ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче,

ала не се страхува от високото.

Знам колко много, много го обичаш!

Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай посоката!

Детето е невинно малко птиче,

но вярва силно то в магията и в невъзможното!

Укрепвай вярата му, щом до тебе то дотича!

Недей да правиш простичкото, сложно!

Детето е невинно малко птиче,

ала мечтае свобода и висини, простори!

Ти научи го, че преди да прочете, ще срича! 

И как, дори да падне, да полита пак нагоре!

Детето е невинно малко птиче,

Обичай го, подкрепяй го такова!

Защото, за да стигне висините,

нуждае се от обич и опора.

И покажи му с грижа, нежно как обичаш

и как пред трудности и злост, не се предаваш! 

С чест и достойнство, как не се отричаш!

И с феър плей, му покажи, как побеждаваш!

Тогава пухът детски ще изпада

и ще порасне малкото ти цвете.

Това е най-големата награда -

душа изпълнена с любов и висини, и силата в крилете.

Ивайло Апостолов 

01.04.2024

МОЖЕШ САМО, ДА ДАДЕШ ТОВА, КОЕТО НОСИШ У СЕБЕ СИ И НАИСТИНА ИМАШ ЖЕЛАНИЕ, ДА РАЗДАВАШ...

   

   - Тъжно ми е, за Червената Кралица! - Каза Алиса и лицето и изразяваше истинска болка. 

  - Мисля, че тя е един много нещастен и ожесточен от самотата човек! 

   -  Можеш, да покажеш на изгубилия себе си посоката, Алиса. - Каза Лудият Шапкар и й подаде красива копринена кърпичка с извезани със златна нишка инициали.

- Можеш, да дадеш на изгубеният цел и да му покажеш пътя... - продължи той.

- Можеш, да му покажеш стъпките, през които трябва, да мине , за да успее...

Можеш, да им покажеш, какъв би могъл, да бъде крайният резултат и последствията от промяната...

Можеш, да им дадеш причини...

Но НЕ можеш, колкото и искрено, да го желаеш, да научиш някой, който не иска, да бъде научен!

- продължи Шапкаря и приседна до нея.

НЕ можеш, колкото и силно, да вярваш, да промениш истински някой, който не иска, да бъде променен...

НЕ можеш, колкото и силно и искрено, да обичаш, да накараш някого, да се почувства обичан...

Нито, да те заобича...

Не можеш, да изпълниш всичко това с истински смисъл и лична мотивация, за никой друг!...

Можеш само, да дадеш това, което носиш у себе си и сам желаеш, да раздаваш!

Почти няма човек, който, да не носи нещо ценно у себе си! Но дори ти, да го виждаш!... Дори и НЕ САМО ти, да го виждаш, ако той не може или не иска, да го види!... Ако той, не повярва!... Ако той, не пожелае сам, да го развие! Ти не можеш, да го направиш вместо него!...

Това е, НЕГОВИЯТ път и неговият избор!...

Всеки трябва, да пожелае и да го извърви сам!...

Ти можеш, да дадеш шанс, да създадеш оптималните условия и усещането, че ще си винаги там, въпреки всичко... И да чакаш!...

Защото можеш, да накараш някой, да се държи различно, за известно време, Алиса. Но не можеш, да го промениш, ако той сам не пожелае промяната!

Желанието за промяна често е предизвикано или вдъхновено отвън, но може да се роди само в сърцето ни, Алиса! Запомни това!

27 април 2023

🎩"Рошавите мисли на Лидия Шапкар"🧤 

ТИ НЕ КРИЙ ЛЮБОВТА СИ ВЪВ ПАЗВА

( На Ани и Ваня, на Деян и всички деца (не) като другите ) 

Не подтискай гнева, като с преса

и зад грим, не маскирай вината!

Да се чувства е толкоз човешко!

Всяко чувство ни прави богати!

Не замитай срама под килима!

Погледни във очите и признай си страха!

Направи всяко чувство, за себе си зримо!

Само ти, не живей във греха!

Преди всичко, ти друже обаче

знай, отколе тъй движи Светът!

Тихо плачем, щом ни се плаче

и се смеем, щом пърха духът!

Щом сме хора, от обич родени сме значи.

Лицемер и клеветник, не ще, да ни спрат

с плам и обич, с доброто, да крачим!

