Отново, за книжките и хората...

 

сн. Авто блиц

Скъпи приятели и съграждани, тъй като наблюдавам все по-драстична притеснителна липса на двигателна култура и култура на движението по пътищата, без значение на начина на придвижване - крака или колела (за нечифтокопитните, е ясно), бих искал да призова, за малко повече внимание и уважение към всички участници в движението и към спазване поне на елементарните правила за движение по пътищата, защото "Закона за движение по пътищата", не е валиден само до изпита пред КАТ!

Обръщам се, особено към водачите на всички колесни средства, защото последиците от техните грешки, могат да са особено фатални и дори летални!

Защото нито книжката е гаранция за добри шофьорски умения и поведение на пътя! Нито марката на автомобила или броят на конете под капака, променят магарето зад волана.

Нищетата идва братко мили от душата!!!

 

Преди няколко дни правихме коледно почистване и изнесохме няколко чувала с дрехи , които вече сме "поизраснали"!.. 

Вярно, не в "първа младост", но здрави и запазени. Дрехи, които можеха да стоплят някого в студените зимни дни!

Първият ром, който влезе в досег с тях, 

просто разпиля всичко по земята, за да вземе чувалите, за явно далеч по-важната за него дейност по "разделното сметосъбиране"..... 

Вторият беше по-щателен и обърна персонално внимание на всяка дреха!... като също толкова старателно, скъса всяка от тях, която не удовлетвори естетическите му претенции!....

А някъде , някой със сигурност продължава да мръзне в студа! :( ...

ЗАЩО ДЕТЕ ДО 3 ГОДИНИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ, ДА РИСУВА 🎨

 

Много често, като едни обичащи и подкрепящи родители, когато забележим, че детето ни прояви интерес към някаква дейност, в радостта си и желанието си да го поощрим и подкрепим, се увлипаме и ставаме несъзнателно, твърде притискащи и амбициозни и така, задушаваме спонтанното му желание и радост от пълноценното преживяване на дейността. 

Днес, искам да споделя с вас, един интересен материал по темата, на колегите от сайта:  "Монтессори.дети" 

🖼️   🎨  🖌️

Ако родителите се чудят КОГА и КАК, да научат детето да рисува, те обикновено търсят съвети от учители и психолози. 

Специалистите казват, че не е необходимо целенасочено да се обучават деца в предучилищна възраст, особено деца под три години. Важно е само да се поддържа и поощрява интетеса на детето към рисуването, така че да има предпоставка той, да се развива.

 Но за да приемем и разберем този подход, трябва да знаем защо е толкова важен, особено в ранна възраст под три години.

 Възрастните често искат бързо да побутнат детето, което току-що е започнало да рисува, за да изобрази реални предмети. Така че вместо непонятни драскулки, да имаме трева, слънце, къща. Но едно дете в предучилищна възраст черпи своите чувства и впечатления от представата си за обекта, а не от самия истински обект. Ето защо от самото начало е много важно да НЕ се предоставят готови шаблони за рисуване. 

 ПЕРИОДИ В РАЗВИТИЕТО НА ДЕТСКАТА РИСУНКА

 ✨ Първите и най-ранните са хаотични драсканици (период на удари, оставящи следи). Може да започне дори преди една година (на 9-10 месеца), когато бебето за първи път вдига молив и осъзнава, че може да остави следа върху хартия. Това е твърде бегло свързано като рисуване 🎨, с нашето разбиране на възрастни - едно дете може да се драска върху хартията, без да я гледа и без да зачита границите на листа. Но това е напълно нормално, тъй като на тази възраст координацията между ръцете и очите все още не се е формирала напълно.

 На много малко дете, което все още активно слага всичко в устата, може да се предложи да рисува с ярък натурален сок (морков, цвекло, череша и др.). Някои бои за пръсти имат неприятен вкус (за да не ги сложат децата в устата), така че детето може да изгради негативни асоциации, свързани с процеса на рисуване.

 🚩 Най-важното през този период е да предложим един лист хартия и един молив (флумастер, боя). Този подход ще помогне на детето да се съсредоточи върху оставянето на следи, а не върху изучаването на инструменти за рисуване. По-добре е да изберем голяма хартия - стандартният лист понякога не побира широките хаотични движения. Моливът трябва да е мек, а флумастерът ярък, за да не се налага детето да полага допълнителни усилия за рисуване.

 За да получи детето положителни емоции, трябва да говорим с него и да откликнем любезно на първите му преживявания при рисуване.

 🍜 Понякога децата могат да пренесат своя опит от оставяне на следи в други дейности. Например започват същото „рисуване“, размазвайки храна на масата. Не трябва да реагираме твърде негативно и емоционално на това, но също така не трябва да превръщаме обяда в образователна дейност. Просто трябва да помогнем на детето да довърши храненето и да отиде да прави други неща.

 Хаотичният период драскулки е много кратък и завършва бързо. Основното постижение на детето в този момент е опитът, който предполага, че оставянето на следи е много добро.

 ✨ Вторият период - кръгови драсканици - започва след около година, когато детето осъзнава, че може не само да остави следа върху хартия, но и да контролира движението на молива. Тогава то започва да измисля различни варианти на това движение - прави линии, кръгове, куки и др. Координацията между ръце и очи вече е по-развита, детето координира движението на ръцете си. Детето🙎 наистина харесва тази възможност - да рисува САМО и да бъде господар на движението.🎨🖌️

 На този етап възрастните имат желание да покажат КАКВО ТОЧНО и КАК, да рисуват. 

И точно по това време психолозите предупреждават за възможността да блокират развитието на рисуването. Показвайки готови шаблони, ние не допускаме спонтанното развитие на въображението и творческото мислене, което в бъдеще ще доведе до рисуване по шаблон. Вместо това често даваме грешна обратна връзка - „Аз знам как да го направиш правилно, нти НЕ знаеш КАК“, докато основното е никога да не даваме оценка и да не бъдем снизходителни.

 През този период вече можем, да дадем на детето 2-3 цвята за рисуване. Не давайте асоциации, гледайки картината: "Прилича на пишеща машина, прилича на цвете." Можем да поискаме, да нарисуваме повече, когато детето ви покаже работата си.

Важно тук Е похвалата и одобрението да не се превърнат в цел🎯 на рисуването, важно е цялото внимание да остане върху самия процес.

 Ако самото дете ви помоли да нарисувате нещо, тогава учителят и художник Михаил Лейкин предлага да добавите елемент на игра и изследване към такова рисуване.

Не е необходимо да се дават готови ключове и шаблони - трябва да се опитаме да накараме самото дете да намери някакви нови усещания, асоциации, да бъде емоционално ангажирано с това, което самият той иска да нарисува.

 ✨ Третият етап се нарича усъвършенствано драскане (етап на безформени изображения) и продължава от около две до три години.

 По това време детето започва да вижда границите на листа и да овладява пространството му, опитвайки се да подреди предметите върху листа според композиционното усещане. По това време той започва да разбира, че образите могат да означават нещо. Започва да владее графичния език на рисуване и да се научи да намира и вижда необходимите знаци на човек, животно, растение.

 Това също е важен период, тъй като по това време може да възникне страхът от изразяване. Възрастните често искат нещо конкретно в детските рисунки и често ги оценяват по някакъв начин, а за едно дете на тази възраст това не е просто оценка на творчеството им, а оценка на самото него като личност. Добре е да приемаме детските рисунки безусловно - точно както приемаме дете. Тогава рисуването ще остане радост за него.

 През този период можем да дадем химикалки (моливи, пастели) от няколко различни цвята, листове хартия с различни форми, да ви запознаят с различни видове бои ( напр. акварели).

 Както и в предишни периоди, важно е да не давате асоциации и оценки на чертежа.

 Този подход към рисуването ще помогне на детето да се научи да не се страхува да изразява себе си, да намери свой собствен индивидуален стил, да не зависи от похвалите и оценката и да развие въображение. Но най-важното е да получавате радост и удоволствие от рисуването.

 💁🏼 Автор: Юлия Горелова, 

Източник: Монтесори. Деца

"Децата с психични страдания са обект на дискриминация"

 

сн.bnr.bg

Едно страхотно интервю, с един от най-уважаваните от мен специалисти - експерти по въпросите на деинституализацията - Клиничният психолог и психоаналитик - Весела Банова.   

Националната мрежа за децата и Алиансът за ранно детско развитие отправят препоръка да се отдели специално внимание на децата в Националната стратегия за психично здраве. Двете организации настояват за систематизирано проучване за психичните страдания на българските деца от 0 до 18 години.

Според двете организации е налице трайна тенденция на неглижиране на темата за детското психично здраве от всички институции. Напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната, е записано в становището.

Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в центровете за настаняване от семеен тип и резидентни услуги, а необходимостта от адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна, алармират специалистите. 

Много дълги години всякакви прояви на психично страдание са получавали етикета „умствена изостаналост“, което е довело да абсолютно объркване в представите на хората кое е умствена изостаналост, а кое – психично страдание, смята клиничният психолог Весела Банова, бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на сдружение „Дете и пространство“.

Неразпознатото психично страдание нанася изключителни поражения, подчерта Банова. По думите й неразпознатото навреме такова страдание има огромна социална цена.

В Националната стратегия за психично здраве децата трябва да намерят сериозно място, категорична е Банова. „Не е нужно да четем Фройд, за да сме сигурни, че в детството са корените на повечето психични проблеми на възрастния човек.“

Децата с психични страдания са обект на изключително тежка дискриминация и расизъм, сподели от опита си Весела Банова.

„Това са децата, които ги гонят от детските градини, това са децата, които ги експулсират от училище, понякога не заради учебната система, а затова, че родителите правят подписки“, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.

Г-жа Банова открои неразбирането, неподкрепата и липсата на мрежа за диагностика и въздействие, като посочи, че достъпът до детска психиатрична грижа е много труден.

Има цели райони на страната без детски психиатри, а центровете за детско-юношеско психично здраве се броят на пръсти. Проблемът с малкото детски психиатри е част от целия проблем с недостига на лекари и медицински сестри в България, изтъкна Весела Банова.

„На никой не му трепна сърцето да направи сериозна стъпка, сериозна мярка и сериозна реформа.

Цялото интервю можете да чуете :

Тук

"Всеки от нас има чифт криле, но само онзи който мечтае, може да полети."

 "Всеки от нас има чифт криле, но само онзи който мечтае, може да полети."

                                 Джим Морисън

Децата са като пеперудите-летят прекрасно на крилете на своето въображение към мечтите си и точно като пеперудите, светлината на познанието привлича магнетично вроденото им любопитство.

Отговорност на нас-възрастните е, да ги водим така към неговата светлина, че да се научат да я използват като двигателна енергия, без да изгори крилете им, за да разгърнат пълният си потенциал.

Защото истинското познание не слага рамки и не гради стени ! 

То прокарва мостове!

Децата, много по-често от нас-възрастните успяват да надскочат себе си и да направят "невъзможното", не защото са по- силни или по-умни, а защото не са обременени от негативен опит и не се страхуват да не сгрешат или да не се провалят. И защото до тогава, около тях не е имало някой, който да им каже, че е невъзможно!...

Силата на гениалността е не толкова в прозренията, колкото в категоричният й отказ, да повярва в невъзмоното и да влезе в "стандартните" рамки!

Защото, докато не повярваш в обратното, дори най-невероятното, не е невъзможно. И търсиш начини и пътища, вместо причини и оправдания!

От времето на Дедал и Икар, през Да Винчи и братя Райт, и до днес, хората са успявали да полетят, не защото са били гении в науката, а защото са отказвали да повярват, че на човека "не му е дадено" да лети! Науката, просто е била "патерицата", която им е помогнала, да разберат КАК !

Децата, се раждат с нагласата 

"ЗАЩО, НЕ !?"

И според мен, главната задачата на истинскато образование е, да замени въпроса "ДАЛИ?" и да отговори на въпроса "КАК?"

Природата отдавна го е измислила.

Истинското образование е онова, което превръща гъсениците, в красиви и силни пеперуди, а не - пеперудите, в гъсеници! 

Кои сме ние, че да й противоречим!?

Из"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"

15.09.2019

За "Различното" и раз-Личното отношение - една история, с щастлив край и поука... и още нещо!

Ето така, пътувахме последният път, от София-с количка, на седалките зад нас. 

Но, за тази история, в края на блога. 

Искам да се върна ОТНОВО, на една от любимите ми теми, за Двойният стандарт, на любителите на определения като "нормално" и "неНормално". 

И с риск, да стана досаден за някои, няма да спра, докато Има нужда!

А такава, Определено ИМА! 

Та, думата ми ОТНОВО е, за "Различното", онова същото, 'дето все на много хора им боде очите!.. (А иначе всички искаме, да сме Уникални!) 

Уникалното братле, не е Съвършено!

Към Съвършеното, няма какво да добавиш!

То няма нужда, от НИЩО, следователно... и от никой!

Да оставим на страна, че Свършеното само по себе си е една Утопия!

Да, красива утопия и полезна, защото ни кара, да се движим напред и да израстваме. Но... Утопия!... 

Но, да разгледаме все пак, какво би било, ако тази Утопия можеше, да бъде реална! 

Ако всички бяхме Съвършени, нямаше да имаме дългосрочна перспектива. Нямаше да има, към какво да се стремим!

Нямаше да има съревнование, за развитие и цел. 🎯  Защото, каква градивна цел е, просто да запазиш това, което имаш!?

Всеобщото Съвършенство е Еднообразие и Застой!

Истинската Красота и Богатство е в Разнообразието! А то, е скрито в Нашите Лични малки Несъвършенства и неДостатъци!

В не-Достатъчното има цел, желание, мотивация и стремеж, за развитие!... 

Късогледството е отличителна черта, на целият мироглед на съвременното западно общество, който е фокусиран най-вече върху материалното, външното, очевидното... и неговото притежание. 

Но именно, защото сме Несъвършени, всеки от нас има своето Лично "късогледство", колкото и да си мислим, че сме "широко скроени". 

За това Лична и Колективна отговорност на всички нас е, да се опитвааме, да разширяваме своя Мироглед!

Всяка, повтарям ВСЯКА Уникалност е сбор от Личните ни недостатъци, които ни правят точно това, което СМЕ!

Тогава какво ни дава правото да определяме, коя Уникалност е по-Добра или по-Приемлива, от нечия друга!?

Това, че определена група признаци, се среща по-често от някои други и някой е решил да ги "напъха" в едно от милионите условни понятия, с които общуваме и... мислим, не значи нищо!

Защото в края на краищата, всичко зависи от Гледната Точка и Личните ни Ценности, Принципи и Приоритети!

За Торният Бръмбър, най-ценното и важно нещо в живота е топчето Ако, което търкаля пред себе си!

Така че... Пичове, какви са тези пози на надмощие и пренебрежение!?... 

Земята е кръгла,... точно като Гледната точка, която много от нас наричат Светоглед, докато "здраво стъпили на земята", са заровили ръцете си (или взорът си) в безценното си топче тор.

Както, много пъти съм казвал:

Различното, НЕ е опасно, хора!

Опасно е, Различното Отношение, към "Различното"! 

Така че, не е зле, да вдигнем поглед от топчето ***, което наричаме гледна точка и да се п👀гледаме наоколо!

Защото, колкото по-дълго се взираме в него...

Колкото по-дълго, го "търкаляте" пред себе си, толкова по-голяма част от нашият Хоризонт и Големият Свят 🌏 около нас, то ще закрива!

За това, е крайно време ВСИЧКИ да проумеем и приемем, че ВСЕКИ е Уникален по свой собствен начин и заслужава, да го Приемем, Ценим и Уважаваме... Точно Такъв!

Защото Различията ни, са "спойката", която ни допълва един, друг!💞

Двойният стандарт и Дискриминацията имат безброй лица.

Но понеже говорим за раз-Лично отношение искам, да завърша с нещо позитивно, което исках непременно, да ви споделя! 

При последното ни връщане от клиника от София, за Благоевград се оказа, че заради пандмията фирмата-превозвач е пуснала вместо автобусите бусчета, в багажника на които голямата ни инвалидна количка, НЕ влиза.

Тъй като това е редовен проблем при пътуванията ни, служителката на касата извика шофьора, за да види количката.

Момчето не само дойде и ми помогна с багажа, но и ми помогна, да качим количката в салона на буса, което беше изключително мило!

Особено при условие, че закъсняваше с графика на тръгване по разписание, а на Централна Автогара София, глобяват за това!

Въпреки всичко, той не само не си позволи, да ме "пришпорва", а като му споменах, че го бавим ми каза, спокойно да си настанявам детето!

Вярно, други пътници почти нямаше, но нищо не го задължаваше, да прави всичко това, за нас!

И тъй, като бусът беше 30 местен и място нямаше дори в салона, се наложи да качим количката върху седалките!

Същата процедура и отзивчива помощ, получих и при слизането ни, в Благоевград!💖 

Както казах, имали сме доста перипетии при пътуванията ни. Шофьори, са ни оставяли свивайки безучастно рамене, на 40°С жега и пек, без да има къде да се скрием, с бебе на малко над годинка и дете с инвалидна количка, да чакаме с часове, следващ автобус 🚍....

