Как да подкрепим връзката и да съхраним семейството и брака си, ако детето ни страда от психично разтройство ?

Снимка: https://www.sbs.com.au

Раждането на дете е един от най-щастливите мигове за семейството.
То е повратна точка, която преобръща целият му"свят за двама" и цялото му ежедневие.
 Детето внася в живота на родителите огромна свежа струя радост и ентусиазъм.
Идва с много планове, несбъднати мечти и амбиции, а обикновено нуждата, за преосмисляне на ценностите, а често и за цялостно преподреждане на приоритетите...

Много често обаче, в едно съвсем недалечно бъдеще, (а понякога и почти с раждането) родителите се изправят пред ново предизвикателство - детето, което с толкова трепет са очаквали, показва признаци на изоставане в развитието и не след дълго, лекарите им съобщават новината, от която няй-много са се страхували - детето им страда от хронично или дори животозасташаващо, заболяване или има психично, или неврологично такова, което ще остави отпечатък върху живота му завинаги.
Обикновено, след първоначалният период на отричане, който е строго индивидуален, както за всяка семейна двойка, така и за всеки от нас, родителите се мобилизират, за да се борят с проблема, в името на детето. Ако детето има животозастрашаващо заболяване, семейството става още по-сплотено и единно. И тази сплотеност, остава устойчива във времето. Нерядко подобно предизвикателство може да обедини и укрепи цяла общност от роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето. Тази подкрепяща за семейството среда е от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие, за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се борят, независимо от диагнозата и типа на увреждането. Ако обаче детето има психично разстройство, или пък неврологично такова, част от симптоматиката на което, засяга и развитието на интелектуалната, емоционално-волевата и поведенческата свера, сценарият често е съвсем различен.

Поведението на децата с разстройство в психоемоционалната свера, могат да предизвикат значително нагнетяване на напрежение във взаимоотношенията в семейството. Особено ако включва прояви на импулсивност, опозиционно поведение, изтощителни стереотипии и изтощаващи ритуали. Или при най-лошият сценарий, всичко това накуп.
 От друга страна, агресивните или девиантни прояви извън семейството,независимо, дали са насочени към съученици или други хора с които детето влиза в контакт, могат да станат причина, за отдръпване на хората от по-близкото или по-далечно обкръжение и да поставят родителите в изолация. Подобна изолация, обикновено е двустранен процес, от една страна от оттеглянето на Общността от семейството, от друга страна, страхът на родителите, да не бъдат компрометирани от поведението на детето, ги подтиква сами, да избягват контактите с Общността и ги капсулира.
Много често, особено ако е избухливо или подчинено на натрапливости и стереотипии, детето се превръща в "неволен" тиранин за семейството, около привичките и желанията на който се завърта цялото му ежедневие.Така, майката и бащата остават без достатъчно време или енергия, за да се посветят един на друг или на каквото и да било друго, извън нуждите на детето, от което родителите много бързо прегарят емоционално или се сриват психически. Това много често е причина за тотален разрив във взаимоотношенията между тях и причина единият(по-често бащата) да си тръгне или да се разделят по взаимно съгласие.

Друга причина, която допринася, за разрива във взаимоотношенията между родителите е, разликата в отношението към поставената диагноза или относно необходимите терапиите от които детето се нуждае.
Причина за раздяла може да станат и фактори, като пълната обсебеност и отдаденост на единият родител, на детето, бъдещи у другият родител чувство на изоставеност, изолация и самота. Или неспособността на единият от родителите, да приеме наличието на проблема и обвиненията, към другият родител, за създалата се ситуация.

Няколко неща са изключително важни, за съхранение на баланса и връзката между родителите, когато детето страда от психично разстройство от типа на аутизма, на ХАДВ (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието) или ОКР (Обсесивно-Компулсивно Разтройство), например:

- Приемане на проблема 
  Отричането е естествен етап, при преживяването на всяка загуба. Изключително важно обаче, за емоционалното съхранение на родителите е, да приемат проблема и нуждата от незабавно действие, за неговото разрешаване, като факт. Докато не осъзнаем и приемем наличието на проблем, всичките ни жизнени сили, са фокусирани върху това, да го подтиснем и изтласкаме. само като го приемем, можем, да се мобилизираме и концентрираме върху целенасочените ни и последователни действия, за неговото разрешаване

- Възможно най-ранната диагностика и най-адекватна за конкретният случай интервенция
  Периодът на ранното детство е ключов за формиране на всички важни мозъчни функции и психични процеси, които влияят върху здравето, поведението и ученето не само през детството, но и през целия ни живот. Доказано е, че започването на терапията в най-ранна детска възраст увеличава шансовете на децата със специални нужди да посещават училище, да живеят по пълноценно и по-успешно да се интегрират в обществото.

