Съгласно данни на Световната Здравна Организация (СЗО) новородените получават травми по време на раждане в 8-11% от случаите, а при до 75% от новородените са регистрирани и микротравми, по време на раждане.
Според педиатри, една от най-честите причини за здравословни проблеми при бебето, след раждането, е самото раждане. Този проблем заема едно от челните места в структурата на перинаталната патология. В някои случаи става въпрос, така да се каже, за дребни наранявания, които минават сравнително бързо и изискват минимална медицинска намеса. В други ситуации положението е по-сериозно – детето остава с увреждания за цял живот. При какъв вид раждане нараняванията са най-често срещани и кое е това, което трябва да се вземе под внимание?
Травми при раждане и тяхното лечение
Според международната класификация на заболяванията, се различават десетки наранявания при раждане. Днес ще разгледаме само някои от най-основните.
Поражения на мозъка
Пораженията на мозъка най-често се случват при недоносени (до 15%) и при бебета с вродени нарушения на кръвосъсирването (до 5%). В някои случаи последиците от хеморагията, което е типично увреждане на нервната система, стават видими само няколко часа след нараняването. Новороденото може да получи достатъчно висок резултат, ако се тества по Апгар скалата, състоянието му може да изглежда задоволително, но може и да се влоши рязко, въпреки това.
Един монотонен силен вик или, напротив, летаргично изплакване, както и потиснато дишане, трябва да държат медицинските служители бдителни. Такива бебета често имат проблеми със сърдечния ритъм, налягането и работата на вътрешните органи. Разбира се, при подобно нараняване има висок риск от смърт. Тежестта на състоянието на детето зависи от броя на увредените нервни клетки и свързаните с тях нарушения. Бебето може да развие хидроцефалия, епилепсия, двигателни смущения, психомоторно и влошено речево развитие. Някои деца е възможно да имат и церебрална парализа.
Първа помощ в случай на увреждане на централната нервна система се състои във възстановяване на дишането, нормализиране на сърцето и коригиране на метаболитните нарушения. Такива новородени изискват така наречената защитна схема (включваща интравенозно хранене) и лекарствена терапия. Възстановяването на малките пациенти в тежко състояние често е много трудно.
Увреждане на гръбначния мозък и/или периферната нервна система
Най-често при децата се наранява брахиалният плексус. Травмата може да доведе до парализа на рамото, лакътната става, ръката. В някои случаи цервикалната област може да пострада по време на раждането. Ако има фрактура или разместване на шийните прешлени, детето може да остане дълбоко инвалидизирано или да умре.
Освен това, съществува и такъв проблем като поражението на лицевия нерв. Наблюдава се в 1 до 7 случая на 1000 раждания. Проблемът, както се казва, се „решава“ от самосебе си няколко дни след получаване на нараняването.
Увреждане на скелета (ключица, раменна кост и бедрена кост)
Най-често има фрактури на ключицата – според статистиката 1 на 100 новородени. Диагнозата не причинява никакви затруднения. Детето развива едем, а моторната активност, в местата на фрактурата, намалява. След прилагането на гипсова превръзка, костите бързо зарастват, и в бъдеще фрактурата не причинява усложнения.Фрактурите на бедрената кост са друго общо скелетно увреждане. Обикновено се случва при раждането на дете в тазово предлежание.
Наранявания на меки тъкани (натъртвания и хематоми)
Генеричният тумор (подуване в задната част на главата, челото, гениталиите, задните части) практически е безвреден – не изисква лечение и изчезва няколко дни след раждането на бебето.
Цефаломатомът (външно изглежда като генеричен тумор) няколко дни след появата му започва да се увеличава по размер. Остава от 6 до 8 седмици след раждането на детето, като в някои случаи (поради голямото количество кръв под периоста), може изисква хирургическа интервенция.
Коремна травма
Обикновено се среща при новородени, които имат вътрематочни кисти на коремната кухина (например кисти на яйчниците). Докато минават през родовия канал на майката, те могат да „избухнат“. Ето защо ултразвуковото наблюдение, в различните етапи на бременността, е много важно. За да се избегне неприятен сценарий, бременната жена се нуждае от наблюдение в специализирана болница по време на майчинство и разбирането, че лекарите, запознати с нейния случай, могат да предвидят необходимостта от цезарово сечение.
Възможно ли е да се предвиди?
Има рискови фактори, за които всеки лекар знае. Сред тях са:
– плацентна недостатъчност (смущения в системата майка-плацента-фетус), различни видове хипоксия и асфиксия;
– несъответствие между размера на главата на бебето и таза на майката (бебето е твърде голямо, а тазът на жената е твърде тесен), включително на фона на захарен диабет;
– неправилно положение на плода (например седалищно или напречно предлежание);
– преждевременно или закъсняло раждане;
– бързо или продължително раждане.
В тези случаи е много важно компетентното управление на раждането. Лекарят трябва да оцени рисковете и, ако е необходимо (например детето преживява хипоксия), навреме да извърши цезарово сечение.
Акушерска грешка
Една от най-честите опасности по време на раждане е неправилната намеса и бързането. Родовите травми могат да бъдат причинени от: неправилно, а често и излишно стимулиране на раждането, използване на Метода на Кристелер (при който корема на майката се натиска, за да се изкара плода), неправилно завъртане на бебето. Използването на форцепс също е опасно при раждане. Днес повечето от тези методи не се използват, или са забранени (като Метода на Кристелер). Но, за съжаление все още има родилни домове, в които се прилагат, било поради незнание, или заради остаряло разбиране. Напомняме, че през август в сливенска болница почина родилка, както и бебето, именно заради прилагане на Метода на Кристелер.
Раждането е истинско чудо, което може да бъде превърнато в същински Ад, както за майката и нейното бебе, така и за близките. Ето защо е нужно родилките да бъдат обгрижвани внимателно и компетентно.
Източник: aif.ru
