За толерантността, нетолерантността и пътуването с автобус!

Скъпи приятели,
Нетолерантността има много лица и тези лица, трябва да бъдат показвани, за да са лесно разпознаваеми.
Защото, нерядко се случва, да изпадаме в конфузни и компрометиращи ни ситуации, без дори, да го осъзнаваме. И колкото по-лесно разпознаваеми са подобни ситуации, толкова по-рядко, ще се случват!
Ще ви разкажа, една история от вчерашния ден, от която съм безкрайно възмутен!
Тя не е новина и не "блести" с нищо специално. Такива истории, се случват десетки пъти, всеки ден. И именно за това, не трябва да бъдат подминавани. Защото горчилката от тях, остава дълго, а нещата няма как да се променят, докато не започнем да ги забелязвам и назоваване!
Наложи ми се, да пътувам до София, със сина ми, който е с ДЦП, със 100% чужда помощ и симптоматична епилепсия, за Клиника за активно лечение и рехабилитация.
Едно само по себе си, сериозно предизвикателство, дори за пътуване до Столицата, тъй като големите автобуси са изключение, а багажниците на останалите, са малки, да поберат инвалидната количка на сина ми.
Да оставим на страна, че на шофьорът на автобуса на фирма "Струма 11" ООД - Благоевград, млад симпатичен мъж, на видима възраст, малко над 30те, дори и през ум не му мина, да направи и бегъл опит да ми помогне, да кача детето(което няма стабилен седеж) , огромната инвалидна количка и багажа, на автобуса! Нито, да ги разговаря, на слизане!
Огромният проблем възникна, когато любезно го попитах, дали можем да седнем на по-предни седалки, защото на детето му става лошо, при пътуване, а освен това, е с епилепсия. Относително "любезно", шофьорът на свой ред ми отговори, че ще ми отвори задната врата, да си намеря "там, някъде" място.
Когато попитах, какъв е проблема, да седнем отпред, при условие, че първите четири места са свободни, ми беше отговорено, че там, ще ни е "по-удобно".
Когато му казах, че отзад, няма как да ни е по-удобно и има реална опасност, детето да му оповръща автобуса, с надигащо се негодувание, шофьорът ми отговори, че не го интересува, защото нямало той, да го държи. Естествено, не останах безразличен към подобно отношение и тогава шофьорът ми каза, да се качвам отпред и да "не му дразня нервите" от сутринта. И тъй като, да дразня нечиии нерви, особено на някой, на когото ще е поверен моя, на детето ми и на още 30ет човека животи, през следващите два часа, е последната сред любимите ми "утринни гимнастики", се качих с детето в автобуса.
При настаняването ни на местата видях, че са обозначени като инвалидни. Но когато му го казах, той някак си, не ме чу!
Държа да отбележа, че възникналата ситуация бе разрешена и със съдействието на дамата на гишето, продаваща билети за автобуса.
Както и факта, че поне 10минути, след като вече беше излязъл на магистралата, докато шофиране, шофьорът си разглеждаше нещо из телефона, който беше закачен на поставка пред него, което ми се стори твърде неуместно.
Бих искал да попитам някой по-компетентен, според разпоредбите за безопасност, първите места не са ли наистина вакантни, за бременни и хора с увреждания? Или табелката беше там случайно?...
И след като шофьорите на леки автомобили са ЗАДЪЛЖЕНИ, да превозват малки деца и деца, със специфични потребности обезопасени в "рикаро" стол и носят санкции за това, защо това задължение не е вменено и на превозвачите!?...
Или поне, не са ли длъжни, да обезопасят пътниците, чиито пари събират, със сигурни и надеждни предпазни колани, които в точно този автобус, точно на конкретните места, не работеха!
Любезно моля, пътническите превозвачи, да подбират по-прецизно шофьорите си, защото те не само са лицето и имиджа на фирмата, но и в ръцете им се поверяват човешки животи !
А вие, ако следващият път пътувате от Благоевград, за София или обратно с фирма "Струма 11" ООД - Благоевград, внимавайте за автобус с номер Е 7131 КХ ! Защото много често, външността лъже !
И НЕ толерирайте нетолерантността и дискриминацията!
Защото те ни дискриминират, не само когато са проявени КЪМ НАС.
Дискриминират ни и когато ГИ ПРОЯВЯВАМЕ, спрямо някой друг. Както и когато сме техни мълчаливи и безучастни свидетели! Защото показват собствената ни емоционална, социална и морална не зрялост, да приемем значимостта и да уважим правото на някой Различен от нас!

За отразеният блясък на диамантите и истинската искра, на въглена!

На всички,които обичат да подреждат хората в кутийки и да им слагат етикети "Нормален"и"Различен"искам да напомня,че диамантът и въгленът са с еднаква структура!Въпреки, че на пръв погледе, нямат нищо общо.

И двете са "кристали", които не се вписват в рамките на "нормата"!Просто ги оценяваме по различен начин!

Същото е и с гениалността и "лудостта"!..(Естествено, не говоря за онази лудост, която вярва в своята гениалност, а за набедената такава, която прибързано определяме като такава, само защото не притежаваме нужните компетенции, желание и търпение, да разберем нейната същност. )Възхваляваме обаче Геният, само поради факта, че въпреки, че малко са очите наистина способни да го рапознаят и още по-малко са ръцете, способни да го "шлифоват" така, че да заблести! Той , обикновено, все пак успява, да покаже своя блясък!
Казват, че диаманта е просто въглен, който достатъчно добре се е преборил със стреса!
За това, аз бих добавил - Диамантът е въглен, който НЕ е повярвал, на онези, които са се опитали да му сложат етикет и да му казват, какво Е и какво ТРЯБВА да бъде!
Повярвал е, че е нещо повече от обикновен "блясък". Въглен, който благодарение на всеки външен натиск е станал достатъчно твърд, за да устои!...
При хората обаче, за разлика от диамантите, всяка получена драскотина вдига, а не смъква карата.
Друго обаче ще ви питам, дами и господа естети!
Колко от вас, са готови да умрат от студ в диамантен дворец, сред блясък и разкош!?
Само защото нямат въгленче, което да ги стопли!
ВСЯКО НЕЩО в живота има своя ЦЕЛ и СМИСЪЛ!
И това че не притежаваме очи, сърце и знание, да ги видим, не ни дава правото на съдници!

Казват, че диаманта е просто въглен, който достатъчно добре се е преборил със стреса!Аз бих добавил - Диамантът е въглен, който НЕ е повярвал, на онези, които са се опитали да му сложат етикет и да му казват, какво Е и какво ТРЯБВА да бъде!Повярвал е, че е нещо повече от обикновен "блясък". Въглен, който благодарение на всеки външен натиск е станал достатъчно твърд, за да устои!...При хората обаче, за разлика от диамантите, всяка получена драскотина вдига, а не смъква карата.Друго обаче ще ви питам, дами и господа естети!Колко от вас, са готови да умрат от студ в диамантен дворец, сред блясък и разкош!?Само защото нямат въгленче, което да ги стопли!ВСЯКО НЕЩО в живота има своя ЦЕЛ и СМИСЪЛ!И това че не притежаваме очи, сърце и знание, да ги видим, не ни дава правото на съдници!

"РаВнИяТ" старт, е наистина равен,по изключение, не по правило!

"РаВнИяТ" старт, е наистина равен,по изключение, не по правило!
Не можем да дадем на децата равен старт(макар да го заслужават,без изключение). Но можем да им дадем равен ШАНС, да развият индивидуалният си потенциал.
Толерантността е възможна само, когато има Приемане, а приемането се може да съществува само в среда на Доверие.
Доверието е възможно, само ако има Разбиране или Безпрекословна Любов.
...

Незнанието (за това , какво да очакваме и как да реагираме), поражда Страх; Страхът включва защити, между които и Предразсъдъците; Предразсъдъците, включват Стереотипните Мисли. Стереотипните мисли, формират Нагласи и отключват Стереотипни Поведения.
Всичко след ПредРазсъдъците(както говори и самата дума), е Ирационално. Тоест Емоционално и Нелогично. Всяко поведение, продиктувано от Предразсъдък, е спонтанно, импулсивно и Дискриминативно, както за този, спрямо който е насочено, така и за онзи, който го проявява.
Прудразсъдъкът е повтарящ се когнитивен капан, чрез който Страхът отключва два вида Дискриминативни защитни реакции:
- Бягство (отхвърляне, през реално физическо избягване, сегрегация(изолиране) или психическо такова - игнориране. Т.е. отричане на съществуването на Субекта).
- Агресия

Децата са като пеперудите - имат нужда от някой който да даде сила на крилете им, не да ги пречупва

                                 

сн. https://pixabay.com

                             "Всеки от нас има чифт криле, но само онзи който мечтае, може да полети."
                                                                                                                                                    /Джим Морисън

Децата са като пеперудите-летят прекрасно на крилете на своето въображение към мечтите си и точно като пеперудите, светлината на познанието привлича магнетично вроденото им любопитство.
Отговорност на нас-възрастните е, да ги водим така към неговата светлина, че да се научат да я използват като двигателна енергия, без да изгори крилете им, за да разгърнат пълният си потенциал.
Защото истинското познание не слага рамки! То ги разчупва и прокарва мостове!

Децата, много по-често от нас-възрастните успяват да надскочат себе си и да направят "невъзможното", не защото са по- силни или по-умни, а защото не са обременени от негативен опит и не се страхуват да не сгрешат или да не се провалят. И защото до тогава, около тех не е имало някой, който да им каже, че е невъзможно!...
Силата на гениалността е не толкова в прозренията, колкото в категоричният й отказ, да повярва в невъзможното и да влезе в "стандартните" рамки!
Защото, докато не повярваш в обратното, дори най-невероятното, не е невъзможно. И търсиш начини и пътища, вместо причини и оправдания!
От времето на Дедал и Икар, през Да Винчи и братя Райт, та до днес, хората са успявали да полетят, не защото са били гении в науката, а защато са отказвали да повярват, че на човека "не му е дадено" да лети! 

Науката, просто е била "патерицата", която им е помогнала, да разберат КАК !

Децата, се раждат с нагласата "ЗАЩО, НЕ !?"
И според мен, главната задачата на истинското образование е, да замени въпроса "ДАЛИ?" и да отговори на въпроса "КАК?"

Природата отдавна го е измислила.
Истинското образование е онова, което превръща гъсениците, в красиви и силни пеперуди, а не - пеперудите, в гъсеници!
Кои сме ние, че да й противоречим!?


Из"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"

Автор: И.Апостолов

Infinite Flow - или изкуството да изразим себе си и да бъдем приобщени, чрез танца

Infinite Flow - е компания за приобщаване чрез танци, която използва танца като средство за овластяване на хората и премахване на стигмата, свързана с уврежданията. 
Цел на компанията е, да предизвика изпълнителите и публиката, да заличат границата между „увреждане“ и „непристъпност“ и да изградят у себе си ново виждане и нагласи, към хората с увреждания и техните възможности.
Основател, идеолог и вдъхновителна групата е Мариса Хамамото
 Хамамото основава и ръководи глобално движение за # InfiniteInclusion (включване, без граници). 
След 20 години отдадени на балета и съвременните танци както в САЩ, така и в Япония, Мариса открива и се влюбва в балните танци, докато се възстановява от инфаркт на гръбначния мозък, рядък инсулт, заради който временно остава парализирана от шията надолу.
 През 2015 г. Мариса основа Infinite Flow, професионална компания за приобщаващи танци с нестопанска цел и мисия,да направи танца достъпен за всички, като го използва,да вдъхнови включването на хората с увреждания. 
Мариса е организирала над 200 часове за приобщаващи танци  и  участия на професионалните танцьори на Infinite Flow със и без увреждания в над 100 събития, от училищни събрания до корпоративни събития на Apple, Red Bull, Porsche, Kaiser Permanente и други. 
Видеоклиповете на Infinite Flow са гледани от над 50 милиона души
А Хамамото е участвала в над 100 медии, включително NBC Today, Good Morning America,
 Refinery 29 и други.
Световните шампиони по бални танци за инвалидни колички, в зала Мариса и Пьотр Юваницки са  първите танцьори, които се представиха в театъра на Apple - Steve Jobs Theatre с изпълнителния директор Тим Кук 
Като социален предприемач и коуч лидер Мариса Хамамото е сътрудник на Red Bull Amaphiko, Facebook Community Programme Leadership и Social Venture Partners в Лос Анджелис. 

Танцьори:
Мариса Хамамото (основател и художествен ръководител на Infinite Flow)
Пьотр Иванички (Гост изпълнител)
Хореограф: Гари Франко

Мариса Хамамото е лидер, ментор и вдъхновител на цяло течение, чоято концепция търси да даде възможност на хората със и без увреждания, чрез танци и разказване на "визуални истории", да мислят извън рамките на стигмата, да изключат пристрастията и предразъдъците си и да изграждат нови връзки, като създават пробивни иновации в изкуството. 

Режисьор: Мариса Хамамото (основател, Infinite Flow)

Хореографи: Димитри Ким, Мариса Хамамото

Танцьори: Piotr Iwanicki Gary Franco

Музика:  „Какво става с нас“ - Pink

Любовта е любов!!

 "Всеки от нас има различно тяло и всички, превеждаме движението в собствените си уникални тела.
Вместо да използваме думата "адаптиране" предпочитаме да използваме думата "превеждам", споделят основателите на групата :)

Танцьори:

Гейб Адамс, Миа Шайкевиц, Мариса Хамамото

песен:

„Дойдох тук за любов“ от Сигнал и Ела Айре

Кениа Сесер- момичето, което разчупва всички стереотипи в скейтборда!

Всеки дори начинаещ спортист знае, колко важни са краката, перфектният контрол и баланс в този спорт.

Тя обаче, разчупва всички стереотипи!
Кениа Сесер е родена без крака и има най-голямата усмивка,а и най-положителна енергия, които сте виждали.
Това, че тялото й не е перфектно, не пречи на Кениа, да се превърне в успешен спортист и модел, като използва ръцете си вместо крака.
23-годишната американка от тайландски произход, използва скейтборда вместо инвалидна количка, и не отстъпва на нито един от добрите състезатели по скейт.
Със скейтборда Кениа обикаля Венеция Бийч в Ел Ей , градът където живее и с удоволствие играе баскетбол и сърф, или кара ски.
Освен успешен спортист, екзотичната млада американка също е и успешен и доста търсен модел на бельо, който изкарва до 750 паунда на ден.
Красавицата без крака е родена в Тайланд и е изоставена от родителите си на стъпалата на будистки храм. След като е отглеждана от монаси в продължение на няколко години и е премествана напред-назад из различни приемни домове, Кениа е осиновена от американско семейство. 
Тя отказва, да се самосъжалява и е решена, да изживее американската мечта, въпреки увреждането си.
Кениа не само функционира пълноценно и напълно самостоятелно без използването на протеза или инвалидна количка, но и сърфира, кара скейтборд, танцува и участва в различни екшън спортове. Тя също е мотивационен оратор и модел.


Каня е истинска пътеводна звезда, не само за хората с увреждания, но и за всеки, който е решен да следва мечтите си!
Нейната история и присъствие ни напомнят за силата на любовта и важността да вярваме в себе си..

Вятър, следвай ме! ... или, когато инвалидните колички полетят!

Инвалидната количка, не е просто средство за предвижване.

 Тя може да бъде истинско "оръжие" за хората, които отказват да се подчинят на стигмата и предразсъдъците и обичат, да живеят"на ръба", без да се съобразяват дори, с гравитацията.

Aарон е спортист на WCMX от Лас Вегас,Невада. 

Аарон "Уйлз" Фотерингъм е роден на 8 ноември 1991 г. (на 27 години), в Лас Вегас, Невада, САЩ и е третото от шестте деца, всички осиновени.

Аарон е роден със Спина Бифида (вроден дефект на гръбначния мозък), в резултат на който той не може да използва краката си и е прикован, към инвалидната количка.

 Днес обаче, той е превърнал инвалидната количка, в част от себе си

Летящият"Аарон „Уилз“ Фотерингъм обича да живее "на ръба" постоянно преминава границите на възможното, като никога не позволява на инвалидната си количка да му пречи. 

В този клип, Wheelz доказва, че е господар на двойното задно превъртане .

Номинации: Награда ESPY за най-добър спортист с увреждания

Катрин Бити не се страхува да падне!
Това определя най-добре първата жена, която направи задно превъртане с инвалидна количка.
 Като лидер в екстремния отбор за спускания с инвалидни колички (WCMX), Катрин изпълнява каскади спиращи дъха и вдигащи адреналина в специално проектирана инвалидна количка.
 Бийтти се превърна в трейдлайзер за пола и за всеки спортист с увреждания в този труден, строг - и най-вече , вълнуващ - спорт.

След години борба, да се сдобие синвалидна количка, направена за спортисти, Катрин най-накрая успява, да разчупи границите на спорта в адаптивния скейтборд.
 Трейлблейдж в спорта означава много падания, експерименти и неуспехи. И въпреки това, Катрин винаги е била в състояние да се върне и да опита отново. Защото какво е едно малко падане, ако това означава, че можете да летите?