Наръчник по правата на човека, за младежите с увреждания

 

Какво представлява увреждането?

Инвалидността не е атрибут на човека, а по-скоро е комплексно натрупване на условия, много от които се създават от социалната среда.
Международна класификация на функционирането. Инвалидност и здраве, 2002 (СЗО)

Няма универсално приета дефиниция на „увреждане“, въпреки че са правени различни опити за това.  Световната здравна организация /СЗО/ в своята Международна класификация за функциониране, увреждания и здраве /МКФ/ отчита социалните аспекти на уврежданията и не ги разглежда единствено като „медицинска“ или „биологична“ дисфункция. СЗО раграничава две основни концепции, а именно:
Недостатъчност: Загуба или нарушение на психологическата, физиологическата или телесната конструкция или функции, например парализа или слепота.
Увреждане: Ограничение или загуба /в резултат на недостатъчност/ на способността да се извършва дадена дейност по начина или до степен, считана за нормална за човека1.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания /2006/ утвърждава, че „увреждането е развиваща се концепция и че уврежданията са резултат от взаимодействие между лица с нарушени функции и бариери от емоционално-оценъчен  характер или такива, свързани с обкръжението, които възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие  в обществото равноправно с останалите“. Съгласно Член 1 „Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност…“2. Степента, до която тази недостатъчност уврежда някого, зависи от нивото на бариерите, които се срещат в обществото..

Възприета неотдавна позиция от международните организации е, че увреждането е последствие от динамично взаимодействие между здравето на човека и други личностни фактори /като възраст, джендър, индивидуалност или образователно ниво/ от една страна и  социално-физическата среда, в която те се намират от друга. Този подход се нарича „социален модел на увреждане“.

Кой е лице с увреждане?

„Уврежданията са въпрос на възприятие. Ако можеш да правиш добре дори едно единствено нещо, някой се нуждае от теб.“
Мартина Навратилова

По оценка на СЗО над един милиард души, което представлява около 15% от населението в света, има някаква форма на увреждане3 и едва 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развитие на ООН /ПР на ООН/, 80% от хората с увреждания живеят в развиващите се страни4.  По оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.5
Хората с увреждания се определят като най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето малцинствени групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може по всяко време да стане неин член, било то поради злополука, заболяване или старост. Ето защо уврежданията са част от състоянието на човека. В преобладаващото болшинство случаи уврежданията се разглеждат като резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен конфликт. В настояще време може да има повече фактори, които допринасят за възникването на недостатъчност, включително замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН и злоупотребата с дрога. Уврежданията са също проблем на развитието, тъй като то е двупосочно свързано с бедността: уврежданията могат да повишат риска от бедност, а бедността може да повиши риска от увреждания.6 Задачи 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са директно свързани с бедността7.

Според СЗО около 10% от децата и младежите на Земята , което прави 200 милиона души, имат сензорно, интелектуално или психическо увреждане.

Групи от общността на хората с увреждания могат да имат обща социо-културна история. Някои групи имат общ език, например американски английски или жестомимичен език, или брайлова азбука за слепи или дори някои специфични термини, които те използват за уврежданията или за самите себе си. Често те имат също така общи обичаи и традиции, например празнично честване на осведомеността и чувството за собствено достойнство на хората с увреждания. Културата на увреждания може да признае и да празнува животите на хора с увреждания, като по този начин се демонстрира, че това не е непременно трагично състояние и те не бива да бъдат подценявани.

Въпрос: Можете ли да се сетите за филми или книги с обучение с участие на хора с увреждания? Представят ли те уврежданията в положителна светлина?

Уврежданията като проблем с човешките права

Държавата трябва да насърчава мерките за промяна на негативното отношение спрямо браковете, сексуалните контакти и родителството на лица с увреждания, особено на момичета и жени с увреждания, които все още преобладават в обществото.
Стандартни правила на ООН за равнопоставеност и еднакви шансове на хората с увреждания

Правото на живот е основополагащо човешко право. В хода на историята, обаче, е имало периоди, когато животът на хората с увреждания е бил застрашен, тъй като те са били смятани за по-малоценни от „нормалните“ хора. Теорията за социалния дарвинизъм и свързаното с нея движение за евгеника утвърждава идеята, че човешкото „генно депо“ може да бъде подобрено чрез вмешателство на човека и изигра основна роля при поставянето на етикет върху хората с увреждания като „по-ниско  стоящи“. Евгениката достигна своя връх в нацистка Германия, което доведе до избиването на повече от 200,000 хора с увреждания, които бяха и едни от най-ранните жертви на концентрационните лагери по време на Втората световна война.8Въпреки че движението до голяма степен бе дискредитирано, теорията и практиката на евгениката продължават да съществуват и днес под различни форми, включително насилствена стерилизация и селективни аборти. Негативната евгеника е термин, с който се обозначава практиката за убеждаване или възпрепятстване на хората, които се смятат за „неподходящи“ да се възпроизвеждат. С напредването на медицинската наука, идеите на нео-евгениката срещат нови поддръжници. Родителският скрининг и амниоцентезата дават възможност на евентуалните бъдещи родители да решат „кой трябва и кой не трябва да обитава този свят“.

Насилствена стерилизация в Европа

Пет групи за човешки права се обединиха срещу насилствената стерилизация на жени с увреждания във Франция. През август 2011 те внесоха писмено становище9 в Европейския съд по правата на човека по казусът Гоер и други срещу Франция10, заведено от пет млади жени с психически заболявания, които са били стерилизирани без тяхно знание и съгласие. Ищците заявяват, че техните права на семеен живот, на брак и на това да не бъдат подлагани на унижаващо достойнството им отношение и дискриминация, закрепени с Европейската конвенция за правата на човека, са били нарушени.  Обединението на тези пет групи очаква Съдът да вземе положително решение и по този начин да узакони автономията на жените с увреждания по отношение на тяхното репродуктивно здраве. Към момента на съставяне на настоящия документ съдът все още не е излязъл с решение.

Правото на избор?

Движението за права на хората с увреждания повдигна въпроси относно «селективните аборти“ или аборти поради увреждане на плода. Докато движението за правата на жените, позовавайки се на ценностите за свобода и автономност на жените, е склонно да признае безусловното право на жените на аборт, селективните аборти срещат енергичния протест на активистите, борещи се за правата на хората с увреждания. Тяхната теза е, че бъдещите родители трябва да получат обективна и непредубедена информация за уврежданията, както и да получат съответната подкрепа. Ако това е налице, твърде вероятно е по-малко жени да решат да направят аборт заради увреждане на плода. Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и еднакви шансове на хората с увреждания /1993/ в известен смисъл прави крачка напред по посока към признаване не само на правата на хората с увреждания да имат сексуални връзки и да станат родители, но също така и на необходимостта от преодоляване на предразсъдъците на обществото по този въпрос. Конвенцията на ООН по правата на хората с увреждания закрепва правото на липса на насилие и жестокост, на уважение на правото на личен и семеен живот, на намиране на семейство и не-дискриминация, основаваща се на увреждане.

Въпрос: Трябва ли родителите да имат право на аборт поради увреждане на плода? Какво би могло да се смята за увреждане?

Движение за защита на правата на хората с увреждания

Не харесвам също така хора, които се опитват да говорят така, че аз да мога да ги разбера. Приличат ми на хора, които, когато вървят заедно с вас, се опитват да забавят крачките си, за да са в крак с вашите; лицемерието е равностойно дразнещо и в двата случая
Хелън Келер), глуха и сляпа активистка и автор

Все по-активни и добре организирани движения за защита на правата на хората с увреждания стоят зад впечатляващата промяна на парадигмата – промяна от това уврежданията да бъдат разглеждани като лична трагедия до това уврежданията да се възприемат като въпрос на човешките права. Дейността на подобни движения за защита на правата на хората с увреждания доведе до подход към този въпрос, чиято философия е „нищо за нас да не става без нас“, както и до политическо изместване на въпроса от медицинския модел към социални и базиращи се на човешките права модели: от „пациент“ към гражданин. Ключовият въпрос е, че хората с увреждания трябва да имат същите права, като тези без увреждания и че дискриминацията въз основа на съществуващо увреждане трябва да бъде забранена със закон.

