9 основни причини за насилието в училище - Отново за агресията и насилието с "други очи" - Част 1

                                         Снимка; hsdi.org

Автор: Ивайло Апостолов

 Насилието много често може да бъде 

"отчаян вик за помощ". 

Краен опит на израз на безсилие и 

липса на визия за друга алтернатива и изход.

       Агресияте и Насилието като социален феномен са един все по-често срещан проблем в наше време.

Ученик остана без далак след побой в училище,

Над 400 случая на насилие над медици

Нараства агресията в училищата

Жена осъдена след побой над учителка

Диеректор на училище обвинениен в блудство с ученичка

Син алкохолик спуква от бой майка си, бащата не издържа и го уби счук

Млад мъж преби възпитателка в център за деца в Смолян

Ученик преби учител с кол в Садово

Връщат 3000 отпаднали ученика отово в училище

200 000 са отпадащите от училище

      Това е само бегла ретроспекция  на част от новините свързани пряко или косвено с прояви на насилие само в една от националните медии. И то, само през последните две седмици. Мисля че те не просто говорят, а направо крещят достатъчно красноречиво, за това, колко наболял е този проблем.

       Агресия и Насилието, като нейно конкретно проявление в обществото е имало и ще ги има в богатата палитра от разнообразни форми - домашно, емоционално, сексуално, институционално, насилие на работното място. Но за да не се превърне насилието наистина в епидеия, крайно наложително е:

 първо - да се научим да го разпознаваме

 второ - да не оставаме безучастни, когато сме свидетели на такова...

Кои са причините?

       1. Общото психическо и емоционално претоварване от ескалиращият стрес и напрежение в ежедневието

       Ежденевието днес е изключително емоционално предизвикателство за всеки от нас. Несигуността за утрешният ден; перманентният стрес от прекалено динамичният живот, претоварен със най-разнообразни стимули от всякакъв вид; напрежението на работното място; работата, която изцежда последните ни сили; липсата на възможност за адекватна почивка и все по-честото емоционално прегаряне; неудовлетворяващото заплащане и още , и още...

       Всичко товаа неминуемо рефлектира върху нас и първо се отразява на взаимоотнношенията ни с хората, които са ни най-близки.– нашето семейство.. 

  

    

         2. Народопсихологията на българина

       За много  хора в България домашното насилие или насилието в партньорската връзка е ежедневие. По данни на асоциация „Имаго” 1 милион от близо 4 милиона българи са жертва на тормоз вкъщи /изследването е от 2015г/, като за 30% от жертвите тормозът продължава средно по 10 и повече години. Пореди това обаче, че традиционно българското семейство е затворена общност на авторитарен патриархат, и някой от формите на насилие се приемат за нормални, околните, а в много случаи и самите партньори не идентифицират насилието като такова и дълго време не го признават, дори пред самите себе си.

    3. Недостатъчната емоционална интелигентност и липсата на ефективна комуникация в семейството

       Според специалистите от асоциация „Аниомус”, един от главните проблеми за нарасващата агресия сред децата е това, че не са се научили да идентифицират чувствата си, да говорят за тях и да ги изразяват по-адекватен начин, което е пряко следствие от неефективна комуникация в семейството. Обикновено, този процес започва около третата година от развитието на детето, когато то започва да осъзнава, че има собствено, автономно тяло и започва развитието на неговата личност.

   Една от основните причини за това е, наличието на свръх авторитерни и контролиращи родители, или свръхангажирани „отсъстващи” физически или емоционално такива, които и в двата случая са съпътствани от липсата на чувство за внимание, топлота, обич и загриженост от страна на родителите, която усещат деца. От друга страна, същата тази липса много често или изобщо не се осъзнава от родителите или ако се осъзнава се компенсира със материална свръх презадоволеност или прекалено либерално възпитание. При всички случаи обаче, крайният резултат, най-често е липса на доверие, отчуждение и липса на респект от всякакви авторитети. Или търсене на авторитети и модели за подражание извън семейството, които най-често са негативни.

 

        4. Нагативните поведенчески модели и опит в семейството

     Ако едно дете види и понася насилие в своето семейство, ако родителите се бият или злоупотребяват с алкохол, то това дете обикновено възприема себе си, като лично отговорно и виновно за това.. Затвърждава се усещането ”аз не съм добър”, което продължава през целият му живот след това.     

     Неефективните взаимоотношения между децата и родителите или фиктвните такива, оставят неизлечим отпечатък върху взаймоотношенията бъдещите интимни връзки на детето, като възрастен и дори върху самият избор на партньор.