Че доброто към всеки от нас е, на път!

За това, ако любиш, обичай!

В сътвореното влагай сърце и душа!

Прошка давай! Щом сгрешил си, търси я, не сричай!

Утешавай! И ще те утешат.

Щом щастлив си, се смей от сърцето!

Щом си горд от успех, се гордей!

Състрадай и подкрепяй детето,

ако някой над него се смей!

Дай ръка, на изпаднали в нужда! 

Пак стани, щом подложат ти крак!

Само не подминавай край ближните ти, като чужди,

за това, че различен е техният свят!

И не крий любовта си във пазва!

Благодарен, движи се нагоре, напред!

Любовта всичко в тебе показва,

и на пук, клеветите и злобата, слага всичко във ред!

И тогава, намерили смисъл,

ще живеем в мир, благодат и любов

благодарни, Бог човека така е орисал. 

Да оставяш искри във сърцата, се нарича Живот. 

Ивайло Апостолов 

22.04.2024

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

сн. Internet

С премъдрост Бог създаде ни от кал,

за да сме тясно свързани с Земята. 

Даде ни избор, свобода, но не морал... 

Пожертва син, да помним, че сме братя!...

И в милостта си с всичко ни дари,

С вода и въздух, с приказна природа.

С послание, да сме смирени и добри!

Да любим себе си, да любим ближния, но и рода.

В премъдростта си Бог ни даде път

и даде ни за пътя всичко нужно.

Искра от себе си и устрем към върхът...

Послание, че е едно Светът, 

и че не трябва, да живеем като чужди!

Но както казах, с избор ни дари.

Със свобода, да сме каквито пожелаем!

Но участта на Първородния му син

забравихме! И че на този Свят животът е назаем!

Забравихме, че сме вода и пръст. 

И че макар и непорочни по природа,

безгрешни няма. Всеки носи своя кръст... 

Без прошка сме като овце, но без порода!

Забравихме, че без любов и без морал,

сме просто хищници - разумни, но в порока.

От кал създадени, да не живеем в кал.

Като запълнени със тиня вертикални локви!

Забравихме, какво е благодарност

и взехме се без свян, за богоравни.

Забравихме, какво е чест и вярност, 

и прошка!... Душите ни са цели в рани.

Ще се пробудим ли, с онази мъдрост стара, 

през предразсъдъци и рой самозаблуди

обсебени от своите кошмари, 

като хипнотозирани от пламък пеперуди... 

Че своята история забравилия

обречен е безкрай, да я повтаря. 

Ивайло Апостолов 

31. 03.2024

ЗА ДОСТЪПНОСТТА У НАС И НАВЪН

 

Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мисъл, за хората с трудности в придвижването. Някой от българите тук казват, че е защото от Европейския съюз, ги натискат, но важното е, че достъпността я има в доста по-голяма степен навсякъде в инфраструктурата площадките или са на нива с плавен преход или има рампи, които НЕ са проформа, а наистина съобразени с безопасен и лесен достъп. 

Казват още, че това е не само заради инваледните и детските колички, а защото има страшно много мотори и скутери. Но важното е, че  ги има!

Това, което ме очарова в кварталния супермаркет е, че видях поне седем различни вида средства, за пазаруване, съобразени с различни нужди и удобство, за клиентите. Освен кошниците със и без колелца и количките, които си познаваме имаше още два вида, колички, за родители с малки деца и два вида колички специално за хора с двегателни проблеми, каквото дори не предполагах, че съществуват.

Едните се закачаха отпред за самата инвалидна количка, а другият вид бяха компактна рингова количка с прикачена отпред пазарска, ако хората със специфични потребности са тръгнали, без количка в момента.

А като стигнахме до каса, отвориха специално каса за нас, да не чакаме, тъй като на другите имаше опашки.

Може и да е било случайно, но се случи няколко пъти, в различни магазини.

Нямам намерение, да внушавам, че тук в един второразряден гръцки провинциален град всичко е прекрасно. Но е в пъти по-добре отколкото в родната ни няколко милионна София например, където на централни пътни възли като Централна гара и Централна Автогара, от 10тина инвалидни асансьора в близост, до такива натоварени кръстовища, обикновено работи само единият в самата гара, а понякога и той е повреден, а рампи те са за самоубийци. 

Още за мислите и добрите намерения, с балкански синдром, в следващи постове.