Една прекрасна инициатива, която просто не можем да подминем !!!

Всъщност инициативите са няколко паралелни

и се проведоха на 15.09 в няколко учебни заведения в София, Бургас и Хасково.

В столичното 54-то училище учебният ден стартира по по-необичаен начин с инициативата "Подари помощ вместо цвете", в помощ на 7 годишния Божидар, който има нужда от животоспасяващо лечение.

В Руската гимназия "Васил Левски" в Бургас също подеха подобна инициатива "Доброто винаги намира кауза" в подкрепа на техни съученици с хронични заболявания.

Всички училища, както и в някои детски градини в Хасково,също се включиха в съвместна инициатива, като за целта са били организирани повече от 340 кутии..

По думите на учителката Даниела Ганчева, която е инициатор на акцията в 54-то училище , идеята се появява в сегашният й вид още през 2014г , в подкрепа на момче на име Ангел.

Искрени адмирации за всички подобни инициативи и за будните учители, родители и ученици, които стоят зад тях!

Дано те да стават все повече, защото това е един прекрасен начин децата и обществото ни, да се учат на толерантност, съпричастност и подкрепа!!!

снимка :софия.дир.бг

Кое е то това, „нормалното”?

снимка:Dama.bg

На везните между Tипичното и Нормалното

Автор: Ивайло Апостолов

       Гледайки новините напоследък за пореден път се убеждавам, че понятието „норма” в социален аспект е доста мъгляво за голяма част от народонаселението , а критериите и стандартите за „нормалност” някак си се разминават, когато става въпрос за сходен тип поведение, но  за субекти от различни „категории”... 

Не всичко Нормално е Типично, но и не всичко Типично е Нормално!

Много  често, поведение или възгледи  Типични за голяма група хора, се приемат за Нормални и обратно, постъпки и мнения, които са правилнии и естествени, според моралните и естетични норми, но се превръщат все по-често в изключение, отколкото в правило, се приемат за „не много наред” ..

Така например:

Типично е , повечето родители на детската площадката да дърпат децата си от „онова раличното”,

Нормално ли е,... НЕ.

Типично е повечето деца да нямат респект от своите учители, от  полицаите, от лекарите и всякакви авторитети, дори  от вас, техните роители...

Нормално ли е, ..НЕ.

Нормално ли е , да отстъпят  мястото си в автобуса или на опашката при лекара на възрастни хора, хора във видимо много лошо здравословно състояние, бременни или майки с малки деца?,.. Да Нормално и морално е!

Типично ли е,.. НЕ

А вие правите ли го?....

Вярно , Човек е „социално животно”.... но преди да е социален, той е преди всичко, живо същество... тоест, първото условие на което се подчинява инстинктивно е , да оцелее, защото ако не е жив, всичко друго губи смислъл...

  Децата са по природа асоциални и аморални... Като новородени, те нямат ценностна система..  Нямат още дори понятия за Добро и Зло..

Социални са до толкова,  доколкото съществуването им зависи от техните родители ...
Всичко друго се учи в последствие.

Според специалистите Детската личност започва да се оформя като такава около третата година.. Преди това, децата нямат социално Аз, нямат ценностна система, нямат морални норми, следователно и задръжки. Всичко това те учат  най-вече и най-първо от своите родители. От онова, което им казват те и най-вече от онова което виждат да правят....

Това че нещо е типично,че го казват или правят повечето хора, не значи че е нормално.

Шамарът и Макаренковските наказания, Нормални методи за възпитание ли са?... Не.

Типични ли са за българският възпитателен модел?.. - ДА!

Не случайно народната мъдрост казва: "Со кротце , со благо и .. со малко кютек." и "Бие ме значи ме обича."
Все по-често нормалното не е типично......

Ние като родители сме първият и най-важен за децата си авторитет! ...
Те попиват всичко, което казваме или правим.
За това, трябва винаги изключително да внимаваме, какво казваме и най-вече, какво правим. Защото , ако действията ни противоречат на думите ни, децата ви, ще запомнят и ще възпроизведат по-скоро поведението, отколкото думите и ще загубят доверие в нас.

За това, винаги , когато  правите нещо, особено, ако е пред децате ви-

БЪДЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНИ !!

Бъдете любвеобилни и загрижени!

Автор: Ивайло Апостолов

Не се уморявайте да казвате на детето си, че го обичате, че е най-ценното и най-важното за вас и най-вече, да му го показвате. Не се уморявайте да бъдете нежни и грижовни. Независимо дали детето ви е „специално” по „онзи начин” или е всяко друго „нормално” - уникално само по себе си дете. То има нужда да знае и най-вече, да чувства че е ценно и обичано, че се гордеете с него и го подкрепяте безрезервно.
Не оставяйте детето да предполага, че го обичате! Но въпреки, че няма да се умори да го чува постоянно, особено от вашата уста, то има нужда най-вече , да го чувстеа. Разумът и емоциите са две независими "инстанции", а децата са все още предимно емоционални същества и имат преди всичко нужда, да преживяват и съпреживяват нещата, които им се случват.

