Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мисъл, за хората с трудности в придвижването. Някой от българите тук казват, че е защото от Европейския съюз, ги натискат, но важното е, че достъпността я има в доста по-голяма степен навсякъде в инфраструктурата площадките или са на нива с плавен преход или има рампи, които НЕ са проформа, а наистина съобразени с безопасен и лесен достъп.
Казват още, че това е не само заради инваледните и детските колички, а защото има страшно много мотори и скутери. Но важното е, че ги има!
Това, което ме очарова в кварталния супермаркет е, че видях поне седем различни вида средства, за пазаруване, съобразени с различни нужди и удобство, за клиентите. Освен кошниците със и без колелца и количките, които си познаваме имаше още два вида, колички, за родители с малки деца и два вида колички специално за хора с двегателни проблеми, каквото дори не предполагах, че съществуват.
Едните се закачаха отпред за самата инвалидна количка, а другият вид бяха компактна рингова количка с прикачена отпред пазарска, ако хората със специфични потребности са тръгнали, без количка в момента.
А като стигнахме до каса, отвориха специално каса за нас, да не чакаме, тъй като на другите имаше опашки.
Може и да е било случайно, но се случи няколко пъти, в различни магазини.
Нямам намерение, да внушавам, че тук в един второразряден гръцки провинциален град всичко е прекрасно. Но е в пъти по-добре отколкото в родната ни няколко милионна София например, където на централни пътни възли като Централна гара и Централна Автогара, от 10тина инвалидни асансьора в близост, до такива натоварени кръстовища, обикновено работи само единият в самата гара, а понякога и той е повреден, а рампи те са за самоубийци.
Още за мислите и добрите намерения, с балкански синдром, в следващи постове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар