Хора и съдби, които ни вдъхновяват / Челси Хил - жената, която не просто превърна танца в начин на себеизразяване и начин на живот, но и мотивира хиляди хора, да живеят отвъд ограниченията на собствените си дефицити

Днес ви представям Челси Хил

Днес честваме Голяма Богородица, най-големият летен празник, който възхвалява Божията майка, покровителка на жените и майчинството. Днес, ще ви разкажа за една друга съвсем обикновена жена, която вдъхновява и дава сили и смисъл на хиляди жени с увреждания, да живеят отвъд собствените си ограничения

Вчера ви поздравих с едно прекрасно изпълнение на групата за танци на инвалидни колички Rollettes и обещах да ви разкажа за неговият идеолог и основател на едно цяло световно движение - "Be Boundless" ('Бъдете безгранични"), Челси Хил.

Това е още един впечатляващ разказ, за резилианс, при който човекът далеч надскача личната си трагедия, за да помогне да хиляди други хора със сходна съдба, да направят същото!

Прочетете я докрай и изгледайте видеата!

Уверявам ви, заслужава си!

Челси Хил е посветила живота си на танца и насърчава другите да преследват страстите си, въпреки физическите препятствия, пред които са изправени и премеждията на живота.
 Тя е общностен лидер и основател на танцовия екип на Rollettes. 
На седемнайсет годишна възраст, когато завършва гимназията, Челси претърпява автомобилна катастрофа, която причинява необратими щети на гръбначния й мозък и я оставя парализирана от кръста надолу. 
Въпреки че адаптирането към парализата променя всеки аспект от живота й, най-опустошително е въздействието, което оказва върху способността й да танцува. 
Докато се възстановява, Челси решава, че няма да се поддава на увреждането си, и избра да живее живота си всеки ден без ограничения.

След контузията си Челси иска да се срещне с други жени на нейната възраст и да изгради общност чрез танци в родния си град Монтерей, Калифорния. 
Така се ражда групата за танцуване на инвалидни колички Rollettes, 
Челси събра група от жени с различни увреждания (като самата нея). Това което ги обединява освен любовта към танца обаче е, че всяка от тях има ненадмината решимост, да намери общност и приемане. За разлика от Челси, много от новобранците й не са имали предишно обучение по танци и разчитат единствено на нейните способности за насочване, тъй като те изследват танца за първи път като форма на изява или да се научат да обичат танца отново в ново качество.

Мечтата на Челси да стане професионална танцьорка я кара да се премести в Лос Анджелис, за да се занимава с танци професионално. Челси започва да тренира в най-забележителните танцови студия в Ел Ей като единствената танцьорка на инвалидна количка в своят клас.

За много от членовете на Rollettes екипът означава много повече клуб по интереси. Става въпрос за общност и сестринство. 
Членът на екипа Конър Лундиус споделя: „Тези жени са създали общност, която предефинира какво означава да бъдеш силна, жена и устойчива. 
С танца те заслепяват и изтласкват границите, които другите поставят на пътя. “Разширявайки групата в световен мащаб, Челси стартира Rollettes Experience - ежегоден танцов лагер за уикенд, който обединява жени от инвалидни колички от всички възрасти, от всички краища на света, които се свързват и образуват Общност с връстниците си чрез танц.

След старта си Rollettes привличат вниманието на медиите и имат участия в Ellen, Today Show, „Дом и семейство“ на Hallmark Channel и KTLA.


Челси намира още по-голяма цел като глас за общността на хората с увреждания. Като привлича вниманието на широката общественост, за социалната интеграция и включване на хората с увреждания в развлечения и света на модата. 
Тя също е оратор и застъпник срещу шофирането в нетрезво състояние, чиято жертва е тя самата и популяризирането на проблемите на хората с наранявания на гръбначния мозък. През 2016 г. Челси си партнира с Redbull като посланик за тяхната нестопанска цел Wings for Life. Също така през 2016 г. Челси навлезе в модната индустрия с пускането на собствената си адаптивна колекция от деним, изкусно курирана за хората с увреждания, предлагайки моден вариант на общност, иначе забравена от модната индустрия. През 2017 г. Челси си партнира с Томи Хилфигер за издаването на адаптивната им колекция, което допълнително включва модата в по-голям мащаб.

Чрез социалните медии Челси и Ролетите са започнали международно движение, наречено „Бъди безграничен”, основано на насърчаване на другите да живеят живота си независимо, психически, физически и емоционално. Подкастът „Бъди безграничен“ е създаден, за да доразвие съобщението и да сподели историите на хората в общността, за да насърчи другите да живеят по-пълноценен живот. Първата среща на върха „Бъди безгранична” се провежда на 18 август 2018 г. в Лос Анджелис, Калифорния.

А през октомври миналата година, Челси споделя своят опит в TEDx Loyola Marymount University.

"Be Boundless" / Бъдете безгранични, приятели!!!  <3 

Източник: chelsiehill.com

Анималотерапия - лечебната сила на животните

Снимка: verywellfamily.com

Терапия с домашни животни
Терапия с коне
Терапия с делфини
Терапия с хелминти
Лечение с пчели
Терапия с риби
Терапия с пиявици
Анималотерапията, известна още като зоотерапия, представлява диагностика или лечение на различни медицински състояния с помощта на животни. По същество, анималотерапията е общо понятие, включващо всякакъв вид терапия, основана на ефекта на даден животински вид или животински продукт. Някои терапии, като терапията с домашни любимци разчитат само на присъствието на животното, за повлияване на състоянието, други, използват животинска отрова с лечебна цел (змийска отрова, пчелна отрова).

Терапия с домашни любимци
Терапията с домашни животни се основава на взаимодействието между обучени животни и хора с цел подпомагане на лечението. Целта на терапията е домашният любимец да помогне на пациента да се възстанови или да се справи с определен здравен проблем или психично заболяване.

