Синдромът на Турет - причини, симптоми и психическите последствия

Снимка: wikihow.com

Това е неврологично разстройство, което засяга мъжете четири пъти по-често от жените, причинява на пациентите неволни тикове и движения, понякога проявяващи се като неконтролируеми викове и вокализации.

Какво представлява?

Синдромът на Турет е наследствено неврологично разстройство, характеризиращо се с множество тикове, които приемат формата на принудителни движения и неконтролируеми действия. Тикът представлява внезапна, бърза, повтаряща се, неритмична двигателна активност или вокализация. За да бъде диагностициран с разстройство на Турет, човек трябва да има множество от моторни или вокални тикове, които са се запазили повече от година от появяването си. Симптомите обикновено се появяват преди зрелостта в детството или юношеството. Най-често възрастта на първи прояви е между 4 и 6 години, а симптомите могат да достигнат своя връх между 10 и 12-годишна възраст. Разстройството на Турет може да засегне хора от всички етнически групи, но мъжете са засегнати 3 до 4 пъти по-често от жените.

Част от страдащите от синдрома, имат и обсесивно — компулсивно поведение, което се характеризира с интензивна необходимост от извършване на действия, като измиване на ръцете или проверка дали вратата е заключена; Дефицит на вниманието и хиперактивност, характеризиращ се с трудност да се концентрират и да останат съсредоточени в задачите си или нарушения на съня, които включват чести събуждания или говорене в сън, кошмари, некачествена нощна почивка.

Как се диагностицира?

Обикновено разстройството на Турет се диагностицира чрез получаване при описание на тиковете и оценяване на фамилната история. Изследвания като компютърна томография и електроенцефалограма или определени кръвни тестове могат да бъдат използвани за отхвърляне на други състояния, които могат да бъдат объркани със синдрома на Турет. Важно е да се подчертае, че няма кръвни изследвания или други лабораторни тестове, които окончателно диагностицират разстройството.

Проучванията отвъд океана показват, че правилната диагноза често се забавя след началото на симптомите, тъй като много лекари може да не са запознати с разстройството. Поведенческите симптоми и тикове лесно се тълкуват погрешно, често поради невъзможността децата да бъдат разбрани в училище, у дома и дори в кабинета на лекаря. Родители, роднини и връстници, които не са запознати с болестта, могат неправилно да припишат тиковете и другите симптоми на психологически проблеми, като по този начин увеличат социалната изолация на човека с разстройство. Тъй като тиковете могат да сменят интензитета си, а в някои случаи могат да бъдат потиснати, те често изчезват по време на посещенията при лекар, което усложнява допълнително диагностицирането. В много случаи родителите, роднините, приятелите и дори самите пациенти осъзнават разстройството, основано на информацията, която са чули или четат в популярните медии.

Симптоми

Има две категории тикове: прости и сложни. Обикновените тикове са внезапни, кратки движения, които включват ограничен брой мускулни групи. Те се срещат по изолиран начин и често се повтарят. Някои от най-често срещаните примери за прости тикове включват мигване на очи, свиване на рамене, гримаси на лицето, клатене на главата, прокашляне. Комплексните тикове са различни, координирани модели на последователни движения, ангажиращи няколко мускулни групи. Те може да включват скачане, душене на предмети, докосване на носа и докосване на други хора. В 10 до 15 процента от случаите такива тикове могат да включват изречение или викане на социално неприемливи думи и фрази. Този симптом на разстройството на Турет се нарича копролалия.

Хората с разстройство на Турет понякога могат да потискат тиковете си за кратко време, но усилието е подобно на това да се задържи кихане. В крайна сметка напрежението се приближава до точката, където тикът излиза, независимо от усилията. Тиковете се влошават в стресови ситуации и често се подобряват, когато човекът е спокоен или погълнат от дадена дейност. В повечето случаи значително намаляват по време на сън. След потискане на тиковете на обществено място (училище или работа) най-често страдащите предпочитат да се усамотят за оставят нервната система да отприщи събралото се напрежение. При диагностициран синдром на Турет се препоръчва работа с психолог, за да може да се тушира емоционалното напрежение, а с него и тиковете.

Причини

Въпреки че причината за разстройството на Турет е неизвестна, текущите проучвания сочат за аномалии в някои мозъчни региона. В резултат на генетични изследвания в семейства с тикове, са идентифицирани рискови алели за Тутет и редки генетични вариации. Важно е семействата да разберат, че генетичното предразположение може да не доведе непременно до развитие на разстройството. Вместо това може да се изразява като по-леко разстройство с тикове или обсесивно-компулсивно поведение. Възможно е също така, че поколението, носещо гена да няма да развие никакви симптоми. Препоръчителни са семейни консултации, подпомагащи близките да преодолеят усещането за вина и обвиненията, свързани с наследствеността.

Полът също играе съществена роля в развитието на синдрома. Мъжете са по-уязвими да придобият тикове, а при дамите са по-вероятни натрапчивите мисли и компулсивни симптоми. Като трябва внимателно да се проследява положението им, защото всичко това предразполага към други невро-поведенчески нарушения, като депресия и зависимости.

Лечение

Тъй като симптомите не увреждат физическото здраве на повечето пациенти и обикновено видимото им състояние се развива нормално, много хора с това разстройство не се нуждаят от медикаменти. Въпреки това, лекарства са на разположение, за да помогнат, когато симптомите пречат на функционирането. За съжаление, няма нито едно лекарство, което да е от полза за всички хора с Турет, нито някое лекарство елиминира напълно симптомите. Вместо това наличните лекарства са в състояние само да намалят специфичните изрази на състоянието. Освен това всички лекарства имат странични ефекти. Неврологичните странични ефекти, като тремор, дисторни реакции (усукващи движения), симптоми на паркинсонова болест и други дискинетични (неволеви) движения са по-редки и лесно се управляват с прецизиране на дозата. Медикаментите трябва да се избират внимателно и страдащите полагат старание да спазват стриктно предписанията на невролозите, защото страничните ефекти от лекарствената терапия са изключително сериозни.

Други видове терапия също могат да бъдат полезни. Въпреки че психологическите проблеми не причиняват Турет, спокойно можем да кажем, че има пряка зависимост между нивата на стрес, депресивност, обсесивно-компулсивно поведение и разстройството. Психотерапията може да помогне на лицето по-успешно да се справя с разстройството и да тушира вторичните социални и емоционални проблеми, които следват от синдрома. Психотерапията обаче не помага да се потискат тиковете на пациента. Техниките за релаксация може да са полезни при облекчаване на стрес, който довежда до увеличаване на тиковите симптоми, което е от помощ за състоянието на страдащия.

Каква е прогнозата?

Въпреки че няма лечение за разстройството на Турет, състоянието на много хора се подобрява, когато се развият, особено ако имат здрава подкрепяща среда. Хората с Турет могат да очакват нормален живот. Въпреки че разстройството обикновено е хронично, не е дегенеративно състояние. Турет не нарушава интелигентността. Тикове често да намаляват с възрастта, което позволява на някои пациенти да преустановят употребата на медикаменти. В няколко случая пълната ремисия настъпва след юношеството. Възможно е неврологичните разстройства като депресия, панически атаки, промени в настроението и антисоциално поведение да продължат и да причинят увреждане в живота на възрастните. Ето защо е разумно, освен с невролог да се работи усилено и с психолог, за да се предотвратят усложнения, които да свалят още качеството на живот, на страдащия.

По статията работи: Станислава Тонева

Източник: tourette.org и Psychology Framar.bg

Как да подкрепите емоционалните нужди на дете с обучителни затруднения

Какви са признаците, че вашето дете страда от ниска самооценка, тревожност или депресия и как можете да помогнете?
Основната, и естествена, тревога на родителите, когато чуят, че детето им е диагностицирано с обучителни затруднения, е как това ще се отрази на резултатите му в училище. Това, върху което не се замислят, а би трябвало, е как тези затруднения повлияват на детето в емоционален аспект.
Не всички деца, които имат обучителни затруднения, са потиснати, тъжни или тревожни, но почти всяко от тях преминава поне веднъж през период на емоционална борба. За тях не е лесно да видят как изостават от връстниците си в училище. Дори и да се преструват, че не го забелязват или пък че не ги е грижа, борбата в училище може да е много неприятно изживяване.

Основни знаци, които могат да ви подскажат, че детето води вътрешна емоционална борба:
понижена самооценка;
 - повишена тревожност, особено в ситуации, свързани с училището или с учене;
 - повишена тъга или раздразнителност;
 - непристойно или по-агресивно поведение;
 - физически симптоми като главоболие или болки в стомаха;
 - ниска мотивация.

Някои признаци, като плач или тревога, са очевидни, но други, като пристъпите на агресия, по-често не могат да бъдат разбрани и предвидени. Лаура Филипс (Laura Phillips), доктор по психология и невропсихолог към Института за детско психично развитие обяснява динамиката. „Понякога децата предпочитат да са „лоши“ или да са клоуните в класа, вместо да ги възприемат като „тъпи“. По този начин те се опитват или да отклонят вниманието от училищните си неуспехи, или да възприемат поведението на хора, на които не им пука, с цел да запазят имиджа си пред останалите.
Освен да им помогнат да развият уменията си и да намерят стратегия, която да акцентира върху силните им страни, родителите трябва да обърнат внимание и на емоционалните нужди на детето. Ако забележат, че то е измъчвано от вътрешна борба, би било добре да опитат да разберат какво точно го притеснява.

 1. Децата мислят, че са „тъпи“
Особено силно изразено е в периода преди да им бъде поставена диагнозата. Децата често забелязват, че не възприемат и не научават със същите темпове като връстниците си и предполагат, че просто не са умни колкото тях. За съжаление, те могат да продължат да се самоопределят като такива, дори след поставяне на диагнозата „обучителни затруднения“.
Какво да предприемем:
Обяснете на детето си какво точно означава „обучителни затруднения“
Възможно е то да не знае, но по дефиниция „обучителни затруднения“ предполага, че ученикът притежава минимум средно ниво на интелигентност, изяснява д-р Филипс. Диагнозата се поставя от експерт, който установява, че детето не може да постигне естествено заложения му капацитет за научаване в дадена област. За едно такова дете може да се окаже изключително важно да чуе, че обучителните трудности, които изпитва, нямат нищо общо с интелигентността.
Обсъдете го заедно
Най-добрият вариант е вие, детето и специалистът, който работи с него, да поговорите заедно за обучителните му затруднения. Понякога родителите смятат, че то няма да разбере, но експерт в тази сфера би могъл да помогне да намерите най-подходящия език за етапа от развитието, в който то се намира.
Мислете за посланията, които изпращате
Детето е много чувствително спрямо емоциите на родителите си. Ако усети, че вие не можете да приемете диагнозата лесно или че я приемате като нещо лошо, най-вероятно и то ще изпитва същото.
Помислете за собствените си чувства
Обучителните трудности могат да бъдат наследствени и като такива, вие може да се почувствате гузни или да се върнете назад към собствените си тежки спомени. Може дори да поискате среща със специалист, на която да обсъдите вашите притеснения. Най-добрият начин да помогнете на детето си да има положително отношение към диагнозата е като вие самите сте положително настроени към нея.

2. Децата смятат, че са различни от съучениците си
Повечето деца не искат да се различават от приятелите си. Ето защо, когато те биват измъкнати от училищната среда, за да им се преподават частни уроци или са изпитвани от учителя, те се страхуват, че няма да могат да покажат това, което се иска от тях. Те се чувстват объркани и изолирани. Подобни преживявания ежедневно могат да разрушат самооценката на детето и да го карат да се страхува да ходи на училище.
Какво да предприемем:
Попитайте учителите как се чувства детето
Д-р Филипс разказва, че понякога работи с училищата, за да помогне на учителите да разберат как се чувства конкретен ученик с обучителни затруднения. Когато едно дете се притеснява твърде много да чете например, тя съветва учителите да го изчакат то само да вдигне ръка и да поиска да чете. Ако учителят трябва да оцени уменията му за четене според учебния план, може би е по-добре да го направи на четири очи. Ученикът и учителят биха могли да си измислят техен таен сигнал, който да е знак, че той има нужда от помощ или чувства, че започва да се напряга твърде много. 
Отличете ученика и с похвала
Децата, които изпитват затруднения в училище, може да имат усещане, че привличат основно негативно внимание. Когато учителите полагат специални усилия и обръщат внимание дори и на малките успехи на тези ученици, това може да повдигне настроението им и да им вдъхне увереност. Д-р Филипс отбелязва, че това е и много ефективна техника за успокояване на деца, които са склонни да избухват с цел отвличане на вниманието.
Намерете подходящата академична среда
Понякога тези деца се чувстват различни, защото се нуждаят от повече помощ, отколкото получават. Работете с училищния персонал и с детегледачката, ако имате такава, за да откриете какви са нуждите му и дали ги посрещате адекватно. Може да има нужда от повече удобства, различен тип преподаване или дори смяна на училището. Д-р Филипс обръща внимание на факта, че има специализирани учебни заведения, които предлагат подкрепа в самото училище, като част от индивидуален учебен план, вместо да учи допълнително след края на учебните часове. Този тип училища са по-добре адаптирани за специфичните социални, емоционални и поведенчески нужди на децата.

3. Децата се изтощават
За съжаление, обучителните затруднения при децата често означават, че трябва да учат по-сериозно от останалите. А това, от своя страна, води до прекарване на повече време в писане на домашни, взимане на частни уроци и работа с образователен терапевт. Фокусирането върху онова, което ги затруднява за дълъг период от време кара тези деца да се чувстват фрустрирани и обидени. Много вероятно е и да отслаби мотивацията им в училище.
Какво да предприемем?Помнете, че успехът води до успех. Много е важно у детето да се създаде нагласата за успех, а не за провал. Учители, терапевти и родители трябва да поставят съвсем осъзнато скромни и постижими цели пред детето. Когато то види, че се справя и има напредък, ще намери мотивация да продължи напред и да полага още повече усилия.
Открийте таланта му
Това е най-важното за дете с обучителни затруднения. Не е необходимо да откривате страстта му или пък онова, което ще прави до края на живота си. Повечето деца не стават професионални атлети или пък балетни танцьори. Всяко дете обаче има талант. Открийте това, което обича да прави и го кара да се чувства способно. Дайте му време да развива този свой талант. Колкото повече го развива, толкова по-самоуверено и щастливо ще бъде.

Източник:psychology.framar.bg/ Редактор:Даниела Пройчева/ По материали на childmind.org

Още веднъж за стереотипите и предразсъдъците и за разликата между тях

Преди да говорим за различията между стереотипи и предразсъдъци, трябва да започнем с дефинирането на тези две понятия. Стереотипите са вярвания, които поддържаме, за характеристиките на дадена група. Предразсъдъците от своя страна се отнасят до негативните оценки за тази група. Първите са по-свързани с когнитивната част на мозъка, докато вторите с емоционалната. Стереотипите произтичат от общите познания за дадена група, докато предразсъдъците възникват, когато ние приписваме тези общи характеристики на всеки от членовете на тази група. Когато сме предразсъдъчни, ние правим изводи, които улесняват приемането или отхвърлянето на конкретната група.

Стереотипите ни спестяват умствена енергия. Това е така, защото формирането на групи и приписването на сходни характеристики улеснява „познаването” и „разбирането”. Стереотипите целят да пестят енергия и невинаги са негативни. Това, което трябва да имаме предвид обаче, е, че те са по същество генерализации и се позовават на общи характеристики, които по никакъв начин не представляват пълна картина на дадена група или индивид.

Пример за стереотип може да бъде вярването, че всички южняци са забавни. Може също да вярваме, че хората на север са по-либерални или че всички тексасци говорят с акцент. Това са големи групи, на които сме закачили или приписали определени характеристики. Проблем е, когато приемаме стереотипите за неопровержимо верни.

Стереотипи срещу предразсъдъци
Предразсъдъците, от друга страна, са част от негативна нагласа. Точно както казахме, че наличието на стереотипи е нормален и социален отговор, предразсъдъците предполагат отрицателна конотация. Нека се върнем към примера, че всички тексасци имат акцент - негативният предразсъдък е вярването, че те не са научени на правилен английски език.

Тази идея започва със стереотип. Ние приписваме стереотипа на група и му придаваме отрицателна конотация. Това създава предразсъдък спрямо тази група. Ако отидем още една крачка напред, вече можем да говорим за дискриминация. Дискриминацията включва както стереотипа, така и предразсъдъците.
Каква роля играят стереотипите
Социалните психолози изследват стереотипите: как възникват, какви са разликите между предразсъдъци и дискриминация.

Ето и когнитивните функции, които стереотипите изпълняват:
Систематизират и опростяват реалността
Създаването на широки групи, които можем да категоризираме и класифицираме, ни позволява да опростим света мисловно. Така той става по-предсказуем и по-лесен за разбиране.

Защитават ценностите 
Групите ни позволяват да приписваме общи характеристики. Когато правим това, ни е по-лесно да ги „разбираме“ и да се сравняваме с тях.

Поддържат социалния контрол
По-лесно е да се контролира група, отколкото да се контролират много хора.

Възможно ли е да се ограничат стереотипите и предразсъдъците
Ако разберем, че стереотипите възникват като когнитивна функция, която цели да улесни групирането и социалното разбиране, можем да се възползваме от тях. Какво обаче се случва, когато те ни ограничават? Е, това се случва, когато ни пречат сами да открием, че прогнозите за хората невинаги са верни. Ако погледнем по-отблизо дадени групи и индивиди, ще открием много разлики между реалността и стереотипа.

Ограничаването на стереотипите и предразсъдъците е възможно, ако вместо да съдим, просто наблюдаваме.
Стереотипите не бива да ни ограничават, ние трябва да ограничим тях. Въпреки че помагат на мозъка ни да организира информацията, те невинаги са верни. Както видяхме, стереотипите са основата на предразсъдъците. Ако ограничим първите, можем, следователно, да ограничим вторите.

Промяната на стереотип или предразсъдък е възможна само, ако се доближим до групата и се опитаме да я наблюдаваме, без да прилагаме филтри или да се опитваме да потвърдим минали идеи. По-скоро трябва да опитаме да подложим последните на тест — да посветим усилията си да се съсредоточим върху идеи и ситуации, които противоречат на това, което преди сме мислили за дадената група.

Източник:  Psychology Framar.bg  
По материали на exploringyourmind.com, psychologicalscience.org

"ГАСТЛАЙТИНГ" - ЕДНА ОСОБЕНА ФОРМА НА ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ, ЗА КОЯТО ПОЧТИ НЕ СЕ ГОВОРИ

Най-вероятно почти всички в някакви ситуации сме се оказвали жертви на този вид емоционално насилие, без дори да разберем. Основната цел на психологическата манипулация "гаслайтинг" е да накара човек да се съмнява в обективността на своите възприятия и на трезвата си преценка, а оттам и в самата действителност, да се усъмни в емоционалната си стабилност и дори в своята нормалност. А крайната цел на „насилника“ е да получи власт над жертвата си.

В психологията за тази форма на психологическо насилие се използва терминът „гаслайтинг“ (gaslighting – (от англ.) - газово осветление), който всъщност е заимстван от филма „Светлина от газова лампа“ (1944 г.) с Ингрид Бергман. В неговия сюжет съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи.

Манипулацията се осъществява бавно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства. За съжаление, тази техника работи по-добре, отколкото можем да предположим. Много често се използва от социопати и нарцисисти, както и от диктатори и фанатизирани религиозни водачи. Но все пак, ако познаваме част от прийомите на тези манипулатори, бихме могли да се предпазим от тях.

Ето някои от тактиките на "гаслайтинг":

1. Лъжат ви най-безочливо
Знаете, че е откровена лъжа. И въпреки всичко те ви я заявяват открито в лицето. Защо са толкова безочливи? Защото създават прецедент. След като ви кажат една гигантска лъжа, вие няма да сте сигурни дали каквото и да било, което ви казват, е истина. Целта е да ви държат несигурни и нестабилни.

2. Отричат да са направили нещо, дори да имате доказателства
Знаете, че този човек е казал това... знаете, че сте го чули. Но той отрича упорито. Толкова упорито, че ви кара да се усъмните в собствената си преценка (Може би наистина никога не го е казвал?). И колкото повече го прави, толкова повече започвате да поставяте под въпрос своята реалност и да приемате неговата.

3. Използват всичко, което обичате, като оръжие
Знаят колко обичате децата си и знаят колко много държите на своята идентичност. Това едно от първите неща, които атакуват. Ще ви накарат да се почувствате виновни към или заради децата си. Ще ви кажат, че щяхте да бъдете достоен човек, само ако не бяхте... запълнете многоточието с каквото искате. Те атакуват най-дълбоките ви основания.

4. Изтощават ви с времето
Това е едно от най-коварните неща в това емоционално насилие – то се провежда бавно и постепенно. Една лъжа тук, една лъжа там, по някой подигравателен коментар от време на време... и нещата се развихрят. Дори най-умните и самостоятелно мислещи хора могат да бъдат засмукани в този водовъртеж – толкова ефективна е тази техника. В нея човек е като жабата, която изгаря на бавен огън – не разбира какво ѝ се случва, докато не е твърде късно.

5. Действията не съвпадат с думите
Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Това, което правят, е въпросът.

6. „Потупват по рамото“, за да ви объркат
Същият човек или група хора, които обикновено ви режат и ви казват, че нямате стойност, сега ви хвалят за нещо, което сте направили. Това допълва безпокойството. „Може би не са толкова лоши“. Не, лоши са. Това е добре изчислен опит да ви задържат в уязвима позиция и да ви карат отново да се усъмните в собствената си действителност. Обърнете внимание върху това, за което ви хвалят – вероятно е нещо в техен интерес.

7. Знаят, че объркването отслабва хората
Манипулаторите знаят, че всички хора имат някакво чувство за стабилност и адекватност. Целта им е да изкоренят това чувство и да ви накарат непрестанно да се съмнявате във всяка своя преценка. Естествена е тенденцията на хората да търсят човек, група или институция, които да им върнат чувството за стабилност – и това се оказва самият манипулатор.

8. Проектират
Ако те правят сцени, прекаляват с алкохол или наркотици, изневеряват и т.н., непрекъснато ще обвиняват вас в подобно поведение. Това се прави толкова често, че вие започвате да се защитавате и така вече сте отклонили вниманието си от проблемното поведение на манипулатора.

9. Опитват да убедят другите, че сте луди
Това е един от най-ефективните инструменти на манипулатора – защото води до пренебрежение. Манипулаторите знаят, че ако останалите поставят под въпрос здравия ви разум, те няма да ви повярват, ако им кажете, че той използва насилие или не се контролира. Това е майсторска техника.

10. Казват ви, че всички други лъжат
Когато ви кажат, че всички други (семейство, приятели, познати, медии) лъжат, това отново ви кара да се усъмните в реалността си. Досега не сте видели някого, който е дръзнал да каже това. Значи е прав, нали? Не. Това е техника за манипулация. Това кара хората да се обръщат все повече и повече към манипулатора, за да получат „правилната“ информация, която най-често е пълно лъжа.
Източници: Psihology tuday, obekti, Gnezdoto

ПРИЕМАНЕТО на детето и на наличието на "проблеми" в развитието, като ключов фактор за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите

Да приемеш детето си такова, каквото е. Без да проецираш върху него своите собствени очаквания, личните си планове, амбиции и мечти, нито очакванията и вижданията на околните.
Според специалистите, това е повратният момент за всеки родител.

За родителите на деца с проблеми в развитието обаче, Приемането е от ключово значение и за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите.

Приемането “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”, е решаващо за това, колко детето ще вярва в нас, като родители, в себе си и в хората (в частност, в специалистите, които се ангажират в цялостния му учебен и терапевтичен процес ).
Както и за това, доколко ще е мотивирано, да съдейства и работи активно в този процес!...

„Повратният момент е да приемеш детето си такова, каквото е“

(Един разказ от първо лице)

“Сега като ме питате, се замислям. Може би от около година и половина не съм се питала: “Защо на мен ми се случва всичко това?”. Горе-долу по това време е и моментът, в който благодарение на помощта на специалисти и психолози Веселина започва да разбира по-добре сина си, да го приема, да излезе извън своите представи за това какво трябва да може и да прави едно дете, как то да бъде щастливо. Започва да забелязва повече неговите стъпки напред, да ги оценява, независимо че за повечето хора с деца “в нормата” тези стъпки може да се сторят минимални, незабележими.

Веселина е майка на Ивайло, будно и активно момченце, малко под 6 години. Освен дете, което обича “да пие сок, да яде ябълки, пясък, вода, сняг…” (както с усмивка го описва Веселина), което има тротинетка и приятели в детската градина, Ивайло има и диагноза – генерализирано разстройство на развитието. И затруднения, характерни за аутистичния спектър.
Днес Веселина казва, че може да се нарече щастлива. Или поне колкото всеки човек би могъл да го каже за себе си. Спокойна, уверена в себе си и детето си. За да стигне дотук обаче й е трябвало време. И подкрепа. Поне година е отнело на Веселина да се стабилизира. “Беше доста болезнено – да чуеш и да приемеш фактите. Може би една година бях потисната, затворена. Питах се защо на моето дете. Разбира се, искаше ми се да не е вярно. Има и отчаяние, няма как. Мислиш как никога няма да е като другите деца”, спомня си тя. Но когато го приех, когато осъзнах, сякаш се стегнах, допълва Веселина.
“След като започнахме да посещаваме психолог, ние станахме по-сигурни като родители. Това е страшна подкрепа, даде ни невероятен старт, окуражи ни”, спомня си тя. И смята, че подобна опора трябва да получи всяко семейство на дете със затруднения. Защото логопеди, специалисти за детето могат много да се намерят, но ако родителите не са до децата си и не могат пълноценно да им помагат, нещата няма да се случат, казва младата жена.

“Дадохме си сметка, че каквото и да става, ние никога няма да се откажем от детето си. И че просто трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да напредва. И да е щастливо. Че можем да го постигнем”, обяснява още тя.

Повратният момент според нея бил, когато е приела детето си такова, каквото е. Без да наслагва върху него своите собствени очаквания и тези на околните. Приела го “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”. Спряла да се притеснява, като излиза на разходка с детето си, спряло да ѝ се свива стомахът от тревога за това какво ще се случи навън, дали Ивайло ще се разсърди, “дали ще почне да се търкаля в магазина, как ще реагират другите в парка”. Защото все пак това си е моето дете.

Младата жена не може да даде генерален съвет за това как да си щастлив и пълноценен, докато си и родител на дете със затруднения, и смята, че всеки сам трябва да открие механизма как да постигне това състояние. “Но може би трябва да спре да ти пука за околните, от останалите”, казва Веселина.

Според нея родителите често изискват твърде много от децата си. Пречупват всичко през призмата на техните представи за прогрес, за щастие. А трябва да приемем децата си с техните силни и слаби страни, да ги разберем. Ако човек се вторачи в негативните неща около детето си и живота си, никога няма да е удовлетворен, казва тя.\

“И аз искам Ивчо да прилича на другите по това, което прави. Но всяко дете е различно. И започнах да забелязвам позитивните неща на Иви – той е любящ, грижовен, обича да го гушкат, да се смее, добър е, весел. И даже понякога, като видя в градинката какво “нормалните” деца правят с родителите си, как се глезят, как се карат…си казвам, че всъщност нямаме чак такива проблеми”, казва, смеейки се, Веселина.

Тя разказва, че засега ѝ е по-лесно да гледа нещата ден за ден. Когато мисли за бъдещето, малко унива. “Като започна да мисля например как ще тръгне на училище, дали ще успее сега или ще трябва да го отложим, как ще продължи, какво ще е бъдещето. Но за мен съм решила да мисля и гледам ден за ден и да виждам всекидневните стъпки”, допълва Веселина. С гордост си спомня например, че наскоро е научила Ивчо да кара тротинетка. Което ми изглеждаше супер невъзможно, но с много стимулации, работа със специалисти, работа вкъщи, поощрения, успяхме, допълва тя. Това може да е нещо обикновено за дете на две години, но за нас е голям напредък, допълва младата жена. И разказва, че телефонът й е пълен с щастливи моменти – клипове и снимки, от подобни етапи на прогрес. Той вижда моето щастие, разбира и е щастлив, казва Веселина.\

Но от тази борба има смисъл. В привидно малките всекидневни стъпки напред.

Тази история е част от инициативата на УНИЦЕФ „Месец на родителите“ 
Автор: Юлиана Колева

Източник : http://purvite7.bg

За новата ревизия на МКБ 11 и разликите с МКБ 10

Както вече е известно, през май беше одобрена новата 11-та ревизия на Международната класификация на болестите МКБ-11 (ICD-11) на  Световната здравна асамблея за приемане от държавите-членки. Тя влиза в сила от 1 Януари 2022 г., но вече е публикувана онлайн, за да могат специалистите да се запознаят с нея по-подробно.

В новата ревизия са включени 55 000 кода на различни заболявания, причинители на травми, болести и смърт. За сравнение, в МКБ-10 са само 14 400. По данни на Световната здравна организация (WHO), по време на 10-годишното разработване са взети предвид над 10 000 мнения и препоръки и в новата версия са добавени нови раздели, за да се обособят по-точно отделните нозологични единици. Тази промяна има за цел да подобри методите на диагностика в отразяването на актуалните заболявания на съвременния човек.

За специалистите от социалния сектор е полезно да се отбележи, че разделът Психични и поведенчески разстройства е значително разширен с подраздели към различните състояния. Разстройствата от аутистичния спектър са значително по-описателни като наименования. Синдромът на Рет е включен в отделен раздел Разстройства на развитието. В същото време, като отделен раздел са изнесени Разстройствата със съня. Разстройствата на половия идентитет и Сексуалната принадлежност са трансформирани в Състояния, свързани със сексуалното здраве, като е направено уточнение, че транссексуалното поведение не е обект на класификация. Тиковите разстройства, заедно със синдром на Торет, са прехвърлени в раздела Заболявания на нервната система. За първи път се обръща поглед към по-разширено разбиране на зависимостите и се включва прекомерната обсебеност към дигитални и видео игри. Световната здравна организация смята, че по този начин ще се проследи броят на засегнатите. Въпреки широкото разпространение на традиционната медицина, за първи път тя е обособена в отделен раздел в класификацията. Това има за цел да улесни комуникацията между специалистите, работейки с еднакви кодове. Въпреки че все още някои отричат твърдението, че синдромът на професионалното прегаряне е заболяване, СЗО обособява цял подраздел за Проблеми, свързани с работното място и работната среда.

Очакванията към новата ревизия на Международната класификация на болестите са големи от гледна точка на широкия диапазон на диагностика, който се открива. Това би трябвало да позволи по-лесното пренасочване и съответно конкретиката в лечението на заболяванията. Освен това, адаптацията на заболяванията спрямо съвременната симптоматика и съответно съвременните причинители насочва вниманието към осъвременяване на заболяванията и работа по адекватна превенция спрямо реалните неблагоприятни условия.

По материали на World Health Organization

Автор; Ирена Петкова

Източник: hestiabg.com

 

Оценка на детското развитие - Стъпка по стъпка

Оценката на детското развитие е изключително важна, 
както за ранното откриване и превенция на евентуални отклонения, задръжки и проблеми в развитието, така и за възможно най-ранната интервенция, при откриването на такива проблеми, която да е оптимално съобразена с индивидуалните особености, нужди и потенциал на детето. 
И не само...

Предлагаме ви информация, за основните етапи, през които преминава Оценката на ранното детско развитие, според колегите от фондация "Хестия", както и за причините, поради които навременния и регулярен скриниг и оценяването на детското развитие са важни:
  

1. Осигурява информацията за прогреса на детето в различните области на развитие – физическо, езиково, когнитивно, социално-емоционално.
2. Идентифицира децата, които се нуждаят от подкрепа или допълнителна диагностика.
3. Дава сигурност на родителите, че развитието на тяхното дете е оценено по надежден и валиден начин.
4. Помага на специалистите да индивидуализират работата си с децата, които иначе имат сходни характеристики.
5. Идентифицира как определена програма или интервенция влияе върху различните области от развитието на децата, които участват в нея.

Както вече е известно за специалистите, едно оценяване преминава на много нива.

1. Подготовката е онази част от терапевтичната работа, където се сблъскват очакванията на родителите, първоначалните представи и идеи на специалиста и реалността. По време на първата среща от голямо значение са:

• Изграждането на доверие с родителите и детето.
• Събиране на информация за развитието на детето до този момент.
• Запознаване с историята и документацията от медицински и друг тип.
• Запознаване на родителите с процеса на оценяването, това, което могат да очакват, тяхната роля в този процес и тази на специалиста.
• Уговаряне на следваща среща.

2. Оценката комбинира увереността на специалиста в подбраната методика, както и уменията му да прилага качествено инструмента, за да получи реалните резултати от актуалното състояние на детето. Тук е много важно специалистът да бъде подготвен и да систематизира работата си.

• Избор на подходящ стандартизиран инструмент за оценка на развитието.

За какво още, може да ви бъде полезна Оценката на ранното детско развитие:

3. Изготвянето на профил на детето, базиран върху резултатите от използвания инструмент. Профилът е съществена част от даването на обратна връзка към родителите – особено ако детето има нужда от допълнителна подкрепа или специализирана диагностика.

• Описание на силните страни на детето и областите, в които то се нуждае от подкрепа.
• Изготвяне на портфолио с документи и материали от работата с детето (ако такива са налични)., които могат да послужат като насока, за бъдеща работа с него

4. Следващи стъпки или планирането на бъдещата работа с детето. Това включва:

• Планиране на регулярен скрининг.
• При необходимост, насочване на детето към специализирана диагностика.
• Изготвяне на индивидуална програма за работата с детето.
• Планиране на последваща оценка (напр., след 6 месеца), за да бъдат идентифицирани резултатите от предприетите интервенции.
• Въвличане на родителите в цялостния процес

• Източник: hestiabg.com