      Наблюдаването и усвояването на негативни поведенчески модели, в които присъстват различни форми на насилие, повлияват не само върху личният им избор на „роля” в бъдещите им взаимоотношения и върху често преждевременото, често твърде прибързано встъпване във връзка, само за да се спасят от „отровните” взаимоотношения със своите родители. При това създавайки си фикс идеята, да изградят една „идеална връзка”, различна от тази, на която са били свидетели.

      В крайна сметка обаче, те все пак или възприемат ролята на доминиращия родител, именно защото са се зарекли, никога повече, да не бъдат в позицията на жертви, или пък ролята на жертвата, тъй като не могат да се избавят от твърде дълбоко вкорененото у тях чувство на вина още в биологичното им семейство и придружаващото го усещане за заслужено възмездие.

    Тоест, здравословните, доверителни, пълноценни и ефективни взаимоотношения и общуване с родителите, са предпосавка за изграждане на спокойна, сигурна, уверена в себе си, пълноценна личност на подрастващия. Тогава авторитета на родителите е достъпен и подпомага активно изграждането на пълноценните взаимоотношения и личност на детето. Така то усвоява правилни и здравословни модели на поведение и взаимоотношения с околните. Това е една прекрасна превенция на агресията и насилието сред подрастващите.

    5. Липса на механизми за здравословно изразяване, трансформиране и освобождаване.на натръпаното вътрешно напрежение и агресия (Сублимация)

     Друга причина за ескалирането на агресията е, че много често липсват механизми за здравословно й изразяване и освобождаване. В такъв случай, има голяма опасност, тя да се пренасочи върху други, външни обекти, които имат по-малко значение и от които децата изпитват по-малко страх и респакт;

Така насилието излиза извън дома и става „видимо”

      Емоционалната и психична свръхнатовареност на съвременото ежедневие, която засяга всички ни, се отразява изключително силно върху формиращата се и неукрепнала личност на подрастващите, особено в периода на пуберитета, когато, е подсилена от експлозията от хормони и промяна на рефарентните „значими други”. За това свидетелства и нарастващият брой депресии, панически атаки, алкохолна и друг тип зависимости, при подрастващите във все по-ранна възраст.

       6. Девалвация на ценностите, както и липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани.

      Девалвацията на ценностите и погрешно изградените ценностна система и приоритети; липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани (като полиция, правосъдние, училище и т.н) е не по-маловажна причина за блоакиране на механизмите на задържане и контрол на агресивните пориви и ескалиране на първоинстинктните афективни реакции на агресия.

           7. Чувстовто за безнаказаност и липса на последствия

      Създалото се у детето чувстовто за безнаказаност и липса на последствия от неговите негативни прояви; както и подкрепата от страна на родителите, като демонстрация на някаква криво разбрана родителска загриженост, дори ако постъпката на детето е меко казано неприемлива. Това е още  една от причините за детската агресиа, която не е без значение

          8. Не достатъчно адекватното отношение на училището

      Още един проблем, пряко свързан насилието сред младежите, който споделя колежката Катя Кръстева – психолог и психотерапевт към асоциация Анимус  е, не достатъчно адекватното отношение на училището към подобен род прояви. Случайте свързани с агресия и насилие се омаловажават и се толериреат прекалено дълго, което изключително много утежнява нещата, споделя терапевта с 20 годишен опит в работата с деца и семейства в риск.

    9. Мултиплициране на нарастващ брой деца, за които образованието, респективно възпитанието, не са ценност и приоритет

     Не случайно в списъка с новини съм включил последните две, тъй като то те разкриват още една не маловажна причина. Спред една голяма прослойка от населението у нас нивото на образование, възпитание и интелектуално развитие е изключително ниско. Сред него , но не само, статута и авторитета на училището е нищожен. Освен това, когато нивото на мислене е примитивно, реакциите на човека също са примитивнии първосигнални. Задържните процеси и контрола са изключително слаби. Тоест, когато разумът не намира аргументи, силата на аргументите, се заменя с аргументите на силата и реузлтата е агресия и насилие.

        Какъв е изхода?

  Виж:

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2

Сбогом Лято !!!!

Вън вали, над главите на мрачни навъсени хора

Вън вали. Глухо шляпа в студената кал.

Едри капки от сива нега и умора

трополят по морето от шлиферночерна печал.

Сбогом лято!. С безметежни горещници. 

                                              С романтични безсъници.

Сбогом лято! Ще пазя дълбоко в сърцето искрица от теб!

Септемврийските дни, се строяват край мен, като съдници..

Есента ме обгръща. Както грешник, разгулен вертеп!

Отново за многоизмерността на Свободата и Независимостта...

