Свикнали сме , да приемаме живота и здравето си, за даденост! За нещо, което се разбира и се поддържа от само себе си. Твърде често пренебрегваме дребните неразположения и отлагаме тяхното разрешаване, фокусирани върху други, "по-належащи" проблеми! Твърде често забравяме, че трябва да се грижим за физическото, психическото и емоционалното си състояние, и подценяваме тяхното значение и важност, защото докато СМЕ относително добре, не си задаваме въпроса "Какво би станало, ако не СМЕ"!
И едва, когато усетим, че нашето собствено или здравето на нашите най-близки, започне да се изплъзва "между пръстите" ни, това тотално преобръща живота ни, преподрежда приоритетите и променя ценностите ни.
И едва, когато усетим, че нашето собствено или здравето на нашите най-близки, започне да се изплъзва "между пръстите" ни, това тотално преобръща живота ни, преподрежда приоритетите и променя ценностите ни.
Неща, стандартните ценности на обществото, като пари и материалности, успех и просперитет, минават изведнъж на заден план, а тривиални дребни неща, като здравето, още един ден прекаран с хората които обичаме, неща които сме приемали винаги за даденост, застават на върха на пирамидата на "ценностите ни".
Началото на този социален експеримент е типично. Двама непознати сядат един до друг, разделени от стена. Никой не знае кой се намира на отсрещната страна. На всеки един от тях се задава един въпрос. Двамата трябва да отговорят един след друг. „Ако имате едно желание, какво би било то?" и „Какво ви прави щастливи?"
Тези вдясно отговарят като повечето от нас. Те искат да имат по-добра работа, да пътуват повече, да са успешни.
Когато чуят обаче отговорите на хората от другата страна на стената, на лицата им се изписва неизбежната изненада.
Когато чуят обаче отговорите на хората от другата страна на стената, на лицата им се изписва неизбежната изненада.
Хората вляво отговарят: „Щастлива ме прави това да мога да видя улицата, да изляза на разходка сама и да се наслаждавам на цветята", „Иска ми се да нямаше болести в света", „Ще съм щастлива да се събудя и да видя, че сестра ми е добре", „Иска ми се да са открити лекарства за всички болести...", „Единственото ми желание е да ходя... Щастието е въздухът да докосва лицето ми..."
Това видео, продуцирано от испанската фотографка Паола Каласанч, съпоставя желанията на хората, които са здрави (вдясно) с тези, които са болни от рак (вляво) или имат болни роднини. Разликата е поразителна.
Каласанч иска да покаже как една смъртоносна болест променя цялата перспектива за живота и нашата оценка за него. И да демонстрира простата истина, че оценяваме живота едва тогава, когато чувстваме, че ще го изгубим.
Затова, отделете миг от времето си, за да оцените малките неща от живота и винаги поставяйте здравето си на преден план!
Няма коментари:
Публикуване на коментар