Днес ще ви представя една прекрасна история, разказана от Борис Ганаго. Това е история за приемането, човещината, вроденото чувството за съпричастност към чуждата болка и загуба, и за подкрепата. Една история, за "очите на доброто", които са характерни за децата, докато не научат друго от нас - възрастните...
👦👧👨😎👨👧👦
Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло там седмица, две... Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Майката на Льова отворила вратата. Лицето ѝ било много натъжено. Децата я поздравили и попитали направо:
- Защо Льова не идва на училище?
Майката едвам изговорила:
- Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.
Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило:
- Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме.
- И обратно - до вкъщи ще го изпращаме.
- И уроците можем да му помагаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята. Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите. Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар. Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!". От всички страни децата се надпреварвали да споделят:
- Утре аз ще те заведа на училище!
- А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра!
- Аз пък по история ...
Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава. По лицето на майка му се стичали сълзи. След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него. В училище, момчето което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час. А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!
Льова се учил се прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението. За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целият материал. И децата се стараели много. През зимата те водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфонични концерти. Льова завършил училище със златен медал. После го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи". След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.
А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!
Автор: Борис Ганаго, "Прозрение"
От книгата "Детям о вере"
