Тя живее безгранично, за да "открие целта си чрез болка и промяна на възприятията по пътя".
Запознайте се с Ерика!
Ерика Боган е мотиватор и водещ защитник на правата на хората с увреждания. Тя е приела за своя мисия, да промени нагласите на хората с увреждани и отношението им към живота, Да ги вдъхнови за преход към живот, изпълнен със смисъл. Посветила е живота си на това, да мотивира другите да намерят целта си, споделяйки своята забележителна история за предефиниране на собствения си живот, след като е останала парализирана, в резултат на една травматична контузия. Ерика пленява публиката си, като споделя как е решила, да превърне трагедията си, в триумф чрез прошка, личностно израстване и завръщането си към живота.
"Животът се случва. Това, върху което решите да се съсредоточите, определя какво ще се случи по-нататък. Аз избирам да се съсредоточа върху светлата страна.", казва Ерика "Винаги съм знаела, че съм предопределена да оказвам положително въздействие върху света около мен, дори в много млада възраст."- споделя тя. Успявах да помагам на другите, да се сприятелявам с ощетените и да окуражавам губещите. Нямах представа, че ще се наложи, да променя живота си по един от най-крайните възможни начини и да си поставя в движение за цел на живота си,да мотивирам другите. На 20 януари 2002 г. животът, какъвто го познавах от 21 години, се промени, буквално за частица от секундата. И когато по-късно се събудих в болницата, не знаех какво ми е подготвила съдбата.", споделя тя. Не предполгах, че се впускам в най-голямото си предизвикателство-Живот на ограничения.. Отдавана Ерика живее безгранично и се е посветила на това, да вдъхновява и дугите, да го правят!
"По време на най-предизвикателните моменти в живота си, вие вече имате сили да преминете. през тях. Вижте колко далеч вече сте стигнали.", заключва Ерика.
Днес честваме Голяма Богородица, най-големият летен празник, който възхвалява Божията майка, покровителка на жените и майчинството. Днес, ще ви разкажа за една друга съвсем обикновена жена, която вдъхновява и дава сили и смисъл на хиляди жени с увреждания, да живеят отвъд собствените си ограничения
Вчера ви поздравих с едно прекрасно изпълнение на групата за танци на инвалидни колички Rollettes и обещах да ви разкажа за неговият идеолог и основател на едно цяло световно движение - "Be Boundless" ('Бъдете безгранични"), Челси Хил.
Това е още един впечатляващ разказ, за резилианс, при който човекът далеч надскача личната си трагедия, за да помогне да хиляди други хора със сходна съдба, да направят същото!
Прочетете я докрай и изгледайте видеата!
Уверявам ви, заслужава си!
Челси Хил е посветила живота си на танца и насърчава другите да преследват страстите си, въпреки физическите препятствия, пред които са изправени и премеждията на живота. Тя е общностен лидер и основател на танцовия екип на Rollettes. На седемнайсет годишна възраст, когато завършва гимназията, Челси претърпява автомобилна катастрофа, която причинява необратими щети на гръбначния й мозък и я оставя парализирана от кръста надолу. Въпреки че адаптирането към парализата променя всеки аспект от живота й, най-опустошително е въздействието, което оказва върху способността й да танцува. Докато се възстановява, Челси решава, че няма да се поддава на увреждането си, и избра да живее живота си всеки ден без ограничения. След контузията си Челси иска да се срещне с други жени на нейната възраст и да изгради общност чрез танци в родния си град Монтерей, Калифорния. Така се ражда групата за танцуване на инвалидни колички Rollettes, Челси събра група от жени с различни увреждания (като самата нея). Това което ги обединява освен любовта към танца обаче е, че всяка от тях има ненадмината решимост, да намери общност и приемане. За разлика от Челси, много от новобранците й не са имали предишно обучение по танци и разчитат единствено на нейните способности за насочване, тъй като те изследват танца за първи път като форма на изява или да се научат да обичат танца отново в ново качество. Мечтата на Челси да стане професионална танцьорка я кара да се премести в Лос Анджелис, за да се занимава с танци професионално. Челси започва да тренира в най-забележителните танцови студия в Ел Ей като единствената танцьорка на инвалидна количка в своят клас. За много от членовете на Rollettes екипът означава много повече клуб по интереси. Става въпрос за общност и сестринство. Членът на екипа Конър Лундиус споделя: „Тези жени са създали общност, която предефинира какво означава да бъдеш силна, жена и устойчива. С танца те заслепяват и изтласкват границите, които другите поставят на пътя. “Разширявайки