Отново за многоизмерността на Свободата и Независимостта...

снимка:https://umasshistory.wordpress 

Свободата и Независимостта за МАЛКИТЕ НЕЩА 

са НАЙ_ВАЖНИ  !!!

Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... 

Да пуснеш хвърчило... 

Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам -  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. 

да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти..

Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

Много често приемаме онова, което имаме, за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало,

Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...

Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенця Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....

  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа... 

А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!

Ти си аз и аз съм ти-една история от "живия живот"....

сниммка: mohawkcollege

Историята, която днес ще споделя с вас е съвсем истинска.

Историята на една майка.. Една от многото....Една от всички онези, чиито свят се е преобърнал с главата надолу след диагнозата...

Една от всички онези, на които се е наложило да преподредят пъзела на своите приоритети и ценности и да препрограмират живота си наново... Една от нас!...

Споделям я, с вас, защото е крайно време всички да се събудим, да се огледаме и да разберем , че не сме сами!...

Някой, за да разберат, че "различните" не са опасни!...

Повечето, за да се уверят, че има достатъчно други, които познават болката им и с които имат общи интереси и цели...

И още, за да си припомним, че никой не е застрахован и за това всички трябва да сме единни в името на по-доброто бъдеще за децата ни!!!

Дерзайте

Тонева Жасмина

Ти си аз и аз съм ти

Синът ми е аутист. Роди се задушен. Увреждането е предизвикало изменения в мозъка вследствие на които на около две години разви аутистично поведение. Вследствие на което аз умрях. Бах мъртва дълго време. След това възкръснах.
Днес моето “аз” няма нищо общо с предишното ми “аз”. Днес, не работя за една от най-известните марки в света на технологиите. Не съм част от голям международен екип. Не живея в София. Не получавам заплата. Напуснах работа, заживях на село, надебелях (с 20 килограма). Днес, съм майка на дете аутист. Днес, съм лекар, адвокат, учител, психолог и най-важното- единствения приятел на сина ми -поне за момента. Днес, съм любов. Днес, съм болка. Днес, съм жива. Днес осъзнах, че ако мога да се върна назад бих избрала отново същия път. Единственото, което бих искала да променя е времето, което загубих в самосъжаление и сълзи, да го посветя на сина си. Бих го прегръщала повече, бих му казала, че го обичам такъв какъвто е и че той не е виновен за нищо. Бих се смяла повече и бих му разрешавала да крещи с пълно гърло, защото знам, че това го прави щастлив и му харесва. Бих му казала, че да си аутист не е клеймо и не е нещо зловещо и лошо, че той не е лош и зловещ, а различен. Че да си различен всъщност е готино. Че аутизъм значи различен, нов и интересен. Бих му казала, че аз също вече съм аутист, защото той съм аз и аз съм той. Че света, в който живеем двамата е зъл и жесток не защото е зъл по рождение, а защото не ни разбира и се страхува от нас. Нормално е когато те е страх от нещо да си нервен и нападателен. Че този свят няма да остане същият, защото аз и той, и милиони други като нас ще го променим. И ако той все пак не поиска да се промени и избере да бъде зъл и жесток, тогава ще си създадем нов свят-аз и той- и милионите като нас и няма да ни пука за мнението на остарелия, изоставен и забравен стар свят. Бих му казала, че той не е болен. Бих му казала, че е много по-здрав и нормален от половината политици, управляващи в момента. Бих му казала, че интелектуален дефицит не означава духовен дефицит. Бих му казала, че е пеперуда и няма смисъл да се мъчи да бъде какавида, защото никога няма да бъде щастлив от живота на какавида. Ще бъде щастлив сред себеподобните си пеперуди, там, високо в небето-по-близо до облаците и слънцето. По-близо до Бог. Бих му казала, че има най-красивите крила и най-чистото сърце, които съм виждала. Бих му благодарила, че с появяването си ме промени и ме спаси. Бих му казала, че Бог го обича толкова колкото и всяко друго дете, птиче и мравка и че в очите на Бог всички сме прекрасни и обичани. Бих му казала толкова много неща… А защо не съм ги казала до сега? Не съм му ги казала, защото се страхувах. Страхувах се, че няма да ме разбере, че докато му говоря просто ще ме подмине, сякаш не ме чува. Сякаш думите ми нямат никаква стойност и не означават нищо за него. Страхувах се, че няма да ме прегърне както си представям, че би трябвало да направи. Страхувах се, че просто ще включи лаптопа и сякаш нищо специално не се е случило, ще си пусне детското, което е гледал пет-шест милиона пъти. Страхувах се, че този ден ще бъде един от всичките обикновени и напълно еднакви дни за него. Страхувах се да не ме отхвърли и да разбие сърцето ми, страхувах се и не ме е срам да си го призная. Но страха може да се победи само, ако се изправиш срещу него и го преживееш напълно и докрай. Затова днес ще му прочета този текст и не ми пука, че е само на пет, и не ми пука, че може изобщо да не разбере думите, защото думите освен смисъл имат вибрация, звук и предизвикват чувства. Дори и да не разбере семантиката ще усети чувството и това чувство ще се отпечата в сърцето му. И сърцето му ще отговори на моето сърце също с вибрация и чувство и аз ще знам, че мечтата ми се е сбъднала-синът ми е разбрал, колко много го обичам, колко съм щастлива, че е избрал да се роди точно при мен. Разбрал е, че той е моят спасител, защото той е този заради който се върнах от Нищото и той е този заради, който ще създам нов свят!

Източник: Национален Алианс "Усмихни се с мен"