Infinite Flow - или изкуството да изразим себе си и да бъдем приобщени, чрез танца

Infinite Flow - е компания за приобщаване чрез танци, която използва танца като средство за овластяване на хората и премахване на стигмата, свързана с уврежданията. 
Цел на компанията е, да предизвика изпълнителите и публиката, да заличат границата между „увреждане“ и „непристъпност“ и да изградят у себе си ново виждане и нагласи, към хората с увреждания и техните възможности.
Основател, идеолог и вдъхновителна групата е Мариса Хамамото
 Хамамото основава и ръководи глобално движение за # InfiniteInclusion (включване, без граници). 
След 20 години отдадени на балета и съвременните танци както в САЩ, така и в Япония, Мариса открива и се влюбва в балните танци, докато се възстановява от инфаркт на гръбначния мозък, рядък инсулт, заради който временно остава парализирана от шията надолу.
 През 2015 г. Мариса основа Infinite Flow, професионална компания за приобщаващи танци с нестопанска цел и мисия,да направи танца достъпен за всички, като го използва,да вдъхнови включването на хората с увреждания. 
Мариса е организирала над 200 часове за приобщаващи танци  и  участия на професионалните танцьори на Infinite Flow със и без увреждания в над 100 събития, от училищни събрания до корпоративни събития на Apple, Red Bull, Porsche, Kaiser Permanente и други. 
Видеоклиповете на Infinite Flow са гледани от над 50 милиона души
А Хамамото е участвала в над 100 медии, включително NBC Today, Good Morning America,
 Refinery 29 и други.
Световните шампиони по бални танци за инвалидни колички, в зала Мариса и Пьотр Юваницки са  първите танцьори, които се представиха в театъра на Apple - Steve Jobs Theatre с изпълнителния директор Тим Кук 
Като социален предприемач и коуч лидер Мариса Хамамото е сътрудник на Red Bull Amaphiko, Facebook Community Programme Leadership и Social Venture Partners в Лос Анджелис. 

Танцьори:
Мариса Хамамото (основател и художествен ръководител на Infinite Flow)
Пьотр Иванички (Гост изпълнител)
Хореограф: Гари Франко

Мариса Хамамото е лидер, ментор и вдъхновител на цяло течение, чоято концепция търси да даде възможност на хората със и без увреждания, чрез танци и разказване на "визуални истории", да мислят извън рамките на стигмата, да изключат пристрастията и предразъдъците си и да изграждат нови връзки, като създават пробивни иновации в изкуството. 

Режисьор: Мариса Хамамото (основател, Infinite Flow)

Хореографи: Димитри Ким, Мариса Хамамото

Танцьори: Piotr Iwanicki Gary Franco

Музика:  „Какво става с нас“ - Pink

Любовта е любов!!

 "Всеки от нас има различно тяло и всички, превеждаме движението в собствените си уникални тела.
Вместо да използваме думата "адаптиране" предпочитаме да използваме думата "превеждам", споделят основателите на групата :)

Танцьори:

Гейб Адамс, Миа Шайкевиц, Мариса Хамамото

песен:

„Дойдох тук за любов“ от Сигнал и Ела Айре

Кениа Сесер- момичето, което разчупва всички стереотипи в скейтборда!

Всеки дори начинаещ спортист знае, колко важни са краката, перфектният контрол и баланс в този спорт.

Тя обаче, разчупва всички стереотипи!
Кениа Сесер е родена без крака и има най-голямата усмивка,а и най-положителна енергия, които сте виждали.
Това, че тялото й не е перфектно, не пречи на Кениа, да се превърне в успешен спортист и модел, като използва ръцете си вместо крака.
23-годишната американка от тайландски произход, използва скейтборда вместо инвалидна количка, и не отстъпва на нито един от добрите състезатели по скейт.
Със скейтборда Кениа обикаля Венеция Бийч в Ел Ей , градът където живее и с удоволствие играе баскетбол и сърф, или кара ски.
Освен успешен спортист, екзотичната млада американка също е и успешен и доста търсен модел на бельо, който изкарва до 750 паунда на ден.
Красавицата без крака е родена в Тайланд и е изоставена от родителите си на стъпалата на будистки храм. След като е отглеждана от монаси в продължение на няколко години и е премествана напред-назад из различни приемни домове, Кениа е осиновена от американско семейство. 
Тя отказва, да се самосъжалява и е решена, да изживее американската мечта, въпреки увреждането си.
Кениа не само функционира пълноценно и напълно самостоятелно без използването на протеза или инвалидна количка, но и сърфира, кара скейтборд, танцува и участва в различни екшън спортове. Тя също е мотивационен оратор и модел.


Каня е истинска пътеводна звезда, не само за хората с увреждания, но и за всеки, който е решен да следва мечтите си!
Нейната история и присъствие ни напомнят за силата на любовта и важността да вярваме в себе си..

Вятър, следвай ме! ... или, когато инвалидните колички полетят!

Инвалидната количка, не е просто средство за предвижване.

 Тя може да бъде истинско "оръжие" за хората, които отказват да се подчинят на стигмата и предразсъдъците и обичат, да живеят"на ръба", без да се съобразяват дори, с гравитацията.

Aарон е спортист на WCMX от Лас Вегас,Невада. 

Аарон "Уйлз" Фотерингъм е роден на 8 ноември 1991 г. (на 27 години), в Лас Вегас, Невада, САЩ и е третото от шестте деца, всички осиновени.

Аарон е роден със Спина Бифида (вроден дефект на гръбначния мозък), в резултат на който той не може да използва краката си и е прикован, към инвалидната количка.

 Днес обаче, той е превърнал инвалидната количка, в част от себе си

Летящият"Аарон „Уилз“ Фотерингъм обича да живее "на ръба" постоянно преминава границите на възможното, като никога не позволява на инвалидната си количка да му пречи. 

В този клип, Wheelz доказва, че е господар на двойното задно превъртане .

Номинации: Награда ESPY за най-добър спортист с увреждания

Катрин Бити не се страхува да падне!
Това определя най-добре първата жена, която направи задно превъртане с инвалидна количка.
 Като лидер в екстремния отбор за спускания с инвалидни колички (WCMX), Катрин изпълнява каскади спиращи дъха и вдигащи адреналина в специално проектирана инвалидна количка.
 Бийтти се превърна в трейдлайзер за пола и за всеки спортист с увреждания в този труден, строг - и най-вече , вълнуващ - спорт.

След години борба, да се сдобие синвалидна количка, направена за спортисти, Катрин най-накрая успява, да разчупи границите на спорта в адаптивния скейтборд.
 Трейлблейдж в спорта означава много падания, експерименти и неуспехи. И въпреки това, Катрин винаги е била в състояние да се върне и да опита отново. Защото какво е едно малко падане, ако това означава, че можете да летите?

Ерика Боган - жената, която живее безгранично, за да "открие целта си, чрез болката и промяната на възприятията по пътя".

Тя живее безгранично, за да "открие целта си чрез болка и промяна на възприятията по пътя".

Запознайте се с Ерика!

Ерика Боган е мотиватор и водещ защитник на правата на хората с увреждания.
Тя е приела за своя мисия, да промени нагласите на хората с увреждани и отношението им към живота, Да ги вдъхнови за преход към живот, изпълнен със смисъл.
Посветила е живота си на това, да мотивира другите да намерят целта си, споделяйки своята забележителна история за предефиниране на собствения си живот, след като е останала парализирана, в резултат на една травматична контузия.
Ерика пленява публиката си, като споделя как е решила, да превърне трагедията си, в триумф чрез прошка, личностно израстване и завръщането си към живота. 

"Животът се случва. Това, върху което решите да се съсредоточите, определя какво ще се случи по-нататък. Аз избирам да се съсредоточа върху светлата страна.", казва Ерика
"Винаги съм знаела, че съм предопределена да оказвам положително въздействие върху света около мен, дори в много млада възраст."- споделя тя. Успявах да помагам на другите, да се сприятелявам с ощетените и да окуражавам губещите. Нямах представа, че ще се наложи,
 да променя живота си по един от най-крайните възможни начини и да си поставя в движение
за цел на живота си,да мотивирам другите. На 20 януари 2002 г. животът, какъвто го познавах от 21 години, се промени, буквално за частица от секундата. И когато по-късно се събудих в болницата, не знаех какво ми е подготвила съдбата.", споделя тя.
Не предполгах, че се впускам в най-голямото си предизвикателство-Живот на ограничения..
Отдавана Ерика живее безгранично и се е посветила на това, да вдъхновява и дугите, да го правят!

"По време на най-предизвикателните моменти в живота си, вие вече имате сили да преминете. през тях. Вижте колко далеч вече сте стигнали.", заключва Ерика.

