Още веднъж за стереотипите и предразсъдъците и за разликата между тях

Преди да говорим за различията между стереотипи и предразсъдъци, трябва да започнем с дефинирането на тези две понятия. Стереотипите са вярвания, които поддържаме, за характеристиките на дадена група. Предразсъдъците от своя страна се отнасят до негативните оценки за тази група. Първите са по-свързани с когнитивната част на мозъка, докато вторите с емоционалната. Стереотипите произтичат от общите познания за дадена група, докато предразсъдъците възникват, когато ние приписваме тези общи характеристики на всеки от членовете на тази група. Когато сме предразсъдъчни, ние правим изводи, които улесняват приемането или отхвърлянето на конкретната група.

Стереотипите ни спестяват умствена енергия. Това е така, защото формирането на групи и приписването на сходни характеристики улеснява „познаването” и „разбирането”. Стереотипите целят да пестят енергия и невинаги са негативни. Това, което трябва да имаме предвид обаче, е, че те са по същество генерализации и се позовават на общи характеристики, които по никакъв начин не представляват пълна картина на дадена група или индивид.

Пример за стереотип може да бъде вярването, че всички южняци са забавни. Може също да вярваме, че хората на север са по-либерални или че всички тексасци говорят с акцент. Това са големи групи, на които сме закачили или приписали определени характеристики. Проблем е, когато приемаме стереотипите за неопровержимо верни.

Стереотипи срещу предразсъдъци
Предразсъдъците, от друга страна, са част от негативна нагласа. Точно както казахме, че наличието на стереотипи е нормален и социален отговор, предразсъдъците предполагат отрицателна конотация. Нека се върнем към примера, че всички тексасци имат акцент - негативният предразсъдък е вярването, че те не са научени на правилен английски език.

Тази идея започва със стереотип. Ние приписваме стереотипа на група и му придаваме отрицателна конотация. Това създава предразсъдък спрямо тази група. Ако отидем още една крачка напред, вече можем да говорим за дискриминация. Дискриминацията включва както стереотипа, така и предразсъдъците.
Каква роля играят стереотипите
Социалните психолози изследват стереотипите: как възникват, какви са разликите между предразсъдъци и дискриминация.

Ето и когнитивните функции, които стереотипите изпълняват:
Систематизират и опростяват реалността
Създаването на широки групи, които можем да категоризираме и класифицираме, ни позволява да опростим света мисловно. Така той става по-предсказуем и по-лесен за разбиране.

Защитават ценностите 
Групите ни позволяват да приписваме общи характеристики. Когато правим това, ни е по-лесно да ги „разбираме“ и да се сравняваме с тях.

Поддържат социалния контрол
По-лесно е да се контролира група, отколкото да се контролират много хора.

Възможно ли е да се ограничат стереотипите и предразсъдъците
Ако разберем, че стереотипите възникват като когнитивна функция, която цели да улесни групирането и социалното разбиране, можем да се възползваме от тях. Какво обаче се случва, когато те ни ограничават? Е, това се случва, когато ни пречат сами да открием, че прогнозите за хората невинаги са верни. Ако погледнем по-отблизо дадени групи и индивиди, ще открием много разлики между реалността и стереотипа.

Ограничаването на стереотипите и предразсъдъците е възможно, ако вместо да съдим, просто наблюдаваме.
Стереотипите не бива да ни ограничават, ние трябва да ограничим тях. Въпреки че помагат на мозъка ни да организира информацията, те невинаги са верни. Както видяхме, стереотипите са основата на предразсъдъците. Ако ограничим първите, можем, следователно, да ограничим вторите.

Промяната на стереотип или предразсъдък е възможна само, ако се доближим до групата и се опитаме да я наблюдаваме, без да прилагаме филтри или да се опитваме да потвърдим минали идеи. По-скоро трябва да опитаме да подложим последните на тест — да посветим усилията си да се съсредоточим върху идеи и ситуации, които противоречат на това, което преди сме мислили за дадената група.