Кучетата и котките са най-често използвани в този вид терапия. Благодарение на съществуващата връзка между хората и животните, домашният любимец може да подпомогне физическите, социалните, емоционалните и когнитивни функции. Освен че котките и кучетата имат успокояващ ефект върху някои хора, контактът с тях и милуването им може да помогне за развитието и подобряването на фината моторика. Други ефекти от терапията могат да включват:

Подобряване на двигателната способност;
Намаляване на тревожността или самотата;
Подобряване на вербалната комуникация;
Развитие на социални умения;
Терапията с домашни любимци може да бъде от полза при:

пациенти, подложени на химиотерапия;
пациенти в напреднала възраст;
страдащи от болест на Алцхаймер или болест на Паркинсон.
ветерани с посттравматично стресово разстройство
жертви на инсулт или пациенти подложени на физиотерапевтични процедури за възвръщане на двигателните способности;
пациенти с нарушено психично здраве.
За да бъде оптимално ефективна и пълноценна, терапията с домашни животни се прилага само от специалист в областта. Първата стъпка от терапията е правилният подбор на домашното животно. Типът, породата, размера, възрастта на животното и естественото му поведение се подбират в зависимост от конкретното заболяване и състояние.

Какви може да са страничните ефекти от терапия с домашни любимци?

Терапията може да предизвика нежелани реакции при хора страдащи от алергии към животински пърхот или към животните като цяло. Най-големите рискове от терапията са свързани с безопасността и хигиената. Поради това, преди да бъде включено в терапевтична програма, животното трябва да отговаря на някои критерии:

Да бъде обстойно прегледано от ветеринарен лекар, който да потвърди, че не страда от никакви болести и са му извършени всички задължителни имунизации;
Да се поддава на обучение и контрол;
Да бъде специално обучено според конкретните специфики на терапията;
Да му бъде направена оценка на темперамента и поведението;
Да отговаря на прегръдки и ласки от непознати
Да не се стресира от подлоги, инвалидни колички, медицинска апаратура или бързи и хаотични движения.
Да притежава маркировка или идентификационна яка, отличаваща ги като „специално”.
За благоприятния изход от терапията е от изключителна важност и подхода към животното. Не бива да се допуска посегателство или злоупотреба. Обикновено, терапията се провежда като кучето или котката се водят при пациента при всеки сеанс, но в някои случаи те могат да станат притежание на пациента. Това крие риск от проблеми със самочувствието, когато очакванията са били нереалистични, а понякога смъртта на такива животни предизвиква огромна скръб и чувство за вина при пациентите.

Животните, участващи в терапиите могат да бъдат специално развъдени за тази цел, да бъдат от породисти спасителни групи, дарени от частни лица или приюти.

Какви резултати може да се очакват от терапията?

Посредством подобна терапия може да се постигне намаляване на сърдечно-съдовите реакции към стрес. Това се дължи на процес, наречен „комфорт контакт”, основаващ се на създаване на безусловна връзка между хората и животните, при която чрез докосване на животното настъпва релаксация. Често останалите членове на семейството, наблюдаващи отстрани терапевтичните сесии докладват, че се чувстват по-добре след посещение на животните в дома им.

Терапия с коне
Терапията с коне (хипотерапия) може да помогне на деца и възрастни с двигателни нарушения. Конят прави над 110 вибрационни движения в различни посоки, които се предават на ездача, поради което терапевтичната езда оказва биомеханичен ефект върху човешкото тяло. По време на движението си конят предизвиква леко затопляне (нормалната телесната температура на коня е с около 1.5 - 2 градуса по-висока от човешката), масажира мускулите на краката и тазовите органи и увеличава притока на кръв в долните крайници. Ездитните коне могат да помогнат за подобряване на баланса, координацията и мускулният тонус. За да запази човек равновесие на седлото, е необходимо да заеме правилна позиция и да извършва добре координирани и синхронизирани движения. Това ангажира голям брой мускулни групи по тялото, които не са активни при ежедневните дейности. Освен това, конната езда стимулира развитието на фините двигателни умения, постоянството, подобрява хармоничното възприемане на живота и света при пациенти с различни психични разстройства.

Хипотерапията е от особено значение в рехабилитацията на деца с церебрална парализа. Терапевтичната езда намалява повишения тонус и увеличава мускулната сила, намалява степента на пареза и генерира двигателна активност.

Хипотерапията е ефективна и като спомагателен метод за възстановяване от различни травми, операции, както и заболявания на ставите и гръбначния стълб, особено в последните етапи от възстановителния период, когато е необходима повишена мускулна активност за възстановяване на мускулния тонус. Други показания за хипотерапия включват:

Нарушена поза;
Сколиоза (1-2 градуса)
Неврози
Остеохондроза;
Хипертонична болест на сърцето (клас 1-2);
Спондилоза (1-2 градуса);
Афазия;
Умствена изостаналост;
Бронхиална астма (лека форма);
Аутизъм;
Артрит и артропатии във фаза на дългосрочна ремисия;
Следоперативно възстановяване на двигателната активност;
Заболявания на вътрешните органи без обостряне (заболяване на белия дроб, чревни заболявания, ендокринни и метаболитни);
Неврози и нервни разстройства.
Терапия с делфини
Терапията с делфините намират все по-голямо значение при редица заболявания. Тя е била използвана като терапевтичен подход за увеличаване на говорните и двигателни умения при пациенти, диагностицирани с увреждане в развитието, емоционални или физически смущения. Предполага се, че безусловната любов и подкрепа предоставяни от делфините към хората могат да повлияят на деца и психично болни пациенти като им помагат да се научат да се доверяват. Смята се, че делфините притежават емоции, подобни на човешките и са в състояние да повишат самочувствието, социалните умения и академичните постижения при деца и възрастни.

Терапията се провежда в специални басейни с отглеждани на закрито или полузакрито делфини и специално обучени терапевти, които помагат на пациентите (най-често деца) да плуват, докосват, хранят или потупват животните и същевременно, работят върху специфични области като речта, поведението и двигателните умения чрез персонализирани програми.

Все още продължава изследователската дейност върху конкретния механизъм на действие и лечебен ефект, но някои от хипотезите са:

Терапия в приятна обстановка - контактът с делфините предизвиква дълбока емоционална реакция и освобождаване на дълбоки чувства и емоции. Смята се, че децата са по-отзивчиви към терапията, тъй като поставени в приятна обстановка, те са по-мотивирани да изпълнят задачите си и отделят по-голямо внимание на терапевтите. Също така се предполага, че делфините могат да усетят увредените области и физически травми в човешкото тяло и мотивират децата да използват именно тези части от тялото си.

