сн. The Economic Times
Вярата в Любовта и Безкористното Добро ни кара, да чувстваме, че НЕ СМЕ САМИ.. Че сме значими... Кара ни да повярваме отново в силата на Прошката и "вторият шанс". А всичко това, ни е нужно особено много в моменти на криза като настоящият, когато основите на надеждата ни, са подкопани. Казват, че когато започнем да губим надежда трябва, да говорим с децата и старците. Защото Първите, ще ни припимнят, че всичко е възможно, а Вторите - че още нищо не е свършило!
Но да се върнем, на вярата в Добрият Белобрад Старец с една история, разказана от Психоложката Пламена Иванова
"Когато прочетох този текст в профила на мой преподавател от университета- Академик Петър Иванов- ми стана много симпатично, по какъв начин е обяснено на едно дете, че ДЯДО КОЛЕДА СЪЩЕСТВУВА!!! Така е и в живота- децата, а и възрастните хора имат нужда да вярват във вълшебства и чудеса, както имат нужда да вярват в доброто и справедливостта!Споделям текста с Вас...", пише тя. А ето и самата история:
❄️🌠🎄🎅❄️
СВЕТЪТ БИ БИЛ ТЪЖЕН БЕЗ ДЯДО КОЛЕДА
(най-известната публикация за всички времена)
Съществува ли Дядо Коледа наистина?
Дори и да сме във възраст, в която отдавна не вярваме в Дядо Коледа, имаме нужда от това писмо.
Дори и самите ние да сме вече Дядо Коледа за малките съкровища в дома ни, се нуждаем от това писмо.
Знаете ли, нуждаем се от това писмо, не защото идва Коледа, а защото не бива да забравяме най-важното в живота ни. Надеждата. Мечтата и уверението, че най-хубавото тепърва предстои.
***
През декември 1897 година в редакцията на в. „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да ѝ отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. Вестник „Ню Йорк пост“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О' Ханлън:
Драги редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от мойте малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?
Вирджиния О'Ханлън
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове.
Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа!
Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа.
Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидяни и невидими.
Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги.
След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
А ето какво още казват специалистите по въпроса.
Ванеса Лобе - доцент по психология в Университета "Рутгърс" и специалист по детска психология, разказва.
"Най-паметната Коледа за мен беше, когато бях на седем години, точно на върха на вярването ми в Дядо Коледа. Вълнението от предстоящото му спускане в комина ме държа будна цяла нощ. Измъкнах се от леглото толкова пъти, че родителите ми най-накрая ми се скараха, че постоянно слизам по стълбите, за да видя дали „той вече е дошъл“. Фактът, че въобще успяха да намерят време да подхвърлят подаръците под елхата, без аз да ги видя, не може да се нарече по друг начин, освен „коледно чудо“.
Разбира се, аз не изпитвах безпокойство през тази нощ. Никога не съм си представяла, че друг, а не самият Дядо Коледа ще носи подаръците всяка година. Едва няколко години по-късно щях да разбера каква е причината за коледните ми чудеса. Семейството успя да ме опази от драмата, че Дядо Коледа го няма чак докато навърших девет години. Тогава разбрах, че съм в заблуда.
Според част от научната общност, някои родители и критици това са девет дълги години поддържане на лъжи, които биха могли да увредят развитието и връзката ми с родителите. Дядо Коледа явно е интересна тема за размисъл за много хора, сред които доста родители и учени. Написани са безброй книги по този въпрос, включително такива, в които се твърди, че поддържането на традицията да се заблуждават децата, е вредно за тях. Основният аргумент, както се досещате, е че дори под формата на магическа фигура, раздаваща подаръци, лъжата си остава лъжа. Тя може да е подкрепена от добри намерения, но все пак е неистинна и е неизбежно в някакъв момент да бъде развенчана, като това може да е доста травмиращо за детето и проектира в съзнанието му идеята, че децата не могат да се доверяват на това, което родителите им казват. Освен това, въпреки че се опитва да насърчи доброто поведение, тази традиция му дава грешна мотивация.