Медицински и социални модели на уврежданията

Преди 1970 година хората с увреждания бяха разглеждани като медицински грешки и жертви на обстоятелствата, заслужаващи съчувствие. Това бяха основните характеристики на „медицинския модел“ на уврежданията, който здраво свърза проблема с личността и предполагаше, че той може да се разреши единствено с медицински „средства“.
В противовес на този доминиращ модел през 60-те години на миналия век се наблюдаваше сериозна промяна в мисленето, първоначално в Съединените щати, с „движението за независим живот“. Смяната на парадигмата вижда решение на проблема с уврежданията в преструктуриране на обществото и премахване на бариерите. Това разбиране на уврежданията се нарича „социален модел“. Той се концентрира върху премахването на бариерите и утвърждава положителните нагласи и вземането на всички необходими мерки за това законите и политиките да са в подкрепа на пълноправното участие и  на не- дискриминация. То предполага, че индивидуалните и колективни неудобства, на които са подложени хората с увреждания, са основно вследствие на комплексна форма на институционална дискриминация, която е толкова  дълбоко заложена в нашето общество, колкото са сексизмът или расизмът.

Сн. 

Подходът към хората с увреждания, базиран на техните права, задачи да даде възможности на лицата с увреждания и да гарантира тяхното активно участие в политическия, икономическия, социалния и културния живот по начин, който зачита и отчита техните различия.
Служба на Върховния комисар по правата на човека в ООН

В редица страни до ден днешен все още преобладава медицинският модел и социалният модел не е всеобщо приет и прилаган. Независимо от несъмнено важния фокус върху социалните фактори, социалният модел може да пропусне някои важни личностни фактори, например болката, която присъства при някои сериозни увреждания. Един активист от движение за защита правата на хората с увреждания се изрази по следния начин: „Можем да настояваме, че обществото ни е увредило чрез своята предубеденост и благодарение на това, че не посреща нуждите ни, породени от уврежданията; но да се отрича личният опит от увреждането в крайна сметка означава да се влезе в таен сговор с нашето иго“.13 Те заявяват, че е важно хората с увреждания да не се разглеждат нито като пасивни жертви на медицински нарушения, нито като пасивни жертви на околната среда. По-скоро те трябва да се възприемат като активни активни страни, с пълни права и възможности за упражняване на автономия върху собствения си живот.

Системите за социална защита често не са позволявали на хората с увреждания да контролират собствения си живот. Те би трябвало да улесняват активното участие на хората с увреждания. Това обаче трябва да е в комбинация с признаването на факта, че хората с увреждания имат право на социална подкрепа, независимо от техния потенциален принос към обществото. Включването на хора с увреждания изисква също прилагането на политики и програми, които премахват бариерите и гарантират упражняването на граждански, културни, икономически, политически и социални права.

Равенство и недопускане на дискриминация

Световната конференция по човешките права препотвърждава, че всички човешки права и основни свободи са универсални, поради което те безрезервно включват и хората с увреждания.

Декларация на Световната конференция по човешките права, 1993

Повечето от днешните притеснения относно човешките права, засягащи хората с увреждания, са свързани с дискриминацията. Хората с увреждания имат точно същите човешки права, като тези на хората без увреждания; въпреки това обаче те са обект на пряка и непряка дискриминация и изключване в почти всички области на живота.

Дали поради социални предразсъдъци, дали поради структурни проблеми в обществото или заради техните собствени увреждания. Това означава, че често те се нуждаят от положителни усилия от страна на обществото, за да имат еднакъв шанс за участие. По-конкретно това може да се отнася до такива области като достъп до информация, здравеопазване, образование и заетост. Позитивните дейности трябва да са ориентирани към насърчаване на представителството на отделни групи, които традиционно са обект на дискриминация с цел създаване на по-егалитарно общество.

Подходящо приспособяване

Недопускането на дискриминация включва концепцията за подходящо приспособяване, което трябва да бъде направено за хората с увреждания. Подходящо приспособяване означава, когато е необходимо, да се извършват необходимите изменения и промени, така че да не се поставят несъразмерни или непосилни затруднения, така че хората с увреждания да могат да се възползват от своите човешки права и основни свободи наравно с останалите.14 Такива подходящи приспособявания например се наблюдават в случаите, в които на дадено лице с увреждания се осигуряват специални решения и достъп до информация, транспорт, работно място, приспособления и услуги. Цялостната цел е да се улесни включването и участието на индивида в общността.

Увреждания и инструменти за човешки права

Пълен списък на основните документи, предхождащи Конвенцията на ООН за ЗПХУ, можете да намерите на http://www.hrea.org

Уврежданията не се споменават специално в нито един от основните международни документи по човешки права преди 1961 година, когато е приета Европейската социална харта – първият международен договор, включващ изрични разпоредби за правата на хората с увреждания. Следните основни текстове, които разглеждат специално правата на хората с увреждания, допълват Международната харта за правата на човека:

1971 – Декларация за правата на хората с умствена изостаналост15

1975 – Декларация за правата на хората с увреждания

1982 – Световна програма за действие по отношение на хората с увреждания

1983 – 1992 – Международно десетилетие на хората с увреждания

1993 – Стандартни правила на ООН за равнопоставеност и еднакви възможности на хората с увреждания

1993 – Виенска декларация за човешките права

2006 – Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания /КООН ПХУ/.

Преди влизането в сила на Конвенцията на ООН за ЗПХУ, единственият официален документ на ООН, изрично забраняващ дискриминацията въз основа на увреждане, е Конвенцията за правата на детето.

Създаването на редица инструменти за основни човешки права бе провокирано от движенията за защита на правата на хората с увреждания. Докато основните международни инструменти за човешки права предлагат сериозен потенциал за насърчаване и зашита на човешките права на хората с увреждания,¸този потенциал все още не е напълно реализиран. Това е основната причина за създаването на нова Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания

Конвенцията бе приета през 2006 и представлява първият законово обвързващ международен документ на ООН за хората с увреждания, който регламентира минималните стандарти, които правителствата са длъжни да спазват, така че да се гарантира, че хората с увреждания да се възползват от своите граждански, политически, икономически и социални права. Конвенцията изрично признава уврежданията като въпрос на защитата на човешките права. Тъй като Конвенцията не създава никакви права, тя поконкретно забранява дискриминацията срещу лица с увреждания във всички области на живота, включително гражданските права, достъп до справедливост и правото на образование, здравеопазване и достъп до транспорт. Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за ЗПХУ разрешава да бъдат подавани оплаквания до Комитета по ЗПХУ от лица и групи лица, в които се твърди, че техните права са били нарушени от държави – страни по Протокола.16.

105 държави са ратифицирали, а 153 държави са подписали Конвенцията на ООН за ЗПХУ от 2006 насам. Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за ЗПХУ е подписан от 90 страни и е ратифициран от 63.

/Данните са актуални към септември 2011/.

В Конвенцията се подчертава огромният риск от бедност за хората с увреждания и се акцентира върху различната дискриминация, пред която се изправят малцинствата, жените или момичетата с увреждания. Много важно е, че Конвенцията поставя ударение върху задължението организациите на хората с увреждания от гражданското общество да се включат в нейното прилагане. Член 3 от Конвенцията определя общите принципи, които служат за тълкуване и прилагане на Конвенцията:

• зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост;

• недопускане на дискриминация

• пълноценно и ефективно участие и включване в обществото;

• уважение към различията и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род;

• еднакви възможности;

• достъпност;

• равноправие между мъжа и жената;

• зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност.

