Епилепсията - причини, симптоми, оказване на първа! 🆘

 

сн. cnnturk.com

Епилепсията е хронично заболяване на главният мозък и е едно от най-разпространените в неврологичната практика. По данни на статистиката всеки 4-10 човека на 1000 души е с епилепсия, като преобладава в детско-юношеската възраст – около 70% от случаите са до 20 годишна възраст. По официални данни в България има около 80 000 епилептици, като около 30 000 от тях са деца. Поради хроничното развитие на болестта съответно и лечението е с голяма продължителност – средно около 13 години.

Характерно при епилепсията са повтарящите се, от нищо непредизвикани припадъци. Единичен припадък не означава епилепсия.

Причините, които причиняват епилепсия, са напълно индивидуални, но най-често срещаните са:

– генна обремененост;

– тежка травма на главата;

– възпалителни заболявания на главния мозък;

– при бебе с проблемно раждане;

– различни интоксикации, като алкохолизъм и др.;

– съдови заболявания.

Епилепсията се дели на симптоматична, която е характерна за зрялата възраст и идиопатична или т. нар. с неясна причина, която е типична за детките години.Има няколко метода за проследяване на състоянието и изследване на епилепсията при болен – ЕЕГ (електроенцефалография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), КАТ (Компютърна Аксиална Томография), ЕКГ (електрокардиография)  и кръвна картина(след приложено лечение).

Епилептичните припадаци се причиняват от т.нар. „огнище“ в мозъка, което разстройва нервните връзки, отговорни върху контрола на движение и на тялото ни. Това е причината болният понякога да халюцинира, да не се чувства добре. Епилептичните пристъпи възникват на базата на свръхвъзбуда на група от неврони, която може да остане ограничена или да генерализира. Всеки епилептичен пристъп довежда до смърт на голям брой неврони на главния мозък, ето защо основната задача на лечението на епилепсията е свеждането до минимум (по възможност до пълна липса) на епилептичните пристъпи.

Епилептичните припадъци могат да бъдат най-различни, но най-главното деление е на:  фокални и генерализирани.

При фокалните човек може да изпитва схващане, силно главоболие, халюцинации, чувство за страх, тревога. Понякога протичат с краткотрайна загуба на съзнанието – обикновено не по-продължителна от 20 секунди, без падане и без изразена гърчова компонента. Те се проявяват с краткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза, изпускане на предмети, краткотрайно спиране на четенето или писането. Понякога краткотрайната загуба на съзнание се придружава от движения на устните, езика или пръстите на ръцете.

При генерализираните епилептични припадъци има бурен тонично-клоничен гърч с внезапна загуба на съзнание и падане, често придружено с особен вик. Тонично-клоничният гърч има няколко фази.

Първата фаза е тоничната, която продължава около 20 секунди. Характеризира се с контракция на мускулите на гърба, извиване на тялото и главата като лък назад, леко свиване на ръцете и опъване на краката, дишането спира и се наблюдава сиво-синкаво оцветяване на ноктите. Обикновено се наблюдава изпускане по малка или голяма нужда, съчетано с прехапване на езика.

Втората фаза е клоничната и е с продължителност около 30-40 секунди. Характерно при нея са последователните серии от еднотипни движения с крайниците – редуване на свивания и разтягания. Движенията са интензивни и между сериите се наблюдава отпускане на мускулите. Зениците са широки, нереагиращи на светлина, често има спиране на дишането.

Третата фаза се нарича постгърчова. През тази фаза болните постепено възстановяват съзнанието си, което става за различно време. Те са сънливи и в повечето случаи заспиват след пристъпа. Характерно при генерализирания гърч е липсата на спомен за него.

Също така има и огнищните припадъци, Джаксънови припадъци – моторни или сетивни и други.

Оказването на първа помощ при епилептичен припадък може да спаси живота на болния. Изключително важно е всеки да знае какво трябва да направи.