групата в световен мащаб, Челси стартира Rollettes Experience - ежегоден танцов лагер за уикенд, който обединява жени от инвалидни колички от всички възрасти, от всички краища на света, които се свързват и образуват Общност с връстниците си чрез танц. След старта си Rollettes привличат вниманието на медиите и имат участия в Ellen, Today Show, „Дом и семейство“ на Hallmark Channel и KTLA. Челси намира още по-голяма цел като глас за общността на хората с увреждания. Като привлича вниманието на широката общественост, за социалната интеграция и включване на хората с увреждания в развлечения и света на модата. Тя също е оратор и застъпник срещу шофирането в нетрезво състояние, чиято жертва е тя самата и популяризирането на проблемите на хората с наранявания на гръбначния мозък. През 2016 г. Челси си партнира с Redbull като посланик за тяхната нестопанска цел Wings for Life. Също така през 2016 г. Челси навлезе в модната индустрия с пускането на собствената си адаптивна колекция от деним, изкусно курирана за хората с увреждания, предлагайки моден вариант на общност, иначе забравена от модната индустрия. През 2017 г. Челси си партнира с Томи Хилфигер за издаването на адаптивната им колекция, което допълнително включва модата в по-голям мащаб. Чрез социалните медии Челси и Ролетите са започнали международно движение, наречено „Бъди безграничен”, основано на насърчаване на другите да живеят живота си независимо, психически, физически и емоционално. Подкастът „Бъди безграничен“ е създаден, за да доразвие съобщението и да сподели историите на хората в общността, за да насърчи другите да живеят по-пълноценен живот. Първата среща на върха „Бъди безгранична” се провежда на 18 август 2018 г. в Лос Анджелис, Калифорния. А през октомври миналата година, Челси споделя своят опит в TEDx Loyola Marymount University.
Хората са социални същества и това че са се научили, да живеят и да се справят с проблемите като група, е една от най-силните им страни. Способност, която им е помогнала да оцеляват и да се развиват ЗАЕДНО. За да направят комуникацията помежду си по-ефективна, по-пълна, бърза и резултатна, те са измислили езика. Езикът е помогнал на хората също така и да пренасят информация помежду си във времето и в пространството, както и да съхраняват или предават натрупаният опит, едни на други. Тоест, езика изпълнява особено важни функции, не само за оцеляването и развитието на общността като цяло, но и за развитието, реализацията, социализацията и интеграцията на индивида в нея. Липсата на език и възможност за комуникация, тотално изолира личността и я оставя в самота. Комуникацията е комплексен процес на едновременно,двустранно предаване (кодиране) и разбиране (декодиране) на определена обменяна информация между комуникатора и реципиента, като при директното общуване (вербално и невербално) двете страни участващи в общуването, се явяват почти едновременно и в ролята на комуникатор, и в ролята на реципиент. И колкото по ефективна я комуникацията, толкова по-пълноценна е обратната връзка, която дава реципиента, на комуникатора. Нарушенията в езика (речта) от страна на комуникатора, могат да са в процеса на разбиране на символното и смислово значение на информацията или в граматически правилното й формиране, от една страна, или в процеса на нейното формиране и предаване към реципиента/тите, от друга. Нарушенията в процеса на Комуникацията обаче, никога не са едностранни. Както сподели преди време един от лекторите на едно обучение, който дълго време е бил невербален - НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБЩУВА ! ИМА ХОРА, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОБЩУВАТ С ТЯХ, защото не се вписва в стандартната ни представа за общуване! Така например, слепите общуват чрез браил, ако вербалното общуване е невъзможно. Глухо-немите, чрез жесто-мимика.... А когато и вербализирането и жесто-мимиката са невъзможни!?...
Представете си, че сте отличен ученик от например Зимбабве, който е на олимпиада по примерно Математика, в да речем Китай или Индия - Огромни страни, с по почти милиард и половина население всяка. По-малко от 10% от хората в тях обаче, говорят друг език, освен родният си... И така,представете си, че претърпявате тежък инцидент, при който е нужно целият (включително ръцете и краката ви) да бъдете гипсиран Така, че не можете да ги ползвате дори за Google translate. Единственият ви документ за самоличност е бадж с имената ви и държавата, от която идвате. ( Онази, от "банановите републики ", 'дето още не са слезли от дърветата. Камоли, да знаят какво е образование и "цивилизация"! )
Представихте ли си го добре!?...
Сега помислете!!!
- Как ще преодолеете езиковата бариера и ще влезете в контакт с местните!?...
- Как ще обясните, кой сте, какъв сте и защо сте тук!?...
- И как ще ги убедите, че не сте "идиота" за който Ви мислят и притежавате потенциал, може би, дори и по-голям от повечето от тях!?...
Намерихте ли, решение!?...
Аз поне за сега, не!
Е, може би примерът ви изглежда твърде абсурден и краен!? Но ще ви успокоя, че ситуацията е почти аналогична на положението в което се намират хората с тежки двигателни дефицити(ДЦП квадрипареза, тежка мускулна дистрофия и др.), при които поради спецификата и тежестта на увредата, е засегната и възможността за вербализиране, но интелекта е съхранен! Тоест, увредата засяга основно праксиса и частично двигателния гнозис, но не и останалите когнитивни и мисловни процеси. Разбира се,има и немалко случаи, при които, от увредата е по-мащабна и засяга и други центрове, в следствие на което се проявяват и други дизфункции в развитието. Тук обаче, не става дума за тях.
Представете си, че Вие сте едно ясно съзнание, което осъзнава, възприема и преживява съвсем пълноценно всичко, което се случва със и около него... Вие сте съзнание, което жадува да опознава, да учи и да общува, но сте затворени в тяло, което не Ви се подчинява!... Тяло, което всячески Ви пречи, да изразите себе си и да получите онова, което искате!... Вие,можете да съпреживявате емоциите на другите, но те вашите, не! Защото разбират едва една незначителна част от тях. И тези емоции, се трупат във Вас, несподелени!...
За това, тези хора твърде често биват подценявани!...Биват пренебрегвани!.. Биват ониществявани!... Защото поради неспособността си да ги разбират и поради липсата на достатъчна подготовка или адекватен за целта инструментариум за оценка, много специалисти ги оценяват неправилно!... А правилната диагноостика и оценка, са основата за правилният индивидуален подход за избор на точните видове и дозировка на терапии и обучение, чрез които да успеем, да извадим оптималното от наличният потенциал на конкретната личност. Ако не успеем да направим това, или обучаваният е претоварен и той или обучителят се демотивират, и се отказват. Или поради грешният избор на методики или недостатъчната и интензивност, се получава изоставане в отделни аспекти или в цялостното развитие на обучавания. Тъжната истина е, че има и такива "специалисти", на които просто им е по-лесно, да не си дават усилие, да излязат от зоната си на комфорт ... или не им пука! ( "Тия, така и така са безсловесни! Няма как да си кажат!..."). Има и такива, които поради прекомерното си самочувствие и увереност в собствените си способности, изместват фокуса на работата си с хората, които би трябвало да подкрепят, върху себе си и собствените си възможности за подкрепа, поради което допускат грешки! И това е фатално, за нуждаещите се!... Доживотният затвор, е бледо подобие на живота на хората - затворници на собствените си тела!!!...
Представихте ли си го!?...
Почувствахте ли го!?...
Съмнявам се!
Но, искрено се надявам, поне да сте се замислили!!!
Невербалните хора, са "социално мъртви"! - Те имат СОБСТВЕНИ НУЖДИ !... - Те имат СОБСТВЕНО МНЕНИЕ ! - Те имат СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ ! Дори, СОБСТВЕНИ МЕЧТИ ! - Те могат да правят СОБСТВЕНИ ИЗБОРИ ! Но НЕ МОГАТ, ДА ВЗЕМАТ СОБСТВЕНИ РЕШЕНИЯ !!! И то, само защото ние останалите, не можем да разберем начина, по който те общуват с нас, за да ни го кажат! (А често и дори не се опитваме!) Защото ни е по-лесно, да вземаме решенията вместо тях, вместо да положим усилие! Вместо, да излезем от зоната си на комфорт! ... От стереотипите, стигмите и предразсъдъците си!... Вместо да разберем, какво всъщност искат те!...
Вярно, вече има системи за писане с поглед или с елементарен джойстик и дори, с директен умствен контрол! Но те, все още са почти недостъпни за масовия потребител, също както екзоскелета ! И си остават в сферата на мечтите! Докато истински нуждаещите се, си остават в масовия случай, неразбрани !... Фрустрирани, ... разочаровани,... гневни и СТРАДАЩИ !
А, заслужават повече!...
Ние, заслужаваме повече!...
Защото "загубен в превода" може да остане някой бъдещ Стивън Хокинг, който споделя, че преди да намери начина си за комуникация, същобил смятан от много хора, за умствено изостанал!.. Въпреки, че при него заболяването, в резултат на което загубва и възможността да говори и общува, не е вродено, а идва на една доста по-късна възраст. От нас зависи, до голяма степен, доколко невербалните хора, ще бъдат разбрани ! От всички нас!
От доброто ни желание, мотивация и активност!...
Много често, хората с церебрална парализа са подценявани, тъй като сериозните дефицити в двигателната сфера, погрешно се приемат за интелектуално изоставане, което съвсем не е задължителна част от симптоматиката на синдрома. А поради спецификата на синдрома, много от стандартните методи и инструментариум за изследване на интелекта не са ефективни. Обследването зависи най-вече от компетенциите и подготвеността на специалиста. Особено, ако проблемите в праксиса, засягат и вербалността. Въпреки това, при получаване на подходящи условия и подкрепа, доста младежи с церебрална парализа получават възможност, да завършат дори висше образование и на се реализират професионално. Понякога, макар и рядко, те и семействата им успяват, да намерят начин. Много по-често обаче, нямат този късмет!
Международната класификация за функционирането на човека,
уврежданията и здравето, позната още като ICF, предлага общ език и рамка
за описание на човешкото здраве и на различни състояния, свързани с
него. Това е класификация на здравето и свързаните с него области, които
ни помагат да опишем промени във функционирането и структурата на
тялото, да опишем онова, което човек със здравословен проблем може да
прави в ежедневното си обкръжение - нивото на възможностите, както и онова, което всъщност прави човекът в своето обичайно обкръжение - нивото на изпълнение.
Тези области са класифицирани от гледна точка на човешкото тяло,
човешката индивидуалност и обществените конструкции посредством два
списъка:
списък на функциите и структурата на тялото и
списък на областите на функциониране и участие.
Международната класификация представя понятията „човешко здраве”
и „увреждане” в нова светлина. В нея се приема, че всяко човешко
същество може да преживее нарушено/влошено здраве и по тази причина да
преживее известна степен на увреждане. Това не е нещо, което се случва
на малка група от човечеството. Увреждането винаги представлява взаимодействие между особеностите на
самия човек и тези на обкръжението, в което човекът живее. Но докато
някои аспекти на увреждането са почти напълно вътрешни за човека, други
са почти изцяло извън него. С други думи, както медицинският, така и
социалният отговор на проблемите, свързани с уврежданията са еднакво
подходящи – ние не можем напълно да отхвърлим нито единия вид намеса,
нито другия. Накратко, един добър модел на уврежданията би бил този, който
синтезира (обединява) постулатите на медицинския и социалния модел, без
да допуска грешката да ограничава цялостното и да сведе комплексния
възглед за уврежданията до един от неговите аспекти. Този по-полезен
модел на уврежданията е био-психо-социален модел. ICF се основава на
този модел, който представлява обединение на медицинския и социалния. С
този синтез ICF осигурява една гледна точка, съгласувана с различните
аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално.
Министър Петков твърди, че прилагането на ICF при оценката на хората с
увреждания щяло да подобри реализацията им на пазара на труда. <iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FMinistryofLabourandSocialPolicy%2Fposts%2F2232120163703903&width=500" width="500" height="811" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true" allow="encrypted-media"></iframe> Питам се, как
точно ще стане при -липса на достъпна
среда, -липса на приспособени работни места и липса на каквито и да било стимули за работодателите
да наемат хора с увреждания? Единственият резултат от обикновено вменяване на отговорности и задължения на работодателите, под заплаха от санкции, би бил, допълнително натрупване на напрежение и още по-негативно отношение към хората с увреждания! На кръгла маса
„Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда, заICFместник-Министърът на
труда и социалната политика Лазар Лазаров, изнесе данни, че87 000 хора с увреждания, които се
трудят на първичния пазар на труда. Значи, може! http://www.chernomore.bg/izbrano/2018-07-11/edna-peta-ot-horata-s-uvrezhdaniya-imat-rabota Но това ли е начина? Според някои проучвания (Ваня Григорова) 59,6% от хората с увреждания са срещали дискриминация при кандидатстване на работа. https://youtu.be/WdMdyeGE5fk Това са хора, които искат да се чувстват полезни в това общество. Чувстват, че имат сили и мотивация, и вероятно наистина биха допринесли, ако им се даде шанс. Това, което ги спира обаче, е отказът на работодателите да ги наемат. Когато са наети обаче, те се изправят пред други предизвикателства : - Неприспособена инфраструктура и работна среда; - Неравнопоставено отношение от и спрямо колегите - Неравностойно заплащане - Повишен риск от съкращение.... и т.н В "белите държави", нещата се получават. Ама ние, не сме! Те, за това казвах, че се ашладисва круша, със слива и да очакваме същите резултати! ... Механичното привнасяне на каквато и да било методика, от едно място, на друго, НЕ е достатъчно! Пък, била тя и най-ефективната и действаща! Особено когато става въпрос, за оценка на специфични качества
и характеристики. Обикновено процесът включва задължителната консултация с компетентни специалисти, за да може тази методика да се адаптира, стандартизира и верифицира,
съобразно конкретните условия, при които ще се използва. Освен това,
въпреки всички обучения, които се тиражира в медиите, че са предвидени,
определено НЕ смятам, че социални работници ще придобият нужните
компетенции, за прилагане методиката " на терен " ! Защото подобна
оценка е много повече от стандартно рутинно бюрократично попълване на
някакъв въпросник, анкета или социологическо проучване! И изисква
по-различни умения и компетенции. Важното е, да се отчита, че кипи усилена дейност и да се хвърля брокат, в очите на широката общественост!
