" Тя те връща обратно към това, което е животът."- Или историята на американският актьор Джейми Фокс и по-малката му сестра Де Ондра

снимка:DeOndra Dixon and Jamie Foxx./Tom Cooper/Getty Images

Известният американски актьор Джейми Фокс и по-малката му сестра Де Ондра Диксън имат прекрасни семейни взаимоотношения, на които не са повлияли нито славата, нито успехът и кариерата на актьора.

Те са един великолепен пример, че никой не знае какви предизвикателства му е подготвил живота, но единствено от него зависи, как ще ги приеме и премине праз тях.

Диксън, който има синдром на Даун, е живее с брат си от 2002 г. насам.

В свое интервю пред "Dateline" на NBC, 50-годишният актьор говори за връзката си със своята 33-годишна сестра, която има синдром на Даун и как тя го държи на земята.

" Де Ондра винаги ми припомня, къде съм роден и от къде съм тръгнал", Споделя Фокс. И допълва, че Де Ондра го е научила "как да живее".

"Всичко това с което се захващам в "Холивуд", наистина няма значение - каза Фокс. - Тя ме връща обратно към живота."

Цялото видео, вижте тук:
https://twitter.com/twitter/statuses/1035218089275666432

Отново за Достъпността на средата и свободата на придвижване

снимка: stroitelstvoimoti

Съвсем неотдавна, България приключи своят мандат на Европредседателство и посреща делегации от цяла Европа.
Точно по същото време, в Ню Йорк, председателстваше сесия на Конференцията по изпълнение на Конвенцията по защита на правата на хората с увреждания, която е подписана от 177 държави, където една вече бивша зам. министърка говори, как хората с увреждания и техните проблеми, са приоритет на настоящото правителство.Същото се повтори само преди броени дни в Женева..
Няма да говоря, как цяла Европа, която взе отношение по въпроса, за правата на една крава, вече четвърти месец, седи и гледа безучастно, въпреки няколкото вече излезли материали в германски и други медии, как за пореден път се разиграва безпардонен фарс, с хората с увреждания!
Ще споделя личните ми впечатления, по един далеч по тривиален въпрос, а именно достъпността на средата в градската инфраструктура и съществуващата на много места само на хартия, пожелателна форма на "свободата на придвижване".
Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя покрай Централна Гара и Централна Автогара - София!?
Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство миналият ден! Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Пешеходни пътеки или каквато и да било сигнализация (освен на пресечната точка на пътното платно, с вело алеята, водеща към центъра), търсихме също без резултат!...
Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси!
Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, друг човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!
ПОДЧЕРТАВАМ!!! Че не говоря за провинцията.
Говоря, за "централните разпределителни възли на страната!!! Възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, всеки ден!
Може би, ако някой, архитектурен гений или някои подобен от приемащите "органи" (Органи с неизяснен произход, който със сигурност, НЕ Е мозък!), беше поне подочул нещо, за Наредба 6 и Наредба 4 , към "Закона за интеграция на хората с увреждания", вероятно подобни архитектурни абсурди, щяха поне, да НЕ са нещо обичайно!

Още веднъж, за ДОБРИТЕ и ПОСЛУШНИТЕ Деца ! >>>

Много често, чувам Родители, да казват: Как искам, да можеше детето ми да е послушно и спокойно!...
Дали, това е наистина Детето, с Главно "Д"? Детето-образец!...

"Послушните" деца може, да са "тихи", защото са изплашени!...

"Послушните" деца, може да са пасивни, защото са стресирани!...

"Послушните" деца, могат да са външно "спокойни", защото са с ниско самочувствие или изпитват постоянно чувство на вина,...

но може и да са фрустрирани, да са изнервени и агресивни, към по-слабите или когато никой не ги вижда, защото са потискали твърде дълго гнева си!..

"Послушните" деца, могат да са пасивни, защото са възприели ролята на онеправдания на "жертвата" и поведението на "заучена безпомощност",...
но може и да са свръх амбициозни перфекционисти, които търсят постоянно одобрението на околните и най-вече , да оправдаят очакванията на своите вечно недоволни родители!... Дори да са станали на 50г!...

"Послушните" деца , могат да са много неща!.... Но не могат ЕДНО , да са "Добри" и Щастливи деца!...
Деца , от които да станат "добри", зрели и полезни за себе си и за обществото, възрастни!

***

ДОБРИТЕ деца, са любознателни!
- Те не се страхуват, да експериментират и дори, да правят грешки!
Но са се научили, с грешките и времето, че всяка грешка, води до последствия, както и всяка правилна постъпка!

ДОБРИТЕ деца, са спонтанни и непринудени!
- Те нямат предразсъдъци и няма да наранят никого, умишлено!
Те просто искат, да знаят!

ДОБРИТЕ деца, са свободни в изразяването на себе си!

Те свободно изказват своето мнение и показват чувства и желания!

Те са научили, че могат, да са съгласни, но имат право и да НЕ сн !

Те са научили, че и те, както и останалите хора, имат право, понякога да се тъжни, гневни, разочаровани или сърдити! И това не е по-лошо от това, да се позитивни и щастливи и съпричастни!
Но знаят и уважават, същата свобода и у другите!

ДОБРИТЕ деца, не се страхуват, да се конкурират с другите и да се себеутвърждават, но не мачкат другите, по пътя си, в този свой стремеж!

ДОБРИТЕ деца, не се страхуват, да мечтаят! Но с времето се научават, че мечтите могат да бъдат постигнати, само ако изминеш пътя до тях!...

ДОБРИТЕ деца, не се страхуват от другите деца!
Те ги търсят и намират път и начин, да се забавляват заедно с тях!

ДОБРИТЕ деца, имат богато въображение!
Те са креативни и изобретателни !
се отдават

ДОБРИТЕ деца, влагат сърцето си и се наслаждават изцяло, на това, което правят!

ДОБРИТЕ деца, порастват щастливи и пълноценни възрастни, които не се страхуват, да приемат никое предизвикателство и притежават необходимите качества, да го преодолеят;
Които не се страхуват нито от Успеха, нито от Провала!

Те са онези, които движат обществото напред!

Вашите деца Добри ли са или Послушни!?

"Най-важното нещо, 

което един баща може да направи за децата си,

 е да обича майка им." 

Теодор Хъсбърг

Ролята на майката, винаги е била неоспорима.
Ролята , която има бащата за формирането и съзряването на детската личност обаче, каточе ли е леко подценявана!


Всяка от ролите на двамата родители обаче, има СВОЕТО значение, не само за половата идентификация на децата и в интегрирането на полово-ролевите модели на поведение.
Има неща, които бащата много по-добре би помогнал на детето си, да научат. Особено, момчетата.
Всеизвестна максима е, че любовта на майката е безусловна, докато тази на бащата, не е.
Докато целият женски светоглед е пречупен през емоциите и е тясно свързан с взаимоотношенията, този на мъжа, е свързан с действието. Съответно , с постигането на цели, резултати и степен на удовлетворени очаквания. Просто, мъжете са по-конкурентни, а жените, по комформни...


- Първата и може би, най-важна от основните задачи, свързана с бащинското възпитание е, себе утвърждаването и автономността на детето, на детето от зависимостта от майката.

- Друга задача е, да научи детето, да печели .... и да губи, и да му обясни , колко е важно това

- Бащата, помага на детето , да изгради собствена гледна точка и мироглед, и да ги отстоява

- Бащата, помага на сина си, да изгради правилно отношение към жените

- Да поговори с него "по мъжки", за любовта и привличането (емоционално и сексуално)

- Друго важно умение, на които бащата трябва да научи сина си е, да дава отпор и да защитава

- Той обогатява живота на детето си с нови преживявания и нови предизвикателства

- Да го научи, да се бори и да не се отказва

- И да го научи на някой основни житейски умения, до оцелява и до осигури, задоволяването на основните си потребности(както и тези, на важните за него хора )..

Възможно ли е да живея, а не, да оцелявам, отглеждайки своето "специално дете"?

Автор: Любов Тихомирова

... Много по-лесно е да разкажеш за това, 

отколкото да го направиш. 

И все пак е възможно. 

Аз познавам себе си ...

Да! Можете! За да направите това обаче, е необходимо да направите 5 парадоксални действия. Тези, които не се появяват. Необичайни. Противоречи на нашата логика.

Нека първо да видим защо оцеляваме и не живеем?

Свикнали сме, да възприемаме света като враждебен и се борим с него. За детето.
Срещу неговите черти и особености. За победата над болестта, над нежелателните според нас прояви и поведение (по мое мнение, по-мъдрото решение е, децата да работят със своите дефицити, позовавайки се на своите силни страни). Срещу осъждане, отхвърляне или безразличие на обществото. От друга - опитите, да се освободим или подтиснем далеч "негативните" мисли, да потиснем "отрицателните" чувства като отричаме елементарните си основни нужди, себе си, своите желания и стремежи ни тормозят и ни подтикват , да се откажем.

ПЪРВОТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Поставете себе си, своето здраве и самочувствие, на първо място.

 Започнете да се грижите за себе си. Защо? Тъй като емоционалното състояние на детето зависи от състоянието на родителя. То не може да бъде спокойно и да се отпусне, да бъде любопитно и да се интересува от общуването и разбирането на нови неща, когато вижд родителите му , да се страхуват, да се тревожат, да са гневни или апатични. Развитието е възможно само от точката на вътрешен покой.

ВТОРО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Постепенно се отпуснете! Освободете се от стремежът си, за хипер-контрол! Спрете да се опитвате, да свършите всичко, да се надпревервате с времето, всичко да поправите, да спасите всичко и всички. 

Оставете войната. От това ни се струва, че не живеем, а оцеляваме в зоната на бойни операции. За да се ​​чувстваш жив, трябва да забавиш и да се научиш отново да се наслаждаваш на живота. Това е много трудно. И страшно. Точно както да следвате съветите, да се отпуснете в студа, когато сте започнали да треперите и да тракате със зъби.

ТРЕТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Намерете сфера за себереализация, която не е свързана с детето.

Това е много важно. Всяка пълнолетна и пълноценно развита личност, се радва на продуктивни дейности. За нас е важно да видим продукта, резултат от нашите усилия. Най-непоносима за здравата човешка психика е безсмислена дейност. Грижата за подобряване състоянието на "специалното дете" обикновено е дълъг процес без резултат, с минимален резултат или не с резултата, който бихме искали и мечтали.

Една от най-злокобните стратегии за нас, за психиката на детето и най-важното за отношенията ни с него е състезанието за неговите резултати. Грамоти, медали, купи, дипломи. Съобразяването с нечии на външни стандарти. Преследването на успеха. Най-щастливите семейства със "специални деца" (и като цяло с всички деца), са тези, които не преследват успех, и се наслаждавайте на живота, водени от максимата, че успехите на всеки член на семейството в даден момент са + и допринасят за развитието както на детето, така и на цялото семейство и за постигането на поставените цели в зоната на проксималното (близко) развитие.

За да се спре преследването социален успех и да се наслаждавате на развитие в една и съща "в близка зона на развитие", е необходимо да направите ЧЕТВЪРТОТО (НАЙ-ТРУДНО) ПАРАДОКОСАЛНО ДЕЙСТВИЕ:
 Да погребе, и да спрете да ридайте за своята "мечта на детето". 
Това е описано подробно в моята статия "Детето от мечтите е мъртво. Да живее детето! ".

ПЕТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ:
Помнете и не пренебрегвайте останалите си социални роли.

Помнете, че сте не само майка, но и жена, жена, дъщеря, приятел, професионалист, гражданин.
Вкусът на живота е в разнообразието, когато можем да се проявим по различен начин.

Когато ние постепенно се ангажираме с тези парадоксални действия и изместим фокуса от детето и неговите проблеми; от начина, по който изглеждаме в очите на другите и какво те мислят за нас, от очакванията и мечтите, които имаме за него и започнем, да се радваме на съвместен живот нашия тук и сега, по начина, по който усещаме атмосферата, в която живеем, че животът ни е пълен точно сега, с това, което искаме в момента, би било за нас в този момент най-добрият избор. Тогава, ние ще започнем да живеем, а не оцелее.

Това е по-лесно, отколкото да го направите. И все пак е възможно. Аз познавам себе си. Виждам резултатите и отзивите на моите клиенти и участници от наскоро завършената онлайн програма "Удовлетвореният от живота си родител".

