МАЛКА ИСТОРИЯ С МУЦУНКИ И УСМИВКИ

 

Скоро - на 7 октомври, целият Свят отбелязва Световният ден на Усмивката.

Малко преди това, се отбелязва Международният ден, за информираност по проблемите на хората с лицеви аномалии. 

В тази връзка днес искам, да ви разкажа една красива и не дотам красива история "от живия живот"(лична и съвсем афтентична) .., която както се пее в един популярен шлагер на "Сигнал", се случила "в друго време, в друг свят"! 

Това е история за Радост, Усмивки и... не само!... 

Преди 50години в един век, преди днешния и в един по друг живот. В един по-различен строй от днешния, едно съвсем съвсем "нормално" и нищо неподозиращо средно статистическо семейство изпитало щастието, да има детенце, за втори път❗

До тук, нищо особено, ще кажете!

И такова би трябвало, да бъде ❗

Защото всеки родител заслужава, да изживее щастието на родителството абсолютно и безусловно!... И всяко новородено бебе заслужава, да бъде посрещнато безусловно от най-щастливите родители на света❗...

Но понякога, не се случва точно така!...

Понякога щастието бива помрачено от някой повече или по-малко изненадващ и незначителен факт, който открадва част от момента, както и много от моментите идващи след него,... за неопределен период от време!...

В случая този факт бил, че новороденото симпатично и любопитно бебче не било достатъчно съвършено, за Онова тогавашно "съвършено общество", което традиционно години наред, криело "различните" в домовете им или в специално изградени на отдалечени места институции и не признавало тяхното съществуване!

А "прегрешението", което откраднало част от усмивките на въпросното бебче и на неговите родители било, че Малечко имал малка цепка на горната устничка, подобно на зайче!... 

Всеки първи "челен сблъсък" на човек или семейство с някакъв проблем свързан със здравето, особено на дългоочаквано дете е огромно сътресение! Винаги! 

Казвам ви го като чевек и родител, преживял го лично! И като специалист, който работи с деца със специфични потребности от години! 

Подобен сблъсък, не може да не те разтърси❗Той преобръща живота на семейството изцяло! Кара те, да преосмислиш много от ценностите и мечтите си, и да преподредиш приоритетите в живота си❗... 

До този момент семейството не знаело нищо за лицевите аномалии, защото както казахме по онова време, в онова "съвършено" общество, "нямало" никакви "несъвършени" индивиди и за тях се говорело само "под сурдинка"... За това и родителите на бебчето били доста разстроени и разтевожени!... Макар, че още тогава, точно за този тип "козметична специфика" имало макар и не много, но подготвени специалисти и "проблема" можело да се "разреши" що годе прилично с някоя и друга естетическа хирургична намеса! 

Така и се случило. Първата такава козметична операция се случила на шестият месец, след раждането, втората -  на шестата година,... и още една, на 19тата година на вече порасналият младеж, отбиващ тогава своят военен дълг към родината, с все още съществуващата редовна военна служба...  (Още си спомням, как на шест играехме по коридорите на ВМА! ☺️...) 

Така че скъпи родители, които сте се сблъскали с точно този проблем, въпреки всичките си притеснения, които знам че имате, бъдете спокойни, рядко "проблемът" е толкова неразрешим и с такива трайни последици, колкото ни се струва! И рядко децата си спомнят и преживяват толкова травматично тези събития, които им се случват в доста ранна възраст!... 

И как ще преминат през тях, зависи най-вече от това, как и доколко "успешно" сме преживели тези събития самите ние и как сме ги превели през тях❗

За това е добре първо, да спрем, да се питаме "Защо точно на нас!?" и да спрем да търсим вина и виновни!... За да можем, да се изправи, да погледнем проблема "в очите" и да го приемем като Предизвикателство, с което трябва, да мобилизираме заедно, всичките си налични ресурси и енергия като семейство, за да търсим решение и да се справим❗Целенасочено, без "да правим от мухата слон" и без да го омаловажаваме❗

Важното е, както при ВСИЧКИ ДЕЦА, Ние като родители никога, да не преживяваме себе си и тях като "жертви" и да не ги тритираме като "различни"! Да им показваме винаги, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са! И че те са истински важни за нас!

И че ги приемаме и подкрепяме безусловно ❗... Да акцентираме върху способностите и силните им страни, да поощряваме да открият и развиват интересите си❗... Да открият онова, което им носи радост и удовлетворение... 

Като дете, КАКТО ВСЯКО ДРУГО ДЕТЕ (без значениие на специфичните му особености), бях "търсеща личност". И съм безкрайно благодарен на родителите ми, че не ме спряха, да опитам различни спортове от лека атлетика, през бокс, борба и ръгби, до баскетбол, както и някои изкуства свързани с музиката... Любовта към баскетола и пеенето ми остана и до сега❗Както и много ценни и трайни приятелства❗💞...