Звук - според защитниците на тази теория, плуването с делфини може да предизвика физиологична клетъчна и тъканна промяна в организма, тъй като делфините притежават естествен биосонар и излъчват ултразвукови вълни, като по този начин се ориентират в пространството (процес означаван като ехолокация). Звуците излъчени от делфините са толкова силни, че могат да причинят „кавитации” (кухини) в молекулярната структура на течностите и меките тъкани, а сигналните честоти могат да имат значително влияние върху мозъчното развитие. Обмисля се също и възможността сонара на делфините действително да предизвиква оздравителен процес чрез увеличаване на Т-клетките и ендорфините.

Други данни сочат, че по време на терапевтичните процедури с делфини настъпва много добра комуникация между лявата и дясна страна на мозъка, което по същество е рядко неврологично състояние, свързвано с повишено съзнание и способност за учене.

Сред наблюдаваните ефекти на терапията с делфини са:

Силна емоционална промяна;
Успокояване;
Подобряване на комуникацията;
Повишена концентрация;
Увеличаване на доверието и самочувствието;
По-добра координация;
по-добре функционираща имунна система.
Подходящи за терапия с делфини са състояния като:

Аутизъм;
Синдром на Даун;
Неврологични нарушения;
Дефицит на внимание и хиперактивност;
Изоставане в развитието;
Облекчаване на болките и травмите на гръбначния стълб;
Мускулна парализа;
Депресия;
Говорни проблеми.
Терапия с хелминти
Лечението с хелминти (вид чревни паразити) е експериментален подход към терапията на някои автоимунни заболявания, астма, алергии и възпалителни процеси. Различни изследвания сочат, че контролираното въвеждане на внимателно подбрани, малки, доброкачествени чревни организми, като например анкилостоми или трихуриди, може да възстанови баланса на имунната система на гостоприемника и да потисне развитието на някои заболявания, поставяйки ги в ремисия.

Хелминтната терапия е проучена за приложение на редица заболявания, включително алергии, астма, диабет тип 1, улцерозен колит, болест на Крон и множествена склероза. Обикновено заразяването се осъществява посредством инжектиране на яйца на паразита. Смята се, че при пациенти с болест на Крон анкилостомите може да намалят автоимунния отговор на организма и по този начин да намалят инфекцията на стомашно-чревния тракт. Някои изследователи смятат, че тъй като днешните деца не са изложени на паразитни заболявания както е било в миналото, честотата на заболявания като болест на Крон при възрастни се е увеличил. Лечения като терапия с анкилостоми сега са необходими за възстановяване на естествения автоимунен баланс на организма. Все още обаче се провеждат различни проучвания и изследвания, целящи да намерят хелминти (паразити), които да имат минимални странични ефекти с множество предимства. Като странични ефекти на терапията с анкилостоми може да се наблюдават кожни проблеми, диария, анемия и загуба на тегло, които обикновено се наблюдават при по-тежки инфекции. За да се компенсират тези ефекти, е необходимо допълнителна медикаментозна терапия. Например, ако е налице анемия, трябва да се приемат добавки с желязо.

Някои видове паразити пък са изключително полезни при зарастване на рани. Хранейки се с мъртва тъкан, те са изключително ефективни за лечение на гнойни и гангренясващи рани, при което се запазва изцяло здравата тъкан около и в раната.

Лечение с пчели
Лечението с пчели и пчелни продукти (апитерапия) е вид зоотерапия, основаваща се на предположението, че съединенията в пчелните продукти може да лекуват различни заболявания. Към нея спадат лечението с прополис, мед, пчелно млечице, цветен прашец, суров мед, пчелна отрова, ужилване от пчели и други.

Практикуващите апитерапия твърдят, че пчелната отрова съдържа противовъзпалителен агент, който облекчава хроничната болка и може да се използва за лечение на различни заболявания, включително няколко типа артрит, неврологични нарушения, множествена склероза, болки в гърба, мигрена и някои кожни заболявания като екзема, псориазис и херпес. Обичайната терапия с пчелна отрова използва живи пчели, които жилят пациента на специфично място като процедурата се повтаря през определен период от време. Може да се използват и инжекции. Повечето изследвания на пчелната отрова са фокусирани върху употребата й като имунотерапия за предотвратяване на алергични реакции към ужилване от пчели, въпреки че редица изследвания са проучвали противораковите ефекти на някои съставки на пчелните продукти като прополис и мелитин.

Прополисът е естествено вещество, произвеждано от пчелите за покриване на вътрешността на кошерите си. При изследвания върху животни, някои от съставките му са показали антиоксидантни и противотуморни свойства, но все още липсват данни за тестване при хора.

Мелитин е основен компонент на пчелната отрова. Според някои изследователи, мелитинът показва активност срещу раковите клетки, ин витро.

Други, най-популярни форми на апитерапия са лечение с мед и прашец. Те най-често са под формата на таблетки, прах и инжекции. В Китай, суров мед се използва за директно нанасяне върху кожата при изгаряне, като антисептично и болкоуспокояващо средство.

Апитерапията крие и някои рискове от нежелани ефекти, като остри алергични реакции към ужилване или остър астматичен пристъп, при хора с алергии към мед. Хората с отслабена имунна система също трябва да бъдат внимателни за консумация на мед, тъй като в него може да се съдържат някои бактерии или гъбички.

Ефектите на пчелната отрова върху бременността също не е добре проучена. Жените, които са бременни или кърмят, трябва да се консултират със своя лекар, преди да използват това лечение.

Позовавайки се само на този тип терапия и отхвърляне на конвенциалната медицинска помощ при рак може да има сериозни последици.

Още факти за терапията с пчелни продукти може да откриете в следната тема: Апитерапия-лечебната сила на меда.

Терапия с риби
Друг вид зоотерапия включва използването на риби, които имат успокояващо влияние и способност да почистват кожата. Този вид терапия се означава като ихтиотерапия и може да се прилага успешно при различни кожни състояния и заболявания като екзема, псориазис, дерматит и други. За същността на терапията с рибки може да прочетете в Рибките, които лекуват псориазис.

