Вселената винаги, се стреми към равновесие.

 

сн.awarenessisfreedom.com

Вселената (за разлика от хората) винаги, се стреми към хармония и равновесие.
И ТЕ нямат нищо общо, с измислените от нас, условни понятия като "норма" или "нормалност" .
Когато те ощети с нещо, Вселената ти дава скрит потенциал и шансове, възможности и стимул, да развиеш нещо друго!...
Когато ти е дала нещо в повече, почти винаги, с него получаваш и нещо, което го... балансира!
Всичко в нас и около нас е, в постоянно динамично равновесие!
Освен собствните ни представи, за нещата!... 🕊️

В живота няма нищо случайно...

 

В живота няма нищо случайно!

Всеки от нас има своя лична мисия и живота ни насочва към нея, като ни предлага предизвикателства и избори, които трябва да изпълним!

Друг въпрос е обаче, кога и дали въобще ще станем готови да осъзнаем тази своя мисия, както и дали и какво ще предприемем, когато я осъзнаем!

Това е също нещо, което зависи от изборите и решенията, които сме направили!

Всеки път когато се колебаем дали да направим нещо обаче, е добре винаги да помним, че пасивността и бездействието не са решение на никой проблем, но ВИНАГИ са въпрос на Личен Избор!

Значение и място на фигурата на бащата

сн. Teahub.io

   На 26 декември - вторият ден след Рождество Христово, православната църква отдава почит на Йосиф - бащата на Младенеца, като денят се чества като "Ден на бащата". 

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът отдава почит на бащите и бъдещите бащи.

Много е изписано за ролята на майката в отглеждането и възпитанието, и за значението на връзката й с децата.

Нека сега обаче, разгледаме фигурата на Бащата в тази "семейна Вселена" и значението й, от гледна точка на психологията! 

Основни теоретични направления за ролята, фигурата и функциите на бащата в отглеждането, развитието и създаването на личността на детето

Определение (Уикипедия): Баща се нарича родителят от мъжки пол на детето. Бащинството бива три типа:

• биологичен баща — бащата, източник на генния материал;
• социален баща — бащата, занимаващ се с отглеждането на детето;
• юридически баща — бащата, носещ юридическата отговорност за постъпките на малолетното дете

Определение: Активно бащинство – родителство, в което бащата е ангажиран да участва

В съвременната психология още не е написана отделна теория и липсват задълбочени изследвания за мястото, влиянието и смисъла на бащината фигура. Темата е сравнително добре разгърната в теоритичен смисъл, без да е централно застъпена, както темата за ролята на майката в развитието на детето. Класическите психоаналитични теории определят функцията на бащата на първо място като прозитичаща от емоционалната му връзка с майката. Бащата служи за любовта и идентификацията.

„Бащата учи детето да обича и начинът, по който бащата обича майката, оцветява начина, по който детето по-късно обича другите.”(Д. Роа) Теорията не го разглежда като значим и равнопоставен родител с майката, но по-скоро като другата значима фигура след майката, защото чисто биологично майката е тази, която износва и дава живот на детето (реципрочна свързаност, Wynne, 1968). Когато бащата заема мястото на майката в случай на развод, зависимости, изоставяне, смърт и други, то тогава в голяма степен връзката му с детето се случва по същите закони на привързване, по който тя се случва между майката и детето. От друга страна, в психологията бащата заема място, което безспорно се свързва и винаги се е свързвало, още от философски времена, с морала, закона, правилата, и респективно тяхното нарушаване (Фройд).

Още в книгата си „Тотем и табу” (1912-3) Фройд пише за т.нар. „Комплекс към бащата“ (father complex), който се отнася конкретно за набор асоциации, свързани с архетипа на бащата. Тези импулси могат да бъдат положителни (възхищение), или негативни (недоверие или страх). В съвременната психоанализа идеята за „глада за баща“ („father hunger“) е представена от Дж.Херцог и се отнася до несъзнателните копнежи за загрижен, отзивчив баща, преживявани от много мъже и жени.

В западната култура и цивилизации има историческа тенденция на подценяване на бащата (fatherlessness), има мит, че само единият родител е от значение и бащинството е пренебрегвано като важен етап от развитието на мъжа. To започва да се изучава чак след 89 г. (Cath, 1989). Това съответно пречи да се проследят и адресират и онези аспекти от развитието на детето, върху които бащата оказва влияние. Mайките са тези, които вдъхват повече доверие, че могат да гледат децата (диада майка-дете), докато „бащите остават във фона като бледи фигури без съдържание” (Аrlow, 1981) Значимостта на бащината грижа и за синовете, и за дъщерите по време на тяхното развитие е изследвана в писмените трудове на М. Даймънд („My Father Before Me How Fathers and Sons Influence Each Other Throughout Their Lives”, 2007). като ролята на бащата в живота на сина е разгледана в 12 последователни фази. Той вижда следните характеристики в бащите: бащите като пазители, фасилитатори, модели, предизвикателства, вдъхновители, санкциониращи и ментори. „От зачатието до смъртта бащите винаги присъстват физически в живота, дори при деца без бащи”, пише Даймънд.„Природата и структурата на бащиния идеал за всеки един син играе съществена роля за преминаването на 7-мата година. Но бащата не е само важен за успешното излизане от Едиповия триъгълник. Той е важен през целия цикъл на живота” (Hand, 1994) Децата искат да се свържат със собствените си бащи, да имат чувството за предаването през поколенията, и в това е намесена майката – защото, детето вървящо към индивидуация, трябва да се отдели от нея (separation- individuation construct), което е движение от майката, подпомогнато от бащата. М. Даймънд разглежда четири фази на индивидуация в живота: ранно детство (чувство за селф), тийнейджърство (независимост от интернализираните инфантилни обекти), ранна и средна зрялост (работа върху селфа, диференциация на обектите, родителстване) и трета възраст (времето на внуците, разрешаване на проблеми с раздялата и смъртта).

Според Е. Ериксън, който също разглежда детското развитие през жизнен цикъл и го определя чрез фази на развитие (епигенетически принцип), майката и бащата заемат безспорна роля за функционирането, благополучието и социалните взаимоотношения още от бебешка възраст. Още в първата фаза на доверието срещу съмнението, бащата е припознат и усетен от детето като предоставящ подкрепа и доверие, даряващ с любов или обратното, пораждащ съмнение в собствения смисъл и съществуване.

Бащата е видян като авторитет, герой, бащата като водач, бащата, който липсва или е недостъпен, но се конструира в езика на майката (Ж. Лакан), бащата като целеполагаща и мотивираща отношенията със света фигура. Теорията на Фройд счита бащината фигура като проекция на Бог, неприемайки значението, което задава религията, а по-скоро в смисъла на доминиращия и равен със закона. Бащата е разгледан още като фигура с много функции, никога една и централна (Ж.Лакан); бащата не като алтернатива на майката, а като всичко, което допълва майчината функция и я отвежда отвъд физическите измерения към чисто екзистенциално и смислови измерения (знание, щастие, предразположеност и стремеж към успех, базисно чувство, че си ценен и благополучен) и формирането на системата на личността (мотивация, ценности, нагласи, очаквания, самооценка, локус на контрол и др.) Например в Аз-теория и концепция на друг американски психоаналитик, Х. Кохут, ролята на фигурата на бащата е посочена като важна за конструирането на Аз-а (to build one’s Self).

Ж. Лакан за първи път отговаря под формата на отделна теория за бащата на въпроса за какво служи един баща. Можем да очертаем три основни начина на присъствие на бащата:

1/ Бащата, който чрез името си дава статус и статут на детето в света. Това е символичният баща, според Лакан. Означаващото „името на бащата” е кондензация на разбирането на Лакан за символичния баща.

2/ Бащата, с който сме във връзка, от когото очакваме нещо, с когото можем да се идентифицираме, на когото искаме или не искаме да приличаме; Лакан го нарича въображаемият баща, идеалният баща.

3/ Съществува и друг начин на действие на бащата, който не влиза в тези две модалности. Това е едно много загадъчно измерение, чрез което той присъства в сексуалността. Начинът, по който бащата ни плаши. Аспектите на бащата, в които субектът се блъска и препъва, Лакан нарича „мястото на реалния баща”.

Все пак, да не забравяме, че психологията не е математика и че колкото и добре да са аргументирани и подкрепени с изследвания, това са само теории, които могат да дадат принципно обяснение на това, защо сме такива, и защо действаме по един, а не по друг начин в дадени ситуации. Вярно е, че всеки от нас, е "плод" на своята история и поредица от избори и решения. Но именно, заради това, че днес СМЕ такива, не значи задължително, че УТРЕ, не можем, да се променим! 

Източник: mencare.bg

Малка история с куче 🐕

 Любовта и приемането на другите, преминава през любовта и приемаето на самите нас. Ако не умеем да обичаме себе си. Ако не се приемем такива, каквито СМЕ, в своята цялост. Без значение, на собствените ни особености и малки (или не толкова малки) несъвършенства, няма как да заобичаме Себеподобните си, с техните собствени! Човек е център на Собствената си Вселена 🌌. (Но не и единствено ценен) . За това, е казано :" Обичай ближния си тъй, както обичаш себе си!" Защото любовта към себеподобните и тяхната ценност, ни себеутвърждават и укрепват любовта и вярата ни, изобщо! 

Именно за това, днес искам да ви разкажа, една поучителна история с куче. 

🐶🐶🐶

"Едно момче влязло в магазин за продажба на домашни любимци и попитало:

- По колко продавате кученцата? — попитало то.Собственикът на магазина отговорил:

- Зависи, от тридесет до петдесет долара.

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

- Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. - Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

- Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.

Момченцето се развълнувало.

- Искам да купя това мъничко кученце.

Собственикът на магазина казал:

- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец — още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира."

 Дан Кларк

Каква е поуката ли?

ВСЕКИ от нас, се нуждае от приемане и истинско разбиране! А разбирането идва с времето и опознаването. 

За това моля, 

Не бързайте да преценявате никой по това, което няма!

Дайте му шанс и време и се опитайте, да го оцените по това, което е постогнал по време на пътя, който е изминал, въпреки своите ограничения. 

Защо трябва да вярваме, че Дядо Коледа🎅 съществува и че има чудеса! ✨

 

сн. The Economic Times

Вярата в Любовта и Безкористното Добро ни кара, да чувстваме, че НЕ СМЕ САМИ.. Че сме значими... Кара ни да повярваме отново в силата на Прошката и "вторият шанс".  А всичко това, ни е нужно особено много в моменти на криза като настоящият, когато основите на надеждата ни, са подкопани. Казват, че когато започнем да губим надежда трябва, да говорим с децата и старците. Защото Първите, ще ни припимнят, че всичко е възможно, а Вторите - че още нищо не е свършило! 

Но да се върнем, на вярата в Добрият Белобрад Старец с една история, разказана от Психоложката Пламена Иванова 

"Когато прочетох този текст в профила на мой преподавател от университета- Академик Петър Иванов- ми стана много симпатично, по какъв начин е обяснено на едно дете, че ДЯДО КОЛЕДА СЪЩЕСТВУВА!!! Така е и в живота- децата, а и възрастните хора имат нужда да вярват във вълшебства и чудеса, както имат нужда да вярват в доброто и справедливостта!Споделям текста с Вас...", пише тя. А ето и самата история:

❄️🌠🎄🎅❄️

СВЕТЪТ БИ БИЛ ТЪЖЕН БЕЗ ДЯДО КОЛЕДА

(най-известната публикация за всички времена)

Съществува ли Дядо Коледа наистина?

Дори и да сме във възраст, в която отдавна не вярваме в Дядо Коледа, имаме нужда от това писмо.

Дори и самите ние да сме вече Дядо Коледа за малките съкровища в дома ни, се нуждаем от това писмо. 

Знаете ли, нуждаем се от това писмо, не защото идва Коледа, а защото не бива да забравяме най-важното в живота ни. Надеждата. Мечтата и уверението, че най-хубавото тепърва предстои.

***

През декември 1897 година в редакцията на в. „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да ѝ отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. Вестник „Ню Йорк пост“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О' Ханлън:

Драги редакторе,

Аз съм на осем години. Някои от мойте малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?

Вирджиния О'Ханлън

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове.

Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа!

Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа.

Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидяни и невидими.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? 

Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. 

След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

А ето какво още казват специалистите по въпроса.

 Ванеса Лобе - доцент по психология в Университета "Рутгърс" и специалист по детска психология, разказва. 

"Най-паметната Коледа за мен беше, когато бях на седем години, точно на върха на вярването ми в Дядо Коледа. Вълнението от предстоящото му спускане в комина ме държа будна цяла нощ. Измъкнах се от леглото толкова пъти, че родителите ми най-накрая ми се скараха, че постоянно слизам по стълбите, за да видя дали „той вече е дошъл“. Фактът, че въобще успяха да намерят време да подхвърлят подаръците под елхата, без аз да ги видя, не може да се нарече по друг начин, освен „коледно чудо“.

Разбира се, аз не изпитвах безпокойство през тази нощ. Никога не съм си представяла, че друг, а не самият Дядо Коледа ще носи подаръците всяка година. Едва няколко години по-късно щях да разбера каква е причината за коледните ми чудеса. Семейството успя да ме опази от драмата, че Дядо Коледа го няма чак докато навърших девет години. Тогава разбрах, че съм в заблуда.

Според част от научната общност, някои родители и критици това са девет дълги години поддържане на лъжи, които биха могли да увредят развитието и връзката ми с родителите. Дядо Коледа явно е интересна тема за размисъл за много хора, сред които доста родители и учени. Написани са безброй книги по този въпрос, включително такива, в които се твърди, че поддържането на традицията да се заблуждават децата, е вредно за тях. Основният аргумент, както се досещате, е че дори под формата на магическа фигура, раздаваща подаръци, лъжата си остава лъжа. Тя може да е подкрепена от добри намерения, но все пак е неистинна и е неизбежно в някакъв момент да бъде развенчана, като това може да е доста травмиращо за детето и проектира в съзнанието му идеята, че децата не могат да се доверяват на това, което родителите им казват. Освен това, въпреки че се опитва да насърчи доброто поведение, тази традиция му дава грешна мотивация.

Съществуват известни доказателства, че наградите, оформени като коледни подаръци, подкопават мотивацията на децата. Но няма доказателства, които да намекват, че откриването на истината за Дядо Коледа е травмиращо или че може да навреди на доверието между детето и възрастните, които го отглеждат.

Да, историята за Дядо Коледа е лъжа и в крайна сметка всички деца разбират истината. И все пак изследванията по темата показват, че те са склонни да разберат истината за Дядо Коледа сами на около седемгодишна възраст — в повечето случаи няма голямо разкриване, в което родителите, засрамени да изповядват истината на плачещите и разочаровани малчугани. Дори се оказва, че в повечето случаи реакциите на подрастващите са положителни.

Собствените ми спомени за това са по-скоро като решаване на пъзел, а не като травматично откровение. Прегледах доказателствата в главата си. Някои деца в класа ми казваха, че не съществува Дядо Коледа. "Защо той би дошъл до моя дом, но не посещава техните? Ако няма такъв човек, то къде семейството ми крие всички тези подаръци?" Тази линия на мисли доведе до бързо претършуване на таванското помещение и мазето, където открих кукла и камион, които майка ми все още не бе опаковала. Мистерията беше разрешена и ми се струваше голямо геройство, че съм се сетила сама. Дори задържах за още една Коледа в тайна факта, че съм разкрила как стоят нещата, за да дам време на родителите си да се справят с факта, че малкото им момиче е израснало любимата си детска фантазия.

Нужно е да помним, че фантазията е естествена и здравословна част от развитието на едно дете. Подрастващите прекарват много време в това да фантазират, имитират и да се преструват – особено във възрастта между петата и осмата година. Също така са постоянно изложени на медийно влияние, а по телевизията животните могат да говорят, хората могат да летят и предметите магически се появяват от въздуха. Защо група летящи северни елени да е по-фантастична от мишка, която ходи на два крака и пее, или снежен човек, който танцува? Макар магическото мислене да намалява с възрастта, то не изчезва завинаги. Понякога и зрелите хора се нуждаят от мъничко магия в живота си, от суеверие, наслада или очакване. Пример са ритуалите, които извършваме, молитвите, вярата в обитавани от духове сгради и живота в отвъдното.

Но как децата се научават да различават фантазията от реалността

Повечето деца разчитат на това, което другите казват. Те трябва да се опрат на казаното от родителите си, тъй като имат да учат още много за начина, по който светът работи. С времето те започват да търсят и разчитат на доказателства за това дали нещо е факт или фантазия. В много ранна възраст всички свидетелства (какво казват родителите) и доказателства (наличието на подаръци) сочат, че Добрият старец съществува. В някакъв момент децата получават както свидетелски показания, така и доказателства, противоречащи на това вярване (независимо дали научават от връстниците си или  от науката) че това е невъзможно. Така или иначе те поставят под въпрос старите доказателства и търсят нови, докато не разберат, че са в заблуда.

Част от хората по Земята не канят Дядо Коледа в дома си, поради простата причина, че не празнуват Рождество Христово или защото избират различни празнични традиции. Други прегръщат идеята за Добрия старец без религиозни конотации, а трети съчетават всички възможни традиции. Каквото и да решите да кажете на детето си за Дядо Коледа, е малко вероятно това да навреди на връзката ви. За мен образът на Дядо Коледа беше вълнуваща част от детството, която добавяше едно вълшебно усещане към зимните празници. Ние възрастните не бива да забравяме, че положителните усещания и загадките обогатяват живота.", споделя психоложката, в интервюто си пред сп. Psychology Today.

❄️❄️❄️

Всъщност, независимо дали вярваме или не в Дядо Коледа, ние винаги ще имаме нужда да вярваме в Доброто, в безкористното Приемане и подкрепа, в това, че не сме сами и че ВСЕКИ, включително и ние, заслужаваме прошка и "втори шанс", без значение пред кого, колко пъти и колко лошо, сме "сгазили лука"! 💖 

Източник:"Психологипеска подкреоа с Пламена" и Psychology Framar.bg 

Ключът към Щастието 🗝️

 

... Толкова много хора, толкова дълго време ме учиха как да се боря с живота, а никой единственият полезен урок - да го живея!...

Пропилях толкова години в преследване на щастието, докато разбера, че то е въпрос на цел или обект, а на нагласа!...

Изгубих толкова време в търсене на любовта, за да разбера, че когато я намериш в себе си и я влагаш към всичко и всички, тя идва при теб сама...

 Толкова хора неистово се стремят към съвършенството,защото мислят,че то ще им даде щастие! Всъщност, съвършенството не е път към щастието, а дилема! Съвършенството може да е красиво, заради завършеността и пропорцията. И именно заради тях, няма по-скучно, пасивно и статично нещо! А няма по-студена и бездушна от тази красота!

Истинската сгряваща сърцето красота е, в пресечните точки между противоположностите. Именно там, в единоборството между крайностите, в експлозията на цветове, вкусове, звуци и усещания, се ражда Щастието! 🧘☯️💖