Любовта и приемането на другите, преминава през любовта и приемаето на самите нас. Ако не умеем да обичаме себе си. Ако не се приемем такива, каквито СМЕ, в своята цялост. Без значение, на собствените ни особености и малки (или не толкова малки) несъвършенства, няма как да заобичаме Себеподобните си, с техните собствени! Човек е център на Собствената си Вселена 🌌. (Но не и единствено ценен) . За това, е казано :" Обичай ближния си тъй, както обичаш себе си!" Защото любовта към себеподобните и тяхната ценност, ни себеутвърждават и укрепват любовта и вярата ни, изобщо!
Именно за това, днес искам да ви разкажа, една поучителна история с куче.
🐶🐶🐶
"Едно момче влязло в магазин за продажба на домашни любимци и попитало:
- По колко продавате кученцата? — попитало то.Собственикът на магазина отговорил:
- Зависи, от тридесет до петдесет долара.
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
- Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. - Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
- Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.
Момченцето се развълнувало.
- Искам да купя това мъничко кученце.
Собственикът на магазина казал:
- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец — още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира."
Дан Кларк
Каква е поуката ли?
ВСЕКИ от нас, се нуждае от приемане и истинско разбиране! А разбирането идва с времето и опознаването.
За това моля,
Не бързайте да преценявате никой по това, което няма!
Дайте му шанс и време и се опитайте, да го оцените по това, което е постогнал по време на пътя, който е изминал, въпреки своите ограничения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар