Обикнивено сме свикнали, да се оплакваме от нещата които ни се случват. Тази наша вътрешна убеденост в това, до каква степен носим отговорност и имаме контрол върху действията си и техните последствия, специалистите наричат локализация на контрола.
Когато срещнем предизвикателство в живота си, чувстваме ли, че имаме контрол над резултата? Или вярваме, че просто сме в ръцете на сили извън нас?
Ако вярваме, че имаме контрол върху случващото се, значи имате онова, което психолозите наричат вътрешен локус на контрол. Ако смятате, че нямаме никакъв контрол върху случващото се и вината за него е в нещо извън нас, тогава имаме онова, което е известно като външен локус на контрола.
Локусът на контрол не е константа, а променлива вличина и с времето може, да премине от един, в друг. Той може да повлияе не само на начина, по който отговаряме на събитията, които се случват в живота ни, но и на мотивацията да предприемеме действия.
Ако смятаме, че държим съдбата в ръцете си, е по-вероятно да предприемем действия, за да променим ситуацията в която се намираме, когато е необходимо. Ако от друга страна смятате, че резултатът е извън вашите сили, може да е по-малко вероятно да работите за промяна.
"Локализацията на контрола е вярата в това дали резултатите от нашите действия са зависими от онова, което правим (ориентация за вътрешен контрол), или от събития извън нашия личен контрол (външна ориентация)", казва психологът Филип Зимбардо в книгата си Psychology and Life (1957).
Така че преди следващият път да започнем да се оплакваме отново, е добре да помислим още веднъж!
???
Преди да се оплакваш от живота, помисли за тези, които твърде рано са го напуснали. И за онези, които имат хиляди причини, но въпреки това, му се наслаждават истински!
Преди да се оплакваш от децата си, помисли за тези, които мечтаят за деца, но не могат да имат. Помисли и за това, че децата, които възпитаваш Днес, ще бъдат Родителите, които ще възпитават внуците ти, Утре!
Преди да се караш за безпорядъка в дома ти и затова, че трябва да го чистиш и подреждаш отново, помисли за тези, които живеят на улицата. И не забравяй за онези, чиито дом е стирилно чист и подреден, защото в него няма кой, да разхвърля... но и да сложи ръка на рамото ти, когато имаш нужда! Чистотата и редът могат да ти донесат покой, но не и щастие.
Преди да оплакваш износените дрехи и обувки на децата си и счупените им играчки, помисли за онези, чиито деца са с лъскави нови дрешки, обувки и играчки, защото могат само да мечтаят, да могат да играят с тях, като им се наслаждават истински!
Преди да се оплакваш от разстоянието, което трябва да пропътуваш, помисли за тези, които изминават такива разстояния пеш и за онези, които жадуват за пътуване, но са приковани в леглото или дома си.
Когато се умориш и се оплакваш от работата си, помисли за безработните, инвалидите и всички, които мечтаят да работят!
Не бързай да сочиш с пръст и да осъждаш когото и да е! Помни, че безгрешни хора няма и... огледай добре, дали ръцете с които сочиш, са чисти!
По публикация на приятелката ми
Ваня Вълева 💝