1. Поставя се твърд предмет, който да предпази болният от възможността да си глътне езика. Важно е да се подчертае, че това не се прави с ръка, защото силата на захапката при епилептичния гърч се равнява на 300 кг.

2. Главата на болния се поставя обърната в страни с цел при излизане на пяна от устата, да не се задуши при вдишване на въздух

3. Незабавно се вика бърза помощ!

Лечението при епилепсия е дълго и обикновено медикаментозно. В редки случаи се прибягва до операция. Хирургичните операции при епилептиците са с голяма опасност и с тях се цели да се извади тази част от мозъка, която провокира припадъците.

Невролозите са лекарите, които лекуват болните от епилепсия, а в София се намира Националният център за епилепсия и други неврологични заболявания „Св. Наум“.

След поставяне на диагнозата епилепсия трябва строго да се спазва терапевтичната схема, за да се избягнат нови пристъпи и не се стигне до далечни усложнения. При всеки пристъп има голяма загуба на неврони, което води до промени в менталните способности на болните и до характерна промяна в характера им, създаваща им пречки в социалното функциониране. Затова епилептиците имат по-различен характер от останалите хора. Те променят мирогледа си, стават затворени и необщителни.

На болните от епилепсия е забранено шофирането и работата с машини, поради опасностите от самонараняване и нараняване на други хора, както и кърменето поради употребата на медикаменти, които навлизат в кърмата.

За да се предпазим от епилепсия е изключително важно да се пази главата от удари, наранявания и травми дори в най-ранна детска възраст.

Източник : loramed.com, cnnturk.com

"Ian" - Емблематичният анимационен късометражен филм, който се изправи срещу дискриминацията спрямо децата с увреждания

 

ВСИЧКИ деца искат преди всичко, да играят,

а децата с увреждания са, преди всичко ДЕЦА !

        "Ian" е кратък, анимационен филм, но за кратката си продължителност, той разполага с изключителен емоционален заряд, към който никой не би могъл да остане безучастен. 

Това е един филм, за жаждата за приемане и приобщаване. За непреодолимият стремеж, за валидизирането и оценяването на човека такъв, какъвто Е, в цялата му пълнота. А не просто, като представител на своето различие или с инвалидната количка, към която си прикован. Това е филм, за копнежа за принадлежност и равнопоставеност, като пълноправна част от Общността, чието отхвърляне, буквално те разпада "отвътре".  

Днес обаче, искам да ви разкажа за истинската история, която стои зад сюжета на филма, която за някой може да звучи малко тривиално, но особено за хора, които са я преживели лично, е изпълнена с много съдържание, смисъл и най-вече с много емоции. 

Филмът е вдъхновен от реалния живот - Иън е момче с увреждане, решено да стигне до детската площадка, въпреки че неговите партньори за игра, го тормозят. Този филм има за цел да покаже, че децата с увреждания могат и трябва да бъдат включени.

Истинският Иън е четвъртокласник, който като повечето четвъртокласници иска да играе с приятелите си. Но тъй като има деца, които не са свикнали с такива като Иън - дете, което е с церебрална парализа, използва инвалидна количка и компютър с контрол с поглед, чрез който комуникира - те го игнорират. Тъй като не знаят какво той може да прави. Не знаят, как те трябва да реагират.. Не знаят, как да играят с него, ... за тях е по-лесно, да го отхвърлят и буквално директно го тормозят, когато играят.

Четвъртокласника Иън Гращински - 

вдъхновил образа на главният герой

Иън иска светът да знае, че И ТОЙ, както и всички останали деца като него, СЪЩО ИСКАТ и СЪЩО МОГАТ да играят, ако другите ги включват. "МОГА ДА ИГРАЯ И ДА УЧАСТВАМ", казва Иън.

Едноименният филм, посветен на неговата история, възпитава децата на детската площадка, на която той иска да играе, че те могат да играят И С НЕГО и децата, като него. Анимацията показва, че ВСИЧКИ ДЕЦА, без значение С увреждания или НЕ, обичат да правят едни и същи неща.

