Едно страхотно интервю, с един от най-уважаваните от мен специалисти - експерти по въпросите на деинституализацията - Клиничният психолог и психоаналитик - Весела Банова.
Националната мрежа за децата и Алиансът за ранно детско развитие отправят препоръка да се отдели специално внимание на децата в Националната стратегия за психично здраве. Двете организации настояват за систематизирано проучване за психичните страдания на българските деца от 0 до 18 години.
Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в центровете за настаняване от семеен тип и резидентни услуги, а необходимостта от адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна, алармират специалистите.
Много дълги години всякакви прояви на психично страдание са получавали етикета „умствена изостаналост“, което е довело да абсолютно объркване в представите на хората кое е умствена изостаналост, а кое – психично страдание, смята клиничният психолог Весела Банова, бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на сдружение „Дете и пространство“.
Неразпознатото психично страдание нанася изключителни поражения, подчерта Банова. По думите й неразпознатото навреме такова страдание има огромна социална цена.
В Националната стратегия за психично здраве децата трябва да намерят сериозно място, категорична е Банова. „Не е нужно да четем Фройд, за да сме сигурни, че в детството са корените на повечето психични проблеми на възрастния човек.“
Децата с психични страдания са обект на изключително тежка дискриминация и расизъм, сподели от опита си Весела Банова.
„Това са децата, които ги гонят от детските градини, това са децата, които ги експулсират от училище, понякога не заради учебната система, а затова, че родителите правят подписки“, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.
Г-жа Банова открои неразбирането, неподкрепата и липсата на мрежа за диагностика и въздействие, като посочи, че достъпът до детска психиатрична грижа е много труден.
Има цели райони на страната без детски психиатри, а центровете за детско-юношеско психично здраве се броят на пръсти. Проблемът с малкото детски психиатри е част от целия проблем с недостига на лекари и медицински сестри в България, изтъкна Весела Банова.
„На никой не му трепна сърцето да направи сериозна стъпка, сериозна мярка и сериозна реформа.
"Всеки от нас има чифт криле, но само онзи който мечтае, може да полети."
Джим Морисън
Децата са като пеперудите-летят прекрасно на крилете на своето въображение към мечтите си и точно като пеперудите, светлината на познанието привлича магнетично вроденото им любопитство.
Отговорност на нас-възрастните е, да ги водим така към неговата светлина, че да се научат да я използват като двигателна енергия, без да изгори крилете им, за да разгърнат пълният си потенциал.
Защото истинското познание не слага рамки и не гради стени !
То прокарва мостове!
Децата, много по-често от нас-възрастните успяват да надскочат себе си и да направят "невъзможното", не защото са по- силни или по-умни, а защото не са обременени от негативен опит и не се страхуват да не сгрешат или да не се провалят. И защото до тогава, около тях не е имало някой, който да им каже, че е невъзможно!...
Силата на гениалността е не толкова в прозренията, колкото в категоричният й отказ, да повярва в невъзмоното и да влезе в "стандартните" рамки!
Защото, докато не повярваш в обратното, дори най-невероятното, не е невъзможно. И търсиш начини и пътища, вместо причини и оправдания!
От времето на Дедал и Икар, през Да Винчи и братя Райт, и до днес, хората са успявали да полетят, не защото са били гении в науката, а защото са отказвали да повярват, че на човека "не му е дадено" да лети! Науката, просто е била "патерицата", която им е помогнала, да разберат КАК !
Децата, се раждат с нагласата
"ЗАЩО, НЕ !?"
И според мен, главната задачата на истинскато образование е, да замени въпроса "ДАЛИ?" и да отговори на въпроса "КАК?"
Природата отдавна го е измислила.
Истинското образование е онова, което превръща гъсениците, в красиви и силни пеперуди, а не - пеперудите, в гъсеници!
Ето така, пътувахме последният път, от София-с количка, на седалките зад нас.
Но, за тази история, в края на блога.
Искам да се върна ОТНОВО, на една от любимите ми теми, за Двойният стандарт, на любителите на определения като "нормално" и "неНормално".
И с риск, да стана досаден за някои, няма да спра, докато Има нужда!
А такава, Определено ИМА!
Та, думата ми ОТНОВО е, за "Различното", онова същото, 'дето все на много хора им боде очите!.. (А иначе всички искаме, да сме Уникални!)
Уникалното братле, не е Съвършено!
Към Съвършеното, няма какво да добавиш!
То няма нужда, от НИЩО, следователно... и от никой!
Да оставим на страна, че Свършеното само по себе си е една Утопия!
Да, красива утопия и полезна, защото ни кара, да се движим напред и да израстваме. Но... Утопия!...
Но, да разгледаме все пак, какво би било, ако тази Утопия можеше, да бъде реална!
Ако всички бяхме Съвършени, нямаше да имаме дългосрочна перспектива. Нямаше да има, към какво да се стремим!
Нямаше да има съревнование, за развитие и цел. 🎯 Защото, каква градивна цел е, просто да запазиш това, което имаш!?
Всеобщото Съвършенство е Еднообразие и Застой!