Искрено искам всеки, който отглежда дете с "специални възможности" , да възвърне вкуса си към живота и да го живее с удоволствие.

============

Любов Тихомирова е Психолог и родител на дете в Спектъра. 
Основател и ръководител на програмата "Специален ресурс", за подкрепа на родители на деца със специални потребности.

Източник: https:///особыйресурс.рф

Бъдете щастливи в игрите с децата си, но бъдете внимателни!

                                         

Миговете, когато се забавляваме с децата си и създаваме заедно незаменими спомени, са най-пълноценно и смислено преживяната част от живота ни!

Колко често ви се е случвало, да предупреждавате детето си, на детската площадка! 

" И внимавай!" , "Умната! Да не стане играчка-плачка!"...

Много често, децата улисани в заниманията си и съсредоточени, върху дейността, която им е приятна, стават невнимателни и игнорират промените, които настъпват в средата около тях..

Дали, обаче това важи само за децата! Особено внимателни, трябва да бъдем, когато детето е още много малко или с някакви проблеми в развитието!

Всеки ангажиран и любящ родител, обожава да се забавлява с детето си, но нерядко се случва, увлечен в забавлението да не забележи навреме някои промени в контекста на ситуацията и поведението на детето. При съвместните игри и забавления с децата и дори, когато сме само наблюдатели, важи същото правило, както при движението на пътя:

"Децата са непредвидими !" 

Във всеки един момент от играта, те могат внезапно да решат, да сменят позицията, посоката на движение или самата дейност ! Просто така! Без да ни предупредят и да ни дадат време за реакция. За това, наш остава ангажимента и отговорността,  да сме бдителни и да ги пазим!

Спускането по пързалка, е едно много приятно и забавно занимание, НО дали, да се спуснем с детето, за да го предпазим, е най-добрата идея!?

Съпругът на Хедър Клеър (на снимката) улавя на снимката, точно мигът, както дъщеря им счупи крак.

През 2015 г. Хедър Клеър се спусна по пързалката, докато нейната 12-месечна дъщеря Медоуд седи на скута си, за да е сигурна, че ще я предпази.

По време на спускането кракът на Медоу остава между бедрото на майка си и стената на пързалката.

Клеър завежда дъщеря си в болницата, където разбира, че кракът й е счупен.

Клеър публикува снимката във Facebook, за да предупреди другите родители да не вземат децата си на пързалката, в скута си.

Спускането с вашето малко дете по пързалката изглежда достатъчно невинно. Може дори да изглежда като по-безопасен вариант, отколкото да ги оставите да се возят сами. Но това не е така, и Хедър Клеър публикува във Facebook, предупредителен пост към родителите за това как тази практика действително води до хиляди ранени деца.

"Мислех, че всички родители са взели децата си на пързалката. Убедена съм, че всяка детска площадка трябва да има предупредителен знак, но никога не съм виждала такъв."

Д-р Джон Торес, медицински кореспондент на NBC News, споделя, че родителите никога не трябва да се спускат по пързалката заедно с детето си. По-скоро те трябва да стоят до улея и да оставят детето да се спусне, докато го пазят с ръце.

Клеар споделя снимката във Facebook всяка година с надежда, че родителите ще я видят и ще направят по-сигурен избор.

"Аз съм достатъчно силна за себе си за това, аз се обвинявах в себе си, все още го правя, въпреки че знам, че това е обичайно", каза майката. "Последният разговор с други майки ме вдъхнови да го споделя публично, за да достига до повече хора".

За щастие, снимката е добре приета, много родители се съпротивяват и споделят, че техните деца са претърпели подобни наранявания. В допълнение към нейния Facebook пост, Клеър често се обръща към родителите в парка, ако ги види да слизат на слайда с дете в скута им. По-често не й благодарят за съветите.

Наранявания при спускане по пързалка се случват много често, особено при малките деца.

Според Американската академия по педиатрия над 350 000 деца под шестгодишна възраст са били ранени на пързалката в Съединените щати между 2002 и 2015 г. Най-висок процент от тези наранявания са настъпили при деца на възраст между 12 и 23 месеца.