Преди няколко години, във връзка с един проект за социална услуга да
деинституционализирани младежи с увреждания, поставих въпрос на
ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират,
като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга подкрепяща услуга. Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ". Ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена бе, джанъм!?
Изумен съм, колко средства се хвърлят с ясното съзнание, че няма как да
се получи, защото трябват много по-мащабни промени! Само за единия PR!
Наблюдавам тенденция за ескалация на моралната олигофрения !
Най-обичам, подобни индивиди, да паркират на "изобилстващите" инвалидни рампи и подходи, на инвалидните паркоместа и на пешеходните пътеки или да задръстват целите тротоари! (Може да се изненадате. Но дори и в най-социалните и технологично напреднали държави, още не са измислили инвалидна количка, с вертикално излитане!... Вероятно, защото нямат нашите проблеми с достъпността и мобилността !? ) Докарва ме до екстаз обаче това, че откакто общината "разчисти" масово светофарите и ни оборудва с кръгови кръстовища, системно ми отнемат предимството на пешеходната пътека и връхлитат върху нас, с инвалидната количка и бременната ми съпруга!Че на всичко отгоре и нерядко, ни "благославят" от вътрешността на топлите си и комфортни автомобили. Така и миналата вечер, една госпоДжа с новичко и спретнато Reno Clio .. на пешеходната пътека, пред Lidl... и после ми бегА на паркинга. Автомобила и книжката, не правят шофьора, бе хора!Водача, кара автомобила! Хората, автомобили с изкуствен интелект измислиха, които спазват правилата за движение по пътищата! Българина, не се научи! Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!
Съвсем неотдавна, България приключи своят мандат на Европредседателство и посреща делегации от цяла Европа. Точно по същото време, в Ню Йорк, председателстваше сесия на Конференцията по изпълнение на Конвенцията по защита на правата на хората с увреждания, която е подписана от 177 държави, където една вече бивша зам. министърка говори, как хората с увреждания и техните проблеми, са приоритет на настоящото правителство.Същото се повтори само преди броени дни в Женева.. Няма да говоря, как цяла Европа, която взе отношение по въпроса, за правата на една крава, вече четвърти месец, седи и гледа безучастно, въпреки няколкото вече излезли материали в германски и други медии, как за пореден път се разиграва безпардонен фарс, с хората с увреждания! Ще споделя личните ми впечатления, по един далеч по тривиален въпрос, а именно достъпността на средата в градската инфраструктура и съществуващата на много места само на хартия, пожелателна форма на "свободата на придвижване". Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя покрай Централна Гара и Централна Автогара - София!? Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство миналият ден! Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Пешеходни пътеки или каквато и да било сигнализация (освен на пресечната точка на пътното платно, с вело алеята, водеща към центъра), търсихме също без резултат!... Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси! Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, друг човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра! ПОДЧЕРТАВАМ!!! Че не говоря за провинцията. Говоря, за "централните разпределителни възли на страната!!! Възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, всеки ден! Може би, ако някой, архитектурен гений или някои подобен от приемащите "органи" (Органи с неизяснен произход, който със сигурност, НЕ Е мозък!), беше поне подочул нещо, за Наредба 6 и Наредба 4 , към "Закона за интеграция на хората с увреждания", вероятно подобни архитектурни абсурди, щяха поне, да НЕ са нещо обичайно!
Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за
които обикновено дори не ни идва наум.
Свободата да тичаш наволя след вятъра...
Да пуснеш
хвърчило...
Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...
Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго....,
да се обслужиш сам - да наплискаш очите
си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш..
да усетиш водата и
пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти..
Да поискаш помощ, когато имаш нужда...
Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....
Много често приемаме
онова, което имаме, за даденост и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на
независимото движение в пространството или в комуникацията например. Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие
може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало,
Една обикновена
повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо
препятствие..
Една украсена неподходящо.... и недостъпна
рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която не достигаш...или дори
не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...
Една мъничко по-тясна
врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...
Не се замисляме!....
И достигаме до
парадокси, като Община, в която „Агенця Социално Подпомагане”, коятосе грижи за
нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на
4-я етаж, а няма пригоден асансьор...
Болница, в която до
ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата,
по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след
като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад
години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в
по-голямата си част липсва....
До красиво декорирана
(вероятно от неизвестен фън шуй естет)
училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки
усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....
В
непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го
използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да
изразим обичта и подкрепата си!...
Говорим на висок глас
за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на
други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд ,
съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални
мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане,
включеност и подкрепа...
А трябва да се замислим!!!!..
Сега е моментът,
ДНЕС е най-подходящото
време, за началото.....
А всеки следващ ден,
за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!
Нужни му бяха буквално
няколко секунди , за да открадне сърцата на публиката с богатият диапазон на
гласът си и да накара първият треньор от
журито да се обърне, като засенчи всички останали таланти още на първият кръг
на френското издание на шоуто The Voice, въпреки сериозните заявки на
конкурентите.
Под ръководството на
популярният изпъллнител Мика, Винсент Винел бе обявен за феномена на последното
издание на издание на популярното шоу на TF1. Кавърът му на Lose Yourself на
Еминем изправи на крака четиримата треньори и привлече 6,8 милиона от зрителите
на този първи кръг. До края на предаването, младият талантлив и музикант,
направи такова шоу с блестящото си изпълнение и експлозивен хумор, че зрителите
направо забравиха неговото увреждане.
Но кой е този феномен,
който ще продължи приключението "Гласът" в екипа на Мика?
Запознайте се с Винсент Винел
снимка : mikafanclub
Самоук талант, чиято история започва преди 21 години съвсем
не като песен в ДМСГД -Свиленград ! Неспособен да вижда от раждането си, на две години
и половина е осиновен от френско семейство, което "го е чуло да пее, преди
да проговори".
В представянето си, в
началото на шоуто Винсент сподя някои от малкото спомени от „българският етап”
в живота си.
"И тази
дама(ръководителката на
дома), каза на моите
осиновители:" Не го вземайте, нищо не вижда и за
това се проваля през цялото време! " Честно казано,
нямаше да съм тук днес, ако те я бяхапослушали ", споделя той пред журито. „През годините Винсент
Винел ще надхвърли своето увреждане благодарение на музиката и подаръка, който
винаги е имал, музикално ухо. Този "супер герой на ухото", на възраст
20 години, е в състояние да възпроизвежда на пианото всяка част, която е чул.” –
пишат за него френските медии.
"Създадох моята
малка бразда сам."
Самоук талант Винсент
Винел няма шанса да развие своята страст към музиката, по друг начин.
"Моята
музика е доста необичайна, защото не искаше да ме вземат в музикалното училище,
тъй който можех да чета ннотите на Брайл. Казаха ми много ясно."Махай се!"
Така че аз създадох малката си бразда сам”, довери, младежът пред камерите на TF1.
Но през годините
Винсент Винел ще надхвърли неговото увреждане благодарение на музиката и
подаръка, който винаги е имал, музикално ухо. Този "супер герой на
ухото", на възраст 20 години, е в състояние да възпроизвежда на пианото
всяка част, която е чул.
След приключванeто на шоуто The Voice, на 21-годишна възраст
певецът, който завърши като финалист на известният Френски ТВ канал, работи
усилено на „всички фронтове”.
След турнето - последвало шоуто, той композира новите
песни на Touche Pas à Mon Poste, участва в шоуто на Кирил Хаумна и в третия
сезон на Faut pas pousser с Nadège Beausson-Diagne.
Дали това
няма да го главозамая?