- Ерика Боган
https://www.erikabogan.com/

Как да подкрепим връзката и да съхраним семейството и брака си, ако детето ни страда от психично разтройство ?

Снимка: https://www.sbs.com.au

Раждането на дете е един от най-щастливите мигове за семейството.
То е повратна точка, която преобръща целият му"свят за двама" и цялото му ежедневие.
 Детето внася в живота на родителите огромна свежа струя радост и ентусиазъм.
Идва с много планове, несбъднати мечти и амбиции, а обикновено нуждата, за преосмисляне на ценностите, а често и за цялостно преподреждане на приоритетите...

Много често обаче, в едно съвсем недалечно бъдеще, (а понякога и почти с раждането) родителите се изправят пред ново предизвикателство - детето, което с толкова трепет са очаквали, показва признаци на изоставане в развитието и не след дълго, лекарите им съобщават новината, от която няй-много са се страхували - детето им страда от хронично или дори животозасташаващо, заболяване или има психично, или неврологично такова, което ще остави отпечатък върху живота му завинаги.
Обикновено, след първоначалният период на отричане, който е строго индивидуален, както за всяка семейна двойка, така и за всеки от нас, родителите се мобилизират, за да се борят с проблема, в името на детето. Ако детето има животозастрашаващо заболяване, семейството става още по-сплотено и единно. И тази сплотеност, остава устойчива във времето. Нерядко подобно предизвикателство може да обедини и укрепи цяла общност от роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето. Тази подкрепяща за семейството среда е от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие, за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се борят, независимо от диагнозата и типа на увреждането. Ако обаче детето има психично разстройство, или пък неврологично такова, част от симптоматиката на което, засяга и развитието на интелектуалната, емоционално-волевата и поведенческата свера, сценарият често е съвсем различен.

Поведението на децата с разстройство в психоемоционалната свера, могат да предизвикат значително нагнетяване на напрежение във взаимоотношенията в семейството. Особено ако включва прояви на импулсивност, опозиционно поведение, изтощителни стереотипии и изтощаващи ритуали. Или при най-лошият сценарий, всичко това накуп.
 От друга страна, агресивните или девиантни прояви извън семейството,независимо, дали са насочени към съученици или други хора с които детето влиза в контакт, могат да станат причина, за отдръпване на хората от по-близкото или по-далечно обкръжение и да поставят родителите в изолация. Подобна изолация, обикновено е двустранен процес, от една страна от оттеглянето на Общността от семейството, от друга страна, страхът на родителите, да не бъдат компрометирани от поведението на детето, ги подтиква сами, да избягват контактите с Общността и ги капсулира.
Много често, особено ако е избухливо или подчинено на натрапливости и стереотипии, детето се превръща в "неволен" тиранин за семейството, около привичките и желанията на който се завърта цялото му ежедневие.Така, майката и бащата остават без достатъчно време или енергия, за да се посветят един на друг или на каквото и да било друго, извън нуждите на детето, от което родителите много бързо прегарят емоционално или се сриват психически. Това много често е причина за тотален разрив във взаимоотношенията между тях и причина единият(по-често бащата) да си тръгне или да се разделят по взаимно съгласие.

Друга причина, която допринася, за разрива във взаимоотношенията между родителите е, разликата в отношението към поставената диагноза или относно необходимите терапиите от които детето се нуждае.
Причина за раздяла може да станат и фактори, като пълната обсебеност и отдаденост на единият родител, на детето, бъдещи у другият родител чувство на изоставеност, изолация и самота. Или неспособността на единият от родителите, да приеме наличието на проблема и обвиненията, към другият родител, за създалата се ситуация.

Няколко неща са изключително важни, за съхранение на баланса и връзката между родителите, когато детето страда от психично разстройство от типа на аутизма, на ХАДВ (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието) или ОКР (Обсесивно-Компулсивно Разтройство), например:

- Приемане на проблема 
  Отричането е естествен етап, при преживяването на всяка загуба. Изключително важно обаче, за емоционалното съхранение на родителите е, да приемат проблема и нуждата от незабавно действие, за неговото разрешаване, като факт. Докато не осъзнаем и приемем наличието на проблем, всичките ни жизнени сили, са фокусирани върху това, да го подтиснем и изтласкаме. само като го приемем, можем, да се мобилизираме и концентрираме върху целенасочените ни и последователни действия, за неговото разрешаване

- Възможно най-ранната диагностика и най-адекватна за конкретният случай интервенция
  Периодът на ранното детство е ключов за формиране на всички важни мозъчни функции и психични процеси, които влияят върху здравето, поведението и ученето не само през детството, но и през целия ни живот. Доказано е, че започването на терапията в най-ранна детска възраст увеличава шансовете на децата със специални нужди да посещават училище, да живеят по пълноценно и по-успешно да се интегрират в обществото.