Когато майката на Иън, Шейла Гращински, вижда как деца, които не са свикнали с хора с увреждания, се отнасят към сина си на детската площадка, тя се заема да работи, за да промени възприятията им. Тя написва книга, наречена „Подаръкът“ за ежедневието на семейство, включващо хора с увреждания, която тя раздава на децата, които тормозят Иън, разказа тя пред сп. Variety. Раздаването на книги по детските площадки обаче, няма как да има толкова широко въздействие, колкото тя желае.

За Гращински посланието на „Ian” се простира далеч отвъд люлки и слайдове. В безсловесният сюжет на филма, Иън е момче което се бори да постигне достъп до нещо, което истински желае, нещо което за другите деца е съвсем лесно достъпно. Хората с увреждания редовно се борят за достъп до обществени пространства, работни места и социално включване. Широкият Международен отзвук и десетките награди, които филмът получава, доказва на Гращински, че „ЕДИН ПО-ПРИОБЩАВАЩ СВЯТ, Е ВЪЗМОЖЕН“.

"Филмът е възможност за цялото общество ... да разруши бариерите, стените и да ни освободи от предразсъдъци", каза Гращински. Филмът е създаден да „напътства [всички деца] да придобият конкретни "инструменти", за да станат "хора на Солидарността“.

Видео >>>

jan

По материали от: reporthatenow.com

Езиково-говорно развитие на детето от раждането, до края на втората година

сн: Pinterest

"Какво всъщност се случва и как протича 

езиково-говорното развитие през първата година?

            Първата година след раждането представлява подготвителен етап за езиковото развитие на детето.

То вече притежава умения за комуникация, друг е въпросът доколко възрастните ангажирани с отглеждането му могат да разберат какво се опитва да им подаде като информация бебето. Плачът, усмивката и движенията на тялото са начините, по които бебето се опитва да общува със своите родители.

В първия месец след раждането детето издава звуци и викове. Виковете могат да се оприличат на А или Е и се съпровождат от движения на ръцете и краката. Постепенно плачът на бебето променя своята сила, височина и интензитет, което позволява на възрастните ангажирани с неговото отглеждане да разберат причината за него.

През втория/третия месец започва гукането. Гукането е начина, по който бебето заявява, че се чувства добре. Представлява гърлени звуци, които звучат като К, Г и Х. Гукането е част от подготовката за същинската реч. Повечето изследователи го определят като вродена реакция, защото дори глухонемите деца преминават през този етап. Смята се, че благодарение на гукането се развива способността на детето да подражава на говора на възрастните.

През четвъртия и петия месец гукането е особено интензивно. Съчетава се с т.нар. „комплекс на оживление“: усмивка, очен контакт, бурно движение на ръцете и краката, опити да се привлече вниманието на възрастния.

Около шестия/ седмия месец детето навлиза в етапа на лепета. В англоезичната литература този етап се означава като babbling. Това чуждо понятие все повече заменя познатото ни „лепет“ и можете да го срещнете като „бъблене“ в някои статии и книги на български език.

Лепетът представлява комбинация от две или три срички. Звучат като поредица от мам-мам, бам-бам, та-та-та. В този период се появяват и звуковете П,М, Б, В и Ф. Понякога комбинациите приличат на истински думи и родителите погрешно смятат, че детето им е проговорило на тази крехка възраст. При изчезването на лепета съответно започват да се тревожат, че детето им е говорило, а после е спряло. За ваше успокоение, държа да отбележа, че лепетните комбинации не са същински думи(дори, когато ви се струва, че чувате мама или баба) и в повечето случаи се генерират на случаен принцип.

От друга страна, лепетът, за разлика от гукането, е съзнателно и целенасочено упражнение за предстоящото същинско проговаряне. Лепетните комбинации започват с едно-две повторения и постепенно се разгръщат до дълги последователности от срички. Забавянето на появата и развитието на лепета се смята за важен показател при децата с изоставане в развитието.

