В случай на увреда и на четирите крайника при ДЦП квадрипареза при приоритезирането от значение са както спецификата, така и степента на двигателните дефицити на долните и на горните крайници. Освен това от огромно значение ако се работи за самостоятелно ходене е това , дали детето е вертикализирано или не. Въпреки това, способността за самообслужване е от водещо значение. Тенденцията , да се набляга на развитието на долните крайници е характерна за България, но това не значи, че е най-правилната. Да, самостоятелното придвижване в пространството е от изключително значение, но не НА ВСЯКА ЦЕНА! Първо, защото, ако дефицита е наистина трудно преодолим, натоварването на крайниците води до крайни патологични изменения в тях, особено в ставните връзки, които не само са изключително болезнени, но водят и зо редица други проблеми в зряла възраст. Второ, дефицита в долните крайници, не може по никакъв начин за компенсира дефицита в горните! Естествено, в крайни случаи на истинска невъзможност на стимулиране и развитие на горните крайници, някой хора са постигнали чудеса в компенсиращото развитие на краката в насока Самообслужване, но това са по-скоро изключения! По принцип ръката е крайника, който е по-важен. Така смятат например в страни като Австрия, където рехабилитацията и усилията на специалистите са насочени (без да пренебрегват работата с краката) върху ръцете , ако след определен период се установи, че работата с краката не води до необходимите резултати. Дават се подходящи адаптирани колички за самостоятелното предвижване и се акцентира на работа с ръцете. Защото е много по-лесно да научиш ръката да управлява подходяща специализирана количка, отколкото кракът, да държи и борави с лъжица, самобръсначка или химикал например. Разбира се , там нямат нашите проблеми с достъпната среда! Освен че ръката по принцип е по - податливия за работа (по мое лично мнение крайник) , той е и по-универсален и многофункционален. Често у нас забравяме, че именно целевото развитие на ръката за работа и развитието на мозъка са превърнали маймуната в човек. Еволюционната психология доказва недвусмислено връзката между развитието върху многофункционалното развитие на ръцете и развитието на интелекта и обратно. Именно за това, специалистите а страни като Австрия смятат, че оптимизирането на работата за ръцете е много по-важно за независимия и самостоятелен живот на личността, отколкото работата на краката. Това споделят няколко независими един от друг мои познати, които живият и ликуват децата си там.... И като специалист и като родител на дете с квадрипареза напълно подкрепям тази гледна точка!
За да бъде процесът на обучение наистина ефективен, а поставените цели постигнати, той трябва да протича гладко и да отговаря на определени условия. Ако имате притеснения относно това, дали вашето дете изпитва затруднения в обучителният процес, свързани с разбирането, възпроизвеждането и извършването на поставените му задачи. За да сте сигурни, че няма проблеми с вниманието, концентрацията или поведението си. И че не се нуждае от допълнителна подкрепа.
Можете да направите един лесен условен "тест"
* * *
Внимателно прочетете следващите твърдения и отбележете с Никога, Рядко, Понякога, Често илиВинаги
колко често се наблюдава конкретното поведение при общуването и работата ви с вашето дете :
* * *
Детето ми НЕ разбира какво му казвам.
Трудно привличам вниманието на детето си
Детето ми трудно се задържа на едно място
Детето ми лесно се разсейва
Детето ми бързо се уморява
Детето ми трудно се концентрира.
Детето ми има нужда да му повторя няколко пъти инструкциите, когато му поставям някоя конкретна задача.
Детето ми трудно разбира поставената му задача, ако не е онагледена с точното дествие, което трябва да възпроизведе
Детето ми има нужда да повторя няколко пъти въпросите които му задавам.
Детето ми трудно разбира по-дълги изречения.
Детето ми НЕ разбира шегите ми.
Детето ми трудно се досеща за точната дума.
Детето ми произнася погрешно често срещани думи .
Детето ми се затруднява да повтори история, която съм му разказал/а, в правилната последователност.
Детето ми не може да довърши по-дълги изречения
Детето ми трудно може да каже едно и също нещо по различен начин (да перифразира).
Детето ми трудно произнася правилно думи.
Детето ми трудно чете.
Детето ми трудно пише.
Детето ми не може да разкаже какво се му се е случило през деня в училище.
Детето ми се обърква на шумни и многолюдни места.
Детето ми се затруднява да разговоря самостоятелно с другите.
Детето ми има поведенчески проблеми.
Детето ми е неуверено.
Детето ми избягва групови дейности.
Ако на повече от три от зададените по-горе въпроси сте отговорили с Понякога, Често или Винаги
Е много вероятно вашето дете да среща известни затруднения в процеса на обучение и допълнителна подкрепа в процеса на обучение, ще му бъде от полза.
Това не значи задължително, че е със специални образователни потребности!!!
Препоръчително е обаче, да се обърнете за консултация със специалист.
След падането на Берлинската стена, в "Зората на демокрацията', с навлизането на легални и полулегални западни филми Силвестър Сталоун беше един от актьорите-символи на истински екшън-герой, за поколението от 70те, а образите на Роки и Рамбо бяха емблематични. Младежите търсеха и гледаха си интерес филмите с него, а децата пресъздаваха образите на Рамбо и Роки в игрите си.
Ако трябва да съм напълно откровен, лично аз не харесвах чак толкова Слай като актьор. Естествено, гледах филми с негово участие , но не беше от фаворитите ми като актьор и герой. Когато прочетох тази история обаче, започнах наистина да гледам на него с "други очи" и истински да го ценя като човек
Това е истинската история на самият Сталоун и историята на "раждането" на Роки, която е не по-малко впечатляваща и вдъхновяваща. Едно великолепно доказателство, как с правилно целеполагане, последователност, упоритост и достатъчната мотивация можеш да постигнеш мечтите си. Препредавам ви историята дословно, тъй като е написана по един наистина грабващ и увлекателен начин.
*** ***
Силвестър Сталоун или Историята на Роки
Трябва да си призная,че преди време не харесвах Силвестър Сталоун. Да, гледах филми
с него, радвах му се на някои от ролите, но не го ценях особено като
актьор или герой. Мина време обаче и случайно прочетох преразказа на едно
интервю с него. Интервюто беше на Антъни Робинс, най-известният и успешен
човек в областта на личностното развитие, за когото някой ден също ще
напиша материал, понеже си заслужава. И сега не гледам филми с участието
на Слай особено често, но за сметка на това започнах изключително много да
го уважавам като човек.
Защо искам
да споделя тази история? Защото от почти три години я ползвам като
мотивационна по време на обучения, както в бизнес, така и в частен коучинг,
понеже вярвам, че в нея е заложен един от най-важните ключове към успеха
изобщо, защото е чисто човешка и най-вече, защото много ми допада...
Малко хора
знаят, но при раждането на Слай е имало
усложнения, и като са го вадели от майка му са притиснали лицето му с
форцепса. Затова то е парализирано наполовина, което освен външния вид, нарушава
и говора му. Въпреки това, Силвестър мечтаел да стане актьор и се
преместил с първата си жена да живее в Ню Йорк, където имало достатъчно
агенти, които да помогнат на кариерата му. Казва на Антъни Робинс, че е
получил няколко хиляди отказа, на което последният отговаря, че това не
може да бъде вярно, понеже има едва 300 агенции в Ню Йорк. Слай му казва,
че е ходил поне по пет пъти във всяка от тях.
Периодът,
в който получава откази, се проточва изключително дълго и парите започват
да привършват. След като една вечер преспива пред офиса на един от
агентите, най-накрая му дават роля във филм, в който за няколко секунди
трябва да се появи на сцената, за да бъде набит от главния герой. Според
агента е толкова грозен, че хората биха се израдвали, ако видят, че
някой го бие. За това му плащат няколко долара. Униженията не спират
дотук, приема роля в еротичен филм, за която му плащат 200 долара. Жена му
не го приема много добре, а в последствие авторите на филма го преименуват
на „Италианският жребец” прякора му от „Роки” и се опитват да изкарват
пари на негов гръб, след като вече става известен. Силвестър приема това с
усмивка и обяснява, че не е имал голям избор. Или е трябвало да прави
това, или е щял да се озове на улицата. На въпросът на Антъни Робинс защо тогава не се е хванал на каквато
и да било работа, той отговаря със следните думи: „Понеже щях да изгубя
глада си и да се успя от комфорта! Щях да спра да преследвам мечтите си.”
Положението
не се подобрява и се налага Слай да ходи да се топли в обществените
библиотеки. Споделя, че това е най-доброто нещо, което му се е случвало,
понеже, от една забравена книга от друг човек, той се запалва по историите
и разказите на Едгар Алан По, а от там и по други класически произведения
и започва да чете книги. Постепенно, както се случва с много от хората,
които се докосват до магията на писаното слово, той решава, че иска
да стане писател и започва да пише сценарии за филми. Това е поредното
начинание, което претърпява неуспех – успява да продаде само един или два
сценария за по стотина долара.
В
паричната си безизходица дори залага и впоследствие губи семейните бижута
на жена си. Според него това е едно от нещата, които човек никога няма
право да прави, независимо в колко лошо положение е. Това е неофициалният
край на техните взаимоотношения според него, които продължават да се
влошават, за да се разделят след няколко години, въпреки детето, което им
се ражда.
Чък Уепнър – вдъхновението
за Роки Балбоа
Един ден,
през 1975 година, гледал боксов мач по телевизията между легендата Мохамед
Али и белия и несравнимо по-скромен боксьор Чък Уепнър. Въпреки че Али
почти смачква своя опонент, Уепнър постоянно става и налита на шампиона.
Дори успява да го свали на земята – това само разярява Али и той
буквално помила белия боксьор. Уепнър губи няколко секунди преди края на
петнадесетия рунд с технически нокаут, но въпреки счупения нос и аркадите
и на двете вежди, когато съдията отброява девет, той е на крака и готов да
завърши мача. Силвестър Сталоун се вдъхновява, сяда и, пишейки по 20
(двадесет) часа на ден, през следващите три дни прави сценария на „Роки”.
За това свое дело много по-късно той коментира: „Действай смело, когато си вдъхновен!”. Опитва се да продаде сценария на няколко места, но никой не го одобрява. Междувременно, финансовото му положение съвсем се нарушава, жена му забременява и парите му свършват. В опита си да се пребори с глада, той отива пред един магазин за алкохол и се опитва да продаде кучето си, мастиф, който води със себе си още от Филаделфия, за скромните 50 долара. Тогава идва един човек и спазарява най-добрия му приятел, единственото същество, което го обича напълно безрезервно на половин цена за 25 долара. В интервюто той споделя: „Това бе най-низкият ден от живота ми и аз плаках по целия път към вкъщи. Тогава разбрах, че съм стигнал много под нулата.”
Чък Уепнър на въжетата
в последниярунд на знаменития мач
След
по-малко от месец обаче идва невероятно предложение.
Продуцентска компания иска да закупи правата за „Роки” срещу
125 000 долара. Това му идва малко като шок, но той им казва, че
трябва да преговарят с едно неизменимо
условие. Той трябва да участва във филма. Продуцентите са
скандализирани. Обясняват, че вече имат човек за главната роля и е
най-добре сценаристът да си
гледа сценариите. Той отговаря, че всъщност е актьор и за голям ужас
на продуцентите и на бременната си жена, отказва да продаде сценария.
След
седмица, продуцентите отново се свързват с него и му казват, че наистина
са харесали неговия сценарий. Затова му предлагат да удвоят предложението
си на 250 000 долара. За техен ужас, той отново отказва. След няколко
дни го търсят за трети път и му предлагат 350 000 долара, за да не
участва в собствения си филм. Той отново отказва. За да направиш
подбно нещо, трябва наистина да знаеш какво искаш и за какво се бориш. Да
знаеш истинската си цел. Продуцентите му се съгласяват да му дадат
главната роля, но срещу аванс от 35 000 долара, десет пъти по-малко
пари, за да носи наравно с тях рискът от провал. И той приема!
