Умението за самостоятелно учене, като целенасочен и мотивиран волеви процес е компетентност, която се формира в процеса на обучение в училище. Той обаче, изисква определено ниво на развитие на определени знания, умения и навици, които започват да се формират още от в кърмаческа възраст. И продължават, през целият период на ранното детство и предучилищнатата възраст.
Това е един изключително динамичен и комплексен процес, който започва със самото формиране на понятиен апарат, за нещата от най-близкото за детето обкръжение, който непрекъснато се надгражда и обогатява и без който съзнателното опознаване на света около нас, би било невъзможно...
Това е един изключително динамичен и комплексен процес, който започва със самото формиране на понятиен апарат, за нещата от най-близкото за детето обкръжение, който непрекъснато се надгражда и обогатява и без който съзнателното опознаване на света около нас, би било невъзможно...
В този комплексен процес на учене, детето развивайки своята сетивност, постепенно опознава освен света около себе си, така също и собственото си тяло. Започва да се ориенрира, относно мястото си в този свят. Научава се, да осъществява волеви контрол и да координира действията си, а също и как да функционира в него.
Всичко това, детето осъществява, чрез играта.
Игарата в ранната детска възраст е доминиращата и водеща дейност, която създава условия при които детето, използвайки своята психическа и физическа енергия, да решава различни казуси от ежедневието и най-вече, все по-добре да разбира сложните взаимоотношения, които възникват по време на игра, а от там и в неговото ежеднявие. Така датето се доближава до реалния живот на възрастните и става все по осъзната и активна част от него.
Така, опознавайки все по-добре околният свят и себе си, своите емоциите и емоциите преживявани от околните, децата се научават да изразяват все по-добре своите мисли и чувства.
Всичко това, детето осъществява, чрез играта.
Игарата в ранната детска възраст е доминиращата и водеща дейност, която създава условия при които детето, използвайки своята психическа и физическа енергия, да решава различни казуси от ежедневието и най-вече, все по-добре да разбира сложните взаимоотношения, които възникват по време на игра, а от там и в неговото ежеднявие. Така датето се доближава до реалния живот на възрастните и става все по осъзната и активна част от него.
Така, опознавайки все по-добре околният свят и себе си, своите емоциите и емоциите преживявани от околните, децата се научават да изразяват все по-добре своите мисли и чувства.
Научават се, да правят връзка между причина и следствие и да осъзнават, полседствията ото своите действия.
Обогатявайки познанията си за социалните взаимоотношения и норми, те постепенно придобиват умения, да ги управляват, в зависимост от компетенциите натрупани за възрастта им. За да могат все по-добре, да оценяват и съпреживяват истински ценните неща в живота.
За да могат, да оценяват и да се радват на красивото във всичките му форми.
За да планират и вземат решения, да търсят верния път за постигане на желанията си, да се борят, да откриват и да съграждат.
В този сложен процес, те развиват не само своите усещания и възприятия, и стават по-прецизни и издържливи физически, те се научават все по-добре да контролират целенасочено и дълготрайно своето внимание; развават способността си, да мислят логически и своето творческо въображение и памет.
Това става възможно именно В и ЧРЕЗ играта, която с възрастта, постепенно се обогатява и разнообразява. Започвайки от елементарната имитация и достигайки до все по-сложни ролеви и ситуационни игри, в които децата се учат, докато съпреживяват и се забавляват.
Да се познават характеристиките на разлините видое игри, характерни за всяка определена възраст, е изключително важно, защото те могат да ни дадат изключително ценна информация, за атуалната степен на развитие на детето, във всяка възраст и дали и доколко има готавността, да преима предизвикателствата на училищните занимания. Но също така, чрез тази информация, може да се определи и дали и каква най-адекватна и полезна интервенция трябва да се приложи, ако е необходимо, за да може то да компенсира, ако има налични някакви дефицити.
За това, днес искам да ви запозная с една интересна публикация по темата на колегата Станислав Пандин:
Дидактическите занимания помагат на едногодишните и двугодишните деца да разбират по-добре света около тях, както и специфичната предметна среда. Когато играе, детето започва по-точно да различава, назовава и впоследствие да описва предметите по размер, цвят, форма. Дидактическият подход в тази възраст спомага за подобряване координацията и фините двигателни умения, както и ориентацията на детето към външния свят.