Истинската Красота и Богатство е в Разнообразието! А то, е скрито в Нашите Лични малки Несъвършенства и неДостатъци!
В не-Достатъчното има цел, желание, мотивация и стремеж, за развитие!...
Късогледството е отличителна черта, на целият мироглед на съвременното западно общество, който е фокусиран най-вече върху материалното, външното, очевидното... и неговото притежание.
Но именно, защото сме Несъвършени, всеки от нас има своето Лично "късогледство", колкото и да си мислим, че сме "широко скроени".
За това Лична и Колективна отговорност на всички нас е, да се опитвааме, да разширяваме своя Мироглед!
Всяка, повтарям ВСЯКА Уникалност е сбор от Личните ни недостатъци, които ни правят точно това, което СМЕ!
Тогава какво ни дава правото да определяме, коя Уникалност е по-Добра или по-Приемлива, от нечия друга!?
Това, че определена група признаци, се среща по-често от някои други и някой е решил да ги "напъха" в едно от милионите условни понятия, с които общуваме и... мислим, не значи нищо!
Защото в края на краищата, всичко зависи от Гледната Точка и Личните ни Ценности, Принципи и Приоритети!
За Торният Бръмбър, най-ценното и важно нещо в живота е топчето Ако, което търкаля пред себе си!
Така че... Пичове, какви са тези пози на надмощие и пренебрежение!?...
Земята е кръгла,... точно като Гледната точка, която много от нас наричат Светоглед, докато "здраво стъпили на земята", са заровили ръцете си (или взорът си) в безценното си топче тор.
Както, много пъти съм казвал:
Различното, НЕ е опасно, хора!
Опасно е, Различното Отношение, към "Различното"!
Така че, не е зле, да вдигнем поглед от топчето ***, което наричаме гледна точка и да се п👀гледаме наоколо!
Защото, колкото по-дълго се взираме в него...
Колкото по-дълго, го "търкаляте" пред себе си, толкова по-голяма част от нашият Хоризонт и Големият Свят 🌏 около нас, то ще закрива!
За това, е крайно време ВСИЧКИ да проумеем и приемем, че ВСЕКИ е Уникален по свой собствен начин и заслужава, да го Приемем, Ценим и Уважаваме... Точно Такъв!
Защото Различията ни, са "спойката", която ни допълва един, друг!💞
Двойният стандарт и Дискриминацията имат безброй лица.
Но понеже говорим за раз-Лично отношение искам, да завърша с нещо позитивно, което исках непременно, да ви споделя!
При последното ни връщане от клиника от София, за Благоевград се оказа, че заради пандмията фирмата-превозвач е пуснала вместо автобусите бусчета, в багажника на които голямата ни инвалидна количка, НЕ влиза.
Тъй като това е редовен проблем при пътуванията ни, служителката на касата извика шофьора, за да види количката.
Момчето не само дойде и ми помогна с багажа, но и ми помогна, да качим количката в салона на буса, което беше изключително мило!
Особено при условие, че закъсняваше с графика на тръгване по разписание, а на Централна Автогара София, глобяват за това!
Въпреки всичко, той не само не си позволи, да ме "пришпорва", а като му споменах, че го бавим ми каза, спокойно да си настанявам детето!
Вярно, други пътници почти нямаше, но нищо не го задължаваше, да прави всичко това, за нас!
И тъй, като бусът беше 30 местен и място нямаше дори в салона, се наложи да качим количката върху седалките!
Същата процедура и отзивчива помощ, получих и при слизането ни, в Благоевград!💖
Както казах, имали сме доста перипетии при пътуванията ни. Шофьори, са ни оставяли свивайки безучастно рамене, на 40°С жега и пек, без да има къде да се скрием, с бебе на малко над годинка и дете с инвалидна количка, да чакаме с часове, следващ автобус 🚍....
Оставяли са ни, при подобни условия и на - 20°, под 0-та !... (Включително и от същата фирма.)
Но както казах, въпреки, че основното по което си приличаме е, че ВСИЧКИ сме хора,
Всички се, различаваме по това,
какви Човеци сме! 💖
Няма да посочвам име снимка и транспортна компания, за да не направя проблем, на момчето!
Не можех, да не ви споделя тази простичка история, за Човечност! 💖
Така че МОЛЯ ВИ, нека по-често, да бъдем Човеци! 💖
Особено важно е това, точно СЕГА! 💖
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ, НА ВСИЧКИ! 💝
Бъдете здрави и благословени!
Пазете се!
И не забравяйте, да се обаждате на хората, които обичате или на онези, за които знаете, че няма кой да се обади! 💖
Преди два дни - на 10 декември евреите отпразнуваха най-светлият си празник - Ханука
Ханука е празник на светлината, която ни вдъхва кураж, дава ни сила, изпълва ни със смисъл и ни води към успех.
"Хак Ханука Самеах!", казват евреите.
"Нека празникът разпръсне духовната си светлина и ни зареди с вяра, че чудесата продължават да се случват и днес."
