вторник, 18 август 2020 г.

Разбиране на околния свят при деца от 0 до 7 години


        Умението за самостоятелно учене, като целенасочен и мотивиран волеви процес е компетентност, която се формира в процеса на обучение в училище. Той обаче, изисква определено ниво на развитие на определени знания, умения и навици, които започват да се формират още от в кърмаческа възраст. И продължават, през целият период на ранното детство и предучилищнатата възраст. 
        Това е един изключително динамичен и комплексен процес, който започва със самото формиране на понятиен апарат, за нещата от най-близкото за детето обкръжение, който непрекъснато се надгражда и обогатява и без който съзнателното опознаване на света около нас, би било невъзможно... 
        В този комплексен процес на учене, детето развивайки своята сетивност, постепенно опознава освен света около себе си, така също и собственото си тяло. Започва да се ориенрира, относно мястото си в този свят. Научава се, да осъществява волеви контрол и да координира действията си, а също и как да функционира в него. 
        Всичко това, детето осъществява, чрез играта
        Игарата в ранната детска възраст е доминиращата и водеща дейност, която създава условия при които детето, използвайки своята психическа и физическа енергия, да решава различни казуси от ежедневието и най-вече, все по-добре да разбира сложните взаимоотношения, които възникват по време на игра, а от там и в неговото ежеднявие. Така датето се доближава до реалния живот на възрастните и става все по осъзната и активна част от него.
        Така, опознавайки все по-добре околният свят и себе си, своите емоциите и емоциите преживявани от околните, децата се научават да изразяват все по-добре своите мисли и чувства. 
        Научават се, да правят връзка между причина и следствие и да осъзнават, полседствията ото своите действия. 
        Обогатявайки познанията си за социалните взаимоотношения и норми, те постепенно придобиват умения, да ги управляват, в зависимост от компетенциите натрупани за възрастта им.  За да могат все по-добре, да оценяват и съпреживяват истински ценните неща в живота. 
        За да могат, да оценяват и да се радват на красивото във всичките му форми.
        За да планират и вземат решения, да търсят верния път за постигане на желанията си, да се борят, да откриват и да съграждат. 
        В този сложен процес, те развиват не само своите усещания и възприятия, и стават по-прецизни и издържливи физически, те се научават все по-добре да контролират целенасочено и дълготрайно своето внимание; развават способността си, да мислят логически и своето творческо въображение и памет.  
        Това става възможно именно В и ЧРЕЗ играта, която с възрастта, постепенно се обогатява и разнообразява. Започвайки от елементарната имитация и достигайки до все по-сложни ролеви и ситуационни игри, в които децата се учат, докато съпреживяват и се забавляват. 
        Да се познават характеристиките на разлините видое игри, характерни за всяка определена възраст, е изключително важно, защото те могат да ни дадат изключително ценна информация, за атуалната степен на развитие на детето, във всяка възраст и дали и доколко има готавността, да преима предизвикателствата на училищните занимания.         Но също така, чрез тази информация, може да се определи и дали и каква най-адекватна и полезна интервенция трябва да се приложи, ако е необходимо, за да може то да компенсира, ако има налични някакви дефицити.
        
