💏 💏 💏
Поради пандемията от COVID – 19 хората в целия свят прекарват много голяма част от времето с децата си вкъщи. За някои семейства това е нещо ново, непонятно и стресиращо, но за други, изолацията и социалното изключване са до болка познати. Често семействата на деца със специални нужди се чувстват разочаровани, отхвърлени и сами. Това влияе върху благополучието в живота им, а оттам и върху развитието на детето. Как се справят те в периода на карантината? Може ли опитът им да ни бъде полезен днес? Сега може би обществото и институциите ще се замислят какво е да си затворен и изолиран. Може би ще станат по – чувствителни към това какво изпитват семействата и децата им със специфични потребности.
Дано светът след карантината се промени! Дано повече хора осъзнаят колко важна е комуникацията, социализацията, общуването и взаимодействието с другите. Дано всички разберат, че подкрепата и съпричастността, това да подадеш ръка на нуждаещ се, е най-благородното човешко дело.
За всички нас животът под карантина е истинско изпитание, особено за децата със специални нужди и техните семейства.
Представете си едно дете с Аутизъм, което разбира буквално нещата, какво си мисли, когато чува за ситуацията с Коронавируса? ‘’Казаха, че може да умрем, ако отидем на училище.’’ Стига до заключението, че щом училището е затворено, тогава всички умират там. Представете си какво е за него да преживее промените, когато по принцип не желае да изменя нищо в живота си, има ритуално поведение и изпитва трудности и тревога дори при смяната на сезонните дрехи. Нарушен е обичайния му график и предвидимостта на ежедневието му. За детето с Аутизъм от изключително значение е константността на средата, защото тя изгражда границите на една позната, защитена обстановка.
Извънредното положение в страната, карантината и принудителната самоизолация преобразиха живота на всяко едно семейство. Настъпи промяна във всички познати неща в нашия живот. Повечето хора не са преживявали никога досега такива изключителни ситуации. Наложените мерки могат да бъдат много стресиращи за потърпевшите. Най-вече за децата с Аутизъм и разстройствата от аутистичния спектър. Предсказуемият им и сигурен свят вече не е такъв, какъвто те биха искали. Някои родители споделят, че децата им са станали много неспокойни, започнали да проявяват агресия и автоагресия…Това поведение може да се дължи на едно по-трудно разбиране или невъзможност за разбиране на социалните ситуации, затруднена саморегулация, неразбиране на чуждите емоции и невъзможност за адекватно изразяване на своите чувства, речеви и езикови нарушения.
Какво могат да направят родителите, у дома?
Не може да се предостави готова, универсална рецепта, но може да се даде посока и да се предложат различни начини за справяне в тази извънредна ситуация. Всяко дете с Аутизъм е уникално, има неповторими способности и състоянието му е предизвикателство за съвременния свят, затова е необходим индивидуален подход към него и семейството му.
Фокусът се поставя върху това как да се установи нова рутина в живота, как да се помогне на детето да приеме промените, как да се научи да спазва правилата за хигиена.
Визуалната подкрепа /картинки, снимки, пиктограми и др./ е много важна при деца с Аутизъм. Необходимо е да се използва визуално представяне как ще изглежда живота на семейството в близко бъдеще – разходка до любимо място, посещение на басейн и други любими на детето дейности.
Визуална история защо детската градина или училището са затворени и какво може да правите заедно у дома.
Да се направи визуален график какво предстои и в каква последователност през деня ще се случи. Това дава усещане за сигурност и стабилност. Графикът трябва да бъде обсъден с детето. Ще бъде по-лесен за изпълнение, ако в него фигурират и любими за детето занимания.
Необходимо е да се разговаря с детето за случващото се.
Да се обсъди ситуацията на нивото му на разбиране – с думи, картинки, пиктограми, снимки. Важно е да се говори за чувствата и страховете на детето. Да се отделя време за споделяне на чувствата.
Детето да получава повече похвали за старанието си при изпълнение на задача, независимо от крайния резултат.
Фокусирайте се върху силните страни на детето, а не върху това, което не може да прави.
Може да сложите любимите играчки или материали на детето в прозрачни кутии на трудно достъпни за него места. По този начин ще насърчите социалната комуникация, ще го стимулирате да съобщи или да ви покаже какво иска.
Структурирайте средата на детето у дома – създайте различни зони за игра, учене, хранене, почивка, сън.