Международният Алианс на хората с увреждания призовава за ефективно прилагане на Конвенцията на ООН за ЗПХУ в целия свят чрез координирано включване на представителните организации на хората с увреждания“.17

Особено притеснителен е фактът, че хората с увреждания често са субект на вземане на решения от други хора. Член 12 на Конвенцията на ООН за ЗПХУ прави опит да коригира този подход като признава дееспособността на хората с увреждания и предлага мерки за оказване на подкрепа на тяхното право да упражняват своята правоспособност, например чрез елиминиране на практиката да се назначават настойници, които вземат решения от името на лицата с увреждания и вместо това да се окаже съдействие на хората с увреждания, така че те да могат сами да вземат решения за себе си. Спазването на изискването на член 12 е предпоставка за реализиране на някои от другите права по Конвенцията, като правото на участие в политическия живот, достъп до справедливост или правото на семейство.

Съветът на Европа и правата на хората с увреждания

Съветът на Европа е водеща организация в борбата за човешки права на хората с увреждания. Европейската социална харта /1961/ съдържа изрични разпоредби за правата на лицата с увреждания на независимост, социална интеграция и участие в живота на общността.

 

Европейска социална харта, Член 15

С цел да осигурят на хората с физически или умствени увреждания ефективно упражняване на правото на професионално обучение, рехабилитация и трудоустрояване, договарящите страни се задължават в частност:

1. да вземат необходимите мерки, за да осигурят обекти за обучение, включително, ако е необходимо - специализирани държавни или частни институции;

2. да вземат необходимите мерки за осигуряване на заетост на лица с увреждания, чрез специализирани услуги за назначаване на работа, при облекчени условия на труд и мерки за насърчаване на работодателите да наемат на работа лица с увреждания.

„Планът за действие за насърчаване на правата и пълноценното участие на хора с увреждания в обществото: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006 – 2015“ на Съвета на Европа определя конкретни дейности, които трябва да бъдат извършени от страните-членки в различни области, включително участие в политическия и обществения живот, образованието, здравеопазването или повишаване на нивото на информираност.Той има важни междудисциплинарни аспекти: жени и момичета с увреждания, деца с увреждания, хора с голяма нужда от подкрепа, възрастни хора и хора с увреждания от малцинствата. Планът за действие се разглежда също така като инструмент на политиката за подкрепа на страните-членки за прилагане на практика на Конвенцията на ООН за ЗПХУ и като крайна цел за масираното включване на уврежданията във всички области от политиката на страните-членки на Съвета на Европа.

Политики и дейности на ЕС във връзка с уврежданията

Една от най-важните кампании на ЕФИ, а именно за „Свобода на движение“, призовава за дейности за премахване на препятствията, пред които се изправят хората с увреждания в целия ЕС по време на пътуване, в опита да имат достъп до основни стоки и услуги, транспорт, образование, работа или информация.

www.edf-feph.org

На ниво Европейски съюз Европейският форум по проблемите на инвалидността / ЕФИ/, която е главната организация, представляваща интересите на 80 милиона души с увреждания, лобира заедно с други такива за признаване на правата на хората с увреждания. Резултатът е специално разглеждане на дискриминацията въз основа на увреждане в Договора от Амстердам и Директивата на ЕС за еднакво третиране при назначаване и работа, която забранява всякаква дискриминация при осигуряването на заетост въз основа на увреждания и насърчава осигуряването на адекватни условия.

Член 26 от Хартата на основните права на ЕС /2000/ признава и зачита правото на хората с увреждания да се възползват от разработените мерки, които гарантират тяхната независимост, социална и трудова интеграция и обучение с участие им в живота на общността. През 2010 Европейската комисия прие Стратегията на ЕС по въпросите на инвалидността 2010 – 2020, чиято цел е да позволи на хората с увреждания да се възползват пълноценно от обучение с участие им в обществото и в европейската икономика.

Препятствия от типа на субективен подход винаги ще съществуват, докато болшинството от хората виждат преди всичко увреждането, а не човек

Карина Чупина

Европейският съюз е ратифицирал Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като по този начин е първата организация за регионална интеграция, подписала договор за човешки права18. Всички институции и отговорни представители в ЕС ще трябва да припознаят ценностите на Конвенцията във всички политики, които са в тяхната компетентност и да направят всичко възможно за включването на хората с увреждания в тях: от транспорта до заетостта и от информационните и комуникационните технологии до развиването на сътрудничество. Също така те трябва да адаптират и да направят достъпни техните сгради, както и политиката си по заетостта и комуникациите.

Какво е дискриминация на хора с увреждания?

Дискриминацията по отношение на хората с увреждания не винаги е очевидна, не е обозначена с неонова светлина в нашите мисли и дейности, напомняйки ни че „дискриминираме човек с увреждания“, но въпреки това тя съществува.

Активист с увреждане

Дискриминацията на хора с увреждания може да се дефинира като дискриминационно, репресивно, обидно поведение, базиращо се на идеята, че хората с увреждания са по-нисшестоящи от останалите. Този вид дискриминация е свързан с предразсъдъци, стереотипи или „институционална дискриминация“ спрямо хората с увреждания. Основният проблем при дискриминацията на хора с увреждания /известен още като ейбилизъм или ейблизъм19) е, че не е лесно да бъде определен. В редица случаи хората не осъзнават, че той е налице. Дискриминацията на хора с увреждания на първо място и най-вече е свързан с подхода на някои хора: тя е свързана не само със съзнателно дискриминационно поведение, а също така с начина, по който някои несъзнателно се отнасят към хората с увреждания. Елементът „несъзнателност“ при дискриминационния подход е много по-сложен за справяне, отколкото съзнателните дискриминационни дейности, но и в двата случая се изискват еднакво целенасочени усилия в борбата за човешки права.

Всеки има право да има амбиции и отговорността да се опита да ги постигне, доколкото му позволяват силит

Саймън Стивънс20

Огромното мнозинство от хората биха казали, че нямат нищо против хората с увреждания и вероятно това е точно така. Въпреки това голяма част не смятат хората с увреждания за еднакви и не могат да си дадат сметка за препятствията, които съществуват в обществото и които пречат на хората с увреждания да живеят „нормален“ живот. Например, има хора, които използват местата за паркиране, определени за хора с увреждания и резултатът от това е, че на шофьорите с увреждания може да се ноложи да се върнат вкъщи. Дискриминацията спрямо хората с увреждания е просмукала всички слоеве на обществото. Съзнателната дискриминация на икономическа основа е широко разпространена /например, дискриминация при наемането на работа/, но повод за истинско притеснение дава подсъзнателната дискриминация спрямо хората с увреждания в резултат на непознаване или цялостна липса на разбиране. Това може да се прояви в „подход на апартейд“, тоест социална нагласа, че плановете за включване нямат особено значение, тъй като хората със затруднения при придвижване си имат техни отделни сгради и институции и транспортни средства. Дискриминацията спрямо хората с увреждания се проявява също в широко разпространеното използване на отделни или различни входове в публични сгради за хора с увреждания. Една среда без дискриминация на хората с увреждания би позволила на възрастните хора, майките с малки деца и на други временно или трайно инвалидизирани хора равен достъп до търговски центрове и други публични институции или места.

Въпрос: Кои места във вашата най-близка среда биха се оказали недостъпни, ако внезапно се окажете с увреждане?

