Психологични причини при заекване

 

Заекването е нарушение на речта, при което се повтаря цяла дума, част от думата, удължават се звуковете или се наблюдава блокаж при говор.

Заекването, като нарушение на речта, се появява като резултат от:
– някои физиологични, неврологични или психологични отклонения;
– някои афективни, поведенчески и когнитивни процеси;
– понякога като комбинация от горе посочените.
Начинът, по който децата се чувстват, действат или мислят оказва влияние върху заекването. Ето защо когато се разглежда този въпрос е необходимо да се обърне внимание върху емоционалните, поведенческите и познавателните процеси като компоненти на заекването.
Наблюдават се три синдрома при заекване:
– Заекването като част от процеса на развитие – се проявява до 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Лечимо заекване – наблюдава се след 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Хронично заекване (наблюдава се един на всеки пет индивида, засегнати от нарушение на плавността на речта) – при което проблемът да се постигне нормална плавност на речта остава за цял живот.
Нарушаването на плавността на речта е обект на работа на логопедите, но то има и своите психологични прояви, което налага консултиране и работа и от страна на психолог.
Заекването се проявява като следствие от преживяна травма в детското развитие. Понякога то е в следствие на прекалените изисквания към детето от страна на възрастните по отношение на неговата реч; при упражняване на натиск към детето ежедневно; при ограничено общуване в семейна среда.
Понякога то е в следствие на невъзможността на детето да отговори на прекалените изисквания и от страна на учителите, при което се появява симптомът – заекване, като опит на детето да ги отблъсне.
Друг фактор, който би могъл да се отрази върху плавността на говор е промяна на средата и трудностите в новата социализация при децата като – промяна на детска градина/училище, преместване, раждане на друго дете в семейството, раздяла на родителите, трудност да се създават приятелства и натиска от страна на възрастните детето да общува с други деца, трудни семейни отношения, при страх, уплаха от животни; психотравми в семейството, при медицински интервенции, в следствие на силен звук, психотравма от филми, системно плашене от страна на възрастните, разказване на страшни истории, неочаквана смърт на близки хора, развитата фантазия на детето, продължително действащи психотравмиращи ситуации и др.,

В повечето случаи родителите с цел да се преодолее появилото се нарушение в плавността на речта – правят постоянни забележки относно говора , но по този начин те фокусират вниманието на детето върху дефекта. Наблюдава се и принуждаване детето да повтаря неправилно произнесената дума или фраза.
Често самите родители са нетърпеливи при подобни ситуации и по този начин несъзнателно предават напрежението си върху детето.
Стилът на възпитание също оказва влияние върху заекването при децата. Прекалените изисквания и очаквания, без да се отчита възрастовата принадлежност на детето, липсата на похвали, разминаването в изискванията на двамата родители към него – води до объркване и изнервя детето и то не знае кога по какъв начин да реагира. Понякога в своята амбициозност родителите водят детето на разнообразни дейности – чужд език, танци, спорт, приложни занимания и други, които пренатоварват детето с много информация. Това води до преумора, която при натрупване във времето се отразява върху съня на детето – то става раздразнително, понякога плачливо. Когато това се случи на детето под 7 годишна възраст – те нямат умения с думи да обяснят какво усещат и всичко това е предпоставка за поява на заекване.
Заекването е резултат от невъзможността детето да изрази желанието си.
То може да се основава и на страх да представи себе си пред другите. Най – често се случва около 3 – годишна възраст, когато детето все още не умее да се представя пред непознатите и се появява заекване, с което то иска да се защити. При подкрепа от родителите и не фокусиране в това – заекването изчезва от само себе си.
Каквато и да е причината за заекването на детето тя води до различни поведенчески прояви. Често се наблюдава срамежливо дете, което отказва да говори и играе с другите деца. При подигравки от страна на другите деца – то може да се затвори в себе си. В другата крайност – за да защити себе си – то има агресивни прояви.

Какво биха могли да правят родителите на деца със заекване:

1. Обърнете пълното си внимание на детето когато говори с вас.
2. Слушайте го търпеливо и с разбиране, ако ви разказва нещо, което му се струва важно.
3. Зрителният контакт е изключително важен. Не гледайте в страни когато детето ви говори, дори когато прави паузи.
4. Ако нямате възможност да го чуете – насочете вниманието му „Ще те изслушам когато….”
5. Опитайте се и вие да говорите бавно и спокойно с детето.
6. Не поправяйте начина му на изговаряне .
7. Не го принуждавайте да повтаря негладко произнесеното изречение.
8. Не сравнявайте детето с гладко говорещи.
9. Не казвайте на детето че заеква – той го знае.
10. Ако детето само задава въпроси за своето заекване – дайте му отговорите, които вие имате.
11. Дайте възможност на детето търпеливо да ви каже това, което иска.
12. Дайте време на детето да подреди своите мисли и да ги изкаже. Не казвайте думите вместо него.
13. Не омаловажава те причината, когато е свързана със страх и уплаха.
14. Опитайте се разберете емоцията, която стои зад появилото се заекване.
15. Покажете интерес и му задайте допълнителни въпроси. По този начин той ще разбере, че вниманието ви е негово.

'' '' '' '' '

Използвани са материали от книгите:
„Ако детето започне да заеква”, Ервин Рихтер , Валбурга Брюге, Катарина Моос
„Нарушения на плавността на речта” Добринка Георгиева

Автор: Йорданка Какалова

Източник : psiholozi.com