Успоредно с появата на лепет се развива и способността на детето да разграничава човешкия глас от другите шумове в околната среда. Започват да се радват и успокояват при тихо пеене от страна на възрастен, харесват музиката и могат да разграничават ядосан от спокоен глас. Постепенно тези умения за разграничаване ще им позволят да разбират кога чуват гласа на родителите си и кога им говорят непознати хора.

Разграничаването на говора от всички останали шумове и звуци в околната среда се нарича говорна перцепция и е ключово умение за появата на собствена реч при децата.

Първите характеристики, които едно бебе може да определи в речта на възрастните, са интонацията и силата/височината/тембъра на гласа. Около четвъртия/петия месец мозъчните структури, достигат ниво на развитие, което позволява на бебето да  разпознава отделни говорни звукове.

Около шестия месец се наблюдава бурен растеж и развитие на езиковите зони от кората на мозъка. Това е период, в който излагането на децата на влиянието на екрани и устройства има силно негативно влияние!

В периода осми/девети месец детето разбира достатъчно за да търси с очи предмет или човек, за който го питат и може да изпълнява някои ежедневни инструкции като стани, ела, кажи довиждане.

На девет/десет месечна възраст детето може да изпълнява проста задача, която му е казана с думи. То все още не разбира езика в достатъчна степен, но допълва разбирането си с елементи от екстралингвистичната комуникация: мимика, жест, тон/сила/височина на гласа на говорещия.

На десет/дванайсет месечна възраст детето може да имитира някои прости, двусрични думи като мама, баба, тата, пате, веднага след възрастния.

 Постепенно, при системни упражнения с много повторения, детето се научава да използва т.нар. отложена имитация, което представлява първи, собствени думи. В края на първата година, между 11-я и 15-я месец, вашето дете би трябвало да може да говори самостоятелно като използва няколко кратки думи.

Много е важно да отбележим, че една от основните характеристики при овладяването на езика е това, че разбирането изпреварва възможностите на детето да говори с няколко месеца.

До края на първата година интонацията, жестовете, мимиките и характеристиките на гласа ще бъдат водещи за разбирането от страна на детето.

Какво следва? Втората година в езиково-горното развитие на децата

Около 18-я месец детето владее между 50 и 100 думи,  които използва ситуативно. В зависимост от ситуацията и различни жестове и мимики една и съща дума може да бъде използвана и за назоваване и като въпрос.

Например посочване към пода в комбинация с думата топа(топка) може да означава: Къде е топката, дай топката или топката я няма.

Друг важен белег за езиковото развитие е двусловното изказване под формата на фрази. Те се появяват първоначално в устойчиви, заучени комбинации, които детето чува често в ежедневието си. За начало на същинското двусловно изказване се смята появата на свободни комбинации. Тези фрази поставят началото и на овладяването на граматиката.

До края на втората година повечето деца могат да правят свободни комбинации от думите, които могат да казват. Те са аграматични, липсват повечето окончания за род и число, както и прилагателните и междуметията.

Ако използваме горния пример с думата топка, то на този етап би трябвало детето да може да каже:

Няма топа(топката я няма) или ето топа(Ето я топката) или Гого топа(Дай ми топката, а детето се казва Георги)

До края на втората година речникът нараства интензивно до около 1000 думи, като важни за това са самостоятелното придвижване и непрекъснатата връзка с възрастните. Също може да забележите появата на въпросите Защо? и Кой?

Ако се тревожите за езиково-говорното развитие на вашето дете можете да направите онлайн консултация с мен. С радост ще отговоря на вашите въпроси и ще ви дам насоки за работа у дома съобразени с индивидуалното развитие на вашето дете."

Автор: Ива Александрова

Ива Александрова е магистър логопед. Утвърден пециалист, с богат опит в областта ранно детско развитие(от 0 до 3г.). Ива е член на международното дружество за пре- и перинатална психология и медицина и на Европейската асоциация за ранна детска интервенция. Създател и главен редактор на уеб сайт за Логопедия и свързани нарушения Логопедия.БГ(www.logopedia.bg). Автор на книгата "Умно бебе" и на множество публикации свързани с нарушенията на развитието в детска възраст и лектор на редица форуми за семейството, увереното родителство и ранното детско развитие.