Това ми припомни една стара история, която е ярък пример, за еврейската философия, за живота и бих искал, да споделя с вас:
🪔📖🖋️
"Бях малко над 40 когато научих че на обичайния въпрос с какво се занимаваш сега може да се отговори с" Осим Хаим(Наслаждавам се на живота)" .
За първи път чух този израз в Израел.
Градско кафене. Пладне. На съседната маса възрастна двойка. Той и тя. Не са съпрузи, по-скоро приятели. Те непринудено си говорят, пият кафе. Изведнъж телефона иззвъня. На другия край на линията някои го попита: "Какво правиш?" А той каза: "Осим Хаим" (Наслаждавам се на живота)!
Не решавам проблеми, не печеля пари, не търся отговори на въпроси, не поствям цели и не ги постигам, не! Просто се наслаждавам в момента на ЖИВОТА!
Тази игра на думи буквално ме омагьоса и аз разбрах, че искам да науча нещо повече за нея.
Първият урок ми преподаде един собственик на зоомагазин. Когато рано сутринта прибягах до него за храна на кучето. Той беше отворил магазина, но още не беше се разсънил и бавно си подреждаше стоката. Аз, по стар московски навик, започнах да му обяснявам, че всичко ми трябва бързо и веднага. Той ме погледна и от една клетка извади малко зайче и го сложи в ръцете ми. В този момент разбрах какво означава "Осим Хаим"! Времето за мен спря. Искаше ми се с часове да милвам тази пухкава топла топчица. И да я гледам, да я гледам омагьосана от спокойната, незабързана работа на продавача.
След това имаше и много други уроци, всеки от които ми носеше щастие. Аз разбрах какво означава "Осим Хаим" : Наслаждавай се на живота тук и сега!
Богатството не е в това с какво кожено палто си облечен, нито каква кола караш, нито какъв модел е твоят телефон. Богатството това са живите родители, здравите деца, верните приятели и силното рамо на любимия човек. Ако вие можете да виждате, да ходите, да говорите, да обичате, и всяка сутрин да ставате от леглото, вие сте приказно богати.
Когато се оплаквате от живота, помислете за тези, които рано го напуснаха. Когато се оплаквате от мъжа си, представете си колко много са неомъжените жени, които мечтаят да се омъжат.
Когато се оплаквате от жените си, помислете колко много са тези мъже, които са самотни.
Когато се оплаквате от непослушните си деца, помислете за тези, които всеки ден молят бог да имат деца.
Ценете това, което имате !
Има три капана, които крадат радостта и спокойствието - съжаление за миналото, тревога за бъдещето и недоволство от настоящето.
Ако намерите някой с когото можете да се прегърнете и да затворите очите на света, значи ви е провървяло.
"Ние се раждаме с вик, умираме със стон, остава ни само да живеем със смях", пише Виктор Юго.
Бъдете щастливи! Не само по празниците, но и в делниците!
И друг път сме писали, за опасностите, които крие прекомерното излагане на децата пред екраните, в най-ранна възраст.
Днес, искам да ви споделя едно интересно изследване в тази насока на един човек, приятел и специалист, който изключително много уважавам - Весела Банова (Клиничен психолог и психоаналитик) и на колежката Веселина Василева.
В края на блога, ще ви представя две интересни видеа и едно участие на друг специалист, които много уважавам - Доц. Д-р Стоян Везенков (в ТВ 7/8) на тема "Синдромът екранни деца", от гледна точка на неврофизиолога.
Изследването показва отражението на гледането на
телевизия в ранна възраст и психичното развитие на детето, с липсата на
достатъчно живо общуване и появяването на незаинтересованост към заобикалящата
го среда.
При нашата работа в Дневен център за деца с увреждания
/изпълняващ функциите на ранна детска интервенция/ през последните години се
натъкваме на различни ситуации и случаи, които ни направиха чувствителни към
психичното страдание на малкото дете и необходимостта да разграничаваме
изоставането в говорното развитие и липсата на интерес към живото общуване,
като първи прояви на ранен детски аутизъм от смущения в развитието, които са от
друг порядък: в случая прекарване на часове пред екрана на телевизора за сметка
на живо общуване с възрастен. При децата, които посрещаме в Центъра се
увеличава броят на тези с психични страдания в най-ранна възраст /от 0 до 3
г./. Повечето от тях имат аутистични прояви. Някои от тях вече са с поставени
диагнози от детски психиатър: генерализирано разстройство в развитието /ГРР/,
смесено, специфично разстройство в психологичното развитие. В повечето случаи,
личният лекар, или специалистите в детската ясла забелязват изоставане и/или
особености в развитието на детето. При консултиране на родителите това, което
ни прави впечатление е, че част от тях споделят, че децата им обичат да гледат
телевизия или друго електронно устройство с движещи се изображения /видео,
таблет и пр./. Натъкнахме се на доста случаи, при които успокояването на детето
се оказва възможно единствено от гледането на телевизия.
Това ни провокира да проведем изследване, което да се
опита да отговори на актуални въпроси, свързани със съвременните технологии и
влиянието им върху развитието и поведението на детето в ранна възраст /0-7/.
Все по често се срещаме с много малки деца, които прекарват значителна част от
бодърстването си пред телевизионен екран или таблет. Наблюдаваме сходни
смущения в развитието им, което ни мотивира да насочим вниманието си към
въпроса дали тези смущения са резултат от часовете пред телевизора или са
прояви на смущения от аутистичния спектър.
Проследявайки случаите на малки деца, посещаващи
Центъра, достигнахме до формулирането на следния изследователски въпрос: когато
се срещнем с дете във възрастта от 0 до 3 години, което се успокоява единствено
като гледа движещи се изображения на телевизор, таблет или друго електронно
устройство, дали става въпрос за аутистични прояви или става въпрос за дете,
което потъва в гледането на телевизия за сметка на живото общуване.
За целта разработихме три въпросника:
Първият въпросник цели да проследи поведението на
детето като бебе /0-1г./, да провери за симптоми на ранен детски аутизъм. Той
съдържа тринадесет въпроса, като два от него са отворени, за да може майката,
придружаваща детето, да се изрази свободно. Този въпросник насочено търси
прояви на ранен детски аутизъм през първата година от живота на детето.
Вторият въпросник разглежда състоянието на детето при
постъпване в Центъра. Какви са неговите симптоми, защо родителите са потърсили
помощ. Какви промени забелязват у детето си. Има въпроси за това дали детето
гледа телевизия, колко време прекарва пред екрана и какво предаване/филм гледа.
Целта е да се проследи състоянието на детето, като не се разчита само на
въпросниците, а и на интервютата с родителите и наблюдението върху детето.
Хипотезата за прояви от аутистичния спектър не се изключва към този момент.
Третият въпросник се попълва от родителите един месец
след започване на сесиите с детето в Центъра. Целта на този въпросник е да се
разграничат ясно последиците в поведението и развитието на детето от дълго
гледане на електронни медии и движещи се изображения от първите прояви и
симптоми на ранен детски аутизъм или смущения от аутистичния спектър.
В продължение на две години ние проследяваме деца, за
които родителите съобщават, че гледат телевизия, прилагайки въпросниците.
Особености в поведението на детето, наподобяващи
смущения от аутистичния спектър , които наблюдаваме:
При повечето деца се забелязва незаинтересованост към
заобикалящият ги свят. Не знаят как да играят с играчките, не проявяват интерес
към играта. Обикалят безцелно в пространството. Трудно задържат вниманието си.
В речника им липсват думите «Не» и «Да». Повечето от децата имат затруднена
връзка с езика, не говорят или казват заучени думи или фрази на английски.
Например: What is this? This is one./³ Но същевремено не могат да посочат
отделни предмети или да назовават части на тялото. Забелязва се една неумелост
във фината моторика. Липсва любопитство към заобикалящия ги свят и изпитват
несигурност в изследването на заобикалящата ги среда. При някои деца се
наблюдава хиперакткивност и агресивни прояви, които изчезват мигновено при
пускането на телевизор или на определен телевизионен канал. Не се обръщат на
името си. Това е симптом, който родителите забелязват и който наистина ги
обезпокоява, като често става причина да потърсят помощ или консултация. Тези
деца използват ръката на възрастния, за да направят нещо, което сякаш не могат
да направят сами. Изглеждат затворени в себе си и апатични.
Деца, при които се наблюдава ясна връзка между гледането
на телевизия и особеностите в развитието и поведението
Повечето от тези деца са със запазен очен контакт и не
избягват погледа. Гушкат се в майките си и ги целуват. Различават познати от
непознати възрастни. Бързо се адаптират към нова среда, без непрекъснато
тревожно да оглеждат всички детайли. Нямат ясно изразени стереотипни движения.
При тези деца след като родителите споделят, че гледат
детски предавания по телевизията, предимно анимирани филмчета и ние дадем
насоки и ги консултираме, те спират гледането на телевизия и много бързо след
това при детето се наблюдава успокояване на «странните поведения и черти», а
при някои настъпва явен прогрес в развитието. Най-често след като родителите
спрат гледането на телевизия от детето, те забелязват, че то започва да се
обръща на името си. Започва да проследява и да се интересува от действията на
възрастния. Появяват се наченки на символична игра. Появява се говорна
активност.
Случай от практиката на Център за ранна интервенция.
Дани е дете на 2 г.3 м., когато съпроводен от своите
родители посещава Център за ранна интервенция 4. Заявката, с която идвт
родителите, е че детето изостава в своето развитие. Това нарушение е забелязано
от личната лекарка на детето, която съветва родителите да потърсят специалист.
След направения ктонсулт от детски психиатър е поставена диагноза „Смесено
специфично разстройство в психичното развитие”/F 83/. Майката разказва за
своето дете, че е забелязала изоставане в развитието му благодарение на личния
лекар, който й е обърнал внимание за това. По данни от въпросниците, попълнени
от майката, като бебе Дани е бил много спокойно дете. Гукал е, гледал е
възрастните, когато се надвесват над количката и се е усмихвал. Гушкал се е и
се е смеел на глас при закачки. Показвал е довиждане с ръка, проходил е на
година и три месеца. В момента на постъпване в Центъра, тя вече забелязва, че
детето се държи много неестествено. Постояно крещи. Не изпълнява команди, удря
си главата в стената, не гвори, изразява се крещейки. Разказва също, че детето
не посещава детско заведение. Когато майката е нощна смяна /което се случва
често/ или спи след нея, Дани остава сам с батко си и основно гледа
телевизия/видео. Влизането на детето в Центъра е много трудно, той е агресивен,
пищи, тръшка се на земята, като много често си удря главата, и не подбира
мястото, където ще се удари. Има много странна походка, леко си влачи едната
ръка и крачето/като инвалид/, без да има физиологична причина за това. Не може
да играе с никакви играчки, единственото, което може да прави е да бута една
количка по перваза на прозореца. Не говори нищо, а само „мучи”, често е сърдит.
Без видима причина се тръшка на пода и пищи. Притесняват го новите играчки и
особено, ако издават шум. Не изпълнява команди, не реагира на името си. Когато
го му задаваме въпроси той се държи за стомахчето и понякога вика сякаш го
боли. Попитахме майката за това какви са нейните наблюдения и се оказа, че го е
консултирала се е с лекар, който не установява заболяване. Контакта му с
другите деца също е силно нарушен, комуникацията му е свързана с хапане и
удряне. С течение на работата с детето в Центъра и консултиране5 на родителите,
при момченцето настъпи промяна. Изчезна напрежението в тялото и започна да се
появява интерес към играта и удоволствие от движението. Започна да се заиграва
с различни играчки, да изследва средата около себе си. Започна да твори, да
рисува. Забелязяхме, че определени игри го вълнуват много повече от други.
Обича да играе с чукче, да си прави кули, които да събаря, но най-обича да играе
с малки колички. Започна да обръща различно внимание на децата, вече не ги
блъскаше и хапеше, а ги търсеше в играта. Започна да се опитва да назовава
различни обекти, като в началото посочваше по картинки, а по късно и да ги
назовава. Агресивността като цяло намаля. Забелязахме, че основната му игра е с
колички. В една сесия дойде с една количка, която посочва и казва ”Рода”, в
началото никак не се разбираше за какво говори, но някак интуитивно се разбра,
че „Рода„ е „ Хонда”. Така установихме, че разпознава марките коли. Тогава на
един лист отпечатахме за него емблемите на различни марки коли и след кратък
период от време той започна да ги назовава.
В началото майката беше нередовна с посещенията си при
нас, но след като забеляза напредъка у детето си, се активизира. При
консултаците си с родителите ги посъветвахме да намалят гледането на телевизия,
вкъщи да му отделят по-голямо внимание, да говорят с него, като му обясняват
света чрез езика. Дадохме насоки, свързани с играта, като в началото тя беше свързана
с любовта му към колите. След това помолихме майката да включи и други игри,
като криеница, да разпознава животните по картинка и др. Родителите ни станаха
пратньори в работата с детето и това допринесе за неговото израстване. Той
посещава центъра с удоволствие. Играе с различни играчки, включваме символични
игри: например той ходи до магазина с кола и пазарува, отива на работа. В
началото, почти не се разбираше какво говори. Появи се логопедичен проблем, по
който се работи. Не се държи за корема, когато иска да каже нещо и походката му
се нормализира. С други думи като че ли се намести в тялото си.
Родителите забелязват промяната два месеца след като е
започната работа с детето в Центъра. Това, което забелазват е, че Дани се
заслушва в гласовете им, когато говорят. Започва да изпълнява поръчки и да
отговаря адекватно на задените въпроси. Заиграва се с различни играчки. Това,
което променят родителите, е да отделят повече време на детето. Ограничават
телевизията, проявяват по-голямо търпение към неговата неизчерпаема енергия.
Кристиян, идва в центъра когато е на 1 .6 м. Майката
има притеснения за неговото развитие. По нейни данни детето като бебе е било е
спокойно, реагирало е оживено на говореното на възрастния, усмихвало се е.