Пиша това определено, не за да се хваля❗Пиша го, за да подчертая, колко е важно, да подкрепим децата си, да открият онова, което продължава да дразни любопитството❗... Онова, което им помага, да намерят своя личен смисъл❗... Което ги кара, да се чувстват значими и им носи удовлетворение❗... 

Онова което ги вдъхновява и ги мотивира, да продължават, да се развиват❗... 

Пиша го, за да покажа, колко е важно това, защото освен всичко друго им помага, да изградят важни личностови качества и умения!... И да създадат своя лична подкрепяща среда, извън семейството❗💞

Да покажа колко важно е, да поощряваме тяхното усърдие и постоянство и да хвалим положените от тях усилия и малките им победи❗...

За да израстнат те уверени в себе си, борбени и със самочувствие❗А не, фокусирани върху "проблема" ! 

И въпреки, че всичко това се случило в едно отминало вече време и общество, въпреки всички притеснения на родителите ми, днес този за едни притеснителен (за други, не) козметичен "дефект", който апропо имат дори някои филмови звезди, като Ерик Робъртс например, не ми е попречил, нито да имам едно прекрасно семейство, с великолепни деца, нито да завърша няколко магистратури и да работя любимата си работа, като Психолог! 

И държа, да отбележа, че въпреки различните нагласи, към "различните", по онова време (които за съжаление, все още не са съвсем изкоренени и битуват у немалко хора! ) Имайх късмета, да попадна в прекрасна семейна и приемаща, подкрепяща приятелска среда и като всяко дете, бях достатъчно щур!... 

И, макар че паметта ни с годините услужливо изтрива доста от лошите спомени, и придава на миналото носталгично-романтична украска, с няколко единични изключения, не си спомням, да са ми намеквали, още по-малко, да са ми се подигравали, че съм с нещо "по-различен"❗

Днес, половин век по-късно, вече за щастие времето и обществото немалко са се променили! Семействата на "специални" деца, са малко по-спокойни, защото са малко по-нормално приети и подкрепени! А от няколко години, се работи активно в насока превенция, деинституционализация и приобщаване на децата със специфични потребности, като цяло. И подкрепа, основана на индивидуален подход в работата с тях, в зависимост от специфичните им състояния, потребности и силни страни!... (Макар че децата "тема" на настоящата публикация според мен, изобщо няма причина, да се разглеждат, като такива!...) 

Казах Малко,... но НЕ ДОСТАТЪЧНО❗ 

Предстои още много дълъг път❗... 

 Но тъй като историята ни беше, за така наречените Лицеви аномалии, Важно за тях е, да се отбележи, че:

 Този тип състояния най-често не засягат по никакъв начин интелектуалния капацитет на децата и те са преодолими с полагане на необходимите грижи. 

А ако сте се сблъскали с това и имате нужда от подкрепа, можете да се обърнете към Асоциация АЛА, която има вече дългогодишен опит в подкрепата на тези деца и семейства❗

А ако пък случайно все пак попаднете на лекар, който ви съветва да направите аборт заради подобна лицева аномалия, бягайте много далече от него и потърсете компетентни специалисти❗Защото, медицината вече е толкова напреднала, че позволява възможности, за корекция още в първите месеци (втори-трети) след раждането!... 

Малко тъжната и носталгична нотка в цялата история е, че до четвъртата, петата ми годинка имам само тези няколко снимки, след първата ми операция❗... (След които, прави впечатление, по-скоро кофтито ми прическа! 😉😆😄) 

А фотографията ми е едно от любимите хобита❗😉☺️💞

ВАЖНОТО Е, като родители никога да не се отказвате, да търсите алтернатива, за Вашият Конкретен случай❗

И да вървите напред❗💞 

Здравейте, Дерзайте и Успех❗💝

" ВСИЧКИ ПОНЯКОГА СИ МЕЧТАЕМ, ДА СМЕ НЕВИДИМИ, НО НИКОЙ НЕ СИ МЕЧТАЕ, ДА Е ПРОЗРАЧЕН❗" - ФРЕДЕРИК БАКМАН

 

" Всички понякога си мечтаем да сме невидими, но никой не си мечтае да е прозрачен." -

ФРЕДЕРИК БАКМАН

За това е изключително важно, да не забравяме да напомним на децата си, сега когато училището се превръща в техен "втори дом" е важно ВСЯКО ДЕТЕ, да се чувства прието и подкрепено❗

Наистина много важно е, ако децата ни забележат някое детенце да стои само на страна, ако се срамува или се притеснява, да отиде при другите❗... Ако е ново и още няма приятели или другите деца, го избягват, защото е по-различно❗...

Нека нашите деца го доближат❗

Нека, да му поговорят и да го поканят в компанията си❗...