Терапия с пиявици
Лечението с пиявиците също е широко разпространен метод на зоотерапия. Хранейки се, те излъчват антикоагулант (противосъсирващо вещество), което е от огромна полза при хирургични процедури в областта на очите, където кръвосъсирването би могло да причини загуба на зрението. Повече информация може да откриете в Хирудотерапия - лечение с пиявици.

Автор: д-р Албена Ройдева
Източник: Framar.bg

Арт терапия или как изкуството лекува

Снимка: onefuturecollective.org

Арт терапията е вид психотерапевтична терапия, която дава възможност за участие в творческо, невербално изразяване чрез използване на художествени материали. В основата на арт терапията е използването на изкуството като средство за подобряване на комуникацията, намаляване на стреса и подобряване на психичното здраве.

От кога датира арт терапията?

Хората са използвали изкуството като средство за общуване и изразяване още преди хиляди години, а самата арт терапия се заражда около средата на 20-ти век, когато за пръв път лекарите отбелязват, че хората страдащи от психични заболявания, често се изразяват посредством рисунки или други произведения на изкуството. Тогава вниманието се насочва към възможностите за използване на изкуството като лечебна терапия.

Кога може да се използва арт терапия?

Арт терапията може да се използва за лечение на широк спектър от психични разстройства и психологически стрес. Често се съчетава с други форми на алтернативно лечение като групова терапия или когнитивно-поведенческа терапия. Сред приложенията на арт терапията са:

- Деца с трудности в обучението;

- Деца с поведенчески или социални проблеми;

- Възрастни, преживели тежък стрес;

- Психични заболявания;

- Мозъчно увреждане;

- Деца или възрастни преживели тежка травма;

- Хранителни разстройства;

- хора с хронични и сериозни заболявания като рак;

- Деца със синдром на Даун и заболявания от аутистичния спектър.

Как работи арт терапията?

Арт терапевтът може да използва различни методи в тази област, включително рисуване, живопис, скулптура, фотография, колажи, танцово изкуство, поезия и други. Пациенти, преживели емоционална травма, физическо насилие, тревожност, депресия и други психологични проблеми могат да бъдат подложени на подобна терапия у дома, в училище, обществени организации, болници. Фокусът в арт терапията е насочен към вътрешните усещания, чувства, възприятия и въображение, не върху впечатления и наблюдения във външния свят.

Арт терапията е начин за изразяване на конкретни емоционални или физически проблеми чрез изкуството. Не става въпрос за създаване на фантастични произведения на изкуството, а за изразяване на себе си по начин, който ще има положително влияние върху личностното израстване и развитие. Също така, тя подобрява сензомоторните умения, включително координацията око-ръка и сензорна стимулация.

Когато на деца се дава възможност да изразят себе си, те постигат истинско усещане за себе си и собствената си идентичност. Те са в състояние да оценят направения от тях избор, да установят предпочитания и да имат чувство за постижение. Всичко това затвърждават егото им и помагат да се изградят като осъзната личност.

Как протича арт терапията?

При първото посещение при арт терапевт, той ще зададе няколко въпроса за вашите проблеми и заболявания. След това ще изработи индивидуална програма за терапия, включваща честота и продължителност на всяка отделна сесия. Обикновено сесиите са с продължителност между 30 и 60 минути, като терапевтът може да насърчи и някои допълнителни занимания в домашна обстановка. Продължителността на терапията може да бъде със седмици или месеци. Понякога отделните сесии се провеждат в групова форма.

Важно е да се отбележи, че целта на терапевта не е да научи пациента да рисува или да прилага друг вид изкуство, а да го насърчи да развие доверието в себе си и да бъде по-самостоятелен. Смята се, че това ще се отрази и на общото благосъстояние и качеството на живот. Терапевтът е отговорен за създаване на безопасно и интересно място за работа и творчество. Понякога терапията може да доведе до някои много бурни и неприятни чувства. Но, ако това се случи в безопасна среда, с подкрепа на специално обучен арт терапевт, то обикновено има много положително влияние.

Арт терапия при рак?

Арт терапията при рак се прилага с цел подпомагане на това, хората да се чувстват по-добре, де се справят със страха и тревожността, да постигнат чувство за свобода и да подобрят самочувствието си. Арт терапията е полезна за хората с рак и техните семейства, за да изразят емоциите като гняв, страх и болезнени моменти.

Арт терапия е прилагана при деца и младежи, подложени на болезнени процедури за левкемия като биопсия на костен мозъка или лумбална пункция и е установено, че те са по-способни да сътрудничат по време на процедурите

Как да привлечем вниманието на детето към изкуството?

Изкуството трябва да е приятно изживяване, затова се уверете, че сте избрали забавна дейност, с която детето би се справило лесно.

Освен това, арт терапия може да се приложи и ежедневно у дома, за премахване на ежедневния стрес, негативни емоции, напрежение и други. Подходящи проекти са:

Арт терапия срещу стрес и емоции

- Направете си стрес-живопис. Изберете цветове, които представляват стреса и надраскайте нещо бързо. Това ще помогне за извличане на стреса и прехвърлянето му върху листа хартия.

- Сглобете си вестник. Може да си направите импровизиран вестник, в който визуално да изразите всички емоции и впечатления от деня си. В него може да съчетаете рисуване, създаване на колажи, поезия и други.

- Направете си кукла от чорап. Куклите от чорапи не са само за деца. Направете си своя собствена и изиграйте с нея сцени, които ви вълнуват.

- Линията като изкуство. Линията е един от най-простите и основни аспекти на изкуството, но тя също може да съдържа много емоции. Използвайте обикновена линия, за да изразите визуално чувствата си. 

- Изгответе пощенска картичка или писмо, което никога няма да изпратите. Ако сте силно разстроени или ядосани на някого, изразете това в писмо, като не е нужно да го изпращате.

- Създайте скулптура на гнева си. Може да направите това с пластелин или друг подходящ материал, чрез който да дадете физическо изражение на гнева си.

- Рисувайте в сърце. Нарисувайте си сърце, в което попълнете различните части с цветове, отговарящи на чувствата ви в момента.

- Нарисувайте планина и долина. Планината може да представлява времето, когато сте били щастливи, а долината, когато сте тъжни. Добавете различни елементи, които отразяват конкретни събития довели до тези емоции.

- Закачете емоциите си за балон. Отпратете отрицателните си емоции или разпространете положителните като направите чертеж или напишете бележка, която да ги отрази. Закачете бележката на балон и го пуснете във въздуха свободно.

Арт терапия за отмора

Изкуството може да бъде чудесен начин да се отпуснете, за целта може да използвате:

- Картина на музика. Пуснете си музика и рисувайте картина през това време. Това е чудесен начин да изразите чувствата си и просто да релаксирате. 

-Надраскайте нещо. Надраскайте нещо произволно, а впоследствие добавете различни цветове и превърнете драсканиците в нещо красиво.

Рисуване с пръсти. Това е забавление не само за децата, а и за възрастните. Нацапайте ръцете си с боя и направете нещо интересно върху лист хартия.

Използвайте цветове. Цветовете често са свързани с различни емоции. Изберете различни видове бои и цветна хартия и направете колоритна комбинация от цветове и материали.

Рисувайте в тъмното. Изгасете осветлението и рисувайте произволно върху листа. Не се опитвайте да прецените точно какво ще се получи и дали ще изглежда добре. Това може да бъде доста освобождаващо.

Арт терапия при щастие

Изкуството може да ви помогне да се справите с негативните емоции, но също така и да оцените и да се съсредоточите върху личното си щастие.

Нарисувайте си перфектния ден. Помислете за това, какъв би бил перфектният ден за вас и го изразете с рисунка. Какво ще кажете да се опитате да я направите реалност днес?

Вземете снимки на неща, които смятате, че са красиви – не е нужно някой друг да ги харесва. Съберете ги в колаж, който да поставите на видно място, за да ви напомня за красивите неща в живота. 

Създайте рисунка в комбинация с цитати. Съберете различни мъдрости и цитати и ги превърнете в нещо като визуално вдъхновение.

Работа по проект „мекота”. Използвайте само меки материи и обекти, които да включите в собствено произведение на изкуството. Може да използвате различни възглавници, плюшени играчки, одеяло и т.н.

Документирайте действия и постъпки, които не сте предполагали, че бихте могли да направите. Всички ние правим неща, от които сме се страхували дълго време или сме изпитвали несигурност. Документирайте всичко, което сте успели да свършите или да преодолеете. Може да го използвате дневник, снимки, рисунки и всякаква форма на изкуство, която да ви напомня за постиженията.

Направете си изобретение. Не е нужно това да бъде нещо твърде сложно или впечатляващо за околните. Идеята е да бъде нещо, което ви кара да се чувствате щастливи. 

Арт терапия чез портрети

Създаването на портрети е чудесен начин за опознаване на себе си и отношенията с околните.  

Създайте си бъдещ автопортрет. Това рисуване и оцветяване ще отрази начина, по-който се виждате в бъдеще.

Автопортрет върху плик. От външната страна на хартиен плик нарисувайте автопортрет, а вътре го напълнете с неща, които отразяват същността ви.

Изберете важните хора в живота си. Изберете хората, които са най-важни във вашия живот и създайте за всеки от тях уникално арт произведение. Това е чудесен начин да осъзнаете и потвърдите важните хора и да изразите благодарността си към тях.

Създадете си портрет, отразяващ промените у вас. Това ще ви помогне да забележите как сте се променили с течение на времето и да изразите това и визуално.

Създайте скица на тяло. Ако имате проблеми със самочувствието си, относно това как изглежда тялото ви, това може да е интересен начин, да видите дали вашите очаквания съвпадат с реалността.

Арт терапия при травма и нещастие

Арт терапията може да ви помогне да се справите с неприятни аспекти и преживявания.

Начертайте място, в което да се чувствате в безопасност. Светът може да бъде страшно място, но по този начин ще си създадете място, боядисано и украсено, така че да ви кара да се чувствате сигурни и уютно.

Създайте колаж от вашите притеснения – изрежете снимки от списания или вестници, за да изразите собствените си притеснения. 

Нарисувайте нещо, което ви плаши. Всеки се страхува от нещо и в този проект ще получите шанс да изложите страховете си на показ, което ще помогне за тяхното преодоляване. 

Превърнете вашето заболяване в изкуство. Създайте потенциално лице на вашата болест. Превърнете го в изкуство чрез различни цветове и щрихи.

Нарисувайте загубата си. Ако сте загубили някой, когото обичате или нещо, нарисувайте го и го оцветете. Поставете го на видно място. То ще ви кара да си спомняте за него, но същевременно ще помогне да се възстановите. 

Създайте мимолетно изкуство – Понякога е трудно да се разделяш с нещо, но този проект ще ви помогне да осъзнаете, че понякога красивите и хубави неща могат да бъдат временни. Използвайте материали като пясък, вода, варовик или хартия.

Арт терапия чрез колажи

Ако предпочитате да изрязвате и лепите, вместо да рисувате и оцветявате, този проект е подходящ за вас.

Създайте си мотивационен колаж. Съберете всички хора и неща, които ви мотивират и вдъхновяват. Поставете колажа на видно място и той ще ви помогне да работите по-усърдно за постигане на целите си. 

Създайте колаж от лица. Всеки човек носи някаква маска. Този проект дава възможност да изразите това, което е под вашата маска и да представите лицето си на света. 

Успокояващ колаж. Изберете снимки, които ви успокояват и ги комбинирайте, за да изработите красив колаж, който ще ви помага да се отпуснете. 

Колаж от картина. За да направите това, първо е необходимо да изготвите обикновена картина върху лист хартия. След това я скъсайте и залепете различните парчета по различен начин. Помислете за това как сте се чувствали, когато е трябвало да скъсате картината и коя ви харесва повече. 

Арт терапия за същността

Изследвайте себе си и разберете как виждате света чрез различни художествени проекти.

Направете снимки на добрите си черти. Уловете добрите си черти и ги съберете на едно място. Това ще ви помогне да изградите по-добра представа за себе си и да се оцените. 

Нарисувайте себе си като животно. Има ли животно, което чувствате най-близко до вашата същност? Нарисувайте го.

Създайте хронология на най-значимите моменти в живота си. Тази времева линия ще представлява историята на живота ви, с най-важните моменти в него, изразени визуално посредством снимки или рисунки.

Направете изкуство около пръстовите си отпечатъци. Вашите отпечатъци са толкова уникални, колкото сте и вие. Използвайте мастило и боя и създайте нещо красиво от това.

Нарисувайте себе си като дърво. Около корените отбележете нещата, които ви дават сила и добри качества, докато около листата – нещата, които искате да промените у себе си.

Напишете и илюстрирайте приказка за себе си. Ако можете да се поставите в щастлива ситуация, каква роля ще играете и как би се развила историята?

Създайте си собствен герб. Изберете символи, които представляват най-силните ви страни и изградете свой собствен герб. 

Нарисувайте комикс за смешен момент в живота си. Насладете се на моментите на лекомислие с това упражнения.

Създайте си собствена интернет страница. Уебсайтовете са съвременен и гъвкав начин за изразяване на себе си и това, което е важно за вас.

Арт терапия за благодарност

Тези проекти ще ви помогнат да се радвате на това, което имате и да изразите благодарността си за това.

Документирайте благодарността си визуално. За какво сте благодарни в живота си? Нарисувайте го или направете колаж от снимки, които да представят тези неща. 

Направете нещо за някой друг. Да помогнете на някой или да го направите по-щастлив е чудесен начин да се чувствате добре. 

Направете си котва. Нарисувайте или изработете котва, като я украсите с хората и нещата, които ви осигуряват стабилност. 

Нарисувайте карта на връзките си. Нарисувайте себе си в центъра на този проект, а след това отбележете как сте свързани с останалите хора от картата. Това ще ви помогне да се чувствате по-малко самотни. 

 Създайте снежинка от хартия. Напишете на нея с какво сте уникални. 

Арт терапия за ума 

Създайте изкуство от петно. Поставете капка боя или мастило в средата на лист хартия, след което го сгънете. Разгънете го отново и опишете какво виждате.

Карта на мозъка. Създайте си импровизирана карта на мислите, как се свързват една с друга и какво ги провокира. Това ще помогне да разберете как работи съзнанието ви. 

Нарисувайте мечтата си. Може да научите много от това, което става в мечтите ви. Направете си дневник на мечтите и ги използвайте за вдъхновение. 

Други арт идеи

 - Ако просто търсите нещо, което да ви даде възможност да се успокоите, може да опитате:

Използвайте естествени материали. Листа, пръчки, кал, глина и други естествени материали може да ви помогнат да се свържете с естествения свят и да изразите първичната страна от себе си.

 - Изградете си архетип. Това са поредица от проекти за изграждане на набор от модели или идеални примери, които ще ви помогнат да разберете как точно виждате света.

 - Направете изкуство от рециклирани предмети. Може да използвате стари предмети, които имат значение и стойност за вас и да ги превърнете в нещо ново и интересно. 

 - Работете в екип. Арт терапията може да е още по-вълнуваща, когато работите с подходящ партньор и да си сътрудничите за изработване на съвместни проекти. 

 - Използвайте различен обект като четка за рисуване. Дали това ще е нещо остро или нещо меко, направете си собствен инструмент за рисуване и изразете чрез него това, което чувствате.

 - Рисувайте върху прозорец. Прозореца ще ви позволи да видите света навън и да го направите такъв, какъвто бихте искали. Заличете нещата, които не харесвате и добавете нещо красиво и вдъхновяващо.

Автор: д-р Албена Ройдева

Източник: Framar.bg

Синдромът на Турет - причини, симптоми и психическите последствия

Снимка: wikihow.com

Това е неврологично разстройство, което засяга мъжете четири пъти по-често от жените, причинява на пациентите неволни тикове и движения, понякога проявяващи се като неконтролируеми викове и вокализации.

Какво представлява?

Синдромът на Турет е наследствено неврологично разстройство, характеризиращо се с множество тикове, които приемат формата на принудителни движения и неконтролируеми действия. Тикът представлява внезапна, бърза, повтаряща се, неритмична двигателна активност или вокализация. За да бъде диагностициран с разстройство на Турет, човек трябва да има множество от моторни или вокални тикове, които са се запазили повече от година от появяването си. Симптомите обикновено се появяват преди зрелостта в детството или юношеството. Най-често възрастта на първи прояви е между 4 и 6 години, а симптомите могат да достигнат своя връх между 10 и 12-годишна възраст. Разстройството на Турет може да засегне хора от всички етнически групи, но мъжете са засегнати 3 до 4 пъти по-често от жените.

Част от страдащите от синдрома, имат и обсесивно — компулсивно поведение, което се характеризира с интензивна необходимост от извършване на действия, като измиване на ръцете или проверка дали вратата е заключена; Дефицит на вниманието и хиперактивност, характеризиращ се с трудност да се концентрират и да останат съсредоточени в задачите си или нарушения на съня, които включват чести събуждания или говорене в сън, кошмари, некачествена нощна почивка.

Как се диагностицира?

Обикновено разстройството на Турет се диагностицира чрез получаване при описание на тиковете и оценяване на фамилната история. Изследвания като компютърна томография и електроенцефалограма или определени кръвни тестове могат да бъдат използвани за отхвърляне на други състояния, които могат да бъдат объркани със синдрома на Турет. Важно е да се подчертае, че няма кръвни изследвания или други лабораторни тестове, които окончателно диагностицират разстройството.

Проучванията отвъд океана показват, че правилната диагноза често се забавя след началото на симптомите, тъй като много лекари може да не са запознати с разстройството. Поведенческите симптоми и тикове лесно се тълкуват погрешно, често поради невъзможността децата да бъдат разбрани в училище, у дома и дори в кабинета на лекаря. Родители, роднини и връстници, които не са запознати с болестта, могат неправилно да припишат тиковете и другите симптоми на психологически проблеми, като по този начин увеличат социалната изолация на човека с разстройство. Тъй като тиковете могат да сменят интензитета си, а в някои случаи могат да бъдат потиснати, те често изчезват по време на посещенията при лекар, което усложнява допълнително диагностицирането. В много случаи родителите, роднините, приятелите и дори самите пациенти осъзнават разстройството, основано на информацията, която са чули или четат в популярните медии.

