Езикът е измислен от хората, за да могат, да споделят и съпреживяват всичко онова, което се случва в необятните дебри на разума и сърцето на всеки от нас !
Пожелава ви преживяванията ви да са толкова значими, а чувствата, мислите и въображението ви толкова дълбоки и разтърсващи, че да оставате без думи, въпреки богатството на българският език !!!!!
Въпреки това, не преставайте да споделяте, защото това ни прави едно цяло и е най-добрият начин, да бъдем разбрани !!!!
Не мога обаче да не го споделя с вас, заради дълбокият респект, който буди у мен една подобна мисия! 💖
Обикновено избягваме да се обременяваме с мисли за смъртта и естественният и логичен завършек на нещата! Или за това, колко трудности, изпитания и мъка има по "този широк свят"... Това е естествена защитна реакция, на избягване на травмиращи ни преживявания!
Всяка загуба е травмираща! 🖤
Особено, ако става въпрос, за деца!
Никой обаче, не заслужава, да очаква "неизнежното неизвестно", в самота!
Всеки от нас, има най-голяма нужда да чувства, принадлежност и подкрепа в мигове на трудност! ВСЕКИ! 💖
И ВСЕКИ заслужава, да се чувства обичан!
Да има надежда и възможност, да мечтае... до последно! 💖
Именно за това, са изключително ценни и нужни единиците хора като този, от видеата, за който, ще ви разкажа.
От както Кока Кола наложи образа на Добродушният червендалест възпълничък от изядените джинджифилови курабийки Дядо Коледа🎅, всички сме си изградили една представа за това, колко щастлив и безметежен, и колко изпълнен с позитивми емоции и удовлетворение трябва, да е живота му!
Това обаче съвсем не винаги, е така!
Този Дядо Коледа 🎅, изпълнява последното желание, на едно неизлечимо болно момче!💖🙏
Вярвам, единици са хората, които биха имали силата и куража, на един такъв Дядо Коледа! 🎅Независимо, дали той носи познатият на всички, традиционен костюм или просто - препълнено с Човечност сърце! 💗
Виж Видео >>>
Преди време, четох за един дългогодишен служител в социален "дом", който впоследствие, се посветил на една изключително тежка и непосилна, за повечето от нас мисия, да създаде чувство за дом, уют и семейство, на неизлечимо болни деца, преди да се превърнат в звезди ✨ ! 💖 И за разлика от горната история, за истинността на тази, НЯМА СПОР! 💖
✨НАЗДРАВЕ, ЗА НОВАТА 2019-та, ПРИЯТЕЛИ !✨🥂
Дерзайте!💞
✨🥂🍾✨
🥂 Наздраве, за натрупаните спомени
и за житейските уроци, също!...
Успехите ни скромни!... И нескромни,
назад които с гордост ни обръщат!
🥂Наздраве! За научените истини!
За споделените моменти, също!
Наздраве! За моментите най-искрени,
когато сме се чувствали най-вкъщи!
За шанса, за мечтите и надеждите, предизвикателствата бъдни и пътеките,
За слънчевите дни и .... за нелеките!
За всичко подарено и ... отнето,...
сълзите за "Привет! " и на сбогуване
За дадената прошка! ... За.... невзетата(😥),...
за Любовта💞, която е ... пътуване!...
За днешните и минали приятелства, наздраве🥂! За Доброто и Човешкото!
Дори и за горчивите предателства!...
Наздраве!✨🥂✨
За Надеждите и... грешките!💖
01.01.2019
Ивайло Апостолов
Благоевград
сн.awarenessisfreedom.com
Вселената (за разлика от хората) винаги, се стреми към хармония и равновесие.
И ТЕ нямат нищо общо, с измислените от нас, условни понятия като "норма" или "нормалност" .
Когато те ощети с нещо, Вселената ти дава скрит потенциал и шансове, възможности и стимул, да развиеш нещо друго!...
Когато ти е дала нещо в повече, почти винаги, с него получаваш и нещо, което го... балансира!
