Влиянието на виртуалната реалност върху психичното развитие на детето от 0 до 3 години

И друг път сме писали, за опасностите, които крие прекомерното излагане на децата пред екраните, в най-ранна възраст. 

Днес, искам да ви споделя едно интересно изследване в тази насока на един човек, приятел и специалист, който изключително много уважавам - Весела Банова (Клиничен психолог и психоаналитик) и на колежката Веселина Василева. 

В края на блога, ще ви представя две интересни видеа и едно участие на друг специалист, които много уважавам - Доц. Д-р Стоян Везенков (в ТВ 7/8) на тема "Синдромът екранни деца", от гледна точка на неврофизиолога. 

Изследването показва отражението на гледането на телевизия в ранна възраст и психичното развитие на детето, с липсата на достатъчно живо общуване и появяването на незаинтересованост към заобикалящата го среда.

При нашата работа в Дневен център за деца с увреждания /изпълняващ функциите на ранна детска интервенция/ през последните години се натъкваме на различни ситуации и случаи, които ни направиха чувствителни към психичното страдание на малкото дете и необходимостта да разграничаваме изоставането в говорното развитие и липсата на интерес към живото общуване, като първи прояви на ранен детски аутизъм от смущения в развитието, които са от друг порядък: в случая прекарване на часове пред екрана на телевизора за сметка на живо общуване с възрастен. При децата, които посрещаме в Центъра се увеличава броят на тези с психични страдания в най-ранна възраст /от 0 до 3 г./. Повечето от тях имат аутистични прояви. Някои от тях вече са с поставени диагнози от детски психиатър: генерализирано разстройство в развитието /ГРР/, смесено, специфично разстройство в психологичното развитие. В повечето случаи, личният лекар, или специалистите в детската ясла забелязват изоставане и/или особености в развитието на детето. При консултиране на родителите това, което ни прави впечатление е, че част от тях споделят, че децата им обичат да гледат телевизия или друго електронно устройство с движещи се изображения /видео, таблет и пр./. Натъкнахме се на доста случаи, при които успокояването на детето се оказва възможно единствено от гледането на телевизия.

Това ни провокира да проведем изследване, което да се опита да отговори на актуални въпроси, свързани със съвременните технологии и влиянието им върху развитието и поведението на детето в ранна възраст /0-7/. Все по често се срещаме с много малки деца, които прекарват значителна част от бодърстването си пред телевизионен екран или таблет. Наблюдаваме сходни смущения в развитието им, което ни мотивира да насочим вниманието си към въпроса дали тези смущения са резултат от часовете пред телевизора или са прояви на смущения от аутистичния спектър.

Проследявайки случаите на малки деца, посещаващи Центъра, достигнахме до формулирането на следния изследователски въпрос: когато се срещнем с дете във възрастта от 0 до 3 години, което се успокоява единствено като гледа движещи се изображения на телевизор, таблет или друго електронно устройство, дали става въпрос за аутистични прояви или става въпрос за дете, което потъва в гледането на телевизия за сметка на живото общуване.

За целта разработихме три въпросника:

Първият въпросник цели да проследи поведението на детето като бебе /0-1г./, да провери за симптоми на ранен детски аутизъм. Той съдържа тринадесет въпроса, като два от него са отворени, за да може майката, придружаваща детето, да се изрази свободно. Този въпросник насочено търси прояви на ранен детски аутизъм през първата година от живота на детето.

Вторият въпросник разглежда състоянието на детето при постъпване в Центъра. Какви са неговите симптоми, защо родителите са потърсили помощ. Какви промени забелязват у детето си. Има въпроси за това дали детето гледа телевизия, колко време прекарва пред екрана и какво предаване/филм гледа. Целта е да се проследи състоянието на детето, като не се разчита само на въпросниците, а и на интервютата с родителите и наблюдението върху детето. Хипотезата за прояви от аутистичния спектър не се изключва към този момент.

Третият въпросник се попълва от родителите един месец след започване на сесиите с детето в Центъра. Целта на този въпросник е да се разграничат ясно последиците в поведението и развитието на детето от дълго гледане на електронни медии и движещи се изображения от първите прояви и симптоми на ранен детски аутизъм или смущения от аутистичния спектър.

В продължение на две години ние проследяваме деца, за които родителите съобщават, че гледат телевизия, прилагайки въпросниците.

Особености в поведението на детето, наподобяващи смущения от аутистичния спектър , които наблюдаваме:

При повечето деца се забелязва незаинтересованост към заобикалящият ги свят. Не знаят как да играят с играчките, не проявяват интерес към играта. Обикалят безцелно в пространството. Трудно задържат вниманието си. В речника им липсват думите «Не» и «Да». Повечето от децата имат затруднена връзка с езика, не говорят или казват заучени думи или фрази на английски. Например: What is this? This is one./³ Но същевремено не могат да посочат отделни предмети или да назовават части на тялото. Забелязва се една неумелост във фината моторика. Липсва любопитство към заобикалящия ги свят и изпитват несигурност в изследването на заобикалящата ги среда. При някои деца се наблюдава хиперакткивност и агресивни прояви, които изчезват мигновено при пускането на телевизор или на определен телевизионен канал. Не се обръщат на името си. Това е симптом, който родителите забелязват и който наистина ги обезпокоява, като често става причина да потърсят помощ или консултация. Тези деца използват ръката на възрастния, за да направят нещо, което сякаш не могат да направят сами. Изглеждат затворени в себе си и апатични.

Деца, при които се наблюдава ясна връзка между гледането на телевизия и особеностите в развитието и поведението

Повечето от тези деца са със запазен очен контакт и не избягват погледа. Гушкат се в майките си и ги целуват. Различават познати от непознати възрастни. Бързо се адаптират към нова среда, без непрекъснато тревожно да оглеждат всички детайли. Нямат ясно изразени стереотипни движения.

При тези деца след като родителите споделят, че гледат детски предавания по телевизията, предимно анимирани филмчета и ние дадем насоки и ги консултираме, те спират гледането на телевизия и много бързо след това при детето се наблюдава успокояване на «странните поведения и черти», а при някои настъпва явен прогрес в развитието. Най-често след като родителите спрат гледането на телевизия от детето, те забелязват, че то започва да се обръща на името си. Започва да проследява и да се интересува от действията на възрастния. Появяват се наченки на символична игра. Появява се говорна активност.

Случай от практиката на Център за ранна интервенция.

Дани е дете на 2 г.3 м., когато съпроводен от своите родители посещава Център за ранна интервенция 4. Заявката, с която идвт родителите, е че детето изостава в своето развитие. Това нарушение е забелязано от личната лекарка на детето, която съветва родителите да потърсят специалист. След направения ктонсулт от детски психиатър е поставена диагноза „Смесено специфично разстройство в психичното развитие”/F 83/. Майката разказва за своето дете, че е забелязала изоставане в развитието му благодарение на личния лекар, който й е обърнал внимание за това. По данни от въпросниците, попълнени от майката, като бебе Дани е бил много спокойно дете. Гукал е, гледал е възрастните, когато се надвесват над количката и се е усмихвал. Гушкал се е и се е смеел на глас при закачки. Показвал е довиждане с ръка, проходил е на година и три месеца. В момента на постъпване в Центъра, тя вече забелязва, че детето се държи много неестествено. Постояно крещи. Не изпълнява команди, удря си главата в стената, не гвори, изразява се крещейки. Разказва също, че детето не посещава детско заведение. Когато майката е нощна смяна /което се случва често/ или спи след нея, Дани остава сам с батко си и основно гледа телевизия/видео. Влизането на детето в Центъра е много трудно, той е агресивен, пищи, тръшка се на земята, като много често си удря главата, и не подбира мястото, където ще се удари. Има много странна походка, леко си влачи едната ръка и крачето/като инвалид/, без да има физиологична причина за това. Не може да играе с никакви играчки, единственото, което може да прави е да бута една количка по перваза на прозореца. Не говори нищо, а само „мучи”, често е сърдит. Без видима причина се тръшка на пода и пищи. Притесняват го новите играчки и особено, ако издават шум. Не изпълнява команди, не реагира на името си. Когато го му задаваме въпроси той се държи за стомахчето и понякога вика сякаш го боли. Попитахме майката за това какви са нейните наблюдения и се оказа, че го е консултирала се е с лекар, който не установява заболяване. Контакта му с другите деца също е силно нарушен, комуникацията му е свързана с хапане и удряне. С течение на работата с детето в Центъра и консултиране5 на родителите, при момченцето настъпи промяна. Изчезна напрежението в тялото и започна да се появява интерес към играта и удоволствие от движението. Започна да се заиграва с различни играчки, да изследва средата около себе си. Започна да твори, да рисува. Забелязяхме, че определени игри го вълнуват много повече от други. Обича да играе с чукче, да си прави кули, които да събаря, но най-обича да играе с малки колички. Започна да обръща различно внимание на децата, вече не ги блъскаше и хапеше, а ги търсеше в играта. Започна да се опитва да назовава различни обекти, като в началото посочваше по картинки, а по късно и да ги назовава. Агресивността като цяло намаля. Забелязахме, че основната му игра е с колички. В една сесия дойде с една количка, която посочва и казва ”Рода”, в началото никак не се разбираше за какво говори, но някак интуитивно се разбра, че „Рода„ е „ Хонда”. Така установихме, че разпознава марките коли. Тогава на един лист отпечатахме за него емблемите на различни марки коли и след кратък период от време той започна да ги назовава.

В началото майката беше нередовна с посещенията си при нас, но след като забеляза напредъка у детето си, се активизира. При консултаците си с родителите ги посъветвахме да намалят гледането на телевизия, вкъщи да му отделят по-голямо внимание, да говорят с него, като му обясняват света чрез езика. Дадохме насоки, свързани с играта, като в началото тя беше свързана с любовта му към колите. След това помолихме майката да включи и други игри, като криеница, да разпознава животните по картинка и др. Родителите ни станаха пратньори в работата с детето и това допринесе за неговото израстване. Той посещава центъра с удоволствие. Играе с различни играчки, включваме символични игри: например той ходи до магазина с кола и пазарува, отива на работа. В началото, почти не се разбираше какво говори. Появи се логопедичен проблем, по който се работи. Не се държи за корема, когато иска да каже нещо и походката му се нормализира. С други думи като че ли се намести в тялото си.

Родителите забелязват промяната два месеца след като е започната работа с детето в Центъра. Това, което забелазват е, че Дани се заслушва в гласовете им, когато говорят. Започва да изпълнява поръчки и да отговаря адекватно на задените въпроси. Заиграва се с различни играчки. Това, което променят родителите, е да отделят повече време на детето. Ограничават телевизията, проявяват по-голямо търпение към неговата неизчерпаема енергия.

Кристиян, идва в центъра когато е на 1 .6 м. Майката има притеснения за неговото развитие. По нейни данни детето като бебе е било е спокойно, реагирало е оживено на говореното на възрастния, усмихвало се е. Вглеждало се е в образа си в огледалото, радвало се е, когато види познат възрастен. Когато то става на една годинка тя забелязва, че не прави неща, които е правила по-голямата му сестра на тази възраст. Майката твърди, че преди да навърши 1 годинка той е изговарал отделни срички и после рязко спира да ги изговаря. При направена консултаця с личната лекарка, последната изказва съмнения за аутизъм. Дава направление6 за работа в Центъра с диагноза: „Разстройство в поведението неуточнено-МКБ F 91.1/ Майката споделя, че детето гледа телевизия и таблет от 6-7 месечна възраст, като в началото това са най-вече песнички от You Tube7 /на английски./ Основното, което забелязва майката, че детето не се обръща на име. Трудно се ориентира в средата. Имали са усещането, че детето не ги чува, по тази причина са посетили специалист, който казва, че няма физиологичен проблем. Това, което забелязва е липсата на очен контакт. Това, че не се обръща на името си. Не се включва в общите игри на семейството. Майката съобщава, че детето прекарва дълго време пред телевизор и пред таблет, около три-четри часа дневно, започнало е да гледа медии на около годинка. Наблюдавайки детето забелязваме, че то обикаля хаотично из стаята без да си задържа вниманието. Няма представа какво да прави с играчките и как да игре с тях. Забелязва се напрежение в тялото. Бърбори си нещо, но почти нищо не му се разбира, освен някоя изпусната дума на английски. Започнахме работа като в началото се опитвахме да възтановим интереса му към играта, като по този начин да се намали напрежението в тялото и да се възтанови задържнето на внимание. Постигнахме го с неговия интерес към топктие. В начлото хвърляхме топките в басейн, след това ги ритахме, после си ги търкаляме и т.н. Стигнахме до там да ги подреждаме по цветове и да слагаме различни други играчки от същия цвят. След това разширихме играта, започнахме да играем на криеница. Да редим кули с конструктор. Да рисуваме на лист хартия. Кристиян започна да си обогатява активния речник и да ползва доста думи, като вече се наблюдава и целенасочена комуникация. Изпълнява поръчки. Все още има логопедичен проблем, изостава в говора.

Миро е на 2 г. 8 м. Идва на консултация след съвет на неговата леля, която е посещавала Центъра ни и където е чула за вредата от гледането на телевизия за малкото дете. Тя забелязва проблем при племенника си – когато й идва на гости, детето сякаш не я забелязва, не се обръща на името си. Не играе с играчки по предназначение, но брои на английски и използва само заучени фази. При срещата с майката тя споделя, че детето е било според нея много добре, но около година и полвина нещата се променят. Казва, че дето обича да гледа телевизия, като основно гледа Бейби-тв и турски канали. Започнал е да гледа, когато е бил на шест месеца и е гледал по четри – пет часа дневно. Когато се срешнахме при първата консултация срещнахме едно дете, което се интересува от малко неща. Основното, което го интересува са цифри и букви. Виждайки цифри той казва: What is this? This is one.» и т.н , след което изрежда цветове и фигури на английски. Към този момент това беше единствената употреба на езика, на която беше способен. В семейството се говори на два езика – български и турски. Въпросите, които му задаваме в периода на оценката са и на двата езика. Например: «Къде е вратата?», «Къде ти е нослето?», не отговаря и като че ли не разбира какво го питаме. Не се обръща на името си, не забелязва играчките и децата в залата. На родителите се дадоха насоки при възможнаст да се спре телевизията и на детето да се предложат съвместни игри и разходки. Постепенно да се включват нови игри.

Спирането на телевизията доведе до бърз резултат, което обнадежди родителите и ги стимулира да му отделят повече внимание като играят с него. Миро започна да се интересува от заобикалящата го среда, да се обръща се на името си, да играе с различни играчки. Започна да посещава детска градина.

В заключение можем да кажем, че когато тези деца идват при нас в Центъра, то е защото или личният лекар, или родителят или служител от яслата е забелязал нещо в поведението и развитието на детето, което го смущава. В някои случаи това кара специалистите да се замислят и да говорят за «аутизъм».

По време на първите срещи и разговори с родителите в Центъра се оказва, че детето прекарва дълги часове в самота пред телевизор или таблет като гледа движещи се изображения, понякога придружени с дублиране на български език, а много често само на английски: анимирани филми, детски предавания, сериали и пр.

Установява се ясна връзка между гледането с часове на телевизия в най-ранна възраст и обедняване на живото общуване. Вследствие на това детето често не проявява любопитство към околните и околния свят, не играе, говорната активност е сведена до минимум, понякога не се обръща на името си. Когато започнат да го сравняват с други деца на същата възраст, родителите си дават сметка, че то изостава в развитието си и че поведението му е странно.

Спирането на играта при детето в полза на «потъването» в екрана на телевизора или таблета води до тежки последици. Играта е не просто забавление за детето и начин за прекарване на времето. Играта е основния начин, по който детето в ранна възраст овладява пространството, времето, физическите характеристики на заобикалящите го предмети, връзките с хората и неговото обкръжение. Появата на символичната игра помага на детето да разтовари своите страхове и напрежение, да облече в смисъл и да придаде значение на своите преживявания, да се социализира.

Освен това не е достатъчно детето да играе и да се движи свободно. Необходимо е живото присъствие на близък възрастен, който да отговори на неговите потребности, да придаде стойност на това, което детето прави, да му говори и да разговаря с него, назевисимо колко малко е то.

Насоки към родителите

Важното работата ни в Центъра за ранна интервенция, е че родителите стават наши партньори. Така те се чувстват полезни и ангажирани в оздравителния процес на детето и успяват да погледнат нуждите му от неговата гледна точка.

Насоките, които се даваме са свързани най-напред с това да се спре или да се намали до минимум гледането на телевизия /таблет, телефон, др./ в тази най-ранна възраст. А тогава, когато детето гледа телевизия, родителят да бъде до него и да обяснява това, което се случва на екрана и със самото дете. Също така ги насърчаваме да въвеждат играчки и да показват картинки, съответстващи на движещите се образи на екрана. Например: „О на филмчето дават едно нарисувано мече, ето ти също имаш играчка мече, ето я“. Или : „Това е цифрата едно, я да покажем с пръстче едно!“ и т.н. Когато детето е прекалено тревожно и не може да се спре рязко гледането на телевизия, това може да става постепено, като се ангажира детето с игри на открито. Всички насоки, които се дават на родителите, са съобразени с спецификата на детето. При някои деца на родителите им се налага да им показват коли, да играят на криеница. Да си подават топка и т.н. С други се налага да играят пред огледалото, да четат приказки, да се научат да показват по картинка. Постепено те успяват да включат детето в различни дейности вкъщи, като например миене на чини, правене на сладки и др. Обясняваме и насърчаваме родителите да стимулират детето си да изпълнява прости поръчки, да се приучва към самостоятелност и когато забелязват, че то може да направи нещо само, да го стимулират и да го изчакат да се справи без помощ. Да включват детето в символичната игра. Целта е да се провокира удоволствието от играта, защото играейки детето в тази възраст учи най-добре.

Съвременните технологии се развиват и стават неизменна част от живота на детето. Не става въпрос да се елиминират изцяло от живота му, а става въпрос детето в ранна възраст да не се оставя само и без живо присъствие на възрастен за дълго време единствено в „тяхната компания“

Бележки към статията:

[1] Весела Банова е клиничен психолог, психоаналитик, доктор по социология. Тя е зам.-председател и терапевтичен директор на сдружение „Дете и пространство“

[2] Веселина Василева е психолог в Дневен център за деца с уверждания в Русе, изпълняващ функции на ранна интервенция

[3] На англйски, понеже има непреведени детски канали, които се предпочитат от децата, бел.авт.

[4]  Дневен център за деца с увреждания /седмична грижа/ в Русе, управляван от Сдружение“Дете и пространство“ е насочен към подкрепа на родители на новородени  и малки деца с различни проблеми и психични страдания. Екипът на центъра се ориентира от вярването, че началото на живота не се изчерпва с биологичното  раждане, а и с ражденето на субекта, с посрещането на детето от възрастните в езика. Дневният център е мяст, където родителите могат да разположат своите страхове, тревоги и надежди, мяст,о където могат да наблюдават и общуват с децата си в условия на сигурност, да се научат да бъдат техни пратньори. В лицето на екипа децата срещат подкрепа в опознаването на света, в откриването на удоволствието от играта, от движението, от спонтанността, един добронамерен друг, който приема и придава стойност на тяхната уникалност.

[5] Консултациите в центъра се провеждат  от психолог, или друг специалст в ранното детско развитие. Като работата с детето, в началото е основно индивидуална, като след определен переод от време се включва в групова работа. Успоредно с работа с детето се провеждат консултации с неговите родители.

[6] Дневният център работи с направления ,които са дадени от личният лекар,  детски психиатър, издадено решение на телк или направеление от отдел закрила на детето.

Източник

Едно интересно видео

и едно участие на Доц. Д-р Стоян Везенков на тема "Синдромът на екранните деца" в ТВ 7/8

Синдромът "екранни деца" - симптоми и решения

Превенция на Синдромът на "екранните деца"

Защо милиони деца с увреждания са с риск, да отпаднат окончателно от онлайн образованието

Сн. decasussop.blogspot.com

Всяко от различните специфични състояния на децата със Специални Образователни Потребности обикновено е свързано със Специфични Обучителни Затруднения, характерни както за конкретното състояние, така и строго индивидуални, за ВСЯКО КОНКРЕТНО дете. Именно поради това, тези специфични особености, изискват и индивидуален план, подход и инструментариум за работа с конкретното дете, които са изключително трудно осъществими при онлайн обучение, дори за опитни специалисти. 

Друг съществен проблем е, че при много от тези състояния, вниманието е твърде неустойчиво, дори в директен контакт. Много теудно се фокусира и задържа. Концентеацията е много слаба, а Мисленето - придимно Нагледно-образно. 

Това са само някои от пречките, с които се сблъскват родителите и специалистите, ангажирани в обучението на "специални" деца, в тази още по специална обстановка. 

Наскоро публикуваният “Доклад на ЮНЕСКО за глобален мониторинг на образованието за 2020 г.” (GEM) гласи, че децата и младежите с увреждания са сред най-маргинализираните и изключени хора в света. Същият доклад казва, че има 2,5 пъти по-голяма вероятност никога да не посещават училище през целия си живот, отколкото другите деца, съобщи CNN.

Около 650 милиона души живеят с увреждания само в Азиатско-Тихоокеанския регион, което означава, че милиони деца липсват. До половината от около 65 милиона деца с увреждания в начална и прогимназиална възраст в развиващите се страни вече са били извън училище преди пандемията Covid-19. Нито една държава не беше подготвена за Covid-19, но експерти смятат, че би могло да се направи повече за защита на деца, които вече са маргинализирани, преди да започне закриването на училище. Докладът на GEM установява, че около 40% от страните с ниски и по-ниски средни доходи не са ги подкрепили по време на временно спиране на училище. Децата с увреждания бяха – и все още са – непропорционално засегнати.

Дистанционното обучение също не е съобразено с тези деца. Това ги оставя в опасност да изостанат или да се отпаднат изобщо от образованието. На 3 декември се отбеляза Международния ден на хората с увреждания – време за празнуване на хората с увреждания. Денят се падна и през същата седмица, в която се проведе и Конференцията на държавите – страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания. Важен момент от календара е да се напомни на политиците, че повечето страни са се ангажирали да защитят правото на образование за милиони деца с увреждания.

“Като асистент-учител ежедневно се сблъсквам с предизвикателствата на Covid-19. И въпреки цялата несигурност и трудности, създадени от пандемията, има позитивни инициативи от цял ​​свят, които осветяват устойчивостта на семействата с деца с увреждания и техните учители. Трябваше да се науча как да навигирам в методите за обучение Zoom и Skype и да проверявам цифрово работата на учениците. За децата е трудно да се съсредоточат, когато учат онлайн, затова измислих начини да направя ученето по-интересно за тях чрез пеене и танци.Децата с увреждания трябва да бъдат включени” казва пред CNN Брина Максино, която е със синдром на Даун. Тя е помощник учител в предучилищна възраст, посланик на Световната младежка група за специални олимпийски игри и международен месинджър на Sargent Shriver, както и е глобален шампион на ЮНЕСКО за включване в образованието през 2020 г.

“Това означава да можеш да учиш в общообразователно училище, където има достатъчно учители, обучени да оказват подкрепа и където има специализирана учебна програма и учебници. Също така се нуждаем от повече учители с увреждания като мен, които да действат като модели за подражание и да намалят маргинализацията на децата със специални нужди. Учещите с увреждания не трябва да бъдат дискриминирани – точно обратното, разнообразието сред учениците е нещо, което трябва да се насърчава във всички училища”, казва още Брина Максино.

Източник : Marginalia 

За Различното Нормално и Нормалното Различно

 ЗА ПЕПЕРУДИТЕ🦋 И ХОРАТА

Очите се отварят, едва когато сме готови да отворим умът и сърцето си! Или поне второто!... 

Знаете ли, че в момента съществуват около 24 хиляди вида пеперуди. И украсата на ВСЯКА ЕДНА от тях е уникална?... 

А знаете ли, че в ЕДИН ЕДИНСТВЕН кубичен сантиметър сняг има над 350 млн. снежинки?... И нито една от тях, НЕ се повтаря!?...

А знаете ли, че според учените, люлката на Човечеството е Африка и бялата раса е всъщност, мутация при преселението на древните ни праотци, на "Стария" континент преди около 20 000 и 50 000г. 

Всъщност учените постулират, че всички хора са приблизително 99,5% генетично идентични, а според изследователите от "Пен Стейт “, за избелването на кожата е отговорна една новооткрита миниатюрна мутация, свързана с промяна на само една единствена връзка от 3.1 млрд буквеният генетичен код на човека(“Поуст”) .

Сините очи, всъщност също са мутация на гена HERC2, преди около 10 000 г....

Мога да изреждам и още... и още... 

Защо ви пиша всичко това, ли !?...

Защото на никой не му е хрумнало, да  раздели пеперудите🦋, на НОРМАЛНИ и НЕнормални. Просто са обогатили класификатора на тяхното биоразнообразие!

... Нито Снежинките.. Представяте ли си, как изглежда една "Патологична" Снежинка!?❄

Въпреки, че сме мутирала "издънка", на африканската раса, в процеса на Човешката адаптация, не само на никой ни най-малко не му е хрумнало, да се възприема като НЕнормален, но и има достатъчно останали примери в историята, за драстична дискриминация и насилие, на расов принцип, базиран на извратено разбиране, за превъзходство!...

Тогава, кое точно (по дяволите) ни дава право, да съдим кое е "нормално" и кое НЕ, на какъвто и да било друг признак, на различие!? 

Има толкова много дребни неща, по-които се различаваме и можем да превърнем всяко едно от тях,в достатъчно основание, да себеутвърждаваме себе си, онищесвявайки Другия.

Прави ли ни обаче наистина това моментно удовлетворение, това компенсаторно илюзорно чувство за превъзходство, по-добри или по-силни!?

Не е ли истинската сила в това, да приекек себе си и Другия, в нашата цялост,с всичките си несъвършенства и недостатъци!? Да се фокусираме не върху онова което ни различава, а да се обедним около това, по което си приличаме.

Защото само когато заобичаме себе си такива, каквито сме, само тогава можем да приемем и заобичаме и Уникалното в Другия.

Природата, в безкрайната премъдрост и въображение е създала единство от безкрайно динамично променящо се разнообразие. С какво право ние съдим, кое Различно е "нормално" и кое Различно е  Абмормно, според микроскопичната кутийка на тесногръдият ни късоглед мироглед!?...

Просто, помислете!

Ако ви е трудно, да погледнете на нещо под различен ъгъл, провайте следното!

Всеки от нас, има две очи.

Закрийте последователно ВСЯКО ЕДНО от тях и огледайте добре ситуацията, с другото око!... След това, я огледайте отново, с двете! Ако отново, не виждате разликите!...

Просто трябва, да тренирате повече! ;)

Но не прекалявайте с вторачването!

Защото Живота ни е мимолетен! Като махване с крила на пеперуда 🦋! 

Къде и как са възникнали Пара Оломпикските игри

 Параолимпийски / Paralympic – Дума на деня – EVS Translations

Няма съмнение, че за да достигне до участие в Олимпиада, атлетът трябва да работи здраво, да е силно мотивиран и да посвети безкрайни часове на тренировки, както и да притежава огромна умствена и физическа издръжливост. Наскоро почетохме всеотдайността и таланта на атлетите, проявени на олимпиадата в Рио, но има още едно спортно събитие, което започва там и въпреки че то не е обект на такова телевизионно внимание, може би изисква дори по-голяма издръжливост и всеотдайност – Параолимпийските игри. Понеже това е второто по мащаб световно спортно събитие, време е да хвърлим поглед на тази дума, както и на онова, което означава.

И макар места за спорт и спортни състезания за хора с физически увреждания да съществуват от около век, като се започне с клубовете за глухи в Берлин през 1888 г., първото споменаване на думата е едва на 6 август 1954 г. в едно заглавие във вестник Bucks Advertiser, където пише: „Знамената на нациите се развяха високо над болница „Стоук Мандвил“, където параплегични атлети от цял свят се събраха за участие в Параолимпийските игри (Paralympics)“. Първоначално думата е портманто, съдържащо paraplegic (парализа на долната част на тялото, обикновено причинена от увреждания на гръбначния стълб) и Olympic (олимпийски), отнасящо се за състезанието през 1948 г. в болница „Стоук Мандвил“, в което участват английски ветерани от Втората световна война с наранявания на гръбначния стълб. После събитието се разраства, развива се, разширява обхвата на участниците, като включва и хора с други физически или умствени увреждания и в резултат на всичко това днес се смята, че името произхожда от гръцката дума para със значение на „успоредно, покрай“.