Малкото дете е в състояние да задържи вниманието си за кратко време. Това означава, че от възпитателна и образователна гледна точка се изисква постоянство в посока дидактически игри, за изграждането на способност за концентрация. В тях съществен момент е съчетаването на образователните задачи с активни движения и действия. За целта първо родителят, като личен пример, може да започне с имитирането на движенията и звуците, които издава едно или друго животно, а впоследствие, заедно с детето, да се разпознават обектите по звук.
Играейки с различни предмети, детето се запознава с техния размер, форма и цвят, научава се да ги поставя един в друг, да сглобява проста мозайка, да подрежда картинки по двойки. То заучава даден обект с помощта и на усещанията и възприятията, което е важен фактор за сетивното развитие (зрение, слух, докосване). Първо, то се научава да прави разлика между разглежданите и сравняваните обекти (например по размер, цвят), а по-късно запознаването с обектите може да бъде усложнено чрез намирането на обща връзка между тях. Като пример за това, родителят може да насърчава детето да търси и намира сферични предмети около него и с обща помощ да бъдат назовавани някакви действия с тях. За целта са подходящи игри като „Хайде да намерим същото!“ Родителят може също така да обяснява на детето, че различните обекти могат да имат един и същи цвят, като след това му поставя задачата да намира колкото се може повече предмети с един цвят в помещението.
В словесните дидактически игри малките деца трябва да се насърчават да говорят за предмети и играчки, за техните свойства и качества. Отначало в детските игри, картинките трябва изобразяват един или максимум два предмета (играчки, животни, цветя), а по-късно броят на детайлите в рисунките да се увеличава (трицветни предмети и картинки, или такива, състоящи се от три или четири части). Когато е необходимо, родителят показва как да се играе. Игрите трябва да се повтарят постоянно, тъй като уменията за игра на децата трябва да бъдат фиксирани и задълбочени. От голяма важност е игрите да бъдат допълвани системно с нови дейности и тренировъчни задачи.
При четири/пет годишните, благодарение на дидактическите задачи, детето развива познавателните процеси (мислене, реч), развива своето наблюдение и способността да следва правилата на играта. Вниманието на децата става по-стабилно, а от друга страна възприятията и вниманието се разпределят по-добре между различните действия. Обогатява се детският опит в играта, което е съпътствано от натрупването на конкретни знания. На този етап се формира и способността да се правят прости обобщения. Речта на детето се развива по-добре и то не само назовава и описва предметите и явленията с прости думи, но и започва да говори за техните свойства. Детето се научава да описва и говори не само за пряко възприемани обекти, но и за такива, които не са пред очите му, благодарение на паметта. Децата се запознават с нови дидактически игри и се научават да играят водещи роли в играта. Правилата на играта могат да бъдат сложни. Играчът се опитва да наблюдава себе си в играта и сравнява поведението си с поведението на другите деца. Малчуганите се запознават с все повече нови предмети и явления, като същевременно ги сравняват, описват, изброяват и подреждат в дадена последователност.
Дидактическата игра при 5/6 годишните включва също техните обоняние, слух, зрение. Тук са подходящи различни игри с кукли и свързани с тях предмети, например с кукленски принадлежности (дрешки, мебели). Подходящи са и музикалните дидактически игри, при които детето се научава да прави разлика между високи и ниски тонове, различните звуци и т.н.
По отношение на развитието на речта, различните версии на „Игра на магазин“ са много продуктивни. Когато „пазаруват в магазина“, децата трябва да назоват и описват продукта или да изброяват това, което са си купили. Игрите с думи, в които те трябва да отгатват (търсенето на предмети и играчки, игри на асоциации, съобразени с календарната и умствена възраст на децата), също са част от дидактическия арсенал.
Във възрастта между шестата и седмата година детето се интересува живо от заобикалящата го природа и местообитание. При запознаването му с тях е важно да се изясняват и затвърждават знанията, придобити чрез практически дейности, именно с помощта на дидактически игри. Децата се научават сами да организират игрите и да се обединяват в игрови групи от двама до четирима участници, като през цялото време играят заедно в този екип. Благодарение на всичко това те съумяват самостоятелно да си поставят цели и да ги довеждат до края, като на първо място вече стои въпроса за точността на хода на играта и честното спазване на правилата. Детето става по-наблюдателно и забелязва все по-малки видими разлики (детайли), започвайки да сравнява видимите обекти с обектите от паметта си. Също така то започва да вижда взаимовръзките и позиционирането на тези обекти, осъзнава тяхното многообразие в околния свят и е в състояние да прави обобщения.
В словесните дидактически игри децата се учат да създават кратки истории за обектите, включени в играта, което само по себе си е чудесен помощник на училищната готовност.