Младежи с увреждания

По направени оценки, в света има между 180 и 220 милиона младежи с увреждания и почти 80% от тях живеят в развиващите се страни21

Включването на нуждите на хората с увреждания във всеки вид политика е процес на оценка на последствията за хората с увреждания на всички планирани дейности, включително законодателни, политики и програми, във всички области и на всички нива.22Важно е да се работи по посока на включване на проблема с уврежданията във всички въпроси, свързани с младежта, както и включване на младежта във всичко, свързано с уврежданията. И уврежданията, и младежта трябва да бъдат основни въпроси при формулирането на всяка една политика. За да се разработят ефективни политики, трябва да има по-голямо разбиране на въпросите, свързвани с уврежданията от отговорните фактори и самите млади хора с увреждания трябва да участват в процеса на вземане на решения. Това ще се постигне само чрез по-тясно партньорство между държавните институции и организациите на хората с увреждания.

Предизвикателството тук е, че организациите, представляващи интересите на млади хора с увреждания или ръководени от такива млади хора, са малко на брой. На международно и регионално ниво повечето активни представители на проблемите с уврежданията и младите хора включват Международната федерация на тежкочуващите младежи, Гласове на млади хора с увреждания Ленард Чешър, Африканската мрежа на младежи с увреждания, Фондация Пинеда за младежи, Световната федерация на глухите младежи, и Европейският форум по проблемите на инвалидността – младежки комитет.

 

Международна федерация на тежкочуващите младежи (IFHOHYP)

Международната федерация на тежкочуващите младежи е неправителствена организация на национални и регионални мрадежки организации на тежкочуващи младежи по целия свят. Федерацията работи за подобряване качеството на живота на тежкочуващите младежи и за насърчаване на еднакви права за тях на всички обществени нива. IFHOHYP си сътрудничи активно със Съвета на Европа, например при организирането на семинари за тежкочуващите млади хора и е била член на Консултативния съвет за младежта на Съвета на Европа в няколко случая. Останалата дейност на Федерацията включва международни летни лагери, програми за обучение, семинари и курсове по английски за младежи с увреден слух.

Право на образование

Европейски форум по проблемите на инвалидността – Комитет за младежта

Комитетът бе създаден през 2000 година с цел включване на младите хора във всички ЕФИ политики и повишаване на нивото на информираност относно нуждите на младите хора с увреждания в ЕФИ и ЕС. „Млади и с увреждания: предизвикателствата на ежедневието“, публикация на Комитета за младежта на ЕФИ, която хвърля светлина върху препятствията, с които се срещат младите хора с увреждания в различни области на живота – от сексуалността през образованието до заетостта.

От десетилетия специалните училища за хора с увреждания се смятат за средство за сегрегация и често са критикувани за по-ниското качество в сравнение с основното образование. Проведени са множество дебати относно предимствата и недостатъците на сегрегираното обучение и специалните училища в сравнение с основното специално образование в общообразователната система. Независимо от резултата на тези дебати, младежите с увреждания и техните семейства трябва да имат правото да избират между специални и общообразователни училища на базата на специфичните нужди на детето. Едно от основните предимства на интегрираното обучение е, че включването на деца с и без увреждания през първите години в училище може да спомогне за преодоляване на предразсъдъците и да допринесе за цялостното включване на хората с увреждания в обществото.

Някои от основните проблеми, с които се срещат децата и младежите с увреждания, са недостъпните училищни сгради или учебните материали, липсата на персонал, обучен да работи със специалните изисквания на децата с увреждания, пряка и непряка дискриминация. Трябва да има възможности за децата и младежите с увреждания както в общите, така и в специализираните училища, където да придобиват знания за живота и умения за социално развитие, така необходими за равното участие в образованието, да получават помощ и подкрепа от съучениците си и менторство, достъп до технологии и достъпни методологии.

Неформалното образование и активното научаване, което то осигурява, може да бъде по-интегриращо за хората с увреждания, отколкото формалната образователна система. Поради ограничените възможности в рамките на специалните образователни системи или заради социалното изключване, липсата на социални, комуникационни или чуждоезикови умения е много по-разпространено между хората с увреждания, отколкото у техните приятели без увреждания. Тези фактори правят неформалното образование особено важно за хората с увреждания, тъй като те могат да спомогнат за изграждането на необходимите жизнени умения, които е вероятно да не са били осигурени от формалното им образование. Също така е нужно измерението на уврежданията да се въведе повече в основните курсове за обучение чрез включване на упражненията, които могат да свържат участниците с измеренията, с които някои от тях е вероятно никога дотогава да не са се сблъсквали или да се насърчава обучение с участие на млади хора с увреждания в основните курсове за обучение.

Проект „Обмяна на способности“

Студентската мрежа Еразмус /СМЕ/, Младежка Агора и Европейският форум по проблемите на инвалидността създадоха проекта „Обмяна на способности“ с подкрепата на Съвета на Европа, за да направят СМЕ достъпна за стажанти с увреждания на всички нива на дейността й. Проектът, който се изпълняваше през учебната 2009 – 2010 година, имаше за цел да увеличи броя на разменените стажанти с увреждания и да създадат най-добрите условия за тях по време на техния престой в чужбина. Нов проследяващ проект с нови партньори бе стартиран през 2010 година. Повече можете да прочетете на

www.exchangeability.eu.

Право на участие в обществения, политическия и културния живот

ЮНЕСКО отчита, че 98% от децата с недъзи в развиващите се страни не посещават училище и 99% от момичетата с недъзи са неграмотни.

Има тенденция обучение с участие в обществените дела да се разглежда от младите хора с увреждания като ключ към тяхната голяма цел, която е постигане на цялостно включване и признаване на техните конкретни нужди и права. Редица млади хора с увреждания биха желали да бъдат включени в основни организации, ако това е възможно. В основните организации младите хора могат да се срещат помежду си на база на общите си интереси. Младите хора с увреждания не винаги имат тази опция заради физическите и психологическите препятствия23.

Препятствията пред по-широкото участие включват отсъствие на структури , било то локално или национално ниво, за представителство на хората с увреждания и техните проблеми. Липсата на информация е друго препятствие. Често липсва или не е достъпна информацията дали сградите са физически достъпни и дали в тях има съоръжения за трудночуващи или незрящи. Тази липса на информация за достъпността, а понякога страхът от недостъпност, често спират хората с увреждания от участие в събития.

Едно наложено с години препятствие пред възможността за участие е личната идентификация: дали хората възприемат самите себе си като „хора с увреждания“ или като членове на „малцинство“. Някои хора с увреждания не искат да се причисляват към малцинствена група, тъй като за тях това има отрицателен подтекст; други не се смятат за хора с увреждания, а за членове на дадено езиково и културно малцинство. По отношение на политическото участие правото на гласуване е отказано на много хора с увреждания, които са лишени от правоспособност или когато гласуването не е достъпно.

Способностите са важни, а не уврежданията, които не са дума, която умирам от удоволствие да използвам.

Марли Матлин, актриса, загубила слуха си, носителка на „Оскар“

Що се отнася до обучение с участие и включването на хора с увреждания, ролята на медиите в повишаване на нивото на информираност относно правата на хората с увреждания и промяната на нагласите е изключително важна. Масмедиите често изобразяват хората с увреждания като попадащи в крайна категория: или в категорията на бедните и нуждаещи се от съжаление или възхвалявани като герои, осмелили се да живеят. Подобно обрисуване допринася единствено за създаване на стереотип за хората с увреждания, а не за разбирането, че те образуват група, която е толкова интересна и разнообразна, колкото и всяка друга група в обществото.

Без бариери, без граници

Брошурата на SALTO „Без бариери, без граници“24 се отнася за това как се изпълняват международни проекти с хора с различни способности, предвидени за младежи с и без увреждания. Тя съдържа специфични указания и насоки за младежките работници и организатори на проекти, например за това как да си взаимодействат с хора с различни увреждания, как да намерят младежки проекти и как да организират курсове за обучение за тях.

www.salto-youth.net/rc/inclusion

Забележки и пояснения

Центърът за защита правата на хора с психически увреждания и партньорски организации стартираха кампания в подкрепа на правото на хора с увреждания да гласуват: : www.savethevote.info.

1 www.un.org/esa/socdev/enable/dis50y10.htm

2 Забележка: терминът „инвалид“ вече не се смята за подходящ и не отговаря на съвременното разбиране за хората с увреждания. Предпочитанията към конкретна терминология сред хората с увреждания и в различните географски райони може да се различават. Индивидуалните желания на хората с увреждания трябва да бъдат уважавани, колкото е възможно повече.

3 СЗО, „Информация за увреждания и здраве № 352“, 2011: www.who.int/mediacentre/factsheets/fs352/en/index.html

4 Организация на обединените нации, 2008, „Включване на проблемите с уврежданията в дневния ред на развитието (E/CN.5/2008/6)”: www.un.org/disabilities/documents/reports/e-cn5-2008-6.doc

5 Организация на обединените нации, 2006 „Някои факти относно хората с увреждания“, Международна конвенция за правата на хората с увреждания: wwww.un.org/disabilities/convention/pdfs/factsheet.pdf

6 СЗО, „Световен доклад за проблемите на уврежданията“, 2011: www.who.int/disabilities/world_report/2011/report/en

7 Министерство на международното развитие (DFID) 2000, „Увреждания, бедност и развитие“, DFID, Великобритания

8 Mckee, Barbara, Disabled and the holocaust: Disabled Persecution, 2004: www.eastrenfrewshire.gov.uk/holocaust/holocaust_remembrance_2004_-_other_victims/holocaust_remembrance_2004_-_disabled___the_holocaust.htm

9 Писмени съображения, внесени съвместно от Центъра за репродуктивни права, Европейски форум по проблемите на инвалидността, Международен център за правна защита на човешките права (Interights), Международен алианс на хора с увреждания, Център за защита на хора с умствени увреждания, 16 август 2011: http://mdac.info/sites/mdac.info/files/Gauer%20v%20%20France_Submission_ECHR_FINAL.pdf

10 Европейски съд за човешки права, „Репродуктивни права, Информация“, 2011:

www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/4B7D24F7-F9EF-4749-B16B-68E650B95C5A/0/FICHES_droits_procr%C3%A9ation_EN.pdf

11 Департамент на ООН за социално-икономическа информация и политически анализ, 1994

12 Oliver, Michael, Understanding Disability: From theory to practice, 1996, Macmillan: Basingstoke.

13 Morris, Jenny, Pride Against Prejudice: Transforming Attitudes to Disability, 1991, Women's Press: London.

14 Handbook for Parliamentarians, No.14, 2007, From Exclusion to Equality Realizing the rights of persons with disabilities, UN and Inter-Parliamentary Union: www.un.org/disabilities/default.asp?id=212

15 Терминът „умствено изостанал“ вече не е актуален и не съответства на модерното разбиране за увреждане.

16 www.ohchr.org/EN/HRBodies/CRPD/Pages/CRPDIndex.aspx

17 www.internationaldisabilityalliance.org  

18 Публикация в пресата на Европейския форум по проблемите на инвалидността, 5 януари 2011: www.edf-feph.org/Page_Generale.asp?DocID=13855&thebloc=26586  

19 Забележка: „Ейбълизъм“ е предпочитаният термин от някои спецалисти и научни работници, тъй като насочва вниманието не толкова върху уврежданията, а върху формирането на способности, което във всички случаи има връзка с уврежданията.

20 www.simonstevens.com

21 Среща на високо равнище на ООН по въпросите на младежка, „Младежи с увреждания“, Информация: http://social.un.org/youthyear/docs/Fact%20sheet%20youth%20with%20disabilities.pdf

22 Карол Милър и Бил Албърт „Включване на уврежданията в развитието: уроци от включване на равенството“, 2005: www.dfid.gov.uk/r4d/PDF/Outputs/Disability/RedPov_gender.pdfp

23 „Млади и с увреждания: предизвикателствата на ежедневието за равнопоставеност“, Публикация на Младежкия комитет на ЕФИ, 2009: www.edf-feph.org/Page.asp?docid=18486&langue=EN

24„Без бариери, без граници“, Ресурсен център SALTO по младежко включване, 2008:

www.salto-youth.net/downloads/4-17-913/NoBarriersNoBorders.pdf

Към оригиналният текст

Джон Форбс Наш младши - "Красивият ум" на математиката и икономиката

Когато споменем името на Джон Наш, може би не всеки, който няма интереси в сверата на математиката и икономиката, ще се сети за кого говорим... Когато обаче, кажем "Красив ум", вероятно у никого няма да остане съмнение, кой е човекът, чието великолепно превъплъщение изигра Ръсел Кроу. 

Джон Форбс Наш младши (John Forbes Nash Jr.), американският математик, който печели Нобелова награда за икономика за работата му в Принстън върху теорията на игрите.

Той е роден на 13 юни 1928 г. в градчето Блуфилд, Западна Вирджиния.

В своята автобиография Джон Наш отбелязва, че това, което запалило интереса му към математиката, била книгата на Ерик Темпъл Бел - Men of Mathematics, и по-конкретно едно есе, посветено на Пиер дьо Ферма (френски юрист в Парламента на Тулуза и математика с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и теорията на числата). Още докато е ученик в горните класове Джон Наш посещава лекции по математика в Блуфийлд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги (днес университет Карнеги Мелън) в Питсбърг, Пенсилвания, където първо учи инженерна химия, а после химия, преди да се ориентира към математиката. През 1948 г., следвайки съвета на Джон Синдж, завършва едновременно бакалавърска степен, и магистратура по математика, след което получава стипендия от Принстън. Той също така е приет и в Харвард, но продължава своята работа в Принстън.

Наставникът на Джон Наш и бивш професор към "Карнеги Тех" Р. Дж. Дъфин пише писмо за препоръка, което се състои от само едно изречение: "Този човек е гений."

В Принстън Джон Наш работи върху своята теория на равновесието. Защитава докторат през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Дисертацията му, писана под ръководството на Албърт Тъкър, съдържа дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като "равновесие на Наш". Изследванията му излизат в три статии: "Equilibrium Points in N-person Games" (1950 г.), "The Bargaining Problem" (1950 г.) и "Two-person Cooperative Games" (1953 г.).

След блестящ старт на научната си кариера, през 1957 г. Джон Наш заболява от параноидна шизофрения, от която се възстановява тридесет години по-късно.

Джон Наш започва да проявява забележими признаци на шизофренно поведение през 1958 година. Изпада в параноя и през април-май 1959-а е приет в болница "Маклийн", където му поставят диагнозата параноидна шизофрения, придружена от лека форма на депресия и понижено самочувствие. След изпълнения с проблеми престой в Париж и Женева, Джон Наш се завръща в Принстън през 1960-а.

Според университетската легенда, Наш се превръща във "Фантома от Файн Хол" (Файн Хол е математическия център на Принстън), който бродел посред нощ като призрак, драскайки разни загадъчни уравнения на черната дъска. Легендата е описана в художествената книга The Mind-Body Problem от Ребека Голдщайн.

В края на 1980-те, Наш започва редовно да се свързва с други математици които осъзнават, че това наистина е той и, че новата му работа има стойност. 

През 1994 г. Джон Наш получава, заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани, Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел за принос към икономическата теория и в частност към теорията за игрите.

Теория на игрите е клон от приложната математика или по-точно дял от нея за изследване на операциите, който изучава стратегически математически модели и взимането на решения в конфликтни ситуации. Конфликтни са ситуациите, при които има две враждуващи страни с противоположни цели. При това, резултатът от всяко действие на едната страна зависи от начина на действие на противоположната страна. Примерите за конфликтни ситуации са многобройни. Класически пример в това отношение са военните действия. Редица ситуации в областта на икономиката (особено при наличие на свободна конкуренция) са конфликтни ситуации, в които играчите избират различни ходове, опитвайки се да максимизират възнаграждението си. Участващите в конфликта страни се наричат играчи. Ефективността на решенията на всеки играч зависи от неизвестните решения на останалите играчи и от други обстоятелства.

