Езикът - невидимият приятел, чието значение и подкрепа често не съзнаваме докато не я изгубим!

       Хората са социални същества и това че са се научили, да живеят и да се справят с проблемите като група, е една от най-силните им страни. Способност, която им е помогнала да оцеляват и да се развиват ЗАЕДНО. 
За да направят комуникацията помежду си по-ефективна, по-пълна, бърза и резултатна, те са измислили езика. Езикът е помогнал на хората също така и да пренасят информация помежду си  във времето и в пространството, както и да съхраняват или предават натрупаният опит, едни на други. Тоест, езика изпълнява особено важни функции, не само за оцеляването и развитието на общността като цяло, но и за развитието, реализацията, социализацията и интеграцията на индивида в нея. 
Липсата на език и възможност за комуникация, тотално изолира личността и я оставя в самота.

       Комуникацията е комплексен процес на едновременно,двустранно предаване (кодиране) и разбиране (декодиране) на определена обменяна информация между комуникатора и реципиента, като при директното общуване (вербално и невербално) двете страни участващи в общуването, се явяват почти едновременно и в ролята на комуникатор, и в ролята на реципиент.  И колкото по ефективна я комуникацията, толкова по-пълноценна е обратната връзка, която дава реципиента, на комуникатора.
Нарушенията в езика (речта) от страна на комуникатора, могат да са в процеса на разбиране на символното и смислово значение на информацията или в граматически правилното й формиране, от една страна, или в процеса на нейното формиране и предаване към реципиента/тите, от друга. 

       Нарушенията в процеса на Комуникацията обаче, никога не са едностранни.
Както сподели преди време един от лекторите на едно обучение, който дълго време е бил невербален - НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБЩУВА !
ИМА ХОРА, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОБЩУВАТ С ТЯХ, защото не се вписва в стандартната ни представа за общуване!
Така например, слепите общуват чрез браил, ако вербалното общуване е невъзможно. Глухо-немите, чрез жесто-мимика....
А когато и вербализирането и жесто-мимиката са невъзможни!?...

Представете си, че сте отличен ученик от например Зимбабве, който е на олимпиада по примерно Математика, в да речем Китай или Индия - Огромни страни, с по почти милиард и половина население всяка. По-малко от 10% от хората в тях обаче, говорят друг език, освен
родният си...

И така,представете си, че претърпявате тежък инцидент, при който е нужно целият
(включително ръцете и краката ви) да бъдете гипсиран
Така, че не можете да ги ползвате дори за Google translate.
Единственият ви документ за самоличност е бадж с имената ви и държавата, от която идвате.
( Онази, от "банановите републики ", 'дето още не са слезли от дърветата. Камоли, да знаят какво е образование и "цивилизация"! )

Представихте ли си го добре!?...

Сега помислете!!!

- Как ще преодолеете езиковата бариера и ще влезете в контакт с местните!?...

- Как ще обясните, кой сте, какъв сте и защо сте тук!?...

- И как ще ги убедите, че не сте "идиота" за който Ви мислят и притежавате потенциал, може би, дори и по-голям от повечето от тях!?...

Намерихте ли, решение!?...

Аз поне за сега, не!

Е, може би примерът ви изглежда твърде абсурден и краен!?
Но ще ви успокоя, че ситуацията е почти аналогична на положението в което се намират хората с тежки двигателни дефицити(ДЦП квадрипареза, тежка мускулна дистрофия и др.), при които поради спецификата и тежестта на увредата, е засегната и възможността за вербализиране, но интелекта е съхранен!
Тоест, увредата засяга основно праксиса и частично двигателния гнозис, но не и останалите когнитивни и мисловни процеси. Разбира се,има и немалко случаи, при които, от увредата е по-мащабна и засяга и други центрове, в следствие на което се проявяват и други дизфункции в развитието. Тук обаче, не става дума за тях.

Представете си, че Вие сте едно ясно съзнание, което
осъзнава,
възприема и преживява съвсем пълноценно всичко, което се случва със и около него...
Вие сте съзнание, което жадува да опознава, да учи и да общува, но сте затворени в тяло, което не Ви се подчинява!...
Тяло, което всячески Ви пречи, да изразите себе си и да получите онова, което искате!...
Вие,можете да съпреживявате емоциите на другите, но те вашите, не! Защото разбират  едва една незначителна част от тях. И тези емоции, се трупат във Вас, несподелени!...

За това, тези хора твърде често биват
подценявани!...Биват пренебрегвани!.. Биват ониществявани!... Защото поради неспособността си да ги разбират и поради липсата на достатъчна подготовка или адекватен за целта инструментариум за оценка, много специалисти ги оценяват неправилно!... А правилната диагноостика и оценка, са основата за правилният индивидуален подход за избор на точните видове и дозировка на терапии и обучение, чрез които да успеем, да извадим оптималното от наличният потенциал на конкретната личност. Ако не успеем да направим това, или обучаваният е претоварен и той или обучителят се демотивират, и се отказват. Или поради грешният избор на методики или недостатъчната и интензивност, се получава изоставане в отделни аспекти или в цялостното развитие на обучавания.  
Тъжната истина е, че има и такива "специалисти", на които просто им е по-лесно, да не си дават усилие, да излязат от зоната си на комфорт ... или не им пука! ( "Тия, така и така са безсловесни! Няма как да си кажат!..."). Има и такива, които поради прекомерното си самочувствие и увереност в собствените си способности, изместват фокуса на работата си с хората, които би трябвало да подкрепят, върху себе си и собствените си възможности за подкрепа, поради което допускат грешки! И това е фатално, за нуждаещите се!...
Доживотният затвор, е бледо подобие на живота на хората - затворници на собствените си тела!!!...

Представихте ли си го!?...

Почувствахте ли го!?...

Съмнявам се!

Но, искрено се надявам, поне да сте се замислили!!!

Невербалните хора, са "социално мъртви"!
- Те имат СОБСТВЕНИ НУЖДИ !...
- Те имат СОБСТВЕНО МНЕНИЕ !
- Те имат СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ ! Дори, СОБСТВЕНИ МЕЧТИ !
- Те могат да правят СОБСТВЕНИ ИЗБОРИ !
Но НЕ МОГАТ, ДА ВЗЕМАТ СОБСТВЕНИ РЕШЕНИЯ !!!
И то, само защото ние останалите, не можем да разберем начина, по който те общуват с нас, за да ни го кажат! (А често и дори не се опитваме!)
Защото ни е по-лесно, да вземаме решенията вместо тях, вместо да положим усилие!
Вместо, да излезем от зоната си на комфорт! ... От стереотипите, стигмите и предразсъдъците си!...
Вместо да разберем, какво всъщност искат те!...

Вярно, вече има системи за писане с поглед или с елементарен джойстик и дори, с директен умствен контрол!
Но те, все още са почти недостъпни за масовия потребител, също както екзоскелета ! И си остават в сферата на мечтите!
Докато истински нуждаещите се, си остават в масовия случай, неразбрани !...
Фрустрирани, ... разочаровани,... гневни и СТРАДАЩИ !

А, заслужават повече!...

Ние, заслужаваме повече!...

Защото "загубен в превода" може да остане някой бъдещ Стивън Хокинг, който споделя, че преди да намери начина си за комуникация, същобил смятан от много хора,
за умствено изостанал!..
Въпреки, че при него заболяването, в резултат на което загубва и възможността да говори и общува, не е вродено, а идва на една доста по-късна възраст.
От нас зависи, до голяма степен, доколко невербалните хора, ще бъдат разбрани !

От всички нас!

От доброто ни желание, мотивация и активност!...

Много често, хората с церебрална парализа са подценявани, тъй като сериозните дефицити в двигателната сфера, погрешно се приемат за интелектуално изоставане, което съвсем не е задължителна част от симптоматиката на синдрома. 
А поради спецификата на синдрома, много от стандартните методи и инструментариум за изследване на интелекта не са ефективни. Обследването зависи най-вече от компетенциите и подготвеността на специалиста. Особено, ако проблемите в праксиса, засягат и вербалността.
Въпреки това, при получаване на подходящи условия и подкрепа, доста младежи с церебрална парализа получават възможност, да завършат дори висше образование и на се реализират професионално. Понякога, макар и рядко, те и семействата им успяват, да намерят начин. 

Много по-често обаче, нямат този късмет!

ОЦЕНЯВАМЕ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА, ЕДВА КОГАТО СМЕ НА ПЪТ ДА ГИ ЗАГУБИМ

Свикнали сме , да приемаме живота и здравето си, за даденост! За нещо, което се разбира и се поддържа от само себе си. Твърде често пренебрегваме дребните неразположения и отлагаме тяхното разрешаване, фокусирани върху други, "по-належащи" проблеми! Твърде често забравяме, че трябва да се грижим за физическото, психическото и емоционалното си състояние, и подценяваме тяхното значение и важност, защото докато СМЕ относително добре, не си задаваме въпроса "Какво би станало, ако не СМЕ"! 
И едва, когато усетим, че нашето собствено или здравето на нашите най-близки, започне да се изплъзва "между пръстите" ни, това тотално преобръща живота ни, преподрежда приоритетите и променя ценностите ни.

Неща, стандартните ценности на обществото, като пари и материалности, успех и просперитет, минават изведнъж на заден план, а тривиални дребни неща, като здравето, още един ден прекаран с хората които обичаме, неща които сме приемали винаги за даденост, застават на върха на пирамидата на "ценностите ни".

Началото на този социален експеримент е типично. Двама непознати сядат един до друг, разделени от стена. Никой не знае кой се намира на отсрещната страна. На всеки един от тях се задава един въпрос. Двамата трябва да отговорят един след друг. „Ако имате едно желание, какво би било то?" и „Какво ви прави щастливи?"

Тези вдясно отговарят като повечето от нас. Те искат да имат по-добра работа, да пътуват повече, да са успешни.
Когато чуят обаче отговорите на хората от другата страна на стената, на лицата им се изписва неизбежната изненада.

Хората вляво отговарят: „Щастлива ме прави това да мога да видя улицата, да изляза на разходка сама и да се наслаждавам на цветята", „Иска ми се да нямаше болести в света", „Ще съм щастлива да се събудя и да видя, че сестра ми е добре", „Иска ми се да са открити лекарства за всички болести...", „Единственото ми желание е да ходя... Щастието е въздухът да докосва лицето ми..."

Това видео, продуцирано от испанската фотографка Паола Каласанч, съпоставя желанията на хората, които са здрави (вдясно) с тези, които са болни от рак (вляво) или имат болни роднини. Разликата е поразителна.

Каласанч иска да покаже как една смъртоносна болест променя цялата перспектива за живота и нашата оценка за него. И да демонстрира простата истина, че оценяваме живота едва тогава, когато чувстваме, че ще го изгубим.

Затова, отделете миг от времето си, за да оцените малките неща от живота и винаги поставяйте здравето си на преден план!

https://youtu.be/5pynXxLh9iM

Оценяване по ICF - Международната класификация за функционирането на човека

Международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето, позната още като ICF, предлага общ език и рамка за описание на човешкото здраве и на различни състояния, свързани с него. Това е класификация на здравето и свързаните с него области, които ни помагат да опишем промени във функционирането и структурата на тялото, да опишем онова, което човек със здравословен проблем може да прави в ежедневното си обкръжение - нивото на възможностите, както и онова, което всъщност прави човекът в своето обичайно обкръжение - нивото на изпълнение. Тези области са класифицирани от гледна точка на човешкото тяло, човешката индивидуалност и обществените конструкции посредством два списъка:

•  списък на функциите и структурата на тялото и
•  списък на областите на функциониране и участие.

Международната класификация представя понятията „човешко здраве” и „увреждане” в нова светлина. В нея се приема, че всяко човешко същество може да преживее нарушено/влошено здраве и по тази причина да преживее известна степен на увреждане. Това не е нещо, което се случва на малка група от човечеството.
Увреждането винаги представлява взаимодействие между особеностите на самия човек и тези на обкръжението, в което човекът живее. Но докато някои аспекти на увреждането са почти напълно вътрешни за човека, други са почти изцяло извън него. С други думи, както медицинският, така и социалният отговор на проблемите, свързани с уврежданията са еднакво подходящи – ние не можем напълно да отхвърлим нито единия вид намеса, нито другия.
Накратко, един добър модел на уврежданията би бил този, който синтезира (обединява) постулатите на медицинския и социалния модел, без да допуска грешката да ограничава цялостното и да сведе комплексния възглед за уврежданията до един от неговите аспекти. Този по-полезен модел на уврежданията е био-психо-социален модел. ICF се основава на този модел, който представлява обединение на медицинския и социалния. С този синтез ICF осигурява една гледна точка, съгласувана с различните аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално.


                                                                                             Превод 
Център за независим живот

Източник: priobshti.se 

ВСЯКО ДЕТЕ има нужда да се забавлява! ВСЯКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ !

Всяко дете, има нужда да играе и да се забавлява!
Играта, в ранните години от живота ни е освен забавление, основна част от процеса на учене и развитие на жизнено важни знания, умения и навици, които ще са ни необходими в по-късните етапи от живота ни. А също така, помага за формиране на основни нагласи и черти на характера!...
И децата на видеото, както се вижда, го правят с пълна сила. Без да се съобразяват с указанията и без да мислят за последствията.
На пръв поглед, нищо нередно. Освен,че могат да се наранят и че рушат общинска собственост,която е от данъците на всички ни. Но това си е обичайно у нас.
Въпреки, че в нормална държава като Англия, (където твърди че живее момчето със зеленото яке, би излязло повече от "солено" на родителите му).
Това е ЕДИНСТВЕНАТА в Благоевград (от десетките направени през последните няколко години детски площадки) ПЛОЩАДКА ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ !
Площадка за която събирахме подписи с месеци и започнаха да рушат, още преди да бъде завършена!
Нямаше да е проблем, ако това е прецедент. Но площадката е системно сборище на деца от различни възрасти. Особено на тийнове, което след 21-22часа, системно изпробват здравината на съоръженията, пият, пушат трева и при забележка, се държат нагло и арогантно!
Свикнали сме, да сме недоволни и да търсим отговорност, кой как си върши работата! Но колко често се замисляме, за собственото си място и отговорност!?
А както казах,
ВСЯКО ДЕТЕ има нужда да се забавлява!
ВСЯКО, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ !
А вие, знаете ли къде и как се забавляват децата ви!?

За деинституционализацията и интеграцията, през погледа на бюрокрацията!

Деинституционализацията на децата в неравностойно положение, лишени от родителски грижи, е една от най-съществените стъпки в социалната сфера в посока на тяхната закрила, защитата на техните права и подобряване качеството им на живот, на основата на търсенето "най-добрият интерес на детето". През последните години, много правителства изминаха на малки стъпки, този дълъг път, в посока по-добрата социализация и интеграция на тези деца в Общността. Придстои ни обаче, да вървим още дълго!.. 

"Деинституционализацията е най-успешната, най-трудната, но и най-удовлетворяващата реформа. Тя е ключова за реформирането на социалната сфера, каза заместник-министър Русинова. В резултат на целенасочената политика и непрестанните усилия на всички ангажирани страни при реализиране на процеса на деинституционализация бяха постигнати съществени резултати. Основните от тях са свързани с намаляване на броя на децата в специализираните институции с над 92% (от 7 587 деца през 2010 г. до 593 деца в края на м. февруари 2019 г.). За същия период специализираните институции за деца намаляха с над 82 % - от 137 през 2010 г. до 24 в края на м. февруари 2019 г., посочи Русинова.

Закриването на домовете за деца и изграждането на алтернативни социални услуги, в които децата живеят в близка до семейната среда, е огромен успех. Не по-малко важно е, че започнахме да променяме обществените нагласи и да създаваме различно отношение към децата, подчерта заместник-министър Русинова. Тя представи кампанията „Мисията е възможна“, чиято цел е да покаже, че всички деца могат да се реализират пълноценно, ако получат шанс и подкрепа от цялото общество.", каза Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова / Zornitsa Roussinova, която представи опита на България при провеждане на реформата за деинституционализация на грижите за деца пред делегация на Министерството на труда и социалните политики на Армения.

И преди съм споделял, един случай от преди няколко години, във връзка с реализирането на проект за социална услуга да деинституционализирани деца младежи с увреждания. На поставения тогава от мен въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират най-вече младежите, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга адекватна подкрепяща съпътстваща услуга.
Не получих  никакъв конкретен отговор.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Така де, това е прекрасна утопия, ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена!?
И досега положението с тези младежи, е същото.
Седят си в центровете, където са "деинституционализирни", разчитайки и контактувайки единствено на обслужващият персонал, и на посещенията на някои ресурсен учител и толкоз!
Проблемът е, че това едва ли е прецедент!
Вярно, обгрижването е много по-добро, тъй като броят на персонала, съотнесен към броят на "потребителите" е по-равнопоставен от предходните институции, но базата, макар новичка и спретната, съвсем не разполага и с техният "ресурс за подкрепа", като различни работилници за занимания например по грънчартво, готварство и т.н.   
Уважаеми дами и господа от МТСП, "институционализацията" не се определя само от вида, размера и наименованието на предложената социална услуга. Нито социалната интеграция от позиционирането на тази услуга във или извън града, а от възможностите за подкрепа, осигурени на обгрижваните деца и възрастни в неравностойно положение и от осигурените алтернативи, за РЕАЛЕН КОНТАКТ с общността. 
Общността, за това е общност, защото предлага ЕФЕКТИВНА ВКЛЮЧЕНОСТ във социалният й живот на ВСИЧКИ нейни членове! Особено на маргинализираните и нуждаещи от подкрепа се групи!
Същото важи и за Интегрираното образование! 

За "работещите хора с увреждания" индивидуалната оценка на потребностите и още нещо..

Министър Петков твърди, че прилагането на ICF при оценката на хората с увреждания щяло да подобри реализацията им на пазара на труда. 
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FMinistryofLabourandSocialPolicy%2Fposts%2F2232120163703903&width=500" width="500" height="811" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true" allow="encrypted-media"></iframe>
Питам се, как точно ще стане при 
-липса на достъпна среда, 
-липса на приспособени работни места 
и липса на каквито и да било стимули за работодателите да наемат хора с увреждания?
Единственият резултат от обикновено вменяване на отговорности и задължения на работодателите, под заплаха от санкции, би бил, допълнително натрупване на напрежение и
още по-негативно отношение към хората с увреждания!
На кръгла маса „Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда, заICFместник-Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, изнесе данни, че 87 000 хора с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда. Значи, може!
http://www.chernomore.bg/izbrano/2018-07-11/edna-peta-ot-horata-s-uvrezhdaniya-imat-rabota 
Но това ли е начина?
Според някои проучвания (Ваня Григорова) 59,6% от хората с увреждания са срещали дискриминация при кандидатстване на работа.
https://youtu.be/WdMdyeGE5fk
Това са хора, които искат да се чувстват полезни в това общество. Чувстват, че имат сили и мотивация, и вероятно наистина биха допринесли, ако им се даде шанс. 
Това, което ги спира обаче, е отказът на работодателите да ги наемат.
Когато са наети обаче, те се изправят пред други предизвикателства :
- Неприспособена инфраструктура и работна среда; 
- Неравнопоставено отношение от и спрямо колегите
- Неравностойно заплащане
- Повишен риск от съкращение.... и т.н
В "белите държави", нещата се получават. Ама ние, не сме!
Те, за това казвах, че се ашладисва круша, със слива и да очакваме същите резултати! ...
Механичното привнасяне на каквато и да било методика, от едно място, на друго, НЕ е достатъчно! Пък, била тя и най-ефективната и действаща! Особено когато става въпрос, за оценка на специфични качества и характеристики.
Обикновено процесът включва задължителната консултация с компетентни специалисти, за да може тази методика да се адаптира, стандартизира и верифицира, съобразно конкретните условия, при които ще се използва.
Освен това, въпреки всички обучения, които се тиражира в медиите, че са предвидени, определено НЕ смятам, че социални работници ще придобият нужните компетенции, за прилагане методиката " на терен " !
Защото подобна оценка е много повече от стандартно рутинно бюрократично попълване на някакъв въпросник, анкета или социологическо проучване! И изисква по-различни умения и компетенции.
Важното е, да се отчита, че кипи усилена дейност и да се хвърля брокат, в очите на широката общественост!
Преди няколко години, във връзка с един проект за социална услуга да деинституционализирани младежи с увреждания, поставих въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга подкрепяща услуга.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена бе, джанъм!?
Изумен съм, колко средства се хвърлят с ясното съзнание, че няма как да се получи, защото трябват много по-мащабни промени! Само за единия PR!

Образованието е важно, защото...

Образованието е част от цялостният комплексен процес на осъЗнаване на личността, който започва още в най-ранното ни детство (далеч, преди първият ни допир с образователната система ) и продължава през целият ни живот.
Процесът на оСъзнаване е, процес при който от безкритичното възприемане и реакции на бебето, ръководено само от рефлекси и инстинкти, целящи задоволяване на основните ни физиологични потребности, започваме да усвояваме способността, да подхождаме със Знание, към Реалността. Това е способност, за осмисляне и критично отношение, към нещата, които се случват със самите нас и в обкръжаващият ни свят. 
С оСъзнаването развиваме у себе си способност за целенсочено и волево, все по-задълбоченото себепознание, стремеж към себеактуализация (развитие) и себереализация, които да са от оптимална полза не само на  нас самите и на най-близките ни хора, но и на Обществото, като цяло. 
Образованието пренася процесът на осъЗнаване на ново, по-задълбочено, по-научно обоснованно ниво.Помага ни, да създаваме по-сложни мисловни логически схеми за анализ и синтез и ни помага да правим по-задълбочени и верни изводи, заключения и прогнози.  

В този контекст, Образованието е важно, защото:

- То е част от процеса на формиране на нашите ЗНАНИЯ за основните характеристики и принципи на действие и взаимодействие на нещата и начините по които да ги използваме по-оптимално. Така, то ни помага да намерим теоретично научно обяснение, на вече наученото от опита и обратно, чрез него, получаваме възможност, да развием теоретични постановки, върху които да градим реални практически  проекти...

- Важно е, защото ни помага, да придобием различни УМЕНИЯ, най-важното от които е да МИСЛИМ критично и да откриваме взаимовръзките между причините и следствията ( и обратно ) Чрез него се учим, да откриваме първоизточника на нашите и чуждите Успехи и Неуспехи, да правим изводи и заключения. Така се развиваме напред, затвърждавайки първите и избягвайки, вторите. Образованието ни помага също така, да се научим и да предвиждаме, бъдещите последствия от действията си; да не повтаряме и да избягваме евентуални грешки.

 - Образованието е важно, защото с негова помощ, изграждаме важни полезни НАВИЦИ, които да ни помогнат, да прилагаме всичко научено в живота - в личните и социалните си взаимоотношения, както и в професионалното си развитие, така че това да е полезно за ВСИЧКИ...

- Образованието е важно, защото помагайки ни да развием всички тези неща у себе си, ние по- трудно се поддаваме на манипулации и можем, да формираме ЛИЧНО МНЕНИЕ. Помага ни също, да развием и личностни качества, да отстояваме това мнение, но така, че да търсим СЪВМЕСТНО с другите, възможно най-добрите решения. Помага ни още, да добием силата,  да носим отговорност за последствията от собствените си избори и решения. 

И използвайки всичко това ЗАЕДНО (но не само ), Образованието създава за нас ВЪЗМОЖНОСТИ, както и умението, да ги разпознаваме и реализираме по възможно най-добрия начин...

И познавайки границите на конвенционалното, да преминаваме отвъд тях и да откриваме нови хоризонти...


ИЛИ ПОНЕ, ТАКА БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ В ЕДНА УТОПИЧНА ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