Вглеждало се е в образа си в огледалото, радвало се е, когато види познат
възрастен. Когато то става на една годинка тя забелязва, че не прави неща,
които е правила по-голямата му сестра на тази възраст. Майката твърди, че преди
да навърши 1 годинка той е изговарал отделни срички и после рязко спира да ги
изговаря. При направена консултаця с личната лекарка, последната изказва
съмнения за аутизъм. Дава направление6 за работа в Центъра с диагноза:
„Разстройство в поведението неуточнено-МКБ F 91.1/ Майката споделя, че детето
гледа телевизия и таблет от 6-7 месечна възраст, като в началото това са
най-вече песнички от You Tube7 /на английски./ Основното, което забелязва
майката, че детето не се обръща на име. Трудно се ориентира в средата. Имали са
усещането, че детето не ги чува, по тази причина са посетили специалист, който
казва, че няма физиологичен проблем. Това, което забелязва е липсата на очен
контакт. Това, че не се обръща на името си. Не се включва в общите игри на
семейството. Майката съобщава, че детето прекарва дълго време пред телевизор и
пред таблет, около три-четри часа дневно, започнало е да гледа медии на около
годинка. Наблюдавайки детето забелязваме, че то обикаля хаотично из стаята без
да си задържа вниманието. Няма представа какво да прави с играчките и как да
игре с тях. Забелязва се напрежение в тялото. Бърбори си нещо, но почти нищо не
му се разбира, освен някоя изпусната дума на английски. Започнахме работа като
в началото се опитвахме да възтановим интереса му към играта, като по този
начин да се намали напрежението в тялото и да се възтанови задържнето на
внимание. Постигнахме го с неговия интерес към топктие. В начлото хвърляхме
топките в басейн, след това ги ритахме, после си ги търкаляме и т.н. Стигнахме
до там да ги подреждаме по цветове и да слагаме различни други играчки от същия
цвят. След това разширихме играта, започнахме да играем на криеница. Да редим
кули с конструктор. Да рисуваме на лист хартия. Кристиян започна да си
обогатява активния речник и да ползва доста думи, като вече се наблюдава и
целенасочена комуникация. Изпълнява поръчки. Все още има логопедичен проблем,
изостава в говора.
Миро е на 2 г. 8 м. Идва на консултация след съвет на
неговата леля, която е посещавала Центъра ни и където е чула за вредата от
гледането на телевизия за малкото дете. Тя забелязва проблем при племенника си
– когато й идва на гости, детето сякаш не я забелязва, не се обръща на името
си. Не играе с играчки по предназначение, но брои на английски и използва само
заучени фази. При срещата с майката тя споделя, че детето е било според нея
много добре, но около година и полвина нещата се променят. Казва, че дето обича
да гледа телевизия, като основно гледа Бейби-тв и турски канали. Започнал е да
гледа, когато е бил на шест месеца и е гледал по четри – пет часа дневно. Когато
се срешнахме при първата консултация срещнахме едно дете, което се интересува
от малко неща. Основното, което го интересува са цифри и букви. Виждайки цифри
той казва: What is this? This is one.» и т.н , след което изрежда цветове и
фигури на английски. Към този момент това беше единствената употреба на езика,
на която беше способен. В семейството се говори на два езика – български и
турски. Въпросите, които му задаваме в периода на оценката са и на двата езика.
Например: «Къде е вратата?», «Къде ти е нослето?», не отговаря и като че ли не
разбира какво го питаме. Не се обръща на името си, не забелязва играчките и
децата в залата. На родителите се дадоха насоки при възможнаст да се спре
телевизията и на детето да се предложат съвместни игри и разходки. Постепенно
да се включват нови игри.
Спирането на телевизията доведе до бърз резултат,
което обнадежди родителите и ги стимулира да му отделят повече внимание като
играят с него. Миро започна да се интересува от заобикалящата го среда, да се
обръща се на името си, да играе с различни играчки. Започна да посещава детска
градина.
В заключение можем да кажем, че когато тези деца идват
при нас в Центъра, то е защото или личният лекар, или родителят или служител от
яслата е забелязал нещо в поведението и развитието на детето, което го смущава.
В някои случаи това кара специалистите да се замислят и да говорят за
«аутизъм».
По време на първите срещи и разговори с родителите в
Центъра се оказва, че детето прекарва дълги часове в самота пред телевизор или
таблет като гледа движещи се изображения, понякога придружени с дублиране на
български език, а много често само на английски: анимирани филми, детски
предавания, сериали и пр.
Установява се ясна връзка между гледането с часове на
телевизия в най-ранна възраст и обедняване на живото общуване. Вследствие на
това детето често не проявява любопитство към околните и околния свят, не
играе, говорната активност е сведена до минимум, понякога не се обръща на името
си. Когато започнат да го сравняват с други деца на същата възраст, родителите
си дават сметка, че то изостава в развитието си и че поведението му е странно.
Спирането на играта при детето в полза на «потъването»
в екрана на телевизора или таблета води до тежки последици. Играта е не просто
забавление за детето и начин за прекарване на времето. Играта е основния начин,
по който детето в ранна възраст овладява пространството, времето, физическите
характеристики на заобикалящите го предмети, връзките с хората и неговото
обкръжение. Появата на символичната игра помага на детето да разтовари своите
страхове и напрежение, да облече в смисъл и да придаде значение на своите
преживявания, да се социализира.
Освен това не е достатъчно детето да играе и да се
движи свободно. Необходимо е живото присъствие на близък възрастен, който да
отговори на неговите потребности, да придаде стойност на това, което детето
прави, да му говори и да разговаря с него, назевисимо колко малко е то.
Насоки към родителите
Важното работата ни в Центъра за ранна интервенция, е
че родителите стават наши партньори. Така те се чувстват полезни и ангажирани в
оздравителния процес на детето и успяват да погледнат нуждите му от неговата
гледна точка.
Насоките, които се даваме са свързани най-напред с
това да се спре или да се намали до минимум гледането на телевизия /таблет,
телефон, др./ в тази най-ранна възраст. А тогава, когато детето гледа
телевизия, родителят да бъде до него и да обяснява това, което се случва на
екрана и със самото дете. Също така ги насърчаваме да въвеждат играчки и да
показват картинки, съответстващи на движещите се образи на екрана. Например: „О
на филмчето дават едно нарисувано мече, ето ти също имаш играчка мече, ето я“.
Или : „Това е цифрата едно, я да покажем с пръстче едно!“ и т.н. Когато детето
е прекалено тревожно и не може да се спре рязко гледането на телевизия, това
може да става постепено, като се ангажира детето с игри на открито. Всички
насоки, които се дават на родителите, са съобразени с спецификата на детето.
При някои деца на родителите им се налага да им показват коли, да играят на
криеница. Да си подават топка и т.н. С други се налага да играят пред
огледалото, да четат приказки, да се научат да показват по картинка. Постепено
те успяват да включат детето в различни дейности вкъщи, като например миене на
чини, правене на сладки и др. Обясняваме и насърчаваме родителите да стимулират
детето си да изпълнява прости поръчки, да се приучва към самостоятелност и когато
забелязват, че то може да направи нещо само, да го стимулират и да го изчакат
да се справи без помощ. Да включват детето в символичната игра. Целта е да се
провокира удоволствието от играта, защото играейки детето в тази възраст учи
най-добре.
Съвременните технологии се развиват и стават неизменна
част от живота на детето. Не става въпрос да се елиминират изцяло от живота му,
а става въпрос детето в ранна възраст да не се оставя само и без живо
присъствие на възрастен за дълго време единствено в „тяхната компания“
Бележки към статията:
[1] Весела Банова е клиничен психолог, психоаналитик,
доктор по социология. Тя е зам.-председател и терапевтичен директор на
сдружение „Дете и пространство“
[2] Веселина Василева е психолог в Дневен център за
деца с уверждания в Русе, изпълняващ функции на ранна интервенция
[3] На англйски, понеже има непреведени детски канали,
които се предпочитат от децата, бел.авт.
[4] Дневен
център за деца с увреждания /седмична грижа/ в Русе, управляван от
Сдружение“Дете и пространство“ е насочен към подкрепа на родители на
новородени и малки деца с различни
проблеми и психични страдания. Екипът на центъра се ориентира от вярването, че
началото на живота не се изчерпва с биологичното раждане, а и с ражденето на субекта, с
посрещането на детето от възрастните в езика. Дневният център е мяст, където
родителите могат да разположат своите страхове, тревоги и надежди, мяст,о
където могат да наблюдават и общуват с децата си в условия на сигурност, да се
научат да бъдат техни пратньори. В лицето на екипа децата срещат подкрепа в
опознаването на света, в откриването на удоволствието от играта, от движението,
от спонтанността, един добронамерен друг, който приема и придава стойност на
тяхната уникалност.
[5] Консултациите в центъра се провеждат от психолог, или друг специалст в ранното
детско развитие. Като работата с детето, в началото е основно индивидуална,
като след определен переод от време се включва в групова работа. Успоредно с
работа с детето се провеждат консултации с неговите родители.
[6] Дневният център работи с направления ,които са
дадени от личният лекар, детски
психиатър, издадено решение на телк или направеление от отдел закрила на
детето.
Всяко от различните специфични състояния на децата със Специални Образователни Потребности обикновено е свързано със Специфични Обучителни Затруднения, характерни както за конкретното състояние, така и строго индивидуални, за ВСЯКО КОНКРЕТНО дете. Именно поради това, тези специфични особености, изискват и индивидуален план, подход и инструментариум за работа с конкретното дете, които са изключително трудно осъществими при онлайн обучение, дори за опитни специалисти.
Друг съществен проблем е, че при много от тези състояния, вниманието е твърде неустойчиво, дори в директен контакт. Много теудно се фокусира и задържа. Концентеацията е много слаба, а Мисленето - придимно Нагледно-образно.
Това са само някои от пречките, с които се сблъскват родителите и специалистите, ангажирани в обучението на "специални" деца, в тази още по специална обстановка.
Наскоро публикуваният “Доклад на ЮНЕСКО за глобален мониторинг на образованието за 2020 г.” (GEM) гласи, че децата и младежите с увреждания са сред най-маргинализираните и изключени хора в света. Същият доклад казва, че има2,5пъти по-голяма вероятност никога да не посещават училище през целия си живот, отколкото другите деца, съобщиCNN.
Около 650 милиона души живеят с увреждания само в Азиатско-Тихоокеанския регион, което означава, че милиони деца липсват. До половината от около 65 милиона деца с увреждания в начална и прогимназиална възраст в развиващите се страни вече са били извън училище преди пандемията Covid-19. Нито една държава не беше подготвена за Covid-19, но експерти смятат, че би могло да се направи повече за защита на деца, които вече са маргинализирани, преди да започне закриването на училище. Докладът на GEM установява, че около 40% от страните с ниски и по-ниски средни доходи не са ги подкрепили по време на временно спиране на училище. Децата с увреждания бяха – и все още са – непропорционално засегнати.