Стартирали като „международно“ състезание през 1952 г. в едно село в Ейлсбъри, Бъкингамшър, с участието на британски и нидерландски ветерани, настоящите Параолимпийски игри в Рио могат да се похвалят с 4500 атлети от 176 страни. Нарастването на броя на участниците и разбирането на проблемите им води както до добри, така и до негативни последствия. Оказва се, че с разрастването на спортното събитие, медийното отразяване, както и финансовата подкрепа (национална и интернационална) до голяма степен не е в състояние да догони високите изисквания, а това става причина Международният параолимпийски комитет да разреши по-голям брой корпоративни спонсори и реклама. Но независимо от някои случаи на измама и проблеми с финансирането и медийното покритие, игрите стават причина за някои удивителни промени извън света на спорта: например след Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г. едно проучване от 2010 г. във Ванкувър за влиянието на игрите върху обществените нагласи показва, че 41-50% смятат, че игрите задълбочават разбирането на обществеността за нуждата от съоръжения за достъп на хората с увреждания, а 23% от работодателите заявяват, че игрите са ги накарали да бъдат по-благосклонни към кандидатите за работа с увреждания.

Източник:evs-translations.com

https://bg.lipsumtech.com/brief-history-paralympic-games-from-post-wwii-rehabilitation-mega-sport-event-261319

Психологични причини при заекване

 

Заекването е нарушение на речта, при което се повтаря цяла дума, част от думата, удължават се звуковете или се наблюдава блокаж при говор.

Заекването, като нарушение на речта, се появява като резултат от:
– някои физиологични, неврологични или психологични отклонения;
– някои афективни, поведенчески и когнитивни процеси;
– понякога като комбинация от горе посочените.
Начинът, по който децата се чувстват, действат или мислят оказва влияние върху заекването. Ето защо когато се разглежда този въпрос е необходимо да се обърне внимание върху емоционалните, поведенческите и познавателните процеси като компоненти на заекването.
Наблюдават се три синдрома при заекване:
– Заекването като част от процеса на развитие – се проявява до 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Лечимо заекване – наблюдава се след 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Хронично заекване (наблюдава се един на всеки пет индивида, засегнати от нарушение на плавността на речта) – при което проблемът да се постигне нормална плавност на речта остава за цял живот.
Нарушаването на плавността на речта е обект на работа на логопедите, но то има и своите психологични прояви, което налага консултиране и работа и от страна на психолог.
Заекването се проявява като следствие от преживяна травма в детското развитие. Понякога то е в следствие на прекалените изисквания към детето от страна на възрастните по отношение на неговата реч; при упражняване на натиск към детето ежедневно; при ограничено общуване в семейна среда.
Понякога то е в следствие на невъзможността на детето да отговори на прекалените изисквания и от страна на учителите, при което се появява симптомът – заекване, като опит на детето да ги отблъсне.
Друг фактор, който би могъл да се отрази върху плавността на говор е промяна на средата и трудностите в новата социализация при децата като – промяна на детска градина/училище, преместване, раждане на друго дете в семейството, раздяла на родителите, трудност да се създават приятелства и натиска от страна на възрастните детето да общува с други деца, трудни семейни отношения, при страх, уплаха от животни; психотравми в семейството, при медицински интервенции, в следствие на силен звук, психотравма от филми, системно плашене от страна на възрастните, разказване на страшни истории, неочаквана смърт на близки хора, развитата фантазия на детето, продължително действащи психотравмиращи ситуации и др.,

В повечето случаи родителите с цел да се преодолее появилото се нарушение в плавността на речта – правят постоянни забележки относно говора , но по този начин те фокусират вниманието на детето върху дефекта. Наблюдава се и принуждаване детето да повтаря неправилно произнесената дума или фраза.
Често самите родители са нетърпеливи при подобни ситуации и по този начин несъзнателно предават напрежението си върху детето.
Стилът на възпитание също оказва влияние върху заекването при децата. Прекалените изисквания и очаквания, без да се отчита възрастовата принадлежност на детето, липсата на похвали, разминаването в изискванията на двамата родители към него – води до объркване и изнервя детето и то не знае кога по какъв начин да реагира. Понякога в своята амбициозност родителите водят детето на разнообразни дейности – чужд език, танци, спорт, приложни занимания и други, които пренатоварват детето с много информация. Това води до преумора, която при натрупване във времето се отразява върху съня на детето – то става раздразнително, понякога плачливо. Когато това се случи на детето под 7 годишна възраст – те нямат умения с думи да обяснят какво усещат и всичко това е предпоставка за поява на заекване.
Заекването е резултат от невъзможността детето да изрази желанието си.
То може да се основава и на страх да представи себе си пред другите. Най – често се случва около 3 – годишна възраст, когато детето все още не умее да се представя пред непознатите и се появява заекване, с което то иска да се защити. При подкрепа от родителите и не фокусиране в това – заекването изчезва от само себе си.
Каквато и да е причината за заекването на детето тя води до различни поведенчески прояви. Често се наблюдава срамежливо дете, което отказва да говори и играе с другите деца. При подигравки от страна на другите деца – то може да се затвори в себе си. В другата крайност – за да защити себе си – то има агресивни прояви.