Източник:  Psychology Framar.bg  
По материали на exploringyourmind.com, psychologicalscience.org

"ГАСТЛАЙТИНГ" - ЕДНА ОСОБЕНА ФОРМА НА ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ, ЗА КОЯТО ПОЧТИ НЕ СЕ ГОВОРИ

Най-вероятно почти всички в някакви ситуации сме се оказвали жертви на този вид емоционално насилие, без дори да разберем. Основната цел на психологическата манипулация "гаслайтинг" е да накара човек да се съмнява в обективността на своите възприятия и на трезвата си преценка, а оттам и в самата действителност, да се усъмни в емоционалната си стабилност и дори в своята нормалност. А крайната цел на „насилника“ е да получи власт над жертвата си.

В психологията за тази форма на психологическо насилие се използва терминът „гаслайтинг“ (gaslighting – (от англ.) - газово осветление), който всъщност е заимстван от филма „Светлина от газова лампа“ (1944 г.) с Ингрид Бергман. В неговия сюжет съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи.

Манипулацията се осъществява бавно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства. За съжаление, тази техника работи по-добре, отколкото можем да предположим. Много често се използва от социопати и нарцисисти, както и от диктатори и фанатизирани религиозни водачи. Но все пак, ако познаваме част от прийомите на тези манипулатори, бихме могли да се предпазим от тях.

Ето някои от тактиките на "гаслайтинг":

1. Лъжат ви най-безочливо
Знаете, че е откровена лъжа. И въпреки всичко те ви я заявяват открито в лицето. Защо са толкова безочливи? Защото създават прецедент. След като ви кажат една гигантска лъжа, вие няма да сте сигурни дали каквото и да било, което ви казват, е истина. Целта е да ви държат несигурни и нестабилни.

2. Отричат да са направили нещо, дори да имате доказателства
Знаете, че този човек е казал това... знаете, че сте го чули. Но той отрича упорито. Толкова упорито, че ви кара да се усъмните в собствената си преценка (Може би наистина никога не го е казвал?). И колкото повече го прави, толкова повече започвате да поставяте под въпрос своята реалност и да приемате неговата.

3. Използват всичко, което обичате, като оръжие
Знаят колко обичате децата си и знаят колко много държите на своята идентичност. Това едно от първите неща, които атакуват. Ще ви накарат да се почувствате виновни към или заради децата си. Ще ви кажат, че щяхте да бъдете достоен човек, само ако не бяхте... запълнете многоточието с каквото искате. Те атакуват най-дълбоките ви основания.

4. Изтощават ви с времето
Това е едно от най-коварните неща в това емоционално насилие – то се провежда бавно и постепенно. Една лъжа тук, една лъжа там, по някой подигравателен коментар от време на време... и нещата се развихрят. Дори най-умните и самостоятелно мислещи хора могат да бъдат засмукани в този водовъртеж – толкова ефективна е тази техника. В нея човек е като жабата, която изгаря на бавен огън – не разбира какво ѝ се случва, докато не е твърде късно.

5. Действията не съвпадат с думите
Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Това, което правят, е въпросът.

6. „Потупват по рамото“, за да ви объркат
Същият човек или група хора, които обикновено ви режат и ви казват, че нямате стойност, сега ви хвалят за нещо, което сте направили. Това допълва безпокойството. „Може би не са толкова лоши“. Не, лоши са. Това е добре изчислен опит да ви задържат в уязвима позиция и да ви карат отново да се усъмните в собствената си действителност. Обърнете внимание върху това, за което ви хвалят – вероятно е нещо в техен интерес.

7. Знаят, че объркването отслабва хората
Манипулаторите знаят, че всички хора имат някакво чувство за стабилност и адекватност. Целта им е да изкоренят това чувство и да ви накарат непрестанно да се съмнявате във всяка своя преценка. Естествена е тенденцията на хората да търсят човек, група или институция, които да им върнат чувството за стабилност – и това се оказва самият манипулатор.

8. Проектират
Ако те правят сцени, прекаляват с алкохол или наркотици, изневеряват и т.н., непрекъснато ще обвиняват вас в подобно поведение. Това се прави толкова често, че вие започвате да се защитавате и така вече сте отклонили вниманието си от проблемното поведение на манипулатора.

9. Опитват да убедят другите, че сте луди
Това е един от най-ефективните инструменти на манипулатора – защото води до пренебрежение. Манипулаторите знаят, че ако останалите поставят под въпрос здравия ви разум, те няма да ви повярват, ако им кажете, че той използва насилие или не се контролира. Това е майсторска техника.

10. Казват ви, че всички други лъжат
Когато ви кажат, че всички други (семейство, приятели, познати, медии) лъжат, това отново ви кара да се усъмните в реалността си. Досега не сте видели някого, който е дръзнал да каже това. Значи е прав, нали? Не. Това е техника за манипулация. Това кара хората да се обръщат все повече и повече към манипулатора, за да получат „правилната“ информация, която най-често е пълно лъжа.
Източници: Psihology tuday, obekti, Gnezdoto

ПРИЕМАНЕТО на детето и на наличието на "проблеми" в развитието, като ключов фактор за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите

Да приемеш детето си такова, каквото е. Без да проецираш върху него своите собствени очаквания, личните си планове, амбиции и мечти, нито очакванията и вижданията на околните.
Според специалистите, това е повратният момент за всеки родител.

За родителите на деца с проблеми в развитието обаче, Приемането е от ключово значение и за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите.

Приемането “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”, е решаващо за това, колко детето ще вярва в нас, като родители, в себе си и в хората (в частност, в специалистите, които се ангажират в цялостния му учебен и терапевтичен процес ).
Както и за това, доколко ще е мотивирано, да съдейства и работи активно в този процес!...

„Повратният момент е да приемеш детето си такова, каквото е“

(Един разказ от първо лице)

“Сега като ме питате, се замислям. Може би от около година и половина не съм се питала: “Защо на мен ми се случва всичко това?”. Горе-долу по това време е и моментът, в който благодарение на помощта на специалисти и психолози Веселина започва да разбира по-добре сина си, да го приема, да излезе извън своите представи за това какво трябва да може и да прави едно дете, как то да бъде щастливо. Започва да забелязва повече неговите стъпки напред, да ги оценява, независимо че за повечето хора с деца “в нормата” тези стъпки може да се сторят минимални, незабележими.

Веселина е майка на Ивайло, будно и активно момченце, малко под 6 години. Освен дете, което обича “да пие сок, да яде ябълки, пясък, вода, сняг…” (както с усмивка го описва Веселина), което има тротинетка и приятели в детската градина, Ивайло има и диагноза – генерализирано разстройство на развитието. И затруднения, характерни за аутистичния спектър.
Днес Веселина казва, че може да се нарече щастлива. Или поне колкото всеки човек би могъл да го каже за себе си. Спокойна, уверена в себе си и детето си. За да стигне дотук обаче й е трябвало време. И подкрепа. Поне година е отнело на Веселина да се стабилизира. “Беше доста болезнено – да чуеш и да приемеш фактите. Може би една година бях потисната, затворена. Питах се защо на моето дете. Разбира се, искаше ми се да не е вярно. Има и отчаяние, няма как. Мислиш как никога няма да е като другите деца”, спомня си тя. Но когато го приех, когато осъзнах, сякаш се стегнах, допълва Веселина.
“След като започнахме да посещаваме психолог, ние станахме по-сигурни като родители. Това е страшна подкрепа, даде ни невероятен старт, окуражи ни”, спомня си тя. И смята, че подобна опора трябва да получи всяко семейство на дете със затруднения. Защото логопеди, специалисти за детето могат много да се намерят, но ако родителите не са до децата си и не могат пълноценно да им помагат, нещата няма да се случат, казва младата жена.

