"Какво всъщност се случва и как протича
езиково-говорното развитие през първата година?
Първата година след раждането представлява подготвителен етап за езиковото развитие на детето.
То вече притежава умения за комуникация, друг е въпросът доколко възрастните ангажирани с отглеждането му могат да разберат какво се опитва да им подаде като информация бебето. Плачът, усмивката и движенията на тялото са начините, по които бебето се опитва да общува със своите родители.
В първия месец след раждането детето издава звуци и викове. Виковете могат да се оприличат на А или Е и се съпровождат от движения на ръцете и краката. Постепенно плачът на бебето променя своята сила, височина и интензитет, което позволява на възрастните ангажирани с неговото отглеждане да разберат причината за него.
През втория/третия месец започва гукането. Гукането е начина, по който бебето заявява, че се чувства добре. Представлява гърлени звуци, които звучат като К, Г и Х. Гукането е част от подготовката за същинската реч. Повечето изследователи го определят като вродена реакция, защото дори глухонемите деца преминават през този етап. Смята се, че благодарение на гукането се развива способността на детето да подражава на говора на възрастните.
През четвъртия и петия месец гукането е особено интензивно. Съчетава се с т.нар. „комплекс на оживление“: усмивка, очен контакт, бурно движение на ръцете и краката, опити да се привлече вниманието на възрастния.
Около шестия/ седмия месец детето навлиза в етапа на лепета. В англоезичната литература този етап се означава като babbling. Това чуждо понятие все повече заменя познатото ни „лепет“ и можете да го срещнете като „бъблене“ в някои статии и книги на български език.
Лепетът представлява комбинация от две или три срички. Звучат като поредица от мам-мам, бам-бам, та-та-та. В този период се появяват и звуковете П,М, Б, В и Ф. Понякога комбинациите приличат на истински думи и родителите погрешно смятат, че детето им е проговорило на тази крехка възраст. При изчезването на лепета съответно започват да се тревожат, че детето им е говорило, а после е спряло. За ваше успокоение, държа да отбележа, че лепетните комбинации не са същински думи(дори, когато ви се струва, че чувате мама или баба) и в повечето случаи се генерират на случаен принцип.
От друга страна, лепетът, за разлика от гукането, е съзнателно и целенасочено упражнение за предстоящото същинско проговаряне. Лепетните комбинации започват с едно-две повторения и постепенно се разгръщат до дълги последователности от срички. Забавянето на появата и развитието на лепета се смята за важен показател при децата с изоставане в развитието.
Успоредно с появата на лепет се развива и способността на детето да разграничава човешкия глас от другите шумове в околната среда. Започват да се радват и успокояват при тихо пеене от страна на възрастен, харесват музиката и могат да разграничават ядосан от спокоен глас. Постепенно тези умения за разграничаване ще им позволят да разбират кога чуват гласа на родителите си и кога им говорят непознати хора.
Разграничаването на говора от всички останали шумове и звуци в околната среда се нарича говорна перцепция и е ключово умение за появата на собствена реч при децата.
Първите характеристики, които едно бебе може да определи в речта на възрастните, са интонацията и силата/височината/тембъра на гласа. Около четвъртия/петия месец мозъчните структури, достигат ниво на развитие, което позволява на бебето да разпознава отделни говорни звукове.
Около шестия месец се наблюдава бурен растеж и развитие на езиковите зони от кората на мозъка. Това е период, в който излагането на децата на влиянието на екрани и устройства има силно негативно влияние!
В периода осми/девети месец детето разбира достатъчно за да търси с очи предмет или човек, за който го питат и може да изпълнява някои ежедневни инструкции като стани, ела, кажи довиждане.
На девет/десет месечна възраст детето може да изпълнява проста задача, която му е казана с думи. То все още не разбира езика в достатъчна степен, но допълва разбирането си с елементи от екстралингвистичната комуникация: мимика, жест, тон/сила/височина на гласа на говорещия.
На десет/дванайсет месечна възраст детето може да имитира някои прости, двусрични думи като мама, баба, тата, пате, веднага след възрастния.
Постепенно, при системни упражнения с много повторения, детето се научава да използва т.нар. отложена имитация, което представлява първи, собствени думи. В края на първата година, между 11-я и 15-я месец, вашето дете би трябвало да може да говори самостоятелно като използва няколко кратки думи.
Много е важно да отбележим, че една от основните характеристики при овладяването на езика е това, че разбирането изпреварва възможностите на детето да говори с няколко месеца.
До края на първата година интонацията, жестовете, мимиките и характеристиките на гласа ще бъдат водещи за разбирането от страна на детето.
Какво следва? Втората година в езиково-горното развитие на децата
Около 18-я месец детето владее между 50 и 100 думи, които използва ситуативно. В зависимост от ситуацията и различни жестове и мимики една и съща дума може да бъде използвана и за назоваване и като въпрос.
Например посочване към пода в комбинация с думата топа(топка) може да означава: Къде е топката, дай топката или топката я няма.
Друг важен белег за езиковото развитие е двусловното изказване под формата на фрази. Те се появяват първоначално в устойчиви, заучени комбинации, които детето чува често в ежедневието си. За начало на същинското двусловно изказване се смята появата на свободни комбинации. Тези фрази поставят началото и на овладяването на граматиката.
До края на втората година повечето деца могат да правят свободни комбинации от думите, които могат да казват. Те са аграматични, липсват повечето окончания за род и число, както и прилагателните и междуметията.
Ако използваме горния пример с думата топка, то на този етап би трябвало детето да може да каже:
Няма топа(топката я няма) или ето топа(Ето я топката) или Гого топа(Дай ми топката, а детето се казва Георги)
До края на втората година речникът нараства интензивно до около 1000 думи, като важни за това са самостоятелното придвижване и непрекъснатата връзка с възрастните. Също може да забележите появата на въпросите Защо? и Кой?
Ако се тревожите за езиково-говорното развитие на вашето дете можете да направите онлайн консултация с мен. С радост ще отговоря на вашите въпроси и ще ви дам насоки за работа у дома съобразени с индивидуалното развитие на вашето дете."
Автор: Ива Александрова
Ива Александрова е магистър логопед. Утвърден пециалист, с богат опит в областта ранно детско развитие(от 0 до 3г.). Ива е член на международното дружество за пре- и перинатална психология и медицина и на Европейската асоциация за ранна детска интервенция. Създател и главен редактор на уеб сайт за Логопедия и свързани нарушения Логопедия.БГ(www.logopedia.bg). Автор на книгата "Умно бебе" и на множество публикации свързани с нарушенията на развитието в детска възраст и лектор на редица форуми за семейството, увереното родителство и ранното детско развитие.