Съществуват известни доказателства, че наградите, оформени като коледни подаръци, подкопават мотивацията на децата. Но няма доказателства, които да намекват, че откриването на истината за Дядо Коледа е травмиращо или че може да навреди на доверието между детето и възрастните, които го отглеждат.
Да, историята за Дядо Коледа е лъжа и в крайна сметка всички деца разбират истината. И все пак изследванията по темата показват, че те са склонни да разберат истината за Дядо Коледа сами на около седемгодишна възраст — в повечето случаи няма голямо разкриване, в което родителите, засрамени да изповядват истината на плачещите и разочаровани малчугани. Дори се оказва, че в повечето случаи реакциите на подрастващите са положителни.
Собствените ми спомени за това са по-скоро като решаване на пъзел, а не като травматично откровение. Прегледах доказателствата в главата си. Някои деца в класа ми казваха, че не съществува Дядо Коледа. "Защо той би дошъл до моя дом, но не посещава техните? Ако няма такъв човек, то къде семейството ми крие всички тези подаръци?" Тази линия на мисли доведе до бързо претършуване на таванското помещение и мазето, където открих кукла и камион, които майка ми все още не бе опаковала. Мистерията беше разрешена и ми се струваше голямо геройство, че съм се сетила сама. Дори задържах за още една Коледа в тайна факта, че съм разкрила как стоят нещата, за да дам време на родителите си да се справят с факта, че малкото им момиче е израснало любимата си детска фантазия.
Нужно е да помним, че фантазията е естествена и здравословна част от развитието на едно дете. Подрастващите прекарват много време в това да фантазират, имитират и да се преструват – особено във възрастта между петата и осмата година. Също така са постоянно изложени на медийно влияние, а по телевизията животните могат да говорят, хората могат да летят и предметите магически се появяват от въздуха. Защо група летящи северни елени да е по-фантастична от мишка, която ходи на два крака и пее, или снежен човек, който танцува? Макар магическото мислене да намалява с възрастта, то не изчезва завинаги. Понякога и зрелите хора се нуждаят от мъничко магия в живота си, от суеверие, наслада или очакване. Пример са ритуалите, които извършваме, молитвите, вярата в обитавани от духове сгради и живота в отвъдното.
Но как децата се научават да различават фантазията от реалността
Повечето деца разчитат на това, което другите казват. Те трябва да се опрат на казаното от родителите си, тъй като имат да учат още много за начина, по който светът работи. С времето те започват да търсят и разчитат на доказателства за това дали нещо е факт или фантазия. В много ранна възраст всички свидетелства (какво казват родителите) и доказателства (наличието на подаръци) сочат, че Добрият старец съществува. В някакъв момент децата получават както свидетелски показания, така и доказателства, противоречащи на това вярване (независимо дали научават от връстниците си или от науката) че това е невъзможно. Така или иначе те поставят под въпрос старите доказателства и търсят нови, докато не разберат, че са в заблуда.
Част от хората по Земята не канят Дядо Коледа в дома си, поради простата причина, че не празнуват Рождество Христово или защото избират различни празнични традиции. Други прегръщат идеята за Добрия старец без религиозни конотации, а трети съчетават всички възможни традиции. Каквото и да решите да кажете на детето си за Дядо Коледа, е малко вероятно това да навреди на връзката ви. За мен образът на Дядо Коледа беше вълнуваща част от детството, която добавяше едно вълшебно усещане към зимните празници. Ние възрастните не бива да забравяме, че положителните усещания и загадките обогатяват живота.", споделя психоложката, в интервюто си пред сп. Psychology Today.
❄️❄️❄️
Всъщност, независимо дали вярваме или не в Дядо Коледа, ние винаги ще имаме нужда да вярваме в Доброто, в безкористното Приемане и подкрепа, в това, че не сме сами и че ВСЕКИ, включително и ние, заслужаваме прошка и "втори шанс", без значение пред кого, колко пъти и колко лошо, сме "сгазили лука"! 💖
Източник:"Психологипеска подкреоа с Пламена" и Psychology Framar.bg
