което задържително трябва да се прочете и да се обясни на децата така, че ДА ГО ЗАПОМНЯТ!
КУЧЕТАТА - ВОДАЧИ, НЕ СА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ !!!
Те НЕ са изведени просто "на разходка", да потичат и поиграят или, да "напоят" някое дръвче...
Те имат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТГОВОРНАТА РАБОТА, да помагат на човек със "специфични нужди" от подкрепа и трябва да са напълно фокусирани върху тази си отговорност!
Защото до много голяма степен, съхранението на здравето и безопасността на "техният Човек", без значение, дали той е незрящ, човек с двигателни или други проблеми, зависи от тяхната оптимална концентрация и отдаденост на тази своя дейност като ВОДАЧИ.
Прочетено и споделено !!!
"Здравейте на всички,дано не ви досадя,но ще ви пусна едно четиво,много интересно и полезно.
Малката днес се контузи жестоко,след като две момченца с родителите си закачиха кучето й..и то се разсея. Замислих се,че хората не се образоват достатъчно по тази тема,децата разбира се,не бяха виновни,защото просто не са запознати..но мисля,че е очевидно,че такова куче не трябва да се закача...реакция на родителите-никаква...
Замислих се,че би било полезно всеки да научи най-елементарните действия,когато срещне на улицата куче-водач,особено на дете,защото детето е слабо,и при евентуална реакция на кучето,не може да го задържи.
Това са някои,от най-важните неща:
Моля, не галете кучето, защото това отвлича вниманието му от неговата отговорна работа. Не викайте кучето при себе си, защото трябва да бъде неотлъчно до човекът,който му е поверен. Моля, като сте на светофар, съобщете на човека, когато се появи зелената светлина, защото кучето не различава цветовете.При възможност,освободете пътя, за да стигнат по-сигурно до своята цел. Моля, задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото, когато кучето е на работа, няма време за игри. Моля, не се плашете и не се стряскайте. Спазвайте правилника за движение, за да не застрашавате кучето,стопанина и самите себе си.
Моля, не се плашете от кучето-водач. Можете да го познаете по специалния повод, който носи на гърба си.
Четете,образовайте се,научете и децата си,едно такова нелепо поведение към детето и кучето,може да коства много.
Няма да коментирам и поведението на повечето родители.....то е плачевно!
"Помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си."
СТИВЪН ХОКИНГ
На вчеращният ден - 08 януари великият Сивън Хокинг щеше, да навърши 78 години.
След Айнщан, Хокинг е може би визионера, който промени представите ни за Космоса, за "Света и всичко в него.
За това днес искам, да споделя с вас една компилация от негови мисли, направени от chetilishte.com
ПрофесорСтивън Хокинге английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната„Кратка история на времето“, която му печели международна известност.
Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката.
Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.
✨✨✨
✨ Не мога да кажа нищо позитивно за болестта, от която страдам, но тя ме научи да не се оплаквам, защото има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което исках да правя.
✨ Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че сега съм по-щастлив, отколкото преди да се разболея.
✨ Бих казал на всички, които се чувстват зле, че има изход от всяка черна дупка… защото няма по-страшна дупка от тази, в която живея. Надеждите ми бяха разбити, когато бях на двайсет и една години.
✨ Лекарите ми диагностицираха заболяване, което в повечето случаи води до фатален край. Казаха ми направо, че няма да живея достатъчно, за да завърша докторантурата си, и оттогава всеки миг ми се струва като ценен дар. Това беше моят тъмен период, бях в депресия, питах се защо точно на мен ми се случва, но накрая реших да продължа да живея и да се боря. Запознах се с първата си съпруга, имах деца и написах докторска дисертация, която постави математическите основи на Големия взрив. От пълно нищожество, каквото се чувствах, се превърнах в герой
✨ Самосъжалението е безполезно и е загуба на време. Дори когато се парализирам напълно, ще мога да се занимавам с прекрасни неща. Например да изследвам Космоса.
✨ Аз съм архетип на извадения извън строя гений или за да звучи политически коректно – на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение.
✨ Въпреки че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.
✨ Моята цел е проста. Това е пълното разбиране на Вселената, защо е таква, каквато е и защо въобще съществува.
✨ Винаги ме изненадва колко незаинтересовани сме ние днес за такива неща като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там навън е напълно луд. Бъдете любопитни!
✨ Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми, означава да се ограничи човешкия дух.
✨ За моя математически мозък самият брой на звездите в хилядите галактики прави напълно рационално мисленето за извънземни. Истинското предизвикателство е да разберем какви може да са те всъщност.
✨ Извънземните може да съществуват, но човечеството трябва да избягва контакт с тях, защото резултатите може да се окажат опустошителни.
✨ Ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка, което не е свършило добре за местното население.
✨ Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?
✨ Когато се попита: „Какво е правил Бог, преди да създаде Вселената?“, св. Августин не ни отговаря: „Подготвял е ада за онези, които задават подобни въпроси.“ Вместо това казва, че времето е характеристика на Вселената, която Господ е създал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена.
✨ Айнщайн е грешал, като е казвал, че: „Бог не играе на зарове“. Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.
✨ Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се з авъртат при по всякакъв повод.
✨ Възможно е примитивният живот във Вселената да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи на Земята.
✨ Дори и да има само една възможна единна теория, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и създава Вселената, която те описват?
✨ Едва ли съм срещал математик, който да е в състояние да разсъждава.
✨ Човек не може наистина да спори с математическа теорема.
✨ Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици – искаме да знаем откъде сме дошли.
✨ Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.
✨ Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.
✨ За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или отвъден живот за повредените компютри – това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното.
✨ Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални.
✨ Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат, преди да пресекат улицата.
✨ Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, но те ще доведат до реални проблеми, ако сте забравили къде сте паркирали колата си.
✨ Има основания за предпазлив оптимизъм, че ние вече може би сме близо до края на търсенето на основните законите на природата.
✨ Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.
✨ Когато очакванията са сведени до нула, човек наистина оценява всичко, което има.
✨ Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки. Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка.
✨ Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.
✨ Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.
✨ Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.
✨ Не мисля, че човечеството би оцеляло следващите хиляда години, освен ако не засели космоса.
✨ Някой ми каза, че всяко уравнение, което съм включил в книгата си, ще намали наполовина продажбите.
✨ Простотата е въпрос на вкус.
✨ Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има и не я отхвърляй.
✨ Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен.
✨ Старият парадокс: Може ли Бог да направи един камък толкова тежък, че и самият той да не може да го вдигне.
✨ Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото върши работа.
✨ Тихите хора имат най-гръмки умове.
✨ Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим колко интелигентен живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещаме.
✨ Учените са склонни да рискуват теориите, на които се възхищават.
✨ Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близко до разбирането за законите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.
✨ Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са загубеняци.
✨ Цялата история на науката е постепенното осъзнаване, че събитията не се случват по произволен начин, а отразяват определен основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено вдъхновение.
✨ Човек е винаги далеч от разрешаването на проблема, докато не намери отговора.
✨ Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал.
✨ Човешкият капацитет за вина е такъв, че хората винаги могат да намерят начини да се обвиняват.
✨ Картината, която имахме за Космоса, се е променила значително през последните 40 години и аз съм щастлив, че съм допринесъл поне малко за това.
✨ Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя – според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим.
✨ Има смисъл само ако не се отказвате.
✨ Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от причините, поради което Вселената съществува.
1. Посредствеността е силно алергична към всяка проява на Индивидуалност.
2. Посредствеността е най-старателният слуга и най-безпощадният господар.
3. Посредствеността е най-прилежният лакей на "Силните на деня".
4. Амбициите на Посредствеността са толкова по-големи, колкото по-малки са всички нейни останали качества.
5. Страхът на Посредствеността от пряк конфликт
обикновено е право пропорционална на нейното Лицемерие.
6. Непоносимостта на Посредствеността към истината казана в очите
е обратно пропорционална на способността й да разбира от намеци.
7. Посредствеността е като Хиената, винаги се обединява в "глутници" и напада в гръб .
8. Славословието на Лицемерието е любимата музика за "величието" и тщеславието на Посредствеността.
9. Най-силното оръжие в арсенала на Посредствеността е Интригата.
10. Най-често срещаните диагнози в болничният картон на Посредствеността са "мания за величие" и "болезнени амбиции".
Посредствеността все пак не може да изневери на себе си.... Тя е като алкохолизма, никога не си признава проблема... Само дето, много по-вероятно е алкохолик, да се излекува отколкото Посредственият, да се самоосъзнае (прекалено повърхностен и праволинеен е...) ...
В последните години логопедичната практика все повече се ориентира към превенция, диагностика и терапия на нарушенията на говорните, езикови и комуникативни умения в ранна детска възраст. Стремежът е да се използва сензитивния период до 1,5-2-годишна възраст за постигане на зрялост на мозъчните функции, за въздействие и стимулиране на превербалните комуникативни умения. Това налага задълбочено изучаване на физиологията и патология на предречевото развитие.
Анатомия и физиология на предречевото и речевото развитие или Защо логопедите започват да изследват и лекуват още в кърмаческа възраст? Структурите и процесите, които формират вокализацията, вербалната продукция и комуникативните сигнали са тясно свързани с ранните рефлекторни хранителни механизми и етапите на тяхното съзряване. От анатомична гледна точка, за хранителните и речевите умения са отговорни костните структури, мускулите и ставите на лицето и шията, слюнчените жлези и органите в устната кухина. От значение са и постуралният контрол, общият мускулен тонус и състоянието на рефлексите. Във функционално отношение едни и същи мускулни групи и невронални механизми на контрол осъществяват синхронизацията на дишането, сукането и гълтането в първите месеци след раждането. Преходът им от рефлекторен към волеви двигателен контрол е първото условие да се развиват основните умения за самостоятелност и управление на артикулаторните органи – челюсти, бузи, устни, език, меко небце. Волевото контролиране и координацията на тези структури правят възможни речевата дейност и мимичната експресия, които от своя страна формират основните елементи на вербалните и невербални умения. Ето защо логопедът изследва кърмачетата, извършвайки диагностика на орално-фациалните моторни модели, осъществяващи храненето и първичната гласова експресия. До 2 годишна възраст малкото дете преминава през сложен преход на хранене от течна към твърда храна, усвоява самостоятелно пиене от чаша, манипулация с храната в устната кухина и с прибори, контрол над саливацията, насочена вокализация и имитация на вербални сигнали, състоящи се от звукове, срички и думи. След втората година, развитието на хранителните механизми не търпи значими промени, но на базата на натрупания двигателен опит се осъществява усъвършенстването на говорните умения, които до този момент са в начален етап на формиране. Достига се зрялост за самостоятелна говорна продукция, но само по себе си проговарянето, макар и най-желаното събитие от родителите след прохождането, не е достатъчно за изграждането на комуникативните умения. Вербалната експресия е само компонент от тях и би трябвало да е в синхрон с невербалното изразяване, фонологичното разпознаване, слуховото внимание и диалоговата игра. При наличие на смущения в описаните по-горе процеси е необходимо извършването на детайлно диагностично наблюдение, особено ако са в контекста на уточнена неврологична, психологична, орофациална или друга патология. Опитът показва, че поради неглежиране забавянето често е значително и се пропуска шансът за въздействие в най-сензитивния период от формирането на споменатите умения, а по-нататъшното развитие е с нарушения от полиморфен характер. При кои случаи е важно да се предприеме ранна логопедична терапия? Индикации за ранна логопедична терапия са:
* липса или късна проява на сукателен и/или гълтателен рефлекс; * нарушени обем и динамика на движения на орално-фациалната мускулатура; * нарушени контрол и координация на дишане-сукане-гълтане, дъвкане и гълтане; * неправилна и неефективна обработка на храната в устата; * липса на дъвкане и/или заместването му със видоизменени сукателни или смукателни движения; * дисфагия, повръщане, честа аспирация на храна; * увеличаване времетраенето на хранене, лесна уморяемост, отказ от хранене; * липса или труден и неефективен контрол на саливацията след израстването на зъбите, липса на волево преглъщане; * нарушения на дишането, вокализацията и озвучаването на издишната струя; * хипо- или свръхсензитивност в лицевата и орална област (във или извън симптоматиката на Сензорно-интегративни дефицити); * неправилна и/или невъзможна артикулация на повече групи звукове (за деца над 2г), неразбираемо произношение; * липса или слаба реакция на стимули от околната среда и от близките хора;
Вторичен ефект от изредените абнормности са нарушенията в интеракцията майка-дете, в развитието на взаимното внимание и диалоговата игра и в представата за собственото тяло. Описаните по-горе нарушения се срещат най-често при деца с абнормен неонатален период, неврологични дефицити през първата година, генетични или кранио-фациални аномалии, ранни маркери за сензорно-интегративна дезинтеграция и/или аутистичен спектър. При деца с церебрална парализа симптомите стават видими към края на първата година. В генезата на речевите нарушения при тези деца, освен увредите в определени мозъчни структури, голямо значение оказва вторичното недоразвитие и съпътстващите проблеми. Двигателната патология ограничава натрупването на жизнен опит и без помощта на родителите и без специално подпомагане детето не може да възприеме и осмисли постъпващите усещания през сензорните канали. Това е най-явно при по-тежките случаи, при които плачът остава месеци наред еднообразен и интонационно неизразителен, рефлексите на оралните автоматизми са усилени и безусловно-рефлекторните гласови реакции не носят комуникативно значение. Нарушена е инервацията на орофациалните структури, а това рефлектира върху координацията на дишането, гласообразуването, звукопроизношението и говорния процес. Названията на предметите и явленията от околната среда трудно се усвояват поради затруднено или невъзможно повторение и осмисляне на двигателния образ на думите от артикулаторните органи. Нарушеното формиране на гласовите реакции се съчетава със слаба слухова диференциация, засегнато слухово внимание и трудности с определяне посоката на звука. В последвалото развитие на орално-моторните механизми най-често се диагностицират нарушения под формата на дизартрия. Поради необратимостта на пораженията интервенциите са насочени към стимулиране на компенсаторните механизми и специализирани терапевтични техники (хранителна терапия, оро-фациална терапия, артикулационно-фонологично трениране и комуникативно въздействие, сензо-моторно въздействие). При деца с кранио-фациални аномалии и други малформации се налагат еднократни или многократни хирургични намеси с цел тяхната корекция, а преди и след тях – рехабилитация и ортодонтско лечение. Хранителна терапия и въздействия в оралните механизми са препоръчителни в почти всички случаи. От особено значение е навременното обучение на родителите за анатомо-физиологичните нарушения, особеностите на обгрижването и терапевтичните процедури. При някои от децата с вродени аномалии терапията с логопед и нуждата от подкрепяща среда продължава с години, често и до юношеска възраст. Логопедични терапевтични стратегии: · Орална сензомоторна терапия – прилага се от неонаталния период. Въздейства върху оралните структури. Повлиява сенсибилитета на лицевите зони, външните и вътрешни артикулаторни органи, мускулния тонус, оралния праксис. Подпомага оптимизирането на мускулната памет на говорно-произносителните модели. Включва се в програмата за контрол на саливацията и активното преглъщане. · Хранителна терапия – прилага се от неонаталния период. Въздействието е насочено към оптимизиране на хранителните механизми, коригиране на неправилни модели на сукане, гълтане и дъвкане и създаване на умения за манипулиране с храната, близки до изискванията за възрастта или до оптимално възможните за състоянието. Задължително се включва в програмата за контрол на саливацията и активното преглъщане; · Моторно артикулаторно-фонационно трениране – прилага се от момента на възникване на активна речева дейност. Въздейства чрез трениране на дихателния обем и контрол, артикулаторни пози и тяхното превключване. Цели поставяне, корекция и автоматизиране на вербални звуци – изолирано или в срички, думи и фрази. От съществено значение е за подобряване на произносителните възможности и самоконтрола. · Комуникативно въздействие – изграждане на комуникативни модели, подпомагащи вербалното и невербално развитие и умения, обучение по асистивни технологии, алтернативни форми и системи на общуване. Разгледаните клинични прояви и нарушения на комуникативните механизми при децата с ИНПР влияят пряко върху превербалния период и последващите етапи на говорно и езиково развитие. Това дава основание да се смята, че ранното диагностициране и терапевтични интервенции може съществено да подобрят не само орално-двигателните умения, но и да подпомогнат в социално-интерактивен план детето и неговото семейство.
Автор:
Светлана Г. Картунова Консултативен кабинет за ранно въздействие и терапия при деца с проблеми в развитието, София
"И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."
Коринтяни 13:13
Някога в далечни времена, когато на света не били познати много неща, в къщичка една живеела жена с трите ѝ красиви и добри деца.
Къщата била построена така, че се виждала цялата земя на едно много, много високо място. Майката се казвала София, тя била мъдра и справедлива жена, май нямало друга като нея на света. Тя се грижила чудесно за трите си дъщери – Вяра, Надежда и Любов и те растели с радост, разбирателство и задружни детски игри.
Един есенен ден, както децата си играели в градината, до тях кацнал бял гълъб, който носил в човката малка торбичка. Приближил се до момичетата и я оставил. Вяра, Надежда и Любов взели чудния дар, отворили го и вътре намерили три житни семенца и един орех. Те се зачудили какво да правят с тях и отишли да ги покажат на майка си. Когато ги видяла, София се усмихнала и притаила дъх. Помълчала малко и не след дълго казала:
— Скъпи мои деца, с тези зрънца могат да направят чудеса и да нахранят много хора по света, но е необходимо да им помогнем за това!
— Но как така, мамо? – казали в един глас момичетата.
— Сега те са само три на брой и са малки и крехки, но вие имате възможност да им предадете от вашите знания и сили и те да пораснат и да се справят с всички трудности. Сега ви моля да помислите как бихте могли да помогнете на житните зрънца и кога бихте постигнали най-голям успех.
Трите момичета се погледнали, помълчали малко и в един глас казали:
— Най – много успехи имаме, когато работим заедно!
Вяра никога не изпитвала съмнения, че работите ще се наредят, Надежда винаги ходила усмихната и подкрепяла всички добри идеи докрай независимо от трудностите, а Любов разбирала и знаела всеки от какво има нужда и можела да прави така, че всички да се чувстват добре. Тогава Любов станала и хванала двете си сестрички за ръце и в този миг те се превърнали в нейни крила. Така Любов полетяла на крилете на Вярата и Надеждата, вземайки трите житни семенца. Поставила ги в най – плодородната земя, но дори и там било тъмно и студено, а те били толкова крехки и несигурни и не искали да остават сами, но те не били, защото Любов ги обляла с цялата си топлина и грижа, толкова силни, че и най-големият студ да не може да ги прекърши, Вяра ги погалила нежно като тих полъх и им дала сили, че всичко е наред и те имат сили да се справят с трудностите. Надежда им се усмихнала толкова красиво, както само тя можела, и им продумала, че те са много здрави и в тях има голяма мощ да растат силни и красиви и да направят нещо велико – хлябът за хората. Така житните зрънца придобили силите на Вярата, Надеждата и Любовта и благодарение на това се превърнали в големи житни класове и така години наред те следвали напътствията на трите сестри. Ако и днес за вас има хляб, то е защото житните зрънца все още растат с Вяра, Надежда и Любов, с тях можем да растем, да се учим и успяваме и ние, защото Вяра, Надежда и Любов с радост желаят да помогнат на всички.
А може би се питате какво станало с ореха, който донесъл гълъба в торбичката…Той, както житните зрънца, също приел силите на трите сестрички, станал красиво дърво и започнал да дава плодове. Вяра обгърнала негова зелена обвивка, която да няма съмнение, че ще устои на всички трудности. Надежда направила неговата черупка много силна и здрава точно каквато била и тя, а Любов се спотаила в сърцевината на ореха и го направила вкусен, полезен и щедър към хората. Такива чудеса трите сестри се радват да правят неуморно. Затова те обикалят цялата земя и помагат на всички живи същества да растат и да осъществяват своите добри дела. Те са толкова вълшебни, че могат да бъдат навсякъде и във всички ни, а ние бихме могли да ги приемем и да се радваме на добри успехи и щастие. Пожелаваме го на всички от сърце.