Всичко в нас и около нас е, в постоянно динамично равновесие!
Освен собствните ни представи, за нещата!... 🕊️
В живота няма нищо случайно!
Всеки от нас има своя лична мисия и живота ни насочва към нея, като ни предлага предизвикателства и избори, които трябва да изпълним!
Друг въпрос е обаче, кога и дали въобще ще станем готови да осъзнаем тази своя мисия, както и дали и какво ще предприемем, когато я осъзнаем!
Това е също нещо, което зависи от изборите и решенията, които сме направили!
Всеки път когато се колебаем дали да направим нещо обаче, е добре винаги да помним, че пасивността и бездействието не са решение на никой проблем, но ВИНАГИ са въпрос на Личен Избор!
На 26 декември - вторият ден след Рождество Христово, православната църква отдава почит на Йосиф - бащата на Младенеца, като денят се чества като "Ден на бащата".
Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът отдава почит на бащите и бъдещите бащи.
Много е изписано за ролята на майката в отглеждането и възпитанието, и за значението на връзката й с децата.
Нека сега обаче, разгледаме фигурата на Бащата в тази "семейна Вселена" и значението й, от гледна точка на психологията!
Определение (Уикипедия): Баща се нарича родителят от мъжки пол на детето. Бащинството бива три типа:
Определение: Активно бащинство – родителство, в което бащата е ангажиран да участва
В съвременната психология още не е написана отделна теория и липсват задълбочени изследвания за мястото, влиянието и смисъла на бащината фигура. Темата е сравнително добре разгърната в теоритичен смисъл, без да е централно застъпена, както темата за ролята на майката в развитието на детето. Класическите психоаналитични теории определят функцията на бащата на първо място като прозитичаща от емоционалната му връзка с майката. Бащата служи за любовта и идентификацията.
„Бащата учи детето да обича и начинът, по който бащата обича майката, оцветява начина, по който детето по-късно обича другите.”(Д. Роа) Теорията не го разглежда като значим и равнопоставен родител с майката, но по-скоро като другата значима фигура след майката, защото чисто биологично майката е тази, която износва и дава живот на детето (реципрочна свързаност, Wynne, 1968). Когато бащата заема мястото на майката в случай на развод, зависимости, изоставяне, смърт и други, то тогава в голяма степен връзката му с детето се случва по същите закони на привързване, по който тя се случва между майката и детето. От друга страна, в психологията бащата заема място, което безспорно се свързва и винаги се е свързвало, още от философски времена, с морала, закона, правилата, и респективно тяхното нарушаване (Фройд).
Още в книгата си „Тотем и табу” (1912-3) Фройд пише за т.нар. „Комплекс към бащата“ (father complex), който се отнася конкретно за набор асоциации, свързани с архетипа на бащата. Тези импулси могат да бъдат положителни (възхищение), или негативни (недоверие или страх). В съвременната психоанализа идеята за „глада за баща“ („father hunger“) е представена от Дж.Херцог и се отнася до несъзнателните копнежи за загрижен, отзивчив баща, преживявани от много мъже и жени.
В западната култура и цивилизации има историческа тенденция на подценяване на бащата (fatherlessness), има мит, че само единият родител е от значение и бащинството е пренебрегвано като важен етап от развитието на мъжа. To започва да се изучава чак след 89 г. (Cath, 1989). Това съответно пречи да се проследят и адресират и онези аспекти от развитието на детето, върху които бащата оказва влияние. Mайките са тези, които вдъхват повече доверие, че могат да гледат децата (диада майка-дете), докато „бащите остават във фона като бледи фигури без съдържание” (Аrlow, 1981) Значимостта на бащината грижа и за синовете, и за дъщерите по време на тяхното развитие е изследвана в писмените трудове на М. Даймънд („My Father Before Me How Fathers and Sons Influence Each Other Throughout Their Lives”, 2007). като ролята на бащата в живота на сина е разгледана в 12 последователни фази. Той вижда следните характеристики в бащите: бащите като пазители, фасилитатори, модели, предизвикателства, вдъхновители, санкциониращи и ментори. „От зачатието до смъртта бащите винаги присъстват физически в живота, дори при деца без бащи”, пише Даймънд.„Природата и структурата на бащиния идеал за всеки един син играе съществена роля за преминаването на 7-мата година. Но бащата не е само важен за успешното излизане от Едиповия триъгълник. Той е важен през целия цикъл на живота” (Hand, 1994) Децата искат да се свържат със собствените си бащи, да имат чувството за предаването през поколенията, и в това е намесена майката – защото, детето вървящо към индивидуация, трябва да се отдели от нея (separation- individuation construct), което е движение от майката, подпомогнато от бащата. М. Даймънд разглежда четири фази на индивидуация в живота: ранно детство (чувство за селф), тийнейджърство (независимост от интернализираните инфантилни обекти), ранна и средна зрялост (работа върху селфа, диференциация на обектите, родителстване) и трета възраст (времето на внуците, разрешаване на проблеми с раздялата и смъртта).
Според Е. Ериксън, който също разглежда детското развитие през жизнен цикъл и го определя чрез фази на развитие (епигенетически принцип), майката и бащата заемат безспорна роля за функционирането, благополучието и социалните взаимоотношения още от бебешка възраст. Още в първата фаза на доверието срещу съмнението, бащата е припознат и усетен от детето като предоставящ подкрепа и доверие, даряващ с любов или обратното, пораждащ съмнение в собствения смисъл и съществуване.
Бащата е видян като авторитет, герой, бащата като водач, бащата, който липсва или е недостъпен, но се конструира в езика на майката (Ж. Лакан), бащата като целеполагаща и мотивираща отношенията със света фигура. Теорията на Фройд счита бащината фигура като проекция на Бог, неприемайки значението, което задава религията, а по-скоро в смисъла на доминиращия и равен със закона. Бащата е разгледан още като фигура с много функции, никога една и централна (Ж.Лакан); бащата не като алтернатива на майката, а като всичко, което допълва майчината функция и я отвежда отвъд физическите измерения към чисто екзистенциално и смислови измерения (знание, щастие, предразположеност и стремеж към успех, базисно чувство, че си ценен и благополучен) и формирането на системата на личността (мотивация, ценности, нагласи, очаквания, самооценка, локус на контрол и др.) Например в Аз-теория и концепция на друг американски психоаналитик, Х. Кохут, ролята на фигурата на бащата е посочена като важна за конструирането на Аз-а (to build one’s Self).
Ж. Лакан за първи път отговаря под формата на отделна теория за бащата на въпроса за какво служи един баща. Можем да очертаем три основни начина на присъствие на бащата:
1/ Бащата, който чрез името си дава статус и статут на детето в света. Това е символичният баща, според Лакан. Означаващото „името на бащата” е кондензация на разбирането на Лакан за символичния баща.
2/ Бащата, с който сме във връзка, от когото очакваме нещо, с когото можем да се идентифицираме, на когото искаме или не искаме да приличаме; Лакан го нарича въображаемият баща, идеалният баща.
3/ Съществува и друг начин на действие на бащата, който не влиза в тези две модалности. Това е едно много загадъчно измерение, чрез което той присъства в сексуалността. Начинът, по който бащата ни плаши. Аспектите на бащата, в които субектът се блъска и препъва, Лакан нарича „мястото на реалния баща”.
Все пак, да не забравяме, че психологията не е математика и че колкото и добре да са аргументирани и подкрепени с изследвания, това са само теории, които могат да дадат принципно обяснение на това, защо сме такива, и защо действаме по един, а не по друг начин в дадени ситуации. Вярно е, че всеки от нас, е "плод" на своята история и поредица от избори и решения. Но именно, заради това, че днес СМЕ такива, не значи задължително, че УТРЕ, не можем, да се променим!
Източник: mencare.bg
( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!) Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...