Изследването също така съобщава, че 36% от всички наранявания са по-леки фрактури на краката, което се случва, когато крачолът на детето хваща ръба или дъното на улея, после се завърта и завива назад, докато седи в скута на родителя. Точно като при Медоуд.

Така че, скъпи родители, без значение колко са специални децата ви, подарявайте им своето време и внимание, при всеки удобен случай! Те са най-ценният и незаменим подарък, който можете да им направите и са най-добрият начин, да им покажете, колко са ценни и важни за вас и колко ги обичате! Бъдете щастливи в игрите и се наслаждавайте на създаването на прекрасни спомени с децата си, но винаги бъдете внимателни и заради тях и заради себе си. 

Снимка: https://www.thisisinsider.com

По материали от thisisinsider

За нетолерантността в социалните услуги и нетолерантността към социалните услуги

Скъпи приятели,
Последните няколко седмици в центъра на общественото внимание влезе една тема, която не мога да подмина безучастно, не само защото е свързана с родният ми град, но най-вече за това, че пряко касае професионалната ми ангажираност и отговорностите, свързани с нея.
Изключително много се говори по казусът с Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „Хризантема“ в Габрово.
Чух и прочетох много мнения, но малко наистина обективни и конструктивни позиции, на специалисти, запознати със методиката и начина на фунциониране на услугата, изключая няколкото наистина садържателни участия на г-жа Весела Банова, която е един от хората, които са възможно най-запознати с целият процес на деинституционализация и свързаните с него предизвикателатва, и позициите на още един двама колеги, за което изкрено ги адмирирам!
Искам дебело да подчертая, че нямам ни най-малка идея да оправдавам нечие недопустимо поведение и отношение към дете, още повече ако то е със специални потребности и малко или много не носи отговорност за собствените си постъпки! Както каза вице премиера и бивш кмет на Габрово –Томислав Дончев, „човечността , не може да бъде сведена до обикновена процедура“, защото човечността е първото и може би главно изискване, когато става въпрос за работа в сфери като здравеопазване, социални услуги и образование!... 
Първият въпрос който изниква, е защо и как изобщо информацията стигна до широката общественост и какво е в нейната основа - междуличностен конфликт между служителите в центъра?... и поради каква причина, „оператора“, в продължение на две години безучастно е наблюдавал поведение, което сам е преценил като недопустимо, вместо да се намеси още в момента регистриране на подобен факт ?... По собствените й думи, социалната работничка, заснела кадрите, е искала да има доказателства за неприемливото поведение на колегите й за пред „отговорните служби“!... и така, две години?!... Докато я уволнят! .... (У мен лично, се създава усещане за опит за манипулация, шантаж и отмъщение, което е най-меко казано нелицеприятно, особено когато става дума за хора ангажирани в хуманитарна дейност! )
Следващият въпрос е , дали това, което виждаме, е наистина онова, което се е случило?... Най-лесният начин за манипулиране на една информация, е представянето на личната гладна точка , за обективна истина и на личното мнение, за факт, като се извадят части от информацията, които да подкрепят тезата ни извън общият контекст на ситуацията (контекст който в случая включва неща като споделеното от други служители от екипа, че конкретната дама е имала конфликт с голяма част от тях.., както и че е играла роля в подбуждането на децата-клиенти на центъра към действия, които да провокират афект у обслужващите ги колеги от екипа!... (На колко от нас, не се е случвало, да загубят контрол в състояние на афект, скъпи приятели? ) 
Намалената критичност към ситуацията, нагледно-действеното мислене, доминирането на възбудите над задръжните механизми (т.е заниженият самоконтрол) и изпълнението на прости инструкции, зададени от значим за тях възрастен, който са приели за авторитет, това са отличителни характеристики за доста от състоянията при децата с проблеми в развитието. Всичко това, ги прави изключително лесна мишена и оръдие, за изпълнение на определена цел!... Това поставя доста нови въпроси, свързани с обективната истина и „същинската предистория“, свързана с така поднесената ни информация, както и за ролята на всеки от участниците в нея! ... И дали наистина децата, са единствената жертва?... 