Ако детето загуби самоконтрол или е стресирано и напрегнато, се нуждае от тихо място, например неговата собствена стая /пуф, детска палатка, люлеещ се стол, мека играчка, топло одеалце/, за да се успокои и да се почувства по-добре.
Ако детето вече използва визуално разписание може да се направят допълнителни картинки, които символизират новите дейности. За да разбере детето кое е недостъпно за него в момента, е възможно да помогне картинка с надпис ‘’СТОП’’ или да се зачертае картинката. Тази картинка може да се сложи и на изображение на дейност, която е планирана, но по определени обстоятелства не може да се случи в настоящия момент /примерно да отиде на тренировка по футбол, на плувен басейн и др./.
Важно е да се съблюдават хигиенните мерки и други изисквания по повод COVID – 19. По време на обучението атмосферата вкъщи да бъде спокойна. За да се обучи детето да носи маска, тя може да се сложи за кратко време и то да получи похвала, че е стояло с нея. Настройте таймер /или изберете друго нещо, подходящо за вашето дете/ и му обяснете, че когато изтече времето, тогава може да се махне маската. Когато сте на обществено място това ще ви позволи да дадете ясна визуална представа. Непременно възнаградете старанието на детето – примерно любима игра. Добре е то само да избере наградата си.
Детето може да се научи да мие ръцете си по правилен начин чрез картинки, снимки с последователни действия или кратък клип. За да разбере колко време трябва да ги миe – да брои до 20 /или заедно да броите/, или да изпее една детска песничка /заедно да я изпеете.
Организирайте ежедневни физически активности за детето у дома. Изпозвайте отново визуална подкрепа – примерно последователност от физически упражнения под форма на картинки, снимки, като в тях се посочва колко пъти да направи упражнението. Танцуване под съпровод на любима песен. Скачане на 1 крак. Прескачане на препятствия. Имитиране движенията на животните – Как изтяга гърба си котката?, Как размахва крила патето? и т.н.
Тактилен опит – масаж с малка топка с бодли, прегръдка, търкаляне на празна пластмасова бутилка с боси крака, игри с вода в банята, моделиране с пластилин, глина, кинетичен пясък, игра с пяна за бръснене, рисуване с пръсти с бои и др. – според предпочитанията и сензорните нужди на детето.
Опитайте се да спазвате обичайния дневен режим на детето.
Ако детето се чувства неспокойно и тревожно след гледане на новините за пандемията – ограничете потреблението на медиите.Опитайте се да успокоите детето като му обясните ситуацията, така че да ви разбере. Можете да използвате и креативни методи като да им разкажете приказка (вижте терапевтичната приказка, разработена от нашите специалисти Тошко и короновируса )или пък може да използвате някои от креативните идеи за игри срещу страх от короновирус
Не забравяйте, че вашата тревожност се отразява и на детето. Ако тревожността ви ескалира може да потърсите професионална помощ на телефонните линии за оказване на помощ.
Поддържайте редовно връзка със специалистите, които работят с детето – онлайн към момента. Не прекъсвайте заниманията с детето.
Поддържайте редовно връзка с хора, които са важни за вас.
Поддържането на връзка с други семейства, отглеждащи дете със специфични потребности, може да бъде начин да обмените информация, да споделите успехи и идеи, да получите подкрепа, да вентилирате.
Грижете се за себе си. Всеки ден намирайте време да правите нещата, които обичате и са приятни за вас, за да се справите по-лесно със стреса и безпокойството.
Автор: Рая Цветанова Старши специалист
Ранна интервенция ЦОП ‘’Св. София”
А ето и една истинска история, как карантината промени живота на много от семействата отглеждащи своите деца с аутизъм, разказана от първо лице. Рутината и стабилността са изключително важни за хора с аутизъм, поради което карантината преобърна живота им с главата надолу. Стереотипизирането и структурирането на обстановката и ежедневието, строгата последователност от дейности и "точността" в дребните детайли, са своеобразни "емоционални котви", които носят на хората от Спектъра, чувство за спокойствие и "вътрешна цялост". За това, дори най-минималната промяна в някои дребен детайл, може да ги извади от равновесие, да ги обърка и да ги накара, да се почувстват застрашени, което води до бурни емоционални реакции. Говорим, за ЕДИН детаил. А представете си, когато цялото им познато ежедневие, се промени коренни! Това застига и семейството на 10-годишната Лизи Кук от Лондон. Майката на Лизи, Анна Кук записва видео, за новите предизвикателства и трудности, с които се сблъскват в тези нови условия на живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар