Доколко и в кои случаи стволовите клетки могат, да повлияят положително при някои мозъчни увреди, които причиняват церебрална парализа

 

сн. Oxford Martin School

Много деца, живеещи с церебрална парализа, развиват състоянието, защото получават нараняване при раждане. Някои злополуки, предотвратими или не, водят до липса на кислород към развиващия се мозък на плода или мозъка на новороденото, което е причинява различни щети. Резултатите варират, но включват от леки симптоми и проблеми с мобилността, до тежка инвалидност и зависимост от другите за цял живот.

Необходимо е по-ранно откриване, по-добро "лечение" и подходящи интервенции за управление на церебрална парализа и облекчаване на симптомите. Сега изследователите смятат, че имат начин да определят кои новородени могат да се възползват от терапията със стволови клетки за лечение и регенерация на увредената мозъчна тъкан.

Хипоксично-исхемична мозъчна травма

Група изследователи от Университета Лома Линда и Института за медицински открития в Санфорд Бърнам Пребис изучават потенциала за терапия със стволови клетки при кърмачета, претърпели хипоксично-исхемична мозъчна травма или ХИИ.

ХИИ може да възникне по време на бременност или по време на раждане и веднага след раждането. Редица неща могат да причинят тази липса на кислород, от заболяване на майката до удушаване от пъпната връв или грешка на лекаря при използването на средства за израждането, например, използвайки твърде голяма сила.

В зависимост от тежестта на нараняването, детето може да развие церебрална парализа. Симптомите могат да бъдат леки, умерени или тежки, отново в зависимост от увреждането на ХИИ. Колкото по-дълго бебето е лишено от кислород, толкова по-сериозно е увреждането.

Могат ли и доколко, стволовите клетки да лекуват мозъчната травма - и определяне кой може да се възползва

Стволовите клетки са клетки, които могат да се развият във всеки тип клетки в тялото. Тази способност да се променя означава, че стволовите клетки потенциално могат да лекуват редица състояния, включително увреждане на мозъка. Идеята е клетките да могат да се използват за регенериране на увредени клетки и защита на все още здрави клетки.

Настоящото изследване на терапията със стволови клетки за ХИИ при кърмачета е насочено към нов метод за определяне кои индивиди могат да се възползват най-много. Изследователите използват лабораторни животински модели и ЯМР (магнитен резонанс), за да оценят мозъчната тъкан и да открият къде терапията може да бъде най-ефективна.

Ако този модел работи, изследователите биха могли да помогнат за подобряване на успеха на клиничните изпитвания, лекуващи бебетата с мозъчно увреждане. Той може също да предотврати ненужно лечение при пациенти, за които няма вероятност да бъде ефективно.

Резултатите от проучването са обещаващи. Те открили, че ЯМР изображенията при лабораторните плъхове показват области на мозъчно увреждане с напълно мъртви клетки и пръстен от увредени клетки. При тези с по-голям пръстен от увредени клетки и по-малко ядро ​​от мъртви клетки се възползват много повече от лечението със стволови клетки.

Изследователите откриват, че тази информация от сканирането с ЯМР помага да се определи кои бебета трябва да бъдат включени в терапията със стволови клетки, за да се защити деликатната мозъчна тъкан и да се забави или спре прогресията на мозъчното увреждане. Потенциално това би могло да предотврати състояния като церебрална парализа или поне да ограничи тежестта на симптомите и усложненията.

Да живееш с церебрална парализа означава да имаш симптоми и увреждания през целия живот. Стволовите клетки все още не представляват лек за състоянието, но текущите изследвания като това проучване трябва да помогнат за подобряване на ефективното лечение.

Източник:.cerebralpalsyguidance.com/

Защо да си съсипваш живота с болно дете... Изповедта на приемната майка на Оля

 

сн.cerebralpalsyguidance.com/

Прочетох поста ѝ във фейсбук и се разплаках. Не знам как и по кои божии пътища вече бяхме приятелки в социалната мрежа, но никога не бяхме разговаряли. Помолих за разрешение да преведа нейния пост и тя с радост се съгласи. Обясних, че у нас малко се пише и говори по този тъй болен и тежък въпрос – осиновяване и приемно родителство. Тя отговори: „Разбира се, дано пък е от полза за някого този текст." Попитах я как да я представя за читателите на Списание 8. Тя отговори: „Можете да ме представите като Светлана Строганова, майка на 5 деца, три от тях – приемни."

                                                                                                  Албена Иванова

Точно преди 2 години на този ден седях до паметника на Ленин и ядях малини от пакетче. Кой знае защо, на бабката, от която ги купих, ѝ се посвиди пластмасовата чашка и ми ги пресипа в пакетче. 

Това се случи в град Орск, в Урал, на границата с Казахстан.

А долетях там, защото в тематичната група за осиновители седмица по-рано бях разгледала снимки на различни момиченца. 

Остригани нула номер, облечени в еднакви пуловерчета 

(два вида за всички) – момиченца на 4-5 годинки от детски домове в Оренбургска област.

Не ме учуди, че са с еднакви пуловерчета – само моите глезльовци вкъщи могат да капризничат сутрин: „Не искам с котенцето, искам с човека паяк". А там децата обличат, каквото им е дадено и дарено.

Не ме учуди и че са остригани до голо, вероятно са имали въшки, ясно, че няма кой да им мие главиците със специални шампоани, нали така? 

Не можех да разбера, защо е трябвало да снимат за базата данни остригани момиченца. Защо не е можело първо да ги снимат, и после, щом е било толкова наложително, да ги острижат?

Накратко – едно от снимките ме вцепени. Не знам защо, но така се случва понякога. Виждаш нещо неуловимо в нея, което ти харесва.

Изслушах по телефона диагнозите: ДЦП (спастическа тетрапареза), хидроцефалия, порок на сърцето, умствена изостаналост. И допълниха, вече без да четат от досието - "ами, една такава никаква", "нищо не задържа вниманието ѝ". 

Не върви, не говори, не подлежи на обучение, никакви перспективи.

В онзи момент не само не бях готова да чуя списъка с тежките диагнози, аз изобщо не бях готова за поредното дете. Но взех самолета за там, като си казвах, че тъкмо ще имам възможността да поразгледам още анкети (и да разбера защо всички са остригани), ще се запозная с това момиченце, ще ѝ направя ПР, за да ѝ намеря майка, която да има сили и смелост за това.

В социалните служби работят прекрасни жени, които се отнесоха към мен със съчувствие. Според мен те бяха решили, че нещо не съм съвсем наред, щом просто се вдигам и летя на няколко хиляди километра и обмислям да взема тежък инвалид... „Искате ли да ви покажем хубавички, здравички деца? Имаме и нормалнички, защото да си съсипвате живота?"

Но аз исках направление именно за Оля. Може зад гърба ми и да са си правели знаци, че съм „малко тра-ла-ла“, но ми дадоха направление.

Запознахме се. Имах странни усещания. Момиченцето (4,5 г.) ми хареса. Не можеше да върви (но можеше да мести крачетата едно след друго, ако я поддържат), умееше да става – но да стои малко и доста нестабилно, почти не говореше (опитваше с устни само да повтаря отделни мои думи и можеше да произнесе само няколко). Нямах усещането, че тя категорично е умствено изостанала. 

В книжката тя даже ми показа с пръстче пиленцата, пеперудката и зайчето. 

Слушаше и ме гледаше с интерес, следеше движенията ми. Подарих ѝ играчка, преписах си на чисто всичките ѝ диагнози, благодарих на лекаря и възпитателя и излязох на улицата. Стигнах до паметника на Ленин и забелязах бабката с подносите.

И седя си значи аз, ям си малините и си мисля как цялата ни система е изградена на принципа на този въпрос към родителите: „Защо да си съсипвате живота?". 

В родилното много често жената, родила бебе със синдром на Даун или други особености, чува тази фраза, когато ѝ предложат да се откаже от детето.

В детските домове и в службите по осиновяване, когато кандидатите идват да видят децата, често им се задава същият въпрос.

И познатите, и роднините даже – добри и хубави хора, задават този въпрос на този, който иска да вземе дете:

„Защо да си съсипваш живота?"

Системата, създадена за закрила на детето, много често действа в чийто и да било други интереси, но не и в интерес на детето.

Какво ще се случи с това детенце не мислят нито санитарките и лекарите в родилното, кандърдисващи майката да се откаже от дете със синдрома на Даун, нито експертите от социалните служби и службите за закрила на детето, които казват: „Не ви трябва това дете, защо ви е куфар без дръжка, да мъкнете цял живот", нито даже преподавателите от школата за приемни родители, които понякога на по цигара отвън казват на кандидатите: 

„Не ви разбираме съвсем, за какво ви е всичко това, нали си имате свои деца..."