Към оригиналната статия >>>

Идеи за игри срещу детски страх от коронавирус

 

                Страхът е естествена емоция. Вероятно няма дете или възрастен, който да не изпитва, в една или друга степен, различни страхове.

Настоящата ситуация на пандемия от коронавирус създаде и нови допълнителни страхове у всички ни. Поради, незрялата си психика, децата са особено уязвими.

Затова, освен терапевтичната приказка за „Тошко и коронавируса“  решихме да ви предложим и няколко идеи за  игри, които също могат да помогнат на родителите да се справят със страха на децата от коронавируса. Игрите дават възможност на децата да режисират свои собствени спасителни перспективи, да се смеят и забавляват.

Надяваме се, нашите предложения да ви харесат и да ги направите заедно с децата си у дома! Ние знаем, че няма по- успокояващо нещо за децата от общуването с техните родители!

Препоръчваме на родителите да се запознаят с игрите преди да ги предложат на децата си. Те не са универсално решение, а дават само вариант за подход към детския страх. Ако сметнете, че в тях има нещо, което би се отразило негативно на вашето дете, моля, да не ги прилагайте!

Идеи за игри срещу детски страх от коронавирус

СПРЕЙ срещу коронавирус може да стане всеки дезодорант или друго шише, което имате под ръка. То може да бъде облепено с хартиено тиксо, надписано или нарисувано, според идеите на детето.

ЗАТВОР може да стане всяка купа, пълна с вода и сапун. Според идеите на детето, също може да бъде облепена и изрисувана.

БИТКАТА между смелият Дезинфектант и страшния Коронавирус. Може да бъде разиграна с помощта на кукли или картонени герои на клечки.

ВИТАМИНИТЕ– верните приятели на всяко дете – ЦИТРОСИНТУС, МУЛТИНИ и ИМУНА- те живеят в специални бурканчета, който са приказно красиви (защото са изрисувани с различни цветове и шарки).

ДОБРИЯТ ЛЕКАР– той помага всички от семейството да водят здравословен начин на живот като дава съвети. Може да е представител на семейството. Предварително може да се изработят няколко листи за рецепти и на тях специалиста да дава насоки за здравословно хранене, прием на течности, практикуване на различни спортни дейности като аеробика, гимнастика, йога за цялото семейство  и други.

Можете да разиграете различни сценарии или пък дори приказката за „Тошко и Коронавируса“, за целта  ще ви бъде необходим и Коронавирус, който би могъл да бъде направен от хартия или  надута гумена ръкавица и др.

Автори:

Цветелина Ганева,

Старши експерт Ранно детско развитие 

Камелия Ковачева, Психолог

Към оригиналният блог

Карантината и децата с Аутизъм

 

💏   💏   💏

            Поради пандемията от COVID – 19 хората в целия свят прекарват много голяма част от времето с децата си вкъщи. За някои семейства това е нещо ново, непонятно и стресиращо, но за други, изолацията и социалното изключване са до болка познати. Често семействата на деца със специални нужди  се чувстват разочаровани,  отхвърлени и сами. Това влияе върху благополучието в живота им, а оттам и върху развитието на детето.  Как се справят те в периода на карантината? Може ли опитът им да ни бъде полезен днес? Сега може би обществото и институциите ще се замислят какво е да си затворен и изолиран. Може би ще станат по – чувствителни към това какво изпитват семействата и децата им със специфични потребности.

Дано светът след карантината се промени! Дано повече хора осъзнаят колко важна е комуникацията, социализацията, общуването и взаимодействието с другите. Дано всички разберат, че подкрепата и съпричастността, това да подадеш ръка на нуждаещ се, е най-благородното човешко дело.

                За всички нас животът под карантина е истинско изпитание, особено за децата със специални нужди и техните семейства.