        За това, днес искам да ви запозная с една интересна публикация по темата на колегата Станислав Пандин:
        Дидактическите занимания помагат на едногодишните и двугодишните деца да разбират по-добре света около тях, както и специфичната предметна среда. Когато играе, детето започва по-точно да различава, назовава и впоследствие да описва предметите по размер, цвят, форма. Дидактическият подход в тази възраст спомага за подобряване координацията и фините двигателни умения, както и ориентацията на детето към външния свят.
        Малкото дете е в състояние да задържи вниманието си за кратко време. Това означава, че от възпитателна и образователна гледна точка се изисква постоянство в посока дидактически игри, за изграждането на способност за концентрация. В тях съществен момент е съчетаването на образователните задачи с активни движения и действия. За целта първо родителят, като личен пример, може да започне с имитирането на движенията и звуците, които издава едно или друго животно, а впоследствие, заедно с детето, да се разпознават обектите по звук.
        Играейки с различни предмети, детето се запознава с техния размер, форма и цвят, научава се да ги поставя един в друг, да сглобява проста мозайка, да подрежда картинки по двойки. То заучава даден обект с помощта и на усещанията и възприятията, което е важен фактор за сетивното развитие (зрение, слух, докосване). Първо, то се научава да прави разлика между разглежданите и сравняваните обекти (например по размер, цвят), а по-късно запознаването с обектите може да бъде усложнено чрез намирането на обща връзка между тях. Като пример за това, родителят може да насърчава детето да търси и намира сферични предмети около него и с обща помощ да бъдат назовавани някакви действия с тях. За целта са подходящи игри като „Хайде да намерим същото!“ Родителят може също така да обяснява на детето, че различните обекти могат да имат един и същи цвят, като след това му поставя задачата да намира колкото се може повече предмети с един цвят в помещението.
        В словесните дидактически игри малките деца трябва да се насърчават да говорят за предмети и играчки, за техните свойства и качества. Отначало в детските игри, картинките трябва изобразяват един или максимум два предмета (играчки, животни, цветя), а по-късно броят на детайлите в рисунките да се увеличава (трицветни предмети и картинки, или такива, състоящи се от три или четири части). Когато е необходимо, родителят показва как да се играе. Игрите трябва да се повтарят постоянно, тъй като уменията за игра на децата трябва да бъдат фиксирани и задълбочени. От голяма важност е игрите да бъдат допълвани системно с нови дейности и тренировъчни задачи.
        При четири/пет годишните, благодарение на дидактическите задачи, детето развива познавателните процеси (мислене, реч), развива своето наблюдение и способността да следва правилата на играта. Вниманието на децата става по-стабилно, а от друга страна възприятията и вниманието се разпределят по-добре между различните действия. Обогатява се детският опит в играта, което е съпътствано от натрупването на конкретни знания. На този етап се формира и способността да се правят прости обобщения. Речта на детето се развива по-добре и то не само назовава и описва предметите и явленията с прости думи, но и започва да говори за техните свойства. Детето се научава да описва и говори не само за пряко възприемани обекти, но и за такива, които не са пред очите му, благодарение на паметта. Децата се запознават с нови дидактически игри и се научават да играят водещи роли в играта. Правилата на играта могат да бъдат сложни. Играчът се опитва да наблюдава себе си в играта и сравнява поведението си с поведението на другите деца. Малчуганите се запознават с все повече нови предмети и явления, като същевременно ги сравняват, описват, изброяват и подреждат в дадена последователност.
        Дидактическата игра при 5/6 годишните включва също техните обоняние, слух, зрение. Тук са подходящи различни игри с кукли и свързани с тях предмети, например с кукленски принадлежности (дрешки, мебели). Подходящи са и музикалните дидактически игри, при които детето се научава да прави разлика между високи и ниски тонове, различните звуци и т.н.
По отношение на развитието на речта, различните версии на „Игра на магазин“ са много продуктивни. Когато „пазаруват в магазина“, децата трябва да назоват и описват продукта или да изброяват това, което са си купили. Игрите с думи, в които те трябва да отгатват (търсенето на предмети и играчки, игри на асоциации, съобразени с календарната и умствена възраст на децата), също са част от дидактическия арсенал.
        Във възрастта между шестата и седмата година детето се интересува живо от заобикалящата го природа и местообитание. При запознаването му с тях е важно да се изясняват и затвърждават знанията, придобити чрез практически дейности, именно с помощта на дидактически игри. Децата се научават сами да организират игрите и да се обединяват в игрови групи от двама до четирима участници, като през цялото време играят заедно в този екип. Благодарение на всичко това те съумяват самостоятелно да си поставят цели и да ги довеждат до края, като на първо място вече стои въпроса за точността на хода на играта и честното спазване на правилата. Детето става по-наблюдателно и забелязва все по-малки видими разлики (детайли), започвайки да сравнява видимите обекти с обектите от паметта си.         Също така то започва да вижда взаимовръзките и позиционирането на тези обекти, осъзнава тяхното многообразие в околния свят и е в състояние да прави обобщения.
В словесните дидактически игри децата се учат да създават кратки истории за обектите, включени в играта, което само по себе си е чудесен помощник на училищната готовност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...