снимка:https://umasshistory.wordpress 

Свободата и Независимостта за МАЛКИТЕ НЕЩА 

са НАЙ_ВАЖНИ  !!!

Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... 

Да пуснеш хвърчило... 

Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам -  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. 

да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти..

Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

Много често приемаме онова, което имаме, за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало,

Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...

Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенця Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....

  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа... 

А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!

Една прекрасна инициатива, която просто не можем да подминем !!!

Всъщност инициативите са няколко паралелни

и се проведоха на 15.09 в няколко учебни заведения в София, Бургас и Хасково.

В столичното 54-то училище учебният ден стартира по по-необичаен начин с инициативата "Подари помощ вместо цвете", в помощ на 7 годишния Божидар, който има нужда от животоспасяващо лечение.

В Руската гимназия "Васил Левски" в Бургас също подеха подобна инициатива "Доброто винаги намира кауза" в подкрепа на техни съученици с хронични заболявания.

Всички училища, както и в някои детски градини в Хасково,също се включиха в съвместна инициатива, като за целта са били организирани повече от 340 кутии..

По думите на учителката Даниела Ганчева, която е инициатор на акцията в 54-то училище , идеята се появява в сегашният й вид още през 2014г , в подкрепа на момче на име Ангел.

Искрени адмирации за всички подобни инициативи и за будните учители, родители и ученици, които стоят зад тях!

Дано те да стават все повече, защото това е един прекрасен начин децата и обществото ни, да се учат на толерантност, съпричастност и подкрепа!!!

снимка :софия.дир.бг

Писмото на Линкълн до учителят на неговият син

Автор Мария Пеева

В онези времена писмата били основно средство за комуникация и хората се изразявали писмено по всякакви поводи – от любовно обяснение до прощално писмо от фронта. А писмата на някои велики личности и до днес ни служат за вдъхновение. Линкълн е 16-ият президент на САЩ, този, който слага край на робството и повежда Севера до победа над Конфедерацията в Американската гражданска война. Той със сигурност е написал безброй други далеч по-важни писма, такива, които са решавали съдбата на стотици хиляди хора.

Но писмото, адресирано до учителя на сина му, е толкова лично, силно и вдъхновяващо, че днес звучи още по-актуално, отколкото преди 150 години. Може би защото дефицитът на ценности се усеща все по-болезнено и всички ние имаме нужда някой да ни напомни правилната посока.

Ето какво пише Ейбрахам Линкълн до учителя на сина си за първия му учебен ден.

Синът ми започва училище днес. Всичко ще бъде чуждо и ново за него в началото и бих желал да се отнасяте внимателно с него. Това е пътешествие, което може да го отведе на различни континенти. Предстоят му приключения, които вероятно включват войни, трагедия и скръб. За да живее този живот, ще му трябват вяра, любов и смелост.

Така че, скъпи учителю, ще ви моля да го поемете от ръката ми и да го научите на нещата, които той ще трябва да знае, преподавайте – но внимателно, ако можете. Научете го, че на всеки враг съответства приятел. Той ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер.

Научете го, ако можете, че спечелените 10 цента са много по-ценни от един намерен долар. В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да измамиш.

Научете го да умее да губи и също да се радва на победите си.

Научете го да бъде благ с благите хора и твърд с твърдите. Дръжте го далеч от завистта, ако можете и го научете на тайната на тихия смях. Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен и че в сълзите няма нищо срамно. Научете го, че може да превърне славата в провал и отчаянието в успех. Научете го да се присмива на циниците.

Научете го, ако можете, на магията на книгите... но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната загадка на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята на зеления хълм. Научете го да вярва в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че греши.

Опитайте се да дадете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички останали го правят. Научете го да изслушва всеки, но го научете също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което остава.

Научете го да продава силата и ума си на най-високата цена, но никога да не слага цена на сърцето и душата си. Нека да има смелостта да бъде нетърпелив и търпението да бъде смел. Научете го да има възвишена вяра в себе си, защото така винаги ще има възвишена вяра в човечеството и в Бога.

Това е огромно поръчение, учителю, но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син. 

Няколко важни факта за Линкълн

Роден е 1809 г. в бедно семейство и се е образовал сам.

Изгубва майка си на 9 години, а няколко години по-късно умира и сестра му.

Като младеж го мислят за мързелив, защото постоянно се крие някъде да чете, вместо да помага в тежката физическа работа на баща си и братята си.

През 1858 г. не го избират за сенатор заради речта му против робството. Но през 1860 година го избират за президент точно заради убежденията му.

И демократите, и републиканците често го критикуват, но той упорито следва собствения си път.