Освен научния интерес, теорията на игрите е обект на внимание и в популярната култура. Филмът "Красив ум" (2001 г.) е вдъхновен от живота на лауреата на Нобелова награда и специалист в областта на теорията на игрите Джон Наш.

Според Силвия Назар, автор на книгата "Красив ум", през февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Според нея също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват четирима икономиста от пет, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън, например, е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.

На 23 май 2015г, 86-годишният Световноизвестен американски математик Джон Наш, загива заедно със съпругата си Алиша в Ню Джърси, след като в нелеп злополучен инцидент, шофьорът на таксито в което се е возило семейството, губи контрол над автомобила. 

НАГРАДИ И ПРИЗНАНИЕ 

През 1978, Наш получава наградата на Джон фон Нойман за принос в областта на теорията. Печели наградата на Лирой Стийл през 1999.

През 1994, получава Нобелова награда за икономика в резултат на работата му в Принстън върху теорията на игрите.

След като в края на 1980-те, Наш започва редовно да се свързва с други математици и те осъзнават, че новата му работа има стойност, сформират група, която се свързва с комитета по Нобелови награди към Банката на Швеция, за да свидетелства, че Наш действително заслужава да бъде награден и психическото му здраве позволява това.

През 1999 г. Наш получава почетно звание Доктор на науките и технологията от Университета в Карнийдж „Карнеги Мелън“.

През същата 1999 г. Наш получава почетно звание пои икономика от Неаполитански университет „Федерико II“.

Наш получава почетна степен доктор по икономика от Университета в Антверп през 2007 г.

През 2015 г. гениалният математик получава Абелова награда за анализа си на нелинейни частни диференциални уравнения. Това е последната му награда.

С присъждането на Нобелева, и Абелова награди, Джон Форбс Наш става първият човек в света, който е удостоен и с двете престижни награди в Света, за научни достежения в областта на икономиката и математиката. 

Животът и постиженията на Джон Наш, са още едно доказателство, че "тънката червена линия" между гениалността и лудостта често е почти невидима и това, че някой я прекрачва по-често от другите, не го прави по-малко знапим и достоен за уважение! Напротив! Прави го, по-уникален и ценен, защото може да функционира извън рамките, на условностите, които предначертават живота ни, като мнозинство. 

Източници: Wikipedia, banker.bg

Особености в психическото развитие при деца с речеви нарушения

 

Нарушенията не съществуват сами по себе си, а винаги предполагат особености на личността и нейната психика. Тези особености са и причината за индивидуалното своеобразие на прояви на дефекта. Човешката психика е едно единно цяло, което се състои от надстройващи се части. В процеса на психичното развитие, поетапно започват да се развиват сферата на вниманието, на паметта, на мисленето и последна се сформира сферата на личността, която е сложно интегративно образование, като Левина (1967) посочва речта като най-сложната психична функция. Развитието на мисленето у детето най-добре се проследява в процеса на развитието на речта като тези два процеса са взаимосвързани. Формирането и функционирането на речевата дейност се извършва в тясна връзка с всички психични процеси, но тя е базисна за усъвършенстването на познавателните процеси, като фиксира сензорните еталони, включва се в процеса на мислене, направлява процеса на въображение.

Според Виготски (1983), биологичното развитие на детето е източник на мисълта, а социалното му обкръжение – на езика.

Итерпретирайки твърдението на З. Фройд, че симптомът е всяко ограничение, което Аз-ът си налага, К. Белон достига до извода, че нарушенията в езика (устен и писмен) съответстват не на определени пропуски, а на един активен процес на отказ от познание; на своеoбразна нервна задръжка (затормозяване). Белон разглежда езикът (устен или писмен) като персонална структура, изучаването на която е един от съставните й компоненти, а не като външен обект, който трябва да усвоим.

При децата с речеви нарушения се забелязват трудности в общуването, възпитанието и обучението, които могат да повлияят негативно върху личностното им развитие. Осъзнаването на своя недостатък допълнително оказва негативно влияние върху формиране на личността им. Те проявяват тревога и страх от изказване (дали ще бъдат разбрани), поради което в повечето случаи предпочитат или контак със свои връстници, които проявяват същият речев недостатък или избягват социалните контакти, стават затворени и проявяват нежелание за комуникация. Емоционалната им нестабилност може да се прояви като дезорганизация на поведението при обикновени и стресови ситуации.

Класификация на комуникативните нарушения

Първата класификация на комуникативните нарушения дава Хипократ. Според него те са:

Афония – липса на глас

Анандия – липса на реч

Траулотес – нарушено произношение

Асафея – неразбираема реч

Ихнофония – заекване

Херодот описва речево нарушение и го нарича батаризъм, което всъщност е заекването.

Класификация пo MKБ 10

Нарушенията на устният и писменият език по Международната класификация на болестите (X ревизия) са поместени в раздела на психическите и поведенческите разстройства (глава пета), като не са групирани в отделен раздел, а са поместени в различни раздели.

РАЗСТРОЙСТВА НА ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

F80 Специфични разстойства на речта и езика

F80.0 Специфично разстройство на артикулацията

F80.1 Разстойства на експресивната реч

F80.2 Разстройсва на рецептивната реч

F80.3 Придобита афазия с епилепсия (Синдром на Landau-Kleffner)

F80.8 Други -включва фъфлене (lisping)

F80.9Неуточнени – при значително нарушение на развитието на речта и езика, което не може да бъде обяснено с умствено изоставане или с неврологични, сензорни или соматични заболявания, които пряко засягат речта и езика.

F81 Специфични разстойства на развитието на училищните умения

F81.0 Специфично разстройство на четенето

F81.1 Специфично разстройство на писането

F81.2 Специфично разстройство на аритметичните умения

F81.8 Други – разстройство в развитието на експресивното писане

F81.9 Неуточнени

F82 Специфично разстройство на развитието на двигателните функции

F83 Смесено специфично разстройство на развитието

F84 Генерализирани разстойства на развитието

F84.0 Детски аутизъм

F84.1 Атипичен аутизъм

F84.2 Синдром на Rett

F84.3 Друго дезинтегративно разстройство в детството

F84.4 Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стериотипни движения

F84.5 Синдром на Asperger

F84.8 Други

F84.9 Неуточнени

F88 Други разстойства на психическото развитие

F89 Неуточнени разстойства на психологичното развитие

ПОВЕДЕНЧЕСКИ И ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТОЙСТВА С НАЧАЛО, ТИПИЧНО ЗА ДЕТСТВОТО И ЮНОШЕСТВОТО

F94 Разстойства на социалното функциониране с начало типично за детството и юношеството

F94.0 Елективен мутизъм

F94.1 Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип

F94.2 Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип

F94.8 Други

F94.9 Неуточнено

F95 Тикови разстойства

F95.0 Преходно тиково разстройство

F95.1 Хронично двигателно или гласово тиково разстройство

F95.2 Комбинирани гласови и множествени двигателни тикове (синдром на Tourette)

F95.8 Други

F95.9 Неуточнено

F98 Други поведенчески и емоционални разстойства с начало, обичайно за детството и юношеството

F98.0 Енуреза, неорганична

F98.1 Енкопреза, неорганична

F98.2 Разстройства на храненето в бебешка и детска възраст

F98.3 Пика в бебешка и детска възраст

F98.4 Разстройство със стериотипни движения

F98.5 Заекване

F98.6 Бърза реч (cluttering)

F98.8 Други уточнени – включени в F42 Обсесивно-компулсивно разстройство

F98.9 Неуточнени

 Класификация на комуникативните нарушения съгласно поведенческият модел

В последните години все повече се засилва лингвистичната ориентация в логопедията. Много нарушения, при които има трудности за клинично терминологизиране се обозначават чрез лингвистично описание (напр. термина дислалия се заменя с артикулационно нарушение).