Да за едно дете, което не познава стойността на парите (което е факт при много от децата с интелектуално задържане), те са просто хартийки.. Хартийки, които много от тях обичат да късат, като една от стереотипните им форми за автостимулиране... За притежателя на парите обаче, това са неплатените сметки и парите за храната на собствените му деца!!!...
Така че, скъпи приятели, Много Моля, Не приемайте безкритично информацията, която ви се поднася! За това сме големи и разумни хора. Да помислим, преди да размахваме пръст! Истината може да бъде показана по стотици начини!... 
Повтарям отново, Не оправдавам никой!
Просто Призовавам, да не прибързваме да съдим преди да сме помислили и да сме си задали някой резонни въпроси!? Не на мен!... Не на някой друг!... Отговорете си честно сами , на себе си ! 
Да, категорично е недопустимо, прилагането на каквато и да било форма на насилие и дискриминация, особено към дете! Без значение дали има или не задържане в развитието и специални потребности! ... Как обаче , самите ние възпитаваме децата си!?.... В общество, в което шамарът все още е приеман за "нормално средство за възпитание“, а похватите на Макаренковската възпитателна система все още не са напълно отживели; в ежедневие, в което всички сме преуморени и изнервени до краен предел, какви са собствените ни възпитателни стратегии!?..
Бих искал да попитам онези, които толкова бурно роптаят и сочат укорително с пръст:
Знаят ли те самите от опит, как се обгрижва дете със специални потребности !?...
Знаят ли какво е, да си ръце, крака, а често и език, на дете с двигателни проблеми, което е изцяло зависимо от тяхната грижа!?... А , ако е с множество увреждания!?...
Знаят ли как се отглежда дете, което не осъществява контакт!?... Което живее „извън настоящото време и място“, затворено в собственият си самотен свят!
Грижили ли са се лично, за дете с хиперкнетичен синдром, което не се задържа повече от две минути на едно място и да речем , в ранна утрин откриват, че е „развихрило творческото си въображение“ из цялата стая... със собствените си фе**лии !?...
Случвало ли им се е , да овладяват човек в състояние на афект, който не се контролира по никакъв начин !?.... А , ако този човек е дете в тяло на възрастен, значително по-едро и по силно от тях!?.. ( Само искам да вметна, че над 90% от обгрижващият персонал в повечето социани услуги са жени! )
А , ако изпадналите в афектна криза са повече от един?!.... А ти си сам или най-много , с още един колега и трябва освен да предпазиш от самонараняване и успокоиш въпросните деца , да предпазиш и останалите 12-14 !?....
Не, в никакъв случай не искам да пропагандирам, колко е тежка грижата за тези деца, които порастват само на ръст и на възраст! ( Всяка работа е, въпрос на личен избор!)
Просто искам, онези които упрекват, да си представят собствените си реакции в подобни съвсем реални ситуации от ежедневието, преди да размахат възмутено и съвсем „социално желателно“ пръст!?
Скъпи приятели, не знам колко от вас, (освен колегите, които занм, че със сърце работят с такива деца, за което ги адмирирам!) са запознати с условията в някогашните ДДЮ и "Домовете" за деца със специални потребности лишени от родителски грижи, или в ДМСГД, ДДЛРГ или останалите Защитени, преходни и други жилища и прочие видове социални услуги, или с типовете "потребители" (мразя тази дума), за които е предназначена всяка от тях; или пък със спецификата на особените състояния на тези потребители; с методиката на работа във всяка от тях и типа грижа, която се полага за настанените деца и младежи! 
Работя с деца в риск от студентството си преди 16-17 години. Познавам всяко от местата от които идват нашите деца и младежи, за които сме единственото семейство! Знам какви бяха, когато дойдоха и какви са сега, защото част от работата ми е да оценявам и подпомагам тяхното развитие! Смея да твърдя, че познавам еднакво добре и приемна грижа и грижата в Резидентната такава! Познавам голяма част от услугите и като професионалист и като потребител!.... Знам много добре, колко трудно е да се подбере, мотивира и задържи наистина качествен персонал за последните, при това, за минималната работна заплата!..