- Грижа за съхранение на връзката
Родителите не трябва да забравят, че освен родители, са и партньори и да не спират, да се грижат за личните си взаимоотношения и за личните си потребности и интереси, за да не позволяват те самите и връзката им, да се превърнат в жертва на заболяването на детето им.
Колкото и да обичаме децата си, колкото отдадени да сме на грижите за тях и да обичаме да прекарваме времето си заедно, липсата на време "за себе си", и на възможност за себеизразяване по друг начин, освен като родител, липсата на възможност, за най-малка почивка е огромен стрес и наслоява сериозно напрежение у обгрижващите, което постепеноо ескалираи рано или късно"придобива форма".Особено, когато детето е с психично заболяване.
 За това, периодичното "вентилиране"(разреждане на напрежението) е изключително важно, за запазване психоемоционалното равновеаие, както у майката, така и у бащата.
Запазванението на психичното и емоционално равновесие на родителите и тяхната сплотеност и мотивация да се борят, са от решаващо значение за склонността на детето, да съдейства при терапията и за резултата, техните взаимни усилия

- Създаване на подкрепяща среда
Създаването на общност от хора- роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето е, от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие на семейството, както и за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се справят с проблема

В книгата си "Женени с деца със специални нужди: ръководство как да запазим връзката си“ (Married with Special-Needs Children: A Couples’ Guide to Keeping Connected), Д-р Лаура Маршак (Laura Marshak), брачен консултант на такива двойки споделя: „Много често единият родител е по-хладнокръвен и не толкова емоционален, обикновено това е бащата, докато майката изразява открито тъгата си. Тя често се отдава изцяло и единствено на детето, търсейки начини да му помогне, да научи повече за заболяването, да се свърже с други такива майки. Това я изчерпва докрай и точно в този момент обикновено двойката се раздалечава.“ . Подобно раздалечаване, много често води до постепенно разминаване в целите и приоритетите, което е началото на краха във взаимоотношенията между партньорите.

Какво още можете да направите, за да съхраните връзката помежду си, без това да повлияе негативно, върху усилията ви, да полагате най-добрите грижи за детето?

1. Защитете брака си като му осигурите пространство.
„Отделете 20 минути, в които да обърнете внимание на човека до вас, без да говорите за децата“, препоръчва доктор Маршак. „Когато при мен дойде двойка с много трудно дете, на рецептата пиша: „4 часа в мотел“. Обикновено клиентите ми се смеят на това, но аз ги уверявам, че съм сериозна. И аз наистина съм. Смятам, че е изключително важно за тях да си дадат кратка почивка от предизвикателствата на родителството и да погледнат на партньора си като на човек, споделя тя своя  опит. 
"Ако родителите на здрави деца имат нужда от вечерни излизания, за да поддържат жива връзката си, представете си колко по-необходими са те за родителите на дете със специални нужди, за да могат да останат насаме, без да обсъждат здравословните му проблеми.“

2. Защитете брака си, така както защитавате детето си, като се доверите на диагнозата, която ви изглежда най-обоснована и достоверна.
Ако не сте уверени в причината за агресивното или дисфункционално поведение на детето, няма как да сте уверени и в лечението, което предстои. И ДВАМАТА имате нужда да установите причината за проблемите и тревогите ви. Полезно е  И ДВАМАТА да поддържате контакт с лекаря, който го следи, както е нужно, И ДВАМАТА да участвате във взимането на решение за хода на неговата терапия.

3. Вашият брак ще е успешен, а детето ви ще се справя по-добре, ако сте на едно и също мнение по отношение на поставянето на граници и дисциплината.
При децата, които са тревожни или импулсивни, поради спецификата на своето състояние или диагноза, тревожността и импулсивността ескалират, ако усещат напрежение във взаимоотношенията между родителите си или противоречиви сигнали, идващи от или други значими в живота им възрастни. Такива деца, са изключително сензитивни, към промяната в психоклмата особено в къщи и за това, както и за това което се очаква от тях, и онова, което може да им се размине. Когато възрастните, които ги обгрижват, не са единни по в поведението си в такива случаи, децата се притесняват и се объркват още повече, което е причина за по-чести силни пристъпи на раздразнение и опозиционно поведение или по-бурни избухвания.