На това
място Антъни Робинс го поздравява за успеха, все пак това са много пари за
човек, който не може да си позволи парно и отопление в апартамента си, и
пита какви са били следващите му действия, като самият той си признава, че
е очаквал Слай да е отишъл да празнува. Вместо това се оказва, че той е
отишъл пред магазина за алкохол, с надеждата човекът, който е закупил кучето
му, да се появи отново.
Там той
чака три дни, когато човекът отново се появява. Слай директно отива при
него и пита дали човекът го помни. Преди месец и половина са сключили
сделка за едно куче. Човекът се сеща и му благодари, децата му много били
харесали кучето. Тогава Слай казва, че иска да си купи кучето
обратно. Човекът е кратък. Кучето не се продава. Слай обаче настоява и
предлага 100 долара за кучето, което е закупено само за 25. Човекът
отказва. Слай предлага 500 долара за кучето, но човекът отново отказва.
Антъни Робинс пита тогава, какво е направил Слай, при условие, че човекът
не желае да продава. На това Силвестър отговаря: „Знаех целта си и желания резултат и вече имах опит
с продуцентите, затова продължих да променям подхода, докато не постигнах
целта си.”
„Какво ти
струваше това?” – пита го Тони Робинс и получава зашеметителен отговор.
Кучето се връща при Слай срещу 15 000 долара и роля в „Роки”. Точно
така, човекът участва във филма. Между другото, кучето също. Бъткъс,
мастифът на Роки, всъщност е кучето на Силвестър Сталоун от
истинския живот.В надписите е представен като Бъткъс Сталоун.
На снимачната площадка – Слай и Бъткъс.
„Роки” става най-касовият филм през
годината, получава няколко Оскара, включително за най-добър филм, от общо
десет номинации. Никога повече Силвестър Сталоун не изпада в нищета.
Тази история не е само за артисти и писатели. Тя е за
всички хора!
ФЕЛДЕНКРАЙС е метод, който разчита на способността на мозъка да
учи, да се развива във всяка една възраст и чрез образуването на нови
връзки в него да се променя. Той се основава на основни принципи от физиката,
неврологията и психологията, и условията при които нервната система се
обучава най-добре. Фелденкрайс (понякога се нарича терапия на Фелденкрайс) е
признат като стратегия за подобряване на стойката, гъвкавостта, координацията,
атлетическите и артистични способности на човек, както и като помощ за хората с
ограничени движения, хронична болка и напрегнатост (включително болки в гърба и
други често срещани болежки), с неврологични и психологически проблеми и
проблеми, свързани с развитието.
МЕТОДЪТ ФЕЛДЕНКРАЙС изследва биологичните и културни аспекти на
движението, стойката и ученето и това как навиците могат да ни ограничат да
използваме само малка част от своя човешки потенциал. Чрез личната си история,
възпитание, култура, наранявания, болести и т.н. всеки от нас усвоява
различни модели на физическо и психологическо поведение. Тези модели са дълбоко
вкоренени в нервната ни система, често се демодират или стават нефункционални и
така създават ненужни физически и психологически ограничения. Методът
Фелденкрайс използва процес на органично учене, движение и сетивност, за да ни
освободи от привичните модели и да ни предостави възможност за появата на нови
модели на мислене, движение и осезание, за разширяване границите на телесния ни
потенциал.
През целия си живот ние се развиваме. Може да се научим да се
движим по-прецизно, ефективно и най-вече с повече лекота. Ние може дори да се
научим ДА УЧИМ.
Уроците ни предлагат усъвършенстван и естествен начин за
соматично учене и могат да доведат до незабавен позитивен ефект на нашето
ежедневно движение и настроение.
Забележителният ефект на метода включва разширен обхват на
движение, по-пълно и дълбоко дишане, подобрена координация, яснота в мисленето,
локализиране точното място на болката, трансформация на навика и
осъзнаване. Както и подобрени двигателни умения за професионалисти като
музиканти,атлети, актьори и танцьори, хирурзи.
МЕТОДЪТ ФЕЛДЕНКРАЙС се занимава пряко с въпроса как да се улесни
ученето, което е необходимо за организирането на цялостната личност и
преоткриването на изключени или оставени без внимание модели на движения или
действия.Това се постига чрез разширяване на представата ни за себе си
посредством серии от движения, насочващи вниманието ни към части от собствената
личност, които са неосъзнати или не са включени във функционални действия.