Съгласно поведенческият модел всички комуникативни нарушения се анализират като нарушения във формата, съдържанието и употребата на езика.

Симптоми с нарушения в езиковата форма – нарушения във фонологията, синтаксиса и морфологията. В тези три аспекта речта е непълна и неточна

– Нарушенията в синтаксиса се характеризират с аграматизъм. Фразите са прости и непълни, в тях липсват второстепенни, но е възможно да липсват и първостепенни части на изречението. Словоредът също е неправилен.

– Нарушенията в морфологичната структура се характеризира с: липса на части от думи, представки, наставки, окончания, но се запазва корена на думата, особено ако е под ударение. Често структурата на думата е толкова разстроена, че от нея е останал само най-общ контур. Има трудности и в използването на глаголните форми, във времената на глагола, в съгласуването на думите по род и число. Използват се ограничен брой шаблонни фрази.

– Разстроената фонология се характеризира със замени, пропуски, добавяне на звукове, добавяне на срички, разместване на звукове и срички в рамките на думата. Също така е възможно правилното произнасяне на един труден звук изолирано, но да се произнасе различно в различните думи т.к. не се осъзнава смислово разграничаващата му роля.

Нарушение в езиковото съдържание

Най-главен симптом тук е бедният речников запас. Употребяват се само прости, но не и абстрактни понятия, както и дифузна употреба на една и съща дума с недостиг при номинирането на обектите.

Нарушения в езиковата употреба

В този случай е налице развита собствена реч както и желание за общуване, но се констатира неразбиране на междуличностните взаимоотношения в акта на комуникация и се демонстрира поведение, от което става ясно, че възприетите съобщения не се декодират. Собствената продуцирана реч е извън контекста на разговора и ситуацията.

Диагностична класификация на комуникативните нарушения

В последните класификации комуникативните нарушения се разделят на две глобални категории (приложение 1):

Нарушения на вербалната (говорната) комуникация

Говорните нарушения от своя страна се групират на:

– артикулационни

– фонационни

– общоговорни – увредени са две и повече от две звена на говора (дишане, артикулация, фонация и прозодика)

Нарушения в екстравербалната (езиковата) комуникация

Те най-общо се подразделят на:

– нарушения в устния език

– нарушения в писмения език

Клинична класификация на комуникативните нарушения при деца по модела на класификацията на Волкова

Клиничната класификация на Волкова включва практически всички комуникативни нарушения

 Нарушения в гласа

Гласовата функция може да бъде разстроена по различен тип.

– афония (апхониа) – пълна липса на глас

– дисфония (диспхониа) – разстроена гласова функция:

– слаб

– бързо изтощаем

– пресеклив

– дрезгав

– фалцетен

– хриплив глас и други

– ринофония (rhinophonia) – патологичен гласов резонанс, характеризиращ се с хиперназализация на говорните звукове

 Ринолалия (rhinolalia) – хиперназализация (гъгнив глас) и тотално разстроено звуково произношение в резултат на цепнатини на твърдото небце, или дисфункция на мекото небце

 Нарушения в речевия темп

– брадилалия (bradylalia) – патологично забавен темп на речта

– тахилалия (tahilalia) – патологично ускорен темп на речта

 Нарушения в речевата плавност

– итерация – забързана и леко накъсана реч поради бързото натрупване на речников запас при деца на възраст над 2 годишна възраст и желанието им да изкажат бързо голямо количество информация. Това нарушение в речевата плавност се счита по-скоро за физиологично, но в немалък процент от случаите то може да доведе до заекване.

– запъване – по-лека форма на заекване

– заекване (balbuties)- спазми и блокажи (с тоничен или клоничен характер) на говорните мускули по време на реч. Продължителността на спазмичните задръжки в средни случаи се колебае в пределите от 0,2 до 12,6 сек. Различават се два вида заекване:

– невротично (логоневроза) – дължи се на дисфункция на централната нервна система като възниква на генетична или психогенна основа

– неврозоподобно – дължи се на ранна церебрална недостатъчност

86% от заекващите деца са с невротично, а 14% са с неврозоподобно заекване по данни на Л. Я. Миссуловин (1988г.).

 Мутизъм (mutismus) – задръжка на речта, липса на речево общуване с околните при запазен говорен апарат, която може да е кратковременна или по-продължителна

Умишлено желана – преднамерена немота, психогенно при хистерия

Немота, вследствие на задръжка при депресивен ступор или катобариера

Последствие на императивни халюцинации при шизофрения

Последствие от преживяна стресова ситуация

Дислалия– dislalia (артикулационни нарушения, пелтечене) – говорни нарушения, при които предимно е разстроена артикулацията на онтогенетично средните и най-вече на онтогенетично късните съгласни. Неправилната артикулация се характеризира със симптоми като: замени (субституции), пропуски (елезии), изопачаване на говорните звукове. Грешките в артикулацията са системни и устойчиви, а замените на звуковете са пълни и постоянни.

Названията, с които се отбелязва нарушената артикулация произтичат от гръцки език. Всеки звук се назовава с гръцкото му наименование с представките а- (за липса на дадения звук), пара- (при замяна) и дис- (при изопачаване).

Нарушената артикулация по групи звукове се бележи по следния начин:

При нарушение на всички гласни звукове – вокализъм.

При нарушение на произношението на съскащите (с, з, ц, дз) и шушкащите (ш, ж, ч, дж) звукове – сигматизъм (sigmatismus). Най-честите форми на диссигматизъм са: интрадентален, дентален, латерален, лабиален, лабиодентален и палатален.

При нарушена артикулация на звуковете к и г – капацизъм (capacismus) и гамацизъм (gammacismus).

При нарушена артикулация на звуковете т и д – тетизъм и делтизъм.

При нарушена артикулация на звуковете ф и в – фитизъм и витизъм.

При нарушена артикулация на звук х – хитизъм.

При нарушена артикулация на звук й – йотизъм.

При нарушена артикулация на звук р – ротацизъм (rhotacismus). Най-често срещаните видове ротацизъм са: веларен, увуларен, лабиален, лабиодентален и интердентален.

При нарушена артикулация на звук л – ламбдацизъм (lambdacismus). Най-често срещаните видове ламбдацизъм са: билабиална артикулация, смекчаване на звук л и интердентално.

При нарушена артикулация на звуковете п и б – пюизъм и бетизъм.

При нарушена артикулация на звуковете м и н – мюизъм и нитизъм.

Практически най-разпространени при българските деца са: сигматизъм, ротацизъм и ламбдацизъм т.к. са свързани с онтогенетично късните и артукулационно сложните звукове. Полиморфната форма на артикулационните нарушения се изразява в различни комбинации от замени и изопачавания на съскащите и шушкавите съгласни, а мономорфната се изразява в замени, пропуски, изопачавания на сонорните съгласни Р и Л.

Изопоачаването на звуковете при българските деца се среща само на звуковете С (диссигматизъм), Р (дисротацизъм) и Л (дисламбдацизъм). Всички останали звукове е възможно да се заменят или пропускат, но не и да се изопачават. Замяната и пропускането на звукове е възможна при всички звукове от българската фонемна система.

Дизартрия – тотално разстойство на звукопроизношението при парализи на черепно мозъчните нерви и се среща при деца с церебрална парализа. Бива: псевдобулбарна, атетозна и атаксична.