Дългогодишният опит при прилагането на Терапията за взаимоотношенията родител-дете (ТВРД) показва, че ако реакциите на двамата родители или обгрижващите възрастни спрямо определено поведение на детето са еднакви; когато те насърчават желаното поведение , а последици при неприемливо такова, са предвидими и повтарящи се – опитите им, да намалят разрушителните форми на поведение при детето, са много по-ефективни и успешни.

Ясните правила, последователността и подредеността, както в обстановката, така и във взаимоотношенията свалят напрежението при децата с психични проблеми; успокояват ги и им дават по-голямо чувство за сигурност да променят посоката на поведение.  
От своя срана, колкото по-малко тревожно е детето, толкова родителите се чувстват по-уверенои, че се справят добре. А това, само по себе си намалява натрупания у тях стрес. Всичко това, от своя страна оказва благоприятно влияние върху интимните им отношения. Особено когато детето е с проблеми в психоемоционалното развитие, то се нуждае от  емоционално здрави и стабилни родители. А колкото по-уравновесени и здрави са взаимоотношенията между родителите, толкова шансът на детето да получи точно онова, от което се нуждае, се увеличава. Толкова повече, помощта и ефективността за възпитанието и обучението му, се увеличават..А в крайна сметка, това е и основната цел, на всички ангажирани в този процес на "израстване" на детето.

Източник:  crosswalk.com, childmind.org,  .disabilityandfamilybalance.com

Когнитивното нетърпение - път към оглупяването или нещо повече?..

Snimka:https://tuk-tam.bg

Като наблюдава поведението на студентите по време на своите лекции, професорът по литература Марк Едмъндсън осъзнава, че много от тях активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, просто защото нямат търпението да четат по-дълги и смислени текстове, отколкото са обикновено срещаните в интернет.

За да обясни тази неспособност да се задържи вниманието фокусирано върху една единствена задача, професор Едмъндсън въвежда определението „Когнитивно нетърпение“.

Да си представим един изкуствен интелект, на който сме поставили за изпълнение задача и още докато зарежда, му поставяме нова... и посли отново... и отново...

Когнитивното нетърпение се отнася до неспособността да се обърне внимание достатъчно по време, за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент.

Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите такива.

Тъй като резултат на постоянното стимулиране на възприятията с нови дразнители, пречи реално, на задействането на висшите корови функции, в края на краищата, човек или блокира или действа първосигнално, за да излезе от ситуацията на претоварване, без изобщо да анализира нито нея, нито получената информация. Следователно, без да е придобил никакъв практически опит.

Теорията за Когнитивното нетърпение, като психичен феномен, може би донякъде може да обясни начинът на на функциониране на мозъка при хората в аутистичния спектър, при които свръх сензориката към външни дразнители, стереотипиите и натрапливата нужда от подреденост, са характерни симптоми, както и причините за стремително нарастващият процент на проявление на това състояние, на глава от населението. Друг вероятно свързан със този феномен синдром, който се среща и самостоятелно, и като част от симптоматиката на аутизма е синдромът на Хиперак Ативност и Дефицит на Вниманието (ХАДВ).