 Няма неподходящо време и място , да сме любящи, доверяващи се, толерантни, загрижени и подкрепящи един към друг. И най-вече към децата си!Те ще имат нужда , да чуват и чувстват това, през целият си живот.(При тийнейджърите обаче, въпросът с демонстрирането на чувства от страна на родителите е малко по-различен..)

Любовта и позитивната нагласа досега не са навредили на никого.(Освен ако не прераснат в свръх обгрижване, което вече не е форма на любов , а на стремеж за контрол. Тогава децата ви има опасност да станат, разглезени, самоценни и егоистични манипулатори. Мярката винаги е важна, но липсата е пагубана...)

Ако вашето специално дете е в „спектъра” и е превъзбудено добре може да му се отрази , ако го прегърнете и приберете ръцете му към тялото, така то се чувства по-малко „разпиляно” и е по-вероятно да се успокои. Често много успокояващо при превъзбуда на децата с такова състояние, действа и галенето по гърба директно върху кожата. Това разбира се, не са универсални решения за всяко дете и всяка ситуация. Вие все пак най-добре познавате собственото си дете, просто го наблюдавайте внимателно как реагира в различни ситуации и търсете повтаряемостт. За децата „в спектъра” са характерни стереотипиите в различни сфери. Тъй като това състояние на духа е характеризира с усещане на разпокъсаност на тялото, разпиляност и обърканост , както навярно повечето от вас, които са родители на тези уникални деца знаят, така наречените „котви” (тоест наличието на познати предмети, повтарящи се , стереотипни действия, рутинни поредици от действия, ритуали или изрази), са много важни за техният душевен комфорт и спокойствие. Изрично подчертавам, да знае и да чувства, обичта ви, защото първото е свързано с разума , второто по-важното, с емоциите основно предизвикани от физически усещания от вашите ласки  .

Малка приказка за кукувиче..

Автор: Ивайло Апостолов

Когато разбра, че майка му просто го е оставила да се излюпи в лястовичето гнезда, макото кукувиче разбра, защо изглеждаше по-различно. Сърцето му се разтуптя така силно,че щеше да изхврукне от гърдите му, а хиляди въпроси, се блъскаха в черепната му кутия като пеперуди, затворени в бъркан. В този миг в него се биеха толкова много и разлчни емоции-гняв, омразз, обида, тъга...Идваше му да троши и крещи,..но още след първата счупена чиния, погледът на малкото кукувиче, срещна очите на майката лястовица, изпълнени с дълбока тревога, искрено притеснение истрадание. Тогава то изведнъж си спомни... Спомни си всеки миг на любов и грижа... спомнни си неизменната подкрепа и всеотдайност на лястовица и... извднъж гневът в сърцето му са изпари и то се изпълни единствено с благодарност. То благодари на сътбата, за щастието, да попадне точно тук, точно сега, защото тогава разбра.... Истинският родите е не родителят по кръв, а родителят по призвание. Не тъгува!.. Не дей да виниш!.. Казваше му лястовицата. Кукувиците са просто такива. Понякога просто се плашат от безкрайната отговорност. Друг път, искат за децата си най доброто, а не вярват, че иманно те са тези, които могат да им го дадат!...

Родителството е странно нещо...То е уравнение с безброй неизвестни за всеки от нас. От друга страна, появата на дете окончателно затръшва под носа ни вратата на детството. В такъв момент на лутания на разума добрият родител просто се оставя на сърцето да го води, защото всяко дете, заслужава да бъде обичано.

Каквото и да ви говорят, Приемното родителство, както всяко друго е Мисия.

Мисия е, защото не можеш да приемеш детето в дома си, без да си го приел в сърцето си. Мисия е, защото  когато го приемеш в сърцето си, оставаш неотлъчно до него ден и нощ, 24 часа, 365дни в годината. Без отпуска и без почивен ден. Мисия е , защото за разлика от останалите, за повечето от нашите куковичета, ние сме първото семейство, което познават , и когато дойдат в гнездото ни, душите им винаги носят отпечатъка на тяхното минало.

Мисия е, защото, когато си отлитат, както всяко друго дете, отнасят със себе си и частица от теб и ти оставят по частица от себе си, а въпросите и сътресенията от раздялата оставят малко горчивият вкус на притесненията за тяхното бъдеще.... и така всеки път.

Просто отговорността е много по-голяма.