Нека извикат свои приятели, да се запознаят, да играят и да се забавляват ЗАЕДНО❗💞

Така вечер никое дете няма, да заспи натъжено с мисълта, че утре ще бъде отново само в една не дружелюбна обстановка.

Защото никога не знаеш какъв приятел можеш да изгубиш в лицето на някое дете, само защото носи очила или слухово апаратче,... защото е в количка,... защото било по-дребно, по-високо или пък по-пълно... Или пък, защото е с разведени или възрастни родители❗... А може би, защото родителите му са работещи или безработни..

Различаваме се по толкова много неща, но ВСИЧКИ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ искаме,

 - да бъдем Приети такива, каквито сме;

 - да бъдем оценявани според нашите качества и усилия, а не да бъдем съдени и променяни, заради нашите "недостатъци"!...

 - Да се чувстваме обичани, харесвани, значими, можещи и подкрепяни❗

Ето ТОВА СА НЕЩАТА ПО КОИТО ВСИЧКИ СИ ПРИЛИЧАМЕ и около които трябва, да се Обединим❗ (Вместо, да се делим, по всеки друг признак.)

И ако сте си направили труда, да прочетете и споделите този пост, не се замисляйте, че може би детето ви ще помогне на по-различно от общоприетите норми дете...

ПОМИСЛЕТЕ, ЧЕ МОЖЕ БИ, НЯКОЕ ДРУГО ДЕТЕ, БИ ПОМОГНАЛО В КРАЙНА СМЕТКА, НА ВАШЕТО ❗🌸💞

                                                       

септември 19, 2022

В ЖИВОТА НАУЧИХ...

Мечтите не питат "Кой грозен? ", "Кой строен?", 

научих в живота. Не питат кога и къде си роден?

А дали имаш пламък и дух неспокоен!? 

За сбъдване дух! Нечуплив! Не сломен!

Че семейство, приятели, не се броят с лайкове

или след успехът ти, в празничен ден❗

А по броя обувки със котки и шпайкове,

когато във пропаст си паднал ранен❗

Разбрах, че и с думи печелят се битки 

Но само сърцата печелят войни❗

Че думи без действия са леки и плитки

и след тях не мирише, а направо вони❗

Живота научи ме, че "Невъзможен"

                                               е фикция -

Т.е. дума с условност като дефиниция

Щом имаш кураж и духът е тревожен... 

Не спреш ли, щом паднеш,

продължиш ли, щом станеш.... 

                                          дори, да не можеш, 

ще дойде денят, да достигнеш мечтите си❗

Живота научи ме, че домът не е крепост,

а чувство за ласка и топло огнище. 

Но огънят в него гори като в епос,

щом разровят го с помисли и длани нечисти❗

Ненужо е смисъл да дириш научих,

щом щастие нямал си и обич във дните си ❗

Живял ли си сам, ще умреш като куче

забравен, щом в някой сърце, не оставиш следите си❗

И всичко напразно е, слава и злато,...

шом трупаш и къташ"за утре", без цел.

Че живота си голи начеваме, братко

и си тръгваме голи пак, нищо не взели❗

Дареното "с полза", ни прави богати❗

И това, що градили сме с ум и сърце❗

Ивайло Апостолов

18.09.2022

ГОСТИ СМЕ НА ТОЗИ СВЯТ, ПРИЯТЕЛЮ❗

Гости сме на този пъстър свят, приятелю ❗

Минаваме за миг и си отиваме❗

За туй, във своя кратък път, да сме мечтатели❗

И чудеса все нови, да откриваме❗

На гости сме на този свят❗Не се засядайте❗

МИГ не губете в празни съжаления❗

Когато трябва, стегнато решавайте❗

Че по-добре е да се извинявате,

нежали винаги, да чакате за разрешение❗

На гости сме и време не достига,

за обвинения за Вчера, и за Утрето ни, за съмнения❗

За лицемерие, за мъст и за интриги❗... 

Във себе си се взрете за прозрения❗

На гости сме, а гостите се знае,

дължат на всеки срещнат уважение❗

За нас, след нас щом всичките нехаят,

щом никое сърце не заридае,

Живели сме напразно! В унижение❗

Неблагодарни ли сме с теб за преживяното❗

За чужди Грешки, прошката не сме ли дали❗

Не ни ли е докоснало видяното❗

Напразно братко с тебе сме живяли❗

Не сме ли дали в нуждата десница

на падналия или гръб, на слабия❗

Не сме ли свили пред неправдата пестници❗...

След неуспех, не сме ли се изправили❗...

Премръзнал в студ, подминем ли без дреха

да сме наметнали връз сините му плещи❗

Главозамаем ли се от успеха❗

Не напоим ли жадните, през дни горещи

и на страдалец, не дадем ли ний утеха❗...

Във суета и низост сме живяли❗

От първият ни вик, до сетен дъх препускаме,

надбягвайки се с пясъка в часовника❗

Ако любимите неща и хора ний пропускаме,

Нека не търсим извън себе си виновника,

за своето напразно съществуване❗

Ивайло Апостолов 

17.09.2022

Понякога е по-добре, ако няма мост, по които да минеш, да прегазиш реката❗

Наскоро скъпа за мен приятелка сподели една прекрасна мисъл на Джериес Авад:

" Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб. Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, когото обичаш, тогава, когато най-малко очакваш. Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.

А не е ли в крайна сметка точно за това животът? Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим! "

🍀🍀🍀

За съжаление, хората сме несъваршени и често подведени от емоциите си, надеждите си и желанията си сме склонни, да се предоверим! Особено, когато ни казват онова, което искаме, да чуем❗... 

И понякога се оказва твърде късно, когато разберем, кои мостове е трябвало, да изгорим❗

Понякога е по-добре, дори и да е нямало мост, по които да минеш, да прегазиш реката❗

И най-болезненото е, когато от тези наши грешки страдат хората, които най-много обичаме❗ 💔... 

Живота често е твърде строг и суров учител и уроците му са твърде скъпи❗🥺

Въпреки това, никога не бива, да бягаме от отговорността, за собствените си избори и да оставяме някой друг, да взема решения, за нашият живот❗💗

Просто трябва, да се опитваме, да избираме по-мъдро и по-малко, под влияние на емоциите си❗🌺

Мъдър и хубав ден ви пожелавам! 💞

ВСИЧКО ЛИ СЕ ВРЪЩА, НАИСТИНА ⁉️ 🤔..

 На вас правило ли ви е впечатление, че

Често Даваме на другите това, от което самите ние имаме най-много нужда!? 

📌Може би, защото най-добре осъзнаваме истинската му цена!?...

📌Може би, защото най-дълбоко усещаме "осезаемото му отсъствие"!?...

📌 Може би, защото лично преживявяното усещане за загуба, ни помага най-добре, да се поставим на мястото на другия!?... Особено, ако е преживял същата!

Да му емпатираме!... Да сме съпричастни!...

Да му симпатизираме!... 

📌 Може би, за да запълни вътрешната си липса и чувство за непълноценност?... И да се почувстваме малко по-добри Хора!?...

📌 А може би, заради дълбоко стаената вяра в истинността на "ефекта на пеперудата🦋" и "принципа на бумеранга"?.. И тайната надежда, че природата се подчинява на принципа на баланса и че рано или късно то, ще се върне към нас❗...

Има много такива, социални експерименти и наблюдения, показващи същите резултати - например:просещи, които единствени връщат, уж загубен портфейл; бездомни деца, които дават собствената си храна или я поделят с бездомни живитни; просяци, които дават събраните си пари, на изпаднал в нужда! ...

Интересно е, да разберем личните си мотиви, в такава ситуация!?...

Но истински Важния Въпрос е, ЗАЩО НЕ ГО ПРАВИМ, когато не сме в нея⁉️🤔

Вие, как мислите!? 🤔

🎩Рошавите мисли на Лудия Шапкар🧤

НАМАСТЕ❗💙🙏💙

 

Намасте - от санскритския израз namaste, който се състои от namaḥ, „поклон, почитание“ и te „на теб

Намастѐ е често използван устен поздрав в Индия и Непал. Когато се изрича, обикновено е придружен от лек поклон с опрени една в друга длани, прибрани към гърдите. Този жест се нарича анджали-мудра и може да се използва без устен поздрав, носейки същото послание.

 Wikipedia 

"Има едно мощно упражнение, което е доста просто и аз започнах да използвам преди много години.

Който и да съм се срещал по пътя си, било то лично човек или насекомо, първата мисъл, която допускам, по отношение на това същество е: " Желая ти щастие! " Но най-важното е, че тази идея, наистина трябва да бъде първата :

 " Желая ти щастие". 

"Тази мисъл напълно ще промени това, което се случва между вас и този човек.

Казвам това изхождайки от личен опит.

Понякога е много трудно, когато срещнете врага, когато се окажете лице в лице с неочаквано трудна и тежка ситуация ...

И на мен много ми помогнаха медитациите които учат да не позволяваш на негативните емоции да надделеят.

Ти получаваш възможност да се създаде около теб пространство... Ти виждаш как изплува тази негативна емоция, до момента, в който взима връх над теб и ти успяваш да я преобразиш ... Вие виждате нещата такива, каквито са: това се проявява от невежество... гняв - но не е само на другия, както невежество от моя страна, така и от негова страна.Преобразувайте егото, отпуснете се, превърнете в Любов.

" ЖЕЛАЯ ТИ ЩАСТИЕ! "

Опитайте и ще видите колко много ще се промени всичко във вашия живот. "

Ричард Гиър