                Представете си едно дете с Аутизъм, което разбира буквално нещата, какво си мисли, когато чува за ситуацията с Коронавируса? ‘’Казаха, че може да умрем, ако отидем на училище.’’ Стига до заключението, че щом училището е затворено, тогава всички умират там. Представете си какво е за него да преживее промените, когато по принцип не желае да изменя нищо в живота си, има ритуално поведение и изпитва трудности и тревога дори при смяната на сезонните дрехи. Нарушен е обичайния му график и предвидимостта на ежедневието му. За детето с Аутизъм от изключително значение е константността на средата, защото тя изгражда границите на една позната, защитена обстановка.

Извънредното положение в страната, карантината и принудителната самоизолация преобразиха живота на всяко едно семейство. Настъпи промяна във всички познати неща в нашия живот. Повечето хора не са преживявали никога досега такива изключителни ситуации. Наложените мерки могат да бъдат много стресиращи за потърпевшите.  Най-вече за децата с Аутизъм и разстройствата от аутистичния спектър. Предсказуемият им и сигурен свят вече не е такъв, какъвто те биха искали. Някои родители споделят, че децата им са станали много неспокойни, започнали да проявяват агресия и автоагресия…Това поведение може да се дължи на едно по-трудно разбиране или невъзможност за разбиране на социалните ситуации, затруднена саморегулация, неразбиране на чуждите емоции и невъзможност за адекватно изразяване на своите чувства, речеви и езикови нарушения.

Какво могат да направят родителите, у дома?

Не може да се предостави готова, универсална рецепта, но може да се даде посока и да се предложат различни начини за справяне в тази извънредна ситуация. Всяко дете с Аутизъм е уникално, има неповторими способности и състоянието му е предизвикателство за съвременния свят, затова е необходим индивидуален подход към него и семейството му.

Фокусът се поставя върху това как да се установи нова рутина в живота, как да се помогне на детето да приеме промените, как да се научи да спазва правилата за хигиена.

Визуалната подкрепа /картинки, снимки, пиктограми и др./ е много важна при деца с Аутизъм. Необходимо е да се използва визуално представяне как ще изглежда живота на семейството в близко бъдеще – разходка до любимо място, посещение на басейн и други любими на детето дейности.

Визуална история защо детската градина или училището са затворени и какво може да правите заедно у дома.

Да се направи визуален график какво предстои и в каква последователност през деня ще се случи. Това дава усещане за сигурност и стабилност. Графикът трябва да бъде обсъден с детето. Ще бъде по-лесен за изпълнение, ако в него фигурират и любими за детето занимания.

Необходимо е да се разговаря с детето за случващото се.

Да се обсъди ситуацията на нивото му на разбиране – с думи, картинки, пиктограми, снимки. Важно е да се говори за чувствата и страховете на детето. Да се отделя време за споделяне на чувствата.

Детето да получава повече похвали за старанието си при изпълнение на задача, независимо от крайния резултат.

Фокусирайте се върху силните страни на детето, а не върху това, което не може да прави.

Може да сложите любимите играчки или материали на детето в прозрачни кутии на трудно достъпни за него места. По този начин ще насърчите социалната комуникация, ще го стимулирате да съобщи или да ви покаже какво иска.

Структурирайте средата на детето у дома – създайте различни зони за игра, учене, хранене, почивка, сън.

Ако детето загуби самоконтрол или е стресирано и напрегнато, се нуждае от тихо място, например неговата собствена стая /пуф, детска палатка, люлеещ се стол, мека играчка, топло одеалце/, за да се успокои и да се почувства  по-добре.

Ако детето вече използва визуално разписание може да се направят допълнителни картинки, които символизират новите дейности. За да разбере детето кое е недостъпно за него в момента, е възможно да помогне картинка с надпис ‘’СТОП’’ или да се зачертае картинката. Тази картинка може да се сложи и на изображение на дейност, която е планирана, но по определени обстоятелства не може да се случи в настоящия момент /примерно да отиде на тренировка по футбол, на плувен басейн и др./.