Знам също, колко В ПЪТИ ПО- ТРУДНО е, да се намерят Приемни родители, за деца със специални потребности, особено ако са с тежка патология, каквито са нашите! ... За осиновяване, изобщо да не говорим! ... Поне, не от българи ! ...
Един от големите проблеми в работата деца със специални потребности и порасналите такива, е не толкова самото естество на тяхното обгрижване, нито комуникацията с тях, а фактори като качеството на междуличностните отношения, устойчивостта на стрес и подкрепа вътре и отвън на самият екип!
Основният проблем във ВСЯКА предлагана социална услуга , когато става въпрос за качество и стандарти на предлаганата грижа се свежда до качествен подбор, предварителна и текуща подготовка на обгрижващите, и тяхната обща и персонална подкрепа в цялостния процес на извършване на услугата! 
И това важи за абсолютно ВСЯКА социална услуга, без изключение!!! А 99% от организацията и мониторинга на тези дейности, се извършва от почти едни и същи специалисти в Общинска администрация и държавна администрация. 
Дори при наличие обаче на всички горни условия и добър мениджмънд, не е изключено, някъде, някой да " прегори" или да се случи инцидент, който медиите да превърнат в сензация! 
Много Моля, винаги се старайте да избягвате Обобщенията! Частният случай не значи задължително, система! Подхода "всички са маскари“, не помага на никого!
Преди време, се случи трагичен инцидент с участието на дете, за което се предполагаше, че е със специални потребности, чуха се възгласи „Спрете Приобщаващото образование!“... След това излязоха публикации със спорни данни за инциденти при „Приемната грижа“, реакцията отново беше спонтанно отхвърляне на полезността на услугата!... Сега е на дневен ред, Резидентната такава !!! ... и детските градини !!!?
Къде все пак , е позитивната информация, за нещата, които се случват с нашите деца!!!?
Всяка от услугите за грижа има своите придимства и слабости, за това се допълват! Въпросът не е, коя, как и защо да закрием, а как да повишим качеството на грижата във всяка от тях в името на децата!
Моля, не толерирайте никое насилие, но се опитайте да бъдете толерантни и да уважавате усилията и труда на хората, работещи със сърце в социални услуги! Вярно е! Пукнатини и грешки има в цялата социална система, на почти всеки от етапите на формиране и предлагане на различните услуги и на почти всяко от нивата им на управление! Нито подбора, нито управлението, обучението, мотивацията и подкрепата зависят от служителите, независимо каква е услугата! 
Накрая, бих искал да се обърна още веднъж към хората с нравоучителнят тон и да ги попитам: Колко пъти дойдоха при децата, за които сега са толкова „загрижени“!? Просто за да се позабавляват заедно с тях!?.... Колко пъти искрено се поинтересуваха, дали те имат нужда от нещо и с какво могат да помогнат!?... Колко пъти, не дръпнаха собствените си деца, когато са отишли съвсем спонтанно и непредубедено да поиграят с „онези специалните“!?... Как приеха факта, че в групата или класа на детето им ще има такова „специално“ дете!?..
ЗАЩОТО ИМЕНО В ТОВА Е СМИСЪЛА НА ПРИОБЩАВАНЕТО !!! 
Имено в това, проличава Личното Отношение!!!
Защото децата имат нужда от други деца, без значение дали са СЪС или БЕЗ някакви специфични особености!!!!
ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО В СВОЯТА УНИКАЛНОСТ и всяко заслужава , да бъде прието такова!
Аз знам отговорите на горните въпроси и като родител на дете със специални потребности и като приемен родител, и като професионалист и настойник на децата в „разширеното ни семейство“.
Те всички, са мои деца! 
И ако всеки от нас, намери за себе си, своите отговори! ... Може би , отношението към „Различните“ и към хората, които се грижата за тях, толерантността и приемането им, ще преминат на друго ниво !!!!!
Защото хората със специални потребности са също ХОРА !!! 
Те са неделима част от Общността и заслужават да бъдат приети такива каквито са и да живаят достойно, в съответствие със тези си специфчни потребности и личен потенциал ! А Общността сме всички ние , ЗАЕДНО !!! И отношението на Общността е Личното отношение на ВСЕКИ ОТ НАС !!!
Единственото към, което призовавам е, да подхождаме като етични и разумни зрели хора, да мислим и да се стараем, да сме обективни, да сме толерантни и да не бъдем крайни!
Благодаря предварително!