По-добра функция възниква чрез установяване на подобрена динамична връзка между
индивида, гравитацията и обществото. Самият Фелденкрайс е определил функцията
като взаимодействие на човека с външния свят или на личността с околната среда.
МЕТОДЪТ
позволява на хората да включват в своето функциониране движения и части на
тялото, които са пренебрегнати, забравени или изключени от обичайните им
действия или представи за действия. Помагайки ни да научим как цялото
тяло участва във всяко движение, МЕТОДЪТ ФЕЛДЕНКРАЙС ни дава възможност да
живеем живота си по-пълноценно, ефективно и удобно.
ФЕЛДЕНКРАЙС
се преподава в два формата:
Осъзнаване
чрез движение
Функционална
интеграция
Осъзнаване
чрез движение (АТМ) Awareness Through Movement
При
груповите уроци по Осъзнаване чрез движение ние сме вербално водени през серия
от бавни и фини поредици от движения които подобряват нашата гъвкавост,
координация, сила и баланс. При тази практика обикновено учениците започват
структурираните уроци по движение лежейки върху удобни постелки (при
уроците се използват различни позиции включително седеж на стол или стоеж).
Като използва комбинация от направлявано внимание и приятно, целенасочено
движение, всеки урок ни води към определен модел на движение и действие чрез
основни динамични зависимости. За разлика от традиционните упражнения, при
които движенията могат да се извършват механично, ОСЪЗНАВАНЕ ЧРЕЗ
ДВИЖЕНИЕ разкрива пред нас тайната как да намалим ненужното мускулно напрежение
и да усъвършенстваме осъзнаването на собствената си личност в действие чрез
сетивността на тялото и фокусиране на вниманието. Това ударение върху сетивното
учене дава резултат за по-гъвкави движения и жизненост, които носят
наслада, а не болки и страдания. Уроците се изпълняват лесно, полезни са за
всеки, а същевременно могат да се получат удивителни резултати.
ОСЪЗНАВАНЕТО
ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ е разработен от д-р Фелденкрайс като средство да се провокира
нервната система отново да използва начин на учене, присъщ на децата, който
възрастните впоследствие изоставят. Композиционната структура на уроците
създава една последователност от сетивност, почивка и движение, ангажираща
цялата ни система в процес на органично заучаване, при което старите навици
могат да бъдат заменени от ново осъзнаване и умение. Много от уроците
са базирани на движения, свързани с човешкото развитие, и на обичайни
функционални дейности. Някои се базират на по-абстрактни изследвания на
взаимовръзките между ставите, мускулите и позите. Уроците са съставени от
удобни, лесни за изпълнение движения, които постепенно прерастват в движения с
по-голям обхват и сложност. В МЕТОДА ФЕЛДЕНКРАЙС има стотици такива уроци за
всички нива на подвижност – те варират от лесни като структура и физическо
натоварване до по-трудни уроци. Повечето движения са взаимствани от движенията
на бебето,от джудото и от животните.
Един
урок трае от 30 до 50 минути. Всеки урок обикновено е организиран около
конкретна функция.
Уроците
по ОСЪЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ целят да ни накарат да осъзнаем обичайните си
невромускулни модели и скованости и да обогатим избора си на нови начини на
движение, като същевременно усилим чувствителността (сензитивността) си и
подобрим ефикасността си на движение.
Главната
цел на уроците по ОСЪЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ е да ни научи как да
организираме най-основните си функции. Опознавайки детайлно как човек извършва
кое да е действие, ние имаме възможността да се научим да:
- се
грижим за цялото си същество
- отстраним
ненужните разходи на енергия
- приведем
намеренията си в действия
- усвояваме
нови знания
-
намалим мускулното напрежение
- се
движим елегантно и координирано
-
опознаем и осъзнаем детайлно тялото си и точно да локализираме местата с
проблем или болка
- се
научим да учим
- да
разбием старите модели на поведение и движение