Алалия (общо недоразвитие на речта) – липса на реч или недоразвита такава при деца в резултат от органични увреди в кората на главния мозък. Различават се три нива на ОНР:

– Първо ниво – активният речник е в зачатък

– Второ ниво – активният речник е разширен

– Трето ниво – активният речник е сравнително добре развит

Детска говорна апраксия – дължи се на локално поражение в кората на главния мозък. Характеризира се с разстройство в дишането и ринофоничен глас, а нарушенията в прозодиката не са много чести

Нарушения в писмения език:

– Дислексия (алексия) – тежки нарушение в процеса на четене

– Дисграфия (аграфия) – тежки нарушение в процеса на писане

Нарушения в устният език:

– Фонологични нарушения в развитието на устния език – нарушено фонологично кодиране на звуковете по съответните фонологични правила на езика

– Граматично нарушение в развитието на устния език – синтактична и морфологична недостатъчност. Среща се при деца с нормален невербален и намален вербален интелект.

– Семантично-прагматични нарушения в развитието на устния език – страда разбирането на речта и следователно и употребата й.

Първично общо нарушение в развитието на устния език – среща се при деца с аутизъм.

Вторични нарушения в развитието на устния език – резултат от болестни промени, в чиито рамки вторично се развива езикова патология.

Специфични езикови нарушения при деца с намален слух или глухота.

Специфични езикови нарушения при зрително затруднените и при слепи деца.

Специфични езикови нарушения при деца с умствено изоставане.

Специфични езикови нарушения при деца със задръжка в психическото развитие.

Специфични езикови нарушения при деца с церебрална парализа.

Специфични езикови нарушения при деца с други соматични заболявания.

Специфични езикови нарушенния при деца с психически разстроиства или с психиатрични заболявания.

Говорни разтроиства при леворъчие

Честота на разпространение на артикулационните нарушения при деца на възраст между 5 и 7 години

своето изследване Ц. Ценова (1997г.) посочва, че артикулаторните нарушения на развитието се срещат в 23 % от децата на възраст между 5 и 7 години, като 13 % са нарушения от полиморфен тип, 10 % са от мономорфен тип, а 1 % се дължат на малформации в артикулационния апарат. Съотношението между момичета и момчета е 2:1.

Терапия на комуникативните нарушения на развитието

Терапията на комуникативните нарушения представлява научно-приложна област,изградена върху познаниято от различни научни области. Характерно за логопедичната терапия е това, че нейните цели са лингвистични, а при структурирането и планирането й важна роля играе не конкретният вид нарушение, а неговата симптоматика,т.е. логопедичното въздействие е в повечето случаи симптоматично, а не етиологично.

Артикулационна терапия

Артикулационната терапия е най-често прилаганата в практиката. Тя се прилага при дислалия (артикулацонни нарушения), ринолалия, дизартрия.

Основните й етапи са:

– опознаване на звука

– постановка на звука

– автоматизация на звука

– диференциация на отработвания звук от други звукове

Дихателна и фонационна терапия

Дихателната терапия се прилага при нарушено речево дишане и цели постигане на дълбоко и плавно дишане по време на говор.

Фонационната терапия се прилага при гласови нарушения и съдържа следните моменти:

– почивка на гласа

– постановка на речевото дишане

– прокарване на глас

– затвърдяване на фонационните умения и създаване на навици за гласообразуване

Дихателната и фонационната терапия в много случаи се преплитат. Съществуват чисто дихателни процедури докато чисто фонационни такива няма.

Целите, с които се прилагат дихателните и фонационните процедури в терапията на комуникативните нарушения са три:

Подобряване качеството на говорното дишане.

Усвояване на плавна реч.

Нормализиране на гласовата функция.

Дишането и фонацията са говрни компоненти, които по принцип не се осъзнават от детето. То фокусира вниманието си върху най-сложния и най-лесно видимия говорен компонент, артикулацията, а дишането отпада от вниманието. Това се дължи на недостатъчния самоконтрол (резултат от по-малките възможности за разпределение на вниманието),характерен за детската възраст. Затова дихателните и фонационните процедури представени в игрови контекст,повишават интераеса на детето към тях и спомага за осъзнаване на важността им при говор.

Дихателните процедури магат да се представят с: игрова формулировка на инструкцията, чрез включване на играчка, чрез онагледяване на издишваната струя и чрез духов музикален инструмент.

Фонационните процедури могат да се представят: чрез звукоподражание и имитация, чрез сюжетна форма, чрез пеене и други.

Прозодична терапия

Най-трудният за контрол компонент на говорното поведение е плавността на речта. Терапията на заекването е комплексна, но е без гаранция за успех.

Най-общо прозодичната терапия може да се представи в два етапа:

Първи етап – подготвителен. Той включва:

– релаксационни процедури

– респираторни процедури

– процедури,целящи забавяне на говорното темпо и удължаване на времетраенето при продуциране на речевите сегменти

Втори етап – етап на същинската терапия

Според Hayhow и Lewy, представени от Д. Георгиева, са следните:

– етап на съпровождаща реч („задружна реч“ по руската логопедична школа)

– етап на имитационна реч („отразена реч“ по руската логопедична школа)

– етап на повторение на стереотипни изречения (междинен етап между имитирането и спонтанния говор)

– етап на спонтанна реч

– етап на спонтанна реч под действието на комуникативен натиск

– етап на трансформиране на придобитите навици за плавна реч в реални житейски ситуации

– етап на поддържане на речевата плавност

Двигателна терапия

Двигателната терапия се прилага при нарушено развитие на артикулационния и мануалния праксис. Упражненията за развитие и усъвършенстване на движенията на артикулационните органи са необходими практически при терапията на всички комуникативни нарушения на развитието.

Двигателната терапия включва:

Упражнения за раздвижване на артикулационните органи:

– упражнения за раздвижване на езика

– упражнения за раздвижване на устните

– упражнения за раздвижване на долната челюст и бузите

– комплекси от упражнения в стихотворна форма

– комплекси от упражнения в сюжетна форма

Упражнения за усъвършенстване на мануалния праксис

– изпълнение на различни статични и динамични пози на ръцете и пръстите на ръцете под проста инструкция и след показ

– комплекси от движения съчетани с реч, изпълнявани след показ и след сложни стихотворни или сюжетни инструкции

Когнитивна терапия

Когнитивната терапия се прилага при:

Нарушена ориентация във фонемния строеж на езика – или това са децата с дефектна продукция на говорните звукове.

Тук се включват следните модели за формиране на ориентация въвфонемния строеж на езика:

– фонологични (смислоразличителни) процедури

– фонетико-фонологични проедури

– метафонологични (сегментационни) процедури

– процедури за творческо опериране с думи

Нарушено развитие на когнитивните процеси

При всеки отделен случай, в който се констатира когнитивна недостатъчност, независимо от комуникацонното нарушение, е необходимо прилагане на когнитивната терапия. Тя включва:

– усъвършенстване на възприятията

– зрителни

– за цвят

– за форма

– за величина

– за пространствена ориентация

– слухови

– за ритъм

– за говорна перцепция

– внимание

– памет

– мислене

 

Езикова терапия на устният език

Прилага се при:

Общо недоразвитие на речта (ОНР) и включва три етапа (според новото на ОНР) на терапия:

Първи етап – семантико-фонологичен

Втори етап – синтактично-фонологичен

Трети етап – морфологично- фонологичен

Трудности за свързано устно изказване

Тук терапията включва:

– преразказ – описание

– преразказ на серия от картинки

– разказ по серия от картинки

– преразказ на текст

– преразказ на сюжетна картина

– разказ по сюжетна картина

– разказ по тема

– разказ по преживяно

Недостатъчност в развитието на устния език

Терапията се съобразява от доминиращата недостатъчност и се различават следните видове терапии:

– при фонологична недостатъчност

– при граматична недостатъчност

– при семантична недостатъчност

Аутизъм

Вторични нарушения в развитието на устния език

Езикова терапия на писмения език

Тук се различават следните видове:

– терапия при доминиращи слухово-гнозисни смущения и неспособност за формиране на звуко-буквени връзки

– терапия при доминиращи оптико-пространствени смущения и несформиране на буквения гнозис

– терапия при доминираща неспособност за сегментация на говорната верига и аграматизъм

Към оригинала