ГОСТИ СМЕ НА ТОЗИ СВЯТ, ПРИЯТЕЛЮ❗

Гости сме на този пъстър свят, приятелю ❗

Минаваме за миг и си отиваме❗

За туй, във своя кратък път, да сме мечтатели❗

И чудеса все нови, да откриваме❗

На гости сме на този свят❗Не се засядайте❗

МИГ не губете в празни съжаления❗

Когато трябва, стегнато решавайте❗

Че по-добре е да се извинявате,

нежали винаги, да чакате за разрешение❗

На гости сме и време не достига,

за обвинения за Вчера, и за Утрето ни, за съмнения❗

За лицемерие, за мъст и за интриги❗... 

Във себе си се взрете за прозрения❗

На гости сме, а гостите се знае,

дължат на всеки срещнат уважение❗

За нас, след нас щом всичките нехаят,

щом никое сърце не заридае,

Живели сме напразно! В унижение❗

Неблагодарни ли сме с теб за преживяното❗

За чужди Грешки, прошката не сме ли дали❗

Не ни ли е докоснало видяното❗

Напразно братко с тебе сме живяли❗

Не сме ли дали в нуждата десница

на падналия или гръб, на слабия❗

Не сме ли свили пред неправдата пестници❗...

След неуспех, не сме ли се изправили❗...

Премръзнал в студ, подминем ли без дреха

да сме наметнали връз сините му плещи❗

Главозамаем ли се от успеха❗

Не напоим ли жадните, през дни горещи

и на страдалец, не дадем ли ний утеха❗...

Във суета и низост сме живяли❗

От първият ни вик, до сетен дъх препускаме,

надбягвайки се с пясъка в часовника❗

Ако любимите неща и хора ний пропускаме,

Нека не търсим извън себе си виновника,

за своето напразно съществуване❗

Ивайло Апостолов 

17.09.2022