Важно е да се съблюдават хигиенните мерки и други изисквания по повод COVID – 19. По време на обучението атмосферата вкъщи да бъде спокойна. За да се обучи детето да носи маска, тя може да се сложи за кратко време и то да получи похвала, че е стояло с нея. Настройте таймер /или изберете друго нещо, подходящо за вашето дете/ и му обяснете, че когато изтече времето, тогава може да се махне маската. Когато сте на обществено място това ще ви позволи да дадете ясна визуална представа. Непременно възнаградете старанието на детето – примерно любима игра. Добре е то само да избере наградата си.

Детето може да се научи да мие ръцете си по правилен начин чрез картинки, снимки с последователни действия или кратък клип. За да разбере колко време трябва да ги миe – да брои до 20 /или заедно да броите/, или да изпее една детска песничка /заедно да я изпеете.

Организирайте ежедневни физически активности за детето у дома. Изпозвайте отново визуална подкрепа – примерно последователност от физически упражнения под форма на картинки, снимки, като в тях се посочва колко пъти да направи упражнението. Танцуване под съпровод на любима песен. Скачане на 1 крак. Прескачане на препятствия. Имитиране движенията на животните – Как изтяга гърба си котката?, Как размахва крила патето? и т.н.

Тактилен опит – масаж с малка топка с бодли, прегръдка, търкаляне на празна пластмасова бутилка с боси крака, игри с вода в банята, моделиране с пластилин, глина, кинетичен пясък, игра с пяна за бръснене, рисуване с пръсти с бои и др. – според предпочитанията и сензорните нужди на детето.

Опитайте се да спазвате обичайния дневен режим на детето.

Ако детето се чувства неспокойно и тревожно след гледане на новините за пандемията – ограничете потреблението на медиите.Опитайте се да успокоите детето като му обясните ситуацията, така че да ви разбере. Можете да използвате и креативни методи като да им разкажете приказка (вижте терапевтичната приказка, разработена от нашите специалисти  Тошко и короновируса )или пък може да използвате някои от креативните идеи за игри срещу страх от короновирус

Не забравяйте, че вашата тревожност се отразява и на детето. Ако тревожността ви ескалира може да потърсите професионална помощ на телефонните линии за оказване на помощ.

Поддържайте редовно връзка със специалистите, които работят с детето – онлайн към момента. Не прекъсвайте заниманията с детето.

Поддържайте редовно връзка с хора, които са важни за вас.

Поддържането на връзка с други семейства, отглеждащи дете със специфични потребности, може да бъде начин да обмените информация, да споделите успехи и идеи, да получите подкрепа, да вентилирате.

Грижете се за себе си. Всеки ден намирайте време да правите нещата, които обичате и са приятни за вас, за да се справите по-лесно със стреса и безпокойството.

Автор: Рая Цветанова Старши специалист 

Ранна интервенция ЦОП ‘’Св. София”

към оригиналната публикация

А ето и една истинска история, как карантината промени живота на много от семействата отглеждащи своите деца с аутизъм, разказана от първо лице. Рутината и стабилността са изключително важни за хора с аутизъм, поради което карантината преобърна живота им с главата надолу. Стереотипизирането и структурирането на обстановката и ежедневието, строгата последователност от дейности и "точността" в дребните детайли, са своеобразни "емоционални котви", които носят на хората от Спектъра, чувство за спокойствие и "вътрешна цялост". За това, дори най-минималната промяна в някои дребен детайл, може да ги извади от равновесие, да ги обърка и да ги накара, да се почувстват застрашени, което води до бурни емоционални реакции. Говорим, за ЕДИН детаил. А представете си, когато цялото им познато ежедневие, се промени коренни! Това застига и семейството на 10-годишната Лизи Кук от Лондон. Майката на Лизи, Анна Кук записва видео, за новите предизвикателства и трудности, с които се сблъскват в тези нови условия на живот.