Никой от тях не мисли КАКВО ще стане с това дете. Какъв живот ще има то. Става дума през цялото време само за родителите и техните интереси, както и за комфорта на техния живот.

И тогава какво ни остава да направим?

Седях пред паметника на Ленин, облизвах червените си от малини ръце и си прехвърлях в ума какво ще правя, ако тя не се научи да върви – живея на петия етаж без асансьор, а това означава, че не след дълго няма да мога да я нося на ръце. Тогава ще възникне въпросът със смяна на жилището.

Ако тя не се научи да говори, то ще трябва да се учим на някакви други методи за общуване. Къде в района ми има помощни училища за деца с особени нужди? Какво е ортеза? Къде да намеря добър невролог? И какво точно е ДЦП и какво може да се очаква от другите заплашителни диагнози? И дали има из социалните мрежи и интернет форум за родители на деца с ДЦП?

Когато се прибрах у дома, известно време 

продължих да търся мама за Оля, 

но ми се струва, че вече дълбоко в себе си съм знаела как ще завърши тази одисея. Тайно в себе си вече кроях планове как да подготвя всички около мен за решението си. 

И както винаги ударих джакпот. 

Оля се оказа просто най-невероятният подарък – изобщо не е умствено изостанала, просто бе изпусната, необгрижена и занемарена до краен предел.

Доста бързо тя започна да говори, да става, да ходи (е, не като другите, а с онази характерна за хората с ДЦП походка), тя се оказа изключително добро, отзивчиво и отстъпчиво момиченце.

Накратко, не ми се наложи да сменям жилището си – това исках да ви кажа.

Източник https://spisanie8.bg/

"Синдрома на екранното време" - или науката за влиянието на теливизията и мултимедите върху детето, през периода на ранното детско развитие

"Консултирах 3-годишно дете, което по никакъв начин не влизаше в контакт с хората наоколо и не реагираше на реч. Родителите не ми съобщиха за нищо, което да наведе на мисълта за грешки в отглеждането. След като направихме всички необходими медицински изследвания, се оказа, че физиологично на детето му няма нищо, а неврологът беше препоръчал да направят изследване за аутизъм. Аз също обмислях да ги насоча към детски психиатър. И тогава се случи чудо – в стаята до нас започна час по английски език и когато чу първите звуци на детска английска песничка, детето се оживи, започна да пляска с ръце и да изразява бурна радост. Започнах да говоря с него на английски, и се оказа, че детето чудесно ме разбира. Това, което не знаеше, беше български.

После стана ясно, че детето е отгледано от Baby TV още след раждането. Всеки ден, по цял ден. Майка му не беше сметнала за важно да ми сподели, че детето ѝ живее пред телевизора. Когато ѝ казах, че е необходимо да изключи всички устройства, ме погледна с негодувание и ми каза: „Ама той се сърди и плаче, той просто е аутист!“ А детето не беше…

Първо: на 6-месечна възраст зрението е ключово сетиво – какво виждаш става много по-важно от това какво чуваш.

Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък – за съжаление, в негативен план.

24 кадъра в секунда. Това означава 24 премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час - 43 200 импулса.

Детския мозък не може да обработва такъв обем информация.

Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.

Тези данни означават, че поставянето на децата пред екран и гледането на видеа - в това число телевизия, игри, музикални клипове нарушава всички аспекти на детското развитие. А това е много висока цена за половин час спокойствие…

Децата се раждат със способността да разпознават емоциите. И когато едно двегодишно дете види Том да удря Джери, а Джери да му отвръща, когато види как Маша разрушава къщата на мечока – то смята, че това е ок, че е нормално. Ние даваме на децата си готови агресивни решения, вместо човещина, общуване, споделяне, заедност."

Автор: Ива Александрова , откъс от книгата "Умно бебе"/

Увреждания, които могат да застрашат бебето по време на раждане

Съгласно данни на Световната Здравна Организация (СЗО) новородените получават травми по време на раждане в 8-11% от случаите, а при до 75% от новородените са регистрирани и микротравми, по време на раждане.

Според педиатри, една от най-честите причини за здравословни проблеми при бебето, след раждането, е самото раждане. Този проблем заема едно от челните места в структурата на перинаталната патология. В някои случаи става въпрос, така да се каже, за дребни наранявания, които минават сравнително бързо и изискват минимална медицинска намеса. В други ситуации положението е по-сериозно – детето остава с увреждания за цял живот. При какъв вид раждане нараняванията са най-често срещани и кое е това, което трябва да се вземе под внимание?

Травми при раждане и тяхното лечение

Според международната класификация на заболяванията, се различават десетки наранявания при раждане. Днес ще разгледаме само някои от най-основните.

Поражения на мозъка

Пораженията на мозъка най-често се случват при недоносени (до 15%) и при бебета с вродени нарушения на кръвосъсирването (до 5%). В някои случаи последиците от хеморагията, което е типично увреждане на нервната система, стават видими само няколко часа след нараняването. Новороденото може да получи достатъчно висок резултат, ако се тества по Апгар скалата, състоянието му може да изглежда задоволително, но може и да се влоши рязко, въпреки това.

Един монотонен силен вик или, напротив, летаргично изплакване, както и потиснато дишане, трябва да държат медицинските служители бдителни. Такива бебета често имат проблеми със сърдечния ритъм, налягането и работата на вътрешните органи. Разбира се, при подобно нараняване има висок риск от смърт. Тежестта на състоянието на детето зависи от броя на увредените нервни клетки и свързаните с тях нарушения. Бебето може да развие хидроцефалия, епилепсия, двигателни смущения, психомоторно и влошено речево развитие. Някои деца е възможно да имат и церебрална парализа.

Първа помощ в случай на увреждане на централната нервна система се състои във възстановяване на дишането, нормализиране на сърцето и коригиране на метаболитните нарушения. Такива новородени изискват така наречената защитна схема (включваща интравенозно хранене) и лекарствена терапия. Възстановяването на малките пациенти в тежко състояние често е много трудно.

Увреждане на гръбначния мозък и/или периферната нервна система

Най-често при децата се наранява брахиалният плексус. Травмата може да доведе до парализа на рамото, лакътната става, ръката. В някои случаи цервикалната област може да пострада по време на раждането. Ако има фрактура или разместване на шийните прешлени, детето може да остане дълбоко инвалидизирано или да умре.

Освен това, съществува и такъв проблем като поражението на лицевия нерв. Наблюдава се в 1 до 7 случая на 1000 раждания. Проблемът, както се казва, се „решава“ от самосебе си няколко дни след получаване на нараняването.

Увреждане на скелета (ключица, раменна кост и бедрена кост)

Най-често има фрактури на ключицата – според статистиката 1 на 100 новородени. Диагнозата не причинява никакви затруднения. Детето развива едем, а моторната активност, в местата на фрактурата, намалява. След прилагането на гипсова превръзка, костите бързо зарастват, и в бъдеще фрактурата не причинява усложнения.Фрактурите на бедрената кост са друго общо скелетно увреждане. Обикновено се случва при раждането на дете в тазово предлежание.

Наранявания на меки тъкани (натъртвания и хематоми)

Генеричният тумор (подуване в задната част на главата, челото, гениталиите, задните части) практически е безвреден – не изисква лечение и изчезва няколко дни след раждането на бебето.

Цефаломатомът (външно изглежда като генеричен тумор) няколко дни след появата му започва да се увеличава по размер. Остава от 6 до 8 седмици след раждането на детето, като в някои случаи (поради голямото количество кръв под периоста), може изисква хирургическа интервенция.

Коремна травма

Обикновено се среща при новородени, които имат вътрематочни кисти на коремната кухина (например кисти на яйчниците). Докато минават през родовия канал на майката, те могат да „избухнат“. Ето защо ултразвуковото наблюдение, в различните етапи на бременността, е много важно. За да се избегне неприятен сценарий, бременната жена се нуждае от наблюдение в специализирана болница по време на майчинство и разбирането, че лекарите, запознати с нейния случай, могат да предвидят необходимостта от цезарово сечение.

Възможно ли е да се предвиди?

Има рискови фактори, за които всеки лекар знае. Сред тях са:

– плацентна недостатъчност (смущения в системата майка-плацента-фетус), различни видове хипоксия и асфиксия;

– несъответствие между размера на главата на бебето и таза на майката (бебето е твърде голямо, а тазът на жената е твърде тесен), включително на фона на захарен диабет;

– неправилно положение на плода (например седалищно или напречно предлежание);

– преждевременно или закъсняло раждане;

– бързо или продължително раждане.

В тези случаи е много важно компетентното управление на раждането. Лекарят трябва да оцени рисковете и, ако е необходимо (например детето преживява хипоксия), навреме да извърши цезарово сечение.

Акушерска грешка

Една от най-честите опасности по време на раждане е неправилната намеса и бързането. Родовите травми могат да бъдат причинени от: неправилно, а често и излишно стимулиране на раждането, използване на Метода на Кристелер (при който корема на майката се натиска, за да се изкара плода), неправилно завъртане на бебето. Използването на форцепс също е опасно при раждане. Днес повечето от тези методи не се използват, или са забранени (като Метода на Кристелер). Но, за съжаление все още има родилни домове, в които се прилагат, било поради незнание, или заради остаряло разбиране. Напомняме, че през август в сливенска болница почина родилка, както и бебето, именно заради прилагане на Метода на Кристелер.

Раждането е истинско чудо, което може да бъде превърнато в същински Ад, както за майката и нейното бебе, така и за близките. Ето защо е нужно родилките да бъдат обгрижвани внимателно и компетентно.

Източник: aif.ru

Живота е избор !

сн. expert.bg

 Идвайки на този свят, не избираме живота си!

Не избираме времето, нито мястото, нито семейството!

ИЗБИРАМЕ САМИ обаче, КАК да живеем този живот!

Дали със самосъжалението, разочаровянията, угризенията и самообвиненията от миналото!

Дали със страха и предварителните сценарии, които се опитваме да предвидим за бъдещето!..

Или отдавайки се ТУК и СЕГА , изцяло на поредното предизвикателство!

УВАЖАВАЙ! Уважението е за силните!

сн. Pinterest

 УВАЖАВАЙ! Уважението е за силните!

Слабите се страхуват,завиждат и мразят!

- Уважавай Радостта на другите, защото е кратка, а всеки човек, има право на Щастие!

- Уважавай Скръбта на понеслите Загуба, защото никой не е застрахован, а всяка Скръб е достойна за уважение!

- Уважавай Гневът им, когато е справедлив! Защото са имали смелостта, да отстояват мнението и правата си!

- Уважавай Страховете им, защото им помагат, да оцелеят!

- Уважавай Успехът им, заради вложените усилия, воля и потенциал!

-Уважавай падналите , след Неуспех! Защото Неуспехите, са неделима част от житейския ни път и най-добрата ни възможност, да израстнем !

- Уважавай ги, когато се изправят! За това, че и този път , са намерили сили , да продължат! Въпреки всичко !

- Уважавай, призналите грешката си и потърсилите прошка! Заради доблестта и достойнството! И защото, се изисква много повече сила , да поемеш отговорността за едино поражение!

- Уважавай вече немощните, защото прекалено дълго са се борили!

- Уважавай Невръстните, защото на тях принадлежи бъдещето и утре може да ти се наложи, да разчиташ на тях!

Уважавай всеки! Защото Уважението е До-стойно! Уважението е чувството, което придава най-висока стойност и на "приносителя" си и на "обекта" , към когото е насочено.

"Това, което ме прави различен, ме прави това което съм"

"Това, което ме прави различен, ме прави това което съм", казва Йори на Мечо Пух. Различното обаче, не ни определя. То ни изгражда. Дава ни смисъл и сила, да се развиваме и да израстваме!

"Това което те прави различен, те прави велик", казва един от героите в "Гимназия "Авалон". Проблемът не е в различието само по себе си. Проблемът е в парадоксалният двоен стандарт в отношението към Различното! От една страна, ВСЕКИ държи на това околните да признаят собствената му уникалност. Онова, което го отличава от масата. От друга страна, мнозинството от същите тези хора игнорират ,отричат, отхвърлят и дискриминират, всичко което не отговаря на стандартете им за "норма". "Норма", която самя по себе си, е изкуствено съзадена и условна. Богатството на този свят се крие в пъстратата, в единството на разнообразието. Различното е онова, което ни прави такива, каквито сме. Придава ни индивидуалност и в голяма степен, ни определя като Личности Стремежът към съвършенство, доказва необходимостта от Различието. Историята доказва, че Унифицирането е протевоестествено и че не е довело до нищо добро!