Линкълн подписва Прокламацията за освобождение през 1863 г. и официално слага край на робството. Войната между Севера и Юга продължава от 1861 до 1865 г. и е най-кървавата в историята на САЩ. Общо двете световни войни не са взели толкова жертви от страна на американците колкото Гражданската война – около 700 000 войници.

Линкълн е застрелян от симпатизант на конфедератите на 14 април 1865 г., пет дни след като генерал Робърт Едуард Лий се предава и Югът губи войната.

Източник: мамнинджа

Бележка от мама – забавна класика във възпитателния жанр

Скъпо дете,

Ако четеш тази бележка, значи вече нямаш интернет. Не се опитвай да звъниш на доставчика или да се ровиш в настройките на браузъра.

Това, което трябва да направиш, е следното:

1. Отиди в аптеката на ъгъла и купи лекарствата на дядо ти – рецептите са в антрето, на шкафчето под огледалото. После отиди до супермаркета и вземи две кутии мляко, нарязан хляб и пакет чай. От плод-зеленчука купи 2 кг картофи, половин килограм лук и една зелка. Пази всички касови бележки.

2. Не нося със себе си мобилния си телефон, така че звънни на баща си на работа и му предай, че снимките няма да са готови за днес. Кажи му също, че го моля на връщане да вземе дрехите от химическо чистене. На десктопа в горния десен ъгъл има една иконка с телефонна слушалка – включи тази програма преди да се обадиш на баща си и запиши отговора му във файл с разширение *.wav.

3. Напиши си домашното по математика – страници 116, 118 и 121 от учебника. Имай предвид, че на третата задача трябва да съставиш уравнение, а не да се опитваш да нагласяш отговора (освен това е грешен). На останалите задачи не са дадени отговорите.

4. Оправи си стаята. Докато прибираш играчките си по местата им, преброй частите на конструктора в пластмасовата кутия, също и дисковете с компютърните ти игри и количките. След това отвори браузъра и в адресната лента след въведи получените числа, разделени с точки.
Ще се отвори страницата за управление на акаунтите на домашната ни мрежа. За да получиш достъп в режим редактиране, въведи в прозорчето за „парола“ отговорите на втора, трета и първа задача от учебника. В лявата колонка ще видиш нашия IP адрес – въведи внимателно в съседното прозорче (където е посочено: начин на разплащане – с кредитна карта) двете последни цифри от всяка касова бележка: общо за зеленчуците, за чая, за млякото + хляба, и за лекарствата. Останалото пространство запълни с нули и после натисни „ОК“.

5. Сега вече отново имаш интернет. Ако случайно се обади някой гневен чичко, който твърди, че е системен администратор, и започне да те ругае, пусни му записа с отговора на баща ти.

6. Надявам се, че всичко ще ти се получи както трябва. А аз като си дойда довечера, ще ти разкажа за една малка хакерка, която начело на своята група някога разбила сървърите на Майкрософт.

Целувам те!
Мама

източник: Gnezdoto

Не искам думи, искам да те видя!...

снимка: http://ganduri-printre-raanduri.blogspot

"Моля те, не ми говори за "чисто осъзнаване" или "разтваряне в Абсолюта".
Аз искам да видя как се отнасяш с партньора ти, с децата си, с родителите си, с твоето скъпоценно тяло.
Моля те, не ми чети лекция за "илюзията за разделение"
или за това как си постигнал перманентно блаженство само за 7 дни.
Искам да почуствам искрена топлина да се излъчва от сърцето ти. Искам да чуя колко добре умееш да слушаш, как приемаш информация, която Не пасва на личната ти философия.
Искам да видя как се оправяш с хора, които Не са съгласни с теб.
Не ми казвай колко си пробуден, колко си свободен от его.
Искам да те опозная отвъд думите. Искам да зная какъв си,
когато проблемите те събарят.
Дали можеш напълно да позволиш болката, без да претендираш, че си неуязвим.
Дали можеш да чувстваш гняв и въпреки това да не влизаш в насилието.
Дали можеш да оставиш тъгата свободно да преминава през теб,без да ставаш неин роб.
Дали можеш да почувстваш срам и въпреки това да не засрамваш други.
Дали можеш да се провалиш и да го признаеш.
Дали можеш да кажеш "съжалявам" и наистина да го мислиш.
Дали можеш да бъдеш истински човечен в своята славна божественост.
Не ми говори за своята духовност, приятелю.
Наистина Не ме интересува.
Аз искам само да срещна ТЕБ.
Да опозная безценното ти сърце.
Да науча за красивото човешко стремление към светлината.
Преди "духовността". Преди всички умни думи."
Jeff Foster


източник: Журнал за жената