“Дадохме си сметка, че каквото и да става, ние никога няма да се откажем от детето си. И че просто трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да напредва. И да е щастливо. Че можем да го постигнем”, обяснява още тя.

Повратният момент според нея бил, когато е приела детето си такова, каквото е. Без да наслагва върху него своите собствени очаквания и тези на околните. Приела го “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”. Спряла да се притеснява, като излиза на разходка с детето си, спряло да ѝ се свива стомахът от тревога за това какво ще се случи навън, дали Ивайло ще се разсърди, “дали ще почне да се търкаля в магазина, как ще реагират другите в парка”. Защото все пак това си е моето дете.

Младата жена не може да даде генерален съвет за това как да си щастлив и пълноценен, докато си и родител на дете със затруднения, и смята, че всеки сам трябва да открие механизма как да постигне това състояние. “Но може би трябва да спре да ти пука за околните, от останалите”, казва Веселина.

Според нея родителите често изискват твърде много от децата си. Пречупват всичко през призмата на техните представи за прогрес, за щастие. А трябва да приемем децата си с техните силни и слаби страни, да ги разберем. Ако човек се вторачи в негативните неща около детето си и живота си, никога няма да е удовлетворен, казва тя.\

“И аз искам Ивчо да прилича на другите по това, което прави. Но всяко дете е различно. И започнах да забелязвам позитивните неща на Иви – той е любящ, грижовен, обича да го гушкат, да се смее, добър е, весел. И даже понякога, като видя в градинката какво “нормалните” деца правят с родителите си, как се глезят, как се карат…си казвам, че всъщност нямаме чак такива проблеми”, казва, смеейки се, Веселина.

Тя разказва, че засега ѝ е по-лесно да гледа нещата ден за ден. Когато мисли за бъдещето, малко унива. “Като започна да мисля например как ще тръгне на училище, дали ще успее сега или ще трябва да го отложим, как ще продължи, какво ще е бъдещето. Но за мен съм решила да мисля и гледам ден за ден и да виждам всекидневните стъпки”, допълва Веселина. С гордост си спомня например, че наскоро е научила Ивчо да кара тротинетка. Което ми изглеждаше супер невъзможно, но с много стимулации, работа със специалисти, работа вкъщи, поощрения, успяхме, допълва тя. Това може да е нещо обикновено за дете на две години, но за нас е голям напредък, допълва младата жена. И разказва, че телефонът й е пълен с щастливи моменти – клипове и снимки, от подобни етапи на прогрес. Той вижда моето щастие, разбира и е щастлив, казва Веселина.\

Но от тази борба има смисъл. В привидно малките всекидневни стъпки напред.

Тази история е част от инициативата на УНИЦЕФ „Месец на родителите“ 
Автор: Юлиана Колева

Източник : http://purvite7.bg

За новата ревизия на МКБ 11 и разликите с МКБ 10

Както вече е известно, през май беше одобрена новата 11-та ревизия на Международната класификация на болестите МКБ-11 (ICD-11) на  Световната здравна асамблея за приемане от държавите-членки. Тя влиза в сила от 1 Януари 2022 г., но вече е публикувана онлайн, за да могат специалистите да се запознаят с нея по-подробно.

В новата ревизия са включени 55 000 кода на различни заболявания, причинители на травми, болести и смърт. За сравнение, в МКБ-10 са само 14 400. По данни на Световната здравна организация (WHO), по време на 10-годишното разработване са взети предвид над 10 000 мнения и препоръки и в новата версия са добавени нови раздели, за да се обособят по-точно отделните нозологични единици. Тази промяна има за цел да подобри методите на диагностика в отразяването на актуалните заболявания на съвременния човек.

За специалистите от социалния сектор е полезно да се отбележи, че разделът Психични и поведенчески разстройства е значително разширен с подраздели към различните състояния. Разстройствата от аутистичния спектър са значително по-описателни като наименования. Синдромът на Рет е включен в отделен раздел Разстройства на развитието. В същото време, като отделен раздел са изнесени Разстройствата със съня. Разстройствата на половия идентитет и Сексуалната принадлежност са трансформирани в Състояния, свързани със сексуалното здраве, като е направено уточнение, че транссексуалното поведение не е обект на класификация. Тиковите разстройства, заедно със синдром на Торет, са прехвърлени в раздела Заболявания на нервната система. За първи път се обръща поглед към по-разширено разбиране на зависимостите и се включва прекомерната обсебеност към дигитални и видео игри. Световната здравна организация смята, че по този начин ще се проследи броят на засегнатите. Въпреки широкото разпространение на традиционната медицина, за първи път тя е обособена в отделен раздел в класификацията. Това има за цел да улесни комуникацията между специалистите, работейки с еднакви кодове. Въпреки че все още някои отричат твърдението, че синдромът на професионалното прегаряне е заболяване, СЗО обособява цял подраздел за Проблеми, свързани с работното място и работната среда.

Очакванията към новата ревизия на Международната класификация на болестите са големи от гледна точка на широкия диапазон на диагностика, който се открива. Това би трябвало да позволи по-лесното пренасочване и съответно конкретиката в лечението на заболяванията. Освен това, адаптацията на заболяванията спрямо съвременната симптоматика и съответно съвременните причинители насочва вниманието към осъвременяване на заболяванията и работа по адекватна превенция спрямо реалните неблагоприятни условия.

По материали на World Health Organization

Автор; Ирена Петкова

Източник: hestiabg.com

 

Оценка на детското развитие - Стъпка по стъпка

Оценката на детското развитие е изключително важна, 
както за ранното откриване и превенция на евентуални отклонения, задръжки и проблеми в развитието, така и за възможно най-ранната интервенция, при откриването на такива проблеми, която да е оптимално съобразена с индивидуалните особености, нужди и потенциал на детето. 
И не само...

Предлагаме ви информация, за основните етапи, през които преминава Оценката на ранното детско развитие, според колегите от фондация "Хестия", както и за причините, поради които навременния и регулярен скриниг и оценяването на детското развитие са важни:
  

1. Осигурява информацията за прогреса на детето в различните области на развитие – физическо, езиково, когнитивно, социално-емоционално.
2. Идентифицира децата, които се нуждаят от подкрепа или допълнителна диагностика.
3. Дава сигурност на родителите, че развитието на тяхното дете е оценено по надежден и валиден начин.
4. Помага на специалистите да индивидуализират работата си с децата, които иначе имат сходни характеристики.
5. Идентифицира как определена програма или интервенция влияе върху различните области от развитието на децата, които участват в нея.

Както вече е известно за специалистите, едно оценяване преминава на много нива.

1. Подготовката е онази част от терапевтичната работа, където се сблъскват очакванията на родителите, първоначалните представи и идеи на специалиста и реалността. По време на първата среща от голямо значение са:

• Изграждането на доверие с родителите и детето.
• Събиране на информация за развитието на детето до този момент.
• Запознаване с историята и документацията от медицински и друг тип.
• Запознаване на родителите с процеса на оценяването, това, което могат да очакват, тяхната роля в този процес и тази на специалиста.
• Уговаряне на следваща среща.

2. Оценката комбинира увереността на специалиста в подбраната методика, както и уменията му да прилага качествено инструмента, за да получи реалните резултати от актуалното състояние на детето. Тук е много важно специалистът да бъде подготвен и да систематизира работата си.

• Избор на подходящ стандартизиран инструмент за оценка на развитието.

За какво още, може да ви бъде полезна Оценката на ранното детско развитие:

3. Изготвянето на профил на детето, базиран върху резултатите от използвания инструмент. Профилът е съществена част от даването на обратна връзка към родителите – особено ако детето има нужда от допълнителна подкрепа или специализирана диагностика.

• Описание на силните страни на детето и областите, в които то се нуждае от подкрепа.
• Изготвяне на портфолио с документи и материали от работата с детето (ако такива са налични)., които могат да послужат като насока, за бъдеща работа с него

4. Следващи стъпки или планирането на бъдещата работа с детето. Това включва:

• Планиране на регулярен скрининг.
• При необходимост, насочване на детето към специализирана диагностика.
• Изготвяне на индивидуална програма за работата с детето.
• Планиране на последваща оценка (напр., след 6 месеца), за да бъдат идентифицирани резултатите от предприетите интервенции.
• Въвличане на родителите в цялостния процес

• Източник: hestiabg.com

Езикът - невидимият приятел, чието значение и подкрепа често не съзнаваме докато не я изгубим!

       Хората са социални същества и това че са се научили, да живеят и да се справят с проблемите като група, е една от най-силните им страни. Способност, която им е помогнала да оцеляват и да се развиват ЗАЕДНО. 
За да направят комуникацията помежду си по-ефективна, по-пълна, бърза и резултатна, те са измислили езика. Езикът е помогнал на хората също така и да пренасят информация помежду си  във времето и в пространството, както и да съхраняват или предават натрупаният опит, едни на други. Тоест, езика изпълнява особено важни функции, не само за оцеляването и развитието на общността като цяло, но и за развитието, реализацията, социализацията и интеграцията на индивида в нея. 
Липсата на език и възможност за комуникация, тотално изолира личността и я оставя в самота.

       Комуникацията е комплексен процес на едновременно,двустранно предаване (кодиране) и разбиране (декодиране) на определена обменяна информация между комуникатора и реципиента, като при директното общуване (вербално и невербално) двете страни участващи в общуването, се явяват почти едновременно и в ролята на комуникатор, и в ролята на реципиент.  И колкото по ефективна я комуникацията, толкова по-пълноценна е обратната връзка, която дава реципиента, на комуникатора.
Нарушенията в езика (речта) от страна на комуникатора, могат да са в процеса на разбиране на символното и смислово значение на информацията или в граматически правилното й формиране, от една страна, или в процеса на нейното формиране и предаване към реципиента/тите, от друга. 

       Нарушенията в процеса на Комуникацията обаче, никога не са едностранни.
Както сподели преди време един от лекторите на едно обучение, който дълго време е бил невербален - НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБЩУВА !
ИМА ХОРА, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОБЩУВАТ С ТЯХ, защото не се вписва в стандартната ни представа за общуване!
Така например, слепите общуват чрез браил, ако вербалното общуване е невъзможно. Глухо-немите, чрез жесто-мимика....
А когато и вербализирането и жесто-мимиката са невъзможни!?...

Представете си, че сте отличен ученик от например Зимбабве, който е на олимпиада по примерно Математика, в да речем Китай или Индия - Огромни страни, с по почти милиард и половина население всяка. По-малко от 10% от хората в тях обаче, говорят друг език, освен
родният си...

И така,представете си, че претърпявате тежък инцидент, при който е нужно целият
(включително ръцете и краката ви) да бъдете гипсиран
Така, че не можете да ги ползвате дори за Google translate.
Единственият ви документ за самоличност е бадж с имената ви и държавата, от която идвате.
( Онази, от "банановите републики ", 'дето още не са слезли от дърветата. Камоли, да знаят какво е образование и "цивилизация"! )

Представихте ли си го добре!?...

Сега помислете!!!

- Как ще преодолеете езиковата бариера и ще влезете в контакт с местните!?...

- Как ще обясните, кой сте, какъв сте и защо сте тук!?...

- И как ще ги убедите, че не сте "идиота" за който Ви мислят и притежавате потенциал, може би, дори и по-голям от повечето от тях!?...

Намерихте ли, решение!?...

Аз поне за сега, не!

Е, може би примерът ви изглежда твърде абсурден и краен!?
Но ще ви успокоя, че ситуацията е почти аналогична на положението в което се намират хората с тежки двигателни дефицити(ДЦП квадрипареза, тежка мускулна дистрофия и др.), при които поради спецификата и тежестта на увредата, е засегната и възможността за вербализиране, но интелекта е съхранен!
Тоест, увредата засяга основно праксиса и частично двигателния гнозис, но не и останалите когнитивни и мисловни процеси. Разбира се,има и немалко случаи, при които, от увредата е по-мащабна и засяга и други центрове, в следствие на което се проявяват и други дизфункции в развитието. Тук обаче, не става дума за тях.

Представете си, че Вие сте едно ясно съзнание, което
осъзнава,
възприема и преживява съвсем пълноценно всичко, което се случва със и около него...
Вие сте съзнание, което жадува да опознава, да учи и да общува, но сте затворени в тяло, което не Ви се подчинява!...
Тяло, което всячески Ви пречи, да изразите себе си и да получите онова, което искате!...
Вие,можете да съпреживявате емоциите на другите, но те вашите, не! Защото разбират  едва една незначителна част от тях. И тези емоции, се трупат във Вас, несподелени!...

За това, тези хора твърде често биват
подценявани!...Биват пренебрегвани!.. Биват ониществявани!... Защото поради неспособността си да ги разбират и поради липсата на достатъчна подготовка или адекватен за целта инструментариум за оценка, много специалисти ги оценяват неправилно!... А правилната диагноостика и оценка, са основата за правилният индивидуален подход за избор на точните видове и дозировка на терапии и обучение, чрез които да успеем, да извадим оптималното от наличният потенциал на конкретната личност. Ако не успеем да направим това, или обучаваният е претоварен и той или обучителят се демотивират, и се отказват. Или поради грешният избор на методики или недостатъчната и интензивност, се получава изоставане в отделни аспекти или в цялостното развитие на обучавания.  
Тъжната истина е, че има и такива "специалисти", на които просто им е по-лесно, да не си дават усилие, да излязат от зоната си на комфорт ... или не им пука! ( "Тия, така и така са безсловесни! Няма как да си кажат!..."). Има и такива, които поради прекомерното си самочувствие и увереност в собствените си способности, изместват фокуса на работата си с хората, които би трябвало да подкрепят, върху себе си и собствените си възможности за подкрепа, поради което допускат грешки! И това е фатално, за нуждаещите се!...
Доживотният затвор, е бледо подобие на живота на хората - затворници на собствените си тела!!!...

Представихте ли си го!?...

Почувствахте ли го!?...

Съмнявам се!

Но, искрено се надявам, поне да сте се замислили!!!

Невербалните хора, са "социално мъртви"!
- Те имат СОБСТВЕНИ НУЖДИ !...
- Те имат СОБСТВЕНО МНЕНИЕ !
- Те имат СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ ! Дори, СОБСТВЕНИ МЕЧТИ !
- Те могат да правят СОБСТВЕНИ ИЗБОРИ !
Но НЕ МОГАТ, ДА ВЗЕМАТ СОБСТВЕНИ РЕШЕНИЯ !!!
И то, само защото ние останалите, не можем да разберем начина, по който те общуват с нас, за да ни го кажат! (А често и дори не се опитваме!)
Защото ни е по-лесно, да вземаме решенията вместо тях, вместо да положим усилие!
Вместо, да излезем от зоната си на комфорт! ... От стереотипите, стигмите и предразсъдъците си!...
Вместо да разберем, какво всъщност искат те!...

Вярно, вече има системи за писане с поглед или с елементарен джойстик и дори, с директен умствен контрол!
Но те, все още са почти недостъпни за масовия потребител, също както екзоскелета ! И си остават в сферата на мечтите!
Докато истински нуждаещите се, си остават в масовия случай, неразбрани !...
Фрустрирани, ... разочаровани,... гневни и СТРАДАЩИ !

А, заслужават повече!...

Ние, заслужаваме повече!...