"В
един момент признавам, че може би се почувствах доволен от себе си", признава той в интервю за списание "Тук".
Но младият мъж е
все още здраво стъпил на земята.
Освободен от белия бастун " той осъзнава, че„иска да направи повече" и се чувства "отворен към света”.
Днес Винсент е един от популярните млади творци във
Франция и не иска да се обръща назад, защото домът е там, където е сърцето. и
за него единственото семейство е онова, което го е отгледало и го подкрепя и
до сега.
„ Вечерта, Хубавка
отишла в трапезарията и видяла чудовището да я чака там. – Мога ли да те
погледам като вечеряш? – запитало чудовището.
– Разбира се –
отговорила тя, – ти си господарят тук.
– Не – отвърнало
чудовището, – тука има само един господар и това си ти. Стига да ми кажеш да си
отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш
отвратителен?
– Това е вярно –
казала Хубавка, – защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.
– Имаш право – рекло
чудовището. – Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че
съм звяр.
– Не може да си звяр –
отвърнала Хубавка, – щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги
самодоволен.
– Храни се, Хубавке –
й рекло чудовището, – и дано не се отегчаваш в своята къща. Защото всичко тук е
твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна."
Из„Красавицата и звяра”
Всеки ден всеки от нас ежеминутно придобива толкова много впечатления. Създава си мнения, въз основа на които прави своите избори и взема своите
решения.
Колко често обаче тези мнения и нагласи са правилни и реалистични?...
Колко от тях са плод на наистина лично осъзнати и логически
умозаключения, на критична оценка на ситуацията и причинно-следствените връзки
между отделните фактори в нея?...
Обикновено, не.
Обикновено мненията , които си създаваме, са подчинени на широко разпространи
и приети от значимите за всеки от нас авторитети и групи стереотипни нагласи,
предубеждения и предразсъдъци.
Стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.Какво представляват те? ... Как работят? .. Какви капани крият?.. Трябва ли и как можем да
избягваме тези капани? Стереотипите са”преки пътища” в равнината Стресор > Реакция. Те ни помагат, възможно най-бързо да определим даден външен стимул от средата , като опасност и да реагираме в отговор, който може да бъде агресия или бягство, ако преценим, че справянето с опасността не е по силите ни.Приказката за Красавицата и звярът е един прекрасен пример, онагледяващ начина по който действат стереотипите . (В случая - Грозен (страшен) = зъл (опасен) ), т.е . една-две външн характеристики , се приемат за вътрешно присъщи.Във анимационната интерпретация на приказката направена от Дисни пък, прекрасно е уловен и илюстриран целият процес Стресор>Предразсъдък(Стереотип)>Ксенофобия> Агресия Физическите Отговори на външен за човек стимул възприет като застрашаващ живота, винаги са два, бягство или аграсия...... Стереотипи Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни от дадена общност, култура или субкултура, към други такива, или отделни техни представители. Например: „Жените са слабият пол.”; „ Ромите са мързеливи.”(Когнитивен компонент) Харесваме или не харесваме хора, защото те са част от определен етнос, раса, или друга социална категория, която ние харесваме или не. (Емоционален компонент) .Стереотипите се базират на класифициране и обобщаване, често твърде опростено, на един или няколко основни отличителни белези характерни за дадена група. Те от една страна са полезни, тъй като ни помагат да скъсим времето от момента на възприятие на даден външен обект, до нашата ответна реакция. Това е важно, тъй като в условията на дефицит на време и информация или понякога може да е жизнено важно своевремената категоризация на обекта като животозастрашаващ или, не и задействане на инстинкта за самосъхранение. Вече виждам недоверчивият , въпросителен поглед и готовността за възражение на някои от вас...„Днес, в океана от информация, които ни залива..стереотипи, заради дефицит от информация ”?! Всъщност, именно прекалено голямото количество разнородна и много често противоречаща , дори взаимно изключваща се информация е не по-малко дезориентираща и объркваща от информационната депривация. Следователно, сработването на стереотип е не по-малко обосновано.Стереотипите са готови когнитивни схеми, подобни на своеобразни „тамплейти” и като такива те имат силата да влияят систематично върху нашите възприятия, памет и поведение. Въпреки, че могат да бъдат полезни или неутрални стереотипите започват да вредят сериозно, когато внушават страх и се налагат прекалено драстично за отделни хора и се използват като мотив за по-различно дискриминативно отношение и поведение . Например: „ Имигрантите са атентатори.” или „Децата със СОП, са „зверски опасни.” Стереотипите могат да бъдат повтарящи се еднакви поведенчески модели, като отговор, на сходни ситуации. (Напр: Приближава ром, прибираме си чантата или портмонето-Поведенчески компонент.) Като груби обобщения обаче, стереотипите няма как да бъдат верни за всеки отделен случай.