Какво биха могли да правят родителите на деца със заекване:

1. Обърнете пълното си внимание на детето когато говори с вас.
2. Слушайте го търпеливо и с разбиране, ако ви разказва нещо, което му се струва важно.
3. Зрителният контакт е изключително важен. Не гледайте в страни когато детето ви говори, дори когато прави паузи.
4. Ако нямате възможност да го чуете – насочете вниманието му „Ще те изслушам когато….”
5. Опитайте се и вие да говорите бавно и спокойно с детето.
6. Не поправяйте начина му на изговаряне .
7. Не го принуждавайте да повтаря негладко произнесеното изречение.
8. Не сравнявайте детето с гладко говорещи.
9. Не казвайте на детето че заеква – той го знае.
10. Ако детето само задава въпроси за своето заекване – дайте му отговорите, които вие имате.
11. Дайте възможност на детето търпеливо да ви каже това, което иска.
12. Дайте време на детето да подреди своите мисли и да ги изкаже. Не казвайте думите вместо него.
13. Не омаловажава те причината, когато е свързана със страх и уплаха.
14. Опитайте се разберете емоцията, която стои зад появилото се заекване.
15. Покажете интерес и му задайте допълнителни въпроси. По този начин той ще разбере, че вниманието ви е негово.

'' '' '' '' '

Използвани са материали от книгите:
„Ако детето започне да заеква”, Ервин Рихтер , Валбурга Брюге, Катарина Моос
„Нарушения на плавността на речта” Добринка Георгиева

Автор: Йорданка Какалова

Източник : psiholozi.com

Колкото повече гониш Щастието, толкова по бързо, бяга то от теб! Ако си готов, да го приемеш, ще те застигне

 

Някои казват, че "всеки дава това, което носи в сърцето си" !... Други, че "даваме това, от което ние самите, имаме най-много нужда", защото знаем истинската му цена.... 

Често човешката душа преминава през доста сложни метаморфози, по пътя на своето израстване. Нерядко обаче, пътят е къс и простичък - Просто някои от нас, успяват да използват шанса, да запазят спонтанната си детска обич към Човек в лицето на Другия... обич, без очаквания и условности... 

 ☀ ☀ ☀ 

Веднъж трима братя видели Щастието на дъното на една яма. Първият се приближил и си поискал пари. Щастието изпълнило желанието му и той си тръгнал доволен.

Вторият пожелал красива жена. Получил я на часа и избягал заедно с нея от Щастието.

Тогава третият брат се надвесил над ямата:

- От какво имаш нужда? – попитало го Щастието.

- А ти, от какво имаш нужда? – на свой ред попитал човекът.

- Измъкни ме оттук – помолило Щастието.

Третият брат протегнал ръка, извадил Щастието от ямата и продължил по пътя си. А Щастието побързало да го настигне...🕊️ 

Атанас Русков 

Как най-лошите моменти от живота ни правят това, което сме

 

Писателят Андрю Соломон е изградил своята кариера, разказвайки истории за трудностите, с които са се сблъсквали други хора.

Сега обаче той насочва вниманието към себе си, превежда ни към детство, изпълнено с борба, и ни запознава със смелите хора, които е срещал през годините.

В този прочувствен, стоплящ сърцето и на моменти доста забавен разказ, Соломон отправя своя силен призив: да намерим смисъла дори и в най-големите трудности, пред които животът ни изправя.

Като ученик на съдбата винаги съм се чудел как някои хора, когато се сблъскат с големи предизвикателства, сякаш черпят сила от тях. Не веднъж съм чувал онази известна мъдрост, че това е свързано с намирането на смисъл. Дълго време смятах, че смисълът е някъде там, някаква велика истина, която чака да бъде намерена. С времето обаче започнах да осъзнавам, че истината е без значение. Наричаме това "намиране на смисъл", но по-добре да го наричаме "изфабрикуване на смисъл.

Последната ми книга беше за това как семействата се справят с различните трудности. Една от майките, които интервюирах имаше две деца с тежки недъзи. "Хората винаги ни казват неща от рода на "Господ не дава повече, отколкото можеш да понесеш", но деца като нашите не са орисани за подарък. Те са подарък, защото това е, което ние сме избрали." - казваше тя...

Вижте цялата му лекция във видеото по-долу. Налични са субтитри на български.

Източник : obekti.bg