Вън вали, над главите на мрачни навъсени хора
Вън вали. Глухо шляпа в студената кал.
Едри капки от сива нега и умора
трополят по морето от шлиферночерна печал.
Сбогом лято!. С безметежни горещници.
С романтични безсъници.
Сбогом лято! Ще пазя дълбоко в сърцето искрица от теб!
Септемврийските дни, се строяват край мен, като съдници..
Есента ме обгръща. Както грешник, разгулен вертеп!
Няма коментари:
Публикуване на коментар