Оставяли са ни, при подобни условия и на  - 20°, под 0-та !... (Включително и от същата фирма.)

Но както казах, въпреки, че основното по което си приличаме е, че ВСИЧКИ сме хора,

Всички се, различаваме по това,

какви Човеци сме! 💖

Няма да посочвам име снимка и транспортна компания, за да не направя проблем, на момчето!

Не можех, да не ви споделя тази простичка история, за Човечност! 💖

Така че МОЛЯ ВИ, нека по-често, да бъдем Човеци! 💖

Особено важно е това, точно СЕГА! 💖

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ, НА ВСИЧКИ! 💝

Бъдете здрави и благословени!

Пазете се!

И не забравяйте, да се обаждате на хората, които обичате или на онези, за които знаете, че няма кой да се обади! 💖

ОБИЧАМЕ ВИ! 💖 

"Осим Хаим" - Изкуството, да се наслаждаваме на живота

Преди два дни - на 10 декември евреите отпразнуваха най-светлият си празник - Ханука

Ханука е празник на светлината, която ни вдъхва кураж, дава ни сила, изпълва ни със смисъл и ни води към успех. 

"Хак Ханука Самеах!", казват евреите. 

"Нека празникът разпръсне духовната си светлина и ни зареди с вяра, че чудесата продължават да се случват и днес." 

Това ми припомни една стара история, която е ярък пример, за еврейската философия, за живота и бих искал, да споделя с вас:

🪔📖🖋️

"Бях малко над 40 когато научих че на обичайния въпрос с какво се занимаваш сега може да се отговори с" Осим Хаим(Наслаждавам се на живота)" .

За първи път чух този израз в Израел.

Градско кафене. Пладне. На съседната маса възрастна двойка. Той и тя. Не са съпрузи,  по-скоро приятели. Те непринудено си говорят,  пият кафе. Изведнъж телефона иззвъня. На ​​другия край на линията някои го попита: "Какво правиш?" А той каза: "Осим Хаим" (Наслаждавам се на живота)! 

Не решавам проблеми, не печеля пари, не търся отговори на въпроси, не поствям цели и не ги постигам, не!  Просто се наслаждавам в момента на ЖИВОТА! 

Тази игра на думи буквално ме омагьоса и аз разбрах, че искам да науча нещо повече за нея.

Първият урок ми преподаде един собственик на зоомагазин. Когато рано сутринта прибягах до него за  храна на кучето. Той беше отворил магазина, но още не беше се разсънил и  бавно си подреждаше стоката. Аз, по стар московски навик, започнах да му обяснявам, че всичко ми трябва бързо и веднага. Той ме погледна и от една клетка извади малко зайче и го сложи в ръцете ми. В този момент разбрах какво означава "Осим Хаим"! Времето за мен спря. Искаше ми се с часове да милвам тази пухкава топла топчица. И да я гледам, да я гледам омагьосана от спокойната, незабързана  работа на продавача.

След това имаше и много други уроци, всеки от които ми носеше щастие. Аз разбрах какво означава "Осим Хаим" : Наслаждавай се на живота тук и сега!

Богатството не е в това с какво кожено палто си облечен, нито каква кола караш, нито какъв модел е твоят телефон. Богатството това са живите родители, здравите деца, верните приятели и силното рамо на любимия човек. Ако вие можете да виждате, да ходите, да говорите, да обичате, и всяка сутрин да ставате от леглото, вие сте приказно богати.

Когато се оплаквате от живота, помислете за тези, които рано го напуснаха. Когато се оплаквате от мъжа си, представете си колко много са неомъжените жени, които мечтаят да се омъжат.

Когато се оплаквате от жените си, помислете колко много са тези мъже, които са самотни.

Когато се оплаквате от непослушните си деца, помислете за тези, които всеки ден молят бог да имат деца.

Ценете това, което имате !

Има три капана, които крадат радостта и спокойствието - съжаление за миналото, тревога за бъдещето и недоволство от настоящето.

Ако намерите някой с когото можете да се прегърнете и да затворите очите на света, значи ви е провървяло.

"Ние се раждаме с вик, умираме със стон, остава ни само да живеем със смях", пише Виктор Юго.

Бъдете щастливи! Не само по празниците, но и в делниците!

Осим Хаим!

Обичайте и бъдете обичани!"

Източник: gnezdoto.net