Дистанционното обучение също не е съобразено с тези деца. Това ги оставя в опасност да изостанат или да се отпаднат изобщо от образованието. На 3 декември се отбеляза Международния ден на хората с увреждания – време за празнуване на хората с увреждания. Денят се падна и през същата седмица, в която се проведе и Конференцията на държавите – страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания. Важен момент от календара е да се напомни на политиците, че повечето страни са се ангажирали да защитят правото на образование за милиони деца с увреждания.
“Като асистент-учител ежедневно се сблъсквам с предизвикателствата на Covid-19. И въпреки цялата несигурност и трудности, създадени от пандемията, има позитивни инициативи от цял свят, които осветяват устойчивостта на семействата с деца с увреждания и техните учители. Трябваше да се науча как да навигирам в методите за обучение Zoom и Skype и да проверявам цифрово работата на учениците. За децата е трудно да се съсредоточат, когато учат онлайн, затова измислих начини да направя ученето по-интересно за тях чрез пеене и танци.Децата с увреждания трябва да бъдат включени” казва пред CNN Брина Максино, която е със синдром на Даун. Тя е помощник учител в предучилищна възраст, посланик на Световната младежка група за специални олимпийски игри и международен месинджър на Sargent Shriver, както и е глобален шампион на ЮНЕСКО за включване в образованието през 2020 г.
“Това означава да можеш да учиш в общообразователно училище, където има достатъчно учители, обучени да оказват подкрепа и където има специализирана учебна програма и учебници. Също така се нуждаем от повече учители с увреждания като мен, които да действат като модели за подражание и да намалят маргинализацията на децата със специални нужди. Учещите с увреждания не трябва да бъдат дискриминирани – точно обратното, разнообразието сред учениците е нещо, което трябва да се насърчава във всички училища”, казва още Брина Максино.
Очите се отварят, едва когато сме готови да отворим умът и сърцето си! Или поне второто!...
Знаете ли, че в момента съществуват около 24 хиляди вида пеперуди. И украсата на ВСЯКА ЕДНА от тях е уникална?...
А знаете ли, че в ЕДИН ЕДИНСТВЕН кубичен сантиметър сняг има над 350 млн. снежинки?... И нито една от тях, НЕ се повтаря!?...
А знаете ли, че според учените, люлката на Човечеството е Африка и бялата раса е всъщност, мутация при преселението на древните ни праотци, на "Стария" континент преди около 20 000 и 50 000г.
Всъщност учените постулират, че всички хора са приблизително 99,5% генетично идентични, а според изследователите от "Пен Стейт “, за избелването на кожата е отговорна една новооткрита миниатюрна мутация, свързана с промяна на само една единствена връзка от 3.1 млрд буквеният генетичен код на човека(“Поуст”) .
Сините очи, всъщност също са мутацияна гена HERC2, преди около 10 000 г....
Мога да изреждам и още... и още...
Защо ви пиша всичко това, ли !?...
Защото на никой не му е хрумнало, да раздели пеперудите🦋, на НОРМАЛНИ и НЕнормални. Просто са обогатили класификатора на тяхното биоразнообразие!
... Нито Снежинките.. Представяте ли си, как изглежда една "Патологична" Снежинка!?❄
Въпреки, че сме мутирала "издънка", на африканската раса, в процеса на Човешката адаптация, не само на никой ни най-малко не му е хрумнало, да се възприема като НЕнормален, но и има достатъчно останали примери в историята, за драстична дискриминация и насилие, на расов принцип, базиран на извратено разбиране, за превъзходство!...
Тогава, кое точно (по дяволите) ни дава право, да съдим кое е "нормално" и кое НЕ, на какъвто и да било друг признак, на различие!?
Има толкова много дребни неща, по-които се различаваме и можем да превърнем всяко едно от тях,в достатъчно основание, да себеутвърждаваме себе си, онищесвявайки Другия.
Прави ли ни обаче наистина това моментно удовлетворение, това компенсаторно илюзорно чувство за превъзходство, по-добри или по-силни!?
Не е ли истинската сила в това, да приекек себе си и Другия, в нашата цялост,с всичките си несъвършенства и недостатъци!? Да се фокусираме не върху онова което ни различава, а да се обедним около това, по което си приличаме.
Защото само когато заобичаме себе си такива, каквито сме, само тогава можем да приемем и заобичаме и Уникалното в Другия.
Природата, в безкрайната премъдрост и въображение е създала единство от безкрайно динамично променящо се разнообразие. С какво право ние съдим, кое Различно е "нормално" и кое Различно е Абмормно, според микроскопичната кутийка на тесногръдият ни късоглед мироглед!?...
Просто, помислете!
Ако ви е трудно, да погледнете на нещо под различен ъгъл, провайте следното!
Всеки от нас, има две очи.
Закрийте последователно ВСЯКО ЕДНО от тях и огледайте добре ситуацията, с другото око!... След това, я огледайте отново, с двете! Ако отново, не виждате разликите!...
Просто трябва, да тренирате повече! ;)
Но не прекалявайте с вторачването!
Защото Живота ни е мимолетен! Като махване с крила на пеперуда 🦋!
сн.bnr.bg