Симптоми

Има две категории тикове: прости и сложни. Обикновените тикове са внезапни, кратки движения, които включват ограничен брой мускулни групи. Те се срещат по изолиран начин и често се повтарят. Някои от най-често срещаните примери за прости тикове включват мигване на очи, свиване на рамене, гримаси на лицето, клатене на главата, прокашляне. Комплексните тикове са различни, координирани модели на последователни движения, ангажиращи няколко мускулни групи. Те може да включват скачане, душене на предмети, докосване на носа и докосване на други хора. В 10 до 15 процента от случаите такива тикове могат да включват изречение или викане на социално неприемливи думи и фрази. Този симптом на разстройството на Турет се нарича копролалия.

Хората с разстройство на Турет понякога могат да потискат тиковете си за кратко време, но усилието е подобно на това да се задържи кихане. В крайна сметка напрежението се приближава до точката, където тикът излиза, независимо от усилията. Тиковете се влошават в стресови ситуации и често се подобряват, когато човекът е спокоен или погълнат от дадена дейност. В повечето случаи значително намаляват по време на сън. След потискане на тиковете на обществено място (училище или работа) най-често страдащите предпочитат да се усамотят за оставят нервната система да отприщи събралото се напрежение. При диагностициран синдром на Турет се препоръчва работа с психолог, за да може да се тушира емоционалното напрежение, а с него и тиковете.

Причини

Въпреки че причината за разстройството на Турет е неизвестна, текущите проучвания сочат за аномалии в някои мозъчни региона. В резултат на генетични изследвания в семейства с тикове, са идентифицирани рискови алели за Тутет и редки генетични вариации. Важно е семействата да разберат, че генетичното предразположение може да не доведе непременно до развитие на разстройството. Вместо това може да се изразява като по-леко разстройство с тикове или обсесивно-компулсивно поведение. Възможно е също така, че поколението, носещо гена да няма да развие никакви симптоми. Препоръчителни са семейни консултации, подпомагащи близките да преодолеят усещането за вина и обвиненията, свързани с наследствеността.

Полът също играе съществена роля в развитието на синдрома. Мъжете са по-уязвими да придобият тикове, а при дамите са по-вероятни натрапчивите мисли и компулсивни симптоми. Като трябва внимателно да се проследява положението им, защото всичко това предразполага към други невро-поведенчески нарушения, като депресия и зависимости.

Лечение

Тъй като симптомите не увреждат физическото здраве на повечето пациенти и обикновено видимото им състояние се развива нормално, много хора с това разстройство не се нуждаят от медикаменти. Въпреки това, лекарства са на разположение, за да помогнат, когато симптомите пречат на функционирането. За съжаление, няма нито едно лекарство, което да е от полза за всички хора с Турет, нито някое лекарство елиминира напълно симптомите. Вместо това наличните лекарства са в състояние само да намалят специфичните изрази на състоянието. Освен това всички лекарства имат странични ефекти. Неврологичните странични ефекти, като тремор, дисторни реакции (усукващи движения), симптоми на паркинсонова болест и други дискинетични (неволеви) движения са по-редки и лесно се управляват с прецизиране на дозата. Медикаментите трябва да се избират внимателно и страдащите полагат старание да спазват стриктно предписанията на невролозите, защото страничните ефекти от лекарствената терапия са изключително сериозни.

Други видове терапия също могат да бъдат полезни. Въпреки че психологическите проблеми не причиняват Турет, спокойно можем да кажем, че има пряка зависимост между нивата на стрес, депресивност, обсесивно-компулсивно поведение и разстройството. Психотерапията може да помогне на лицето по-успешно да се справя с разстройството и да тушира вторичните социални и емоционални проблеми, които следват от синдрома. Психотерапията обаче не помага да се потискат тиковете на пациента. Техниките за релаксация може да са полезни при облекчаване на стрес, който довежда до увеличаване на тиковите симптоми, което е от помощ за състоянието на страдащия.

Каква е прогнозата?

Въпреки че няма лечение за разстройството на Турет, състоянието на много хора се подобрява, когато се развият, особено ако имат здрава подкрепяща среда. Хората с Турет могат да очакват нормален живот. Въпреки че разстройството обикновено е хронично, не е дегенеративно състояние. Турет не нарушава интелигентността. Тикове често да намаляват с възрастта, което позволява на някои пациенти да преустановят употребата на медикаменти. В няколко случая пълната ремисия настъпва след юношеството. Възможно е неврологичните разстройства като депресия, панически атаки, промени в настроението и антисоциално поведение да продължат и да причинят увреждане в живота на възрастните. Ето защо е разумно, освен с невролог да се работи усилено и с психолог, за да се предотвратят усложнения, които да свалят още качеството на живот, на страдащия.

По статията работи: Станислава Тонева

Източник: tourette.org и Psychology Framar.bg

Как да подкрепите емоционалните нужди на дете с обучителни затруднения

Какви са признаците, че вашето дете страда от ниска самооценка, тревожност или депресия и как можете да помогнете?
Основната, и естествена, тревога на родителите, когато чуят, че детето им е диагностицирано с обучителни затруднения, е как това ще се отрази на резултатите му в училище. Това, върху което не се замислят, а би трябвало, е как тези затруднения повлияват на детето в емоционален аспект.
Не всички деца, които имат обучителни затруднения, са потиснати, тъжни или тревожни, но почти всяко от тях преминава поне веднъж през период на емоционална борба. За тях не е лесно да видят как изостават от връстниците си в училище. Дори и да се преструват, че не го забелязват или пък че не ги е грижа, борбата в училище може да е много неприятно изживяване.

Основни знаци, които могат да ви подскажат, че детето води вътрешна емоционална борба:
понижена самооценка;
 - повишена тревожност, особено в ситуации, свързани с училището или с учене;
 - повишена тъга или раздразнителност;
 - непристойно или по-агресивно поведение;
 - физически симптоми като главоболие или болки в стомаха;
 - ниска мотивация.