Стереотипът, подобно предубеждението, категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група. Предразсъдъци Предразсъдъкът е вид стереотип, който съдържа елемент на оценка или преценка, но както говори и самата етимология на думата, той изключва подробен анализ на даден обект, субект или ситуация . Понякога те могат да имат и своето логично обяснение. Например: „13 е фатално число.” (Според нумеролозите числото 13 „страда“ заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел, Тринадесетият от апостолите на Ийсус е предател Още в древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. вярвайки, че 13-ият в групата е самият е дявол.) Понякога корените на предразсъдъците датират още древностт, когато образованите са били малцина и останалите просто е трябвало да проемат твърденията на чиста вяра, основана на авторитета. Дори когато стереотипите или предразсъдъците изглеждат позитивни, те почти винаги имат и негативна страна. Например: Акцента само върху една характеристика, изключва несъзнателно всички останали положителни характеристики на човека. Или , ако дадено твърдение е положително и се използва за основа отличителна характеристика само за една определена група, с която се идентифицираме, може да е основа дискриминативно отношение спрямо всички останали. По този механизъм национализмът и патриотизмът, които изглеждат позитивни по природа, лесно могат да прераснат в расизъм и сегрегация. Мъжкото самочувствие, гордост и достойнство, в сексизъм и т.н.
Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и влияе от семейната среда, образованието и преживяванията на индивида. Предразсъдъците ни позволяват да категоризираме групи и да обобщаваме преценката си за всяка от тях. След което по-лесно да включваме или изключваме всеки индивид или група на тази основа. Могат ли да се променят стереотипите и предразсъдъците? Предразсъдъците могат да се променят въз основа на придобиването на нов опит и особено чрез получаването или търсенето на повече информация от физическо лице.С какво са полезни и как вредят стереотипите и предразсъдъците?Както вече споменах стереотипите и предразсъдъците могат да бъдат положителни или отрицателни. Те са функция на нашето възпитание, образование и лични преживявания, но също така и все повече на информацията и посланията, които ни отправят масмедиите и социалните мрежи.Стереотипите улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от големи групи хора по целия свят и да се идентифицираме. Помагат ни да разбираме другите и света и опознаваме самите себе и да определяме мястото си в заобикалящата ни реалност. В същото време обаче, могат да бъдат много опасни, ако се основават на погрешна преценка и/или подценяват или надценяват даден индивид, група или проблем и ги поставят в неравностойно положение. Ако насаждат страх и омраза и са база за нетолерантно и дискриминативно отношение.Стереотипите и предразсъдъците са инертни и ригидни и много трудно се променят, тъй като са „удобни", спестяват редица въпроси и време и ангажиране на вниманието и интелектуална работа .Много често, те устояват на нова информация, която им противоречи, тъй като са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което си мислим, че знаем. В такива случаи, ако реалността не съвпада с нашите представи или възгледи за нещата е по-лесно да я „променим" или да създадем нова, основана на съществуващите стереотипи и предразсъдъци, за да не се налага да променяме собствените си представи. Този процес осигурява известна сигурност и избягва поставянето под въпрос на индивидуалните ни възгледи за света, но често може да бъде много опасно, тъй като е генерализация на решение без доказателства, което може да доведе до изключително опасни социални явления като ксенофобията, дискриминацията, сегрeгацията и др. Някои предразсъдъци относно хората с увреждания са например: Щом е с увреждане, значи е лош.(Лошите са "белязани".) Щом е с увреждане, значи е "грешник" или родителите му са такива.(тук действат теориите за изкупването на личната и родовата карма.) Щом е с увреждане, вероятно родителите му са прости и необразовани или безотговорни.(Всъщност статистиката показва, че по-често родителите на деца с увреждания, особено онези, които са поели отговорността да ги отглеждат, са добре образовани, отговорни и всеотдайни.) Да си създаваш мнение въз основа на стереотипи и предразсъдъци, е като да правиш заключения за пълнометражен филм, въз основа на една-две снимки от него....или за роман , по илюстрацията на корицата..... Всеки от нас е много повече от това...
.jpg?itok=lc1CNans)