- Грижа за съхранение на връзката
Родителите не трябва да забравят, че освен родители, са и партньори и да не спират, да се грижат за личните си взаимоотношения и за личните си потребности и интереси, за да не позволяват те самите и връзката им, да се превърнат в жертва на заболяването на детето им.
Колкото и да обичаме децата си, колкото отдадени да сме на грижите за тях и да обичаме да прекарваме времето си заедно, липсата на време "за себе си", и на възможност за себеизразяване по друг начин, освен като родител, липсата на възможност, за най-малка почивка е огромен стрес и наслоява сериозно напрежение у обгрижващите, което постепеноо ескалираи рано или късно"придобива форма".Особено, когато детето е с психично заболяване.
 За това, периодичното "вентилиране"(разреждане на напрежението) е изключително важно, за запазване психоемоционалното равновеаие, както у майката, така и у бащата.
Запазванението на психичното и емоционално равновесие на родителите и тяхната сплотеност и мотивация да се борят, са от решаващо значение за склонността на детето, да съдейства при терапията и за резултата, техните взаимни усилия

- Създаване на подкрепяща среда
Създаването на общност от хора- роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето е, от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие на семейството, както и за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се справят с проблема

В книгата си "Женени с деца със специални нужди: ръководство как да запазим връзката си“ (Married with Special-Needs Children: A Couples’ Guide to Keeping Connected), Д-р Лаура Маршак (Laura Marshak), брачен консултант на такива двойки споделя: „Много често единият родител е по-хладнокръвен и не толкова емоционален, обикновено това е бащата, докато майката изразява открито тъгата си. Тя често се отдава изцяло и единствено на детето, търсейки начини да му помогне, да научи повече за заболяването, да се свърже с други такива майки. Това я изчерпва докрай и точно в този момент обикновено двойката се раздалечава.“ . Подобно раздалечаване, много често води до постепенно разминаване в целите и приоритетите, което е началото на краха във взаимоотношенията между партньорите.

Какво още можете да направите, за да съхраните връзката помежду си, без това да повлияе негативно, върху усилията ви, да полагате най-добрите грижи за детето?

1. Защитете брака си като му осигурите пространство.
„Отделете 20 минути, в които да обърнете внимание на човека до вас, без да говорите за децата“, препоръчва доктор Маршак. „Когато при мен дойде двойка с много трудно дете, на рецептата пиша: „4 часа в мотел“. Обикновено клиентите ми се смеят на това, но аз ги уверявам, че съм сериозна. И аз наистина съм. Смятам, че е изключително важно за тях да си дадат кратка почивка от предизвикателствата на родителството и да погледнат на партньора си като на човек, споделя тя своя  опит. 
"Ако родителите на здрави деца имат нужда от вечерни излизания, за да поддържат жива връзката си, представете си колко по-необходими са те за родителите на дете със специални нужди, за да могат да останат насаме, без да обсъждат здравословните му проблеми.“

2. Защитете брака си, така както защитавате детето си, като се доверите на диагнозата, която ви изглежда най-обоснована и достоверна.
Ако не сте уверени в причината за агресивното или дисфункционално поведение на детето, няма как да сте уверени и в лечението, което предстои. И ДВАМАТА имате нужда да установите причината за проблемите и тревогите ви. Полезно е  И ДВАМАТА да поддържате контакт с лекаря, който го следи, както е нужно, И ДВАМАТА да участвате във взимането на решение за хода на неговата терапия.

3. Вашият брак ще е успешен, а детето ви ще се справя по-добре, ако сте на едно и също мнение по отношение на поставянето на граници и дисциплината.
При децата, които са тревожни или импулсивни, поради спецификата на своето състояние или диагноза, тревожността и импулсивността ескалират, ако усещат напрежение във взаимоотношенията между родителите си или противоречиви сигнали, идващи от или други значими в живота им възрастни. Такива деца, са изключително сензитивни, към промяната в психоклмата особено в къщи и за това, както и за това което се очаква от тях, и онова, което може да им се размине. Когато възрастните, които ги обгрижват, не са единни по в поведението си в такива случаи, децата се притесняват и се объркват още повече, което е причина за по-чести силни пристъпи на раздразнение и опозиционно поведение или по-бурни избухвания.

Дългогодишният опит при прилагането на Терапията за взаимоотношенията родител-дете (ТВРД) показва, че ако реакциите на двамата родители или обгрижващите възрастни спрямо определено поведение на детето са еднакви; когато те насърчават желаното поведение , а последици при неприемливо такова, са предвидими и повтарящи се – опитите им, да намалят разрушителните форми на поведение при детето, са много по-ефективни и успешни.

Ясните правила, последователността и подредеността, както в обстановката, така и във взаимоотношенията свалят напрежението при децата с психични проблеми; успокояват ги и им дават по-голямо чувство за сигурност да променят посоката на поведение.  
От своя срана, колкото по-малко тревожно е детето, толкова родителите се чувстват по-уверенои, че се справят добре. А това, само по себе си намалява натрупания у тях стрес. Всичко това, от своя страна оказва благоприятно влияние върху интимните им отношения. Особено когато детето е с проблеми в психоемоционалното развитие, то се нуждае от  емоционално здрави и стабилни родители. А колкото по-уравновесени и здрави са взаимоотношенията между родителите, толкова шансът на детето да получи точно онова, от което се нуждае, се увеличава. Толкова повече, помощта и ефективността за възпитанието и обучението му, се увеличават..А в крайна сметка, това е и основната цел, на всички ангажирани в този процес на "израстване" на детето.

Източник:  crosswalk.com, childmind.org,  .disabilityandfamilybalance.com