За толерантността, нетолерантността и пътуването с автобус!

Скъпи приятели,
Нетолерантността има много лица и тези лица, трябва да бъдат показвани, за да са лесно разпознаваеми.
Защото, нерядко се случва, да изпадаме в конфузни и компрометиращи ни ситуации, без дори, да го осъзнаваме. И колкото по-лесно разпознаваеми са подобни ситуации, толкова по-рядко, ще се случват!
Ще ви разкажа, една история от вчерашния ден, от която съм безкрайно възмутен!
Тя не е новина и не "блести" с нищо специално. Такива истории, се случват десетки пъти, всеки ден. И именно за това, не трябва да бъдат подминавани. Защото горчилката от тях, остава дълго, а нещата няма как да се променят, докато не започнем да ги забелязвам и назоваване!
Наложи ми се, да пътувам до София, със сина ми, който е с ДЦП, със 100% чужда помощ и симптоматична епилепсия, за Клиника за активно лечение и рехабилитация.
Едно само по себе си, сериозно предизвикателство, дори за пътуване до Столицата, тъй като големите автобуси са изключение, а багажниците на останалите, са малки, да поберат инвалидната количка на сина ми.
Да оставим на страна, че на шофьорът на автобуса на фирма "Струма 11" ООД - Благоевград, млад симпатичен мъж, на видима възраст, малко над 30те, дори и през ум не му мина, да направи и бегъл опит да ми помогне, да кача детето(което няма стабилен седеж) , огромната инвалидна количка и багажа, на автобуса! Нито, да ги разговаря, на слизане!
Огромният проблем възникна, когато любезно го попитах, дали можем да седнем на по-предни седалки, защото на детето му става лошо, при пътуване, а освен това, е с епилепсия. Относително "любезно", шофьорът на свой ред ми отговори, че ще ми отвори задната врата, да си намеря "там, някъде" място.
Когато попитах, какъв е проблема, да седнем отпред, при условие, че първите четири места са свободни, ми беше отговорено, че там, ще ни е "по-удобно".
Когато му казах, че отзад, няма как да ни е по-удобно и има реална опасност, детето да му оповръща автобуса, с надигащо се негодувание, шофьорът ми отговори, че не го интересува, защото нямало той, да го държи. Естествено, не останах безразличен към подобно отношение и тогава шофьорът ми каза, да се качвам отпред и да "не му дразня нервите" от сутринта. И тъй като, да дразня нечиии нерви, особено на някой, на когото ще е поверен моя, на детето ми и на още 30ет човека животи, през следващите два часа, е последната сред любимите ми "утринни гимнастики", се качих с детето в автобуса.
При настаняването ни на местата видях, че са обозначени като инвалидни. Но когато му го казах, той някак си, не ме чу!
Държа да отбележа, че възникналата ситуация бе разрешена и със съдействието на дамата на гишето, продаваща билети за автобуса.
Както и факта, че поне 10минути, след като вече беше излязъл на магистралата, докато шофиране, шофьорът си разглеждаше нещо из телефона, който беше закачен на поставка пред него, което ми се стори твърде неуместно.
Бих искал да попитам някой по-компетентен, според разпоредбите за безопасност, първите места не са ли наистина вакантни, за бременни и хора с увреждания? Или табелката беше там случайно?...
И след като шофьорите на леки автомобили са ЗАДЪЛЖЕНИ, да превозват малки деца и деца, със специфични потребности обезопасени в "рикаро" стол и носят санкции за това, защо това задължение не е вменено и на превозвачите!?...
Или поне, не са ли длъжни, да обезопасят пътниците, чиито пари събират, със сигурни и надеждни предпазни колани, които в точно този автобус, точно на конкретните места, не работеха!
Любезно моля, пътническите превозвачи, да подбират по-прецизно шофьорите си, защото те не само са лицето и имиджа на фирмата, но и в ръцете им се поверяват човешки животи !
А вие, ако следващият път пътувате от Благоевград, за София или обратно с фирма "Струма 11" ООД - Благоевград, внимавайте за автобус с номер Е 7131 КХ ! Защото много често, външността лъже !
И НЕ толерирайте нетолерантността и дискриминацията!
Защото те ни дискриминират, не само когато са проявени КЪМ НАС.
Дискриминират ни и когато ГИ ПРОЯВЯВАМЕ, спрямо някой друг. Както и когато сме техни мълчаливи и безучастни свидетели! Защото показват собствената ни емоционална, социална и морална не зрялост, да приемем значимостта и да уважим правото на някой Различен от нас!