❗

Благодаря ти, че летя на сън❗

И ще се боря, до последна капка кръв❗

Ивайло Апостолов

22.02.2022

сряда, 9 февруари 2022 г.

СЪКРОВЕНО❗💝

Да бях поет❗Да можех, да опиша

закътаните тайни на сърцето

и малко по-свободно, да задишам

от всички многоточия,... тирета...

От всички въпросителни,...

кавичките

и удивителните

(с пегел, между сричките) ❗..

Да го излея в приказна балада

и на любимите ми хора, в серенада❗

Да ги притисна силно до сърцето,

за всичкото недадено, но взето

от толковва познатия адрес❗

Да спра, да чакам утре-то, а ДНЕС

преди да стане късно, твърде късно,

да се подстрижа и да се избръсна❗

Да си износя най-"изтоканите" дрешки,

без страх от недоразумения и грешки ❗

Че тъй живота ни изтича в стремглаво бягане.

И щастието си "за утре", все отлагаме ❗

Все има нещо друго "адски важно" ❗

А времето коварно и продажно

ни стяга в свойта примка, като роби.

Едно тиренце върху камъка надгробен,

добавено небрежно между датите.

(Залог безмислен за"Престиж", пред непознатите.)

Забравили за преходност и тленност

изтичат миг, след миг любов и споделеност

като зрънца от пясък между пръстите...

(А вие, сивотата със дъга, кога изпъстрихте!? )

В мигът-живот между последния стон и първото изплакване,

не дръжте щастието "на изчакване" ❗

И чувствата към най-любимия,

не заслужават, да остават никога "под

линия" ❗

Ивайло Апостолов

10.02.2022

петък, 4 февруари 2022 г.

НЕДОИЗКАЗАНО🤐❗...

Крещим си гневни думи и дилеми.

Обиди си захвърляме в лицата.

И сякаш няма истински проблеми,

зачернящи завинаги сърцата❗

Обръщаш гръб и тръгваш си с обидата,

с горчивината, глождеща сърцето.

А прошката се свива, като мидата

в черупката на нараненото ти Его❗...

Кръвта пулсира бясно в слепоочията,

Сърцето ще изхвръкне, няма мира❗

Но извинението давим, в многоточие...

а мъката,... в една студена бира❗

Не казваме"Довиждане❗",... ни' "Сбогом❗"

И сякаш няма нищо безвъзвратно❗

"Благодаря!", ни струва толкоз много❗...

Дори не се обръщаме, обратно❗...

Намираме за всичко извинение❗...

Не мислим, че в раздялата поредна

едно "Прости!", е може би спасение❗

Защото тя е, може би... последна❗...

Че може и да няма други случай,

да кажем"Спри❗"...или едно "Обичам те❗"

Че може втори шанс, да не получим

или дори да се поучим

от грешката си, ще звучи цинично.

Защото времето е вече "минало"...

Кафето недопито е изстинало

и чувствата разбити.. Или тялото

не е онази топла част от цялото ❗💔

Удавени от жлъч или от... ленност,

забравяме човешката си тленност

с преходността на всяка земна вещ❗

Живота ни е, пламъче на свещ❗...

Че в този шарен и забързан свят,

не се обръща времето назад❗...

Че ни остават чест, любов и честност❗...

И всичко друго, тъне в неизвестност❗...

Че придобитото и непридобитото,

са просто "Суета, на суетите"❗

За туй прегръщайте, когато сте прегръщани

на тръгване,.. без повод,.. при завръщане.

Отделяйте си време, за целувки

и забравете лицемерните преструвки❗

Че хората навярно сме наказани,

с живот между неща недоизказани!

И устремени в неуморното си тичане,

Държи ни живи само простичкото искрено "Обичам те" ❗

Ивайло Апостолов

04.02.2022

неделя, 16 януари 2022 г.

Да се учим , да работим,

че перспективата е ясна.

Правят и на идиоти!

Мълчим си като тревопасни!

Че Животът е прекрасен

и очаква ни, зад ъгъла.

Разбрахме, че са само басни.

Доста вече са ни лъгали.

11.12.2018

Ивайло Апостолов

вторник, 4 януари 2022 г.

Днес искам, да говоря, за Него❗💞

🧍👨‍🦽 Братята и сестрите на "специалните деца", са не по-малко специални❗💝

Те са изправени пред едно наистина сериозно предизвикателство❗Обикновено им се налага, да порастнат твърде бързо и придобиват особени сили и качества❗💞