Някои признаци, като плач или тревога, са очевидни, но други, като пристъпите на агресия, по-често не могат да бъдат разбрани и предвидени. Лаура Филипс (Laura Phillips), доктор по психология и невропсихолог към Института за детско психично развитие обяснява динамиката. „Понякога децата предпочитат да са „лоши“ или да са клоуните в класа, вместо да ги възприемат като „тъпи“. По този начин те се опитват или да отклонят вниманието от училищните си неуспехи, или да възприемат поведението на хора, на които не им пука, с цел да запазят имиджа си пред останалите.
Освен да им помогнат да развият уменията си и да намерят стратегия, която да акцентира върху силните им страни, родителите трябва да обърнат внимание и на емоционалните нужди на детето. Ако забележат, че то е измъчвано от вътрешна борба, би било добре да опитат да разберат какво точно го притеснява.

 1. Децата мислят, че са „тъпи“
Особено силно изразено е в периода преди да им бъде поставена диагнозата. Децата често забелязват, че не възприемат и не научават със същите темпове като връстниците си и предполагат, че просто не са умни колкото тях. За съжаление, те могат да продължат да се самоопределят като такива, дори след поставяне на диагнозата „обучителни затруднения“.
Какво да предприемем:
Обяснете на детето си какво точно означава „обучителни затруднения“
Възможно е то да не знае, но по дефиниция „обучителни затруднения“ предполага, че ученикът притежава минимум средно ниво на интелигентност, изяснява д-р Филипс. Диагнозата се поставя от експерт, който установява, че детето не може да постигне естествено заложения му капацитет за научаване в дадена област. За едно такова дете може да се окаже изключително важно да чуе, че обучителните трудности, които изпитва, нямат нищо общо с интелигентността.
Обсъдете го заедно
Най-добрият вариант е вие, детето и специалистът, който работи с него, да поговорите заедно за обучителните му затруднения. Понякога родителите смятат, че то няма да разбере, но експерт в тази сфера би могъл да помогне да намерите най-подходящия език за етапа от развитието, в който то се намира.
Мислете за посланията, които изпращате
Детето е много чувствително спрямо емоциите на родителите си. Ако усети, че вие не можете да приемете диагнозата лесно или че я приемате като нещо лошо, най-вероятно и то ще изпитва същото.
Помислете за собствените си чувства
Обучителните трудности могат да бъдат наследствени и като такива, вие може да се почувствате гузни или да се върнете назад към собствените си тежки спомени. Може дори да поискате среща със специалист, на която да обсъдите вашите притеснения. Най-добрият начин да помогнете на детето си да има положително отношение към диагнозата е като вие самите сте положително настроени към нея.

2. Децата смятат, че са различни от съучениците си
Повечето деца не искат да се различават от приятелите си. Ето защо, когато те биват измъкнати от училищната среда, за да им се преподават частни уроци или са изпитвани от учителя, те се страхуват, че няма да могат да покажат това, което се иска от тях. Те се чувстват объркани и изолирани. Подобни преживявания ежедневно могат да разрушат самооценката на детето и да го карат да се страхува да ходи на училище.
Какво да предприемем:
Попитайте учителите как се чувства детето
Д-р Филипс разказва, че понякога работи с училищата, за да помогне на учителите да разберат как се чувства конкретен ученик с обучителни затруднения. Когато едно дете се притеснява твърде много да чете например, тя съветва учителите да го изчакат то само да вдигне ръка и да поиска да чете. Ако учителят трябва да оцени уменията му за четене според учебния план, може би е по-добре да го направи на четири очи. Ученикът и учителят биха могли да си измислят техен таен сигнал, който да е знак, че той има нужда от помощ или чувства, че започва да се напряга твърде много. 
Отличете ученика и с похвала
Децата, които изпитват затруднения в училище, може да имат усещане, че привличат основно негативно внимание. Когато учителите полагат специални усилия и обръщат внимание дори и на малките успехи на тези ученици, това може да повдигне настроението им и да им вдъхне увереност. Д-р Филипс отбелязва, че това е и много ефективна техника за успокояване на деца, които са склонни да избухват с цел отвличане на вниманието.
Намерете подходящата академична среда
Понякога тези деца се чувстват различни, защото се нуждаят от повече помощ, отколкото получават. Работете с училищния персонал и с детегледачката, ако имате такава, за да откриете какви са нуждите му и дали ги посрещате адекватно. Може да има нужда от повече удобства, различен тип преподаване или дори смяна на училището. Д-р Филипс обръща внимание на факта, че има специализирани учебни заведения, които предлагат подкрепа в самото училище, като част от индивидуален учебен план, вместо да учи допълнително след края на учебните часове. Този тип училища са по-добре адаптирани за специфичните социални, емоционални и поведенчески нужди на децата.

3. Децата се изтощават
За съжаление, обучителните затруднения при децата често означават, че трябва да учат по-сериозно от останалите. А това, от своя страна, води до прекарване на повече време в писане на домашни, взимане на частни уроци и работа с образователен терапевт. Фокусирането върху онова, което ги затруднява за дълъг период от време кара тези деца да се чувстват фрустрирани и обидени. Много вероятно е и да отслаби мотивацията им в училище.
Какво да предприемем?Помнете, че успехът води до успех. Много е важно у детето да се създаде нагласата за успех, а не за провал. Учители, терапевти и родители трябва да поставят съвсем осъзнато скромни и постижими цели пред детето. Когато то види, че се справя и има напредък, ще намери мотивация да продължи напред и да полага още повече усилия.
Открийте таланта му
Това е най-важното за дете с обучителни затруднения. Не е необходимо да откривате страстта му или пък онова, което ще прави до края на живота си. Повечето деца не стават професионални атлети или пък балетни танцьори. Всяко дете обаче има талант. Открийте това, което обича да прави и го кара да се чувства способно. Дайте му време да развива този свой талант. Колкото повече го развива, толкова по-самоуверено и щастливо ще бъде.

Източник:psychology.framar.bg/ Редактор:Даниела Пройчева/ По материали на childmind.org