******

Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни. Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването. Какво е когнитивното нетърпение? Кога за последен път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, за да направите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате желание да преминете към нещо друго „по-интересно“? Тази неспособност да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет. Той въвежда определението „Когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи. Шумът, който ни разсейва Живеем в свят, в който тишината се превърна в лукс. Шумът е почти вездесъщ, не само акустичният шум, но и още по-опасният от него: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на постоянното присъствие, което непрекъснато ни прекъсва при всякакви обстоятелства, присъствие, под формата на съобщения, социални мрежи, натрапчиво потребление на информация ... В епохата на хипер-свързаността цари тревожност. И за да укрепи своето господство, не се поколебава да унищожи спокойствието, така необходимо, за концентрация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, ако имаме усещането, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е много по-интересно, не можем да се концентрираме. Ние плащаме с цената на нашето внимание. Тази цена е толкова висока, че подтиква психолога Даниъл Голман да твърди, че сме изправени пред „опасен кръстопът за човечеството“, защото без внимание губим способността си да мислим и да вземаме автономни решения. „Вниманието, във всичките му измерения, представлява умствена ценност, която, въпреки че е малко призната (и понякога е подценявана), оказва силно влияние върху начина, по който се движим през живота”. Как се отнема вниманието ни Даниъл Голман нарича когнитивното нетърпение състояние на „непрекъснато частично внимание“. Това би било нещо като ступор, предизвикан от бомбардирането с данни от различни източници на информация. На практика ние се излагаме на толкова много информация, че просто не можем да я обработим адекватно, така че отдаваме само частично внимание на всеки стимул, било то четене, гледане на филм или разговор. Тази бомбардировка с информация неизбежно генерира небрежни преки пътища, което означава, че развиваме по-малко ефективни навици за внимание и въпреки че сме привидно присъстващи и фокусирани, в действителност нашето внимание е толкова разпиляно, че не можем да разсъждаваме върху онова, което четем или слушаме. Проучване, проведено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, нашият ум обикновено блуждае между 20 и 40% от времето. В един разговор се случва същото нещо, така че не е странно, че по-късно не можем да си спомним голяма част от казаното, защото сме пропуснали важни части от него. Голман обяснява, че „Колкото по-разсеяни сме по време на изграждане на нишката на разговора, и колкото повече време е минало, докато осъзнаем, че сме били разсеяни, толкова по-голяма ще е празнината, а впоследствие, повече ще са нещата, които ни убягват.” Опасността от когнитивното нетърпение не се свежда до обикновена забрава, последиците от него отиват много по-далеч. За да ги разберем, трябва да разберем как работи вниманието. Висше внимание и нисше внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран Нашият мозък има две отделни психични системи, които функционират относително независимо. Има първично внимание, което работи зад кулисите, неволево, което ни предупреждава за опасности и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи; когато работим на автопилот. Има и друго — вторично внимание. То е волево и има рефлексивен характер. Когнитивното нетърпение засяга точно горното внимание, което засилва нашето самосъзнание и способностите за критическа мисъл, обмисляне и планиране. Когато преминем от един стимул към друг, това привлича вниманието ни само към онова, което считаме за опасно или което има голямо емоционално въздействие. От 20-те заглавия, през които се движат очите ни, само това, което генерира емоционален резонанс, ще привлече вниманието ни. Проблемът е, че тази тенденция ни прави много уязвими, защото когато един стимул предизвиква интензивна емоционална реакция, може да се осъществи емоционално отвличане, което означава, че “Нашето внимание се стеснява, фокусирайки се върху онова, което ни тревожи, докато нашата памет се реорганизира, благоприятствайки нарастваща памет, свързана със заплахата, пред която сме изправени […] И колкото по-интензивна е емоцията, толкова по-голяма е нашата фиксация. Емоционалното отвличане е, така да се каже, лепилото на вниманието”, според Голман. С други думи, отдаването на когнитивното нетърпение отнема от нас контрола и способността да мислим и решаваме автономно. Това ни прави кукли на емоциите, емоции, които другите могат да манипулират по желание. Без способността да се обръща внимание, ние сме лесно податливи, защото се превръщаме зомбита, които работят с автопилот. Какво като знаем да четем, ако не мислим за съдържанието? Какво като прекарваме часове с приятел, ако не обръщаме внимание на това, което ни казва? Какво като сме „информирани“, ако не можем да мислим критично по отношение на новините? Размяната на вниманието ни с ефимерната и често несъществена информация, която ни залива отвсякъде, просто не си струва. Wolf, M. (2018) Skim reading is the new normal. The effect on society is profound. In: The Guardian. Goleman, D. (2013) Focus. Barcelona: Editorial Kairós. Smallwood, J. Et al. (2007) Counting the Cost of an Absent Mind: Mind Wandering as an Underrecognized Influence in an Educational Performance.Psychonomic Bulletin and Review; 14(12): 230-236. Източник: psychology-spot.com, pixabay.com Psychology Framar.bg

Ние сме това, което мислим!

Снимка: e-79.com

Онова, което но прави уникални и ни отличава най-много от масата е не как изглеждаме или как се държим! .... А как възприемаме света около нас и как мислим!

***

Учителка накарала група сравнително малки деца да напишат писмо до Господ. Повечето били като тези до Дядо Коледа и все започвали с "Искам (колело, камионче, робот, лаптоп...)".

Само едно момиче написало: "Цветята са ти се получили по- добре от хората"

Антъни Де Мело