Защото "загубен в превода" може да остане някой бъдещ Стивън Хокинг, който споделя, че преди да намери начина си за комуникация, същобил смятан от много хора,
за умствено изостанал!..
Въпреки, че при него заболяването, в резултат на което загубва и възможността да говори и общува, не е вродено, а идва на една доста по-късна възраст.
От нас зависи, до голяма степен, доколко невербалните хора, ще бъдат разбрани !

От всички нас!

От доброто ни желание, мотивация и активност!...

Много често, хората с церебрална парализа са подценявани, тъй като сериозните дефицити в двигателната сфера, погрешно се приемат за интелектуално изоставане, което съвсем не е задължителна част от симптоматиката на синдрома. 
А поради спецификата на синдрома, много от стандартните методи и инструментариум за изследване на интелекта не са ефективни. Обследването зависи най-вече от компетенциите и подготвеността на специалиста. Особено, ако проблемите в праксиса, засягат и вербалността.
Въпреки това, при получаване на подходящи условия и подкрепа, доста младежи с церебрална парализа получават възможност, да завършат дори висше образование и на се реализират професионално. Понякога, макар и рядко, те и семействата им успяват, да намерят начин. 

Много по-често обаче, нямат този късмет!

ОЦЕНЯВАМЕ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА, ЕДВА КОГАТО СМЕ НА ПЪТ ДА ГИ ЗАГУБИМ

Свикнали сме , да приемаме живота и здравето си, за даденост! За нещо, което се разбира и се поддържа от само себе си. Твърде често пренебрегваме дребните неразположения и отлагаме тяхното разрешаване, фокусирани върху други, "по-належащи" проблеми! Твърде често забравяме, че трябва да се грижим за физическото, психическото и емоционалното си състояние, и подценяваме тяхното значение и важност, защото докато СМЕ относително добре, не си задаваме въпроса "Какво би станало, ако не СМЕ"! 
И едва, когато усетим, че нашето собствено или здравето на нашите най-близки, започне да се изплъзва "между пръстите" ни, това тотално преобръща живота ни, преподрежда приоритетите и променя ценностите ни.

Неща, стандартните ценности на обществото, като пари и материалности, успех и просперитет, минават изведнъж на заден план, а тривиални дребни неща, като здравето, още един ден прекаран с хората които обичаме, неща които сме приемали винаги за даденост, застават на върха на пирамидата на "ценностите ни".

Началото на този социален експеримент е типично. Двама непознати сядат един до друг, разделени от стена. Никой не знае кой се намира на отсрещната страна. На всеки един от тях се задава един въпрос. Двамата трябва да отговорят един след друг. „Ако имате едно желание, какво би било то?" и „Какво ви прави щастливи?"

Тези вдясно отговарят като повечето от нас. Те искат да имат по-добра работа, да пътуват повече, да са успешни.
Когато чуят обаче отговорите на хората от другата страна на стената, на лицата им се изписва неизбежната изненада.

Хората вляво отговарят: „Щастлива ме прави това да мога да видя улицата, да изляза на разходка сама и да се наслаждавам на цветята", „Иска ми се да нямаше болести в света", „Ще съм щастлива да се събудя и да видя, че сестра ми е добре", „Иска ми се да са открити лекарства за всички болести...", „Единственото ми желание е да ходя... Щастието е въздухът да докосва лицето ми..."

Това видео, продуцирано от испанската фотографка Паола Каласанч, съпоставя желанията на хората, които са здрави (вдясно) с тези, които са болни от рак (вляво) или имат болни роднини. Разликата е поразителна.

Каласанч иска да покаже как една смъртоносна болест променя цялата перспектива за живота и нашата оценка за него. И да демонстрира простата истина, че оценяваме живота едва тогава, когато чувстваме, че ще го изгубим.

Затова, отделете миг от времето си, за да оцените малките неща от живота и винаги поставяйте здравето си на преден план!

https://youtu.be/5pynXxLh9iM